№ 6122
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110135326 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
20.04.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретар ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 35326/2022 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ЗАД „БВИГ“ ЕАД срещу ЗАД „ДБЖЗ АД, като се
твърди, че на 04.08.2021 г. по пътя за с. Богдан, Добрич в района на кръстовището е
настъпили ПТП, което било по вина на водача на автомобил „Ситроен“, рег. № ТХ ...............
АК, който бил ударил навлезлия в кръстовището от дясната страна автомобил „Нисан“, рег.
№ ТХ ................ ХТ, собственост на ДД – по който автомобил били нанесени вреди.
Поддържа, че за ПТП-то е съставен двустранен констативен протокол. Навежда доводи, че
към момента на ПТП-то увредения автомобил „Нисан“, рег. № ТХ ................ ХТ е бил
застрахован по застраховка „Каско“, обектвирана в застрахователна полица №
4704200700002299, с период на застрахователно покритие от 07.12.2020 г. до 06.12.2021 г.
Излага съображения, че във връзка с ПТП-то е била образувана застрахователна преписка
1
(именувана „щета“) № 470420212141095, като на сервиза извършил ремонта била заплатена
сумата от 2245,00 лева и били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00
лева. Твърди, че към момента на ПТП-то при ответника е била застрахована гражданската
отговорност на виновния водач – по застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите, която е била обективирана в застрахователна полица № 30120002279330, с
период на застрахователно покритие от 13.08.2020 г. до 13.08.2021 г. Поддържа, че с
плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увреденото лице срещу
делинкветна и неговия застраховател. Инвокира доводи, че ответника е бил поканен да
заплати претендираната сума, но последната не била заплатена, поради което се дължала и
мораторна лихва в размер на 53,99 лева за периода от 05.04.2022 г. до 29.06.2022 г. Иска
ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и присъждането на
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като е направен
отвод за нередовност на претенцията, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба
не били изложени ясно и точно обстоятелствата на които ищецът основава претенцията си,
което обосновава. Твърди, че извън нередоността на исковата молба последната била
допустима, но неосноватална, като сочи, че водача на автомобил „Ситроен“, рег. № ТХ
............... АК не бил нарушил императивните прави на закона, поради което липсвал основен
елемент от фактическия състав – противоправно поведение, като обосновава, че не е
възникално правото на обезщетение по отношение на пострадалото лице. Поддържа, че не
спори по отношение наличието на застрахователните правоотношения, които се твърдят от
ищеца, както и че последният е заплатил твърдяната сума. Навежда доводи, че оспорва
механизма на ПТП-то, като сочи, че такова изобщо не било настъпило при обстоятелставата
и участниците твърдени от ищеца. Излага съображения, че водачът на автомобил „Ситроен“,
рег. № ТХ ............... АК нямал виновно поведение. Твърди, че не било установено наличието
на причинно-следствена връзка между ПТП-то и автомобила, който бил застрахован при
ищеца. Поддържа, че обстоятелствата, които били отразени в двустранния констативен
протокол не отговаряли на истината, поради което оспорвал същите, тъй като били отразен в
частен документ. Инвокира доводи, че изключителна вина за ПТП-то имала водача на
автомобил „Нисан“, рег. № ТХ ................ ХТ, която била нарушила правилата на ЗДвП, като
освен това сочи, че е налице съпричиняване, за което прави възражение. Развива
съображения, че претенцията е предявена в завишен размер. Обосновава, че поради
неоснователност на главния иск, то такъв се явявал и акцесорния – по отношение на
претендираната мораторна лихва. Иска отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
2
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е обявено за
безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) на 04.08.2021 г. по пътя за с. Богдан,
Добрич в района на кръстовището е настъпили ПТП, между автомобил „Ситроен“, рег. №
ТХ ............... АК, и автомобил „Нисан“, рег. № ТХ ................ ХТ; 2) че към момента на ПТП-
то увредения автомобил „Нисан“, рег. № ТХ ................ ХТ е бил застрахован по застраховка
„Каско“, обектвирана в застрахователна полица № 4704200700002299, с период на
застрахователно покритие от 07.12.2020 г. до 06.12.2021 г.; 3) че във връзка с ПТП-то е била
образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 470420212141095, като на
сервиза извършил ремонта била заплатена сумата от 2245,00 лева и били сторени и
обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 4) че към момента на ПТП-то при
ответника е била застрахована гражданската отговорност на водача на автомобил
„Ситроен“, рег. № ТХ ............... АК – по застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите, която е била обективирана в застрахователна полица № 30120002279330, с
период на застрахователно покритие от 13.08.2020 г. до 13.08.2021 г.
Обявените за безспорни обстоятелства се установят и от представените по делото
писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.
По делото са събраните гласни доказателствени средства чрез разпит по делегация
пред РС – гр. Добрич на свидетеля Д. Д..
От показанията на св. Д. се установява, че е участвала в ПТП от 04.08.2021 г., като
около 17:00 ч. се прибирала от работа с личен автомобил, в който били и децата й. Завила за
с. Богдан, като спряла и се огледала, но при потеглянето видяла другия автомобил, който
вече бил толкова близо, че настъпил удар. Сочи, че към момента на ПТП-то управлявала
автомобил „Нисан Кашкай“, рег. № ТХ ................ ХТ. Изяснява, че не може да каже със
сигурност, но другия автомобил бил марка „Рено“ или „Ситроен“. Установява, че към
момента на настъпването на ПТП-то било още светло, като било преваляло и пътят бил
обрасъл с храсти, поради което нямало никаква видимост. Свидетелства, че посока й на
движение била от главния околовръстен път на гр. Добрич по отбивката за с. Богдан, където
кръстовището било Т-образно и нерегулирано, като трябвало да извърши маневра със
завиване наляво, а другия водач идвал откъм селото. Изяснява, че пътят е двулентов, но
тесен, като нямало обособени ленти, а два автомобила се разминавали трудно, като в случая
удара бил настъпил по средата на пътя. Сочи, че по пътя нямало никакви пътни знаци и
липсвала хоризонтална маркировка, като в случая дясностоящият автомобил бил с
предимство. Свидетелства, че била спряла, като се изнесла за завоя от кръстовището със
скорост не повече от 10 км./ч. – тъкмо потегляла. Не може да каже на какво разстояние е бил
другия автомобил, но водача на последния бил направил опит да спре, но автомобила му се
бил занесъл поради преваляването, като направили опит да избегнат удара, но не успели.
Уточнява, че самата тя направила опит, като видяла другия водач да избегне удара, като
подала газ и се опитала да се изнесе максимално, за да отиде в канавката, но не успяла.
Всичко се случило много бързо, като по автомобила й имало увреждания по предна лява
врата и калник, а на другия автомобил смята, че е имало вреди по преден ляв фар. При
настъпването на самото ПТП нямало очевидци, като след това се обадили на тел. 112 и
дошли служители на МВР, които констатирали кой е в нарушение след което без
3
възражения водачите написали двустранен протокол за ПТП.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Д. за достоверни, тъй като,
преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични,
като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на
делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до
извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече,
логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо,
допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на
човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се,
включително свидетелите ги потвърждават, под страх от наказателна отговорност.
Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните
възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен начин, доколкото
последният е пряк участник в ПТП-то.
Прието и неоспорено е заключнието на САТЕ от което се установява, че механизма
на ПТП-то е следния на 04.08.2021 г., около 19:00 ч., лек автомобил „Ситроен Ксара“, рег. №
ТХ ............... АК се движи по път от с. Богдан и на разклона с Т-образно кръстовище,
настъпва удар с извършващия маневра ляв завой в посока с. Богдан, лек автомобил „Нисан
Кашкай“, рег. № ТХ ................ ХТ. Вещото лице е изяснило, че вредите по лек автомобил
„Нисан Кашкай“, рег. № ТХ ................ ХТ, които са в причинно-следствена връзка с удара са
по преден ляв калник, предна лява врата и задна лява врата. Установено е, че стойността
необходима за възстановяване на увредения лек автомобил на базата на средни пазарни цени
към датата на ПТП-то е в размер на 2935,69 лева, а обичайните ликвидационни разходи са в
размер на 25,00 лева. Експертът е посочил, че стойността необходима за възстановяване на
вредите по цени при алтернативни доставчици е в размер на 2769,13 лева. Изяснено е, че
мястото на настъпването на ПТП-то е път съставен от две ленти, без разделителна линия,
като липса хоризонтална маркировка, а вертикалната такава касае знак „Ж-7“ (Указателна
стрелка) от дясно на пътя. Вещото лице е посочило, че мястото на настъпване на удара по
дължина на кръстовището е считано по посока на движението на лекия автомобил „Нисан
Кашкай“, а по широчина на около 6,06 метрова вляво от десния край на пътното платно на
път гр. Добрич в посока с. Богдан по посока на движение на лекия автомобил „Нисан
Кашкай“. Уточнено е къде са настъпили първоначалните удари, като изрично е посочено, че
с огледа данните по делото не може да се направи извод за скоростта на движение на
автомобилите. Вещото лице е изяснило, че водача на автомобила „Ситроен Ксара“ е можел
от техническа гледна точка да предотврати произшествието, ако е изчакал извършването на
маневрата от другия лек автомобил. В открито съдебно заседание от 23.03.2023 г., експертът
е уточнил, че в случая удара е кос и приплъзващ, което води до извод, че е нормално да се
стигне и до удар на задната врата, поради което прави извод, че вредите описани от ищеца
отговарят на действителните такива. Посочено е, че задната врата има увреждане със степен
„1“, което касаело съвсем леко вдълбване и боя. Уточнено е, че ударът е възможно да
достигне до там, тъй като разстоянието е 50-60 см., като се касае за приплъзване на
4
автомобила. Посочено е, че водача на лек автомобил „Нисан Кашкай“ е можел да избегне
произшествието, но при заход в ляво от другия автомобил, т.е. да се е намирал по-вдясно на
пътното платно.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на
чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на
правния спор или е недобросъвестен.
При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че
следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни
цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че
съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ,
предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при
обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да
настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не
трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.
405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от
осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК.
В случая, съдът намира, че с оглед изложеното по-горе са налице всички материални
предпоставки, поради което при спазване на основания принцип на българският граждански
процес (за диспозитивното начало – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), претенцията за главницата следва
да бъде уважена изцяло.
Не може да се възприеме възражението за прихващане, което е направено ответника.
Според правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. А
съгласно чл. 47 ЗДвП – водач на пътно превозно средство, приближаващо се към
кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да
пропусне участниците в движението, които имат предимство. Съобразно нормата на чл. 48
ЗДвП на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен
5
да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му
страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите
пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на движение.
С оглед възприетият механизъм на процесното ПТП, съдът намира, че изключителна
вина за последното с оглед посочените по-горе правни норми има водача на автомобил
„Ситроен“, рег. № ТХ ............... АК, което обстоятелство изключва обективното допринасяне
на другия водач за настъпването на ПТП-то, респ. на вредите от него. Обстоятелството, че
вещото лице принципно сочи в о. с. з. от 23.03.2023 г., че водача на лекия автомобил „Нисан
Кашкай“ е имал техническа възможност да извърши маневри, за да избегне удара не му
вменява никакво правно задължение, след като се е движел правомерно да очаква или да
трябва да извършва съответните маневри. Напротив в отговорност именно на другия водач е
било да има такова поведение, че да извърши действия които от правна страна да са
правомерни, а техническа да предотвратят настъпването на ПТП-то. С оглед изложеното и
предвид неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК.
По отношение на претенцията за мораторна лихва, съдът намира следното
В новелата на чл. 412, ал. 3 КЗ е предвидено, че в срок 30 дни от представянето на
всички доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането.
Следователно, една след изтичане на срока за доброволно плащане длъжника изпада в
забава.
По делото е представено писмо, с което ищецът е поканил ответника да му заплати
претендираното регресно вземане, като от печата с вх. № се установява, че същото е
получено от ответника на 04.03.2022 г.
В случая по делото не са ангажирани, нито са сочени доказателства, че дължимата
главница е надлежно погасена чрез плащане, поради което и съдът е длъжен да приеме
недоказания факта за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1
ГПК. При това положение, съдът счита, че предвид изпратената регресна покана ответникът
е изпаднал в забава, поради което и акцесорната претенция е основателната и следва да бъде
уважена.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да му се присъди сумата от 811,18 лева, представляващи деловодни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДБЖЗ АД, ЕИК: ..................., със седалище и адрес на управление:
гр. ......................, да заплати на ЗАД „БВИГ“ АД, ЕИК: ....................., със седалище и адрес
на управление: гр. ...................., на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата от 2260,00 лева, представляващи регресно вземане и ликвидационни разноски
по застрахователна преписка (именувана „щета“) № 470420212141095 за ПТП 04.08.2021 г.,
настъпило по пътя за с. Богдан, Добрич в района на кръстовището за с. Богдан, между
автомобил „Ситроен“, рег. № ТХ ............... АК, чийто водач с виновното си и противоправно
поведение увредил автомобил „Нисан“, рег. № ТХ ................ ХТ, по който в следствие на
ПТП-то били настъпили вреди, ведно със законната лихва от 30.06.2022 г. (датата на
подаване на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от 53,99 лева,
представляващи мораторна лихва за периода от 05.04.2022 г. до 29.06.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ДБЖЗ АД, ЕИК: ................... да
заплати на ЗАД „БВИГ“ АД, ЕИК: ....................., сумата от 811,18 лева, представляващи
деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7