РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. В., 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В. в публично заседание на петнадесети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
при участието на секретаря НЕЛИ ЦВ. КЮЧУКОВА
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Гражданско дело № 20221300100130
по описа за 2022 година
Настоящото дело е образувано по искова молба на Д. Д. Д. с ЕГН **********, адрес:
гр. В., ул. „В.П.“ №*, ВХ.*, ЕТ.*, АП.* и В. Д. И. с ЕГН ********** и адрес: гр. В., ул.
„Б.Б.“ №* чрез адв.-пълномощник Д. Б. от АК-В. срещу „Застрахователно Акционерно
Дружество ДБЖЗ“АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М. Д.” №
*, с предявени искове с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД. Претендират се обезщетения за причинени неимуществени вреди в размер на по
150 000лв. за всяка една от ищците, изразяващи се в причинени болка и страдание,
претърпени следсвие причинена смърт на техния баща Д.П. И. на 10.11.2019г., в резултат на
ПТП настъпило на 31.10.2019г., ведно със законната лихва считано от датата на ПТП до
окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски.
Поддържа се в исковата молба, че на 31.10.2019 г. около 17.40 часа в гр. В., лек
автомобил с peг. № *, управляван от Р. Й. П. при движение в посока от кръстовището с ул.
„В.А.“ към кръстовището с ул. „Ш.“ в гр. В., ударил пресичащия на пешеходна пътека
пешеходец Д.П. И.. В момента на удара И. се намирал на около 4.80 метра вляво от десният
ръб на дясното пътно платно, цялото с ширина от 6.50 метра, тоест в средата на пътното
платно, непосредствено и в рамките на обсега на пешеходната пътека.
След удара пострадалия Д.П. И. бил откаран в МБАЛ „С.П. – В., където починал на
10.11.2019г., следствие на получените тежки травматични увреждания - несъвместими с
жИ.та.
С влязла в сила на 08.10.2020г. Присъда, постановена по НОХД №131/2020г. на ОС-
В. Р. Й. П., водач на лекия автомобил, е признат за виновен за така настъпилото ПТП и му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години.
1
Твърди се, че двете ищци са дъщери на починалия Д.П. И., с кого имали силна
емоционална връзка - родител-дете и много добри отношения. Към момента на катастрофата
пострадалият е бил в добро здравословно състояние. Понесли изключително тежко
внезапната загуба на баща си, от която претърпели силни душевни болки.
Поддържа се, че отговорността на виновният за ПТП водач - Р. Й. П. се покривала
от застраховката „ГО" - полица GО 75558927 с валидно застрахователно покритие от
31.10.2019г. до 31.10.2020г., сключена със „ЗАД ДБЖЗ" АД за автомобила с който е
причинено ПТП.
Посочва се, че застрахователят дължал обезщетение вместо прекия причинител, за
които последният отговарял.
Твърди се, че пред застрахователя били заведени преписки за доброволно плащане -
Щета № 0801 - 007164/2021 - 01 и Щета № 0801 - 007164/2021 - 02, по които им било
отказано плащане.
Иска се от Съда да осъди ответника „ЗАД ДБЖЗ" АД да им заплати обезщетения за
претърпените от тях неимуществени вреди в размер на по 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди
лева/, на всяка една от тях, ведно със законната лихва върху сумата от датата на ПТП до
окончателното изплащане. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за
производството на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Правят доказателствени искания.
В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК ответникът „ЗАД ДБЖЗ“АД-С. е подал
отговор на ИМ, с който оспорва исковете по основание и размер. В условие на
евентуалност, ако съдът приеме исковете за основателини, прави възражение за
прекомерност на размера на претендираните обезщетения, несъответстващи на съдебната
практика и принципа на справедлИ.ст по смисъла на чл.52 ЗЗД, извършеното плащане на
част от претендираните обезщетения, преди завеждане на делото, както и приноса на
починалия за настъпване на пътния инцидент и настъпилите вредни последици.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между собственика и водач на л.а. „Р.М.“ с рег.№*, по силата на
Застрахователна полица № BG/30/119003061526,валидна към процесното ПТП. Признава, че
са заплатили на всяка от ищците сума в размер на по 30 000лв. по образувана при ответника
щета №0801-007164/21-01-02 с преводни нареждания от 16.06.2022г. Моли тези
обстоятелства да се обявят за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказва.
Оспорва размера на претендираните обезщетения, като прекомерно завишени.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия пешеходец, баща на ищците, който е предприел пресичане на пътното платно
извън пешеходната пътека тип зебра в тъмната част на денонощието, облечен с тъмни
дрехи, като не е взел адекватни мерки за собствената си безопасност. Твърди, че починалия
пешеходец не е бил забелязан от водача на автомобила своевременно, внезапно е изскочил
на пътното платно за движение, пресичал е косо пътното платно, а не направо, като е
попаднала в т. нар, опасна зона за спиране спрямо водача на автомобила. Твърди, че
посоченото нарушение от страна на починалия пешеходец е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него.
Оспорва механизма на ПТП, протИ.правния характер на пътното поведение на
сочения за делинквент водач и обстоятелството, че смъртта на наследодателя на ищците е в
пряка причинност с получените при ПТП наранявания.
Оспорва началната дата, от която се претендира законната лихва - 30.10.2019 /дата на
2
настъпване на ПТП/. Излага, че в настоящия случай следва да се има предвид разпоредбата
на чл. 497, ал.1, т.2 КЗ във връзка с чл. 496, ал.1 КЗ. Посочва, че доброволната
застрахователна претенция е входирана в дружеството на 09.12.2021 г. На 05.01.2022г.
дружеството е изискало представянето на допълнителни доказателства имащи значение за
преценка основателността на предявената претенция. На 09.03.2022г. е постановен отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение. С преводни нареждания от 16.06.2022г.
дружеството е изплатило на увредените лица обезщетение в размер на по 30 000.00 лева.
Счита, че началния момента от които следва да се претендира, респ. присъжда лихва е датата
на изтичане на регламентирания в КЗ тримесечен срок за произнасяне на застрахователя по
претенцията.
С отговора представя доказателства и прави доказателствени искания. Иска
присъждане на разноски по производството, включително и за адвокатско/ юрисконсултско
възнаграждение.
По делото е изискано и приложено НОХД № 131/2020г. на ОС-В.
Вят ОС, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по
делото страна и съобразявайки всички данни по делото в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
По делото не е спорно между страните - датата и участниците в реализираното ПТП,
както и че за процесното ППС л. а. „Р.М.” с peг. № *, лична собственост и управлявано от
водача Р. Й. П., с което е причинено ПТП има сключена застраховка “ГО” с ответника
„ЗАД ДБЖЗ“ АД, застрахователна полица № BG/30/119003061526, валидна към датата на
ПТП-31.10.2019г., което се признава от ответната страна с отговора на исковата молба.
По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите
лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС.
Ищците са спазили разпоредбата на чл.380 от КЗ, като са депозирали писмени
претенции пред ответното застрахователно дружество, във връзка с които са образувани
щети при ответника – щета № 0801-007164/2021-01 и щета № 0801-007164/2021-02, видно от
приложеното към отговора на исковата молба – молба рег.№5215/09.12.2021г., уведомление
от ответника до ищците с изх.№40/05.01.2022г. /л.78 от делото/ за изискани доказателства -
констативен протокол с пострадали лица, удостоверение за наследници, аутопсионен
протокол, като с уведомление изх.№ 1345/09.03.2022г. е отказано определяне и изплащане
на обезщетение.
С приложеното платежно нареждане от 16.06.2022г. ответното дружество е изплатило
на ищцата В. Д. И. обезщетение по щета № 0801-007164/2021-01 в размер на 30 000лева.
С приложеното платежно нареждане от 16.06.2022г. ответното дружество е изплатило
на ищцата Д. Д. Д. обезщетение по щета № 0801-007164/2021-02 в размер на 30 000лева.
3
От приложеното НОХД № 131/2020г. на ОС-В. се установява, че с влязла в сила на
08.10.2020г. Присъда №54 от 23.09.2020 г., постановена по НОХД №131/2020 г. по описа на
ОС-В., подсъдимият Р. Й. П. е признат за виновен в това, че на 31.10.2019г. около 17.40 часа
в гр. В. на ул. „ЦСВ” при управление на МПС лек автомобил марка „* модел „М., с peг. № *,
лична собственост и движение в посока от кръстовището с ул. „В. А.“ към кръстовището с
ул. „Ш.“ в нарушение правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.1 от ЗДвП - при
управление на МПС не е контролирал превозното средство, при появата върху пътното
платно на пресичащия платното за движение от дясно на ляво пешеходеца -Д.П. И. от гр. В.,
като с предна дясна част на автомобила го блъснал в лявата подбедрица и по този начин
допуснал ПТП, и по непредпазлИ.ст причинил смъртта на Д.П. И. от гр. В. - починал на
11.11.2019г. в МБАЛ „С.П. - гр. В. - престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342,
ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.1 от ЗДвП, за което и на основание чл. 343, ал.1, б.“в“ във вр. с
чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с
чл.58а, ал.1 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от 2 години, което наказание е
намалено с 1/3 и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4
месеца.
Съобразно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за съда, разглеждащ гражданските последици от конкретно деяние, относно това, дали е
извършено деянието, неговата протИ.правнст и виновността на деецът.
По делото са назначени и приети съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/ и
допълнителна такава, неоспорени от страните, които съдът кредитира, като компетентно
изготвени и обоснованаи с доказателствения материал по делото.
По основната САТЕ експертът е дал заключение за механизма на ПТП, според което:
ПТП е настъпило на 31.10.2019 г. в гр.В. около 17:40ч. на здрачаване при добра видимост и
мокро платно за движение /валяло дъжд/. ПТП е причинено от водача на лекият автомобил
„* модел „М.“ е peг. № * АК, собственост и управляван от Р. Й. П., който се е движил в гр.В.
по ул. „ЦСВ“ в посока от МБАЛ „С.П.“ към Кооперативния пазар (в южна посока). Когато
автомобилът е бил на около 57 м. пред кръстовището с ул. „В. А.“, пешеходеца Д.П. И. е
предприел пресичане на платното за движение по ул. „ЦСВ“ на около 3,30 м. след
пешеходна пътека тип „зебра“. След изминаване на около 4,80 м. е настъпил удара. Вещото
лице е посочило, че участъка в който е настъпило процесното ПТП е двупосочен път с
асфалтова настилка с две ленти и ширина от 6,50м. на всяка лента. Хоризонталната
маркировка включва ясно различима единична непрекъсната разделителна линия /М1/
между тях. В южната част на кръстовището се намира пешеходна пътека тип „Зебра“
разположена перпендикулярно на оста на пътя по ул.“ЦСВ“ по цялата и ширина.
Вертикалната маркировка включва пътен знак Д17 „Пешеходна пътека”, монтиран
пред пешеходната пътека. Произшествието е реализирано в населено място където
разрешената скорост е 50 км/час.
4
При удара пешеходецът е блъснат в лявата подбедрица от предната дясна ъглова част
на лекия автомобил, при което тялото получана типичен удар под центъра на тежестта и
известен като “бампер удар” с последващо повдигане, падане, удар и плъзгане върху
предния капак, счупване предното панорамно стъкло около основата му и странично
изпадане на тялото. Експертът е посочил, че тези удари най-често завършват фатално заради
придобитият голям въртящ момент около таза на пешеходеца. Колкото бронята на
автомобила е по-ниска и пешеходеца - по-висок, толкова с по-голяма сила тялото на
пешеходеца се стоварва върху предния капак на лекия автомобил, като получава
травматични увреждания в областта на таза и гърдите. Значителни натоварвания,
респективно травми, тялото получава също и от удара в челното стъкло и падането върху
асфалта.
Според експертизата на местопроизшествието липсвали отложени спирачни следи от
гумите на лекия автомобил, вещото лице е обосновал извода, че скоростта в момента на
удара и преди удара е била една и съща, като е посочило,че вероятната скорост на движение
на лекият автомобил в момента на удара в пешеходеца е била около 50 км/ч.
Произшествието е реализирано в населено място където разрешената скорост е 50 км/час.
Въз основа от данните по делото в основната и допълнителна експертизи вещото
лице е извел обоснован извод, че дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил
„Р.М. ” при движение с реалната скорост от 50 км/ч в условията на произшествието е била
39 метра. От техническа гледна точка водачът на лекия автомобил - Р. Й. П., е имал
възможност да предотврати произшествието чрез аварийно спиране. Намиращия се върху
платното за движение на ППС пешеходец не е попаднал в опасната му зона на спиране.
Пешеходецът независимо от неговото облекло и сигнализиране, е могъл да бъде възприет от
водача на автомобила на разстояние минимум 50 метра. Опасната му за спиране зона е била
по-малка от разстоянието на видимост, от което следва извода, че водача е реагирал със
закъснение на създалата се опасност.
В проведеното открито съдебно заседание на 18.01.2023г. вещото лице инж.Р.И. е
пояснил, че когато пешеходецът – починалият Д. И. е навлязъл в платното за движение на
улицата, автомобилът е бил на 57м. от мястото на удара. Водачът е имал възможност да го
види от светлината на фаровете, тоест навлязъл е в зоната на осветеност на фаровете и
водачът е можел да го види, пешеходецът се е движил вече на пътното платно. Мястото на
удара е по средата на пътното платно.
Според експертното заключение причина за настъпване на ПТП и вредоносния
резултат е, че водачът не е контролирал непрекъснато автомобила които е управлявал. Той е
бил длъжен да се съобрази с конкретните условия на видимост, и да бъде в състояние да
спре пред всяко предвидимо препятствие. Бил е длъжен да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.
Вещото лице е посочило, че в случая пешеходецът е предприел пресичане на
нерегламентирано за това място - малко след съществуващата пешеходна пътека / на около
5
3,30 м./, но това не е в причинна връзка с настъпилото произшествие. В случай, че е
пресичал на пешеходната пътека, произшествието не би се избегнало, защото водача е
реагирал на опасността след мястото на удара.
По делото е назначена и приета съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, неоспорена
от страните, която съдът кредитира, като компетентно изготвена и обоснована
Съгласно заключението на вещото лице смъртта на Д.П. И. се дължи на травматично
-хеморагичен шок с остра сърдечна и дихателна слабост, настъпили вследствие на тежката
коремна травма, гръдната травма и усложненията им.
Вещото лице е изразило мнение относно хода на лечението, като е посочило, че от
медицинската документация-История на заболяване №10166/19 г. коремната травма не е
регистрирана, не са осъществени рентгенови и КТ изследвания, поради което не било
проведено адекватно, своевременно лечение на травматичните увреждания в корема и таза,
както не било спазено съответното поведение при такива тежки случаи/пострадалият е
раздвижван, поставян в седнало положение и т.н. , липсвали данни за извършени
кръвопреливания, освен еднократно вливане на
еритроцитна маса на 9.11.2019 г.,въпреки спада на хемоглобина от 143 до 65 /.
Според експерта било е възможно превеждането и лечението му в Специализирана
Клиника по коремна хирургия, без да може да се твърди, че резултатът би бил с
благоприятен изход.
За претърпени от ищците неимуществени вреди са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетели.
Свидетелят Д.Т.Д. заявява, че познава пострадалия и дъщерите му Д. и В. повече от
25 години и е кръщелница на дъщерята на В.. Посочва, че между тримата имало много силна
връзка дъщери - баща. Преди инцедента починалия Д. нямал здравословни проблеми, бил
здрав, не пушел и не пиел, ходел нормално, работил до последно, като два дни преди
случката бил на ресторант с децата-внуците. До преди пет години, преди смъртта си Д.
живеел с дъщеря си В. в един апартамент, докато си закупил апартамент до другата дъщеря
Д.. Живеел сам. В. имала кредити и имала нужда от пари, заминала на работа в А. С баща си
имали прекрасни отношения и доверие, оставила двете си деца /17 годишна дъщеря и син на
27-28години/ на баща си-починалия Д.. След смъртта на Д., В. взела 17-годишната си
дъщеря с нея в А. защото вече нямало кой да я гледа. Свидетелката посочва, че и двете ищци
работили в А.– Д. от няколко години, а В. от няколко месеца преди ПТП. И двете ищци
приели много тежко смъртта на баща си. В. се прибрала един ден преди да почине, а Д. на
втория ден след инцидента. И двете ищци си идвали. Подържали непрекъсната връзка по
телефона, дори и в болницата, като два дни преди да почине Д. разговарял по телефона с В.,
а Д., която се прибрала след инцидента, се грижела непрекъснато за него в болницата. До
преди пет години, преди смъртта си Д. живеел с дъщеря си В. в един апартамент, докато си
6
закупил апартамент до другата дъщеря Д.. Работата и пребиваването на ищците в чужбина
не е довело по никакъв начин до отчуждаване и промяна в отношенията им. Били в
постоянен контакт по телефона. Ищците много тежко приели внезапната загуба на баща си
от бързината на развилите се събития нямали време да осмислят случващото се и неможели
да се примирят. След погребението на баща си те се върнали в А. имали по десетина дни
отпуска за случая.
Свидетелят Й.В. И. заявява, че познава ищците и починалия-баща им Д. от около
20години. Първо се запознала с Д., работели заедно в софийска фирма, а по-късно и с
другите двама. Поддържали до последно отношения. През 2015г. Д. останала без работа и
заминала за А. За катастрофата с Д. разбрала от ищцата Д., 3-4 дни след инцидента. Д.
пристигнала веднага след катастрофата. Те се грижела за баща си Д. в болницата до смъртта
му. Между ищците и баща им имало много добри отношения. Те се грижели за него, нищо
че били далеч. Поддържали връзка, обаждали се, идвали си. Те трудно преживяли случилото
се, дори още не са го преживяли. Още им било трудно. Тези впечатления добила от
разговори с Д., с която се чували почти всяка седмица и често си говорили. И двете дъщери
емоционално били много свързани с баща си. Бащата на ищците виждала в града, бил здрав
и деен човек, не е боледувал.
Във връзка с възражение на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалото лице в ПТП е разпитан свидетелят Р. Й. П. – водач на
процесното ППС с което е настъпило ПТП. Свидетелят заявява, че ПТП е настъпило на
главната улица на града, срещу детска градина до „Енергото“, малко след пешеходната
пътека, където блъснал възрастен човек. Свидетелят посочва, че инцидентът станал на
свечеряване, било тъмно, карал на фарове. Пострадалият не пресякъл на пешеходната
пътека, а зад кофите, бил с тъмни дрехи-черно яке и дънки, и не го видял. Възприел
пешеходеца в последния момент, едва когато се счупило стъклото на колата. Когато излязъл
от колата, той лежал зад колата. В колата пътувал с приятелката си и си говорели.
Нямал добра видимост - най-много около метър. Участък от пътя бил прав. На пешеходната
пътека нямало никой, намалил, огледал се и продължил. Движел се със скорост около 50-55
км/ч. и приблизително по осевата линия в средата на платното. Нямало улично осветление,
светнало по-късно. Управлявал със същата скорост около 50 км/ч и след пешеходната
пътека при настъпване на удара.
Съдът кредитира свидетелските показания същите са безпристрастни,
последователни и логични.
При тези данни ВОС достигна до следните изводи:
От правна страна предявените от ищците искове за заплащане на обезщетения за
7
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с
чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Между страните не е спорно, че ищците на 09.12.2021г. са предявил извънсъдебно
претенциите си пред ответното дружество, съгласно чл.380 от КЗ, като в законоустановения
тримесечен срок по чл. 496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 10.03.2022 г. /първият работен ден след
изтичане на срока/ ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение с твърдението, че
не са налице основания за ангажиране на застрахователната отговорност на дружеството, а
плащане е извършено на 16.06.2022г. в размер на по 30000лв. по сметка на всяка една от
ищците, съгласно приложените по делото платежни нареждания и в този смисъл
предявените искове се явяват процесуално допустим.
По същество на предявените искове.
Ищците са низходящи от първа степен на починалия в ПТП Д. И., предвид което
притежават активна материалноправна легитимация да претендира репарация на
причинените им, вследствие смъртта на техния родител, вреди. Същите са от кръга на
близки родственици, посочени в Постановление №*/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, което
настоящият съдебен състав следва да съобрази.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увредените лица имат право да
претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката
"ГО". Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и
главно доказване в процеса на следните факти: 1. / настъпилото ПТП и неговия механизъм,
2. / протИ.правното поведение на виновния водач, 3. / претърпените неимуществени вреди,
4. / наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът
да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата протИ.правност и виновността
на дееца.
Въз основа на влязла в сила на 08.10.2020г. Присъда №54 от 23.09.2020 г.,
постановена по НОХД № 131/2020 г. по описа на ОС-В., която установява по задължителен
за гражданския съд начин вината на деликвента – водача на лек автомобил марка „* модел
„М., с peг. № * - Р. Й. П. и механизма на извършеното деяние, включително причинната
връзка между пътно – транспортното произшествие и смъртта на Д.П. И. от гр. В. - починал
на 11.11.2019г. в МБАЛ „С.П. - гр. В. – баща на ищците. /присъдата е приложена по нохд №
131/2020 г. по описа на ОС-В., прието по делото и препис на л.96 от делото/.
Деянието е протИ.правно и е извършено виновно, при форма на вината – непредпазлИ.ст.
От заключението на САТЕ се установява по категоричен начин, че от техническа
гледна точка водачът на лекия автомобил - Р. Й. П., е имал възможност да предотврати
8
произшествието чрез аварийно спиране. Автомобилът е бил на разстояние от около 57м.,
когато пешеходецът е бил на платното. Намиращия се върху платното за движение на ППС
пешеходец не е попаднал в опасната му зона на спиране от 39м. Пешеходецът независимо от
неговото облекло и сигнализиране, е могъл да бъде възприет от водача на автомобила на
разстояние минимум 50 метра. Опасната за спиране зона на водача е била по-малка от
разстоянието на видимост, от което следва, че водачът е реагирал със закъснение на
създалата се опасност и причинил ПТП.
Налице са елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане -
деяние от водача на лекия автомобил, извършено виновно (непредпазлИ.) и протИ.правно,
причинен вредоносен резултат и наличие на причинна връзка между деянието и вредите.
Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основават на сключен
договор за застраховка "ГО" на автомобилистите между водача на лекия автомобил марка „*
модел „М., с peг. № * - Р. Й. П. и ответника „ЗАД ДБЖЗ“-С.. Налице е валидно
застрахователно правоотношение между водача на лекия автомобил peг. № * и ответника
към 31.10.2019 г., което е безспорно между страните обстоятелство.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "ГО". Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение
за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането.
В случая отговорността на ответното дружество следва да бъде ангажирана при
установеното по делото наличие на предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД и наличие на валидно застрахователно отношение между застрахования и
застрахователното дружество-ответник.
Налице са всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедлИ.ст -чл. 52
от ЗЗД. По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази,
че за претендираните неимуществени вреди, обезщетението следва да се определи по
справедлИ.ст и според действително установения (доказан) техен размер.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да
бъде съобразено ППВС №*/1968 г., т.11, според което същите се възмездяват от съда по
справедлИ.ст. Понятието "справедлИ.ст" по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
9
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи
какъв размер обезщетение по справедлИ.ст да присъди за неимуществени вреди.
При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да
отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към
момента на смъртта на пострадалия.
Понесените от ищците Д. Д. и В. И. неимуществените вреди се установяват от
събраните гласни доказателства, които при спазване на условията на чл. 172 от ГПК съдът
цени като непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно състоянието на
ищците. Съдът Намира за доказано, че внезапния инцидент и последвалата смъртта на
техния баща Д. И. е възприета от ищците като трагична загуба и е засегнала
неимуществената им сфера. И двете ищци приели много тежко инцидента и смъртта на
баща си, не можели да осмислят и приемат случилото се. Починалият И. бил на 76г., но бил
здрав и жизнен, работил до последно и не е имал нужда и необходимост от непосредствени
грижи. Тримата взаимно се подпомагали през целия си жИ.т, имали силна емоционална
връзка на привързаност. Въпреки, че през последните години ищците са пребивавали и
работили периодично в А. поради необходимост от средства, това не ги отчуждило, а
напротив, заздравило още повече връзката родител-дете помежду им. Ищците поддържали
постоянни контакти с баща си. Пет години преди инцидента починалият живял с дъщеря си
- ищцата В. И. в едно домакинство. През последната година И. разчитала на неговата помощ
и съдействие по обгрижването и надзор на 17-годишната дъщеря, която след неговата
смърт заминала с ищцата за А. Непосредствено след ПТП ищцата Д. Д. пристигнала и
полагала непосредствени грижи в лечението и обгрижването на баща си до неговата смърт,
което е свързано с преживени негативни емоции и душевно страдание свързано с лични и
непосредствени впечатления от преживените от починалия мъки от тежките травми. И двете
присъствали на погребението.
Настоящата инстанция счита, че от данните по делото не се доказва претърпените от
ищците вреди да са по-високи и с по-голяма интензивност от тези, търпени от най-близките
при сходни случаи на трагична загуба на любим човек. Ищците към датата на инцидента
живеят в отделни домакинства, като поддържали обичайните за тази родствена връзка
отношения. И двете ищци, към датата на инцидента не са живели с починалият си баща в
едно домакинство, зрели хора със собствени семейства и собствен жИ.т, независими от
починалия им баща, като по-скоро житейски нормална е обратната зависимост, доколкото
пострадалият е бил в напреднала възраст 76 годишен.
10
Предвид изложеното настоящият състав намира, че справедлИ. обезщетение за
репариране на причинените от деянието неимуществени вреди на ищците, които в
конкретния случай имат характера на претърпени и продължаващи към момента болки и
страдания вследствие на извършеното деяние и загубата на родител, следва да бъдат
обезщетени в размер на по 100000.00 лв./сто хиляди лева/ за всяка от ищците. От така
определеното обезщетение следва да се приспадне изплатеното от ответното дружество
застрахователно обезщетение по извънсъдебните претенции на ищцитe в размер на по
30000лв./тридесет хиляди лева/ на всяка от тях, поради което предявените искове се явяват
основателни и доказани за разликата от по 70000лв./седемдесет хиляди лева/ на всяка от
ищците. В останалата част до пълния предявен размер от по 150 000лв. исковете следва да
бъдат отхвърлени, като недоказани.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените
болки и страдания от ищците, вследствие търпените от тях болки и страдания, изведени
както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-
етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е
завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не
протИ.речи на принципа на справедлИ.стта.
Този размер съответства и на съдебната практика по аналогични случаи.
Съдът следва да разгледа и възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по приложението
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение №*5/
15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. №
1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о.,
решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г.
по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение
№ 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. №
316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е
застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
11
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право
да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с
предположения.
Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на
ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй
като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. т. е.
във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.432 от КЗ /чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.)/; срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
В Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за
настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото
действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл.
ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение
№*4/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината на
пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това
способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни
последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на
съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди.
Съдът приема, че в настоящия случай по делото не се доказа съпричиняване от страна
на пострадалото лице – починалият Д.П. И., изразяващо се в обстоятелството, че
пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно, извън пешеходната пътека в
тъмната част на денонощието и в тъмни дрехи,
поради което, като неоснователно не следва да бъде уважавано.
От заключението на САТЕ не се установява, починалият Д. И. да е допринесъл с
поведението си по какъвто и да е начин за настъпване на вредоносния резултат. Единствено
виновен за настъпилото произшествие е водача на лекия автомобил - Р. П., който не е
контролирал непрекъснато автомобила които е управлявал, нарушение установено и с
влязлата в сила присъда, задължителна за настоящия съд. Той е бил длъжен да се съобрази с
конкретните условия на видимост, и да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие. Бил е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението.
От САТЕ се установява, че починалият е предприел пресичане на нерегламентирано
за това място - малко след съществуващата пешеходна пътека / на около 3,30 м./, но това не
12
е в причинна връзка с настъпилото произшествие. В случай, че е пресичал на пешеходната
пътека, то произшествието не би се избегнало, защото водача е реагирал на опасността след
мястото на удара, т.е реагирал е със закъснение, видно от експертизата.
От техническа гледна точка водачът на лекия автомобил - Р. Й. П., е имал
възможност да предотврати произшествието чрез аварийно спиране. Намиращия се върху
платното за движение на ППС пешеходец не е попаднал в опасната му зона на спиране.
Пешеходецът, независимо от неговото облекло и сигнализиране, е могъл да бъде възприет
от водача на автомобила на разстояние минимум 50 метра. Водачът е имал възможност да го
види от светлината на фаровете, тъй като бил навлязъл в зоната на осветеност на фаровете.
Опасната за спиране зона на водача е била по-малка от разстоянието на видимост, а мястото
на удара е по средата на пътното платно в прав участък от пътя.
Следва да се отбележи, че мястото на ПТП е непосредствено до пешеходна зона
обозначена с пешеходна пътека, където водачът е следвал да управлява с повишено
внимание и подходяща скорост с пътните условия, като е следвал и да следи за възможната
поява на пешеходци и необходимост от внезапно/аварийно/ спиране, каквото поведение не е
предприето от виновния водач в настоящия случай.
По претенциите за присъждане на законната лихва върху претендираните суми на
обезщетенията с правно основание чл.497 от КЗ вр.чл. 86 от ЗЗД:
Предвид основателността на главните претенции, основателен е и акцесорния иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съобразно нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3, а не от предявената с исковата молба датата на настъпване на ПТП.
В конкретният случай не е спорно между страните, че двете ищци са предявили
застрахователни претенции пред ответното дружество на 09.12.2021г.
С изпратено от ответното дружество уведомление до ищците с изх.№40/05.01.2022г. /л.78 от
делото/ са изискани конкретни доказателства - констативен протокол с пострадали лица,
удостоверение за наследници, аутопсионен протокол. По делото от ищците няма ангажирани
доказателства да са представили на ответника изисканите доказателства. С уведомление
изх.№ 1345/09.03.2022г. ответното дружество е отказало определяне и изплащане на
обезщетение на ищците, т.е налице е изричен отказ и от следващият ден застрахователят е
изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото обезщетение на всяка един от
ищците, поради което искът за лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди следва
да бъде уважен, считано от 10.03.2022 г. до окончателното изплащане. Така определената
начална дата на законната лихва съвпада с изтичането на законоустановения тримесечен
срок по чл. 496, ал.1 от КЗ.
13
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно уважената част на исковете, в случай, че такива са направени и
доказани. Съдът констатира, че с Определение №26/09.06.2022г. и ищците са освободени от
внасяне на такси и разноски по делото, с оглед на което разноски не им се дължат.
На адв.Д. Б. Ц. с ЕГН ********** с адрес:гр.В., ул.“ЦСВ“ №*, ет.*, офис№* -
процесуален представител на ищците, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, се следва
присъждане на адвокатско възнаграждение в общ размер на 12500лв. /дванадесет хиляди и
петстотин лева/, за осъщественото процесуално представителство на всяка от ищците, от
които 6250лв. по иска на ищцата Д. Д. Д. и 6250лв. по иска на ищцата В. Д. И., определено
съразмерно на уважените искове.
В полза на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъде
присъдена сумата в размер на 370,67 лева, разноски по делото съобразно приложения
списък, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове, платима от всяка от
ищците по ½ ид.ч., равняваща се на 185.34лв.
Понесените от съдебния бюджет разноски, при условията на чл.83, ал. 1, от ГПК -
следва да бъдат възстановени от ответника по сметката на съда. Тази сума възлиза общо на
5600 лева –държавна такса и ответникът следва да бъде осъден да я заплати по сметка на В
ОС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДБЖЗ“АД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Г.М.Д.“№*, да заплати на Д. Д. Д. с ЕГН
********** и адрес: гр. В., ул. „В.П.“ №*, ВХ.*, ЕТ.*, АП.* на основание чл. 432 от КЗ
сумата от 70 000 лева (седемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение по
застраховка "ГО" на водача на лек автомобил марка „* модел „М., с peг. № * – Р. Й. П. - за
причинените на ищцата неимуществени вреди, настъпили следствие на пътно
транспортното произшествие,станало на 31.10.2019г., в резултат на което баща Д.П. И. е
починал, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 10.03.2022
г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до пълния предявен размер
от 150 000лева , /над заплатените от застрахователя 30 000лева./ ОТХВЪРЛЯ иска, като
неоснователен.
14
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДБЖЗ“АД, ЕИК * със седалище
и адрес на управление: гр.С., бул.“Г.М.Д.“№*, да заплати на В. Д. И. с ЕГН ********** и
адрес: гр. В., ул. „Б.Б.“, №* на основание чл. 432 от КЗ сумата от 70 000 лева (седемдесет
хиляди лева), представляваща обезщетение по застраховка "ГО" на водача на лек автомобил
марка „* модел „М., с peг. № * – Р. Й. П. - за причинените на ищцата неимуществени вреди,
настъпили следствие на пътно транспортното произшествие, станало на 31.10.2019г., в
резултат на което баща Д.П. И. е починал, ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от 10.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като в
останалата част до пълния предявен размер от 150 000лева , /над заплатените от
застрахователя 30 000лева./ ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДБЖЗ“АД, ЕИК * със седалище
и адрес на управление гр.С., бул.“Г.М.Д.“ №*, да заплати на адвокат Д. Б. Ц. ЕГН
********** от АК-В. със съдебен адрес: гр.В., ул.“ЦСВ“ №71, ет.6, офис 601 на основание
чл. 38, ал. 2, т.2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения сумата в размер на 12500лв. /дванадесет хиляди и
петстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ на ищците Д. Д. Д. и В. Д. И., определена съобразно уважената част на
исковете.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. с ЕГН ********** и адрес: гр. В., ул. „В.П.“ №*, ВХ.*, ЕТ.*, АП.*
да заплати на „Застрахователно Акционерно Дружество ДБЖЗ“АД, ЕИК * със седалище и
адрес на управление гр.С., бул.“Г.М.Д.“ №* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер
185.34 лева /сто осемдесет и пет лева и 34 ст./ разноски по делото, съразмерно на
отхвърлената част от предявения иск.
ОСЪЖДА В. Д. И. с ЕГН ********** и адрес: гр. В., ул. „Б.Б.“, №* да заплати на
„Застрахователно Акционерно Дружество ДБЖЗ“АД, ЕИК * със седалище и адрес на
управление гр.С., бул.“Г.М.Д.“ №* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер 185.34
лева /сто осемдесет и пет лева и 34 ст./ разноски по делото, съразмерно на отхвърлената
част от предявения иск.
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДБЖЗ“АД да заплати по
сметката на ОС-В., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – сумата от 5600 лева /пет хиляди и
шестотин лева/, представляваща държавна такса в производството, от заплащането на които
ищците са освободени.
15
Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при ОС – В.:_______________________
16