Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

02.07.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

24.06

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Делчева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

48

по описа за

2020

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от пълномощник на „ЕФЕС-АК“ ЕООД ***, против Решение № 64/19.02.2020 г., постановено по АНД № 1224/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 09-002277/08.11.2019 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „ЕФЕС-АК“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. С обжалвания акт е осъдено дружеството да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ гр.София разноски в размер на 120 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при необоснованост на изводите и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.  

Сочи, че административното нарушение не било доказано по несъмнен начин, което не било съобразено от съда. В тази връзка твърди, че контролните органи и въззивният съд стигнали до извода за извършено административно нарушение единствено въз основа на това, че лицето се намирало в обекта към датата на проверката, без да изследват обстоятелството дали реално е престирало труд. Сочи, че към датата на проверката работникът се е намирал на строителната площадка, за да се запознае със своите колеги и не е извършвал трудова дейност. Счита, че неправилно и необосновано районният съд не е кредитирал показанията на св.О. Р., в частта им относно изявлението, че не е престирал труд към момента на проверката.

Излага съображения, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН. Липсвало пълно, точно и ясно описание на осъщественото нарушение, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които до подкрепят. Тези пропуски по отношение на задължителните реквизити на АУАН, обосновавало извода за съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като лишавали извършителя да разбере, в какво конкретно нарушение е обвинен, респ. за какво нарушение му е ангажирана административнонаказателната отговорност.

С оглед изложеното счита, че след като не е обсъдил всички горепосочени обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, районният съд е формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК, поради което е допуснал съществено процесуално нарушение, явяващо се основание за отмяна на постановеното решение.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 64/19.02.2020 г., постановено по АНД № 1224/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител. Депозира молба, в която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

Ответникът по касация – Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, не депозира отговор по жалбата, препис от която му е надлежно връчен от първоинстанционния съд.

В съдебно заседание, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Постъпило е становище от юрисконсулт Аптула, в което оспорва изцяло жалбата. Излага съображения, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, поради което НП се явявало законосъобразно и обосновано и съдебният акт, с който е потвърдено, бил постановен в съответствие със събраните по делото доказателства и при липса на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Д. счита касационната жалба за неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, работодателят нямал право да допуска до работа работника или служителя, преди да му е предоставил документите по ал. 1, а именно, екземпляр от сключения трудов договор, който да е подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ.  В конкретния случай при извършената на 02.10.2019 г. проверка от служители на „Инспекция по труда” – Кърджали, е било констатирано нарушение на цитираната норма, респ. установено е било лице, което е полагало труд при условия, които разкриват белезите на трудово правоотношение. Лицето не е представило трудов договор, нито пък е разполагало с уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ. Предвид това счита, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основания не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 09-002277/08.11.2019 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Кърджали, с което на „ЕФЕС-АК“ ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, състоящо се в това, че на 02.10.2019 г. е допуснал до работа О. С. Р., с ЕГН **********, преди да му връчи копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Изложил е съображения, че извършването на административното нарушение  се установява от показанията на свидетелите по АУАН и приетите писмени доказателства.  

Приел е, че в конкретния случай АНО е извършил преценка за наличието на предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, при спазване изискванията на ЗАН по предявяване и връчване на АУАН и НП.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на „ЕФЕС-АК“ ЕООД *** са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Съгласно чл. 414, ал. З от КТ - работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 се наказва с „глоба" или „имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице с „глоба" от 1 000 лв. до 10 000 лв. за всяко отделно нарушение. Видно от текста на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя, преди постъпване на работа. Трудовият договор с сключва в писмена форма – арг. чл. 62, ал. 1 от КТ, а съгласно чл. 63, ал. 2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работник или служител, преди да му предостави копие от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. З от КТ, заверено от ТД на НАП. Последното се изпраща от работодателя в 3-дневен срок от сключване на трудовия договор до съответното ТД на НАП.

Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 02.10.2019 г. О. Р. е престирал работна сила в строителен обект в УПИ ***, кв. *** по плана на ***, със строител „ЕФЕС-АК“ ЕООД ***, като едноличното дружество в качеството си на „работодател“, е допуснал  на работа лицето без преди това да му е връчил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Видно от събраните в производството пред Районен съд – Кърджали писмени и гласни доказателства, на посочената в АУАН и НП дата, О. С. е престирал труд – изпълнявал дейност като кофражист/размествал кофражни платна в строителния обект/, като при извършената проверка от служителите на Д „ИТ“ гр.Кърджали е потвърдил в съставената писмена декларация, че работи като *** в „ЕФЕС-АК“ ЕООД на строеж в УПИ ***, има сключен трудов договор и му е връчено копие от уведомлението. Като е приел за установено обстоятелство, че на процесната дата и място лицето е осъществявало трудова дейност в полза на работодателя и е изградил своите изводи за наличието на вмененото административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите К. С. и М. К., като логични, последователни, допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени доказателства по административната преписка.

Следва да се посочи, че цитираните свидетели непосредствено са възприели работника да полага труд в обекта на контрол, което О. Р. е потвърдил в попълнената декларация по чл. 402 от КТ. Несъмнено на 02.10.2019 г. около 10.00 часа, респ. към момента на осъществяване на проверката от служителите на инспекцията на труда, в по-горе цитирания строителен обект О. С. Р. е извършвал работа/престирал труд – размествал кофражни платна заедно с останалите работници на строежа, без преди това да му е предоставено копие от уведомлението, заверено в НАП. В случая уведомлението за сключения трудов договор между „ЕФЕС-АК“ ЕООД *** и лицето е регистрирано в НАП на 02.10.2019 г. в 10.57.06 часа или почти 1 час след извършената проверка от служителите на ОИТ, при която е констатирано престирането на работна сила от страна на работника О.

Касационният съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съдебен състав, с които не са кредитирани показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел О. С. Р.. Очевидно е, че от една страна същите са в съществено противоречие с останалите приобщени по делото доказателства, които изцяло опровергават изложеното от свидетеля, а от друга, съдържат вътрешни противоречия относно релевантни за спора факти.

За така осъщественото административно нарушение е наложено наказание на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, която санкционната норма е относима към извършеното нарушение, тъй като предвижда наказание „глоба" или „имуществена санкция" от 1 500 лв. до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ „ЕФЕС-АК“ ЕООД ***, има качествата на работодател по смисъла на цитираната разпоредба, и като такъв се явява субект на нарушението по чл. 414, ал. 3 от КТ, като в случая е наложен минималният размер на имуществена санкция, предвиден в посочената норма.

С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е съставен в присъствието на представител на нарушителя и надлежно връчен, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е установено по несъмнен начин и след като е стигнал до същия извод районният съд е постановил законосъобразен и обоснован акт.

Неоснователни са доводите, въведените в касационната жалба,  че не било описано ясно осъщественото нарушение, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които до подкрепят. Анализът на съдържанието на процесния АУАН и обжалваното НП води до извода, че в случая са изпълнени изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно налице е конкретно описание на процесното нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

Не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото административно деяние е формално, на просто извършване, като за съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици. Нарушението е с типичната за този вид обществена опасност, респ. не се отличава изключително ниска обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид.

В заключение, правилно и в съответствие с нормата на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24е от НЗПП и предвид потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, районният съд е присъдил в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, разноски в размер на 120 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, като е съобразил проведените три съдебни заседание по делото, в които е взел участие на пълномощникът/юрисконсулт/ на директора на ДИТ – Кърджали, която дирекция е част от структурата на ИА „Главна инспекция по труда“ със седалище гр.София, юридическо лице по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на ИА.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от законния представител на „ЕФЕС-АК“ ЕООД *** за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 64/19.02.2020 г., постановено по АНД № 1224/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

 Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.