Р Е Ш Е Н И Е №261810
24.06.2021 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15245/2020 г. по описа на същия съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исково производство.
Иск на З.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, да бъде признато за установено по
отношение на ответника „ Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Зографски
манастир “ № 15 вх. Г ет. 6, че е недействителен – нищожен договор № ***********за
потребителски кредит тип „кредитна линия „ между страните или отделни клаузи от
същия.
Според съдържанието на исковата молба, на
20.10.2016 год. между страните бил
сключен договор № ***********за потребителски кредит тип „кредитна линия„,
по силата на който С. получил в заем сума в размер на 2000 лв., усвоена изцяло.
От своя страна, последният се задължил да върне заемната сума ведно със
възнаграждение на кредитора в размер на 505
лева;
кредитора приел разсрочено на 15 месечни погасителни вноски плащане, всяка по 167 лв., или общо - 2505 лева. Договорено било между страните и обезпечение,
а в случай , че такова не бъде представено – и неустойка за неизпълнение на
това задължение , в размер от 885 лева, разсрочени като част от вноските- по 59
лева допълнително към всяка. По този
начин, размера на месечната вноска станал 226 лева.
Срокът на договора изтекъл с падежа на последната вноска, 20.01.2018г.
Изложени са обаче доводи, че договора е недействителен на основанието по
чл. 22 от Закона за потребителския кредит , а договорения размер на
възнаградителната лихва противоречил на добрите нрави, тъй като следвало да
включва и неустойката за непредставено обезпечение, което не било направено;
недействителна – нищожна – поради противоречие със закона била и клаузата от
договора , която предвиждала задължение за заплащане на неустойка при
непредставено обезпечение. Затова се иска от съда да прогласи договора, евентуално – клаузата , предвиждаща неустоечно
плащане, за нищожни или недействителни.
Моли се за присъждане на разноските , а на адвоката на ищеца – и хонорар по
реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ответното дружество оспорва иска като неоснователен, моли да се отхвърли и да му се присъдят разноските по него. Не оспорва сключването на
договора или своята престация – плащането на 2000 лева в полза на С., но отрича
пороци на договора или отделните му клаузи.
Вещото лице е дало заключение, че
ако плащането на неустойката се включи в годишния процент на разходите ,
последният ще надъхвърли 50.05 %
Искове с правно основание в чл.
26 от ЗЗД , чл. 22 от Закона за потребителския кредит и чл. 143 от Закона за
защита на потребителите.
Предвид
изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази
следното:
Сключването на договора между
страните не е спорно, представено и е копие от същия на л. 12 от делото. Тъй като договорът попада
под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, той следва да се
подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на
кредитополучателите. Приложима е
редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., изм., бр. 17 от 26.02.2019 г.; договорът е сключен на
дата 20.10.2019г.
Съобразно
чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12.
2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на
което, „годишния
размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта“.
Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по
договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е
под стойност от 50.05 %. В закона няма задължение на кредитодателя да обясни в
самия договор как точно се формира годишния процент на разходите, доколкото
методиката на формирането му е законоустановена ( приложение № 1 към закона). В
тази връзка съдът следва да отбележи ,
че размера на договорната лихва е един от елементите на годишния процент на
разходите съгласно приложението № 1 към закона , тоест, той е регламентиран
позитивноправно и затова съдът не
споделя довода на ищеца, че размера на лихвата от 40.05% на годишна база
съставлява противоречие с добрите нрави.
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) ,
договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да
съдържа поне реквизитите , посочени в
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за
усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като
лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са
изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан
с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за промяна
на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл. 33а. Има информация
за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор
за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания, както и за наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, и срока, в
който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т.
11 от ЗПК, погасителен план, като са
посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски.
Не се намериха основания за общата
недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК.
Нищожна е обаче клаузата на чл.1 т. 2 от
договора, която предвижда задължение на кредитополучателя да осигури обезпечение
на кредита. Сама по себе си , тази
клауза не е скрепена със задължително неустоечно плащане или друга санкция за
кредитополучателя, но поетото с нея задължение следва да се тълкува в
светлината на подписания от С.
погасителен план към договора (л. 28 от делото) , в който изрично фигурира
възнаграждение за поръчителството, платимо като част от месечната вноска; в
този смисъл е и заключението на вещото
лице, което съдът кредитира. Всяко възмездно поръчителство, по което
задължението на длъжника за плащане на възнаграждение на поръчителя е
парично и безусловно ( или поне не
зависи от изпълнението на главното задължение), всъщност прикрива
неустоечно плащане, дължимо при евентуално неизпълнение, и затова противоречи
на добрите нрави.
Липсата на представени
обезпечения е безспорен факт.
С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010
г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази неустойка
не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за
вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на
задължението на ответника да представи обезпечение. Пак по същата причина,
неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може
да обоснове законосъобразност. Изводът на съда е , че плащането на сумата по
тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави.
Тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите – тя води до значително
неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора , който получава плащането на
възнаграждението. Няма данни тази клауза
да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори , следователно
тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
Клаузата е нищожна и поради
заобикаляне на закона, в частност императивната разпоредба на чл. 19 ал.
4 от ЗПК. Според заключението на вещото
лице , при включването на размера на неустойката в годишня процент на разходите
, той ще ( с оещ 35. % ) надхвърли значително посочения
там праг.
Разноските по исковете се присъждат в
зависимост от изхода им; предвид отхвърлянето на главния иск, ищецът дължи на
ответника възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 100 лева; по евентуални
съединения иск, разноските остават в
тежест на ответника. Тъй като всеки от исковете защитава различен по обем интерес, съдът не може да
присъди всички разноски в тежест на ответника, макар евентуалния да е
уважен. На адвоката на ищеца се присъжда
минимален хонорар от 300 лева, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата (
не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не
може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства).
Воден от изложеното и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на З.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, да бъде признато за установено
по отношение на ответника „ Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в София, ул.
„Зографски манастир “ № 15 вх. Г ет. 6, че договор № ***********за
потребителски кредит тип „кредитна линия„ между страните е нищожен на основанието по чл. 22 от Закона
за потребителския кредит, чл. 26 от ЗЗД
или 143 от Закона за защита на потребителите .
Осъжда З.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Зографски
манастир “ № 15 вх. Г ет. 6, сумата от 100 лева възнаграждение на юрисконсулт по делото.
Признава за установено по отношение на „
Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Зографски
манастир “ № 15 вх. Г ет. 6, че по иска на З.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, е нищожна клаузата на чл. 1 . 2
от договор № ***********за потребителски
кредит тип „кредитна линия „ между страните, поради противоречие с добрите
нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД.
Осъжда „ Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление в София, ул. „Зографски манастир “ № 15 вх. Г ет. 6, да заплати на ****
Е. Г. И. , личен номер ************, адрес на дейност **************, сума от 300
лева хонорар по делото.
Осъжда „ Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление в София, ул. „Зографски манастир “ № 15 вх. Г ет. 6, да заплати на З.С.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от
170 лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ