РЕШЕНИЕ
№ 570
гр. Пловдив, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско
дело № 20215300501901 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от Н. Г. М. против решение № 261584/28.5.2021
г. по гр.д. № 12828/2019 г. на ПдРС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя
против БНП ПАРИБА С.А. - КЛОН СОФИЯ КЧТ искове с правни основания чл. 22 ЗПК и
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
сключеният между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чийто универсален
правоприемник е ответникът, договор за потребителски кредит *** от *** г. е
недействителен на основание чл. 22, вр. чл 11, ал. 1, т. 9, т. 11 и т. 12 ЗПК и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2091,30 лв., представляваща разликата между
погасената, в периода от 04.07.2017 г. до 02.04.2019 г., сума по кредита от 7146,58 лв. и
сумата от 5052 лв. - главница. Ищецът е осъден да заплати разноски на ответника.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, които се основават на сочено от него
предположение за размера на ГПР по договора за потребителски кредит. Жалбоподателят
счита, че първоинстанционният съд е следвало да отмени определението си, с което е даден
ход на устните състезания след установяване на необоснованост на заключението и
1
служебно да назначи повторна експертиза. Счита за неправилни изводите на съда, че
изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК трябва да се спазва само доколкото да се провери
дали не надхвърля императивно установения предел от 5 пъти размера на законната лихва.
Цитира съдебна практика. Излага становище за недействителност на договора и на
останалите посочени в исковата молба и във въззивната жалба основания за това и
посочените императивни разпоредби на ЗПК. С оглед изложеното, моли обжалваният
съдебен акт да бъде отменен и предявените искове да бъдат уважени.
В срок е постъпил отговор от БНП ПАРИБА С.А. - КЛОН СОФИЯ КЧТ, с който оспорват
жалбата, твърдят, че договорът отговаря на изискванията на ЗПК, считат
първоинстанционният акт за правилен, допустим и законосъобразен. Считат, че в случая по
отношение на изготвеното по делото заключение, следва да бъде взето предвид, че в
съдебно заседание вещото лице е заявило, че в годишния процент на разходите по договора
е включило и застрахователната премия. Считат, че правилно първоинстанционният съд е
преценил, че разпоредбите на закона са спазени е и отхвърлил предявените искове. Моли
въззивната жалба да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на предявени обективно
кумулативно съединени искове на Н. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: село В., ул.
*** против „БНП Париба С.А. – клон София“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 2, а именно: установителен иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между ищцата и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чийто универсален правоприемник е „БНП Париба
С.А. – клон София“ КЧТ, договор потребителски кредит *** г. е недействителен на
основание чл. 22, вр. чл 11, ал. 1, т. 9, т. 11 и т. 12 ЗПК и обусловен осъдителен иск за
осъждането на ответното дружество да заплати на ищцата на основание чл. 55, ал. 1, предл. I
ЗЗД сумата от 2091,30 ( две хиляди деветдесет и един лева и 30 ст.) лева, представляваща
разликата между действителното погасената сума по кредита и дължимата главницата.
Ищцата твърди, че на *** г. между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
сключен договор за потребителски кредит ***, по силата на който дружеството кредитор е
предоставило на ищцата потребителски кредит в размер на 5052 лева, при следните
условия: размер на кредита 5052 лева, застрахователна премия 1212,48 лева, такса за
усвояване на кредита -176,82 лева, платим на шестдесет броя месечни погасителни вноски,
размер на погасителната вноска – 142,80 лева, обща стойност на плащанията – 8567,69 лева,
2
ГПР – 19,38 %, лихвен процент – 15.90%. Твърди се, че ищцата е погасила сума в общ
размер от 7146,58 лева, като всички вноски по кредита, с изключение на първата са
заплащани чрез „Изипей“ в периода от 04.07.2017г. до 02.04.2019г. Обосновава се, че
чистата стойност на кредита е в размер на 5052 лева, както и че договорът не отговаря на
императивните изисквания на ЗПК, а именно на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 11 и т. 12 ЗПК към
съответната редакция на закона. Подържа се, че не е ясно при какви допускания е изчислен
годишният процент на разходите по кредита, както и дали застрахователната премия е
включена при изчисляването на размера на годишния процент на разходите. Предвид тези
доводи се обосновава, че договорът за потребителски кредит е недействителен, като
съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът възразява за недопустимост и
неоснователност на предявените искове. Сочи, че исковете са недопустими, тъй като
претендираното вземане по процесния договор за кредит е прехвърлено на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, като длъжникът е уведомен за прехвърлянето на 19.04.2019 г.
Възразява, че не са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 11 и т. 12 ЗПК. Изтъква,
че информацията за правото на кредитополучателя по всяко време да поиска и да получи
безвъзмездно извлечение за състоянието на договора под формата на погасителен план, с
отбелязване на извършените предстоящи плащания е обективирана в чл. 7 от процесния
договор, както и че лихвеният процент по кредита е фиксиран. Иска отхвърляне на
предявените искове и присъждане на разноски.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че договорът за кредит е
действителен, като не са нарушени императивните разпоредби на ЗПК и е отхвърлил
предявените искове.
Установява се от приетите по делото доказателства, че на *** г. между ищцата и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит ***, по силата
на който дружеството кредитор е предоставило потребителски кредит в размер на 5052 лева,
при следните условия: размер на кредита 5052 лева, застрахователна премия 1212,48 лева,
такса за усвояване на кредита - 176,82 лева, платим на шестдесет броя месечни погасителни
вноски, размер на погасителната вноска – 142,80 лева, обща стойност на плащанията –
8567,69 лева, ГПР – 19,38%, фиксиран лихвен процент – 15.90%. В договора е инкорпориран
погасителен план, в който вноските по кредита са посочени като абсолютна стойност и е
посочено каква част от главницата остава дължима след плащане на конкретната вноска.
Приета е като писмено доказателство и застраховка защита на семейството и
застрахователен сертификат, удостоверяващ, че застрахователите Кардиф
Животозастраховане, клон България и Кардиф Общо застраховане, клон България срещу
застрахователната премия се съгласяват да застраховат, съгласно приложените Общи
условия на застраховка „Защита на плащанията“. Размерът на застрахователната премия е
посочен в договора за кредит, като в издадения сертификат е посочено, че застрахователната
премия за кредити над 3000 лв. и до 10 000 лв. и/или над 24 месеца – 0,40 % от
финансираната сума, умножена по продължителността на кредита в месеци.
3
Приети са като писмени доказателства разписки за извършвани от ищцата плащания по
договора за кредит за периода от 04.07.2014 г. до 02.04.2019 г. на обща стойност 7146, 58 лв.
С въззивната жалба жалбоподателят оспорва изводите на първоинстанционния съд за
спазване на изискванията на чл. 11, т. 10, т.11, т.12 и т.9 ЗПК, както и формирането на
изводи на съда за включване на застрахователните премии в посоченото в договора за
кредит ГПР. С оглед на направените в жалбата възражения и предвид необходимостта на
изясняване на фактическата обстановка по делото и необоснованост на приетото в
първоинстанционното производство заключение по допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза е допусната повторна съдебно – счетоводна експертиза със задача вещото лице
да установи дали в посочения ГПР от 19,38 % са включени застрахователната премия от
1212,48 лв. и таксата за усвояване на кредита от 176,82 лв.
От приетото във въззивното производство заключение на съдебно – счетоводната експертиза
се установява, че сумата от 4823,18 лв. по договора за кредит, след приспадане на таксата
усвояване е предоставена по личната банкова сметка, посочена в договора и усвоена от Н. Г.
М. на 20.06.2014. Вещото лице е установила, че главницата за закупуване на застраховка в
общ размер на 1212, 48 лв. е разсрочена на 60 месечни вноски, 59 равни месечни вноски
всяка от по 20, 21 лв. и една последна вноска в размер на 20,09 лв. с падеж на плащане по
падежни дати по погасителния план на процесния договор за кредит. Установява се, че в
посочените в погасителния план месечни погасителни вноски по договора за кредит са
включени, освен главница и лихва, но и такса усвояване и застрахователна премия. Вещото
лице посочва, че в ГПР е включен, като разход на кредитодателя само
договорна/възнаградителна лихва. При изчисляване на ГПР, съгласно Приложение № 1 към
чл. 19, ал.1 ЗПК по процесния договор за потребителски паричен кредит *** от *** г. не са
включени сумите за застрахователната и такса усвояване на кредита в размер на 176,82 лв.
Процентът, с който се оскъпява кредита с уговорените размери на застрахователната премия
от 1212,48 лв. и такса усвояване на кредита от 176,82 лв. е 5,50 % годишно или 0,092 %
месечно т.е. ГПР става 24,88 %.
Не се оспорва и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между
страните са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и
т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на
последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като
4
съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
Настоящият въззивен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за
спазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 11 и т. 12 ЗПК.
Според чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК (ред. ДВ, бр. 91 от 20.11.2012 г.) договорът за кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа: условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. Цитираната разпоредба не е нарушена, тъй
като в договора за кредит е инкорпориран погасителен план, който съдържа информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, с ясна и
разбираема индивидуализация на отделните вноски.
Спазена е и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК, съгласно която договорът за
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. В случая страните са
договорили фиксиран лихвен процент, т.е. не е предвиден референтен лихвен процент и
възможност за промяна на лихвения процент, при определени предпоставки в ущърб на
потребителя, поради което и посочената разпоредба не е нарушена.
Както беше посочено по – горе в договора е посочен фиксиран ГЛП в размер на 15,90 % , а
при положение, че лихвеният процент е точно фиксиран в договора и е ясен за страните, то
не може да се приеме, че са нарушени изискванията на чл. 11, т. 9 ЗПК / решение № 1285 от
27.10.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1764/2017 г./. При фиксирана лихва липсва
задължение в договора да се съдържа информация по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, както и липсва
задължение за информацията по 11, ал.1, т. 11 относно погасителен план, който да съдържа
информация за размера, броя и периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Съдът счита за неоснователни и възраженията на жалбоподателя за нарушаване на
императивната разпоредба на чл. 11, ал.1, т. 12 ЗПК.
Според чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК (ред. ДВ, бр. 91 от 20.11.2012 г.) договорът за кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа: информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка
под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният
план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
5
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването
на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само
до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че цитираната
разпоредба е спазена.
В чл. 7 от процесния договор е разяснено правото на длъжника получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка
под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Погасителният
план съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, тъй като в него е отбелязано какъв е
размерът на остатъчната главница при плащане на конкретната погасителна вноска, каквато
е и смисълът на предвидено изискване, което не е самоцелно. Погасителният план следва да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, за да може потребителят да бъде
информиран каква част главницата погасява в хода на изпълнението. Правилно е прието, че
останалите хипотези на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК са неотносими, тъй като лихвеният процент
по кредита е фиксиран.
Настоящият въззивен състав счита за основателно възражението на жалбоподателя за
неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и за неравноправност на клаузата от
договора, в която е посочен годишния процент на разходите по договора за кредит.
Първоинстанционният съд правилно не е кредитирал заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице Андрей Дочев в частта, в която е
посочил, че оскъпяването на кредита е в размер на 84 %, но погрешно е предположил, че в
посочения в договора за кредит ГПР са включени застрахователната премия и такса
усвояване по договора за кредит.
От приетото по делото, неоспорено от страните, заключение по допуснатата повторна
съдебно – счетоводна експертиза безспорно се установява, че в ГПР от 19,38 % е включена
само възнаградителната лихва, но не са включени такса усвояване на кредита в размер от
176,82 лв. и застрахователна премия в размер на 1212, 48 лв. С включването на тези разходи
по договора за кредит, ГПР на разходите се увеличава с 5,5 % и съответно действителният
размер на ГПР е 24,88 %. Съдът кредитира заключението, като обосновано, компетентно
изготвено и отговарящо в пълнота на поставените задачи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, ”общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
6
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че ”обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя.
Съдът счита за неоснователни възраженията на ответника, че в договора за кредит са
посочени годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя и
съответно по ясен и недвусмислен начин потребителят е уведомен за поетата финансова
тежест.
Съгласно цитираната разпоредба, уреждаща включените в ГПР разходи, то в същия следва
да се включат всички разходи по договора за кредит, включително и застрахователните
премии и такса за усвояване на кредита. В настоящия случай, макар че е посочен размер на
ГПР в договора за кредит, то същият не отговаря на действителния такъв. В чл.2, ал.1 от
договора за потребителски кредит е посочено, че сумата за застрахователна премия е
предоставена под формата на кредит, като заплащането е разсрочено и е включено в размера
на всяка погасителна вноска. Със сключването на договора за застраховка, макар не и с
кредитора като застрахователен посредник на трето за спора и кредита лице –
застрахователна компания, се увеличава финансовата тежест за потребителя. Липсата на
разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно
да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването
му.
Същевременно - посочването на по - нисък от действителния ГПР освен, че представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК, представлява невярна информация
относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя
страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят,
е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече
недействителност на договора в неговата цялост /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д №
2373/2019 г. на ПОС/.
Съдът не споделя изводите на първоинстанционния съд, че изискването на закона ГПР
вярно да отразява разходите по кредита е във връзка с предвидения максимален лимит на
ГПР, т.е. не всеки неправилно изчислен ГПР би довел до недействителност на договора за
кредит.
Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него,
7
за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор.
След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер,
не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че процесният договор за
кредит е недействителен на основание чл. 22, ал.1, т. 10 ЗПК, поради и което решението, с
което предявеният установителен иск е отхвърлен следва да се отмени и същият да се уважи.
С оглед недействителността на договора за кредит на основание чл. 23 ЗПК ищцата дължи
връщане само на чистата стойност на кредита. От приетата ССЕ се установява, че по
договора ищцата е платила общо 7008,80 лева, като правилно първоинстанционният съд не
е кредитирал заключението в тази част, като е съобразил, че не са взети предвид всички
извършени плащания от ищцата. От приетите по делото писмени доказателства за
извършени плащания по процесния договор за кредит се установява, че общият размер на
платената от ищцата сума е 7146, 58 лв. Въпреки, че от приетото по делото заключение във
въззивната инстанция се установява, че по сметка на потребителя – заемополучател е
преведена сумата от 4823,18 лв., като е удържана такса за усвояване на кредита, с оглед на
диспозитивното начало предявеният осъдителен иск за връщане на сумата от 2091,30 лв.
следва да се уважи до този размер.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя – ищец на основание чл. 78, ал.1 ГПК
следва да се присъдят разноски в първоинстанционното и във въззивното производство. В
първоинстанционното производство е представен списък с разноски по чл. 80 ГПК, като се
претендират разноски в общ размер на 1133, 65 лв., включващи сумата от 83,65 лв.-
държавна такса, 150 лв.- депозит за изготвяне на ССчЕ и сумите от по 450 лв. с ДДС за
процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата по
всеки от предявените искове.
Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде
осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по
ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение, което той претендира в размер от по 450 лв. по
всеки от предявените искове. Съдът счита, че не следва да се присъжда възнаграждение за
всеки от обективно съединените искове, тъй като същите са уважени на едно и също
основание, а именно: недействителността на договора за кредит, както и с оглед на
извършените процесуални действия по делото и обстоятелството, че същото е приключило в
едно открито съдебно заседание. В случая разпоредбата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ не намира
приложение. Макар да не е предявен един иск, същата следва да бъде тълкувана корективно.
Във всяко отделно производство следва да се вземат предвид – характерът на исковете –
оценяеми/неоценяеми, обусловеността им, свързаността на фактическите състави за
установяване на отделните вземания, характера на съединяването на исковете – субективно
и обективно, поради което и разпоредбата на чл. 2, ал. 5 да се тълкува във връзка с чл. 7 от
Наредбата. Предвид така изложеното в полза на процесуалния представител на ищцата –
8
посоченото адвокатско дружество следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
представителство в първоинстанционното производство в размер на 450 лв. Разноските за
държавна такса и съдебно – счетоводна експертиза следва да се присъдят в полза на
ищцата. В списъка по чл. 80 ГПК не е включена допълнителната държавна такса в размер
на 50 лв., поради което същата не следва да се присъжда, доколкото не е своевременно
претендирана.
Във въззивното производство жалбоподателят представя списък по чл. 80 ГПК и претендира
разноски за държавна такса за въззивното производство в размер на 69,23 лв. и депозит за
повторна ССЕ в размер на 150 лв., които следва да се присъдят изцяло. Относно искането за
присъждане на възнаграждение от по 450 лв. за оказана безплатна адвокатско помощ по
изложените съображения, съдът счита същото за основателно само до размера на сумата от
450 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261584/28.5.2021 г. по гр.д. № 12828/2019 г. на ПРС, с което са
отхвърлени предявените от Н. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: село В., ул. ***
против „БНП Париба С.А. – клон София“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 2 искове, с правни основания чл. 22 ЗПК
и чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че
сключеният между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чийто универсален
правоприемник е „БНП Париба С.А. – клон София“ КЧТ, договор потребителски кредит ***
от *** г. е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22, вр. чл 11, ал. 1, т. 9, т. 11 и т. 12 ЗПК и
за осъждането на „БНП Париба С.А. – клон София“ КЧТ да заплати на Н. Г. М., ЕГН
********** сумата от 2091,30 ( две хиляди деветдесет и един лева и 30 ст.) лева,
представляваща разликата между погасената, в периода от 04.07.2017 г. до 02.04.2019 г.,
сума по кредита от 7146,58 лева и сумата от 5052 лева – главница и е осъдена Н. Г. М., ЕГН
********** да заплати на „БНП Париба С.А. – клон София“ КЧТ, ЕИК ********* сумата от
100 (сто) лева – разноски за юрк. възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Н. Г. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: село В., ул. *** и „БНП Париба С.А. – клон София“ КЧТ, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 2, че договор за
потребителски кредит *** от *** г. е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 във вр. чл
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „БНП Париба С.А. – клон София“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 2 да заплати на Н. Г. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: село В., ул. *** сумата от 2091,30 ( две хиляди деветдесет и
един лева и 30 ст.) лева - недължимо платена сума, представляваща разликата между
погасената, в периода от 04.07.2017 г. до 02.04.2019 г., сума по кредита от 7146,58 лева и
9
сумата от 5052 лева – главница по договор за потребителски кредит *** от *** г.
ОСЪЖДА „БНП Париба С.А. – клон София“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 2 да заплати на Н. Г. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: село В., ул. *** сумата от 233,65 лв. – разноски по гр.д. №
12828/2019 г. по описа на ПРС и сумата от 219,23 лв.- разноски по в.гр.д. № 1901/2021 г. по
описа на ПОС.
ОСЪЖДА „БНП Париба С.А. – клон София“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 2 да заплати на Адвокатско дружество
„К., Д. и партньори“, Булстат *********, гр. П., бул. ***, ет. 3 сумата от 450 лв.- адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за процесуално представителство по
гр.д. № 12828/2019 г. по описа на ПРС и сумата от 450 лв.- адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за процесуално представителство по в.гр.д. № 1901/2021 г.
по описа на ПОС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при предпоставките на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10