№ 18670
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110108831 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца Т. Г. Н. срещу ответника ************* иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сумата
от 735,66 лв., представляваща ½ ид.ч. от 1471,32 лв.- стойността на доставена
топлинна енергия, присъдена с Изпълнителен лист от 07.12.2023 г. по гр.д. №
4730/2018 г. по описа на СРС, ГО, 40-и състав, за събиране на която е
образувано изп. д. № ************ по описа на ЧСИ В. М., рег. № *** КЧСИ.
Ищецът Т. Г. Н. излага твърдения, че срещу нея било образувано изп. д.
№ ************ по описа на ЧСИ В. М., рег. № *** КЧСИ, въз основа на
Изпълнителен лист от 07.12.2023 г., издаден по гр.д. № 4730/2018 г. по описа
на СРС, ГО, 40-и състав, с взискател- *************. Сочи, че решението по
исковото производство е неприсъствено и е влязло в сила на 22.10.2018 г., като
изпълнителното производство било образувано в края на 2023 г. Поддържа, че
първото изпълнително действие, годно да прекъсне давността било от
03.01.2024 г. Твърди, че молбата за издаване на изпълнителен лист и за
образуване на изпълнителното дело не прекъсвали давността, с оглед което от
18.10.2018 г. до 03.01.2024 г. е изтекъл период, по-дълъг от 5 години, т.е.
правото на принудително изпълнение върху вземането било погасено по
давност. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ************* подава отговор на
исковата молба, чрез юрк. С. Р., с който оспорва иска като неоснователен.
Оспорва вземането по изпълнителния лист да е погасено по давност.
Поддържа, че били предприети множество изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността. Сочи, че молбата за образуване на изпълнителното дело
прекъсва давността, тъй като съдържа искане за прилагане на определен
изпълнителен способ. Излага, че през периода на обявеното извънредно
положение на територията на Република България / от 13.03.2020 г. до
1
20.05.2020 г./ е спряла да тече погасителна давност. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа
страна следното:
Между страните е безспорно, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че в полза на ************* е издаден Изпълнителен лист от
07.12.2023 г. по гр.д. № 4730/2018 г. по описа на СРС, ГО, 40-и състав, въз
основа на неприсъствено Решение № 513044/22.10.2018 г. по гр.д. №
4730/2018 г., СРС. Въз основа на изпълнителния лист е било образувано изп. д.
№ ************ по описа на ЧСИ В. М., рег. № *** КЧСИ.
От изпълнителния лист, приложен по делото е видно, че същият е
издаден на 07.12.2023 г. въз основа на решение № 513044/22.10.2018 г. по гр.д.
№ 4730/2018 г. на СРС. С посоченото решение са осъдени на основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД Т. Г. Н., ЕГН **********
и Б. Г. Н., ЕГН **********, двете с адрес /адрес/, да заплатят на
*************, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/,
при условията на разделност по равно следните суми: 1471,32 лева –
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2014г. до
м.04.2016г. по аб.№******, отразена в общи фактури
№**********/31.07.2015г. и №**********/31.07.2016г., ведно със законната
лихва, считано от 23.01.2018г. до изплащане на вземането, 279,78 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано
от датата на всяко просрочие до 29.11.2017г., 36,07 лева – такса за извършена
услуга дялово разпределение за периода от м.05.2015г. до м.04.2016г., и 7,62
лева – мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение, както и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 210,30 лева.
Между страните е безспорно, а и се установява, че решението е влязло в
сила на 22.10.2018 г., тъй като същото е неприсъствено и не подлежи на
обжалване. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Следователно от 22.10.2018 г. е започнала да тече петгодишна давност.
Спорен въпрос е дали е изтекла петгодишна давност за процесното
вземане. В разглеждания случай видно от приложеното изпълнително дело
2301/2023 г. по описа на ЧСИ В. М., същото е образувано въз основа на молба
с вх. № 82892/19.12.2023 г., подадена от ************* срещу Т. Н. и Б. Н., с
която взискателят прилага изпълнителния лист, по гр. д. 4730/2018 г., СРС, 40
състав и моли да бъде образувано изпълнително дело и да бъдат предпирети
изпълнителни действия чрез налагане на запори върху банкови сметки, запор
върху трудово възнаграждение, опис на движими вещи и публична продан на
същите, като съдържа и възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Действително запори
на банкови сметки и на трудово възнаграждение на ищеца са наложени на
03.01.2024 г., но релевантната дата за прекъсване на давността в случая е
датата на депозиране на искането от взискателя за предприемане на
изпълнителни действия, а именно 19.12.2023 г. Този извод следва от закона и
2
задължителната съдебна практика. С т. 3 от ТР от 04.07.2024 г. по т.д. №2/2023
г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност е материалноправна
санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите
субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното
дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства.
Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото
той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за
действие е на съдебния изпълнител. За прекъсването на погасителната давност
определящо е условието в материалноправната уредба, но е необходимо да се
съобразяват и императивните предпоставки за редовност на сезиращото
искане. Необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като
се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният
изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на
недостатъците. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен
начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност
е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Молбата за
проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си
давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане на запори и
възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил
при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2,
изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността.
Следователно с подаването на молбата от 19.12.2023 г., взискателят е
прекъснал давността, която към този момент не е била изтекла. Това е така,
тъй като съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, обявен с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., за срока от 13 март 2020 г., до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането
на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С § 13
от ПЗР към ЗИДЗЗ (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в "Държавен вестник". Следователно за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020
г. давностният срок е спрял да тече, а на 19.12.2023 г. е прекъснат. Ето защо
вземанията на ответника не са погасени по давност, поради което искът се
явява неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът в размер на
50 лева юрисконсултско възнаграждение , определено на осн. чл. 78, ал. 8
ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Г. Н., ЕГН ********** срещу
*************, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК да
3
бъде признато за установено, че Т. Г. Н. не дължи на ************ сумата от
735,66 лв., представляваща ½ ид.ч. от 1471,32 лв. – стойност на топлинна
енергия, присъдена с Изпълнителен лист от 07.12.2023 г. по гр.д. № 4730/2018
г. по описа на СРС, ГО, 40-и състав, въз основа на Решение №
513044/22.10.2018 г. по гр.д. № 4730/2018 г. на СРС, за събирането на която е
образувано изп. д. № ************ по описа на ЧСИ В. М., рег. № *** КЧСИ.
ОСЪЖДА Т. Г. Н., ЕГН ********** да заплати на *************, ЕИК
********* на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4