№ 2561
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. Гражданско дело №
20221110151172 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 357 КТ, във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Ищецът Р. Г. К. е предявила кумулативно обективно съединени искове срещу
ответника, както следва: 1) за признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед
№ 577 от 21.07.2022 г.., издадена от законния представител на ответника; 2) за
възстановяване на заеманата преди уволнението й длъжност на Изпълнителен директор на
ответното предприятие.
Ищецът твърди, че е замела при ответника длъжността Изпълнителен директор, като
към момента на възникване на трудовото й правоотношение, съгласно предходната
длъжностна характеристика, утвърдената за длъжността, заемана от нея, образованието,
което е било изискуемо за изпълнение на трудовите функции, включени в предметния
обхват на процесната длъжност, било „Право“ или „Икономика“, а съгласно длъжностната
характеристика, утвърдена ден преди издаване на атакуваната заповед, образованието,
относимо към длъжността било „Икономика“ или „Техника“, като тази промяна според
ищцата била израз на злоупотреба на права от страна на работодателя, тъй като не са били
налице обективни причини, налагащи подобно изменение в изискванията за завършено
образование.
Въз основа на изложените твърдения ищецът оспорва заповедта като незаконна,
претендира възстановяване на предишната длъжност.
В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника.
В открито съдебно заседание същият изпраща процесуален представител.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Между страните е безспорно, а и от представените по делото доказателства се
установява, че преди процесното уволнение ищцата е заемала при ответника длъжността
„Изпълнителен директор, като съгласно длъжностна характеристика, утвърдената на
20.12.2021 г. образованието, което е било изискуемо за изпълнение на трудовите функции,
включени в предметния обхват на процесната длъжност, било „Право“ или „Икономика“, а
съгласно длъжностната характеристика, утвърдена на 20.07.2022 г. образованието, относимо
към длъжността било „Икономика“ или „Техника“.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 4/01.02.2021 година,
постановено по тълк. д. № 4/2017 година на ОСГК на ВКС основанието по чл. 328, ал. 1, т.
6 от КТ за прекратяване на трудовия договор с работника или служителя е налице и е
приложимо, ако промяната на изискванията за образование и квалификация за заеманата от
него длъжност е настъпила след сключването на договора и той не отговаря на тях.
Работодателят има автономията и компетентността да прецени какво образование
и квалификация са необходими за съответната длъжност, това е въпрос на целесъобразност
и не подлежи на съдебен контрол, като съдът не е компетентен да се произнася какво
образование и квалификация са необходими за заемане на съответната длъжност или за това
дали извършеното изменение на изискванията е било необходимо.
Съдебен контрол върху преценката на работодателя за изменение на изискванията
за образование и квалификация за заемане на длъжността е допустим в случаите на
оспорване на уволнението само при надлежно въведени от работника твърдения за
злоупотреба с право или дискриминация от страна на работодателя, като добросъвестността
на работодателя по чл. 8 КТ се презюмира.
В този смисъл са и решение № 321/31.10.2011 година, постановено по гр. д. №
13/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 192/14.06.2013 година,
постановено по гр. д. № 680/2012 година, решение № 345/06.03.2014 година, постановено по
гр. д. № 3868/2013 година, решение № 55/16.04.2015 година, постановено по гр. д. №
3086/2014 година, решение № 183/08.06.2015 година, постановено по гр. д. № 7381/2014
година, решение № 216/23.06.2015 година, постановено по гр. д. № 633/2014 година и
решение № 60276/06.01.2022 година, постановено по гр. д. № 4103/2020 година, шестте по
описа на ВКС, ГК, ІV г. о.
В случая по делото се установи, че към момента на сключването на трудовия договор
ищцата е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността, а несъответствието е
възникнало в един последващ момент. От допусната по делото СТЕ, чието заключение
съдът кредитира като вярно, обективно и компетентно, се установява, че при сравнението на
двете длъжностни характеристики, новата и предишната не се установяват промяна във
функциите на ответното предприятие – обстоятелство, което е изяснено от вещото лице и в
2
процедурата по изслушването му, проведена в откритото съдебно заседание от 13.02.2023 г.
Както се посочи по-горе, при спор за законността на уволнението тази страна е
работникът или служителят, който трябва да обоснове твърденията си за злоупотреба с
право от страна на работодателя като посочи конкретни факти и обстоятелства, от които
могат да бъдат направени изводи в тази насока, като както се уточни вече като
добросъвестността на работодателя по чл. 8 КТ се презюмира.
В случая като факти в подкрепа на твърдението си за злоупотреба с право от страна
на работодателя ищцата твърди следното, а именно: че уволнителната й заповед е връчена в
13.07ч. на 21.07.2022 г., а докладната записка, въз основа на която е променена
длъжностната характеристика за заемане на длъжността е изготвена и утвърдената от
министъра на околната среда и водите след часа, в който е прекратено трудовото й
правоотношение, както и докладна за това е входирана след датата на прекратяване на
правоотношението.
Като други факти в подкрепа на горното твърдение ищцата сочи, че уволнението е
извършено след персонална смяна на Министъра на околната среда и водите, т.е. причините
за уволнението й били политически – обстоятелството, което следвало от това, че други
разлики между двете длъжности характеристики не били налице, освен процесната, а преди
уволнението ищцата била атестирана с оценка „много добър“ за изпълняваната от нея
работа.
Както вече се изложи, работодателят има суверенна преценка за това дали да
промени изискванията за завършено образование за заемане на длъжността, като съгласно
приетото в решение № 295/29.03.2017 г. по гр. д. № 1178/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и
решение № 838/13.11.2009 г. по гр. д. № 288/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, в заповедта за
уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ следва ясно да е посочено, че е налице промяна в
изискванията за образование и/или професионална квалификация, като други мотиви не са
необходими.
Съгласно разясненията, дадени в в решение № 295/29.03.2017 г. по гр. д. № 1178/2016
г. на IV-то гр. отд. на ВКСи в определение № 380 от 13.05.2021 г. на ВКС по гр. д. №
563/2021 г., IV г. о., ГК уволненият работник/служител следва да е наясно с основанието
(причините, конкретните факти, осъществяващи фактическия състав на това
основание) за уволнението, преди да заведе иска си по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
От това следва, че той следва да е бил запознат с новите изисквания за образование
за заеманата от него длъжност и да е бил наясно с фактическото основание за прекратяване
на трудовото му правоотношение преди да бъде уволнен, за да организира в пълна степен
защитата на правата и интересите си. Само в тази хипотеза следва извод за
законосъобрзаното упражняване потестативното право на работодателя да уволни
служителя на посоченото основание.
От изложеното следва, че да се приеме за законосъобразна процесната заповед,
следва по делото да е установено, че преди нейното издаване ищцата е била запозната с
3
причините, конкретните факти, осъществяващи фактическия състав на това основание / в
този смисъл определение № 380 от 13.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 563/2021 г., IV г. о., ГК/
–обстоятелство, което не се установява в конкретния случай, а напротив от събраните по
него доказателства се извежда извод за това, че докладната записка, в която са посочени
основанията, налагащи промяна в изискванията за завършено образование, относимо към
процесната длъжност, е заведена като документ в системата на вътрешния документооборот
на ответника на 20.07.2022 г. в 16.35 ч., като тя е получила положителна резолюция на
Министъра / в случая г-н. Бо. С./ на 21.07.2022 г. в 16.36ч./л. 202 от делото/, а процесната
заповед е издадена на 21.07.2022 г. –деня, в който докладът е резюлиран положително от
Министъра на съответното ресорно ведомство.
По делото няма данни ищцата да е запозната и с доклад № 48-00-268/09.04.2021 г., с
който М. С., в качеството си на изпълнителен директор на ответното предприятие, е
уведомила Министъра на околната среда и водите за необходимостта от изменение на
изискванията за образование, относимо към процесната длъжност.
По делото не се събраха доказателства установяващи факта, че ищцата е била
запозната със съдържанието на въпросната докладна записка, обективираща изявления за
обстоятелствата, обусловили промяна в изискванията за завършено образование, относимо
към процесната длъжност или че е била запозната по друг начин /включително и чрез устно
възпроизвеждане/ на описаните обстоятелства.
Ето защо съдът приема, че по делото не се установява ищцата да е била наясно с
фактическото основание за прекратяване на трудовото й правоотношение преди да бъде
уволнена, за да организира в пълна степен защитата на правата и интересите си, от което
следва извод за недостатъчна мотивираност на заповедта – обстоятелство, от което се
извежда заключение за нейната незаконосъобразност. Предвид така формирания извод
съдът намира искът по чл. 344, т. 1 КТ за основателен, като предвид неговата обусловеност
основателен се явява и искът по чл. 344, т. 2 КТ.
Въпреки изхода на спора в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски
поради липсата на доказателства за извършване на такива.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати
държавна такса по сметка на СРС в размер от 160лв., както и разноски за вещо лице в
размер от 300 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 344, т. 1
КТ, предявен от Р. Г. К., ЕГН **********, срещу ПУДООС, гр. С. ул. Т. № 4, уволнението
на Р. Г. К., извършено със Заповед № 577 от 21.07.2022 г. и ВЪЗСТАНОВЯВА по иск с
правно основание чл. 344, т. 2 КТ същата на заеманата преди уволнението длъжност –
Изпълнителен директор на ПУДООС
ОСЪЖДА ПУДООС да заплати държавна такса по сметка на СРС в размер от 160лв.,
както и разноски за вещо лице в размер от 300 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен
срок от получаване на преписи от него от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5