Р Е Ш Е Н И Е
№ 2585/24.06.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадести юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Валентина Милчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 16306 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от П.И.П., ЕГН **********, с адрес *** срещу * искове
с правно основание с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника, след допуснато от съда изменение на иска, да
заплати на ищеца сумата от 1450,95
лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 01.06.2017г. до
30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба – 10.10.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 154,57 лв., представляваща сбор от обезщетение за забава върху
всяко едно вземане дължимо от 01.07.2017г.
до датата на предявяване на иска 09.10.2019г.
Твърди се от ищеца и исковата молба, че за периода 01.06.2017г. до 30.09.2019г.е полагал
труд на длъжността „полицай“ в *, което е на структурно подчинение към Главна
дирекция “Гранична полиция” при МВР. Ищецът е със статут на държавен служител.
За посочения период е положил общо 1312 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициента 1.143 възлиза на 1499,61 часа. Преизчисляването на нощния към
дневен труд води до извънреден труд от 187,61 часа, който твърди, че следва да
бъде допълнително заплатен от ответника като дължимата сума е в размер на
1163,18 лева. С оглед това и сезира съда с искане за присъждане на посочените
по-горе суми, ведно със сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответната страна *, депозира
отговор на исковата молба, в който не оспорва, че ищецът е бил държавен
служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове като твърди, че е заплатил
всички отработени от ищеца часове нощен труд. Сочи, че КТ, както и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, са норми, приложими само за работници и
служители по трудово правоотношение. Приложимите за ищеца, като държавен
служител в МВР, норми са тези по ЗМВР. В чл. 187 ал. 3 от ЗМВР, е уредено работно време през нощта.
Счита, че ищецът не е полагал нощен труд извън рамките на установеното за него
работно време. Поради това съотношението с коефицент
1,143 се прилага само при трудови правоотношения по КТ. Счита, че
регламентацията на възнагражденията по ЗМВР е изчерпателна и е недопустимо субсидиарно приложение на ЗДСл или КТ за служителите на
МВР. За периода на претенцията са действали Наредба 8121з-407 от 11.08.2014г.
/до 02.08.2016г./ и Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба 8121з-908 от
02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР. И докато първата Наредба допуска преизчисляването в чл. 31 ал. 2, то за процесния период – чл. 31 ал. 3 от Наредба 8121з-776 от
29.07.2016г., изрично посочва, че часовете се отчитат само като цяло число.
Доколкото нощният труд в ЗМВР Е посочен като 8 часов, за разлика от нощния труд
по КТ, който е 7 часа, то не е допустимо прилагането на коефициент, тъй като за
8 часа нощен към 8 часа дневен труд би се получил коефициент 1.
С оглед
горното моли за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на сторените
разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:
Прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото на осн. чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, че страните
са били в служебно правоотношение в процесния период,
по което ищецът е заемал длъжността „полицай“ в ГПУ -гр. *, което е на структурно подчинение
към Главна дирекция “*
Представени по делото са копия на преводни
документи за плащане на ищеца на основно и допълнителни възнаграждения за
полагания от него труд в процесните периоди, които не
са оспорени по констатации от страните.
Съобразно приобщеното заключение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, незаплатената сума за извънреден труд, при
прилагане на коефициент 1.143, за процесния период е 1450,95 лв. Размерът на
дължимото обезщетение за забава за процесния период е 154,57 лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да
докаже, че е в служебно
правоотношение с ответника, като в периода от 01.06.2017г. до 30.09.2019г., е полагал труд на
12 часови смени, основанието, от
което произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения
труд. В тежест на ответника е да установи наведените от него правоизключващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
В настоящия случай
спорът между страните е изцяло правен и се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР, регламентиран от специалния закон – ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство, предвиждащи
преизчисляване на нощния труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент
1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд,
респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени-
сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон, работата извън редовното работно
време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични
дни- за служителите на ненормиран работен ден, и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите
предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл.
187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на
държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява
сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на
държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява
сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона
влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия
период отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ
бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани
в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд.
А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 6,00 часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на
възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на
вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните
работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал.
4 на чл. 179
е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл.187, ал.9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
В процесния период приложима към спора касаещ
нощния труд полаган от служителите в МВР е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
издадена от министъра на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според
чл.3, ал.3 от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба №
8121з-779 /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с
решение № 16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС, петчленен
състав/ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно
действалата в периодите от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до
02.08.2016г. Наредба № 8121з-407 /ДВ,
бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да
се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата
(обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата определя
допустимата продължителност на полагания нощен труд, но не изключва
възможността за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен
труд в дневен. При действието на посочената норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е
била издадена и Наредба №8121з-407 от министъра на вътрешните работи, в която
изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен труд.
По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по своето основание. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че размерът на дължимото
възнаграждение след преизчислението с коефициент 1.143 е 1450,95 лева, а на обезщетението за забава – 154,57 лв. Ответникът не е изплатил дължимото възнаграждение за извънреден труд в
пълния размер и дължи обезщетение за забава за заявения период.
Предвид изложеното, претенциите следва да бъдат
уважени в пълен размер, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба – 10.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът
е освободен от заплащане на такси и разноски, като предвид основателността на
иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС разноски за държавна такса от 108,04 лева и 200
лева депозит за вещо лице, или общо разноски в размер от 308,04 лева.
С оглед изхода на
спора, отправеното
искане, представените доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 400 лева за платено
адвокатско възнаграждение за предявените
обективно съединени искове. Същото не следва да се намаля поради прекомерност,
т.к. същото е в минимален размер по Наредба №1/2014 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /в сила към дата на договаряне и заплащане / или
следва да се
присъди в пълен размер от 400 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА * да заплати на П.И.П.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от общо 1450,95 лв. (хиляда четиристотин и петдесет лева и деветдесет и пет
стотинки),
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.06.2017г. до 30.09.2019г. получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
10.10.2019г. до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 154,57 лв. (сто петдесет и четири лева и петдесет и
седем стотинки), представляваща обезщетение
за забава, начислено за период от 01.07.2017г. до 09.10.2019г., на
основание чл.178, ал.1, т.3 вр.
чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА * да
заплати на П.И.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 400 лева (четиристотин лева), представляваща сторени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА * да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 308,04 лева (триста и осем лева и четири стотинки),
представляваща разноски за дължима държавна такса и
депозит за вещо лице, на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: