РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Пловдив, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20215300900377 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
АТ. СТ. СТ. от град ****, съдебен адрес: град **** - адв. В. Д., твърди,
че на 22.03.2019 г., по вина на Р. Г. Ч. ЕГН **********, е причинено пътно-
транспортно произшествие на бул. Шести септември в град Пловдив, при
което, в следствие на удар от автомобил, му е причинена фрактура на дясна
раменна кост, счупване на ребра, наложили болнично и оперативно лечение в
УМБАЛ „Св. Георги“ за периода 22.03.2019 г. - 02.04.2019 г. Твърди също, че
в следствие на влошаване на състоянието му, е приет отново за лечение за
периода 27.05.19 - 29.05.2019 г., когато оперативно са били отстранени от
костта имплантирани уреди от хумерус - екстракцио корпорис металик. На
03.06.2019 г. отново постъпил в същото лечебно заведение, поради влошено
зрение, наложило оперативно лечение, което също твърди, че е настъпило в
резултат на посоченото ПТП. Всички описани травми, причинили на ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените
травми; промяна в начина му на живот като за период около 2 месеца бил
само на легло, което наложило непрекъсната помощ от съпругата му.
Влошеното зрение, както и наложилата се за това нова оперативна намеса,
допълнително нарушили начина му на живот, както и наложили зависимост
от подпомагането му от друг човек. Според ищеца, с протоколно определение
№ 260154/22.10.20 г., постановено по НОХД № 5903/2020 г. по описа на РС -
Пловдив, VI-ти наказателен състав, е одобрено постигнато споразумение
между подсъдимия Ч. и РП - Пловдив, с което същият е признат за виновен за
причиняване на така описаното ПТП, поради нарушаване на ЗДвП. Ищецът
сочи, че за автомобилът, управляван от виновния водач, към момента на
1
ПТП, е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното ЗД „Бул инс“ АД. Твърди, че същото било уведомено за
настъпилото застрахователно събитие, за което била образувана преписка
щета № **********, по което не му е изплатено застрахователно
обезщетение. Предвид изложеното, претендира дружеството да бъде осъдено
да му заплати сумата 200 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, болки и страдания, от
така настъпилото ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на
произшествието 22.03.2019 г. до окончателното изплащане, ведно с
направените по делото разноски.
Ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответното "ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. бул. Джеймс Ваучер № 87, оспорва иска по размер, но не и
по основание. Не оспорва изложената фактическа обстановка по настъпване
на ПТП, неговия механизъм, участниците в него, както и вината на посочения
водач. Не оспорва и наличието на застрахователно обезщетение. Заявява, че е
налице несъответствие в приложената медицинска документация относно
данните за счупени ребра на ищеца. Оспорва и наличието на причинно-
следствена връзка между настъпилото ПТП и влошеното здраве на ищеца.
Заявява, че признава иска до размер на сумата 40 000 лв., като счита същия за
прекомерен в останалата претендира част. В допълнителна искова молба
ищецът твърди, че влошеното зрение е в резултат на причинения му от ПТП
стрес, довел до повишаване на кръвното му налягане.
В допълнителен отговор на исковата молба, ответното дружество
поддържа възражението си, че в представената епикриза № 18940 е налице
описан малък пневмоторакс, който не е описан в приложените рентгенови
изследвания. Поддържа възражението си и за липса на причинно-следствена
връзка между влошаване зрението на ищеца и настъпилото ПТП.
Съдът, като взе предвид доказателствата, събрани по делото, както и
становищата на страните, намира за установено следното:
По делото е прието като доказателство споразумение, обективирано в
протоколно определение № 260154/22.10.20 г., постановено по НОХД №
5903/2020 г. по описа на РС - Пловдив, VI-ти наказателен състав, с което
подсъдимият Р. Г. Ч., роден на **** год. в с. ****, с постоянен адрес: гр.
****, българин, българско гражданство, с виеше образование, пенсионер,
женен, неосъждан, ЕГН: **********, е извършил виновно престъпление по
чл.343, ал.З, пр. последно б.“А“, пр.2, вр. чл. 343, алЛ, б.“Б“, пр.2 вр. чл. 342,
ал.1, пр. 3 от НК, за това, че на 22.03.2019г. в гр. Пловдив, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „Опел Астра“, с
регистрационен номер ****, е нарушил правилата за движение по пътищата,
и по непредпазливост, е причинил две средни телесни повреди на АТ. СТ. СТ.
от гр. Пловдив, изразяващи се в: раздробено разместено счупване на дясната
раменна кост в горния, което довело до трайно затрудняване движенията на
горен десен крайник за 2-2,5 месеца и счупване на 3 ребра в дясно по средно-
лопатъчна и предна мишнична линии, довело до трайно затрудняване
2
движението на снагата за около 2 месеца, като деянието е извършено на
пешеходна пътека.
Последно констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от
ГПК, налага съдът да приеме за установени факта на настъпване на ПТП,
противоправността на деянието, извършено от Р. Г. Ч. и неговата вина.
Посоченото, наред с механизма на настъпване на произшествието, не се
оспорват от ответно дружество, поради което съдът приема за установен,
доказан и безспорен между страните, механизма на настъпване на
произшествието, описан в исковата молба, участниците в него и вината на
водача на автомобила.
От друга страна, самото участие на пострадалия в процесното ПТП не е
оспорено от ответната страна, както в отговор на исковата молба, така и в
хода на делото.
По делото са приети като доказателства: Епикризи от 22.03.2019 г.;
27.05.2019 г. и 03.06.2019 г., всички издадени от КОТ към УМБАЛ „Св.
Георги“ Пловдив, както и Болничен лист от 11.10.2019 г. и от 09.10.2019г.
Изслушана и приета е и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Б..
Установява се от така приетите писмени и гласни доказателства, че
ищецът е приет на 22.03.2019 г. в спешно отделение при УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, където е съставен лист за преглед с № 021839,
издаден на 22.03.2019 г. с насочване за хоспитализация и основна диагноза:
„счупване на горния край на раменната кост (хумерус).“ Придружаващи
заболявания: „Множествени счупвания на ребра; Повърхностна травма на
други части от главата.“
Съгласно епикриза, издаден от КОТ при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД -
гр. Пловдив с И З. № 18940/2019 на ищеца е извършена оперативна намеса за
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хемерус.
Съгласно епикриза, издаден от КОТ при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД -
гр, Пловдив с И З. № 33296/2019, ищецът е постъпил отново в клиниката на
27.05.2019 г. с оплаквания в счупеното рамо. На същия ден е извършена нова
оперативна намеса – за отстраняване от костта на имплантирани уреди от
хумерус.
От Епикриза издадена от Клиника по очни болести при УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД - гр. Пловдив с ИЗ №: 35063/2019 ищецът е постъпил в
посочената клиника на 03.06.2019г. като съобщава за разкривяване на
обектите, които вижда с дясно око. С ляво око не вижда поради макулна
дегенерация. Извършена е оперативна намеса с пълна анестезия за ретинална
хеморагия.
В обобщение, съдът намира, че на ответника, в следствие на така
настъпилото ПТП са били причинени: закрито счупване на горния край на
дясната раменна кост и счупване на 5-то, 6-то и 9-то ребро в дясно и на 2-ро
ребро в ляво.
3
Съгласно експертизата, закритото счупване на горния край на дясната
раменната кост, е довело до трайно затрудняване движенията на десния горен
крайник.
Счупването на 5-то, 6-то и 9-то ребро в дясно и на 2- ро ребро в ляво по
съвкупност са довели до трайно затрудняване движенията на снагата.
Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на
удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да се
получат, по начина който се посочва в исковата молба, а именно при ПТП,
като пешеходец, блъснат от лек автомобил с последващо падане на пътната
настилка.
Описаните травматични увреждания са в пряка причинно - следствена
връзка с процесното ПТП станало на 22.03.2019 год. в гр. Пловдив.
В следствие на извършен на ищеца преглед от експерта се установява,
че към настоящия момент обемът на движения за горния крайник е намален, а
именно - вдига дясната ръка напред до 80 градуса, странично до 60 градуса и
назад до 30 градуса. Това се дължи на зараснала под ъгъл, отворен на вътре,
фрактура на дясната раменна кост.
В момента е със силно намалено зрение на дясното око. От 1 метър
трудно брои пръстите на ръката. Липсва централно зрение на дясното око,
налице е само периферно.
Спорни между страните са травмите на очите и причинно-следствената
им връзка с процесното ПТП.
От представената по делото медицинска документация е видно че
ищецът постъпва в очна клиника на 03.06.2019г. или около 3 месеца след
процесното ПТП. Тогава са и първите данни за наличие на заболяване,
свързано с очите на ищеца. Според експерта, Ретиналната хеморагия е
заболяване на окото, което се характеризира с появата на кървене в ретината.
Състоянието може да се дължи на високо кръвно налягане, венозна оклузия
на ретината или захарен диабет. Видно от медицинската документация
ищецът има заболявания, свързани със сърдечно - съдовата система още
преди процесното ПТП. Не може да се даде с категоричност пряка причинно -
следствена връзка между ретиналната хеморагия и ПТП-то още повече, че
има три месеца период между инцидента и появата на заболяването.
Същевременно, напълно е възможно, в резултат на изживеният
психоемоционален стрес от процесното ПТП, същото да се влоши.
В съдебно заседание, проведено на 11.10.2021 г. е изслушана
свидетелката Е. Б. С.а, **** на ищеца. Според показанията й, след първата
операция на ищеца, „той беше неподвижен и всяко едно движение, с тези
счупени ребра, беше много трудно. Ръката му се държеше с маншон. Не
можеше да се обслужва сам нито да се къпе, нито в тоалетната да ходи,
носихме го. Не може да се храни сам, аз с лъжичката го храних на спалнята,
той не можеше да се надига.
Някъде след месец след операцията започна да сяда и като сядаше го
4
поддържахме. Можеше да си движи краката и като го поддържаме да отиде
до тоалетната, но за къпането беше много трудно, само го поливахме като го
държахме в банята. След месец, месец и половина започнахме да го
поддържаме в банята, като само го поливахме така, колкото да поддържаме
хигиената.“….. „От начало много трудно, пръстите въобще не се движеха и
успявахме така, раздвижихме ги“.
За периода след наложилата се втора операция, при която са отстранени
част от имплантите, свидетелката заявява:
Точно преди катастрофата съпругът ми си смени двете лещи. Виждаше
идеално без очила и на компютър, той цял живот е ремонтирал фотоапарати,
тези малки частички ги и е виждал идеално. След като махнахме конците от
операцията и излизаме от болницата навън, той поглежда и казва: „Аз всичко
изкривено виждам и само сенки“ и тогава използвахме момента, взехме
направление и влязохме при очния лекар. Това всичко става в УМБАЛ „Св.
Георги“, даже не сме излезнали още от болницата, след махането на
шевовете.Изрисали го без подобрение, поради което посетили очна клиника
„Тримонциум“, където „лекарят там му направи скенер и каза: „Макулата е
суха, тя е получила кръвоизлив и няма централно зрение въобще“.
Свидетелката заявява: „Аз го събличам и обличам, защото той не може.
Лявата ръка и тя взе да трепери, и тя от стреса - въобще не е адекватна, но пак
горе - долу. Целите му пръсти винаги са ледено студени, там не отива въобще
кръв. Той не може да хване една малка лъжичка да я държи и въобще да си
улучи устата. Така е понастоящем и така си е от две години и половина.
Счупените ребра малко като ги понатисне го болят, но докторът каза, че така
ще кара и болката ще си я търпи. Заради очите въобще не може да се качва на
рейс, защото той въобще не може да вижда. Само странично, ако види
някаква сянка. Той лицата на внуците и да се доближи, въобще не може да ги
види, вижда нещо тъмно и така е. Само настрани малко може да вижда.
Психически много зле го изживя. Той не му личи така, не е да се
оплаква, но той казва, че сутрин и вечер се събужда с това чувство. Той е все
едно един инвалид със саката ръка и най-лошото е, че не вижда, то това е най-
страшното.“
Съдът намира, че така изслушаните и изложени показания на
свидетелката, следва да се кредитират относно възпроизвеждането на
фактическите възприятия. Същите не си противоречат и съдържат детайлна и
фактическа информация за състоянието на ищеца след процесното ПТП и
настъпилите в следствие на него физически и психически травми, както и
данни за промяната в живота на пострадалия и неговата съпруга. Независимо
от близката връзка с ищеца, която предполага вероятната заинтересованост от
изхода на делото, съдът кредитира показанията на свидетелката в тази част.
Същите почиват на преки и непосредствени възприятия от случилото се и не
противоречат с останалите събрани по делото доказателства. Съдът намира за
житейски обоснован и нормален факта, че именно съпругата е била най-
5
близко до пострадалия през целия период на неговото възстановяване.
Съдът намира, че от така събраните по делото доказателства, се
установява, че в резултат на настъпилото ПТП, ищецът е претърпял
неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания от
настъпилите и подробно описани по-горе травми. Същите са били с
изключително силен интензитет при настъпване на произшествието и
постепенно намаляващ такъв с напредване на възстановяването. От
изслушаната съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от ответното
дружество, се установи и може да се приеме за форма на настъпило
усложнение при възстановителния процес невъзможността на пострадалия да
възстанови движенията на ръката си в пълния им обем от преди
произшествието. Самият възстановителен процес е с обичаен за такъв род
травми период на продължаване, като с оглед данните за общото състояние
на ищеца, перспективите са за непълно възстановяване на движенията на
ръката в рамото в пълния им обем.
Съдът намира, че по делото не се установи пряка причинно-следствена
връзка между влошеното зрение в дясното око на ищеца и настъпилото ПТП.
Както в първата, така и във втората от описаните епикризи, не са налице
данни за негови оплаквания към този момент в очите.
Очното заболяване, констатирано три месеца по-късно, според
експерта, може да се дължи на високо кръвно налягане, венозна оклузия на
ретината или захарен диабет. Видно от медицинската документация ищецът
има заболявания, свързани със сърдечно - съдовата система още преди
процесното ПТП. Същевременно, напълно е възможно, според вещото лице, в
резултат на изживеният психоемоционален стрес от процесното ПТП,
заболяването да се влоши.
Съдът намира, че по отношение на така описаното очно заболяване на
ищеца не са налице достатъчно доказателства, за да приеме, че то е
възникнало в резултат на произшествието. Предвид данните за изживян стрес
от ищеца, както и неговите две операции, довели безспорно и обективно до
промяна в нервно-психическото му състояние, съдът приема, че състоянието
на очите на ищеца, обективно се е повлияло негативно и влошило в резултат
на посочените нови фактори и свързаните с тях стрес и повишаване в
кръвното налягане. Посочената последица /влошаване в състоянието на
зрението на дясното око и намаляване на функциите му, вследствие на
повишено кръвно налягане/, според съда следва да се приемат като резултат
от настъпилото ПТП и свързания с него стрес от промяната в начина на
живот.
Същевременно, настъпилото ПТП, установи се, е променило начина на
живот на ищеца за период от около 2-3 месеца, а болките, свързани с такъв
род травми, отшумяват за период от 5 до 6 месеца. Нарушен е обичайния му
ритъм на живот – наложил се е период на лечение в болнични и домашни
условия. Ищецът не е могъл да се обслужва нормално при престоя си в
болницата, както и за обичаен период след изписването му, а посоченото е
довело до промяна в начина на живот и на нейния съпруг.
6
Всички тези негативни последици и вреди, съдът приема, че са пряко и
непосредствено вследствие от настъпилото ПТП.
При това положение е налице фактическия състав на разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя им.
Не се спори по делото, че гражданската отговорност на водача на
автомобила, е била застрахована при ответното застрахователно дружество.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че същото е материалноправно
легитимирано да отговаря по предявените искове с правно основание чл. 432
от КЗ.
Съдът намира за основателно възражението на ответното дружество
относно недоказана пряка причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и възникването на заболяването на дясното око на ищеца. Съдът обаче
приема, както посочи по-горе, че са налице данни за косвена връзка между
влошаване на функциите на дясното око на ищеца, респ.намаляване на
зрението му и факта на настъпване на ПТП, доколкото констатациите за тези
промени настъпват в периода след ПТП и са в пряка причинно-следствена
връзка с промяна в кръвно налягане и психоемоционален стрес на ищеца от
претърпяното ПТП.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е
свързано всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на самото общество. Следователно, справедливо
обезщетение за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда
онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено
лице емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват
живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Воден от изложеното, съдът отчита обективно съществуващите,
конкретно изложени по-горе обстоятелства във връзка с вида и характера на
причинените на ищеца физически и психически травми, както и интензитета
на причинените болки и страдания и тяхната продължителност.
Ищецът е получил процесните травми и усложнения, които са довели до
невъзможност да се движи за кратък период от време, както и да извършва
нормалните движения с пострадалата ръка и рамо. Наложила се е оперативна
намеса на два пъти, бил е променен, както неговия начин на живот, така и
този на съпругата му.
Претърпените от ищеца болки и страдания са били изключително
интензивни в момента на настъпване на произшествието и в началото на
възстановителния процес като постепенно са отшумели. Техния интензитет се
потвърждава и от показанията на изслушаната свидетелка. Следва да се
отчете възрастта на ищеца, роден 1941 г., която обективно забавя
възстановителния процес. Той, като краен резултат, не е довел до
възстановяване движенията на ръката в пълния им обем като в тази насока не
7
може да се очаква пълно възстановяване.
Едновременно с това, съдът приема, че в резултат на произшествието,
ищцата е претърпял неблагоприятна промяна на начина си на живот, който
внезапно е бил променен. В немалък период от време ищецът е бил във
фактическа невъзможност да се обгрижва сам, нуждаел се е от помощ, с което
е променен начина на живот и на съпругата му.
При така установените болки и страдания от причинените физически
травми, както и неудобства, породени от промяната в начина на живот от
момента на травмата, до пълното приключване на оздравителния процес,
съдът намира, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД,
което според настоящия състав кореспондира и на икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, и на установената
съдебна практика по сходни случаи, е в размер на 60 000 лева.
За да определи посочения размер, съдът отчита обстоятелството, че
оздравителния процес е протекъл нормално и при обичайна за този род
травми и възраст на пострадалия продължителност. Отчита се и
обстоятелството, че движенията на ръката не са възстановени напълно като в
тази насока е вероятно те да останат в сегашния си обем. Отчитат се и
претърпените от ищеца две операции, както и свързания с това болничен
престой. Не на последно място, отчита се факта на влошаване зрението на
ищеца, както и възможността това да се дължи на преживения от него стрес и
повишено кръвно налягане, в резултат на процесното ПТП.
Ето защо, на основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, съдът
намира, че на ищеца следва да се присъди обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на претърпените
травми, резултат от процесното ПТП, в размер на 60 000 лв., като в
останалата част, съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан.
Възражението на ответната страна, че предявения размер на исковата
претенция от общо 200 000 лв., не е съобразен с характера на преживените
травми, както и е прекомерен, съдът намира за основателно.
Върху така присъденото обезщетение следва да се присъди и дължимата
законна лихва, но не считано от датата на настъпване на произшествието
22.03.2019 г., както претендира ищеца. Предвид чл. 429, ал.3 от КЗ, както и
чл. 497 във вр. с чл. 496, ал.1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва
за забава, считано от изтичане на 3-месечния срока за произнасяне по
направеното на 12.11.2020 г. искане за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение, т.е. от 12.03.2021 г., до окончателното
изплащане.
Страните претендират направените по делото разноски.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА, предвид размера
на предявената претенция, уважена изцяло, ответното застрахователно
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. В.М. Д. с адрес: град
****, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца
АТ. СТ. СТ. по т.д. № 377/2021 г. на ПОС, 12-ти състав, в размер на 2330 лв.
8
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответното застрахователно дружество
следва да бъде осъдено да заплати на Окръжен съд Пловдив такси и разноски,
от които ищеца е освободен, на основание чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК, а именно:
2400 лв. ДТ и 250 лв., изплатени от бюджета на съда за допуснатата СМЕ.
Ответното дружество е претендирало присъждане на разноски,
съобразно списък по чл.80 от ГПК, общо в размер на 6720 лв. с ДДС –
адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно
отхвърлената част от исковете, посочената претенция следва да се уважи за
сумата 4732.39 лв. с ДДС.
Предвид изложените мотиви, на основание чл. 432 от КЗ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. бул. Джеймс Ваучер № 87, да заплати на АТ. СТ. СТ. от
град ****, съдебен адрес: град **** - адв. В. Д., обезщетение в размер на
60 000 /шестдесет хиляди/ лева, за претърпени неимуществени вреди –
физически и психически болки и страдания от причинени травми: закрито
счупване на горния край на дясната раменна кост и счупване на 5-то, 6-то и 9-
то ребро в дясно и на 2-ро ребро в ляво, както и ретиналната хеморагия,
настъпили при и в следствие на пътно-транспортно произшествие на бул.
Шести септември в град Пловдив на 22.03.2019 г., по вина на Р. Г. Ч.,
управлявал лек автомобил марка и модел „Опел Астра“, с регистрационен
номер ****, която вина е установена със споразумение, обективирано в
протоколно определение № 260154/22.10.20 г., постановено по НОХД №
5903/2020 г. по описа на РС - Пловдив, VI-ти наказателен състав, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2021 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан, иска в останалата му част до пълния предявен размер от 200 000
лв., както и иска за заплащане на законна лихва върху главницата, за периода
от 22.03.2019 г. до 12.03.2021 г.
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. бул. Джеймс Ваучер № 87, да заплати на адвокат В.М. Д. с
адрес: град ****, адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца АТ. СТ. СТ. по т.д. № 377/2021 г. на ПОС, 12-ти
състав, съобразно уважената част от иска, в размер на 2330 лв.
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. бул. Джеймс Ваучер № 87, да заплати на Окръжен съд
Пловдив, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, 2400 лв. държавна такса и 250
лв., изплатени от бюджета на съда за допуснатата СМЕ, или общо 2650
лв.
ОСЪЖДА АТ. СТ. СТ. от град ****, съдебен адрес: град **** - адв. В.
Д., да заплати на "ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. бул. Джеймс Ваучер № 87, ет.2 адвокатско
9
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 4732.39 лв.
с ДДС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10