№ 593
гр. Благоевград, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20231200500877 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 240 ГПК.
Образувано е по молба на адв. С. Б., член на САК, лично като член на
Управителен съвет на Етажна собственост на живущите в сграда с
идентификатор 02676.501.3881.4, с адрес в *, и в качеството му на договорен
пълномощник на В.Г.М., ЕГН: **********, в качеството му на председател на
посочения УС. С молбата се иска отмяна на постановеното неприсъствено
решение № 500037/12.01.2023 г. по гр.д. № 422/2021 г. по описа на РС -
Разлог, като в нея се сочи, че ищцовата страна в първоинстанционното
производство - “Строй Инвест Сървиз Пропърти” ООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в **, не идентифицирала надлежно
ответника, тъй като не посочила конкретно физическо лице с имена и адрес,
което да представлява етажните собственици. В тази връзка според молителя
исковата молба била нередовно връчена, тъй като била получена от лице,
живущо в сградата, без съобщението да съдържало изрични указания за
предаване на книжата. Първоинстанционният съд нарушил правилата по
връчване, визирани в чл. 47, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК. Освен това, в молбата се
сочат аргументи срещу допустимостта на първоинстанционното
1
производство, като се излага, че исковата молба била подадена извън
преклузивния срок, регламентиран в чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. С молбата се иска
приемането на писмено доказателство - протокол от проведено о.с.з. по гр.д.
№ 420 по описа на РС - Разлог за 2021 г.
Препис от молбата е била връчена на другата страна - “Строй Инвест Сървиз
Пропърти” ООД с ЕИК: *********, представлявано от управителя Н.К., чрез
адв. А. Х., която е представила отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК, в който
се сочи, че подадената молба е недопустима и неоснователна, като се твърди,
че искането е подадено извън едномесечния преклузивен срок, както и че
молителят В.М. не притежава активна легитимация да оспорва решението,
тъй като се разпоредил с притежавания от него апартамент и не би могъл
валидно да изпълнява функциите си на член и председател на УС на ЕС.
Възразява се срещу оплакванията, свързани с идентификацията на
представителя на ЕС и връчването на книжата по делото. Представя писмено
доказателство - справка по данни за физическо лице от АВ и моли за
присъждане на разноски в настоящото производство.
В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват, като
представят молби, с които поддържат изложените аргументи и възражения в
сезиращия съда документ, съответно в отговора към него.
Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански състав, след
преценка на релевираните от молителя и насрещната страна доводи, както
и на приложените по гр. д. № 422/2021 г. на РС - Разлог писмени материали,
относими към предмета на настоящото производство, приема следното от
фактическа и правна страна:
Производството пред Районен съд - Разлог, по което е постановено
неприсъственото решение, предмет на настоящото дело, е образувано по
искова молба на “Строй Инвест Сървиз Пропърти” ООД с ЕИК: *********,
чрез адв. А. Х., АК - Благоевград, срещу Етажната собственост на сграда с
идентификатор № 02676.501.3881.4, с административен адрес в *, намираща
се в УПИ VIII, пл. № 3147 в кв. 240, представлявана от председателя на
Управителния съвет В.Г.М.. С исковата молба е предявена искова претенция с
правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, като от страна на ищцовото
дружество се искало отмяна на всички решения, взети от Общото събрание на
етажните собственици, проведено на 15.02.2021 г. Първоначалната искова
2
молба е оставена без движение от страна на първоинстанционния съд с
конкретни указания за отстраняване на допуснати нередовности, като
последните са отстранени от ищеца в срок. С разпореждане от 21.05.2021 г.
съдът е указал на ответника да се връчи препис от исковата молба заедно с
приложените към нея писмени доказателства, като е предоставил на същия
едномесечен срок за писмен отговор и е посочил следващите му се
процесуални права във връзка с предявения иск, както и последиците при
несвоевременното предприемане на посочените действия. С определение №
502311/31.05.2021 г. съдът уважил молбата за налагане на обезпечителни
мерки по делото, като съобщението до ответната страна съдържащо както
този съдебен акт, така и исковата молба било връчено на М. Б., посочен в
призовката от 03.06.2021 г. като “собственик на ЕС”. С определение №
500179/21.03.2022 г. първоинстанционният съдебен състав по реда на чл. 140
от ГПК се произнесъл по предварителните въпроси и доказателствените
искания на страните, съобщил своя проект на доклад по делото и насрочил
делото за разглеждане в открито съдебно заседание. С посоченото
определение се докладвало, че и в едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от
страна на ответника не бил представен писмен отговор, с който да изрази
становище по предявения иск. Със своя акт съдът указал изрично на
ответната страна, че ако не се яви в първото по делото открито съдебно
заседание, без да направи искане за разглеждане на производството в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение.
За откритите заседания на 29.04.2022 г.,15.06.2022 г. ответната страна не била
редовно призована. Длъжностното лице по връчване посетил адреса на
етажните собственици на 01.07.22 г., 17.07.22 г. и 01.08.22 г., като залепил
уведомление по реда на 47, ал. 1 ГПК. Поради промяна на датата на
насроченото заседание (за 07.10.2022 г.), било залепено още едно
уведомление на 24.09.2022 г., съдържащо указание до ответника да се яви в
съответната канцелария, за да получи книжата по делото, който срок изтичал
на 08.10.2022 г. Съдът в своя доклад констатирал, че ответникът е
несвоевременно призован, поради и което отложил делото за 16.11.2022 г.,
като на посочената дата в заседанието приел, че последният е уведомен по
реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, поради и което дал ход на съдебното заседание, като
посочил с нарочно определение, че ще разгледа делото по реда на чл. 238 и
сл. от ГПК. На 12.01.2023 г. постановил своето решение, което било връчено
3
на ответната страна отново по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, като уведомлението
било залепено на 22.03.2023 г.
Настоящият съдебен състав намира, че така подадената молба от страна на
двамата молители е допустима, доколкото изхожда от легитимирани страни с
право да искат отмяна решението на първоинстанционния съд, тъй като
същите са били страни в първоинстанционното производство, като именно
срещу тях е постановен атакуваният сега съдебен акт. Молбата е входирана на
28.02.2023 г., тоест още преди законоустановеният едномесечен преклузивен
срок, предвиден от разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ГПК, да започне да тече,
поради и което следва да се приеме, че същата е подадена в срок. Молбата
съдържа необходимите реквизити, като е и придружена с доказателство за
платена държавна такса, ето защо искането следва да бъде разгледано по
същество.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК определя няколко кумулативно дадени
предпоставки, които следва да бъдат налице, за да бъде възможно
постановяването на неприсъствено решение, а именно: ответникът да не е
представил в срок отговор на исковата молба; да не се яви в първото
заседание, без да е направил искане за разглеждане в негово отсъствие;
ищецът да е поискал произнасяне на неприсъствено решение. Ако ответникът
бездейства, съдът следва да се увери дали това бездействие не е резултат от
процесуални нарушения, свързани с редовното и своевременното връчване на
книжата и призовките по делото. При наличие на такова нарушение, но
приключване на производство по реда на чл. 238 ГПК, страната, срещу която
е постановено неприсъственото решение, може да релевира хипотезата на чл.
240, ал. 1, т. 1 ГПК - ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или
призовките за съдебното заседание, за да отмени влязлото в сила съдебно
решение и предизвика ново разглеждане на делото с негово участие.
Настоящото производство е извънинстанционно, то е и контролно-
отменително, като ако съдът констатира наличието на твърдяното в молбата
основание, следва да отмени решението. А по правило отмяната на влезли в
сила съдебни актове е допустима само на основания, изрично и изчерпателно
посочени в процесуалния закон. Ето защо извън предмета на контрол в това
производство е дали към момента на постановяването на
първоинстанционния съдебен акт са били налице условията за
4
постановяването на неприсъствено решение, визирани в чл. 239, ал. 1 ГПК,
доколкото дори да са били налице допуснати нарушения на тази норма, то те
не могат да послужат за отмяна на решението, предвид лимитивно
посочените в чл. 240 ГПК основания за отмяна, които не могат да се тълкуват
разширително.
В случая изложените в молбата възражения се подвеждат под хипотезата на
чл. 240, ал. 1 т. 1 ГПК, доколкото се твърдят от страна на молителите
нарушения при действията на съда, свързани с връчването на исковата молба
и призоваването на представителя на етажната собственост.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 40 от
ЗУЕС за отмяна на решението на ОС на ЕС. Видно е от поправената искова
молба, че ищецът посочил като ответник в исковата молба горепосочената
етажна собственост, индивидуализирана като наименование и
административен адрес и чрез управителя на ЕС, поради което релевираното
възражение, че ищцовото дружество не индивидуализирало ясно физическото
лице, което следва да получи книжата по делото, е неоснователно. В случая
ответници в производството по иска с правно основание чл. 40 от ЗУЕС за
отмяна на решение на ОС на собствениците в етажната собственост са самите
собственици, които не са обжалвали решението, тъй като самата ЕС не е
самостоятелен правен субект, като според чл. 23, ал. 6 от ЗУЕС участието на
всеки един от етажните собственици в съдебното производство е оставено на
самостоятелната преценка на всеки един от тях, тъй като в чл. 41 от ЗУЕС е
предвидено, че собствениците се представляват пред съда от председателя на
управителния съвет или от упълномощено от него лице. Това е
представителство, изрично уредено в закона, въведено с цел процесуална
икономия по връчването на съобщенията и книжата и извършването на
следващите се пред съда действия. Предвид на така въведеното от
законодателя законно представителство съдът трябва да връчва всички книжа
и призовки по делото именно на избрания от общото събрание управител,
който от своя страна пък има задължението да уведоми собствениците за
съдебното производство (така Определение № 197 от 10.05.2010 г. по ч. гр. д.
№ 144 по описа за 2010 г. на Върховен касационен съд). По отношение на
изпращането на уведомления на самия управител специалният закон не
предписва никакви специфики, поради което следва да се прилагат общите
правила на чл. 38 и следващите от ГПК. Съгласно чл. 45 ГПК съобщенията се
5
връчват лично на адресата, а когато това е невъзможно разпоредбата на чл. 46
предвижда ред за връчване на друго лице, като това друго лице може да бъде
всеки пълнолетен от домашните или който живее на адреса, или е работник,
служител или съответно работодател на адресата (чл. 46, ал. 2 ГПК). Видно е
от приложеното по делото съобщение, че разписката за връчването на
исковата молба е адресирана до “ЕС на сграда с идентификатор
02676.501.3881.4 по КККР на гр. Б.” и е получена от М. Б. Б. - “собственик на
ЕС”. Настоящият съдебен състав намира, че това писмено доказателство не
удостоверява надлежно връчване на исковата молба и приложенията към нея
на страна, легитимирана да получи книжата. Това е така, тъй като лицето,
подписало се на 03.06.2021 г. като получател, дори действително да се
приеме, че е собственик на недвижим имот в етажната собственост, не е
лицето, натоварено от закона с управителни и представителни функции по
отношение на останалите собственици, съответно за същото не съществуват
задълженията, произтичащи от закона за членовете на управителния съвет, по
- конкретно за избрания председател на УС. Вярно е, че съгласно чл. 23, ал. 6
ЗУЕС всеки собственик има право да участва в производството по реда на чл.
40 от същия закон, но тази възможност не включва и правото на
представителство по отношение на останалите собственици, след като
избралият да участва в процеса собственик не изпълнява и функциите на
управител на ЕС. Ето защо за получилото процесните книжа лице не
съществува задължението да уведомява останалите собственици на
недвижими имоти в сградата за така получените книжа, съответно да
представлява ЕС пред Районен съд - Разлог и да организира защитата, каквато
е ролята на управителя. На следващо място, не може да бъде прието, че е
налице изпълнение на горецитираната процедура по връчване на лице,
различна от адресата на съобщението, защото в самата разписка
длъжностното лице по връчването не е отбелязало своя констатация, че
реалният получател е от кръга на лицата, визирани в разпоредбата на чл. 46,
ал. 2 ГПК, т.е, че живее в едно домакинско с управителя на ЕС. От друга
страна, на другите жители в сградата (съседите) процесуалният закон не
предоставя възможността да получават съобщения със задължение да ги
предадат на адресата, така както такова право е предвидено за живущите в
едно домакинство с адресата (Решение № 136/22.10.2019 г. по гр. дело №
1526/2019 г. на I-во гр. отд. на ВКС). Освен това, в самата разписка не е
6
обозначено самото лице, на което следва да се връчи исковата молба, а е
посочено единствен идентификаторът на етажната собственост, но както вече
се посочи, ЕС не е самостоятелен субект, ето защо самото съобщение не
съдържа надлежно посочване на самата страна, адресат, за да бъде наясно
действителният получател на кого следва да предаде книжата. Не на последно
място, лицето, на което е връчено съобщението, го е приело в лично качество,
а не със задължение да го предаде.
Допуснатите от съда процесуални нарушения, довели до опорочаване на
процедурата по призоваването и уведомяването на страната за
производството пред първата инстанция са съществени. Налице е поради това
основание за отмяна на постановеното от Районен съд - Разлог неприсъствено
решение, при осъществяване на първата предпоставки на чл. 240, ал. 1, т. 1 от
ГПК. След отмяна на първоинстанционното решение, с което е приключило
разглеждането на делото, същото следва да се върне за ново разглеждане от
друг състав на същия съд, за да се обезпечи надлежното участие на страните в
състезателното производство. Именно в прерогативите на
първоинстанционния съдебен състав е да даде отговор по наведените и в
настоящото производство възражения за допустимостта на процеса,
съответно за легитимацията на страните, които въпроси са вън от предмета на
настоящото производство. Като именно това бе причината настоящият
съдебен състав да не приобщи представените по настоящото дело писмени
доказателства, доколкото чрез тях страните целяха да докажат аргументите
си, свързани с допустимостта на самото исково производство. По отношение
на направеното в молба от 31.10.23 г. на молителите искане за прилагане на
разпоредбата на чл. 213 ГПК, следва да бъде посочено, че производството по
реда на чл. 240 ГПК е извънинстанционно такова, то не разглежда въпроса,
предмет на самия исков процес, като само и единствено в прерогативите на
съответния решаващ съд, пред когото делото е висящо, е да обединява
производства, при наличието на съответните предпоставки за това. Ето защо
и молбата за отправяне на указания към първоинстанционния съд по този
въпрос не съдържа годен предмет, по който този състав на съда да се
произнесе.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 240, ал. 1 ГПК, Окръжен съд -
Благоевград, Първи въззивен граждански състав
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК по молба на С. Б. Б. и
В.Г.М. постановено по гр. д. № 422/2021 г. по описа на Районен съд - Разлог
неприсъствено Решение № 500037/12.01.2023 г., с което са отменени всички
решения на ОС на Етажна собственост на жилищна сграда с идентификатор
№ 02676.501.3881.4 по КККР на град Б., с адрес в град Б., ул. “*” *,
обективирани в протокол от 15.02.2021 г.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Разлог за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8