Р
Е Ш Е Н И Е
№ 259
гр.Горна Оряховица, 03.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен
съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на
секретаря М.Къцаркова и на прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията
Вардаров гр.дело№2336/2019г. по описа на Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК:*****(чрез
юрисконсулт М. Пл.С.), твърди в молбата
си, че между „Изи
Асет Мениджмънт"АД(заемодател) и М.Д.Г.(заемател) е сключен Договор№3246309/12.06.2018г. за
паричен заем в съответствие с разпоредбите на ЗПК и на основание Стандартен
европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за
паричен заем, направено от заемодателя. С подписването на договора заемодателят
се е задължил да предостави на заемателя сума в размер на 800.00лв.,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Съгласно чл.3 от договора,
страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка,
видно от което заемната сума по договора е била предоставена от заемодателя на
заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума
е на датата на сключване на договора. Погасителните вноски, които заемателят се
задължава да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 869.40лв(договорната
лихва е 69.40лв.). Заемателят се
задължил да върне кредита в срок до 09.11.2018г. на 21бр. равни седмични
погасителни вноски(всяка – 41.40лв., като падежът на първата е 22.06.2018г., а падежът на последната -
09.11.2018г.). На основание чл.8 ал.1 от договора за паричен заем, в случай че
заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на
заемодателя заплащането на такса за разходи(изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.)
за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00лв.(начислява се за
всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието
плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи
за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати
заемателят, не може да надхвърлят 45.00лв.(на длъжника е начислена такса
разходи за събиране на вземането в размер на 45.00лв.). Съгласно чл.4 ал.1 от
договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора(две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на
съответните изисквания, или да представи банкова гаранция с
бенефициер-заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че заемателят не бил представил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл.4 ал.2 от
договора, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 394.59лв., която да бъде
разсрочена на 21 равни вноски(всяка - по 18.79лв., платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем). Така, погасителната вноска, която
следвало да заплаща заемателят е в общ размер на 60.19лв. На основание ЗПК ввр. чл.8 ал.3 от сключения договор на
длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва
за периода: 07.07.2018г.-30.08.2019г.(датата на подаване на заявлението в
съда). Общият размер на начислената лихва е 64.06лв.(съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва). Твърди се, че длъжникът не бил заплатил
изцяло дължимия паричен заем към дружеството(погасената сумата е 180.60лв., с която са
погасени: неустойка за неизпълнение – 56.40лв., договорна лихва – 17.64лв.,
главница - 106.56лв.). Срокът на
договора изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска(09.11.2018г.) и не бил обявяван за предсрочно изискуем. На
01.01.2019г. е подписано Приложение№1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г, сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания”ООД, по силата на което
вземането на „Изи Асет Мениджмънт“АД, произтичащо от Договор№3246309/12.06.2018г. за
паричен заем е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания“ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания”АД/понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД/ с ЕИК:***** е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания"ООД с ЕИК:*****. „Изи Асет Мениджмънт”АД е упълномощило „Агенция
за събиране на вземания“АД/понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ЕАД/ в
качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от
16.11.2010г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на
„Изи Асет Мениджмънт”АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ЕАД уведомително
писмо с изх.№УПЦ-П-ИАМ/3246309/07.01.2019г. за станалата продажба, чрез
„Български пощи“ЕАД с известие за доставяне на посочения в договора постоянен
адрес(писмото се върнало в цялост с отбелязване „непотърсено“). На 04.12.2019г.
до длъжника било изпратено повторно уведомително писмо с изх.№УПЦ-С-ИАМ/3246309
за извършената цесия чрез куриер(писмото се върна в цялост като неполучено).
Представя препис от цитираното
уведомление за извършената цесия за
връчване на ответната страна(Решение№3/16.04.2014г. по т.дело№1711/2013г. Iт.о.
ВКС; Решение№123/24.06.2009г. по т.дело№12/2009г. - IIт.о. ВКС - ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда като факт от значение за спорното право). По заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е
било образувано ч.гр.дело№1624/2019г. и е била издадена
Заповед№1965/03.09.2019г. за изпълнение на парично задължение на М.Д.Г. към
„Агенция за събиране на вземания”EAД с ЕИК:***** за: сумата 693.44лв.,
представляваща главница по Договор№3246309/ от 12.06.2018 г. за паричен заем
с сключен между „Изи Асет
Мениджмънт”АД и М.Д.Г., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт”АД в полза на ,,Агенция за събиране на вземания”ЕАД, по силата на
Приложение№1/01.01.2019г. по Договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 16.11.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2019г. до окончателното и
изплащане; сумата 51.76лв.,
представляваща договорна лихва за периода: 06.07.2018г.-09.11.2018г.(падеж на
последната погасителна вноска); сумата 45.00лв., представляваща такса разходи;
сумата 338.19лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода: 13.07.2018г.-09.11.2018г.; сумата 64.06лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода:
07.07.2018г.-30.08.2019г.; сумата
75.00лв., представляваща направени разноски по ч.гр.дело№1624/2019г. на ГОРС.
Издадената заповед за изпълнение била връчена
на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Предявени са искове по реда на чл.415 от ГПК относно
установяване на вземане по издадената Заповед№1965/03.09.2019г.. за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.дело№1624/2019г. на ГОРС за: сумата 693.44лв., представляваща главница
по Договор№3246309/ от 12.06.2018 г. за паричен заем с сключен между „Изи Асет Мениджмънт”АД и М.Д.Г., като впоследствие вземането по
договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт”АД в полза на
,,Агенция за събиране на вземания”ЕАД, по силата на Приложение№1/01.01.2019г.
по Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда
– 30.08.2019г. до окончателното и изплащане; сумата 51.76лв., представляваща
договорна лихва за периода: 06.07.2018г.-09.11.2018г.(падеж на последната
погасителна вноска); сумата 45.00лв., представляваща такса разходи; сумата
338.19лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода: 13.07.2018г.-09.11.2018г.; сумата 64.06лв., представляваща обезщетение
за забава за периода: 07.07.2018г.-30.08.2019г. Претендират се
разноските по делото и направените разноски в заповедното производство.
Ответникът
М.Д.Г. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се
представлява от особен представител адв.В. Хр.Д. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6
от ГПК. Особеният представител счита исковете претенции за неоснователни. Съгласно
разпоредбите на чл.99 ал.З и ал.4 от ЗЗД предишният кредитор трябвало да съобщи
на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие
спрямо длъжника и третите лица(уведомяването за цесията трябва да бъде
извършено от стария, а не от новия кредитор). Нямало и пречка, по силата на принципа за свободата на
договарянето(чл.9 от ЗЗД), старият кредитор да упълномощи новия кредитор да
съобщи на длъжника за извършената цесия. Уведомяването на длъжника било целящо
да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Правно релевантно за
действието на цесията било единствено съобщението до длъжника, извършено от
цедента/стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера/новия
кредитор/. Цесионерът ставал титуляр на вземането в отношението със стария
кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на
прехвърлянето от цедента, съгласно чл.99
ал.4 от ЗЗД. Приложеният към Исковата молба Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. предхождал договора за паричен заем,
сключен между „Изи Асет
Мениджмънт”АД и ответника, а цесията на бъдещи вземания била
недопустима, тъй като договорът за цесия винаги предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание и неопределяемостта на
прехвърлените бъдещи вземания водела до недействителност на цесията, а от там и
до нищожност. Цедираните бъдещи вземания по договор с продължително действие са
неопределяеми, доколкото възникването им било обвързано от изпълнението на
възложената работа от изпълнителя и от приемането и от възложителя, т.е. от
действията на трети за цесията лица, което водело до недействителност на
цесията и в случай, че прехвърленото вземане не съществувало към датата на
сключване на цесионния договор, той бил
нищожен поради невъзможен предмет, по смисъла на чл.26 ал.2 предл.I от ЗЗД.
Твърди се, че чл.2 т.6, т.8 и чл.4 ал. 2 от Договора за заем съдържали
неравноправни клаузи и поради това били
нищожни съгласно чл.146 ал.1 ЗЗП, респ. нищожни съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД. В
чл.2 т.6, т.8 от Договора за заем не бил посочен методът на изчисляване на
съответните лихвени проценти. Методът на изчисляване на съответния лихвен
процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура,
посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти - пазарни индекси и/или индикатори. Методът на изчисление
на съответния лихвен процент трябвало да съдържа ясно и конкретно разписана
изчислителна процедура, предвиждаща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и/ или
индикатори. В чл.2 т.6, т.8 и чл.4 ал.2 от договора за заем договореният лихвен
процент от 40.00% и 46.83% и неустойката от 394.59лв. били прекомерни, поради
което накърнява добрите нрави и водят до нееквивалентност на престациите. С
оглед изискването на закона(при липса на изрично ограничение) при договаряне
между страните да не се накърняват добрите нрави следвало да се приеме, че
именно те налагат максималния размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави са критерии за норми за
поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част
от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За
противоречащи на добрите нрави се считали сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски за юрисконсулско възнаграждение.
След като
обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Mежду „Изи
Асет Мениджмънт"АД(заемодател) и М.Д.Г.(заемател) е сключен Договор№3246309/12.06.2018г. за
паричен заем в съответствие с разпоредбите на ЗПК и на основание Стандартен
европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за
паричен заем, направено от заемодателя. С подписването на договора заемодателят
се е задължил да предостави на заемателя сума в размер на 800.00лв.,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Съгласно чл.3 от договора,
страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка,
видно от което заемната сума по договора е била предоставена от заемодателя на
заемателя при подписване на договора. Погасителните вноски, които заемателят се
задължавал да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 869.40лв(договорната
лихва е 69.40лв.). Заемателят се
задължил да върне кредита в срок до 09.11.2018г. на 21бр. равни седмични
погасителни вноски(всяка – 41.40лв., като падежът на първата е 22.06.2018г., а падежът на последната -
09.11.2018г.). На основание чл.8 ал.1 от договора за паричен заем, в случай че
заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на
заемодателя заплащането на такса за разходи(изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.)
за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00лв.(начислява се за
всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието
плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи
за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати
заемателят, не може да надхвърлят 45.00лв.(на длъжника е начислена такса
разходи за събиране на вземането в размер на 45.00лв.). Съгласно чл.4 ал.1 от
договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора(две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на
съответните изисквания, или да представи банкова гаранция с
бенефициер-заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.
Не се спори, че заемателят не бил
представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните в чл.4 ал.2 от договора, на същия била начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 394.59лв., която да бъде разсрочена на 21 равни
вноски(всяка - по 18.79лв.,
платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за
заем). Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателят е в общ
размер на 60.19лв.
На основание ЗПК ввр. чл.8 ал.3 от
сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода: 07.07.2018г.-30.08.2019г.(датата на
подаване на заявлението в съда). Общият размер на начислената лихва е
64.06лв.(съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва).
Не се спори, че М.Д.Г. не бил заплатил
изцяло дължимия паричен заем към дружеството(погасената сумата е 180.60лв., с която са
погасени: неустойка за неизпълнение – 56.40лв., договорна лихва – 17.64лв.,
главница - 106.56лв.). Срокът на
договора изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска(09.11.2018г.) и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
На 01.01.2019г. е подписано
Приложение№1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г, сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране
на вземания”ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“АД,
произтичащо от Договор№3246309/12.06.2018г.
за паричен заем е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания“ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания”АД/понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД/ с ЕИК:***** е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания"ООД с ЕИК:*****. „Изи Асет Мениджмънт”АД е упълномощило „Агенция
за събиране на вземания“АД/понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ЕАД/ в
качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от
16.11.2010г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на
„Изи Асет Мениджмънт”АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ЕАД уведомително
писмо с изх.№УПЦ-П-ИАМ/3246309/07.01.2019г. за станалата продажба, чрез
„Български пощи“ЕАД с известие за доставяне на посочения в договора постоянен
адрес(писмото се върнало в цялост с отбелязване „непотърсено“). На 04.12.2019г.
до длъжника било изпратено повторно уведомително писмо с изх.№УПЦ-С-ИАМ/3246309
за извършената цесия чрез куриер(писмото се върна в цялост като неполучено).
Представя се препис от цитираното
уведомление за извършената цесия за
връчване на ответната страна.
По
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е било образувано ч.гр.дело№1624/2019г.
и е била издадена Заповед№1965/03.09.2019г. за изпълнение на парично задължение
на М.Д.Г. към „Агенция за събиране на вземания”EAД с ЕИК:***** за: сумата
693.44лв., представляваща главница по Договор№3246309/12.06.2018г. за паричен
заем с сключен между „Изи Асет
Мениджмънт”АД и М.Д.Г., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт”АД в полза на ,,Агенция за събиране на вземания”ЕАД, по силата на
Приложение№1/01.01.2019г. по Договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 16.11.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2019г. до окончателното и
изплащане; сумата 51.76лв.,
представляваща договорна лихва за периода: 06.07.2018г.-09.11.2018г.(падеж на
последната погасителна вноска); сумата 45.00лв., представляваща такса разходи;
сумата 338.19лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода: 13.07.2018г.-09.11.2018г.; сумата 64.06лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода: 07.07.2018г.-30.08.2019г.;
сумата 75.00лв., представляваща направени разноски по ч.гр.дело№1624/2019г. на
ГОРС. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
По делото е допусната съдебно-счетоводна
експертиза. Вещото лице установило, че съгласно Договор№3246309/12.06.2018г. за
паричен заем „Изи. Асет Мениджмънт“АД предоставило на М.Д.Г. паричен заем в
размер на 800.00лв., със срок на заема - 21 седмици с 21бр.седмични погасителни вноски(41.40лв. всяка). Съгласно
чл. 4 от договора към паричният заем била начислена неустойка в общ размер на
394.59лв, платима разсрочено като към всяка вноска се начислява допълнителна
сума в размер на 18.79лв., като общият размер на дължимата сума е 1263.99лв.(главница
- 800.00лв, възнаградителна лихва - 69.40лв., неустойка
- 394.59лв.) при общ размер на
погасителната вноска - 60.19лв. Вещото лице установило, че М.Д.Г. е извършил
плащания/погасявания в размер на 180.60лв. След
продажбата на вземането(цесията) плащания не са извършвани. Вещото лице установило,
че остатъкът от задълженията по договора са както следва: 693.44лв. – главница;
51.76лв. - договорна лихва; 338.19лв. -неустойка, 65.70лв – обезщетение за
забава, или общ размер на остатъка от задълженията - 1149.09лв. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като
обективно. Същото не противоречи на
останалия доказателствен материал и не е оспорено от страните.
При така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните правни
изводи:
Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на
белезите, които индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащия
факт, съдържанието на субективното материално право и носителите на
правоотношението.
От
събраните по писмени доказателства, се установява, че между страните по делото
е налице валидно сключено облигационно правоотношение, по силата на което „Изи Асет Мениджмънт” АД сключило с М.Д.Г. Договор№3246309/12.06.2018г.
за паричен
заем, като едната от страните по сделката е търговец и договорът
е сключен с оглед упражняването на търговската му дейност - чл.286 ал.3 от ТЗ.
Относно
характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да изложи, че договорът е неформален и реален. Заемът за
потребление е реален договор, който се
счита сключен не в момента, когато между страните е постигнато споразумение:
едната да заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи, а когато
въз основа на това споразумение заетите пари или заместими вещи бъдат предадени
на заемателката. Установяването на този факт е в тежест на ищеца съгласно
чл.154 ал.1 от ГПК, който следва да установи възникването на
облигационната връзка между страните, въз основа на която претендира
изпълнение, като установи вземането си по основание и размер, както и че ответникът-длъжник
е уведомен за извършената цесия съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД. В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на
плащане в уговорените срокове на месечните вноски, дължими по договора за
кредит.
Процесният договор за паричен заем не е
оспорен като неавтентичен/в частта относно подписа на ответника/, поради което
макар и частен диспозитивен документ, има материална доказателствена сила
спрямо ответника Г. - отразените
в него неизгодни за страната факти са верни. Така безспорно се установява
наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между ответника и „Изи Асет Мениджмънт”
АД, както и неговото
съдържание. От съдържанието на настоящия договор може да се изведе изводът, че
сумата, уговорена в заем, е реално предадена на заемателя М.Д.Г., което било удостоверено с подписа и в самия
договор, като заемателят се е задължил да върне
на заемодателя заетата сума, като към 30.08.2019г.(датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в ГОРС) същият въобще не е погасявал задължението
си, съобразно месечните погасителни вноски.
Вземанията, произтичащи от договора за заем не били обявявани за предсрочно
изискуеми и след като от страна на кредитора-заемодател нe e имало
изявена воля да се ползва от т.н. „предсрочна изискуемост“, при което
изискуемостта на всички погасителни вноски е настъпила с изтичането на срока за
последната предвидена погасителна вноска. Така и по силата на настъпване на законовите
предпоставки по чл.71 от ЗЗД е настъпила изискуемост на задължението и право на
кредитора-заемодател да предприеме действия за принудителното му
удовлетворяване.
Спорно
между страните(предвид направените от процесуалния представител на ответника
възражения) е:
-дължи ли ответникът на ищеца претендираните от него суми,
за които е била издадена заповедта за изпълнение на паричното задължение; -бил ли е надлежно уведомен
ответникът-длъжник за извършеното прехвърляне на вземането по отношение на нея
от страна на „Изи Асет Мениджмънт”АД към „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД(извършената цесия дали е породила своето действие и в частност по
отношение на ответника-длъжник, съгласно чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД);
-предвид Рамковия договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 16.11.2010г. прехождащ Договор№3246309/12.06.2018г. за паричен заем,
сключен между „Изи асет мениджмънт“АД и ответника, дали цесията е допустима,
съответно нищожна, като цедираните бъдещи вземания по договор с продължително
действие са неопределяеми;
-дали уговорените в чл.2 т.6, т.8 и чл.4
ал.2 от договора за заем договореният лихвен процент от 40.00% и 46.83% и
неустойката от 394.59лв. не били
прекомерни - нищожни на
основание чл.24 от ЗПК ввр. чл.146 ал.1 от ЗЗП(не е уговорена индивидуално за ответника-потребител
- чл.143 и сл. от ЗЗП, доколкото и не се съдържа в
предложението за сключване на договор за потребителски кредит, в което липсва
посочен и механизъм за определянето и по размер и същата е неравноправна);
-дали е налице нищожност на договора, поради противоречие с
добрите нрави - чл.26 ал.1 предл.III oт ЗЗД, поради прекомерност(в противоречие
с чл.143 т.5 от ЗПК) на уговорените лихви за забава и възнаградителна лихва,
излизаши извън рамките на обичайните и присъщите им обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции и като такива водещи до неоснователно обогатяване на
кредитора и несъразмерност на насрещните вземания.
Конкретно,
по отношение на направените възражения:
-бил ли е надлежно
уведомен ответникът-длъжник за извършеното прехвърляне на вземането по
отношение на нея от страна на „Изи Асет
Мениджмънт”АД към „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД(извършената цесия дали е породила своето действие и в частност по
отношение на ответника-длъжник, съгласно чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.1 от ЗЗД,
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което
цедираният длъжник не участва, тъй като при този договор промяната в
облигационното правоотношение се отнася само до кредитора по вземането.
Безспорно процесното вземане е прехвърлимо - няма изрична забрана в закона или
договора за това и естеството на вземането го позволява. Както се посочи по-горе, на
01.05.2019г. било подписано Приложение№1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г, сключен между „Изи Асет
Мениджмънт”АД и „Агенция за събиране на вземания”ООД, по силата на което
вземането на „Изи Асет Мениджмънт“АД, произтичащо от Договор№3340620/05.10.2018г. за
паричен заем е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания“ООД/понастоящем
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД/, ведно с всички привилегии
и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Следва да се има
предвид, че в представения договор е посочено, че се касае за потребителски
заем, както и че се прехвърлят вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредит по смисъла на ЗПК. Изрично чл.26 ал.4 от ЗПК предвижда, че
кредиторът информира потребителя за прехвърляне на вземането по чл.26 ал.1 от ЗПК. Специалният закон съдържа императивно правило в чл.26 ал.4 от ЗПК, че се
изисква нарочно уведомяване на длъжника от кредитора по договора. Вярно е, че съгласно чл.99 ал.3,
ал.4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето,
което има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор, но неуведомяването на длъжника не
води до недействителност на прехвърлянето. Това уведомяване би създало
достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с
нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо
лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД. В случая
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК е подадено от цесионера „Агенция за събиране на вземания”ЕАД по
Договор за цесия от 16.11.2010г. Налице е изрично упълномощаване(пълномощно
от 09.09.2015г. – лист 20 от делото) от
страна на цедента „Изи Асет Мениджмънт”АД на цесионера „Агенция за събиране на вземания”ЕАД
за уведомяване на всички длъжници по вземанията, които са прехвърлени с цесия,
съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД.
На 07.01.2019г. и 04.12.2019г. са изготвени и изпратени от
цедента уведомления до ответника за сключения договор за цесия. Видно от
съобщенията към известията за доставяне, уведомленията са изпратени на адреса
на ответника, посочен в договор за заем, като и двете уведомления са върнати с
отбелязване „непотърсени“. Изпратените уведомления от цесионера са извършени по
силата на дадените му от цедента права с представеното по делото пълномощно, с
което „Изи Асет Мениджмънт“АД е упълномощило цесионера–ищец да уведомява всички
длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени
договори за кредити, които дружеството е цедирало, съгласно Рамковия договор от
16.11.2010г. Уведомленията по чл.99 ал.3 от ЗЗД са приложени и към исковата
молба и редовно връчени на особения представител на ответника по настоящето
дело на 21.05.2020г.
В
конкретния случай може да се приеме, че съобщаването на извършеното прехвърляне
на вземането спрямо цедирания длъжник е направено с връчването на препис от
исковата молба и приложенията към нея, в т. ч. препис от самия цесионен
договор, Приложение№1 към него, пълномощно, дадено от законния представител на
дружеството–цедент на дружеството–цесионер за извършване на действия по
уведомяване по чл.99 ал.3 от ЗЗД на длъжниците, уведомления по чл.99 ал.3 от ЗЗД, с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. Още
повече, че от ответника–длъжник липсват противопоставени твърдения, че до
предявяването на иска е погасил задължението си на стария кредитор, поради
което липсата на предходно уведомяване се явява ирелевантен факт. От
постигнатата в т.4.9 от договора за цесия договореност се установява, че е
налице изрично изявена правно валидна воля от цедента за упълномощаването на
цесионера от негово име и за своя сметка да предприеме фактически действия по
уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията, за
извършването на което действие от пълномощник липсва законова пречка. Налице е
и нарочно дадено пълномощно в тази насока от стария кредитор, което не е
ограничено нито със срок, нито с конкретно прехвърлени вземания, а касае всички
вземания, които се прехвърлят в изпълнение на договора от 16.11.2010г., каквито
са и настоящите. Преписът от исковата молба, ведно с приложенията към нея, са
били изпратени на вписаните в регистрите настоящ и постоянен адрес на
ответника, като предвид редовно извършената процедура по чл.47 ал.5 ввр. ал.1 от ГПК по връчване на книжата по делото и с оглед охрана интересите на ответника,
на основание чл.47 ал.6 от ГПК на последния му е бил назначен особен
представител. Преписът от исковата молба ведно с приложенията към нея са
връчени на ответника чрез назначения му особен представител на 21.05.2020г.
Следователно, на тази дата длъжникът е получил изходящото от цедента (чрез
надлежно упълномощен представител) до него уведомление. Защитата, която се
осъществява от назначения по делото в хипотезата на чл.47 ал.6 от ГПК особен
представител осигурява защита на страна по делото, по отношение на която е приложена
фикцията на чл.47 ал.5 от ГПК. Особеният представител може да извършва широк
кръг от процесуални действия и съответно той се явява и надлежен адресат на
всички твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно, връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, дори и ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици(Решение№198/18.01.2019г. по т.дело№193/2018г. на
ВКС). Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е
от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването
на делото, с оглед чл.235 ал.3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който да бъде извършено уведомлението, то получаването
на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото
вземане(в случая препис от уведомителното писмо, договора за цесия, пълномощно
и потвърждение за цесия би могло да са връчени на ответника с преписа от
исковата молба) „не може да бъде игнорирано”(цитираното от ищцовата страна Решение№123/24.06.2009г.
по т.дело№12/2009г. - IIт.о. ВКС; Решение№3/16.04.2014г. по т.дело№1711/2013г. -
Iт.о. ВКС; Решение№78/09.07.2014г. по т.дело№2352/2013г.
– IIт.о. ВКС; Решение№46/25.05.2017г. по
т.дело№572/2016г. - Iт.о. ВКС). Така,
предвид изрично сключения договор за цесия и уведомяването на ответника,
в качеството му на цедиран длъжник, съдът приема, че по отношение на последния
е настъпил прехвърлителния ефект на цесията, като в този смисъл носител на
вземанията по процесния договор за кредит е ищецът. Ето защо, съдът приема за
доказани обстоятелствата във връзка с надлежното съобщаване на цесията на
ответника и предявяването на настоящия иск/искове от надлежна страна.
-предвид
Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.
прехождащ Договор№3246309/12.06.2018г. за паричен заем, сключен между „Изи асет мениджмънт“АД и ответника, дали
цесията е допустима, съответно нищожна, като цедираните бъдещи вземания по
договор с продължително действие са неопределяеми;
От
съдържанието на представения Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания(цесия) от 16.11.2010г. се
установява, че цедентът „Изи Асет Мениджмънт“АД се
съгласява да прехвърли възмездно на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ООД, чрез
отделен протокол(Приложение№1) вземания към свои длъжници в определен размер,
произтичащи от договори за кредит, индивидуализирани в Приложение№1, срещу
определено в договора възнаграждение. Страните изразяват воля да прехвърлят
нови вземания при спазване условията на договора на месечна база. Следващите
вземания се индивидуализират от страните по ново Приложение№1 със съответната
дата, като с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване, то става неразделна
част от договора. Уговорено е за целите на рамковия договор всяко поредно
Приложение№1
да има силата и значението на допълнително споразумение към него, изменящо го
съответно. С Потвърждение за сключена цесия, издадено на основание чл.4.1 от Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от 16.11.2010г.,
продавачът–цедент е потвърдил извършената цесия на всички вземания, цедирани от
„Изи Асет Мениджмънт“АД на „Агенция за
събиране на вземания“
ООД, които са индивидуализирани в Приложение№1/01.11.2017г. към договора за цесия
от 16.11.2010г.
Представена
е и извадка от Приложение№1/01.11.2017г. към рамковия договор, установяващо прехвърлянето
на описаните вземания спрямо ответника Г.,
индивидуализирано в достатъчна степен по основание и размер(посочени са договор за
заем, дата, главница,
дог.лихва, общо дължимо по кредита към датата на продажбата). С
оглед съдържанието на рамковия договор за
цесия и представеното Приложение№1, индивидуализиращо прехвърлените
вземания като произтичащи от конкретен договор за заем, с посочен размер на
главницата и общо дължими суми, твърденията за недействителност на цесията,
основаващи се на обстоятелството, че към момента на цесията 16.11.2010г. е
прехвърлено едно бъдещо вземане, неопределено към момента на продажбата му, съдът
намира за неоснователни. Естеството на прехвърлените в случая вземания с оглед
отразеното в Приложение№1 към рамковия договор налага извод, че те са
определени и определяеми, въз основа на валиден договор за заем, по който
заемодателят вече е престирал, поради което следва, че сделката няма за предмет
бъдещи неопределени вземания(Решение№32/09.09.2010г. по т.дело№438/2009г. ВКС). Не
съществува пречка с договор за цесия да бъде прехвърлено вземане с ненастъпил
падеж. Договорът за цесия има невъзможен предмет единствено, ако
имущественото право е непрехвърлимо с оглед своето естество, с оглед
императивни разпоредби на закона или с оглед наличието на предварителни
договорни ограничения.
-дали е налице
нищожност на договора, поради противоречие с добрите нрави - чл.26 ал.1
предл.III oт ЗЗД, поради прекомерност(в противоречие с чл.143 т.5 от ЗПК) на
уговорените лихви за забава и договорна лихва, излизаши извън рамките на
обичайните и присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и
като такива водещи до неоснователно обогатяване на кредитора и несъразмерност
на насрещните вземания.
-дали клаузата за
неустойка по чл.8 ввр. чл.4 ал.2 от договора - нищожна на основание чл.24 от ЗПК ввр. чл.146 ал.1 от ЗЗП(не е уговорена индивидуално за ответника-потребител
- чл.143 и сл. от ЗЗП, доколкото и не се съдържа в предложението за сключване на договор за
потребителски кредит, в което липсва посочен и механизъм за определянето и по
размер и същата е неравноправна);
-дали клаузата за възнаградителната лихва(35.00% записан
размер) по аргумент от чл.23 ЗПК и чл.26, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗД е нищожна на
основанието, на което почива претенцията за възнаградителната лихва.
С
разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, към който
изрично и пряко препраща чл.24 от ЗПК, е уредена т.н. „генерална“/обща/ клауза
за неравноправност на уговорките в потребителските договори, вкл. и за
потребителския кредит. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
представлява всяка неиндивидуално
определена уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, при кумулативно проявление на тези предпоставки. Клаузите не са
индивидуално определени когато те са предварително изготвени от търговеца,
респ. потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им/според
чл.146 ал.2 от ЗЗП/; уговорени са във вреда на потребителя, а именно накърняват
се уредени в закона права на потребителя, респ. увреждат се негови законни
интереси/според чл.20 от ЗПК/; не отговарят на изискванията за добросъвестност,
респ. на добросъвестната търговска практика. В ЗЗП и ЗПК не е налице законово
определение на понятието „добросъвестност“, но от общите правила на
гражданското право, уреждаща изискванията за добросъвестност в преддоговорните
отношения с оглед общата разпоредба чл.12 от ЗЗД, тълкуването на действителната
обща воля на страните/съгласно чл.20 от ЗЗД/ при породено договорно
правоотношение и при изпълнение на действително възникнало договорно задължение/съгласно
чл.63 ал.1 от ЗЗД/, може да се изведе дефиниция за използвания в ЗЗП термин
„добросъвестност“, на чието изискване следва да отговарят уговорките в
потребителските договори. Следва да се изисква честно и почтено поведение на
всеки участник в гражданския и търговския оборот при сключване и изпълнение на
сделки за потребление, като чрез техните проявни форми да се изгражда добросъвестната търговска практика - правила,
определящи пазарното поведение, които да произтичат от законите и обичаните
търговски отношения и не нарушават добрите нрави, не създават опасност за
изменение на икономическото поведение на потребителя и са в противовес на наложилите се
нелоялни търговски практики/забранени от закона - чл.68в от ЗПК/; уговорката да
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, като тази несъразмерност е значителна, когато е налице съществено
несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до
тяхната нееквивалентност, както и в несъответствие относно възможността им да
упражнят своите права за защита по договора. В този смисъл, за да се обезпечат
субективните права и законни интереси на икономически по-слабата страна
„цената“ на услугата, вкл. по договора за кредит относно неустойката, възнаградителната
лихва и другите разходи, трябва да бъде уговорена ясно и разбираемо за потребителя,
съгласно чл.147 ал.1 от ЗЗП, чрез
детайлизация в договора.
Уговорената в чл.4(2) от
договора неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съдът намира за
неравноправна клауза и недействителна, както по аргумент на чл.143 т.5 от ЗЗП, така
и по аргумент от чл.26 ал.1 от ЗЗД. Неустойката обезпечава изпълнението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно да се доказват по
размер. Според т.3 от
Тълкувателно решение№1/15.06.2010г. по тълк.дело№1/2009г. - ОСТК ВКС, нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване
на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на
сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии - естеството им на парични или непарични и размерът
на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е
обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на
неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да
съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да
ги разгледа, съобразно установеното в хода на процеса като настъпили юридически
факти, като едва тогава да извърши преценка за основателност на възражението,
т.е.следва да съобрази всички събрани по делото доказателства и направени
доводи, като ги съотнесе към разглеждания и разяснен със задължителна
тълкувателна практика на ВКС, предмет по направеното възражение на ответника.
Доколкото в случая размерът
на неустойката от 394.59лв. е почти по размер 1/2 от заетата сума от 800.00лв.
и около шест пъти по-висок от уговорената договорна лихва(69.40лв.), то
неустойката се явява прекомерна и противоречи на обезщетителната и функция.
Тази неустойка по своя характер е санкционна доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това
неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от
неизпълнението. Предвидена е да се кумулира към погасителните вноски като по
този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води
до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката не е обявена по този начин на
потребителя. Посоченият в договора размер на разходите по кредита за
потребителя като ГПР от 46.83%, нараства допълнително с размера на неустойката
по чл.4(2) от договора(към размера на вноските се добавя за всяка вноска и сумата 18.79лв.). Включена
по този начин в погасителните вноски, тази неустойка по същество е добавък към
възнаградителната лихва на търговеца– заемодател и го обогатява неоснователно
доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в
този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя. Следва да се
отбележи, че изискване на обезпечение на задължение за всяка закъсняла вноска с
поемане на банкова гаранция или осигуряване на две физически лица–поръчители за
изпълнението на договора, противоречи на принципа на добросъвестността и цели
да създаде предпоставки за начисляване на неустойката по чл.4(2) от договора.
Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са
включени в посочения в договора ГЛП от 40.00%. Именно
възнаградителната договорна лихва обхваща печалбата на търговеца, но в случая
съдът намира, че клаузата на чл.4(2) от договора въвежда още един сигурен
източник на доход на икономически по-силната страна. Тази разпоредба
противоречи и на заложените в договора проценти на ГПР – 46.83% и посоченият
общ размер на плащанията от 869.40лв. Съгласно чл.19 от ЗПК, годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит като в него не се включват разходите, които потребителят
дължи при неизпълнение на договора. От една страна, неустойката е включена като
падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга – същата е предвидена в
размер, който не съответства на вредите от неизпълнението тъй като е почти
съизмерима с предоставената сума по кредита. Клаузата на чл.4(2) от договора
противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики като представлява
пряка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка по аргумент на чл.143 т.5 от ЗЗП. Такава разпоредба е в пряко
противоречие и с добрите нрави, поради което е и нищожна на основание чл.26
ал.1 от ЗЗД, който извод изглежда логичен съобразно естеството на договора за
кредит(потребителски, с по-слаба и уязвима страна), съотношение на заема и
неустойката, съотношение на законните лихви и неустойката, както и съпоставка с
вредите от неизпълнението.
Изложените по-горе аргументи важат със същата сила и по отношение
на договорната/възнаградителна лихва.
Разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК определя съдържанието на годишния процент на
разходите по кредита да изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС на Р.България. В случая, към момента на
сключване на договора(12.06.2018г.) е действащо ПМС№426/18.12.2014г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени задължения/ДВ
бр.106/23.12.2014г., в сила от 01.01.2015г./, съобразно което би могло да се
приеме, че така определеният с договора ГПР 46.83% формално не надвишава петкратния размер на законната лихва,
при уговорен годишен лихвен процент в размер на 40.00%. Действително не са налице
императивни разпоредби в Закона по отношение размера на
договорната/възнаградителна лихва. В случая, обаче е налице потребителски
договор по своята характеристика, ползващ се със засилена защита по ЗЗП и ЗПК,
като трайно се приема от съдебната практика, че максималният размер на
лихвата(договорната/възнаградителна или такава за забава) следва да е
ограничен, а уговорка, предвиждаща договорната/възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва/за обезпечени кредити -
двукратния размер на законната лихва/, противоречи на добрите нрави.
Разходите
за извънсъдебно събиране на вземането се претендират да се дължат по силата на
договорна клауза, предвиждаща извършване на дейности, съставляващи по същество
отправяне на покана до длъжника и в размер съгласно тарифата на кредитора.
Договорната клауза, предвиждаща такава такса, не удовлетворява изискването на
чл.10а ал.4 от ЗПК за ясно и точно определяне на вида, размера и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, доколкото към момента на сключване на
договора и самият кредитор не знае дали и по какъв начин ще извършва
извънсъдебното събиране. Тази неяснота на основанието, на което
кредитополучателят дължи периодично таксата противоречи на принципите за
добросъвестност и равнопоставеност на субектите в правоотношението. Изброените
дейности не са допълнителни услуги за потребителя по смисъла на чл.10а ал.1 от ЗПК, а разход за събиране на вземането(част от управлението на кредита).
Договорната клауза, с която се възлагат за заплащане от потребителя такси за
действия, свързани с управлението на кредита, пряко противоречи на забраната на
чл.10а ал.2 от ЗПК. Отделно от изложеното, таксата за разходи е в предварително
уговорен в тарифата размер, фиксиран към момента на сключване на договора,
когато на никоя от страните не е било известно какви по естеството си действия
за извънсъдебно събиране на дълга ще бъдат извършвани и каква ще бъде тяхната
цена. Иначе казано, договорната клауза възлага в тежест на потребителя
репариране на сума за бъдещ разход, определена по неясен механизъм, без
фактическият състав на възникване на вземането изобщо да включва реалното
извършване на някакъв разход от кредитора(такива твърдения няма и в заявлението
по чл.410 от ГПК). Предпоставка за начисляване на такси за разходи е единствено
забавата на длъжника, а размерът на вземането е обвързан с периода на забава,
По този начин, това вземане не е такса, а обезщетение за забава, което
кредиторът вече е начислил и кумулирането му с т.н. такса за разходи, дължима
от ответника при същите предпоставки, представлява още едно допълнително
мораторно обезщетение. Това пряко противоречи на чл.33 ал.1 от ЗПК, предвиждащ,
че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Чрез начисляването на
обсъжданата такса се заобикаля и ограничението в разпоредбата на чл.33 ал.2 от ЗПК,
регламентираща максималния размер на обезщетението за забава – до размера на
законната лихва, а клаузата, която предвижда плащането му е нищожна на
основание чл.21 ал.1 от ЗПК.
Съгласно
чл.9 от ЗЗД страните могат свободно за определят съдържанието на договора, но
автономията на волята е ограничена от същата разпоредба в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона,
а в равна степен и на добрите нрави. Последицата от пристъпване на това
ограничение е пълна или частична нищожност(по аргумент от чл.26 ал.1 ЗЗД). В
случая клаузите за неустойка, договорната/възнаградителна лихва и предвидената
такса-разходи за извънсъдебно събиране на дълга са в пряко отклонение от
императивни правни норми, заобикалят такива и противоречат на добрите нрави,
поради което са нищожни, на основание чл.19 ал.5 от ЗПК ввр. чл.21 ал.1 от ЗПК
ввр. чл.26 ал.1 прeдл.II от ЗЗД, поради заобикаляне на ЗПК и тези искове подлежат на отхвърляне.
В чл.8
ал.3 от договора и в съответствие с чл.9 от ЗЗД страните са се споразумели, че
при забава за плащане на някоя от
погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва за всеки ден забава до окончателното
изплащане на задължението(и по аргумент на чл.86 от ЗЗД). Лихвата при
договорите за заем, респ. договорите за потребителски кредит не е мораторна
лихва, т.е. тази, която се дължи при забавено изпълнение на парично вземане,
представлява възнаграждение, което се заплаща на кредитора за ползването на
предоставените му парични средства. В този смисъл претенцията на ищеца
към датата на завеждане на
заявлението – 30.08.2019г. по ч.гр.дело№1624/2019г. на ГОРС относно дължимостта е основателна за
присъждане на: -законната лихва върху 693.44лв., считано от датата на
подаване на заявлението – 30.08.2019г. до окончателното и изплащане, -сумата
64.06лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода: 07.07.2018г.-30.08.2019г.(датата
на подаване на заявлението в съда).
По този
начин следва да бъде уважен иска на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, че М.Д.Г. дължи на „Агенция за
събиране на вземания” по Заповед№1965/03.09.2019г.. за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№1624/2019г. на ГОРС: сумата 693.44лв.,
представляваща главница по Договор№3246309/ от 12.06.2018 г. за паричен заем
с сключен между „Изи Асет Мениджмънт”АД и М.Д.Г.,
като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт”АД в полза на ,,Агенция за събиране на вземания”ЕАД, по силата на
Приложение№1/01.01.2019г. по Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/
от 16.11.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.08.2019г. до окончателното и
изплащане; сумата 64.06лв., представляваща
обезщетение за забава за периода: 07.07.2018г.-30.08.2019г.(датата на подаване
на заявлението в съда). Претенциите на ищеца по отношение на: -сумата 51.76лв., представляваща
договорна лихва за периода: 06.07.2018г.-09.11.2018г.(падеж на последната
погасителна вноска); -сумата 45.00лв.,
представляваща такса разходи; -сумата
338.19лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода: 13.07.2018г.-09.11.2018г., се явяват неоснователни и
следва да се отхвърлят.
При този
изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски. В настоящия случай една
част от разноските представляват юрисконсултско възнаграждение в размер на
350.00лв., а също така и: ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК - 175.00лв.; възнаграждение за вещо лице –
150.00лв. Според чл.78 ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от ЗПП. Според чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е свободен да намали възнаграждението
до предвидения в същата минимален размер, като вземе предвид действителната
фактическа е правна сложност на делото, като в цитираната норма става въпрос за
адвокатско възнаграждение. Спорно е, доколко
цитираната норма Осъществената от
пълномощника(юрисконсулт) на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова
молба и писмено становище срещу
възраженията на ответника, като не може да се приеме, че делото е изобщо
фактически или правно несложно, за да се определи минимално възнаграждение. По
реда на чл.78 ал.8 от ГПК ввр. чл.37 ал.1 от ЗПП ввр. чл.25 ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ(за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100.00лв. до 300.00лв.), съобразявайки се с
осъществената защита от страна на упълномощения от ищеца юрисконсулт, то съдът
определя размер на възнаграждението от
300.00лв. На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответната страна следва да заплати на ищцовата страна сумата 397.03лв.,
представляваща направени разноски в производството по гр.дело№2336/2019г. на
ГОРС – съразмерно на уважения/уважените иск/искове. Ответникът следва да
заплати на ищцовата страна и сумата 300.00лв., представляваща възнаграждение за
особен представител.
Разноските
в заповедното производство са законова последица от уважаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК и с оглед на това
отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното
производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип
на диспозитивното начало, произнасянето предполага изрично заявено в исковата
молба искане за разпределяне на отговорността за разноски в заповедното
производство. Съгласно т.10 от
Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При този изход
в производството в полза на ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноски в
заповедното производство - ч.гр.дело№1624/2019г. на ГОРС в размер на 111.17лв.,
които да му бъдат заплатени от ответника-длъжник.
Водим от
изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен
иск от страна на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК:*****, със
седалище и адрес на управление: гр.София-1335
бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда „Лабиринт” ет.II офис№4,
представлявано от Изп.директор Д.Б.Б., против М.Д.Г. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***,
че М.Д.Г. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:***,
дължи на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК:*****,
със седалище и адрес на управление: гр.София-1335 бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда
„Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от Изп.директор Д.Б.Б., по Заповед№1965/03.09.2019г.. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.дело№1624/2019г. на ГОРС: сумата 693.44лв., представляваща главница по Договор№3246309/ от 12.06.2018 г. за паричен заем
с сключен между „Изи Асет Мениджмънт”АД и М.Д.Г.,
като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт”АД в полза на ,,Агенция за събиране на вземания”ЕАД, по силата на
Приложение№1/01.01.2019г. по Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/
от 16.11.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.08.2019г. до окончателното и
изплащане; сумата 64.06лв., представляваща
обезщетение за забава за периода: 07.07.2018г.-30.08.2019г.(датата на подаване
на заявлението в съда).
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от страна на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД
с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр.София-1335 бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда
„Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от Изп.директор Д.Б.Б., против М.Д.Г.
с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес:***, за дължимост на вземане спрямо М.Д.Г. от страна на „Агенция
за събиране на вземания”ЕАД, съгласно Заповед№1965/03.09.2019г.. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.дело№1624/2019г. на ГОРС за: сумата 51.76лв., представляваща договорна лихва за периода:
06.07.2018г.-09.11.2018г.(падеж на последната погасителна вноска); сумата 45.00лв., представляваща такса
разходи; сумата 338.19лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода:
13.07.2018г.-09.11.2018г.
ОСЪЖДА М.Д.Г. с ЕГН**********,
с постоянен и настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД с ЕИК:*****, със седалище и
адрес на управление: гр.София-1335
бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда „Лабиринт” ет.II офис№4,
представлявано от Изп.директор Д.Б.Б.: сумата 397.03лв./триста деветдесет и седем лева и три стотинки/,
представляваща направените разноски в производството по гр.дело№2336/2019г. на
ГОРС; сумата 300.00лв./триста лева/, представляваща възнаграждение за
особен представител по гр.дело№2336/2019г. на ГОРС; сумата
111.17лв./сто и единадесет лева и седемнадесет
стотинки/, представляваща направените разноски по ч.гр.дело№1624/2019г. на
ГОРС.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис
от решението на страните.
Районен съдия: