О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
05.03.2021
г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III
състав, в закрито
заседание на пети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 193/2020 г. по описа за на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от „Водоснабдяване и канализациия Варна” ООД
против С.И.Д. обективно съединени положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и
по чл. 86 от ЗЗД.
По делото
са разменени книжа, като на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК е назначен особен
представител на ответника, който в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал
отговор на исковата молба. С определение № 260025/27.01.2021 г. производството
по делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Преди провеждане
на първото съдебно заседание по делото е постъпила молба вх. №
260280/12.02.2021 г., подадена от ищеца, чрез процесуалния му представител, в
която е посочено, че претендираните вземания за главници, лихви за забава и
законна лихва са заплатени изцяло от ответника след завеждане на делото, като
не са заплатени направените от ищеца разноски в заповедното и исковото
производство. Посочено е също, че към настоящия момент за ищеца е отпаднал
правният интерес от продължаване на производството по настоящото дело, поради
цялостно изпълнение на задълженията – предмет на иска. С оглед на това е
заявено оттегляне на исковата молба. Претендирани са направените разноски в
заповедното и настоящото производство.
В
изпълнение на дадените от съда указания с молба вх. № 260382/01.03.2021 г. ищецът
е поискал да му бъде възстановена внесената сума за възнаграждение за особения
представител на ответника в размер на 300 лева, като е уточнил и претенцията си
за разноски за исковото производство. С разпореждане на съда от 02.03.2021 г. е
постановено сумата от 300 лева, внесена за особен представител на ответника, да
се възстанови на ищеца.
При това положение, доколкото самият ищец
заявява, чрез изрично упълномощения си процесуален представител с правата по
чл. 34, ал. 3 от ГПК, че е отпаднал интересът му от търсената съдебна защита и
желае да оттегли исковата си молба, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл. 232, изречение първо от ГПК. Това е така, тъй като оттеглянето на
исковата молба предхожда първото по делото съдебно заседание, поради което
съгласието на ответника не е необходимо.
Ето защо съдът се смята за десезиран
от разглеждането на предявените искове, поради което производството по
настоящото дело следва да се прекрати.
По претенциите за разноски:
В исковата молба ищецът е заявил
претенции за сторените разноски в заповедното и исковото производство. С
настоящата молба и уточнението към нея се претендират разноски за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в размер на 25 лева за внесена държавна
такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение, а за настоящото производство – 75 лева за внесена държавна
такса.
По отговорността за разноски съдът
намира за необходимо да посочи, че съгласно
чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, заплатените от ищеца такси и разноски по
производството се заплащат от ответника, съразмерно на уважената част от иска,
а ако ответникът не е дал с поведението си повод за завеждане на делото и
признае иска, разноските се възлагат на ищеца. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК,
ответникът има право на разноски при прекратяване на производството по делото.
В съдебната
практика се приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и
този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори
когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск. В този смисъл е
определение № 98 от 20.02.2009 г. по гр.д. №91/09 г. на ВКС, ІV г.о.;
определение № 518 от 15.06.12 г.по ч.т.д. №156/11 г. на ВКС, ІІ т.о.;
определение № 1176 от 28.12.12 г. по ч.т.д. №560/2012г. на ВКС, ІІ т.о.;
определение № 767/05.09.12 г. по ч.т.д. №251/12 г. на ВКС, ІІ т.о., които макар
и постановени в хипотеза на отказ от иска поради настъпило плащане от ответника
в хода на висящия процес, са относими и към настоящия случай, в който е заявено
оттегляне на иска поради настъпило плащане от ответника в хода на висящия
процес.
Ето защо съдът
намира, че искането за присъждане на разноски на ищеца е основателно,
включително и тези за заповедното производство, предвид прекратяването на
исковия процес на основание чл. 232 от ГПК поради настъпило плащане от
ответника в хода на висящия процес.
Мотивиран от горното и на основание чл. 232 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРЕКРАТЯВА производството по г. д. №
193/2020 г. по описа на РС – Провадия, на основание чл. 232, изр. първо от ГПК.
ОСЪЖДА С.И.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализациия Варна” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33
сумата от 75 лева за внесена държавна такса за настоящото производство, както и
сумата от 75 лева, представляваща разноски за заповедното производство.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд -
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: