№........................................... 2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в публично заседание на осемнадесети юли 2019г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при секретаря Мая Вълева
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело №1724 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.95 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В, бул.“///“ № //, ет./, представлявано от управителя В Кчрез адвокат М.Т. и адвокат Т Х, член на адвокатска колегия Бранденбург-Германия, вписан в регистъра на чуждестранните адвокати, воден от Адвокатска колегия – Варна под № ********** срещу Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство № 30088324285/23.05.2019г. издадено от главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Варна, потвърдено с Решение №150/07.06.2019г. на Директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите гр. Варна.
Жалбоподателят
намира оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на производствените правила, необосновано и в противоречие
с материалния закон. Според жалбоподателя изводите на административния орган
относно връзката между жалбоподателя и командированото лице и относно
твърдението, че жалбоподателят не осъществява съществена дейност на територията
на Република България са неправилни. Счита, че административния орган не е подложил на преценка, поотделно и в тяхната
съвкупност, всички критерии, съответни на характера за извършваната от
жалбоподателя дейност като предприятие, което осигурява временна работа. Според
жалбоподателя приложените от административния орган критерии не отговарят на
специфичните характеристики и на действителния характер на тази дейност.
Направено е искане за отмяна на акта. С жалбата се претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът
по делото чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Александрова, в писмени
бележки, оспорва жалбата и иска съдът да потвърди оспореното решение като
правилно.
Административен съд-Варна, след като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед заявените с жалбата основания и в изпълнение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК и доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Подадено е искане „Тийм Пауър Европа“ ЕООД за издаване на Удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице с вх. № 30088324285 от 23.05.2019г. за Красимир Кирилов Стоянов, ЕГН **********.
Основната дейност на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД вписана в Търговския регистър е: „Извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа, както и осъществяване на посредническа дейност по наемане на работа в Република България и други държави.“
Към 13.05.2019г. административният орган е констатирал данни за 25 регистрирани трудови договора от дружеството в това число и два договора с административен персонал. По данни от информационния масив на ТД на НАП Варна констатирал, че към същата дата няма информация за издадени действащи удостоверения А1 за определяне на приложимо законодателство на дружеството. Дружеството не било декларирало в искането по раздел ІV, т.1.13 какъв е броят на наетите лица, полагащи труда си изцяло на територията на България. Като отчел броя на подадените искания органа по приходите обосновал извод, че на територията на изпращащата държава Р България не остават заети лица в основната дейност на предприятието, което изключвало възможността по отношение на предприятието да бъдат приложени разпоредбите, регулиращи командироването. От справка за актуално състояние на действащите трудови договори на дружеството към 13.05.2019г. и към 29.05.2019г. е установена динамика при прекратяването на трудовите договори с наетите лица за периода от подаване на исканията до 29.05.2019г. и оставали трудови правоотношения с 23 лица, от които две лица - административен персонал. Констатирано е, че почти при всички лица посочената дата на сключване на трудовите договори, съгласно приложените копия на същите, не съответства на декларираната дата в подадените от дружеството уведомления по чл.62, ал.5 от КТ. По отношение на пряката връзка работник-работодател е констатирано следното: В искането, подадено от „Тийм Пауър Европа“ ЕООД е отразено, че лицето е наето с цел да бъде командировано, т.е. назначеното лице на трудов договор не е полагало и няма да полага труд за работодателя на територията на страната и в този случай се губела пряката връзка работодател работник. Дружеството е представило заверени копия на трудови договори с лицата и актове за изпращане на служителите в предприятие ползвател. Съгласно приложените договори за предоставяне на персонал с немските дружества е констатирано, че били сключени от страна на агента „Тийм Пауър Европа“ ЕООД с издадено разрешително за предоставяне на персонал от Агенцията по труда в Дюселдорф на 28.09.2017г. В тях били изредени разпоредби поставящи като изначално приложимо немското законодателство, което навело приходния орган на съмнение, че договорите вероятно не са били сключени на територията на Р България и приложимото право по договорите било немското.
Относно конкретния трудов договор с г-н Стоянов и данните от искането с посочен срок на командироване е направен извод, че се губи връзката работодател – работник, тъй като работникът не бил в трудовоправни отношения с командироващият го работодател за срока на командировката.
При извършена проверка органът по приходите е констатирал, че „Тийм Пауър Европа“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 20.11.2017г. По данни от информационния масив на НАП и подадените СД по ЗДДС от дружеството за период от 12 месеца назад до дата на подаване на искането е констатирано, че всички доставки декларирани в СД по ЗДДС са по чл.21, ал.2 от ЗДДС като доставки на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава – членка. Констатирано е, че няма данни за извършени доставки с място на изпълнение на територията на изпращащата страна Р България с изключение на м.февруари 2019г. с данъчна основа на облагаемата доставка в размер на 16.67лв.
Констатирано е, че не са представени копия на договори между „Тийм Пауър Европа“ ЕООД и български контрагенти и документи, доказващи извършени престации от страна на български клиенти за периода от м.05.2018г. до м.04.2019г. Представени са справки със списък на предприятията ползватели от друга държава членка. Констатирани са данни от подадена ГДД за 2018г. и приложенията към нея. Изведен е извод, че дружеството не е извършвало дейност на територията на Р България, няма приходи от доставки на услуги на територията на България, няма обороти от дейността на наетите лица изцяло на територията на Р България, не осъществява такава и към момента на постановяването на решението на решаващият орган.
Приходния орган е посочил, че не са изпълнени две от изискванията 1./ наличие на пряка връзка между работодателя и работника който наема и 2./ наличие на връзки между работодателя и държавата членка в която е установен.
С Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство № 30088324285/23.05.2019г. издадено от главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Варна, административният орган с оглед установената фактическа обстановка е приел, че лицето за което е подадено искане за издаване на удостоверение за приложимо осигурително законодателство не може да остане подчинено на българското осигурително законодателство и за периода на изпращане /работа в предприятие ползвател/ за него приложимо ще бъде осигурителното законодателство на ФРГ на основание чл.11, ал.3 от Регламент 883/2004г.
Постановеният с решението резултат е оспорен пред директора на ТД на НАП гр. Варна, който с Решение № 150/07.06.2019г. е оставил без уважение жалбата на дружеството.
При така установената фактическо обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Оспореният акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация, постановен в предписаната от закона форма.
Жалбата е подадена в срока по чл.95, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Спорът в настоящото производство касае приложението на материалния закон.
Спорът както е формулиран съгласно мотивите на оспорения административен акт е за следното: изпълнени ли са изискванията за 1./ наличие на пряка връзка между работодателя и работника който наема и 2./ наличие на връзки между работодателя и държавата членка в която е установен.
За предотвратяване едновременното прилагане на осигурителните законодателства от една държава-членка спрямо трудово активните лица, които се движат в рамките на Общността, а така също и за елиминирането на случаи, при които не се прилага законодателството на нито една от държавите-членки, със сега действащите Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент /ЕО/ № 987/2009г. на Европейския парламент и на Съвета са въведени основните материалноправни и процесуалноправни разпоредби в сферата на координиране на системите за социална сигурност на държавите-членки и процедурните правила. Принципът, утвърден от регламентите, е да се прилага законодателството само на една единствена държава, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 11, пар.1 от Регламент /ЕО/ № 883/2004, като основното правило е да се определя за приложимо законодателството на държавата-членка, в която лицето осъществява дейност като заето или самостоятелно заето лице. Изключенията от общото правило, при които се предвижда запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава, са строго ограничени и като такива са разписани в разпоредбите на чл.12 и чл.13, т.1 от Регламент /ЕО/ № 883/2004. В чл.12, пар.1 се предвижда, че лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие, че предвиденото времетраене за тази работа, не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице. Тези условия са изпълнени видно от данните по делото – договорът с предприятието ползвател е с продължителност по – малка от установената в разпоредбата и лицето не е изпратено да замества друго лице.
С разпоредбата на чл.14, пар.1 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 е уточнено, че за целите на прилагането на чл.12, пар.1 от Регламент № 883/2004, „лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка“ включва лице, което е наето с цел да бъде командировано в друга държава-членка, при условие, че непосредствено преди да започне работа, спрямо съответното лице вече се е прилагало законодателството на държавата-членка, в която е установен неговият работодател. Тези условия са изпълнени. Лицето е наето с цел командироване в друга държава членка и между работника и предприятието, което осигурява временна работа е подписан трудов договор, подчиняващ възникналото трудово правоотношение на КТ, респективно на законодателството на Р България. Съображението на органа по приходите относно прекъсването на връзката работодател-работник при изпращането на работника за полагане на труд при предприятие ползвател не е съобразено с разпоредбите на КТ. Съгласно чл.107с, ал.5 от КТ след като предприятието, което осигурява временна работа изпрати работник в предприятие ползвател има императивно вменени следните задължения: 1./ да начислява във ведомост за заплати трудовото възнаграждение на работника или служителя; 2./ да плаща на работника или служителя полагащото му се трудово възнаграждение; 3./ по писмено искане на работника или служителя да му издаде извлечение от документите за изплатени или неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения; 4./ да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в КСО и ЗЗО; 5./ по писмено искане на работника или служителя да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с възникването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение и 6./ при прекратяване на трудовото правоотношение да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. Видно от чл.107т. от КТ предприятието ползвател няма кореспондиращи на задълженията по чл.107с. от КТ задължения към работника. Налага се извод, че независимо от изпращането в друго предприятие за полагане на труд, трудовото правоотношение с предприятието, което предоставя временна работа не се прекратява. КТ не предвижда различна от цитираната регламентация в случай на изпращане на работници на предприятие ползвател, което извършва дейност извън пределите на Р България от предприятие, което осигурява временна работа в Р България. От изложено следва, че предприятието, което осигурява временна работа е задължено за внасяне на осигурителните вноски в Р България, както и за изпълнение на другите задължения произтичащи от сключения трудов договор и КТ.
Съгласно чл.14, пар.2 от Регламент /ЕО/ № 987/2009г., за целите за прилагането на чл.12, пар.1 от Регламент № 883/2004 е дадено разяснение, че изразът „което обичайно осъществява дейността си в нея“ се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности на територията на държавата-членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие. Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности. За да се определи при необходимост дали даден работодател извършва обикновено съществена част от дейността си на територията на държавата-членка в която е установен, компетентната институция в посочената държава трябва да провери критериите, характеризиращи дейността на този работодател – място, на което се намират седалището и управлението на предприятието, броят на административния персонал, работещ в държавата-членка, в която е установено, както и в другата държава-членка, мястото, където са наети командированите работници и мястото, където са сключени по-голяма част от договорите с клиенти, законодателството, приложимо по отношение на договорите, сключени между предприятието и неговите работници от една страна и договорите с клиенти – от друга, оборот за типичен период от време във всяка от съответните държави-членки и броят на договорите, изпълнени в изпращащата държава.
По така посочените критерии се установява, че: 1. /мястото, на което се намират седалището и управлението на предприятието е в гр.Варна, Р България; 2./ броят на административния персонал, работещ в държавата-членка, в която е установено е двама души; 3./няма нает административен персонал в друга държава-членка; 4./ мястото, където са наети командированите работници е Р България; 5/ мястото, където са сключени по-голяма част от договорите с клиенти не може да се установи – в договора с клиента приложен по административната преписка не е посочено място на сключване на договора; 6./ законодателството, приложимо по отношение на трудовия договор, сключени между предприятието и неговите работници и акта за изпращане на служител в предприятие ползвател – българско право / КТ, КСО, ЗЗО 7./ приложимо законодателство по договора с предприятието ползвател – германско право; 8./ оборот за типичен период от време във всяка от съответните държави членки - приход в Р България в размер на 452 000лв., съгласно данните в Отчет за приходите и разходите на дружеството публикувани в Агенцията по вписванията.
Съгласно данните в Отчета за приходите и разходите за 2018г. дружеството е декларирало „Нетни приходи от продажби“ на територията на Р България в размер на 452 000лв. Съгласно легалното определение на понятието дадено в §1, т.11 от ДР на Закона за счетоводството "Нетни приходи от продажби" са сумите от продажба на продукция, стоки и услуги, намалени с търговските отстъпки, данъка върху добавената стойност и други данъци, пряко свързани с приходите. Съгласно чл.96, ал.2 от ЗДДС облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето: 1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка; 2. доставки на финансови услуги по чл. 46; 3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от с.з. Облагаемите доставки по чл.96, ал.2, т.1 от ЗДДС са доставките по чл.6 и чл.9 от ЗДДС, т.е. доставките на стоки и услуги. Налага се извод, че въпреки терминологичната неточност в ЗС и използването на термина „продажба“ вместо понятието „доставка“ в законът под „нетни приходи от продажби“ следва да се разбират сумите от доставките извършени от данъчнозадълженото лице, намалени с нормативно посочените в §1, т.11 от ЗСч. Критерият за наличие на оборот в Р България е изпълнен.
Деветият критерий е неясно зададен - броят на договорите, изпълнени в изпращащата държава. Така поставеното условие може да се разбира като брой сключени трудови договори или брой сключени договори с предприятия ползватели, извършващи дейност на територията на Р България. Видно от данните в оспорения акт приходния орган е приел, че са сключени 25 трудови договора и не са налични данни за договори с предприятия ползватели осъществяващи дейност на територията на Р България .
Налага се извод, че за дружеството са налични данни за изпълнение на критериите за работодател осъществяващ дейността си на територията на Р България. Този извод се подкрепя и от спецификата на развиваната дейност – сключване на трудови договори с работници с цел изпращането им на работа в предприятия ползватели. Дружеството няма задължение да извършва нещо различно от това да сключи договор с работник или служител и договор с предприятие ползвател и да изпрати, при наличие на съгласие на работника или служителя, същите да полагат труд в предприятието ползвател. Спецификата на тази дейност не предполага наетите от предприятието осигуряващо временна работа работници или служители да изпълняват трудови функции в същото.
С оглед изложеното съдът намира, че в настоящия случай работодателят е доказал, че обичайно осъществява дейността си на територията на страната, чието законодателство претендира да е приложимо. Жалбоподателят доказа, че са налице законоустановените предпоставки за издаване на исканото удостоверение, поради което жалбата като оспореният акт следва да бъде отменен и преписката върната на органа за издаване на исканото удостоверение.
При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от гореизложеното, и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, Административен съд –Варна, Х състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В, бул.“///“ № //, ет./, представлявано от управителя В Кчрез адвокат М.Т. и адвокат Т Х, член на адвокатска колегия Бранденбург-Германия, вписан в регистъра на чуждестранните адвокати, воден от Адвокатска колегия – Варна под № ********** Решение за отказ за издаване на удостоверение относно приложимо законодателство № 30088324285/23.05.2019г. издадено от главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Варна, потвърдено с Решение №150/07.06.2019г. на Директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите гр. Варна.
И ВРЪЩА преписката на органа по приходите за издаване на искания документ.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Националната агенция за приходите гр. Варна да заплати на „Тийм Пауър Европа“ ЕООД 650лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: