РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Костинброд, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Аксиния Б. А.ова
при участието на секретаря М. Г. Г.
в присъствието на прокурора И. Т.. И.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. А.ова Гражданско дело №
20241850100532 по описа за 2024 година
Производството е с правна квалификация чл. 2б ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди / ЗОДОВ / и чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по предявена искова молба вх. № 3826 /
24.06.2024 г. / изпратена по подсъдност от СРС / подадена от В. С. Г., ЕГН
********** от гр. С., чрез адв. Л. - САК против СРС, с адрес : гр. С.,
представляван от председателя А. А..
С исковата молба се твърди, че ищецът е бил страна по гр. д. № 8476 /
2017 г., II ГО, 160 – състав. Исковата молба е бил подадена на 10.02.2017 г.,
като е бил предявен иск по чл. 357, във вр. с чл. 188 т.1 от КТ – иск за отмяна
на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено на ищеца от работодателя
му.
Ищеца сочи, че на 17.02.2017 г. съдията – докладчик е разпоредил да се
връчи препис от ИМ за отговор и такъв е постъпил от ответника на 28.03.2017
г. и едва десет месеца след това съдията докладчик е постановил определение
по чл. 140 от ГПК и делото е бил насрочено в открито съдебно заседание за
01.02.2018 г., като впоследствие делото е пренасрочено за 01.03.2018 г. на
1
следващото проведено заседание 29.03.2018 г. делото е обявено за решаване.
Но с решение на ВСС на съдията – докладчик по делото е наложено най –
тежкото дисциплинарно наказание „дисциплинарно освобождаване от
длъжност“.
Ищецът сочи, че е депозирал молба за бавност, но за периода от
29.03.2018 г. - обявяване на делото за решаване и 28.01.2020 г., когато е
наложено дисциплинарното наказание на съдията докладчик, не е имало
съдия, който да администрира жалбата за бавност.
По – късно на 01.07.2020 г. делото е преразпределено на друг съдия,
който е насрочил същото в о. с. з. за 10.09.2020 г., като делото е обявено за
решаване и на 09.10.2020 г. е постановено решение.
Ищецът твърди, че делото е продължило 4 години, 2 месеца и 17 дни
пред двете инстанции / СРС и СГС /.
Ищецът е подал заявление рег. № РС – 21 – 269 / 18.06.2021 г. до
Инспектората на ВСС / приложен е само констативен протокол / не е ясно
имали сключено споразумение /.
Същият сочи, че тъй като делото е продължило над разумния срок той е
станал изнервен, емоционално нестабилен, загубил вяра в правосъдието и че
някога ще може да получи справедливост.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да осъди СРС, Булстат : **** да му заплати обезщетение в размер на 10
000.00 / десет хиляди / лева – обезщетение за неимуществени вреди, за
периода от 10.02.2017 г. до 27.04.2021 г. / периодът е уточнен в допълнителна
молба – л. 52 /, настъпили в следствие на нарушено право на разглеждане на
гр. д. № 8476 / 2017 г. по описа на СРС, II ГО, 160 – състав, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 13.05.2024
г. до окончателно погасяване на задължението.
Съответно е предявил и акцесорен иск по чл. 86 ал.1 от ЗЗД за
присъждане на законна лихва върху обезщетението за причинените на ищеца
неимуществени вреди, от 27.04.2021 г. до завеждане на настоящия иск –
13.05.2024 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът СРС е подал писмен отговор, в
който сочи, че така предявените искове са неоснователни и недоказани, като
излагат подробно доводите си. Същият сочи, че липсват данни по делото да са
2
предприети мерки по чл. 255 от ГПК, както и че няма данни да са извършвани
периодични ежеседмични справки по делото от страна на защитата на ищеца.
Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, вместо него се
явява упълномощеният му защитник адв. Л. – САК, който поддържа исковата
молба и излага подробно доводите си.
Ответникът СРС не изпраща представител, но е депозирал становище вх.
№ 362 8 24.01.2025 г., с което моли съдът да постанови решение, с което да
отхвърли така предявените искове, като е направило и възражение за изтекла
погасителна давност за периода преди 24.06.2021 г. .
Районна прокуратура - гр. Костинброд се представлява от прокурор И.,
който взема становище, че така предявеният иск е частично основателен, тъй
като са налице периоди на забавяне в разглеждането и решаването на воденото
от ищеца дело пред СРС
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното :
По делото се установи, а и не се спори между страните, че с искова молба
вх. № 2002789 / 10.02.2017 г. ищецът е предявил против „ЦГМ“ ЕАД, ЕИК :
**** иск с правно основание чл. 357 от КТ, вр. с чл. 188 т. 1 от КТ за отмяна на
наложеното му дисциплинарно наказание „Забележка“.
С определение № 311573 от 11.01.2018 г. на съдия от ГО, 160 – състав
делото е насрочено в о.с.з. на 01.02.2018 г. от 15.30 часа, след което е
пренасрочено за 01.03.2018 г., поради заболяване на съдията – докладчик. На
01.03.2018 г. съдебното заседание се е провело и за събиране на доказателства
делото е отложено за 29.03.2018 г. На 29.03.2018 г. съдът обявява делото за
решаване, но след като на 01.07.2020 г. делото е преразпределено на друг
съдия, същият с определение № 140346 / 03.07.2020 г. съдът отменя хода на
устните състезания и връща делото в съдебна зала, като насрочва заседанието
за 10.09.2020 г. от 14.50 часа. На 10.09.2020 г. делото е обявено за решаване и в
законоустановения едномесечен срок на 09.10.2020 г. е постановено Решение
№ 2022873.
След окончателното приключване на производството В. С. Г., ЕГН
3
********** е предявил претенция за нарушено право на разглеждане на
делото в разумен срок пред ИВСС по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, като е
подал заявление вх. рег. № РС – 21 – 269 / 18.06.2021 г.
С писмо изх. № РС – 21 - 269 / 31.08.2021 г. Инспектората към ВСС
изпраща до Министъра на правосъдието констативен протокол, ведно със
заявление вх. рег. № РС – 21 – 269 / 18.06.2021 г. на основание чл. 60д от ЗСВ.
Не се представиха доказателства да е предложено споразумение на ищеца, с
което съдът приема, че процедурата по Глава трета „а“ от ЗСВ се счита за
изчерпана.
Съдът кредитира показанията на свидетелката М. А.а Г.а, тъй като същите
не са противоречиви и от същите се установява, психическото състояние на
ищеца относно несвоевременното решаване на делото, както и
обстоятелството, че същият е получил решение близо след две години и
половина, като през това време положението в дома им е било нетърпимо.
Съпругът й бил агресивен към нея и децата, като през цялото време е говорел
само за делото. Имал е и здравословен проблем, но от показанията на
свидетелката се установява, че същият е имал заболявания и още преди да
подаде исковата молба против „ЦГМ“ ЕАД, с правно основание чл. 357, във
вр. с чл. 188 т. 1 от КТ / диабет тип 2, хипертония /.
От приетата като доказателство към делото справка изх. № 1381 /
21.11.2024 г. издадена от СРС, отдел „Човешки ресурси“ е видно, съдия Й. В.,
за периода от 13.02.2017 г. до 28.01.2020 г. колко дни е била в болнични и
годишен отпуск.
От така установеното могат да се направят следните правни изводи:
В Решение № 76 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о.,
ГК, е прието следното: „Фактът, че законодателят възприема липсата на
постигнато между страните споразумение след изчерпването на
административната процедура, като условие за предявяване на иска по чл. 2б
от ЗОДОВ, дава основание да се счете, че предвидената уредба регламентира
производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо
административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако
пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение.
В това производство /и в административната, и в съдебната част/ страните са
две - държавата и пострадалия. В административната държавата се
4
представлява от министъра на правосъдието /, който определя размера на
обезщетението и предлага споразумение/, а в съдебната - от съда, пред който
иска се предявява и който постановява окончателния акт. Производството е за
присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от
неправомерни действия на държавата. Отговорността е обективна и се носи от
държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е
причинил вредоносния резултат. Държавата и нейните органи се разглеждат
като едно цяло. Следователно, след като производството е единно и
отговорността се носи от държавата / без значение, кой орган я представлява /,
следва да се приеме, че направеното от нея предложение досежно размера на
дължимото обезщетение в административната част на производството, я
обвързва в съдебната. В производството по чл. 2б от ЗОДОВ при определяне
размера на дължимото обезщетение, съдът не може да определи обезщетение
под размера, предложен в административното. Предложеният размер на
обезщетение не може да бъде занижен, защото това би влошило положението
на другата страна в противоречие с духа на закона, целящ да се предостави
възможност на страната, при несъгласие с предложеното споразумение, да
получи удовлетворение в съда.“
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6,
§1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото
на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето
на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и
да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично
гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закона.
Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал.1 от
ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални
субституенти. В случая Държавата и СРС се разглеждат като едно цяло.
Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и същото
следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази
преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо
да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
5
провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко
лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за
приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и
необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за
цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.
Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи от
примерно заложените критерии в ал.2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Между страните не са спорни обстоятелствата за образуването,
администрирането и приключването на делото като дати и действия на
страните. Безспорни са доказателствата, че В. С. Г., ЕГН ********** от гр. С.
е предявил срещу „ЦГМ“ ЕАД, ЕИК : **** искова молба, по която е било
образувано гр.д. № 8476 / 2017 г. по описа на СРС, което е започнало на
10.02.2017 г. и е завършило на 27.04.2021 г. с постановено решение пред СГС е
продължило 4 години 2 месеца и 17 дни.
Общият извод, който може да се направи е, че делото не се е отличавало с
правна и фактическа сложност. Страните по гр.д. 8476 / 2017 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав – В. С. Г., ЕГН ********** и „ЦГМ“ ЕАД не са имали
виновно, недопустимо процесуално поведение, което да е довело до отлагане
и забавяне на делото.
Засегнатият интерес на В. С. Г., ЕГН ********** съвместно с
установеното нарушение на принципа за разумен срок, водят до извод, че е
осъществен фактическия състав на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, респективно, че е
налице нарушение на чл. 6, ал.1 от ЕКПЧ.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, на обезщетение подлежат
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като имуществените вреди са
свързани с претърпените загуби и пропуснати ползи, а неимуществените - с
нематериалните блага.
Във връзка с претенцията в размер на 10 000.00 / десет хиляди / лева –
6
неимуществени вреди, за периода от 10.02.2017 г. до 27.04.2021 г. / периодът е
уточнен в допълнителна молба – л. 52 /, настъпили в следствие на нарушено
право на разглеждане на гр. д. № 8476 / 2017 г. по описа на СРС, II ГО, 160 –
състав, ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба – 13.05.2024 г. до окончателно погасяване на задължението,
съдът намира същата за частично основателна, като счита, че следва да уважи
така предявеният иск до 2 000.00 / две хиляда / лева, като отхвърля иска като
неоснователен до пълния предявен размер от 10 000.00 / десет хиляди / лева.
При определяне размера на обезщетението съдът отчита и
обстоятелството, че производството пред СРС от подаване на исковата молба –
10.02.2017 г. до изпращане на въззивната жалба на СГС – 13.01.2021 г. е
продължило 3 години, 11 месеца и 3 дни, което надвишава разумния срок за
разглеждане на гражданско дело от такъв тип. Поведението на съда е довело
до забавяне на производството.
Относно предявения акцесорен иск по чл. 86 ал.1 от ЗЗД за присъждане
на законна лихва върху обезщетението за причинените на ищеца
неимуществени вреди, от 27.04.2021 г. до завеждане на настоящия иск –
13.05.2024 г., съдът намира, че същият следва да бъде отхвърлен, като
недоказан.
По съдебноделоводните разноски :
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената
част от иска. По делото е направено искане от ищеца присъждането на
разноски в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3,
изр. 1, пр. 2 ЗОДОВ, и при частично уважаване на иска ответниците дължат и
следва да бъдат осъдени да заплатят изцяло на ищеца, направените от
последния разноски за внесена държавна такса по делото /така решение №
353/06.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 892/2015 г., IV г. о/, а по отношение на
адвокатския хонорар, такъв се дължи съразмерно с уважената част от
исковете.
В конкретния случай съдът намира, че с оглед частично уважения иск
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в
7
размер на ДТ – 10.00 / десет / лева и 500.00 / петстотин / лева – адвокатско
възнаграждение / определено в съответствие с чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 /
09.07.2004 г./, съобразно уважената част от иска, като отхвърля искането до
пълния предявен размер от 1 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Съобразно отхвърлената част от исковете, ищецът В. С. Г., ЕГН
********** следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300.00 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 10 ал. 4
от ЗОДОВ, във вр. с чл. 37 ал. 1 от ЗПП.
Водим от горното и на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СРС, с адрес : гр. С., представляван от председателя А. А. да
заплати на В. С. Г., ЕГН ********** от гр. С. сумата от 2 000.00 / две хиляди /
лева – неимуществени вреди, за периода от 10.02.2017 г. до 27.04.2021 г. /
периодът е уточнен в допълнителна молба – л. 52 /, настъпили в следствие на
нарушено право на разглеждане на гр. д. № 8476 / 2017 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 – състав, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба – 13.05.2024 г. до окончателно погасяване на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска над 2 000.00 / две хиляди / лева до пълния предявен
размер от 10 000.00 / десет хиляди / лева, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения акцесорен иск по чл. 86 ал.1 от ЗЗД за
присъждане на законна лихва върху обезщетението за причинените на ищеца
неимуществени вреди, от 27.04.2021 г. до завеждане на настоящия иск –
13.05.2024 г., като недоказан.
ОСЪЖДА СРС, с адрес: гр. С., представляван от административния
ръководител А. А. да заплати на В. С. Г., ЕГН ********** от гр. С. на
основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ направените по делото разноски, а именно :
внесената от ищеца ДТ от 10.00 лева и 500.00 / петстотин / лева – адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА В. С. Г., ЕГН ********** от гр. С. да заплати на СРС, с
адрес: гр. С., представляван от административния ръководител А. А.
юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете, в
8
размер на 300.00 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 10 ал. 4
от ЗОДОВ, във вр. с чл. 37 ал. 1 от ЗПП.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. София в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
9