№ 16199
гр. С., 15.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110126482 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадена е молба от адв. Д. в лично качество и като процесуален представител на
ищцата С. М. Д. за изменение в частта за разноските на Решение № 18914/17.11.2023 г., като
бъде отменен диспозитивът относно осъждането на ищцата да заплати разноски на
ответника и бъдат присъдени на същата сторените от нея разноски за държавна такса в
размер на 51.55 лв., а на процесуалния й представител бъде присъдено възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ в размер на 480 лв. Оспорва наличието на предпоставките
на чл. 78, ал. 2 ГПК.
В законоустановения срок е подаден отговор на молбата от „Топлофикация С.“ ЕАД,
в която изразява становище за нейната неоснователност.
Съдът констатира, че искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадено в срок, поради което
е допустимо. По отношение неговата основателност съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда, че ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В
настоящия случай липсва една от предпоставките, кумулативно предвидени в чл. 78, ал. 2
ГПК – липсва признание на иска. В случая с отговора ответникът изрично е оспорил
предявения иск, което е наложило изслушването на експертиза и събирането на писмени
доказателства, като той единствено е признал факта на изтичане на погасителната давност за
вземането. Този извод не се променя от обстоятелството, че в хода на устните състезания
неговият процесуален представител е заявил, че признава претенцията, доколкото това
изявление е бланкетно и не кореспондира на цялостното му процесуално поведение,
включително на заявеното от същия процесуален представител в хода на устните
състезания, че счита облигационната връзка за доказана с оглед представените
доказателства, но признава, че сумите са погасени по давност. При това положение съдът
1
намира, че възраженията на ищцата и нейния процесуален представител за неприложимост
на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК са основателни, като отговорността за разноските
следва да бъде разпределена по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК.
В случая ищцата е доказала извършването на разноски по делото в размер на 50 лв. –
държавна такса. Претендираната такса за банков превод няма характера на съдебен разход,
поради което не подлежи на присъждане по реда на чл. 78 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1
ГПК на процесуалния представител на ищцата се дължи адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2
ЗАдв е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв; заявление, че предоставената
правна помощ е договорена като безвъзмездна, както и липса на данни, които да го
опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78
ГПК /в този смисъл – Определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на ВКС, I
ТО/. В случая по делото е представен Договор за правна помощ и съдействие на л. 8, от
който е видно, че ищцата и адв. Д. са се договорили, че защитата по настоящото дело ще
бъде предоставена безплатно на клиента на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като последният
декларира, че е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съобразно
константната съдебна практика така посоченото обвързва съда, като в тежест на насрещната
страна е, ако оспорва наличието на съответното основание за оказване на безплатна правна
помощ, да представи доказателства. В случая такива не са представени, от което следва, че
на адв. Д. следва да бъде присъдено възнаграждение за оказаната адвокатска помощ. В
случая й се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., определено съгласно чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Доколкото тя не представя доказателства за регистрация по ЗДДС, не й се
дължи ДДС върху адвокатския хонорар.
Предвид изложеното молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е частично основателна –
постановеното решение подлежи на отмяна в частта, с която ищцата е осъдена да заплати
разноски на ответника, вместо което последният следва да бъде осъден да й заплати
разноски в размер на 50 лв., а на нейния процесуален представител – адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., а в останалата част искането е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ в частта за разноските Решение № 18914/17.11.2023 г., постановено по
гр. д. № 26482/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, като го ОТМЕНЯ в частта, с която С. М.
Д. е осъдена да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата от
400 лв. – разноски по делото, вместо което:
ОСЪЖДА „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
2
управление: гр. С., "АДРЕС", да заплати на С. М. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
С., ул. „''АДРЕС", на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., "АДРЕС", да заплати на адв. С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ул. „''АДРЕС", на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
400 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на С. М. Д..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 347678/04.12.2023 г. в останалата й
част.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3