Решение по дело №3816/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№....................

 

гр. София, 13.12.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                    

                                            Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

    ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

                                                                                 

при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 3816 по описа за 2021г. по описа на СГС и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 26.11.2020г., постановено по гр.д. № 72057/2019г. на СРС, ГО, 73 състав, са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Областна администрация на област София обективно кумулативно съединените искове, като ответникът е осъден да заплати по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ сумата от 3 042, 87 лева - главница, представляваща 84, 251 % от стойността на доставена топлинна енергия в топлоснабдяван имот, находящ се в гр. София, бул. „**********ап. ** за периода от м.07.2016г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума и сумата от 47, 38 лева – 84, 251 % от възнаграждението за услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за периода от м.07.2016г. до м.04.2019г., както и да заплати по искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 476, 86 леа – обезщетение за забава за плащане на главницата за топлинна енергия през периода от 01.12.2016г. до 12.11.2019г. и сумата от 8, 12 лева – обезщетение за забава за плащане на главницата за цена на услугата дялово разпределение през периода от 01.12.2016г. до 12.11.2019г.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Областна администрация на област София. Жалбоподателят навежда оплаквания за недопустимост на постановеното решение при доводи, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Конкретно се поддържа, че заявените в исковата молба фактически твърдения и отправения към съда петитум сочат, че претенцията е заявена на извъндоговорно основание – като обезщетение за неоснователно обогатяване. Вместо да разгледа и да се произнесе по предявените искове по чл. 59 от ЗЗД първоинстанционният съд се е произнесъл по фактическия състав на претенция по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. По отношение на вземанията за цена на услугата дялово разпределение се поддържа, че ответникът не дължи претендираната сума, тъй като длъжник по това вземане се явява потребителят на топлинна енергия. Счита, че не са налице предпоставките за уважаване на претенцията и на извъндоговорно основание по съображения, че ищцовото дружество не е представило доказателства, че е заплатило тази сума в полза на фирмата за дялово разпределение. Оспорена е основателността и на претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД поради липса на доказателства, че ответникът е бил поставен в забава от кредитора преди подаване на исковата молба. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Въззиваемата страна “Т.С.” ЕАД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, поради което е направено искане същото да бъде потвърдено.

Привлеченото на страната на ищеца трето лице-помагач – "Б.Б." ООД, не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Съдържанието на претендираното право, чиято защита се претендира от съда, е заявено с извъндоговорен източник, като произтичащо от неоснователно обогатяване, при фактическо твърдение за липса на сключен между страните писмен договор за доставка на топлинна енергия, като ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за заплащане на стойността на ползваната през исковия период топлинна енергия в процесния имот. По изрични указания на въззивния съд за уточняване на източника на предявеното вземане, ищцовото дружество е подало молба на 20.05.2021г., в която се поддържат заявените в исковата молба фактически твърдения, че ответникът е небитов клиент /купува топлинна енергия за небитови нужди/ и че същият се е обогатил неоснователно чрез спестяване на разходи за заплащане на стойността на консумираната топлинна енергия.

По допустимостта на обжалваното решение настоящият съдебен състав приема следното:

Предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Когато обаче първоинстанционният съд само е определил неправилна квалификация на спорното право, но не я е извел от обстоятелства, на които страната не се е позовала, въззивният съд следва да даде вярната правна квалификация, доколкото същият не е обвързан от дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска и съответно следва да се произнесе по съществото на спора. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - решение № 124/24.03.2011 г.гр. д. № 882/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 389/23.05.2010 г. по гр. д. № 738/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 249/23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др. С оглед принципа на диспозитивното начало съдът е длъжен и е властен да се произнесе само по правопораждащите фактически твърдения, изложени в исковата молба, и съобразно заявения петитум на спорното право, чиято защита се търси. Всяко произнасяне по други /освен надлежно релевираните с исковата молба или по реда на чл. 214 от ГПК/ фактически основания на иска /по други факти/ води до недопустимост на съдебното решение, а недопустимото съдебно решение подлежи на обезсилване. Когато съдът разгледа факти, които не са въведени като правопораждащи такива или съответно замени едни фактически твърдения с други, без надлежно проведено изменение на иска, неговото решение се явява недопустимо като постановено по непредявен иск.

В случая първоинстанционният съд неправилно е определил правната квалификация на спорното право по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ, вместо вярната такава по чл. 59 ЗЗД. При преценка допустимостта на обжалваното решение правно релевантно е дали първоинстанционният съд е разгледал заявените от ищеца фактически твърдения или не.  

 

 

С обжалваното решение съдът е уважил предявените искове, като е приел, че ищецът е доказал съществуването на договорно правоотношение между страните по силата на презюмиран договор по чл. 153 от ЗЕ и предвид качеството на ответника – собственик на имот в сграда в режим на етажна собственост. Приел е, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за исковия период. Както в изготвения по реда на чл. 146 ГПК доклад на делото, така и в постановеното съдебно решение, съдът е разглеждал претенция на ищеца, представляваща иск за реално изпълнение на договорно задължение по валидно възникнало облигационно правоотношение по презюмиран договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди договор. Дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на претенцията като такава по чл. 79, ал. 1 ЗЗД не съответства на изложеното в исковата молба. В исковата молба изрично е посочено, че през процесния период ответникът е ползвал топлинна енергия, доставена до процесния имот, без да заплаща стойността й, поради което се е обогатил неоснователно и дължи връщане на онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Наведени са фактически твърдения, че не е сключен договор с ответника в качеството му на небитов клиент в изискуемата по чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма за действителност. Заявено е искане за присъждане на стойността на потребената в имота топлинна енергия и на цената на услугата дялово разпределение, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за овъзмездяване на консумираната топлинна енергия и на предоставената услуга от фирмата за дялово разпределение. Ищецът не е поддържал фактическо твърдение за наличието на сключен договор с ответника, който не е изпълнен точно от него. Изложените в исковата молба непротиворечиви факти и обстоятелства налагат извода, че предявеният иск е за неоснователно обогатяване, като правната му квалификация е по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. С обжалваното решение първоинстанционният съд е разгледал иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, какъвто не е предявен от ищеца. 

 

 

 

Предвид обстоятелството, че с обжалваното решение относно претендираните от ищеца главници първоинстанционният съд се е произнесъл на непредявено от ищеца основание, излязъл е от спорния предмет и е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, следва да се приеме, че решението е процесуално недопустимо по смисъла на чл. 270, ал. 3 ГПК в посочената част /решение № 364/11.02.2013 г. по гр. д. № 155/2012 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС; решение № 340/11.10.2011 г. по гр. д. № 870/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 69/01.04.2015 г. по гр. д. № 4941/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО/ и подлежи на обезсилване. 

 

 

 

Исковете за заплащане на мораторни лихви са разгледани на предявеното от ищеца основание. Същите обаче са обусловени от главните искове. С оглед на това недопустимостта на обжалваното решение се простира и по отношение на иска за заплащане на мораторна лихва (решение № 137/15.11.2011 г. по т. д. № 927/2010 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК).  

 

 

По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да се обезсили изцяло, като делото следва да се върне на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав по предявения от ищеца иск, съобразно заявените в исковата молба фактически твърдения.

По претендираните разноски в настоящото производство следва да се произнесе СРС при новото разглеждане на делото.

На основание чл. 280, ал. 2 ГПК и с оглед цената на предявените искове настоящето решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 20262303 от 26.11.2020г., постановено по гр.д. № 72057/2019г., по описа на СРС, ГО, 73 състав.

ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд и произнасяне по предявените искове, съобразно заявеното от ищеца основание – обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач "Б.Б." ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                           

                                                                             

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                             

                                                  

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                             

 

                                                                           2.