№ 149
гр. С.З., 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20225501000077 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 260431/03.12.2021 г., постановено по гр.д.
№2613/2020 г. по описа на Районен съд – К., с което са отхвърлени на
основание чл.422 предявените от „Б.“ С.А., чрез „Б.“ С.А., клон Б. против М.
ИЛ. П. искове за установяване съществуването на вземане за сумите: 513,44
лв. главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD-15362582 от 13.10.2017 г., 123,
59 лв. възнаградителна лихва за периода от 01.11.2018г. до 04.04.2019 г.,
60,43 лв. - мораторна лихва за периода от 04.04.2019 г. до 16.07.2020 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 24.07.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед
№849/27.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч. гр. д. №1573/2020 г. по описа на Районен съд -К. като неоснователен и
недоказан и са присъдени разноските по делото, съобразно изхода на спора.
Въззивникът „Б.“ С.А., чрез „Б.“ С.А., клон Б. излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение. Развити са
подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е
искане да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което да се
1
уважат предявените искове по реда на чл.422 ГПК. Претендират се
разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемата,
чрез адв.Б., с който се взима становище, че жалбата е недопустима,
алтернативно неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са
съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да
потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно.
Претендират се разноските по делото.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422
ГПК.
Ищецът „Б.“ С.А., чрез „Б.“ С.А., клон Б. моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че в полза на „Б." С.А., чрез „Б."
С.А., клон Б. съществува вземането по договор CARD-15362582,
обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 1573/2020 г. по описа на Районен съд - К. а именно:
513.44 лв. - главница; 123.59 лв. - възнаградителна лихва за периода от
01.11.20118 г. до 04.04.2019 г.; 60.43 лв. - мораторна лихва за периода от
04.04.2019 г. до 16.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски в настоящото и в заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. С. Б., в
качеството му на пълномощник на ответницата, с който оспорва предявените
искове.
От данните по делото се установява, че на 13.07.2017 г. между „Б.", като
кредитор, и М. ИЛ. П., като кредитополучател, е сключен Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № CARD - 15362582. Съгласно Договора за усвояване на
револвиращ кредит, „Б." издава на ответника - М. ИЛ. П. кредитна карта
MasterCard, при следните условия: кредитен лимит - 700 лв., Лихвен процент
2
- 35%, годишен процент на разходите - 44,90%, годишна такса за обслужване
- без такса, месечна такса за обслужване - начислява се при транзакции или
задължения в отчетния период - 4 лв.
В производството пред РС е назначена и изслушана съдебно -
счетоводна експертиза, от чието заключение, се установява, че
кредитополучателката М. ИЛ. П. е извършила първоначално усвояване от
кредитния лимит на картата в размер 408,75 лв. на 24.10.2017 г. Усвояването е
извършено чрез заплащане на закупена стока от търговски партньор „Н.К.В.Д
Юнион груп“ ООД по фактура **********/13.10.2017 г.
От приложените месечни извлечения е видно, че са налице последващи
усвоявания от кредитния лимит, които са извършвани предимно чрез теглене
на суми в брой от АТМ устройства. Изразходването на кредитния лимит е
посочен подробно в експертното заключение. Общата стойност на усвоения
кредитен лимит е 1639,89лв.
Видно от експертизата, размерът на задължението по договор за
потребителски паричен кредит № CARD - 15362582 от 13.10.2017г. към
датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК е: главница -
513.44 лв., договорна /възнаградителна лихва/ - 123.59 лв., мораторна лихва -
66.89 лв. или общо 703, 92лв.
Според експертното заключение, размерът на задължението на
ответника по Договор за потребителски паричен кредит и издаване на
кредитна карта CARD - 15362582 от 13.10.2017 г. към 18.06.2021 г. - датата на
изготвяне на експертното заключение е 750,13лв., формиран от отделните
елементи на дълга, както следва: главница - 513,44 лв.; договорна
/възнаградителна/ лихва - 123, 59 лв. за периода от 01.11.2018 г. до 04.04.2019
г.; мораторна /законна/ лихва – 113,10 лв. за периода 04.04.2019г. до
18.06.2021г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл.183 от ГПК допуска представянето на писмено
доказателство в заверено от страната копие. При поискване от участваща в
процеса страна, страната е длъжна да представи оригинала на документа или
официално заверен препис от него. Ако страната не представи поискания
3
оригинал или официално заверен препис от него, съдът изключва
представеният препис от доказателствата по делото. Поради това, при липса
на изрично искане за представяне на оригинал на документ и на определение
на съда, с което се изключва писменото доказателство от доказателствения
материал по делото, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът е
длъжен да прецени представените доказателства при преценка на
установените обстоятелства /в този смисъл Решение № 451 от 15.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 536/2010 г., II г. о., ГК./.
Видно от мотивите на обжалваното решение, в противоречие с нормата
на чл. 183 от ГПК и горепосочената съдебна практика, първоинстанционният
съд е приел, че ищецът не е заверил и не е представил в оригинал или в
официално заверен препис представените с иска документи и при това
положение съдът не може да обсъжда тези копия, защото в този им вид те не
са годни писмени доказателства по делото, съгласно чл. 183 ГПК.
Горепосоченият извод на съда не се споделя от настоящата съдебна
инстанция, тъй като на първо място, видно от данните по делото,
първоинстанционният съд е дал на ищеца единствено указания да се
представят заверени документи, за което не е имал основание, тъй като
представените с исковата молба, писмени доказателства са заверени с печат
на банката, щемпел "вярно с оригинала" и подпис, положен от длъжностно
лице. Следователно, налице са заверени преписи от процесните документи,
съгласно изискването на чл. 183 от ГПК, които имат доказателствена сила за
съда. Неотбелязването на името на служителя и полагането само на подпис от
негова страна не съставлява нарушение на установения ред, което да води до
отпадане доказателствената сила на тези документи.
На следващо място, видно от данните по делото, насрещната страна не е
направила искане за представяне на доказателствата, приложени в исковата
молба в оригинал, както и постановяване на определение, с което същите се
изключват от доказателствата по делото. Ето защо, Окръжен съд счита, че в
нарушение на правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, РС не е взел предвид при
постановяването на решението си фактите, обективирани в представените от
ищеца доказателства.
Въззивният съд намира, че от представените по делото доказателства е
безспорно, че сключеният между страните договор има характеристиките на
4
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо
който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да
бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.
Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът
валидна облигационна връзка между страните.
Видно от съдържанието на договора, в случая не е спазено изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, тъй като погасителният план не съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, посочена в договора, което
според съда, представлява самостоятелно основание да се приеме, че
договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Видно от процесния договор за потребителски заем, формално
фигурира размерът на ГПР – 44,90 %, но в него не са посочени по вид и
размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те са описани в
нормата на чл. 19, ал.1 от ЗПК. Не е ясна методиката на формиране годишния
процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посочения в договора ГПР. Посочването на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя
ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Предвид
изложеното, е следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат
конкретизирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани със сключения договор. В конкретния случай, в процесния договор
за кредит яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен
процент по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР
по договора. Съществува неяснота относно тези съставни елементи, като за
потребителя не става ясно какво се включва в общите му разходи, настоящи
5
или бъдещи. Поради това, посочването на ГПР в договора за потребителски
кредит е условие за действителността на самия договор, а неспазването му
води до недействителност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.
Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза
предоставения на ответника кредит по издадена кредитна карта в размер на
1332 лв., както следва: 408, 75 лв. усвоени с платежно нареждане, 310 лв. -
тегления на суми в брой на АТМ, 613, 25 лв. - плащане на покупки на ПОС.
Ответницата е погасила сума в размер на 591, 13 лв., поради което остава
непогасен остатък от 740, 87 лв. С оглед диспозитивното начало следва да се
присъди главница в претендирания от ищеца размер 513, 44 лв.
Предявените искове за възнаградителна лихва в размер на 123, 59 лв. за
периода от 01.11.2018г. до 04.04.2019 г. и за мораторна лихва в размер на
60,43 лв. за периода от 04.04.2019 г. до 16.07.2020 г. се явяват неоснователни.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното
решение е неправилно в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от „Б.“
С.А., чрез „Б.“ С.А., клон Б. против М. ИЛ. П. за установяване
съществуването на вземане на сумата от 513, 44 лв. главница по договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-15362582 от 13.10.2017 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 24.07.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането и вместо него следва да признае за установено по
отношение на М. ИЛ. П. съществуването на вземането на „Б.“ С.А., чрез „Б.“
С.А., клон Б. за сумата от 513, 44 лв. главница по договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-15362582 от 13.10.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 24.07.2020 г. до окончателното изплащане, за което
е издадена заповед №849/27.07.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №1573/2020 г. по описа на Районен съд –К..
В останалата част обжалваното решение, като краен резултат е
6
правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
В производството по ч. гр. д. № 1573/2020 г. по описа на Районен съд –
К., „Б.“ С.А., чрез „Б.“ С.А., клон Б. е направила разноски в размер на
държавна такса в размер на 25 лв., като съдът е определил юрисконсулско
възнаграждение в размер на 50 лв. или в общ размер на 75 лв.
С оглед изхода на делото М. ИЛ. П. следва да заплати на „Б.“ С.А., чрез
„Б.“ С.А., клон Б. направените по ч. гр. д. № 1573/2020 г. по описа на Районен
съд – К. разноски в размер на 55, 21 лв., съразмерно с уважената част от
исковете.
В първоинстанционното производство, ищецът „Б.“ С.А., чрез „Б.“ С.А.,
клон Б. е направил разноски за държавна такса в размер на 125 лв.,
възнаграждение за съдебно – счетоводна експертиза в размер на 260 лв., като
съдът определя юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв. или в
общ размер на 485 лв.
С оглед изхода на делото М. ИЛ. П. следва да заплати на „Б.“ С.А., чрез
„Б.“ С.А., клон Б. направените в първоинстанционното производство
разноски в размер на 357, 03 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
В първоинстанционното производство ответникът М. ИЛ. П. е
направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.
С оглед изхода на делото „Б.“ С.А., чрез „Б.“ С.А., клон Б. следва да
заплати на М. ИЛ. П. направените в първоинстанционното производство
разноски в размер на 26, 38 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Във въззивното производство „Б.“ С.А., чрез „Б.“ С.А., клон Б. е
направил разноски за държавна такса в размер на 25 лв., като съдът определя
юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв. или в общ размер на
125лв.
С оглед изхода на делото М. ИЛ. П. следва да заплати на „Б.“ С.А., чрез
„Б.“ С.А., клон Б. направените във въззивното производство разноски в
размер на 92, 00 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Във въззивното производство ответникът М. ИЛ. П. е направила
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. /платени в
брой/.
С оглед изхода на делото „Б.“ С.А., чрез „Б.“ С.А., клон Б. следва да
заплати на М. ИЛ. П. направените във въззивното производство разноски в
размер на 52, 76 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ решение № 260431/03.12.2021 г., постановено по гр.д.
№2613/2020 г. по описа на Районен съд – К. в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск от „Б.“ С.А., чрез „Б.“ С.А., клон Б. против М. ИЛ. П. за
установяване съществуването на вземане на сумата от 513, 44 лв. главница по
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD-15362582 от 13.10.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.07.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, като вместо ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. ИЛ. П. с ЕГН
**********, с адрес град М., ул. *** съществуване на вземането на „Б.“ С.А.,
чрез „Б.“ С.А., клон Б. град С., ж.к. *** за сумата от 513, 44 лв.,
представляваща главница по договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-
15362582 от 13.10.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 24.07.2020 г. до окончателното изплащане, за което е издадена
заповед №849/27.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. д. №1573/2020 г. по описа на Районен съд –К..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М. ИЛ. П. с ЕГН **********, с адрес град М., улица *** да
заплати на „Б.“ С.А., чрез „Б.“ С.А., клон Б. град С., ж.к. *** направените по
ч. гр. д. № 1573/2020 г. по описа на Районен съд – К. разноски в размер на 55,
21 лв., направените в първоинстанционното производство разноски в размер
на 357, 03 лв. и направените във въззивното производство разноски в размер
на 92, 00 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Б.“ С.А., чрез „Б.“ С.А., клон Б. град С., ж.к. *** да заплати
на М. ИЛ. П. с ЕГН **********, с адрес град М., улица *** направените в
първоинстанционното производство разноски в размер на 26, 38 лв. и
направените във въззивното производство разноски в размер на 52, 76 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9