Р Е Ш
Е Н И Е № 238
гр.Кюстендил, 11.12.2023год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Лидия Стоилова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 140 по
описа за 2023год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК
във връзка с чл. 27, ал.3 и ал.
7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/.
Н.Д.П.
*** оспорва Акт за установяване на публично държавно вземане
(АУПДВ) № 01-6500/5555#9 от 02.03.2023г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие“. Релевирани
са основанията по чл.146, т.3-т.5 от АПК. Нарушенията на процесуалните правила
се обосновават с неизвършването на допълнителни проверки преди издаване на
акта. Противоречието с материалния закон и с целта на закона се свързва с липсата
на предпоставките по чл.27, ал.3 от ЗПЗП, както и с изтекла погасителна давност за събиране на вземането. Прави се искане за отмяна на оспорения
административен акт.
Ответникът – заместник изпълнителният директор на
Държавен фонд “Земеделие” – гр.София, чрез процесуалния си представител юк Д. Г.,
оспорва жалбата и иска нейното отхвърляне. Счита, че не съществуват основания
за отмяната на оспорвания акт, доколкото са спазени всички изисквания на закона
при постановяването му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, както и на доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното:
Оспореният
Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/5555#9 от 02.03.2023г.,
е издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие“ В.К. на
основание чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК,
както и чл.7, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17
юли 2014г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) №
1306/2013 на Европейския парламент и Съвета по отношение на интегрираната
система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и
кръстосаното съответствие, във връзка с влязъл в сила акт за прекратяване на
биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с
изх. № 01-6500/5555 от 18.07.2018г. на ДФЗ-РА.
С обжалвания
АУПДВ е установено публично държавно вземане по отношение на
Н.Д.П., УРН 413424, в размер на 74 850,93лв., представляващо изплатена субсидия по направление „Биологично
растениевъдство“ за кампании 2015 и 2016 във връзка с подадени от П. заявления
за подпомагане с УИН 10/300615/56267 и 10/090716/59796, на основание чл.15, ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015г.
за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“. В акта,
органът е
посочил,
че Н.Д.П. е регистриран с УРН 413424 в ИСАК и е одобрен за участие по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с направление „Биологично
растениевъдство“ през кампания 2015; че същият не е изпълнил задължението си по
чл.16, ал.1 и/или ал.2 от Наредба № 4 от 24.02.20214г. за прилагане на мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, поради което с влязъл в сила Акт с изх. № 01-6500/5555 от 18.07.2018г. на ДФЗ
– РА е прекратен поетият от П.
биологичен ангажимент по мярка 11“Биологично земеделие“ и същият дължи
възстановяване на 100 % от изплатените суми за финансово подпомагане по
направлението, съотв. сумата в размер на 33 696,52лв. за кампания 2015 по
заявление с УИН 10/300615/56267 и сумата в размер на 41 154,41лв. за
кампания 2016 по заявление с УИН 10/090716/59796 или обща сума в размер на 74 850,93лв. В акта е описано
проведеното производство, приключило с издаването му, като е посочено изпратеното писмо за уведомяване на кандидата
за откриване на административно производство за издаване на АУПДВ, с което му е
предоставена възможност за участие и възражения.
Оспореният
АУПДВ е съобщен на жалбоподателя по реда на чл.18а, ал.10 от АПК чрез
уведомление и се счита за връчен на 19.04.2023г. Жалбата е
подадена в съда на 03.05.2023г. , т.е. в срока по чл.149, ал.1 АПК.
От
фактическата страна на спора, от документите към административната преписка се
установява, че жалбоподателят Н.Д.П. е регистриран с УРН 413424 в Интегрираната
система за администриране и контрол (ИСАК), въз основа на подадено на 17.06.2015год., Заявление за подпомагане с УИН 10/300615/56267 за кампания 2015г.
Същият е заявил финансово подпомагане по схеми и мерки за
подпомагане, вкл. по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично
растениевъдство“ на Програмата за развитие
на селските райони за периода 2014-2020 г. (ПРСР), във връзка с което е поел 5-годишен
ангажимент за извършване на земеделската
дейност. Видно от подписаните
документи към заявлението, П. е уведомен
и е приел да изпълнява задължението по
чл.16, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба № 4/2015г. за прилагане на мярка 11
„Биологично земеделие“, а именно: да премине агроекологично или биологично
обучение с минимална продължителност 18 часа или демонстрационна дейност,
свързана с приоритет 4, по мярка 1 "Трансфер на знания и действия за
осведомяване" от ПРСР 2014 – 2020 г., с минимална продължителност от 3
дни, до 31 декември на втората година от първото одобрение на заявлението за
подпомагане по съответното направление или да докаже наличие на опит в
извършването на направлението, което е избрал да прилага.
Не
е спорно по делото, а и от приложеното адм. дело № 423/2018г. по описа на
Административен съд – Кюстендил, се установява, че жалбоподателят е одобрен за
участие по мярката. Въз основа на
подадени от него заявления с УИН 10/300615/56267 и с УИН 10/090716/59796, от ДФЗ-РА са му
изплатени субсидии по направление „Биологично растениевъдство“, съотв. на
12.03.2016г. в размер на 33 696,52лв. за кампании 2015 и на
15.05.2017г. в размер на
41 154,41лв. за кампания 2016, което е видно от представените от
органа платежни документи.
В резултат на
извършени административни проверки за спазване на поет биологичен ангажимент по
процесната мярка 11 в кампания 2017г., органът констатира, че жалбоподателят не е
изпълнил изискванията на чл.16, ал.1,
ал.2 и ал.3 от Наредба № 4/2015г. за
преминато агроекологично или биологично обучение, както и че не е доказал
наличие на опит в извършването на направлението, което е избрал да прилага. С
оглед на горното, заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, издава Акт
с изх. № 01-6500/5555 от 18.07.2018г., за
прекратяване на биологичен ангажимент по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020г. за кампания 2017год., с който
на основание чл.15, ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. е прекратен
биологичен ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020г. за кампания 2017год., поет от Н.Д.П.. Последният е оспорил издадения акт пред Административен съд - Кюстендил, който с
решение № 49 от 26.02.2019г. по адм.
дело № 423/2018г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Съдебният акт е
влязъл в сила на 03.12.2019г. когато е постановено решение № 16425/03.12.2019г. на ВАС по адм.
дело № 4738/2019г.
Преди издаване
на оспорения АУПДВ, до жалбоподателя е изпратено
писмо с изх. № 01-6500/5555 от 21.11.2022г.,
с което органът, на осн. чл.26, ал.1 от АПК, го уведомява за откриване на производство по
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане във връзка с
влязъл в сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11. Като
основание е посочена разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредба № 4/2015г., според която когато подпомаганите лица не са
изпълнили изискванията по чл.
16, ал. 1 и/или ал.
2,
Държавен фонд "Земеделие" едновременно прекратява поетия ангажимент и
предприема действия по възстановяване на 100 % от получената финансова помощ по
съответното направление, която в случая е в размер на 74 850,93лв. за
кампании 2015 и 2016. Писмото е връчено
лично на жалбоподателя на 11.01.2023г.,
но в предоставения срок, от същия не е подадено възражение. Следва издаване на оспорения АУПДВ.
Към
административната преписка е приложена
Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на осн. чл.20,т.1,т.2 и т.3 и чл.20а,
ал.1,2 ,4 и 5 вр. с ал.6 от ЗПЗП и чл.10 т.1, т.2, т.7, чл.11, ал.2 и чл.13,
ал.1 и 4 от Устройствения правилник на
ДФЗ, са делегирани правомощия на В.И.К.– заместник изпълнителен
директор, да издава и подписва
актове за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки за
директни плащания, за които реда за подаване на заявления за подпомагане е
уреден или е бил уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /т.3/ и да издава и
подписва писма за откриване на производство по издаване на актове за установяване
на публични държавни вземания по всички схеми и мерки за директни плащания /т.4/.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с правен интерес, в предвидения от закона срок по чл.149, ал.1 АПК и отговаря на изискванията на чл.150
и чл.151 от АПК.
Оспореният акт съдържа волеизявление на административен орган, с което пряко се засягат права и законни
интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е
подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от
оспорване, в законовия срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Проверен изцяло, съгласно изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК, и съобразно
критериите по чл.146 от АПК, оспореният
АУПДВ е валиден административен акт,
издаден в писмена форма и при
спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с
материалния закон и с целта на закона.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия. Съгласно
чл. 20а, ал. 5
от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, изпълнителният
директор на фонда издава АУПДВ по реда на ДОПК, а според ал. 6 може да делегира
със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции. В случая, изпълнителният
директор на ДФЗ е определил органа, който да издава актове за установяване на
публични държавни вземания. Видно от приложената Заповед № 03-РД/3088 от
22.08.2022г., визираното правомощие е
делегирано на заместник изпълнителния директор на ДФЗ В.К.. Следователно оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган в кръга на
делегираните му правомощия, поради което е валиден административен акт.
Страните не спорят по компетентността.
Актът е издаден в писмена форма, с
необходимото съдържание по чл.59, ал.2 от АПК и при спазване на административнопроизводствените
правила, които изисквания са приложими съобразно препращането с разпоредбата на
чл.27, ал.7 от ЗПЗП. Съгласно чл.27, ал.3 от ЗПЗП, РА предприема
необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по
схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния
бюджет. Съгласно чл.27, ал.5 от ЗПЗП, вземанията на РА, които възникват въз
основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по
реда на ДОПК. Съгласно чл.27, ал.7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Проверен за съответствие с горните
процесуални изисквания, АУПДВ съдържа изложение на фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден.
Органът е посочил фактите, от които
черпи упражненото публично субективно право, като изложените фактически основания кореспондират с
посочените правни норми и разпоредените правни последици. Спазени са
изискванията по чл.26, ал.1 от АПК за уведомяване на жалбоподателя за
образуваното административно производство, с което е обезпечено надлежно
правото му на участие. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения административнопроизводствените правила, а
оплакванията на жалбоподателя за отсъствие на извършени
допълнителни проверки преди издаване на акта, са неоснователни. Липсва нормативно изискване за провеждане на
допълнителни проверки, като относимите за случая факти и обстоятелства са
установени от документите към
преписката, събрани от органа в изпълнение на задълженията му по чл.35 и чл.36,
ал.1 от АПК.
Съдът приема, че
оспореният административен акт е издаден
в съответствие с приложимия закон. Осъществени са материалноправните
предпоставки по чл.15, ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. за прилагане на
мярка 11 „Биологично земеделие“ /Наредбата/, който предвижда правомощие на Държавен
фонд "Земеделие" за едновременно прекратяване на поетия ангажимент и предприемане на действия
по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление,
като подпомаганите лица възстановяват 100 % от получената финансова
помощ, когато не са изпълнили изискванията по чл.
16, ал. 1 и/или ал.
2. От горното следва, че материалноправно
изискване за издаване на процесния АУПДВ за възстановяване на получената
финансова помощ по мярка 11, е ДФЗ да е прекратил биологичния ангажимент на земеделския стопанин на основание
чл.15, ал.1 от Наредбата поради неизпълнение на задълженията по чл.16, ал.1
и/или ал.2 от Наредбата, т.е. предпоставка за упражняване на правомощието на
органа за събиране на недължимо платената сума, респ. за издаване на
АУПДВ, е наличието на влязъл в сила административен акт за прекратяване на поетия
от жалбоподателя биологичен ангажимент.
В случая, от анализа на събраните доказателства по делото се установява по безспорен начин, че визираното изискване е налице. С влязло в сила съдебно решение № 49/26.02.2019г. по приложеното адм. дело № 423/2018г. на Административен съд – Кюстендил, е потвърден /жалбата е отхвърлена/ Акт с изх. № 01-6500/5555 от 18.07.2018г., с който на основание чл.15, ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. е прекратен поетият от жалбоподателя П. биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 - 2020г. за кампания 2017год., поради неспазване изискването на чл. 16 , ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4/2015г. Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК, съдебният акт е задължителен и обвързва страните по делото. От друга страна, разпоредбата на чл.15, ал. 1 е императивна и задължава земеделския стопанин при прекратен на посоченото основание биологичен ангажимент, да възстанови 100 % от получената финансова помощ. Размерът на последната не се оспорва от жалбоподателя, а и представените по делото платежни документи доказват изплатена субсидия по процесната мярка 11 в общ размер от 74 850,93лв., включваща субсидията в размер на 33 696,52лв. за кампания 2015 по заявление с УИН 10/300615/56267 и субсидията в размер на 41 154,41лв. за кампания 2016 по заявление с УИН 10/090716/59796, т.е. сумата определена от органа. Следователно публичното държавно вземане е правилно определено в акта както по основание, така и по размер. Изводите са, че компетентният орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти.
Неоснователно е наведеното в жалбата възражение, че вземането е погасено по давност. Предмет на оспорения акт е публично държавно вземане по чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК, което според разпоредбата на чл. 171, ал.1 от ДОПК се погасява с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Публичното вземане, представляващо сумата, изплатена като финансово подпомагане по мярка 11 е възникнало от момента на влизане в сила на акта за прекратяване на биологичния ангажимент на 03.12.2019г., доколкото от този момент финансовата помощ се явява недължимо платена, а за получилото я лице възниква задължението да я възстанови. В тази връзка и като се отчете, че с писмо изх. № 01-6500/5555 от 21.11.2022г. на органа е открито производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, респ. на основание чл. 172, ал. 1 от ДОПК давността е спряла до издаването на процесния АУПДВ, то към настоящия момент не е изтекла давността по ал.1, както и абсолютната такава по ал. 2 на чл. 171 от ДОПК.
Постановеният акт за установяване на публично държавно вземане е в съответствие със закона и неговата цел, а подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С
оглед изхода по делото, ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер
на 80,00лв., дължими от жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2,
предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на Н.Д.П. ***, срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-6500/5555#9 от 02.03.2023г., издаден от заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие“.
ОСЪЖДА Н.Д.П. с ЕГН **********,***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ с
адрес: гр. София 1618, бул. „Цар Борис III“
№ 136, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: