Р Е
Ш Е Н
И Е
N277
гр.Русе, 27.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание на двадесети четвърти юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ГАЛИНА
МАГАРДИЧИЯН
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и в присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдията ВЕЛКОВА
В. гр. дело N346 по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от ЗК „****“ АД- гр.С**** против решение № 326/ 27.02.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 5227/2019 г. по описа на Русенския районен съд, с което е
отхвърлен предявеният против О*****суброгационен иск с правно основание чл.213
от КЗ / отм./ в размер на 347,57 лв. и иск за заплащане на обезщетение за
забава с правно основание чл.86 от ЗЗД в размер на 58,13 лв. Твърди се, че
решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения,
неправилно приложение на материалния закон и необоснованост по съображенията,
изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с
което исковете се уважат, както и присъждане на направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата О*****оспорва
основателността й и счита обжалваното решение за правилно по съображенията,
изложени в отговора по чл.263 от ГПК.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството по делото е
образувано по предявените от застрахователното дружество против О**** суброгационен иск с правно основание чл.213 от КЗ
/отм./ и иск за обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.213,
ал.1 от КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За да възникне в полза на
застраховател по имуществена застраховка суброгационното право срещу
причинителя на вредите, следва да са налице
елементите от фактическия състав на цитираната правна норма, а именно:
възникнало право на застрахования срещу
причинителя на вредата, наличие на валиден договор за имуществено застраховане,
сключен с увреденото лице с период на покритие към момента на настъпване на
застрахователното събитие и извършено валидно плащане от застрахователя.
В процеса в доказателствена
тежест на застрахователя е да установи осъществяването на елементите от
фактическия състав на правната норма, от която възниква правото му срещу
причинителя на вредите.
В
чл.183 от КЗ/ отм./ е дадена легална дефиниция на договора за застраховка.
Съгласно цитираната правна норма с договора за застраховка застраховятелят се
задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на
застрахователното събитие да заплати на застрахования застрахователно
обезщетение или парична сума.
Договорът
за застраховка е формален с оглед разпоредбата на чл.184 от КЗ /отм./, която
правна норма регламентира съдържанието на застрахователната полица.
По
делото е представена застрахователна полица по застраховка „Каско“ на МПС за
лек автомобил марка „М****“ с рег.№****, сключена на 17.12.2015 г. със собственика
на обекта на застраховката -М.М.А.и срок за валидност 18.12.2015 г.- 17.12.2016
г., както и анекс към нея, сключен с новия собственик на автомобила С.Б.Б..
Представените
по делото застрахователна полица и анекс към нея не са подписани от
застрахователя и застрахованото лице, поради което ответникът по жалбата е
оспорил валидността на застрахователното правоотношение, както и извършеното
плащане в полза на застрахованото лице.
Ответникът
по предявеният суброгационен иск може да противопоставя на застрахователя не
само всички възражения, които има към застрахования, но и такива, които изцяло
се базират върху самото застрахователно правоотношение, в т.ч. и относно
валидното му възникване и надлежно плащане. В този смисъл решение №2/20.05.2013
г. на ВКС по търг.д.№ 1031/2011 г.
Независимо
от направеното оспорване жалбоподателят не е навел доводи и съответно не е
представили писмени доказателства за установяване на факта на сключването на
договор за застраховка „Каско“- препис от двустранно подписана застрахователна
полица и анекс към нея. Същият едва във въззивната жалба сочи, че представените
по делото документи представляват извлечение от системата на застрахователя,
поради което са без подписи. В представените по делото документи това обстоятелство не е удостоверено. Предвид
оспорването в доказателствена тежест на жалбоподателя е да представи писмени
доказателства, които да установяват наличието на валидно застрахователно
правоотношение между жалбоподателя и собственика на застрахования обект.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че представената по делото застрахователната
полица не съдържа изискуемите от чл.184 от КЗ /отм./ реквизити, няма данни застрахователната
премия да е платена, поради което не може да се обоснове извод, че между
застрахователя и собственика на увредения автомобил е налице валиден договор за
застраховка.
Жалбоподателят
е навел доводи за допуснати процесуални нарушения от страна на
първоинстанционният съд във връзка с установяването на наличие на валидно
застрахователно правоотношение, но същият не е представил с жалбата писмени
доказателства, които да доказват този факт.
Жалбоподателят
не е установил наличие на валидно застрахователно правоотношение, поради което
извършеното от него плащане не е основание да се ангажира регресната отговорност
на ответника по жалбата.
Дори да
се приеме, че застрахователното дружество надлежно е платило, същото не е
установило по делото основанието за ангажиране на регресната отговорност на
жалбоподателя.
По делото
няма доказателства, които да установяват
механизма на ПТП, поради което не може да се обоснове извод, че
увреждането се дължи на преминаването на автомобила през неравност на пътното
платно. Ответникът по жалбата е оспорил наличието
на причинно- следствена връзка между факта на попадане на автомобила в
несигнализирано препятствие на пътното платно и настъпилите вреди като
жалбоподателят отново не е ангажирал доказателства, с които да установи връзката
между вредите и твърдяното бездействие от страна на ответника по жалбата.
Правилно първоинстанционният съд
е приел, че не са доказани предпоставките за ангажиране на
обезщетителната отговорност на ответника по жалбата и законосъобразно е отхвърлил
предявеният суброгационен иск.
Искът по чл.86 от ЗЗД се намира в
положение на акцесорност и следва неоснователността на главният иск и правилно
е отхвърлен
Обжалваното решение не страда от
наведените в жалбата пороци, същото е правилно и следва да бъде потвърдено с
решение, което съгласно чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските
по делото са в тежест на жалбоподателя. Същият следва да заплати на другата
страна разноски в размер на 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 326/ 27.02.2020 г., постановено по
гр.д.№ 5227/2019 г. по описа на Русенския районен съд
ОСЪЖДА ЗК „****“ АД – гр.С**** да заплати на О*****сумата в
размер на 100 лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: