№ 1697
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело
№ 20221100504881 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е жалба от Б. ИВ. Б. срещу отказ на ЧСИ Н.М. да прекрати
изпълнително дело № 20138410408325. Твърди се, че последното изпълнено действие е
извършено на 26.02.2019 г. След този момент се твърди двукратно да са насрочвани описи
на движими вещи, каквито обаче не били извършени. Иска се отказът да бъде отменен и да
бъде постановено прекратяване на изпълнителното производство.
В указания на взискателя срок за отговор не се установява да е постъпил такъв.
Отказът е мотивиран от С.Р. – помощник частен съдебен изпълнител, в които се сочи,
че взискателят е възложил на ЧСИ да определя способа на изпълнение. Твърди се и че на
13.02.2019 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на
длъжника, което е предприето на 26.02.2019 г. На същата дата и на 26.11.2020 г. са
насрочвани и описи на движими вещи, но призовката не е получена от длъжника. На
11.10.2021 г. е насрочен нов опис на движими вещи, която призовка е получена от длъжника
на 01.11.2021 г. Застъпено е становище, че така предприетите действия е довело до
прекъсване на срока. Нередовносто връчване обуславя невъзможност за извършване на
описа. Сочи се и че за периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г. срокът не тече предвид Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от
13.03.2020 г.
По допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от лице с признат интерес да повдигне спор за законосъобразността
на обжалваното действие като видно и от представеното съобщение до жалбоподателя за
1
връчено му уведомление за извършеното действие, жалбата е подадена в преклузивния срок.
Дължимата държавна такса от 25 лв. е внесена, което обуславя и разглеждането й по
същество.
Съдът като разгледа наведените в процеса доводи и с оглед писмените доказателства
за извършените в изпълнителното производство действия, намира за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по искане на ЗК „Л.И.“ АД срещу Б. ИВ.
Б. за събиране на парични вземания. На основание чл. 18 ЗЧСИ взискателят е изразил воля
ЧСИ да определя начина на изпълнението.
От запорно съобщение, находящо се на л. 83 от делото се налага извод, че на
28.08.2019 г. (датата на получаване от третото задължено лице) е наложен запор върху
вземанията на длъжника от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД.
На 19.04.2022 г. взискателят е поискал да бъдат извършени опис на движими вещи на
адреса на длъжника, запор върху вземания за трудово възнаграждение, по банковите сметки,
запор, опис и продажба върху МПС, собственост на длъжника, възбрана, опис и публична
продан на недвижими имоти на длъжника, запор върху вземания за наеми и аренда.
При установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Нормата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК свързва прекратяването на изпълнителното
производство с бездействието на взискателя – непоискано извършване на изпълнителни
действия за повече от две години. Тъй като принудителното изпълнение предпоставя
възможност за въздействие върху правната сфера на длъжника поддържането на това
състояние е оправдано доколкото се явява средство за реализация на изпълняемото право.
Нормата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК придава самостойно значение на изтеклия двугодишен
срок – погасява правомощието на съдебния изпълнител да предприеме действия,
ангажиращи правната сфера на длъжника. Последното искане в посочения смисъл е
постъпило по изпълнителното дело на 13.02.2019 г.
При все, че и в изпълнителния процес е в сила диспозитивното начало по силата на
чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ взискателят може да възложи на ЧСИ да определя изпълнителното
действие, овластяващо го и служебно да го приведе в изпълнение. Тази възможност
освобождава взискателя от ангажимент да поддържа висящността с искания по смисъла на
чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, а единствено да заплаща необходимите такси за съответните
предприети от частния съдебен изпълнител действия. Това положение обаче влиза в колизия
със зачетения от закона интерес за длъжника при бездействие, превишаващо предвидения от
закона като разумен срок от две години. По тези съображения настоящият състав приема, че
преклузивният срок се прекъсва по правило от извършено изпълнително действие, освен
ако невъзможността за такова действие не произтича от закон. В случая последното
изпълнително действие – запор, е извършено на 28.02.2019 г. Предприетият изпълнителен
способ опис на движими вещи изисква физическото присъствие на длъжника. По аргумент
от чл. 427 ал. 2 ГПК дори и да е компетентен да образува изпълнително производство
съдебният изпълнител дължи да препрати делото на съдебен изпълнител, в чийто район се
2
намират движимите вещи, който е компетентен да извърши техния опис. Взискателят
изрично е посочил като обект на изпълнение движими вещи, находящи се на адреса на
длъжника. Изпратените призовки от ЧСИ М. за извършване на опис освен че не съставляват
изпълнително действие, не са и елемент от описа. Длъжникът дължи да се подчини на
указания в закона като местно компетентен съдебен изпълнител, което включва и
ангажимента му да откликне на изпратена от него призовка за опис. Освен че с изпратените
в случая призовки не се сочи да се налага запор, каквато компетентност законът утвърждава
и за съдебен изпълнител извън района на местонахождението на движимите вещи, по
аргумент от чл. 450 ал. 2 ГПК запорът предполага точно описание на запорираната вещ. При
тези съображения няма основание за извод, че трикратно изпращаните призовки за
насрочване на опис за елемент от изпълнителното действие – опис на движими вещи, за да
доведат до прекъсване на срока по чл. 418 ал. 1 т. 8 ГПК. Затова съдът приема срока по чл.
433 ал. 1 т. 8 да е изтекъл на 29.04.2021 г.. Изтичането на този срок изключва възможността
ЧСИ да предприема нови изпълнителни действия и го ангажира да обяви прекратяване на
изпълнителното производство с произтичащото от това служебно вдигане на наложените
ограничения. При бездействие и ако от това са произтекли вреди за длъжника законът
предписва нарочен ред за посрещането им.
Същевременно обаче, перемпцията не лишава взискателя от възможност да се позове
на същия изпълнителен лист и да поиска предприемане на нови изпълнителни действия.
Предвид липсващото прекратяване на изпълнителното дело към 19.04.2022 г. ЧСИ Н.М.
повторно бива овластен да пристъпи към принудително изпълнение, а длъжникът – да търпи
принуда. Ето защо понастоящем не са налице предпоставките за прекратяване на
изпълнителното производство.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Б. ИВ. Б. срещу отказ на ЧСИ Н.М. да
прекрати изпълнително дело № 20138410408325.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис да бъде изпратен на ЧСИ Н.М. за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3