Решение по дело №126/2021 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: 39
Дата: 6 октомври 2021 г. (в сила от 27 януари 2022 г.)
Съдия: Росен Пламенов Александров
Дело: 20211730200126
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. гр. Радомир, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20211730200126 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 5/21.04.2021 г. директор на Областна дирекция по
безопасност на храните, гр. Перник е наложил на жалбоподателя Г. ХР. СТ.
административно наказание „глоба“ в размер на 800,00 лева за нарушение на чл. 169, т. 1 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
425, ал. 1, вр. чл. 472, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД).
Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят по изложените в
жалбата и в с. з. от адвокат-пълномощника си правни доводи моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, чрез
упълномощен представител оспорва жалбата и моли съда да потвърди процесното НП.
Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
1
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото се установява, че на 08.03.2021 г. бил съставен акт № . за установяване на
административно нарушение от свидетеля Д. Ив. К. в присъствието на свидетеля Д. Ст. Ст.,
срещу Г. ХР. СТ., за това, че на 08.03.2021 г., в с. Д., общ. Радомир, обл. Перник, на главен
път Е-79, при извършване на проверка от органи на МВР на лек автомобил, с рег. № . се
установило, че жалбоподателят превозва 5 бр. дребни преживни животни в нерегистрирано
превозно средство за превоз на животни.
Въз основа на съставения АУАН впоследствие било издадено и обжалваното
понастоящем НП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 425, ал. 1, вр. чл. 472, ал. 2 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 800,00 лева за нарушение на чл. 169, т. 1 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност.
По делото са разпитани в качеството им на свидетели актосъставителят Д. Ив. К.,
както и свидетелят по акта Д. Ст. Ст., които изцяло потвърждават фактическата обстановка
такава, каквато е изложена в АУАН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
На първо място, съдът счита, че както АУАН, така и НП са съставени от компетентни
органи по смисъла на чл. 472, ал. 1 и ал. 2 ЗВМД – ветеринарен лекар, съответно – директор
на Областна дирекция по безопасност на храните. Съставените АУАН и НП съдържат
всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което
съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Както в АУАН, така
и в издаденото въз основа на него НП са посочени точно и ясно: собственото, бащиното и
фамилното име на съставителя и длъжността му; датата на съставяне на акта; датата и
мястото на извършване на нарушението; описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено; законните разпоредби, които са нарушени; собственото, бащиното
и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен
граждански номер; имената и точните адреси на свидетелите. При издаване на АУАН и НП
са спазени и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място, на жалбоподателя е наложено административно наказание за
извършено от него административно нарушение по чл. 169, т. 1 от ЗВМД, която разпоредба
въвежда забрана за транспортиране на животни в нерегистрирани превозни средства и при
условия, причиняващи им болка, наранявания и страдания.
Според настоящия съдебен състав административнонаказващият орган правилно е
приложил материалния закон, като е приел, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.
2
169, т. 1 от ЗВМД, предвид направените констатации на място, че моторното превозно
средство не е регистрирано по надлежния ред, което обстоятелство не се оспорва от
жалбоподателя, а се установява и от приложената по делото справка за МПС, регистрирано
за превоз на животни и наред с това в процесното МПС са били превозвани 5 бр. дребни
преживни животни – овце, което се установява от показанията на актосъставителя К..
Субект на административното нарушение е лицето, което транспортира животните, т. е.
водачът на лекия автомобил, който в случая е жалбоподателят Г.С..
За да е налице състава на посоченото нарушение, следва да се транспортират животни
в нерегистрирано превозно средство и при условия, че на същите се причинява болка,
наранявания и страдания. От показанията на свидетеля К. се установява, че пространството
в лекия автомобил е било недостатъчно за хуманното превозване на животните и видимо те
са се чувствали некомфортно, с отворени усти и изплезени езици, тъй като времето е било
слънчево и топло, каросерията на превозното средство е била закрита и не е имало прозорец
за животните, което е довело до смущение в здравето и дискомфорт по смисъла на легалната
дефиниция на § 1, т. 2 от ДР на Закона за защита на животните.
От показанията на свидетеля К. се установява безспорно, че животните са били
транспортирани с търговска цел от жалбоподателя, който притежава животновъден обект, а
именно овцеферма, видно от удостоверение за регистрация на животновъден обект, поради
което доводите, развити в подадената жалба и касаещи липсата на търговски характер на
извършвания транспорт, не се възприемат от настоящия съдебен състав.
Същевременно, правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 425, ал. 1
ЗВМД, предвиждаща наказание глоба от 300,00 лева до 800,00 лева.
Съдът намира, че при определяне на наказанието, административнонаказващият
орган не се е съобразил с всички смекчаващи отговорността обстоятелства и е наложил
наказание „глоба“ в максималния предвиден размер. Последният не е изложил мотиви защо
е определил санкцията към този размер. Ето защо и като съобрази, че по делото липсват
данни жалбоподателят да е наказван до сега за нарушение на Закона за
ветеринарномедицинската дейност, съдът намира, че в случая наказание „глоба“ в размер на
300,00 лева би допринесло в достатъчна степен за осигуряване на превантивните цели на
административното наказване. Ето защо съдът намира, че наказанието е завишено от
административнонаказващия орган, като той при индивидуализацията му не е съобразил
всички, предвидени в разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН обстоятелства, поради което
наказателното постановление следва да бъде изменено, като наложеното наказание „глоба“
бъде намалено от 800,00 лева на 300,00 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 144 от АПК, вр.
чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на въззиваемата страна. Същата
3
претендира направени разноски в размер на 360,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 24.06.2021 г.
Съдът, като съобрази изхода на спора, а именно – частичната основателност на
жалбата единствено относно размера на наложената глоба, намира, че определеното
адвокатско възнаграждение от 360,00 лева следва да бъде намалено, при спазване на
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в размера, в който е намалена и наложената глоба. Ето
защо съдът намира, че следва да осъди жалбоподателя Г.С. да заплати на Областна дирекция
по безопасност на храните сумата от 135,00 лева.
Жалбоподателят също има право на разноски, но доколкото липсва искане за
присъждане на такива, съдът не дължи произнасяне в настоящия съдебен акт.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № . г., издадено от директора на Областна
дирекция по безопасност на храните, гр. Перник, с което на Г. ХР. СТ., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Д., ул. „Б.“ № . е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800,00
лева (осемстотин лева) за извършено от него нарушение на чл. 169, т. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, като намалява размера на наложеното наказание „глоба“
на 300,00 лева (триста лева).
ОСЪЖДА Г. ХР. СТ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Д., ул. „Б.“ № . да заплати на
Областна дирекция по безопасност на храните, с адрес: гр. Перник, ул. „П. Яворов“ № 25
сумата от 135,00 лева (сто тридесет и пет лева), представляваща направени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4