Определение по дело №193/2020 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 260091
Дата: 5 март 2021 г. (в сила от 30 март 2021 г.)
Съдия: Сона Вахе Гарабедян
Дело: 20203130100193
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                                    05.03.2021 г., гр. Провадия

 

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, в закрито заседание на пети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН                                                   

като разгледа докладваното от съдията г. д. № 193/2020 г. по описа за на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по предявени от „Водоснабдяване и канализациия Варна” ООД против С.И.Д. обективно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.

          По делото са разменени книжа, като на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК е назначен особен представител на ответника, който в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал отговор на исковата молба. С определение № 260025/27.01.2021 г. производството по делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

          Преди провеждане на първото съдебно заседание по делото е постъпила молба вх. № 260280/12.02.2021 г., подадена от ищеца, чрез процесуалния му представител, в която е посочено, че претендираните вземания за главници, лихви за забава и законна лихва са заплатени изцяло от ответника след завеждане на делото, като не са заплатени направените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство. Посочено е също, че към настоящия момент за ищеца е отпаднал правният интерес от продължаване на производството по настоящото дело, поради цялостно изпълнение на задълженията – предмет на иска. С оглед на това е заявено оттегляне на исковата молба. Претендирани са направените разноски в заповедното и настоящото производство.

          В изпълнение на дадените от съда указания с молба вх. № 260382/01.03.2021 г. ищецът е поискал да му бъде възстановена внесената сума за възнаграждение за особения представител на ответника в размер на 300 лева, като е уточнил и претенцията си за разноски за исковото производство. С разпореждане на съда от 02.03.2021 г. е постановено сумата от 300 лева, внесена за особен представител на ответника, да се възстанови на ищеца.  

При това положение, доколкото самият ищец заявява, чрез изрично упълномощения си процесуален представител с правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК, че е отпаднал интересът му от търсената съдебна защита и желае да оттегли исковата си молба, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 232, изречение първо от ГПК. Това е така, тъй като оттеглянето на исковата молба предхожда първото по делото съдебно заседание, поради което съгласието на ответника не е необходимо.

Ето защо съдът се смята за десезиран от разглеждането на предявените искове, поради което производството по настоящото дело следва да се прекрати.

По претенциите за разноски:

В исковата молба ищецът е заявил претенции за сторените разноски в заповедното и исковото производство. С настоящата молба и уточнението към нея се претендират разноски за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в размер на 25 лева за внесена държавна такса  и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, а за настоящото производство – 75 лева за внесена държавна такса.

По отговорността за разноски съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, заплатените от ищеца такси и разноски по производството се заплащат от ответника, съразмерно на уважената част от иска, а ако ответникът не е дал с поведението си повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат на ищеца. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на производството по делото.

В съдебната практика се приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск. В този смисъл е определение № 98 от 20.02.2009 г. по гр.д. №91/09 г. на ВКС, ІV г.о.; определение № 518 от 15.06.12 г.по ч.т.д. №156/11 г. на ВКС, ІІ т.о.; определение № 1176 от 28.12.12 г. по ч.т.д. №560/2012г. на ВКС, ІІ т.о.; определение № 767/05.09.12 г. по ч.т.д. №251/12 г. на ВКС, ІІ т.о., които макар и постановени в хипотеза на отказ от иска поради настъпило плащане от ответника в хода на висящия процес, са относими и към настоящия случай, в който е заявено оттегляне на иска поради настъпило плащане от ответника в хода на висящия процес.

Ето защо съдът намира, че искането за присъждане на разноски на ищеца е основателно, включително и тези за заповедното производство, предвид прекратяването на исковия процес на основание чл. 232 от ГПК поради настъпило плащане от ответника в хода на висящия процес.  

            Мотивиран от горното и на основание чл. 232 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по г. д. № 193/2020 г. по описа на РС – Провадия, на основание чл. 232, изр. първо от ГПК.

ОСЪЖДА С.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализациия Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33 сумата от 75 лева за внесена държавна такса за настоящото производство, както и сумата от 75 лева, представляваща разноски за заповедното производство.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Варна.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: