№ 83
гр. К.***, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К.***, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510103302
по описа за 2021 година
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с правно
основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс СК/.
В исковата молба ищцата заявява, че с ответника сключили граждански
брак на *** г. в Р Т., след кратко познанство. Той живеел в Т., а тя в Б., като
на *** г. заминала при него. Заживели в гр. Х., Т., заедно с майката на
ответника. Там живели до м. февруари 2019 г., като след това се прибрали в
Б. и заживели в с. С., ул. „*** при неговите баба и вуйчо до момента на
фактическата им раздала - *** г. На *** г. се родила дъщеря им М.. Сочи, че
от самото начало на съвместния им живот ответникът се проявявал като
много груб и агресивен, особено след злоупотреба с алкохол, което пък се
случвало много често. Много скоро след като заживели заедно, той започнал
да упражнява психическо и емоционално насилие прямо нея почти
ежедневно, а не рядко и физическо такова. Мислела, че след забременяването
й нещата ще се подобрят, но не станало така. Продължавала да живее с него,
защото не искала да живее сама и заради детето, като се надавала, че ще се
промени с раждането му, но и тогава не се случило. Почти ежедневния
психически тормоз върху нея продължил и след раждането. Не се съобразявал
дори с това, че бебето спи. От крясъците и скандалите му детето се стряскало
и започвало да плаче. Тогава започвал да я заплашва, че ако не спре да плаче,
ще ги пребие и двете. Психическият тормоз се изразявал не само в обиди и
квалификации, но и в заплахи за живота й. Последния случай бил през нощта
на 07.04.2020 г. срещу *** г. Тогава ответникът след употреба на огромно
количество алкохол й нанесъл жесток побой, като заплашвал, че ще я убие и
търсел резачката, с която да я заколи. Като не намерил резачката, взел
1
брадвата със същото намерение. Докато кърмела, той посегнал да я коли с
нея, но тя го молела да престане, че ще остави детето без майка и баща.
Тогава започнал да я удря с дръжката на брадвата по главата и по лицето.
Повече от един час била жестоко малтретирана. Успяла да избяга /без детето/
и потърсила помощ. С помощта на полицията към 03.00 часа през същата нощ
прибрала бебето и най[1]необходимото за него, както и някои нейни дрехи. В
резултат на нанесеният й побой, получила множество наранявания:
кръвонасядания и отоци по клепачите на очите, оток, кръвонасядания и
костно хрущене по носа, отоци по окосмената част на главата,
кръвонасядания по шията, оток и кръвонасядане по лявото рамо,
кръвонасядания по левия горен крайник, охлузвания по десния горен крайник,
оток, кръвонасядане по дясната ръка с ограничени движения на пръстите на
същата ръка, кръвонасядания по левия долен крайник, рана в областта на
лявата подбедреница. При прегледа в Съдебна медицина - С. се установило,
че й е счупил носа. Във връзка със станалото депозирала жалба в Районна
прокуратура – К.***. По тази жалба било образувано наказателно
производство. Към настоящия момент й е известно, че ответникът е осъден с
влязла в сила присъда по НОХД № 991/ 2021 г. по описа на КРС във връзка с
този инцидент. По същия случай било образувано и гр. дело № 743/2020 г. по
описа на КРС по Закона за защита от домашно насилие, по което съдът издал
Заповед за защита. Заявява, че от *** г. живее при баща си в с. Р., а
ответникът не й е известно къде се намира, къде живее. Не се интересува от
детето, не е плаща издръжка, не е помагал по какъвто и да е начин за
отглеждането му. Тя сама се грижи за него и осигурява издръжката му. В
отглеждането му й помагат баща й и баба й Твърди, че на практика са във
фактическа раздала повече от една година и половина. Заявява, че към
настоящия момент отношенията им с ответника са необратимо разстроени.
Отчуждението е пълно. Бракът им е една формалност, отдавна е изчерпан от
съдържание, дълбоко и непоправимо разстроен. Запазването на този
формален брак не е от полза нито за тях, нито за детето, нито за обществото и
следва да се прекрати, поради дълбокото му и непоправимо разстройство,
изключително по вина на ответника. Предвид гореизложеното, моли съда да
постанови решение, с което като констатира дълбокото и непоправимо
разстройство на брака им по вина на ответника, да го прекрати чрез развод; да
възложи упражняването на родителските права спрямо детето М. Д. К.,
родена на *** г. в гр. С., с ЕГН ********** на майката, и определи
местоживеенето му при нея, като на ответника бъде определен подходящ
режим на лични контакта с детето, а именно: всяка първа и трета седмица, от
10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя /без преспиване/; да осъдите
бащата да заплаща ежемесечна издръжка за малолетната им дъщеря в размер
на 300 лв., считано една година назад от датата на депозиране на исковата
молба, до настъпване на нови обстоятелства, да заплаща издръжката до 5-то
число на месеца, за който се отнася; да постанови след прекратяване на брака
да носи предбрачното си фамилно име - П.; семейното им жилище е
собственост на майката на ответника и няма претенции за ползването му.
Претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание молителката се
явява лично и с адвокат С. и моли съда да постанови решение, с което да
прекратите брака като дълбоко и непоправим разстроен по изключителна
вина на ответника, както и да се произнесе по личните отношения с детето.
2
Моли съда с решението си да присъди направените от доверителката й
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
За съдебно заседание ответникът е редовно призован не се явява и не взема
становище по иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак
страните са сключили граждански брак на *** г. в Република Т., за което е
съставен акт за граждански брак №***г., издаден от община П.. От брака си
съпрузите имат едно малолетно дете М. Д. К., родена на *** г.
По делото е представено съдебномедицинско удостоверение на живо
лице № 9 -1 / 2020 г., от което се установява, че при извършения преглед на
ищцата Г.Р. П. на *** г. е установено кръвонасядания и отоци по клепачите на
двете очи. Оток, кръвонасядане и костно хрущене по носа. Отоци по
окосмената част на главата. Кръвонасдания по шията. Оток и кръвонасядане
по лявото рамо. Кръвонасядания по левия горен крайник. Охлузвания по
десния горен крайник. Оток и кръвонасядане по дясната ръка с ограничени
движения на пръстите на същата ръка Кръвонасядания по левия долен
крайник. Рана в областта на лявата подбедрица. Описаните и установени
травматични увреждания добре отговарят да са от действието на твърди тъпи
предмета и могат да бъдат получен и по начин и време, както се съобщава в
предварителните сведения, а именно при нанасяния на множество удари в
травмирани области.
Фактът на упражнено физическо насилие върху ищцата от страна на
ответника се установява от приложените към делото НОХД № 991/2021 г. по
описа на Районен съд – К.*** и гражданско дело № 743/2020 г. по описа на
Районен съд – К.***.
Одобреното от съда споразумение по горепосоченото НОХД за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Видно от
същото на 21.09.2021 г. Д. К. е осъден за извършено от него престъпление чл.
144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, на осн. чл.144 ал. 3 вр. ал.1 от НК вр. чл. 54 ал.1 от
НК на 8 / осем / месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1
от НК съдът е отложил така определеното наК.ие за срок от три години.
Видно от приложеното гражданско дело № 743/2020 г. по описа на
Районен съд – К.*** съдът е издал заповед №15 на 10.06.2020 г. на основание
чл.15 от Закона за защита срещу домашно насилие, като е задължил Д. К. да
се въздържа от извършване на домашно насилие - физическо, психическо,
емоционално или икономическо насилие, опитът за насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права над Г.Р. П.,
с ЕГН-********** от село Р., община К.***, улица ***, на основание чл.5,
ал.1, т.1 от ЗЗДН като е забранил на същия да приближава на разстояние по
близо от 70 метра пострадалите Г.Р. П., с ЕГН-********** и М. Д. К., с ЕГН-
**********, жилището, което обитават в село Р., община К.***, улица ***,
местата им за социални контакти и отдих, на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН
за срок от дванадесет месеца, считано от датата на обявяване на решението -
3
10.06.2020 г.
По делото е изготвен социален доклад от Дирекция ‘‘Социално
подпомагане‘‘ – К.***, от който се установява, че преките и непосредствени
грижи за малолетната М. Д. К. на две години, след раздялата на родителите
били поети от майката Г.К.. Посочено е, че същата задоволява основните
жизнени потребности на детето. Бащата на детето не участва в грижите за
детето, като не проявява и заинтересованост за състоянието на М.. Същият до
момента бил подпомогнал финансово за разходите по отглеждането на детето
със 150 евро. С оглед защита на интересите на детето, било необходимо да
бъде присъдената издръжка за малолетната М. К. в размер, съответстващ,
както на реализираните месечни разходи за задоволяване на нейните основни
потребности, така и на действителния жизнен стандарт в страната. В
заключението на социалния доклад е посочено, че е целесъобразно
определяне на поетапен режим на контакти, с оглед изграждането на стабилна
емоционална връзка между детето и родителят, неупражняващ родителските
права.
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката С.Р. П..
От поК.ията на свидетелката С.Р. П. / сестра на ищцата / се установява,
че Г. и Д. не живеели заедно от момента, в който й звъннала вечерта да отиде
да я взема – това било 2019 г. Не ги била виждала заедно оттогава. Сестра й
се обадила около 12,00 – 12,30 часа вечерта и казала : „како, ела да ме
прибереш, защото ме преби Д.“. Когато отишла сестра й излязла по нощница
била в кръв, подута, посинена, разчорлена. ,, Те водиха едно дело, но не ми е
ясно докъде се стигна. Д. не е изпращал пари за детето. Не знам къде живее,
нямам информация не се интересувам‘.‘ След като се оженили в Т. сестра й и
Д. „дойдоха в Б.“, в село С.. Заявява ,,живяха не знам дали има година заедно.
Когато се разделили детето им М. било на три месеца. От 2019 г. Г. заедно с
детето живеела при баща им и баба им в Р., ,,откакто се разделиха‘‘. Заявява
Г. и Д. нямали контакти помежду си.
Съдът кредитира поК.ията на свидетелката П., преценени съобразно
разпоредбата на чл.172 от ГПК, тъй като същите са логични,
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, въпреки родството й със страна по
делото и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен
материал.
Преценени поотделно и в тяхната съвкупнст фактите дават
възможност на съда да приеме за установено, че бракът между страните в
съществуващия му вид е изпразнен от необходимото според закона и добрите
нрави съдържание.
Следва да се отбележи, че липсват нормални отношения между
съпрузите - те са отчуждени един от друг, налице е безразличие относно
емоционалното, физическото и духовното състояние на партньора. Тези
обстоятелства се потвърждават, както от изразеното от ищецът становище и
свидетелските поК.ия, така и от безспорно установеното състояние на
фактическа раздяла, която в конкретния случай е довела до окончателното
задълбочаване на брачното разстройство. Съдът счита факта на
съществуването й за неоспоримо доК. от *** година, от както молителката е
4
заживяла в дома на баща си в с. Р. . Това поведение е трайно установено
между страните и ищцата е категорична, че помирение помежду им е
невъзможно. В този вид бракът между тях не би бил в интерес за съпрузите,
тъй като не създава нормална семейна среда. Поради изложеното съдът счита,
че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен,
като дълбоко и непоправимо разстроен.
Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че
фактическата раздяла на съпрузите, без те да поддържат каквито и да са
взаимни контакти, е обстоятелство, което е разрушило трайно и необратимо
семейната общност. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от
предписваното й от закона и добрите нрави духовно съдържание, лишена е от
взаимната привързаност между съпрузите, от уважение, доверие, готовност за
взаимопомощ и разбирателство. Между тях липсват съпружески чувства,
емоционална, духовна и физическа близост и всеки от съпрузите води свой
самостоятелен живот. Като останала да съществува само формално между
съпрузите, брачната връзка се явява напълно безполезна за страните по нея,
лишена е от социалната си функция. Бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен по смисъла на чл. 49 от СК. Това трайно настъпило фактическо
състояние следва да намери и своята юридическа санкция с постановяване на
решение за развод на страните. Този извод на съда се подкрепя не само
поради изложеното по-горе досежно състоянието на брачната връзка, но и
поради непрестанния физически и психически тормоз, осъществяван от
ответника спрямо ищцата. Различията в приоритетите и във вижданията са
довели до разногласия между страните, до конфликти, прерастващи в
скандали и физическо насилие.По делото са събрани достатъчно данни , че
ответникът е проявявал спрямо молителката – негова съпруга, физическо
насилие. Тези факти са безспорно установени от приложените към
настоящото дело НОХД № 991/2021 г. и гражданско дело № 743/2020 г., и
двете по описа на Районен съд – К.***.
По въпроса за вината.
Съдът намира, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брачната връзка има единствено съпруга. От свидетелските
поК.ия по делото безспорно се установява, че с поведението си на 07/***г.
ответника е осъществил състава на престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1
като се е заканил на съпругата си с убийство като това заканване би могло да
възбуди основателен страх у Г. П. за осъществяването му. Не е спорно, че
ответникът е осъществил акт на домашно насилие на 07.08.2020г. над ищцата
като в резултат на нанесения побой й причинил следните травматични
увреждания - кръвонасядания и отоци по клепачите на двете очи, оток,
кръвонасядане и костно хрущене по носа, отоци по окосмените части на
главата, кръвонасядания по шията, оток и кръвонасядание по лявото рамо,
кръвонасядания по левия горен крайник, охлузвания по десния горен крайник,
оток и кръвонасядане по дясната ръка с ограничени движения по пръстите на
същата, кръвонасядания по левия долен крайник и рана в областта на лявата
подбедрица.. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е причинено от
влошените отношения между съпрузите, причината за което е виновното
поведение на съпруга, а именно заплахи, физическите посегателства и
предизвикваните с това му поведение конфликти, според съда са причините
5
за крайно влошените брачни отношения. Предвид това съдът приема, че
изключителна вина за дълбокото и непоправимо разстройство има мъжът,
поради което следва да прекрати брака с развод по вина на съпруга.
По отношение на родителските права:
Съгласно чл. 322, ал.2, изр.2 от ГПК с иска за развод задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, като съгласно чл.
59, ал.2 от СК, дори и да не са предявени тези искове, при липсата на
споразумение между съпрузите, съдът служебно постановява при кого от
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на
родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права,
както и режима на личните отношения между децата и родителите и
издръжката на децата.
Между страните по делото няма спор, кой от двамата родители следва
да упражнява родителските права спрямо малолетното дете М., но
единственият критерий, който е основание за възлагане на родителските
права, е интересът на детето. Той винаги е конкретен и съдът е длъжен да го
установи като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които
засягат физическото, психическото и нравственото развитие на детето, респ.
създаването на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите
им /ПП 1/1974г./. В случая, за да направи тази преценка съдът взе предвид
установеното по делото от писмените доказателства и от данните съдържащи
се в социалния доклад. Преките и непосредствени грижи за малолетната М.
Д. К. на две години, след раздялата на родителите, са поети от майката Г.К..
От данните посочени в социалния доклад се установява, че същата
задоволява основните жизнени потребности на детето. Ответникът не
участвал пряко в грижите за детето, като по данни на майката не проявявал и
заинтересованост за състоянието на М.. Същият до момента бил подпомогнал
финансово за разходите по отглеждането на детето със 150 евро. В
конкретният случай е целесъобразно определяне на поетапен режим на
контакти, с оглед изграждането на стабилна емоционална връзка между
детето и родителят, неупражняващ родителските права.
С оглед на това съдът намира, че упражняването на родителските права върху
детето следва да бъдат възложени на майката, която е по пригодна за
отглеждането на детето.
По въпроса за издръжката и режима на свиждане:
Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършели пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя
в зависимост от нуждите децата и от възможностите на родителите и
съгласно чл.142, ал.2 от СК, предвиждащ размера на минималната издръжка
на едно дете. Според чл. 142, ал.1 от СК "размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи", но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска
от една четвърт от минималната работна заплата (чл. 142, ал.2 от СК).
Възможностите на родителя, който няма да упражнява родителските права и
6
при когото няма да живеят децата, да дава издръжки е предпоставка за
размера на издръжката (чл. 142, ал.1 от СК).
Издръжката на дете се дължи от двамата родители, независимо при
кого то живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-
ма*** дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура
при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на детето. Следователно в случая
бащата следва да поеме по-висок размер на паричната издръжка на детето М..
По правната си същност издръжката представлява задължение за
доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето
защо нуждата на детето от издръжка следва да се ограничат до обикновените
условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта,
който е поддържал до момента или който иска да поддържа. Минималната
издръжка на едно дете е в размер на ¼ от минималната работна заплата.
Следва при определяне размера на издръжката да се вземаме предвид и
обстоятелството, че малолетното дете на страните живее и ще живее при
своята майка, която е полагала и ще полага грижи за отглеждането и
възпитанието му /т.7 от ППВС №5/1970г./ От представения по делото
социален доклад се установява, че М. е на двегодишна възраст, няма данни за
изключителни нужди на детето. Съгласно установената съдебна практика
ППВС № 5/1970 г, т. 4 не следва да се присъжда издръжка в размери, даващи
възможност сумите да се използват за цели извън издръжката /ППВС №
5/1970 г, т. 4/.
Издръжката на ненавършили пълнолетие деца е абсолютно задължение
на родителите им, независимо от трудоспособността и дохода им / арг.чл.143,
ал.2 от СК /, като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от работната заплата за страната, без да е определен максимален размер
/арг.142, ал.2 от СК/. Предвид характера на задължението, предвидената с
чл.142, ал.2 от СК минимална по размер издръжка се присъжда в случаите,
когато задълженият родител реализира доходи в размер на минималната
работна заплата или е без доходи. По делото няма доказателства за доходите
и имущественото състояние на бащата, поради което за негов доход следва да
се приеме минималната работна за страната /650 лева/ . От необходимите
средства за издръжката като се вземе предвид възрастта и нуждите на детето,
доходите на родителите и нормата на чл.142, ал.2 от СК съдът намира, че
ответникът следва да заплати на детето М. съгласно исковата претенция
издръжка за в размер на 180 лева до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване. Издръжката се заплаща ежемесечно до 5-то
число на месеца, за който се дължи, като при забавено плащане се дължи
законна лихва - арг. чл.146, ал.1 от СК. Предвид изложеното предявеният иск
следва да бъдат отхвърлен в частта от уважения до претендирания размер
като недоК..
Съдът намира за основателна и претенцията на ищеца за присъждане
на издръжката, считано една година преди предявяването на иска, а именно
от 04.11.2020 г., тъй като грижите за детето, след като родителите му са се
разделили, са били полагани единствено от неговата майка. Издръжка за
минало време се дължи, ако такава не е давана или е давана в недостатъчен
размер. По делото липсват доказателства, от които да се установява, че за
7
миналия период от фактическата раздяла между страните до датата на
завеждане на иска ответника да е давал издръжка на детето си в пари, или в
натура.
За правилното и хармонично развитие на детето, то следва да поддържа
лични контакти с баща си. В конкретния случай съдът намира, че след като
детето се отглежда от майката, респ. родителските права върху него се
упражняват от нея, бащата следва да има възможност да го вижда и да
контактува с него. В тази насока по делото е установено, че между бащата и
детето липсва емоционална връзка . Именно поради този факт в социалния
доклад е посочено, че следва да бъде определен поетапен режим между
ответника и детето, за да може същото да свикне с присъствието на баща си в
своя живот. Съдът счита, че с оглед изграждането на емоционана връзка
между бащата и детето следва да бъде определен режим на лични контакти,
който да се осъществява както следва : всяка първа и трета седмица, от 10.00
часа в събота до 17.00 часа на същия ден без преспиване.
По въпроса за семейното жилище.
Ищцата не претендира ползването на семейното жилище, след
прекратяване на брака, поради което съдът не следва да се произнася
служебно по този въпрос.
По отношение на фамилното име:
Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, след развода съпругът може да
възстанови фамилното си име преди този брак, т.е. законодателят е
предоставил възможността на съпругът, който при сключването на
гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг, както да
възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си
фамилия. С оглед изричното желание на ищцата след прекратяването на брака
тя следва да носи предбрачното си фамилно име П..
Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по
брачните дела са възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. По
изложените по-горе съображения разноските по делото следва да бъдат
присъдени в тежест на ответника.
Следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в
размер на 50,00 лева, платима от ответника. Ответникът Д. К. следва да
заплати на ищцата Г. Р. К., сумата от 625 лева, представляваща държавна
такса и възнаграждение за един адвокат.
Воден от горните мотиви, съда
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Г. Р. К., ЕГН ********** от
село Р., община К.***, улица *** и Д. К., с ЕГН ********** от село С.,
община П., улица “***, сключен на *** г. в Република Т., за което е съставен
акт за граждански брак №***г., на община П., като дълбоко и непоправимо
8
разстроен.
ПРИЕМА за установено, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има съпруга Д. К., ЕГН-**********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето М. Д. К., с ЕГН **********, на майката Г. Р. К., ЕГН ********** от
село Р., община К.***, улица ***, като определя местоживеенето на детето
при майката.
ОСЪЖДА Д. К., с ЕГН ********** от село С., община П., улица “***
да заплаща на малолетното си дете М. Д. К., с ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Г. Р. К., ЕГН ********** от село Р., община
К.***, улица *** ежемесечна издръжка в размер на 180 лева, считано една
година преди датата на подаване на исковата молба в съда – 04.11.2020 г.
платима до 5-то число на месеца, за който се дължи до настъпване на законни
основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, като отхвърля
предявения иск за присъждане на издръжка в останалата част, над сумата от
180 лева месечно до претендираните 300 лева месечно, като неоснователен.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Д. К., ЕГН
********** от село С., община П., улица “*** с детето М. Д. К., ЕГН-
**********, както следва : всяка първа и трета седмица от месеца, от 10.00
часа в събота до 17.00 часа на същия ден, без приспиване.
ПОСТАНОВЯВА съпругата Г. Р. К., с ЕГН **********, след
прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име П..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 50,00 лева.
ОСЪЖДА Д. К., с ЕГН-********** от село С., община П., улица “***,
да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от
50.00 лева, представляваща окончателна държавна такса при решаване на
делото.
ОСЪЖДА Д. К., с ЕГН-********** от село С., община П., улица “***
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
К.*** държавна такса в размер на 259.20 лева върху присъдения размер на
издръжката.
ОСЪЖДА Д. К., с ЕГН-********** от село С., община П., улица “***
да заплати на Г. Р. К., с ЕГН ********** от село Р., община К.***, улица ***
сумата от 625 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
с въззивна жалба пред Окръжен съд - С..
Съдия при Районен съд – К.***: _______________________
9