Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 06.07.2022г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 6042 по описа за 2020г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производстгвото са предявени от Н.И.Х. против ЗК „Л.И.” АД гр.София осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 60 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.06.2020г. до изплащането, и за сумата 979.64лв.-обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 09.04.2020г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 18.02.2020г. в гр.София пътно-транспортно произшествие между т.а.Фиат Стило с ДК № *****, управляван от А.Б.С., и управлявания от ищеца мотоциклет БМВ с ДК № *****, причинено от виновното поведение на водача на товарния автомобил. От произшествието ищецът получил травматични увреждания-размачкване на ляво ходило, открита фрактура на трета метатарзална кост на ляво ходило, фрактура на фибуларен малеол, фрактура на 2-ра метатарзална кост, фрактура на средна фаланга на втори пръст и рана по палпаторната повърхност на ляво ходило, във връзка с които претърпял неимуществени вреди. Непосредствено след инцидента постъпил в болнично заведение с извършена оперативна интервенция, а след това възстановяването било трудно и продължително. Изпитвал болки по-интензивни в първите три месеца, не можел да натоварва увредения крак, което затруднявало придвижването и осъществяването на дейности от ежедневието с ползвана чужда помощ, променил се начина му на живот с ограничаване социалната, семейната и трудова ангажираност. Получените травми се отразили негативно и на личността му-станал тревожен, неспокоен и лесно раздразним, чувствал се в тежест на близки и роднини, започнал да изпитва страх от силни звуци и автомобили.Твърди още във връзка с лечението да е направил разходи за закупуване на лекарства, медицински консумативи, транспорт за линейка и потребителски такси за прегледи, които съставляват имуществени вреди.  Обезщетяването на вредите претендира от ответника, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач. 

Ответникът оспорва застрахованият водач да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, както и ищецът да е претърпял неимуществени и имуществени вреди. Релевира възражение за съпричиняване с твърдението ищецът да е управлявал мотоциклета с несъобразена скорост и по този начин допринесъл за настъпване на вредите.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Не е спорно ответникът да е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за т.а.Фиат Стило с ДК № *****, в който за срока на застрахователно покритие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования водач А.Б.С..

Не се спори и настъпилото на 18.02.2020г. в гр.София пътно-транспортно произшествие между този автомобил и управлявания от ищеца мотоциклет БМВ с ДК № *****. Механизмът и обстоятелствата, при които е настъпило се установяват от събраните по делото писмени доказателства /констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие/, показанията на св.А.С. и заключението на  САТЕ. Видно от тях на посочената дата около 12.10ч. т.а. Фиат Стило се движил по бул.Искърско шосе в дясната от двете пътни ленти в посока от бул.Кръстю Пастухов към ул.Илия Бешков. По същото време по бул.Искърско шосе в обратната посока, в дясната пътна лента се движил мотоциклета. Водачът на автомобила предприел изпреварване на движещ се пред него друг автомобил навлизайки в лентата за насрещно движение. В този момент мотоциклета се намирал на около 17м., при което не е имал техническа възможност да спре с последващ приплъзващ удар със странична лява зона в странична лява част на автомобила. Според заключението на вещото лице причина за произшествието са субективните действия на водача на лекия автомобил, който навлязъл в лентата за насрещно движение. В съдебно заседание сочи, че този извод не се променя от показанията на св.С. едновременно с него ищецът също да е предприел изпреварване на движещи се пред него автомобили.

Разпоредбата на чл.42, ал.2, т.2 ЗДВ.П задължава водачът на пътно превозно средство, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея. Ако се възприемат показанията на свидетеля такава опасност е съществувала поради това, че в насрещната лента е имало и други автомобили, зад които се е движил мотоциклета, което е следвало да бъде съобразено от застрахования водач преди започване на маневрата по изпреварване. Затова съдът кредитира заключението на вещото лице и приема, че А.С. виновно е нарушил посоченото правило за движение, поради което е налице фактическия състав на чл.45 ЗЗД, предпоставящо пораждане отговорността на застрахователя.

Събраните по делото доказателства не установяват с поведението си ищецът да е допринесъл за настъпване на произшествието, поради което възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно. Съдът не кредитира показанията на застрахования водач да се е движил с висока скорост и предприел изпреварване след като видял, че автомобилът му вече изпреварва намиращото се пред него превозно средство при установеното, че в момента на навлизане в насрещната лента мотоциклетът е бил на разстояние от него около 17м. при опасна зона за спиране от 49.34м.

Видно от представените писмени доказателства /медицински документи/ и заключението на вещо лице по СМЕ в резултат на произшествието ищецът получил следните травматични увреждания: конквасация /размачкване/ на лявото ходило; фрактура на 2-ра метатарзална /предходилна/ кост на ляво ходило; открита фрактура на 3-та метатарзална /предходилна/ кост на ляво ходило; фрактура на средната фаланга на 2-ри пръст на ляво ходило; фрактура на глезена на малкия пищял на лявата подбедрица и голяма разкъсно-контузна рана на плантарната повърхност на лявото стъпало. По своя вид и тежест са довели до трайно затруднение движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, в случая около 2.5 месеца.

Непосредствено след катастрофата постъпил в болнично заведение с извършена хирургична обработка на раната и откритата фрактура с отстраняване на девитализираните меки тъкани, провизорно наместване на фрактурите, превръзка и гипсова имобилизация. След гладко протекъл следоперативен период и без сетивни и циркулационни смущения е бил изписан на 26.02.2022г. за домашно лечение с амбулаторни прегледи и смяна на превръзки. Раната е зараснала, а счупените предходилни кости и фибуларния неразместен глезен зараснали за срок от 30 дни, след което е започнал постепенно натоварване на лявото ходило. Общо лечебният и възстановителен период е продължил за срок от два 2.5-3 месеца, в който е търпял болки и страдания с по-голяма интензивност в първия месец след катастрофата и около 2-3 седмици по време на проведената рехабилитация. Извън тези периоди е търпял периодични болки при преумора на увредения крайник и рязка промяна във времето, когато е трябвало да приема седативни и обезболяващи средства. Наред с това в първите 35-40 дни не е можел да стъпва на левия си крак, което е довело до затруднение в обслужването и придвижването, осъществявано с патерици. Според заключението на вещото лице понастоящем здравословното състояние е възстановено без данни за усложнения и негативни последици, с изключение на периодично явяващи се единични болки в областта на лявото ходило при рязка промяна във времето, които отзвучават след употреба на аналгетици.

Видно от показанията на св.Д.Х.ищецът се възстановявал от травмите на лявото ходило няколко месеца. Поради счупването и раната кракът му бил подут, не бил в състояние да ходи самостоятелно и това налагало няколко пъти да ползват линейка за воденето му на промивки и смяна на превръзки. Поради състоянието си не можел да се обслужва и извършва дейности от ежедневието. Впоследствие при промяна във времето чувствал изтръпване на крака, което продължава и понастоящем. Като ел.техник работата му била свързана с движение и стоене на стълба, за изпълнението на която впоследствие изпитвал известни затруднения. Сочи, че бил уплашен от катастрофата, не можел да спи и се будел нощем, често се връщал към спомена за нея, в периода на лечение и възстановяване изпитвал притеснения за издръжката на семейството.

Тези доказателства установяват претърпени от ищеца неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с претърпяното пътно произшествие и за които ответникът дължи заплащането на обезщетение. При определяне неговия размер съдът съобрази естеството и тежестта на получените травматични увреждания на лявото ходило, които са причинили болки и страдания, с по-голяма интензивност в първия месец след катастрофата и при провеждането на рехабилитацията. Лечебният и възстановителен период е продължил общо около три месеца, в който е бил затруднен в придвижването и обслужването, наложило активното подпомагане от близки. Към деня на произшествието е бил на 48г., с установено понастоящем възстановяване от травмите без данни за настъпили усложнения или трайни негативни последици. Предвид това съдът приема за съответен на претърпените болки и страдания и справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди от 25 000лв., до който предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ следва да се уважи.

На основание чл.429, ал.3 КЗ застрахователят дължи заплащането на законна лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция 11.03.2020г./ до изплащането. Ищецът претендира законна лихва от по-късен момент-12.06.2020г., поради което и в съответствие с диспозитивното начало лихвата следва да се присъди от тази дата до окончателното изплащане.

Като доказателства по делото са приети фактури и фискални бонове към тях /стр.12-30/, от които се установява заплатени от ищеца в периода 18.02.2020г.-09.04.2020г. парични суми за транспорт с линейка, потребителски такси, лекарства и медицински консумативи на обща стойност 979.64лв. Според заключението на вещото лице по СМЕ тези разходи са във връзка с получените увреждания и са били необходими за лечението, поради което съставляват имуществена вреда и подлежат на възстановяване от ответника. Върху този размер следва да се присъди законната лихва от 09.04.2020г. до изплащането.

 

По разноските:

 

Ищецът е направил разноски от 5789.19лв., от които 2439.19лв. платена държавна такса, 350лв. депозит за вещи лица и 3000лв. възнаграждение за адвокат. Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Уговореният и платен размер съответства на фактическата и правна сложност на делото и надвишава незначително минимално установения в Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С с оглед броя и цената на исковете.

С оглед изхода от делото на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски от 2846.16лв.

Ответникът е направил разноски от 200лв. за вещо лице и свидетел. Не претендира разноски за процесуално представителство. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да му заплати сумата от 114.79лв.

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Н.И.Х., ЕГН **********, с адрес ***,

сумата от 25 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП настъпило на 18.02.2020г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на т.а. Фиат Стило с ДК № *****, ведно със законната лихва от 12.06.2020г. до изплащането, и сумата 979.64лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи свързани с лечението, ведно със законната лихва от 09.04.2020г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени реди разликата до пълния предявен размер 60 000лв.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *****, гр.София, да заплати на Н.И.Х.,***, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 2846.16лв.

ОСЪЖДА Н.И.Х.,***, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *****, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 114.79лв.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

                                                                      СЪДИЯ: