МОТИВИ към присъда №43/20.10.2015г., постановена
по НОХД 210/2015г. по описа на Старозагорски окръжен съд
Повдигнато
е обвинение против подсъдимия О.С.П. ЕГН ********** за това, че на 10.12.2014г.
в землището на
***, като извършител в съучастие с Г.Р.П. с ЕГН ********** отнели чужди движими
вещи: пари на стойност от 8 600 /осем хиляди и шестстотин/ лева; 1 брой мъжка
черна чанта от плат с размери 20 x 30
см. притваряща се с ципове и имаща дръжка за носене в ръка на стойност 5.50
/пет лева и петдесет ст./ лева; два броя трудови книжки на обща стойност от 8
/осем/ лева; 1 брой лична карта на името на *** И.К. на стойност от 18
/осемнадесет/ лева; 1 брой свидетелство за управление на МПС (СУМПС) на името
на ***И.К. на стойност от 25 /двадесет и пет/ лева; 1 брой контролен талон на
МПС за лек автомобил марка „***” с ДК ***на стойност 1 /един/ лев; 1 брой личен
паспорт на името на ***И.К. на стойност 40 /четиридесет/ лева; 1 брой ключ с
дистанционно за лек автомобил марка *** на стойност от 32 /тридесет и два/
лева; 1 брой мобилен телефон марка „Самсунг” (от старите без антена) на
стойност 30 /тридесет/ лева; 1 брой СИМ карта за мобилен телефон на стойност 15
/петнадесет/ лева или всички движими вещи имащи обща стойност в размер на
8 774.50 /осем хиляди седемстотин седемдесет и четири лева и петдесет ст./
лева от владението на ***. с ЕГН: ********** с намерение противозаконно да ги
присвоят, като употребили за това сила и заплашване, като грабежът е на движими
вещи имащи големи размери, като грабежът на движими вещи е придружен с убийство
на К.И.К. с ЕГН: ********** посредством използването на огнестрелно оръжие –
пистолет марка „Зауер *** мм. с фабричен на рамата № ***и използването на
хладно оръжие – нож с ширина на острието около 13 мм. на 5 см. от върха и дължина на острието 10 – 12 см. - престъпление по чл.199 ал.2 т.2 предл.1
вр.ал.1 т.1 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК.
Със
същия обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу Г.Р.П. ЕГН ********** за
това, че на 10.12.2014г. в землището на ***, като извършител в съучастие с О.С.П.
с ЕГН: **********, са отнели чужди движими вещи: пари на стойност от 8 600
/осем хиляди и шестстотин/ лева; 1 брой мъжка черна чанта от плат с размери 20 x 30 см. притваряща се с ципове и имаща дръжка
за носене в ръка на стойност 5.50 /пет лева и петдесет ст./ лева; два броя
трудови книжки на обща стойност от 8 /осем/ лева; 1 брой лична карта на името
на *** И.К. на стойност от 18 /осемнадесет/ лева; 1 брой свидетелство за
управление на МПС (СУМПС) на името на К.И.К. на стойност от 25 /двадесет и пет/
лева; 1 брой контролен талон на МПС за лек автомобил марка *** с ДК № РВ *** КМ
на стойност 1 /един/ лев; 1 брой личен паспорт на името на К.И.К. на стойност
40 /четиридесет/ лева; 1 брой ключ с дистанционно за лек автомобил марка *** на
стойност от 32 /тридесет и два/ лева; 1 брой мобилен телефон марка „Самсунг”
(от старите без антена) на стойност 30 /тридесет/ лева; 1 брой СИМ карта за
мобилен телефон на стойност 15 /петнадесет/ лева или всички движими вещи имащи
обща стойност в размер на 8 774.50 /осем хиляди седемстотин седемдесет и
четири лева и петдесет ст./ лева от владението на К.И.К. с ЕГН: ********** с
намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и
заплашване, като грабежът е на движими вещи имащи големи размери, като грабежът
на движими вещи е придружен с убийство на К.И.К. с ЕГН: ********** посредством
използването на огнестрелно оръжие – пистолет марка ***мм. с фабричен на рамата
№ ***и използването на хладно оръжие – нож с ширина на острието около 13 мм. на 5 см. от върха и дължина на острието 10 – 12 см. - престъпление по чл.199 ал.2 т.2 предл.1
вр.ал.1 т.1 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК.
Производството беше проведено по реда на
Глава ХХVІІ от НПК при условията на чл.371 т.2 НПК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора
поддържа повдигнатото обвинение спрямо двамата подсъдими. Предлага на съда, като вземе предвид
смекчаващите вината обстоятелства – активно поведение от самото начало на
процеса, до голяма степен спомогнало за разкрИ.е на
обективната истина, чисто съдебно минало, липса на други криминални прояви и
изразено съжаление за извършеното престъпно деяние още от самото начало, да
определи на
подсъдимия О.П. наказание лишаване от свобода в пределите, предвидени в чл.199
ал.2 НК около средния размер, предвиден от закона, т.е. 17 или 18 години, което
да бъде намалено с една трета, предвид императивната норма на чл.58а ал.1 от НК,
като същото да бъде изтърпяно при строг режим. На подсъдимата Г.Р.П. прокурорът предлага да
бъде определено наказание при баланс между различните видове наказания, предвид това,
че обществената опасност на личността на подсъдимата П. е доста по-голяма от
тази на подсъдимия П.. Според прокурора най-справедливо наказание, което следва
да бъде определено на подсъдимата П., е доживотен затвор, който по смисъла на
чл.58а ал.2 НК, следва да бъде заменен с наказание лишаване от свобода от между
20-30 години. Моли да не бъде налагано наказание по-малко от максималния размер
по смисъла на чл.199 ал.2 от НК. Представителят на държавното обвинение счита,
че гражданският иск е основателен и следва да бъде уважен от съда съобразно
съдебната практика. Веществените доказателства, послужили за извършване на
престъплението - пистолетът и боеприпасите към него, счита, че следва да се
отнемат в полза на държавата, като на основание чл.53 НК се отнеме в полза на
държавата и лекият автомобил, собственост на подсъдимия, като послужил при
извършване на престъпното деяние. Веществените доказателства, чиито собственици
са конкретизирани, след влизане на присъдата в сила следва да им бъдат върнати.
Повереникът
на гражданските ищци и частни обвинители П. и И.И. - адв. М.Г. счита, че
най-справедливо и подходящо наказание за двамата подсъдими, предвид
разпоредбата на чл.372 ал.2 от НПК във вр. чл.58а ал.2 и 3 от НК, е доживотен
затвор. Пледира съдът да съобрази разпоредбата на чл.372 ал.2 от НК, предвид
настоящата процедура, изискваща замяна на наказанието доживотен затвор с
лишаване от свобода от 20 до 30 години. Предвид по-високата степен на участие
на подсъдимата П. в извършване на престъплението и нейната общественоопасна
личност, моли наказанието й да бъде определено при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, като изразеното самопризнание да не счита като смекчаващо
вината обстоятелство. Пледира за наказание на подсъдимата Г.П. лишаване от свобода в размер на 30 години. За
подсъдимия П. счита, че следва да се отчете изразеното искрено съжаление за
извършеното и оказаното съдействие за разкрИ.е на
обективната истина в хода на наказателното производство. По отношение
наказанието моли съда да му наложи лишаване от свобода в диапазона 24-25 години,
след редукцията по чл.58а от НК. Моли гражданският иск, предвид наличните предпоставки на чл.45 от ЗЗД, да
бъде уважен в предявените размери, като съдът осъди подсъдимите да заплатят
солидарно на всеки от родителите по 150 хиляди лева за причинените им
неимуществени вреди от престъпното деяние, също и да заплатят на доверителя й И.К.И.
причинените имуществени вреди в размер на 839 лева. Моли намерената и иззета
сума като веществено доказателство у подсъдимите да бъде възложена в полза на
доверителите й.
Гражданският
ищец и частен обвинител П.И. поддържа изложеното от повереника си.
Гражданският
ищец и частен обвинител И.И. също подкрепя заявеното от адв.Г.
и от съпругата му.
Защитникът на подсъдимия О.П. - адв. В.В. счита, че наказанието, което
трябва да бъде наложено на подзащитния му, следва да е около минимума, предвид
безукорното му процесуално поведение, чистото му съдебно минало, липсата на
криминални прояви, обстоятелството, че работи за осигуряване препитанието на
четиригодишната си дъщеря, за което от самото й раждане се грижат изцяло той и
неговата майка и моли съдът да се произнесете в този смисъл. Счита, че предявените
граждански искове са доказани по основание, но че следва да бъдат намалени до
размер, съгласно съдебната практика на
Старозагорски окръжен съд по аналогични дела.
В дадената му дума за лична
защита подсъдимият О.П. поддържа изложеното от защитника си и заявява, че много съжалява за стореното.
Моли за минимално наказание, което смята, че за детето му ще е най-добре.
Защитникът
на подсъдимата Г.П. адв. М.М. счита,
че тя не е участвала в изпълнението на убийството нито обективно, нито
субективно, поради което моли да бъде оправдана по квалифицирания състав на чл.199 ал.2 т.2 предл.1 вр.ал.1 т.1 вр.чл.198
ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, за който е предадена на съд. Заявява,
че П. не е участвала и в отнемането на процесната сума и движими вещи от
пострадалия, тъй като подсъдимият О.П. отнел чантичката с парите и останалите
вещи от пострадалия по време на сборичкването му с подсъдимата. Поддържа
тезата, че П. следва бъде призната за виновна само по основния състав на
грабежа - по чл.198 ал.1 НК, както и че е налице ексцес на умисъла у подсъдимия
П. за умъртвяването на пострадалия, за който П. не следва да носи наказателна
отговорност. Пледира за налагане на наказание с прилагане разпоредбата на чл.66
ал.1 НК.
Защитникът
на подсъдимата Г.П. адв. Т.Р. поддържа доводите на адв. М., като излага
по-подробни съображения за личността на същата. Счита за недоказани твърденията
на прокурора за завишената й обществена опасност, тъй като според защитника
доказателствата по делото я описват като тиха, скромна и работлива, изпитваща
съчувствие и милост. Ето защо счита за недопустимо искането да й бъде
определено първоначално наказание доживотен затвор.
Майката
на подсъдимата Г.П. и неин упълномощен защитник - К.С. заявява, че дъщеря й е
тиха, кротка, както и че няма нужда от пари. Счита, че е била манипулирана от
подсъдимия П. и в израз на слабост е била принудена от него да присъства при
извършване на престъпното деяние.
В
упражненото си право на реплика прокурорът обръща внимание на факта, че П. е
разполагала с огнестрелното оръжие още през април 2014г., както и че е
инициатор на грабежа, както и на плана как точно да бъде извършен. В тази
връзка обръща внимание на съдържащите се по делото разпечатки от проведени
множество телефонни разговори между подсъдимата и пострадалия в дните преди
извършване на престъпното посегателство. Специално внимание отделя и на факта,
че на инкриминираната дата подсъдимата е тръгнала подготвена с резервен чифт
дрехи, като след извършването на грабежа е побързала да се освободи от дрехите,
с които е била облечена.
В
упражненото си право на дуплика адв. М. заявява, че всички действия на
подсъдимата са били насочени единствено към отнемането на паричната сума от
пострадалия, но не и към умъртвяването му.
В дадената й дума за лична защита подсъдимата Г.П. поддържа изложеното от
защитниците си.
Моли за налагане на минимално наказание, за да може да отглежда детето си. Изразява
съжаление за случилото се.
В последната си дума подсъдимият О.С.П. изразява за пореден път съжаление
за извършеното и поднася извинения. Моли за справедливост и минимално наказание.
В последната си дума
подсъдимата Г.Р.П. отново изразява съжаление за случилото се, като заявява, че
пострадалият К. не е трябвало да умира и това не е била целта им.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, намери
за установено следното:
Подсъдимите О.С.П. и Г.Р.П.
били семейство от около десет години. През ***. им се родило момиченце –
*** Преди раждането на
детето им, двамата няколко пъти живели в условия на фактическа раздяла.
Подсъдимата П. не полагала достатъчно грижи за дъщеря им, което принудило
подсъдимият П. и майка му да поемат грижите за малолетното дете. След раждането
на детето, двамата подсъдими отново заживели заедно на квартира в ***,
а дъщеря си оставили при майката на подсъдимия П., който през деня бил с
подсъдимата П., за да се грижи за нея, тъй като била в състояние на следродилна
депресия. Вечер подсъдимият се прибирал в дома на майка си, за да й помага в
грижите за малолетното им дете. ***
живели така, докато през лятото на
2012г. подсъдимият окончателно напуснал съпругата си и отишъл да живее при
дъщеря си в дома на майка си. П. заживяла в таванско помещение на адреса на
родителите си в ***, в жилищната кооперация, където те живеели. Години
наред двамата подсъдими нямали постоянна работа - подсъдимият П. работил на
частно в строителството, а последните две години и със свидетеля М.П..
Подсъдимата П. от своя страна не работела, основно разчитала на помощите за
отглеждане на малолетното дете ***., които получавала.
Подсъдимата П. и пострадалият К.И.К. от преди около шест-седем години
били добри приятели, но имали и интимни отношения, и, през 2011г., когато П.
забременяла, изнудила пострадалия К. за определена парична сума. Към края на
2013г. - началото на 2014г. срещите помежду им зачестили, което допринесло за
развода на пострадалия К. със свидетелката Д.П.К. през февруари 2014г. След
това той заживял на квартира в ***
и срещите им с подсъдимата П.
продължили. Подсъдимата се интересувала от екстремни преживявания. През
пролетта и лятото на 2014г. подсъдимата и св. И.М. няколко пъти ходили до
язовир (рибарници) в района на ***, където П. на практика демонстрирала интереса си към
стрелба с огнестрелно оръжие. При тези посещения подсъдимата казала на св. И.М.,
че обича да стреля, както и че винаги носи у себе си сгъваемо ножче. От лятото
на същата година пострадалият К. заживял на семейни начала със св. И.П.Л.. От ***.
те наели квартира в *** и от същия
месец К. започнал работа по трудов договор във фирма „*** като
продавач-консултант. От фирмата му предоставили лек автомобил марка *** с рег.
№ *** за служебни цели. Работата му се състояла в разносна
търговия с алкохол и кафе в региона на градовете Асеновград, Първомай и Чирпан,
при което оперирал със значителни суми служебни пари, предоставени му от
зарежданите търговските обекти. Това станало известно на подсъдимата П., с
която пострадалият К. не бил прекратил връзката си към есента на 2014г.
В началото на декември 2014г. на среща между подсъдимите в ***,
П. споделила, че има план относно пострадалия К., за когото знаела, че винаги
носи немалки суми по повод работата си и, като потвърдила също, че знае
маршрутите му. Първоначалният план на подсъдимата бил да си уреди среща с
пострадалия К. в ***, на която да го упои с някакви хапчета
/приспивателни/ в питие, след което да му отнеме наличните пари. Впоследствие
обаче П. преценила този план за неудачен, тъй като пострадалият ще заподозре,
че тя го е обрала и казала на подсъдимия П., че следва, използвайки огнестрелно
оръжие, да прострелят К. и да му вземат парите. Подсъдимият П. приел
предложението й, тъй като се нуждаел от пари за покриване на текущи разходи и
кредити. Подсъдимата му споделила, че разполага със скрито огнестрелно оръжие,
заровено до *** – пистолет, собственост на пострадалия К.. П.
сметнала, че датата 10.12.2014г. /сряда/ е най-подходяща за осъществяване на
плана им с оглед установения маршрут на пострадалия. Няколко дни по-рано – на ***.
тя провела множество телефонни разговори с К.. Според плана на подсъдимата П.
трябвало да я закара със собствения си лек автомобил марка „***
сив на цвят, с рег. № *** на мястото на предварително уговорената й среща с
пострадалия К., откъдето, след като тя го застреля и му вземе парите,
подсъдимият да я върне обратно в гр. ***. Няколко дни преди ***.
двамата подсъдими изровили заровения по-рано от П. пистолет марка „***мм.
с фабричен на рамата №*** и го изпробвали в лозе до гр. ***.
След като пистолетът произвел изстрел, те се убедили, че ще им послужи по
предназначение и го заровили в местност встрани от канала на пътя ***– с. ***.
На 10.12.2014г. около 09.00 – 09.30 часа двамата подсъдими отишли с
лекия автомобил на П. марка „***”, с рег. № *** на мястото, където
заровили пистолета марка „***”, взели го и подсъдимият го оставил под шофьорската
седалка на колата си. На П. направило впечатление, че подсъдимата носи две
торби с дрехи. На въпроса му за какво са й, тя казала, че носи стари дрехи,
които да облече преди срещата си с пострадалия и, които, след като го гръмне и
му вземе парите, да изхвърли. Подсъдимият П. установил, че въпросните дрехи са
тесни дънки, късо черно яке с качулка и пух по нея и стари ботуши. П. забелязал
също, че подсъдимата е взела в дамската си чанта сгъваем нож с кафява дръжка и
страничен бутон за отваряне, с дължина в сгънат вид около 12 см. П. не носел
резервни дрехи, тъй като според първоначалния план ролята му се заключавала
само в транспортиране на П. *** до мястото на престъплението и обратно, а тя
щяла да извърши прострелването и отнемането на парите.
Около 09.30 - 10.00 часа на 10.12.2014г., двамата подсъдими заредили
гориво с лекия автомобил на обв. П. марка „***”, с рег. № *** на
бензиностанция в гр. ***и потеглили към гр. ***. Пристигнали там около
10.30 часа. Подсъдимата знаела, че през този ден маршрутът на пострадалия К.
включва гр. ***. Те останали в колата на П. в гр. ***до
обедните часове, разговаряли помежду си, но не осъществили връзка по телефон с
пострадалия К.. Около 12.30 часа, подсъдимата П. от мобилния си телефон се
обадила на К. и го попитала кога ще бъде в гр. ***.
Той й казал, че ще дойде в гр. ***след около три - три и половина часа. След разговора с
пострадалия, подсъдимите останали още известно време в гр. ***,
след което се отправили към с. ***обл.***,
за да огледат пътя и преценят къде точно да спрат, докато изчакат пристигането
на К.. Междувременно, около 14.30 часа, подсъдимата П. провела още два
разговора с пострадалия, за да разбере местонахождението и маршрута му на
движение. Идеята била П. да каже на К., че колата, с която пътува, се е
повредила недалеч от с. ***и се нуждае от помощ. На път от гр. *** за
с. ***, малко преди 14.00 часа, подсъдимите минали през с. *** и
спрели пред хранителен магазин на главната улица, където подсъдимият П. купил
от продавачката – св. Д.Д. една бутилка бяло вино и един шоколад, взел две празни пластмасови чашки от
кафемашина в магазина и се върнал в лекия автомобил, където на предната седалка
го чакала подсъдимата П.. Двамата потеглили към съседното село ***,
преминали го и продължили по главния път в посока гр.***.
След с.***подсъдимите продължили около 2 километра до разклона
за магистралата, а като стигнали до него, поели обратно и се върнали в с. ***.
Направили няколко курса между с.***и разклона за магистралата, с цел да изберат отбивка
от пътя, където да се установят и да изчакат пострадалия. Подсъдимите избрали
отбивка от главния път след с. ***в посока гр. ***, като спрели колата,
насочена към гр.***. Подсъдимите останали в автомобила докъм 16.30 –
17.00ч., изпили купената по-рано бутилка вино, след което П. облякла донесените
за целта стари дрехи и ботуши, сложила си силиконови ръкавици и върху тях –
други вълнени ръкавици. Подсъдимата взела сгъваемия си нож от дамската си чанта
и го сложила в левия джоб на якето, с което се била преоблякла. Също след като
била преоблечена, подсъдимият П. й дал намиращия се под седалката на автомобила
му пистолет, който тя сложила в десния джоб на якето си. Малко след 16.30 часа
пострадалият К. се обадил по мобилния телефон на подсъдимата П. и й съобщил, че
се намира в с. ***. Тя му казала, че колата им е повредена и къде точно
в близост до с. *** се намира тя самата и зачакали пристигането му. Малко
преди 17.00 часа към автомобила на подсъдимите се приближил управляваният от
пострадалия червен автомобил тип баничарка марка „***”,
който дал мигач за отбиване от главния път и спрял на около 5-6 метра “***”.
В това време П. казала на подсъдимия „…хайде да приключваме…„ излязла от лекия
автомобил марка „***” и тръгнала към колата на К.. Пострадалият останал
седнал на шофьорското място и изчакал подсъдимата П. да дойде. Тя отворила
предната пасажерска врата на автомобила марка „***”
на пострадалия, разговаряли 5-6 минути, после П. се върнала в автомобила на
подсъдимия и го помолила да я придружи до К. за кураж. Подсъдимият П. излязъл от
колата си и двамата заедно се насочили към отворената предна пасажерска врата
на автомобила на пострадалия, като П. вървял след подсъдимата. До самата
пасажерска врата на лекия автомобил марка „***”, П. казала на
подсъдимия, че не може да направи нищо. Той й отвърнал, след като е така, да
каже на пострадалия К. да си тръгва и те също да си ходят, обърнал се и тръгнал
към лекия си автомобил, но в същия момент чул зад гърба си думите „… ша ма
убиваш ли, … за какво…„ и, обръщайки се назад, видял, че П. е насочила
пистолета към К. и решил, че връщане назад няма, като се върнал обратно до
лекия автомобил марка „***”. В следващия момент подсъдимата П. му подала
пистолета, като му казала, че същият е
засякъл. П. презаредил пистолета, след което избутал подсъдимата от мястото, на
което била - отворената предна пасажерска врата и той самият застанал там.
Подсъдимият видял, че пострадалият се опитва да излезе от колата през
шофьорската врата, след което произвел изстрел към тялото му. Този изстрел
засегнал областта на лакътната сгъвка на дясната ръка на пострадалия, която бил
вдигнал пред гърдите си, за да се предпази. К. излязъл от автомобила си от
шофьорската врата и, като носел в ръка една мъжка черна чанта от плат, побягнал
по пътното платно в посока гр. ***. П. се втурнала да го настигне, опасявайки се да не
би той да се качи в някоя преминаваща кола или да се обади по телефона си.
Гонитбата на пострадалия от подсъдимата П. била забелязана случайно от пътуващите
за гр. *** свидетели М.Х.Х. и К.С.И.. Подсъдимата преценила, че
може да не успее да настигне пострадалия К., обърнала се назад към П. и го
подканила с жестове да се включи в гонитбата. Подсъдимият в това време се
намирал между двата паркирани леки автомобила и успял да презареди отново
пистолета. П. се качил в автомобила си, отишъл до подсъдимата, която се качила
и с колата продължили да преследват пострадалия. Същият, забелязвайки това,
напуснал пътното платно и навлязъл в нива вдясно встрани от пътя и продължил да
бяга навътре в нея. П. подал на подсъдимата презаредения малко по-рано от него
пистолет, тя слязла от колата, и,
тичайки, навлязла в нивата, където тичал К. и продължила гонитбата.
Междувременно, подсъдимият се върнал с колата обратно на мястото, където преди това
били паркирани двата автомобила, оставил я там и също навлязъл в нивата
отстрани до пътя, насочвайки се към пострадалия, за да го пресрещне. Тъй като в
нивата било много кално, П. затънал и бил принуден да си събуе обувките, като продължил
да тича в посока пострадалия по чорапи. Наближавайки го, видял как подсъдимата произвежда изстрел с
пистолета по посока на К., след което подхвърлила оръжието към П., заявявайки
му, че отново е засякъл. Последният се навел към земята, взел падналия там пистолет,
презаредил го и стрелял по посока тялото на пострадалия, който бил на около 2-3
метра от него, като посоката на изстрела била отпред-назад, отгоре-надолу и
отдясно-наляво, преценено при изправено положение на тялото на пострадалия. К.
бил прострелян в областта на гръдния кош, в областта на сърцето, с раневи канал
през гръдната и коремната кухина и с входна рана на гръдния кош отпред и изход
на гърба вляво. След прострелването пострадалият се задържал прав, като през
това време подсъдимата отишла при него и двамата се сборичкали. При това дори К.
успял да я блъсне и събори на земята. П. се изправила, приближила се пак до
него и отново започнала да го дърпа и да му нанася удари в посока лицето и
шията. През това време подсъдимият също се приближил до пострадалия, взел от
земята падналата чантичка и измъкнал от ръката му мобилния телефон. След това
казал на подсъдимата да тръгват към колата. В това време П. и К. били изправени
един срещу друг, в непосредствена близост. Подсъдимият се отправил към
автомобила си, като след около 10-15 метра се обърнал по посока на пострадалия
и видял, че той и П. все още стоят прави един срещу друг и продължават да се
боричкат. П. била гърбом към подсъдимия и размахвала ръце над главата си с
движения, наподобяващи такива при юмручен бой и размахване на нож. Тя
непрекъснато налитала към пострадалия, който видимо се отбранявал, предпазвайки
се с лявата си ръка от ударите и замахванията й, като държал ръката си пред
шията си. П. продължил към автомобила си и, когато стигнал, отново се обърнал
да види дали подсъдимата го следва. В този момент П. забелязал, че пострадалият
е паднал на земята настрани (на дясната си страна), с гръб към пътя, а
подсъдимата го била затиснала с колене, като стъпалата й били на земята. Подсъдимият
видял как П. замахва няколко пъти с ръка, отстрани и отгоре-надолу към тялото
на К., като движенията й спрямо същия били такива като при мушкане с нож
отстрани и отгоре-надолу. Като излязъл от нивата до колата си, подсъдимият
събул чорапите си, черни на цвят, с ромбоидни шарки по тях (единият със синя, а
другият със зелена такава шарка) и ги хвърлил в нивата, недалеч от пътя. След
това се качил в колата си, където изчакал идването след около 3-4 минути на П..
При качването си в колата подсъдимата му заявила, че е наръгала с ножа няколко
пъти пострадалия, когато бил паднал на земята, при което се стремяла да го
мушка отпред в гръдния кош и в областта на сърцето. П. показала на подсъдимия
носения от нея нож, целия окървавен, като и ръкавиците й били целите оцапани с
кръв. Двамата подсъдими потеглили с колата на П. към ***по
автомагистрала „***” и към 18.30 часа влезли в *** през отбивката
на с. ***. Непосредствено преди града подсъдимата в движение
изхвърлила в движение носения нож. След пристигането в града двамата подсъдими
отишли до ***, където П. облякла същите дрехи, с които била по-рано
през деня, а тези, с които била по време на извършване на престъплението, изхвърлила
в един контейнер за смет. Подсъдимата изхвърлила също в контейнер за смет и
мобилния телефон, неустановен модел на марка „***” от старите, без антена,
заедно със СИМ картата в него, който П. отнел от пострадалия. От магазин в *** купили
чифт джапанки на подсъдимия, тъй като обувките и чорапите му останали на
местопрестъплението, след което отишли в апартамент в гр. ***,
в който П. и св.М.П. извършвали ремонтни дейности. Там двамата подсъдими се
измили, оправили дрехите си и прегледали съдържанието на отнетата от К. мъжка
чантичка. В нея имало налична сума от 8 600 лева, както лични документи на
пострадалия, ключове и документи за ползваното от същия МПС, 2 броя трудови
книжки; 1 брой лична карта; 1 брой свидетелство за управление на МПС (СУМПС); 1
брой контролен талон на МПС; 1 брой личен паспорт и 1 брой ключ с дистанционно
за лек автомобил. Подсъдимите си разделили по равно сумата от 8 600 лева, т.е.
по 4 300 лева на човек и тръгнали да се прибират към домовете си. Прибирайки
се, в един контейнер за смет, изхвърлили калните обувки на П., с които тя била
обута по време на извършване на престъплението, а в друг такъв изхвърлили
мъжката чантичка на пострадалия и ключа с дистанционно за фирмения автомобил.
Малко преди 20.00 часа, двамата подсъдими се прибрали по домовете си. На
следващия ден – ***г., към обяд подсъдимите се чули по телефона, като П.
казала на подсъдимия, че не се чувства добре и ще отиде за една вечер на хотел,
за да се наспи. П. се разпоредил с отнетите пари, като погасил свой дълг от 800
лева към ” ***”, внесъл 150 лева последна вноска за закупена на
изплащане печка, купил за 330 лева цигари, заредил за 50 лева колата си с газ и
върнал на колегата си св.М.П. 200 лева, както и закупил други дребни неща за в
къщи от магазин в гр. ***. Вечерта на 11.12.2014г., П. изгорил останалите у
него лични документи на пострадалия К. - 2 бр. трудови книжки; 1 бр.лична
карта; 1 бр. свидетелство за управление на МПС (СУМПС); 1 бр. контролен талон
на МПС, 1 бр. личен паспорт, както и неизразходваната сума от приблизително от
2 700 лева. Пистолетът марка „***”, с който било извършено престъпното деяние, останал
у подсъдимия. Той казал на П., че ще зарови пистолета на скришно място, но се
разколебал от притеснение и безпокойство заради стореното, затова скрил
оръжието, увито в мръсна хавлиена кърпа, до акумулаторната батерия на лекия си
автомобил марка „***”, който бил паркиран пред блока му в гр. ***на
бул.”***” № 28. П. започнал да изпитва все по-голямо
психическо напрежение и да обмисля варианта да предаде на органите на
разследването скритото огнестрелно оръжие и направи самопризнания. П. пренощувала
на ***г. вечерта в хотел в ***, като сметката платила с
част от останалите у нея пари, отнети от владението на К.. Останалата парична
сума подсъдимата оставила в таванското помещение, което обитавала, като
по-голямата част от парите поставила в картонена кутия, скрита между наредени
дървени подпалки в гардероб във въпросното таванско помещение. В същото
помещение оставила и дрехите, които носила на 10.12.2014г. до обяд и във
вечерните часове, преди времето, когато била с онези дрехи, с които била по
време на извършване на деянието.
Междувременно
на ***г. около 19.00 часа управителят на фирма „***”
*** гр. ***св. Л.Н.Л. потърсил по служебния телефон пострадалия,
тъй като до това време той още не се бил
върнал в офиса на фирмата в гр. ***, за да отчете
получените пари от разнесената стока по търговските обекти в гр. ***,
гр. ***, гр. ***и околните села. Служебният телефон на К. бил изключен
и св. Л. позвънил на личния му телефон, но той давал свободно. Свидетелят се
притеснил, обадил се на баща си - св. Н.Л.Л., собственик на „***гр.
***и му казал, че до момента К. не е идвал в офиса. Св. Н.Л.
също опитал да се свърже по двата мобилни телефона с К., но безуспешно.
Обезпокоен, св. Л.Л. започнал да звъни по телефона на собствениците на
търговските обекти, които трябвало да бъдат заредени със стока на 10.12.2014г.
и установил, че последният търговски обект, който К. заредил, е в гр. ***,
като не е стигнал до следващия търговски обект в гр. ***.
Св. Л.Л. се свързал със служител на фирмата „***” ***,
с когото към 23.30 часа тръгнали по маршрута, по който е трябвало да мине
пострадалият със служебния автомобил на фирмата. На главния път между с. ***и
гр. ***, на асфалтова отбивка вдясно открили служебния
автомобил марка „***” с рег. № ***. Двамата видели, че
колата е отворена, вътре имало стока на фирмата, но К. не бил открит никъде в
близост. След като било установено местонахождението на автомобила, св. Л.Л.
сигнализирал на тел.112 и на място пристигнал полицейски екип от РУ „Полиция”
гр. ***. Полицаите останали да охраняват автомобила през
нощта, а св. Л.Л. отишъл до полицейското управление в гр. Чирпан, където подал
жалба във връзка с изчезването на К.. На следващия ден, дежурната
оперативно-следствена група на РУ „Полиция” гр. ***извършила
продължителен оглед на местопроизшествието, където била установена колата, при което,
в нивата, южно от пътя на приблизително разстояние от около 30 - 50 м. от
изоставената кола, бил открит трупът на пострадалия. След извършения оглед на
местопроизшествие от 11.12.2014г., са открити и иззети един чифт обувки марка „***”
с №45, два черни чорапа с ромбоидни шарки по тях на подс. П., както и гилза,
проектил и патрон от пистолет, всичките с калибър 7.65 х 17 мм. и други значими
за разследването вещи.
Всеки от подсъдимите призна
изложените по-горе факти, съдържащи се и в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Направените самопризнания на П. и П. се подкрепят по
категоричен начин и от обясненията на подсъдимия, дадени на ДП, частично от
обясненията на подсъдимата, дадени по ДП, от протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него, от фотоалбум, изготвен от видеозапис от
охранителни камери, находящи се на разклона за с. ***и с. ***, на разклона за с. ***, от протокол за оглед на веществени доказателства,
протокол за претърсване и изземване от дома на подсъдимия П. от 14.12.2014г.,
извършено с предварително разрешение от съдия и фотоалбум към него, претърсване
и изземване от лек автомобил от 14.12.2014г., извършено с предварително
разрешение от съдия и фотоалбум към него, протокол за претърсване и изземване
от 14.12.2014г. от дома на подсъдимата П., одобрено от съдия, и фотоалбум към
него, справки за съдимост на подсъдимите, характеристични справки, от
показанията на свидетелите: Д.П.К., П.Н.И., Н.И.К., Н.Л., Л.Н.Л., П.П.К., И.Г.М., Д.В.Д., Т.Г.Т.,
М.Х.Х., К.С.И., Р.Т.С., С.Д.Н., М.П.П., А.Д.Д.,
П.О.П., А.Т.Б., З.Е.Д., Т.П.К., Г.Х.М., М.Д.Д. и И.П.Л.. Изложените и признати
от подсъдимите факти се установяват още и от заключенията на изготвените по ДП
експертизи: съдебно-медицинска експертиза на труп, комплексна
психолого-психиатрична експертиза на подсъдимата Г.П. /т. III л.17-л.25 ДП/, комплексна психолого-психиатрична
експертиза на подсъдимия О.П. /т. III
л.94-л.105 ДП/, СМЕ по писмени данни /т. III л.110-л.119 ДП/,
съдебно-балистична експертиза /т. III л.124-л.131 ДП/,
ДНК-експертиза, техническа експертиза и комплексна балистическа и
трасологическа експертиза, както и стоково-оценъчна експертиза.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза
на труп се установяват следните наранявания:
- Едно пронизващо огнестрелно
нараняване с раневи канал през гръдната и коремната кухина, с входна рана на
гръдния кош отпред и изход на гърба вляво. Нараняване на гръдната стена,
околосърцевата торбичка, лявата сърдечна камера, диафрагмален купол, стената на
стомаха, ляв бял дроб, VIII ляво ребро. Кръвоизлив в околосърцевата торбичка.
Кръвоизлив и свободен въздух в гръдната кухина.
- Четири проникващи в гръдната
кухина прободно-порезни наранявания със засягане на бял дроб, корена му и
мастната капсула на околосърцевата торбичка.
- Три непроникващи в гръдния
кош прободно-порезни наранявания.
- Една повърхностна порезна
рана на лицето.
- Две повърхностни порезни рани
на шията и едно линейно охлузване.
- Едно пронизващо огнестрелно
нараняване на десния горен крайник с вход в дясна лакътна сгъвка и изход в
дясна мишница, с раневи канал през кожа, подкожие и мускулатура на дясната мишница.
- Осем сляпо завършващи в
мускулатурата прободно-порезни рани на лявата предмишница, както и две
драскотини в същата област.
- Повърхностни рани на I и II
пръсти на дясната ръка с фестонирани ръбове.
В заключението е отразено, че смъртта
е настъпила вследствие на огнестрелното нараняване на сърцето, довело до
кръвоизлив в околосърцевата торбичка и сърдечна тампонада. Двете огнестрелни
наранявания са причинени от проектили с калибър 7-8 мм. Наличието на изменения
от допълнителните фактори на изстрела по първата мишена – дрехата е признак, определящ
го като близък изстрел. Посоката на изстрела в гръдния кош е отпред-назад,
отгоре-надолу и отдясно-наляво, преценено при изправено положение на тялото.
Посоката на изстрела в десния горен крайник е почти същата, ако крайникът свит
в лакътя е поставен пред гръдния кош. При този изстрел проектилът е преминал
през дясната мишница, но не е проникнал в гръдния кош, като е причинил само
охлузване и кръвонасядане. Прободно-порезните наранявания са причинени от
действието на предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е ножът.
Характеристиката на раните сочи, че острието на ножа е с режещ ръб и много
тесен гръб, или е двуостро във вид на кама. Съпоставянето на прободно-порезните
рани с характеристиката на раневите канали позволява преценката, че ширината на
острието е не по-голяма от 13 мм. на 5 см. от върха. Порезните наранявания са
причинени от предмет с режещ ръб, какъвто е ножът. Линейните драскотини е
възможно да са били причинени от тангенциалното действие на островръх предмет,
който може да е нож. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Всички
травматични увреждания са причинени приживе с изключение на фестонираните рани
на пръстите на дясната ръка, които са причинени от гризач след настъпването на
смъртта.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза
по писмени данни се установява, че нараняванията от остро оръжие са
съсредоточени в три области: предния сегмент на шията, лявата предмишница и
гръдния кош отпред. Нараняванията на шията са порезни и повърхностни. Възможно
е да се получат при тангенциално действие с решещия ръб на ножа. Силата на
натиска е била малка. Нараняванията на лявата предмишница са групирани на малка
площ, което може да се реализира при условие, че засегнатата област е неподвижна.
По предната повърхност на гръдния кош в
сърдечната област са нанесени седем прободно-порезни наранявания, като само
четири проникват в гръдната кухина. Като се има предвид, че ако не срещне кост
острото оръжие може да нанесе проникващо нараняване в телесната кухина с
упражнена сила около 10-15 кг. може да се направи извод, че тези увреждания
също са били причинени с неголяма сила.
От заключението на съдебно-балистическата
експертиза по протокол № 1, извършена на 14.01.2015г., се установява, че:
- Представеното ВД с надписи
върху него: - ”J.P.SAUER – SOHN, SUHL – cal.7,65” на лявата част на
пистолета; - „***” на дясната страна на
дръжката № ***представлява фабрично
произведен полуавтоматичен пистолет марка „***”,
модел „***”, калибър 7.65 x 17 мм., с
фабричен на рамата № ***. Към пистолета има метален
едноредов пълнител, предназначен за изследвания пистолет, побиращ 7 броя патрони
калибър 7.65 x 17 мм. Обектът е технически изправно късоцевно нарезно оръжие,
годно е да произвежда изстрели с патрони калибър 7.65 x 17 мм. и представлява огнестрелно
оръжие съгласно чл.4 от ЗОБВВПИ.
- Проектилът е изстрелян от
представеното ВД - пистолет марка „******”,
модел „***”, калибър 7.65 x 17 мм., с
фабричен на рамата № ***.
- Гилзата е изстреляна от
представеното ВД - пистолет марка „***”,
модел „***”, калибър 7.65 x 17 мм., с
фабричен на рамата № ***.
- По предоставения за
изследване патрон обозначен с номер 8, се откриха трасологични следи оставени
от следообразуващите части на оръжието - пистолет марка „***”, модел „***”,
калибър 7.65 x 17 мм., с фабричен на рамата № ***,
от което дава основание, че патронът е бил в изследвания пистолет и е изхвърлен
от него, без да произведе изстрел.
От заключението на комплексната балистична и
трасологична експертиза, извършена на 06.04.2015г. се установява по категоричен
начин идентичност на оръжието – пистолет от графичните файлове - DSC04182 и
DSC04190 намиращи се в папка „Обект 5 /Е/ Оригинални снимки” – свалени от
иззетия таблет от жилището на подсъдимата Г.П., посочени като обект в задачите
на експертизата и пистолета марка „***”,
модел „***”, калибър 7.65 x 17 мм.,
производство на немската фирма JP Sauer & Sohn, с фабричен на рамата № ***, с който е прострелян пострадалият К.. В
заключението се сочи, че оръжията съвпадат, както по общи признаци, така и по
частен признак, което е достатъчно основание да се направи извода, че са едно и
също огнестрелно оръжие – пистолет. Този категоричен извод на експертите
потвърждава изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, че
огнестрелното оръжие е било осигурено от подсъдимата, която е разполагала с
него значително време преди извършване на деянието.
Признатите от
подсъдимите факти се установяват по безспорен начин още и от приложените по
делото и предявени им веществени доказателства:
един брой оптичен носител
(CD-R) с надпис „с разпечатки Теленор № 26614/12.12.2014” – на л.41 от т.4/;
два броя оптични носители (CD-R) с надпис „МTel № 32206/12.12.2014” – на л.44
от т.4/; един брой оптичен носител (CD-R) на Виваком с надпис „№
375 003 457/2014” – на л.48 от т.4/; един брой оптичен носител (CD-R)
с надпис „Tеленор № 26970/18.12.2014” – на л.52 от т.4/; един
брой оптичен носител (CD-R) с надпис „telenor № 26729/15.12.2014” – на
л.55 от т.4/; три броя оптични носители (CD-R) с надпис „видео + плеар камера
с. ***от 11.12.2014” и CD със
снимки – на л.38 от т.1/; един брой оптичен носител (CD-R) с надпис „снимки
15.12.2014г. – оглед на Фиат Скудо рег. № РВ 7193 КМ / 11.12.2014г. – между гр.
***и село ***– убийство / 14.12.2014г. – претърсвания в гр. ***ул.”***” 28 и ул.”***” 9” – на л.52 от т.1/; един брой оптичен носител DVD-R
„Sony” към протокол № 64/11.02.2015г. по ДП
413/2014г. на РУП - ***” – на л.162 от т.3/; черно
долнище от терасата на ул.”***” № ***ап.***в гр. ***; блуза с къс ръкав с надпис „Найт
саунд ливелс” сива; сиво
яке с надпис „Диамант” с червени петна; светло синьо долнище със светли петна
на коленете; синьо горнище с надпис „Адидас” с
червеникави петна по ръкавите; сиво яке с надпис „Валис
джинс” с червени петна; черен чорап със светлосини и тъмно сини черти във форма
на „квадрат”; черен чорап с бели и зелени черти във форма на „квадрат”; мобилен
телефон „Нокия” със сер. № ***, със СИМ карта ***;
мобилен телефон „Нокия” със сер.
№ ***, със СИМ карта №
0894-890224; 2 броя черни чорапи с по 6 броя малки сини триъгълници и с по 2
броя бели черти; сгъваемо ножче червено на цвят, сгънато около 9 см. дължина;
обувки черни тип „кецове” с надпис „Матстар” - №45;
обувки от кафява кожа с надпис на подметката „Лаворазионе
– Артигиано” - № 45; работни черни обувки „Стензо” /Stenso/ - № 45; черна
дамска чанта с бели и сиви ивици надлъжно разположени; черна дамска чанта „Star Bags” сини дънкови панталони марка “Tommi HilfigerS”; черно шушлеково
яке с надпис “BANNA” шушлеково яке с надпис “SPORTS WEAR”; черни дамски ботуши с цип до половината № 39;
черни дамски ботуши с розова ивица № 38; черно шушлеково
яке с надпис „DIAMOND”; черни ботуши с надпис „matstar”;
мобилен телефон марка „Нокия” с IMEI: ***9; мобилен телефон марка „Самсунг”
с IMEI: 3***; мобилен телефон марка „Нокия” с IMEI: ***;
бяла картонена кутия с размери 15 x 8 x 7 см. с надпис “Lamp Holder”
LN 003; преносим компютър марка “Леново” модел „G50”
със зарядно устройство и с номер 20023, сериен номер CBG 1655229; хавлиена
кърпа – мръсна; два броя латексови ръкавици; черна кутия с нов мобилен телефон
GSM „Самсунг S3 NEO”; две черни работни обувки марка
„Стензо” с изсъхнала пръст по тях; мобилен телефон „Нокия X1”; устройство с антена „Олимпия”;
черно спортно яке „Стензо”; черна зимна шапка; зелен
тефтер „ЗКПУ-Земя”; преносим компютър марка “HP” с № ***; настолен компютър марка “HP” със сиво-черна кутия без
номер; настолен компютър с неустановена марка и модел с черна кутия; пари на
обща стойност от 4042 лева в банкноти както следва – 4 броя с номинал от по 50
лв., 106 броя с номинал от по 20 лв., 172 броя с номинал от по 10 лв., 1 брой с
номинал от 2 лв., както и два броя банкноти с номинал от по 100 лева (предадени
с два протокола от 23.12.2014г. и от 15.06.2015г. за съхранение в каса на ОП –
Стара Загора и съпровождащи делото); два броя нокътни
изрезки от лява и дясна ръка на *** И.К.; черен чорап със синя ромбоидна шарка
от мястото на произшествието; черен чорап със зелена ромбоидна шарка от мястото
на произшествието; два броя черни кожени обувки „Рекорд” № 40; два броя бели
чорапи с червени петна и надпис “m” отстрани; два броя сини
чорапи с тъмносини ивици; бели мъжки гащета тип „слип”
с множество червени петна; син панталон тип „дънки” с
надпис от вътрешната страна “BEST WEST” с много петна и кожен
колан; черна тенис фланелка с надпис отпред и пробити множество тесни дупки в
областта на гърдите, с петна; тъмно сива риза с дълъг ръкав и надпис отпред, с
копчета до врата, с петна по нея и пробити дупки; найлонов пакет с дребни
монети; лек автомобил марка „***”, сив на цвят, с рег. № ***, с дистанционно устройство
за него и с лични документи вътре в купето на О.С.П. – оставени на съхранение
при домакин на РУ „Полиция” гр. Чирпан; пистолет с надписи върху него: ”J.P.SAUER – SOHN, SUHL – cal.7,65”
на лявата част на пистолета, „PATENT” на дясната част на пистолета, на дясната
страна на дръжката № „225884” + пълнител; един брой проектил;
един брой гилза „7x65” с надпис „GECO”; един брой боеприпас „7x65” с надпис
„GECO” - предадени с протокол на съхранение в служба КОС при РУ „Полиция” гр. ***. ВДС № РД-43-СтЗ-9/26.01.2015г., екз.2, Протокол за ВДС рег. № РД-42-СтЗ-37 от 24.02.2015г., екз.2., към разрешениерег.
№4-255/13.12.2014г. на Председателя на Окръжен съд Стара Загора и ВДС № РД-43-СтЗ-8/26.01.2015г., екз.2, Протокол за ВДС рег. № РД-42-СтЗ-34 от 24.02.2015г., екз.2, към разрешение рег.
№4-256/13.12.2014г. на Председателя на Окръжен съд Стара Загора. Съдът намира,
че няма законова пречка да бъдат обсъждат горните ВДС, приложено по делото,
доколкото СРС са приложени по отношение на всеки от подсъдимите преди
привличането им в качеството на обвиняеми.
В съдебно заседание бяха
допуснати до разпит като свидетели поисканите от защитата на подсъдимата лица –
М.М. и Д.С., установяващи характеристични данни за Г.П.. Съдът намира, че
заявеното от тези две свидетелки не разколебава изложеното в обстоятелствената
част на обвинителния акт и признатото от подсъдимата досежно отношенията й, в
частност и полаганите грижи за малолетното й дете. Впрочем в обясненията си по
ДП подсъдимият О.П. признава, че по време на общото им съжителство на квартира
с подсъдимата се е случило на няколко пъти същата да посети майка му и детето,
както и че същото е било давано също броени пъти на майката на П. – установено
и от разпитаните в съдебно заседание свидетелки. Заявеното от тях обаче не
опровергава изложените в обвинителния акт факти досежно отглеждането на детето
от майката на подсъдимия и липсата на каквато и да е родителска грижа към
същото от П. след окончателната фактическа раздяла между подсъдимите.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
По описания начин с деянието
си на 10.12.2014г. всеки от двамата подсъдими О.П. и Г.П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл.199 ал.2 т.2 предл.1
вр.ал.1 т.1 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК. Както П., така и П., са
участвали в извършването на грабеж, придружен с убийство. Съдът намери за
доказано по несъмнен начин, че всеки от двамата подсъдими с действията си е
участвал в изпълнителното деяние на това престъпление, което се състои от
принуда, приключила с умъртвяването на пострадалия, и отнемане на процесните движими
вещи от неговото владение, което очертава съучастието помежду им като
съизвършителство. В конкретния случай посредством убийството на К. е сломена
съпротивата му с единствената цел да бъде отнета носената от него парична сума.
Следователно убийството на пострадалия е обслужвало отнемането на парите, което
е било основно. Дни преди извършване на деянието двамата подсъдими са взели
решение да отнемат от пострадалия реализираната от разносната търговия парична
сума, както и същият да бъде прострелян от П.. От обясненията на подсъдимия,
дадени по ДП и подкрепени от заключенията на СМЕ на труд и СМЕ по писмени
данни, категорично се установява, че прострелян означава да бъде лишен от живот
пострадалият. В тази връзка е от значение обстоятелството, че първоначалният
план на П.К. да бъде само упоен е бил променен от нея поради опасенията, че би
могъл да се досети с кого последно е контактувал и да бъде издадена. Нещо
повече – подсъдимата е имала алтернативен план за умъртвяването на пострадалия
при евентуална засечка на пистолета – да го наръга смъртоносно с носения винаги
от нея сгъваем нож или да го задуши с найлонова торба. При всички случаи обаче
е било решено, че К. следва да бъде умъртвен. Вярно е, че според първоначалния
план О.П. не е следвало да участва в умъртвяването на К., но на място е
променил решението си пак в изпълнение на крайната им обща цел – отнемането на
парите посредством убийството на пострадалия. Ето защо в момента, в който
видял, че, въпреки разколебаването си, П. насочва оръжието към К. и то засича,
се включил активно в принудата, като взел от П. пистолета и произвел изстрел
към пострадалия. Оттам насетне при последвалата гонитба действията, както на
подсъдимата, така и на подсъдимия, са били насочени към настигането на К. и
умъртвяването му с цел отнемане на носената от него парична сума. Действително
първо Г.П. започнала да преследва пострадалия, въоръжена с огнестрелното
оръжие, но пък подсъдимият не се поколебал да откликне на жестовете й да й
помогне в настигането на К., при което се включил в това, подкарвайки “***”, в който се качила и П.. При отклоняването на
пострадалия навътре в нивата П. незабавно го последвала, а П., след като върнал
автомобила на мястото му, се затичал да пресрещне пострадалия. В тази част от
преследването подсъдимата отново стреляла към пострадалия, но без резултат.
Отново подала пистолета на П., който, като презаредил, този път произвел успешен
изстрел в гърдите на К.. Виждайки, че пострадалият вече е прострелян, П.
продължила с физическата принуда, като се нахвърлила върху него с носения от
нея сгъваем нож, опитвайки се и да го намушка смъртоносно. При това сборичкване
подсъдимият успял да вземе изпадналата от К. чанта с паричната сума и други
вещи и документи, както и мобилния апарат от ръката му, а П. продължила с
нанасянето на удари с нож в тялото на пострадалия. Важно е да се подчертае, че
подсъдимата не последвала веднага О.П., който я приканил да тръгват след
вземането на чантичката с парите, а продължила ожесточено да нанася ударите с
нож в тялото на падналия вече странично на земята К.. За намерението й да
намушка смъртоносно пострадалия свидетелства първо броят на установените от СМЕ
на труп прободно- порезни наранявания в тялото на К. - осемнадесет, както и местата на
нанасянето им – основно съсредоточени в гръдния кош и гръдната кухина, както и
попадащи в шията. Две от прободно-порезните наранявания
попадат в шията, където е могла да пререже артерия и буквално да го заколи, а четири
проникват в гръдната кухина със засягане на бял дроб, корена му и мастната капсула на околосърцевата
торбичка /което потвърждава изявлението на подсъдимата пред П., че е целяла
преди всичко да намушка К. в сърцето/. Установените
осем сляпо завършващи в мускулатурата прободно-порезни рани на лявата
предмишница, както и двете драскотини в същата област, свидетелстват, че и тези
удари /десет на брой/ са били
насочени към гърдите на пострадалия, но са били поети от вдигната му в защита
лява предмишница. Обсъдените медицински находки при огледа и аутопсията на
трупа на К. налагат по категоричен начин извода, че с действията си, последващи
смъртоносното прострелване на пострадалия, подсъдимата Г.П. е направила всичко
възможно да го лиши от живот, тъй като при нанасянето на ударите с нож К. е бил
все още жив. Следователно подсъдимата не е могла да знае, че произведеният от О.П.
изстрел малко след това ще доведе до смъртта на пострадалия и се застраховала
допълнително, нанасяйки му множество удари с нож в гърдите и изключително в
областта на сърцето. Както е посочено по-горе, четири от тези удари са
засегнали мастната капсула на околосърцевата торбичка.
Поради изложеното съдът
намира за доказано по несъмнен начин, че с действията си всеки от подсъдимите е
участвал във физическата принуда спрямо пострадалия К., целейки лишаването му
от живот. Нещо повече – тези техни действия са били изявени в упорито
преследване на жертвата – с тичане по пътното платно от П., след това с
автомобила от двамата, а накрая – и в плътната кал в нивата – пак от двамата.
Действията им по преследването и умъртвяването на пострадалия взаимно са се
допълвали до окончателното му лишаване от живот. При засичането на пистолета в
ръцете на подсъдимата всеки път го е поемал и презареждал П., като пак той е
произвеждал и успешните изстрели в тялото на К.. Най-сетне, въпреки
смъртоносния изстрел,произведен от П., доколкото смъртта не е настъпила
незабавно, подсъдимата е нанесла многобройни удари с нож в гърдите на
пострадалия в изпълнение на предварителното им решение същият непременно да
бъде умъртвен. Двамата подсъдими са действали с общност на умисъла, като в един
и същ момент последователно са използвали сила спрямо пострадалия, за да
отнемат и запазят желаната парична сума. Следователно с действията си всеки от
тях в еднаква степен е изразил субективното си отношение към деянието и
последиците от него – в случая причиняването смъртта на К. К.. Смъртта на
пострадалия е общ престъпен резултат, за който предварително от двамата е било
взето решение и което е изпълнено пак от двамата. Ето защо съдът намира, че,
както О.П., така и Г.П. следва да носят наказателна отговорност за грабеж,
придружен с убийство. Изложените съображения сочат на явната несъстоятелност на
доводите на защитата на подсъдимата за несъставомерност на деянието й по
квалифицирания състав, за който е предадена на съд, респективно за осъждането й
по основния текст на чл.198 ал.1 НК. Пак изложените съображения изключват и
доводите за ексцес у подсъдимия П., който не ангажирал и отговорността на П.. Двамата
подсъдими не са дали никакъв шанс на пострадалия. Специфичното в случая е, че
на няколко пъти те са имали възможност да се откажат от намисленото престъпно
деяние – първоначално подсъдимата за кратко се разколебала, след това при
първия й опит да стреля пистолетът засякъл, още по-късно пострадалият успял все
пак да побегне, макар и прострелян в дясната предмишница от П., по-нататък в
нивата пистолетът отново засякъл в ръцете на П.. В нито един момент обаче те не
се отказали, преследвайки, както се преследва дивеч при лов, невъоръжения млад
мъж. След второто му прострелване от подсъдимия и жестоките удари с нож,
нанесени от П., пострадалият е бил оставен да лежи в калната нива, като двамата
съизвършители се отдалечили от местопроизшествието с автомобила на П..
Въпреки че О.П. взел падналата на земята
чантичка с пари и мобилния апарат от пострадалия, съдът намира, че и П. е
участвала в отнемането на движимото имущество, доколкото отнемането включва,
освен прекъсване владението на пострадалия, така също и установяване на трайна
фактическа власт върху отнетото. Отдалечавайки се от местопроизшествието с
автомобила, а по-късно участвайки в разпределянето на отнетата сума и не на
последно място, укривайки полагащата й се част в дома си, Г.П. несъмнено е
участвала и в отнемането на инкриминираното имущество, за което съдът я призна
за виновна.
Описаните обективни действия
на всеки от подсъдимите категорично сочат на пряк умисъл да извършат грабежа,
сломявайки съпротивата на пострадалия чрез умъртвяването му. Несъмнено,
участвайки в изпълнителното деяние съобразно изложеното по-горе, всеки от
подсъдимите е съзнавал, че го извършва заедно с другия за постигането на общия
престъпен резултат. Ето защо деянието, както на П., така и на П., следва да се
квалифицира като съучастие под формата на съизвършителство по смисъла на чл.20
ал.2 вр. ал.1 НК.
От събрания доказателствен
материал се установи, че, макар и за кратко, първоначално П., а след това и П.
са насочили огнестрелното оръжие срещу К., очаквайки да им предаде носената
парична сума. Ето защо съдът прие, че подсъдимите са употребили и заплаха при
извършването на грабежа.
Съдебната практика е
категорична, че, доколкото личните документи не представляват вещи от
гражданския оборот, то и същите не могат да бъдат предмет на престъпления
против собствеността. Ето защо съдът призна подсъдимите за невинни по
обвинението, че са извършили грабеж и на два
броя трудови книжки на обща стойност от 8 лева, 1 брой лична карта на името на ***
И.К. на стойност 18 лева, 1 брой свидетелство за управление на МПС (СУМПС) на
името на *** И.К. на стойност 25 лева, 1 брой контролен талон на МПС за лек
автомобил марка „***” с ДК ***на стойност 1 лев и 1 брой личен паспорт на името на ***
И.К. на стойност 40 лева.
Стойността на отнетото движимо имущество - пари на
стойност от 8 600 /осем хиляди и шестстотин/ лева; 1 брой мъжка черна чанта от
плат с размери 20 x 30 см., притваряща се с ципове и
имаща дръжка за носене в ръка на стойност 5.50 /пет лева и петдесет ст./ лева;
1 брой ключ с дистанционно за лек автомобил марка „***”
на стойност от 32 /тридесет и два/ лева; 1 брой мобилен телефон марка „Самсунг” (от старите без антена) на стойност 30 /тридесет/
лева; 1 брой СИМ карта за мобилен телефон на стойност 15 /петнадесет/ лева или
всички движими вещи имащи обща стойност в размер на 8 682.50 лв. квалифицира
грабежа и като такъв в големи размери и налага наличието на квалифициращия
признак по чл.199 ал.1 т.1 НК, доколкото тази обща стойност надхвърля размера
на четиринадесет минимални работни заплати за страната към инкриминираната
дата. При МРЗ в размер на 340 лв., размерът на 14 такива е 4 760 лв.
ДОСЕЖНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
За извършеното престъпление
законът предвижда наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет
години, доживотен затвор или доживотен
затвор без замяна, като съдът може да постанови и конфискация на цялото или
част от имуществото на виновния. Производството се проведе по реда на Глава
Двадесет и седма НПК при условията на чл.371 т.2 НПК. Съобразно разпоредбата на
чл.373 ал.2 НПК в този случай съдът определя наказанието при условията на
чл.58а НК.
Досежно наказанието на
подсъдимия О.С.П.:
При избора на вида
наказание, което следва да се определи за подсъдимия П., съдът изходи преди
всичко от степента му на участие в извършеното престъпно деяние, както и от
характеристиките за личността му, преценявайки в тази връзка коя от трите
алтернативи, заложени в хипотезата на чл.199 ал.2 НК, би изпълнила визираните в
чл.36 НК цели. Вярно е, че П. е участвал наравно с подсъдимата Г.П. в
изпълнителното деяние на грабежа, придружен с убийството на пострадалия К., но
не е бил инициатор за извършването му, не е осигурил нито едно от използваните
за това оръжия, съответно не е изготвил и плана за престъплението. Установи се
по безспорен начин, че предложението за извършване на това посегателство,
принадлежи изключително на П., която при поддържаната връзка с пострадалия е
получила информация за естеството на работата му, за носените от него
значителни суми служебни пари, както и за маршрутите му. Пак подсъдимата е
предоставила годно за стрелба оръжие, както и процесния нож. Ето защо съдът
намери, че степента на участие на П. в извършване на престъпното деяние
надхвърля тази на подсъдимия. От друга страна, още след извършването на грабежа
и убийството на К. у О.П. започнал процес на вътрешно разкаяние и терзание,
довел до изгаряне на част от отнетата сума, както и до запазване на
огнестрелното оръжие, послужило за извършване на престъплението, скрито под
капака на автомобила му. Въпреки че обещал на подсъдимата да се освободи от
него, П. го запазил и сам го предал на органите на полицията при извършеното
претърсване в дома му. Подсъдимият направил пълни самопризнания още в хода на
досъдебното производство, които, подкрепени от останалия събран доказателствен
материал – заключения на обсъдените по-горе експертизи, допринасят съществено
за изясняване на обективната истина по делото. Съдът съобрази и факта, че П. е
бил трудово ангажиран в строителството, като е изкарвал с честен труд
прехраната си, както и издръжката на малолетното им дете Симона. Нещо повече,
той е проявил активна загриженост и към подсъдимата в периода на следродилна депресия, оставайки с нея на квартира за
значителен период от време, като е разпределял времето и грижите си между нея и
детето, отглеждано от майка му. След окончателната им фактическа раздяла
подсъдимият, подпомаган от майка си, е поел пълните грижи и издръжка на
малолетната, за разлика от подсъдимата, която само е получавала и харчила
единствено за себе си получаваните суми за детски надбавки.
Изложеното мотивира съда да
приеме, че наказанието лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години би
изпълнило по отношение на подсъдимия О.П. целите на индивидуалната превенция,
заложени от чл.36 НК, като същото би удовлетворило и изискванията на
генералната превенция в случая. При индивидуализиране размера на това наказание
съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно
минало на подсъдимия, обстоятелството, че е бил трудово ангажиран и се е грижил
за малолетното дете, както и искреното разкаяние за извършеното. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства бяха съобразени високата степен на
обществена опасност на деянието, както и обстоятелството, че е извършено с два
вида оръжие, така също и лишаването от живот на млад човек, оставил малолетно
дете. Беше съобразена и упоритостта на извършване на грабежа и умъртвяването на
пострадалия – старателната подготовка, дългото изчакване и намиране на
подходящо място за засада, упоритото и жестоко преследване на вече ранения К.
преди смъртоносния изстрел. По изложените съображения съдът определи на
подсъдимия О.П. наказание при лек превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, малко над средния размер, предвиден от закона – осемнадесет
години лишаване от свобода. Съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 НК това
наказание беше намалено с една трета, като на подсъдимия П. беше наложено
наказание дванадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим в
затворническо общежитие от закрит тип съобразно разпоредбите на чл.60 ал.1 и
чл.61 т.2 ЗИНЗС. На основание чл.59 ал.1 НК съдът приспадна времето на
предварителното му задържане, считано от 17.12.2014г.,
до влизане на присъдата в сила.
Досежно наказанието на
подсъдимата Г.Р.П.:
При определяне на вида
наказание от трите хипотези, визирани в чл.199 ал.2 НК, съдът прецени, че за
изпълнение целите на наказанието, регламентирани в чл.36 НК, по отношение на П.
следва да бъде определено наказанието доживотен затвор. За да приеме тази
алтернатива като най-подходяща за изпълнението, както на индивидуалната, така и
на генералната превенция, съдът съобрази, че именно подсъдимата е била
инициатор за извършване на престъпното деяние, като е въвлякла в същото и О.П..
Заключението на изготвената съдебна психолого-психиатрична експертиза за О.П.
сочи, че същият страда от личностово разстройство с диссоциални черти и
емоционално-волева неустойчивост. Вещите лица установяват, че личността му се
характеризира с повишена импулсивност, нисък праг на отключване на агресивни
реакции, както и че е понижена способността му да планира и предвижда
действията си. Извличайки нужната информация за носените служебни пари, за
маршрутите на пътуване на пострадалия К. от личните им срещи през есента на
2014г., въпреки дългогодишната си връзка с пострадалия, при това и интимните си
отношения с него, Г.П. не се поколебала да предложи на подсъдимия план за
отнемане на съответната парична сума и умъртвяването на К.. Нещо повече –
подсъдимата заявила на П., че има алтернативен план, ако оръжието засече – да
намушка смъртоносно пострадалия с носения винаги от нея сгъваем нож или да го
задуши с найлонова торба. Огнестрелното оръжие също е осигурено от подсъдимата,
която, видно от заключенията на съдебно-балистичната и комплексната балистическа и трасологическа
експертиза, е разполагала с пистолета още през пролетта на 2014г. Освен че
инициирала извършването на престъпното деяние и изготвила план за реализирането
му, пак Г.П. старателно се подготвила за това – освен изпробването на оръжието
дни преди инкриминираната дата, подсъдимата си приготвила пълен комплект стари
дрехи и ботуши, както и два чифта ръкавици – силиконови
и вълнени, които облякла преди извършването на грабежа и изхвърлила след това.
След внимателния избор на мястото на засада с П., отново подсъдимата в
множество телефонни разговори с пострадалия следила придвижването му по
маршрута и пак тя го подмамила към мястото на засада с неверните твърдения за
авария на автомобила им. При извършването на грабежа след първото прострелване
на пострадалия от П. отново подсъдимата е предприела гонитбата на К., като
приканила и подсъдимия да се включи в нея. След смъртоносния изстрел в гърдите
на пострадалия П. се нахвърлила с ножа върху ранения К. и не спряла да му
нанася многобройни удари в тялото, целейки се предимно в сърцето, до пълното му
омаломощаване и съответно настъпване на смъртта. Описаните действия разкриват
по-висока степен на участие в грабежа и много по-голяма жестокост при
извършване на деянието от подсъдимата, въпреки че на практика смъртта е
настъпила от произведения от П. изстрел. Начина на извършване на
престъплението, както и обстоятелството, че П. е била в близки и интимни
отношения с жертвата, следва да се обсъждат на фона на установеното от комплексната
психолого-психиатрична експертиза диссоциално
личностово разстройство. В заключението се сочи, че П. е емоционално хладна, с
неуравновесеност на емоционалните реакции и нисък праг на фрустрация.
Установява се, че същата е маниерна, претенциозна, изискваща и манипулативна, както и че липсва емпатичност
в изграждането на контактите й с другите, няма изградени морално-етични норми
на поведение, не спазва правила, норми, като проявява грубо безразличие към
чувствата и преживяванията на околните. Така установеното от експертите
обяснява липсата на каквито и да е скрупули у подсъдимата относно
посегателството върху живота на човека, с когото е била в интимна връзка,
заради парична сума. Отразените в заключението характеристики на установеното диссоциално личностово разстройство обясняват и
безразличието на П. към факта, че оставя без баща малолетното дете на К., както
и липсата й на загриженост за собственото й дете. Те обясняват и факта, че П. е
манипулирала в по-ранен момент пострадалия, като му е поискала значителна
парична сума, заявявайки му, че детето им с П. е от него. Подсъдимата е
поддържала интимни връзки с различни мъже, възползвайки се от предложената от
същите известна издръжка. В рамките на тези контакти, както и при К., е
получавала информация кой с какви средства разполага, като в разговор с
подсъдимия споделила, че има планове за посегателство и спрямо други от
познатите си. Не следва да се пренебрегва и заявеното от св. М.Д., с която П. е
съжителствала в Следствения арест. Свидетелката установява заплашителното й и
агресивно поведение спрямо нея, включително психическия тормоз, който й
причинила, а така също и отправените закани по отношение на кадровия състав на
ареста – изявленията й, че “само да й паднат навънка, ще ги разфасова
на парчета всичките”. Изложеното характеризира подсъдимата Г.П. като личност с
изключително висока степен на обществена опасност, готова на посегателства дори
с цената на човешки живот, при това без да изпитва каквито и да било задръжки
или впоследствие угризения. Ето защо съдът счете, че следва да й бъде
определено наказание доживотен затвор, което съобразно разпоредбите на чл.58а
ал.2 и ал.3 НК замени с двадесет години лишаване от свобода в затворническо
общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Установеното чисто
съдебно минало на П. не би могло да доведе до налагането на по-нисък размер
наказание. Отделно следва да се посочи, че изявлението на П., че съжалява “за
случилото се” съдът не възприема като израз на искрено разкаяние, каквото
изявява подсъдимият. Съдът не установи П. да е изявила в хода на цялото
наказателно производство дълбоко съжаление за извършеното, което да се цени
като смекчаващо отговорността й обстоятелство. На основание чл.59 ал.1 НК съдът
приспадна предварителното задържане на подсъдимата, считано от 17.12.2014г., до влизане на присъдата в сила.
Съдът не наложи предвиденото по преценка на съда
наказание конфискация с оглед липсата на установено имущество – движимо и недвижимо
– за всеки от подсъдимите, извън подлежащото на отнемане на основание чл.53 НК
МПС, собственост на О.П..
ДОСЕЖНО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ
В рамките на настоящето
производство бяха приети за съвместно разглеждане предявените от пострадалите П.
и И.И. /майка и баща на пострадалия *** К./ граждански искове, както следва:
граждански искове за причинени неимуществени вреди за всеки от тях в размер по
на 150 000 лв., както и граждански иск от пострадалия И.К.И. за сумата 839 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди. Съответно пострадалите Иванови бяха
конституирани, освен като частни обвинители, още и като граждански ищци в
процеса. От
представеното удостоверение за наследници по ДП се установява, че гражданските
ищци П.Н.И. и И.К.И. са правоприемници – майка и баща на умъртвения при грабежа
*** И.К.. В съдебното производство бяха представени два броя фактури –
съответно от Траурна агенция “Лета” р. Полски Тръмбеш
и от ЕТ “НН 2000 – Н. И.” гр. Полски Тръмбеш,
установяващи съответно, че гражданският ищец И. е заплатил сумите 600 лв. – за
извършено погребение на *** И.К. на 13.12.2014г. и превоз от гр. Стара Загора
на 12.12.2014г., както и 239 лв. – за даден обяд – помен след погребението.
При така установеното съдът
намира, че са налице законовите изисквания на чл.45 ЗЗД по отношение, както на
предявения граждански иск за имуществени вреди, така и на тези за неимуществени
такива. Налице е противоправно деяние, извършено виновно от двамата подсъдими, вредоносен
резултат – причинената смърт на пострадалия К. – син на двамата граждански
ищци, както и причинна връзка между тях. Съдът намери, че предявеният от И.К.И.
граждански иск за имуществени вреди общо в размер на 839 лева е доказан по
основание и изцяло по размер с представените писмени доказателства, поради го
уважи в същия размер. Тъй като в случая увреждането е причинено от двамата
подсъдими, съобразно разпоредбата на чл.53 ЗЗД, те следва да отговарят
солидарно.
Солидарната отговорност е
приложима и по отношение на предявените граждански искове за неимуществени
вреди. От показанията на св. П.И., от тези на брата на пострадалия – св. Н.К.,
както и от показанията на разпитаната в съдебното производство св. М.М. се
установява, че пострадалият К. поддържал изключително топли синовни отношения с
двамата си родители, посещавал ги често и те разчитали на подкрепата му,
въпреки че имат още един син. Пострадалият дори планирал да вземе по-късно
родителите си да живеят с неговото семейство. Наложило се погребението да се
състои точно в деня на 60-годишния юбилей на майката П.И., при което трагедията
била изживяна още по-силно. На съда беше представен амбулаторен лист от
20.07.2015г. за преглед на И. при психиатър, установяващ, че седем месеца
по-късно тревогата от случилото се все още не е отшумяла и налага
медикаментозно лечение. Съдебният състав придоби непосредствени впечатления от
състоянието на двамата граждански ищци в дадената им дума в хода на съдебните
прения. Бащата на пострадалия и към днешна дата не беше в състояние да изрази подробно
становището си, видимо съсипан от загубата на сина си. Така, при доказаното
основание на предявените от всеки от гражданските ищци искове, съдът прецени,
че за овъзмездяването на претърпените от тях морални
болки и страдания от загубата на сина им *** К. следва да им бъде определено
обезщетение в размер по на 50 000 лв. за всеки от тях, като в останалата
им част до предявения размер исковете бъдат отхвърлени като неоснователни. Този
размер на исковете за неимуществени вреди беше съобразен и с установената
съдебна практика към инкриминираната дата.
Съдът осъди всеки от двамата
подсъдими да заплати на държавата по сметка на Старозагорски
окръжен съд държавна такса върху уважения размер на гражданските искове в
размер по на 2 016,78 лв.
От представения от гражданските ищци и
частни обвинители договор за правна помощ се установява, че са заплатили изцяло
на повереника си адвокатско възнаграждение в размер на 1 800лв. Съобразно постановения с
присъдата резултат съдът възложи в тежест на всеки от подсъдимите О.П. и Г.П.
направените деловодни разноски от гражданските ищци, като осъди всеки подсъдим
да заплати съответно – на П.И. по 450 лв., както и на Иван И. – също суми от по
450 лв.
Подсъдимият О.С.П. беше осъден
да заплати на държавата по
бюджетната сметка на ОД на МВР Стара Загора сумата от 2 453,63лв. - направени деловодни разноски,
а по сметка на Старозагорски окръжен съд направените по делото
разноски в размер на 180,40 лв.
Подсъдимата Г.Р.П. беше
осъдена да заплати на държавата по бюджетната сметка на ОД на МВР Стара Загора сумата от 2 453,63лв.
- направени
деловодни разноски, а по сметка на Старозагорски окръжен съд
направените по делото разноски в размер на 180,40 лв.
С оглед доказаното
съизвършителство по отношение на всеки от подсъдимите, съдът им възложи по
равно направените деловодни разноски.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН СЪДИЯ: