Р Е Ш Е Н И Е
№ / 08.06.2020г.
гр.Плевен 08.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри
в.гр.с.в публичното заседание на двадесети май
през
две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
: ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при
секретаря Дафинка Борисова и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията
РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно
гр.дело №1187 по описа за 2019г.на ПОС и за да се
произнесе съобрази следното:
Производство
по чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд ,ІІІ-ти гр.с.№2160 от 25.10. 2019г.,постановено по гр.д.№1871/2019г. по описа на същия съд ОД на
МВР Плевен,гр.Плевен, ул.*** № 3 ,представлявана
от К.В.Н.-директор е осъдена да заплати
на Л.И.Ц., ЕГН ********** *** ,със съдебен адрес:адвокат М.М. *** сумата 2 979,34 лв.,представляваща възнаграждение
за положен 454,17 часа извънреден труд ,вследствие преобразуване на нощен към
дневен труд за периода 27.03.2016 г.до 27.03.2019
г.,ведно със законна лихва върху сумата,считано от датата на завеждане на ИМ-27.03.2019г.до
окончателното ѝ изплащане.С решението на ПРС на осн.чл.78 ал.1 ГПК ОД на
МВР е осъдена да заплати на Л.И.Ц. деловодни разноски в размер на 440лв.На основание чл.78, ал.6 ГПК ОД
на МВР Плевен е осъдена да заплати по сметка
Плевенски Районен съд държавна такса в размер на 119,17лв.върху уважените искове.
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от ОД на МВР Плевен, представлявана от директора К.Н. чрез
главен юрисконсулт П.Ф.,като в жалбата са
изложени подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че РС неправилно е приложил материалния
закон, като е приел, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде
преизчислен по правилата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата/НСОРЗ/. За процесния период 27.08.2016г.-05.08.2019г.,
за който се претендира заплащане на допълнителни суми, като главница за положен
нощен труд, който следва да бъде преобразуван към дневен труд със съответния
коефициент са действали няколко наредби
за реда ,организацията и разпределянето на работното време: Наредба № 8121з –
407/11.08.2014 г. /в сила до 02.08.2016 г./, Наредба № 8121з – 592/ 25.05.2015
г. /в сила от 01.04.2015 г., отм. с решение на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г./
и Наредба № 8121з – 773/29.07.2016 г. Въззивникът твърди, че отмяната на
Наредбата от 25.05.2015 г., съгласно разпоредбата на чл.195 ал.1 от АПК действа
занапред, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 29.07.2016
г. От 29.07.2016 г. до 02. 08. 2016г.,когато е обнародвана последващата Наредба
е действала Наредбата от 2014 г.,но само за четири дни. В нарушение на
материалния закон, ПРС е мотивирал изцяло своите правни изводи за целия
процесен период,съгласно разпоредбата на чл.31 ал.2 от същата Наредба.Въззивникът
счита за неправилни изводите на ПРС, че
е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР, като съдът е приложил
разпоредбите на общото гражданско законодателство – чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.В жалбата се излагат доводи,
че ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР и неговите
служебни правоотношения се уреждат единствено със ЗМВР.Твърди се,че съгласно
разпоредбите на ЗМВР на служителите от МВР е разрешено да полагат по 8 часа нощен труд за разлика от
лицата, работещи по трудово правоотношение и държавните служители по ЗДСл.,за
които е разрешено полагане на 7 часа нощен труд,поради което коефициентът 1,143
не може да се приложи спрямо служителите на МВР,за които съотношението е 8 часа
дневен труд към 8 часа нощен труд ,равно на 1. Изложени са доводи,че ОД на МВР
своевременно е заплащала на ищеца всеки положен час нощен труд с допълнително
възнаграждение по 0,25лв. на час,че ако се приложи този коефициент от 1,143 ще
има дублирано заплащане на положените часове нощен труд, веднъж като
допълнително възнаграждение по 0,25лв.на час
и още веднъж с оглед направената
трансформация,като сумата неоснователно ще бъде завишена с 50 % за извънреден труд.Твърди се,че по
делото не са събрани доказателства ищецът да е работил над рамките на установеното за него работно
време по график и не му се дължи
заплащане на извънреден труд с 50
% увеличение.В тази насока относно неприложимостта на гражданското законодателство
и на НСОРЗ е посочена практика на районни и окръжни съдилища в страната.Въззивникът
счита, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на предявения иск ,
поради което моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС като
неправилно и необосновано и вместо него постанови друго,с което предявения иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Алтернативно в жалбата е взето
становище,че ако не се възприемат изложените доводи за недължимост на
претендираните суми от ищеца,исковата претенция следва да бъде отхвърлена
частично за периода от 01.01.2018 г.- 17.07.2018 г.,за който период извънредния труд следва да
се отчита без превръщане на нощните часове в дневни, съгласно нормата на чл.9г
от Наредбата за работното време, почивките и отпуските,в редакцията й ДВ
бр.41/2017г.Въззивникът моли съда предявения иск да бъде отхвърлен за сумата в размер на 592,87лв.,съгласно
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.Претендират
се и направените по делото разноски.В съд.заседание на 20.05.2020г.не се е явил
представител на ОД на МВР Плевен.Депозирано е писмено становище от юрисконсулт П.Ф.
с искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ОД на МВР Плевен,в което са изложени
подробни доводи и съображения по съществото на спора.Претендират се и
направените разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемият Л.И.Ц. ,чрез своя
пълномощник адвокат М.М. от ПАК не е депозирал писмен отговор в срока по
чл.263 ал.1 ГПК и не се е явил в съдебното заседание на 20.05.2020г.
Окръжният
съд като прецени изложените във въззивната
жалба оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от
надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Безспорно между страните е,че за процесния период 27.03.2016г.-27.03. 2019г. ищецът
Л.И.Ц. е заемал длъжността „мл. автоконтрольор„в
РУ-гр.Кнежа към ОД на МВР Плевен по служебно правоотношение. Трудовата си дейност
ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12
часа при сумарно изчисляване на работното време , съгласно чл.187 ал.3
от ЗМВР.
В исковата си молба,ищецът твърди, че за
процесния период е положил часове нощен труд,които следва да бъдат преизчислени с коефициент от
1,143, съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата за преобразуване на нощния труд към дневен труд, което води
до разлика от 540 часа,представляващи извънреден труд.Съобразно заплатата ищецът
претендира че му се дължи допълнително
възнаграждение за този извънреден труд в размер на 3240 лв.за периода 27.03.2016г.-27.03.2019г.,
ведно със законна лихва върху сумата,считано от датата на завеждане на ИМ-27.03.2019г.до
окончателното й изплащане.
В
хода на съдебното дирене пред ПРС са събрани писмени доказателства, назначена е
и съдебно-икономическа експертиза.От заключението на вещото лице Т.И.,което не
е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се
установява, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период
ищецът е полагал труд на 12/24 часови смени,в т.ч.и през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното
време се е изчислявало сумарно. За периода от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-592/25. 05.2015 г.,впоследствие отменена с решение на
ВАС на РБ от 11.07.2016 г. От 02.08.2016г. действа Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г.,като съгласно тези наредби при работа на смени е
възможно полагането на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като
работните смени не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.В тези наредби не е предвидено изрично и не е регламентирано
преизчисляване на нощен труд към дневен. Вещото лице е извършило преизчисляване
на нощните часове към дневни,с коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ.В
заключението е описан начина на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ
нощните смени при 5 дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а
нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5 дневна
работна седмица.Поради различната нормална продължителност на дневното и
нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се
заплати трудово възнаграждение,колкото за 8 часа през деня. Когато нормалната
продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната продължителност
на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 ч :7 ч, т.е. коефициентът за
превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143.Съгласно експертизата за
периода от 27.03.2016 г. до 27.03.2019г. ищецът е положил общо 3 176 часа нощен труд,който не е преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за
превръщането му в дневен труд.Установено е от ВЛ,че този нощен труд е заплащан своевременно от ответника по 0.25
лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 3 630,17
часа,като за разликата от 454,17 часа е
изчислено възнаграждение за извънреден
труд в размер на 2 979,34лв. при средна
часова ставка 6,56лв., формирана на база месечните основни работни заплати, изчислено с увеличение 50% за извънреден труд. По реда
на чл.214 ГПК ищецът е направил изменение на предявения иск до размер на 2 979,34лв., допуснато
от ПРС в съд. заседание на 25.09.2019г.
ПРС е уважил изцяло така
предявеният иск , като е приел, че следва да бъде приложен чл.9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,като разпоредбите
на тази Наредба следва да бъдат приложени по аналогия и по отношение на лицата
със служебно правоотношение в МВР, поради празнота в правната уредба. Позовал
се е на утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото на труд и
неговото заплащане, равенство на лицата,предоставящи наемен труд, без оглед на
спецификите в правоотношението.Независимо от обстоятелството, че липсва изрична
регламентация в специалната уредба, РС е приел, че положения от ищеца в рамките
на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със
съответния коефициент от 1,143.Във вр. с направеното от ОД на МВР възражение,че
нощният труд е заплатен на ищеца по 0,25лв./час
,ПРС е изложил доводи,че нормите на чл.9 ал.2 НСОРЗ и на чл.8 от НСОРЗ
се прилагат едновременно,респ.при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд по
0,25лв./час.
Изложените от ПРС доводи
относно приложението на чл.9 ал.2 от НСОРЗ за преизчисляване на положения нощен
труд от ищеца към дневен труд с прилагане на коефициент от 1,143 изцяло се
споделят от въззивната инстанция.
Съгласно чл.176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Допълнителното възнаграждение и неговото заплащане изрично е предвидено в
чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР.Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън
установеното за него работно време. В чл.144 от КТ е предвидено, че по
изключение се допуска полагането на извънреден труд в изрично определени
случаи, като т.2 на чл.144 от КТ позволява полагането на извънреден труд от
служители на МВР при изрично посочени случаи. Нормалната продължителност на
работното време от държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица – чл.187 ал.1 от ЗМВР. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8, 12 или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период. При работа на смени е
възможно полагане на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2 и ал.6 от ЗМВР.
Както се посочва и във
въззивната жалба и в мотивите на РС за процесния период са действали няколко
наредби, като в чл.3 ал.3 от Наредбата от 25. 05. 2015г.,Наредбата от
11.08.2014 г. и Наредбата от 29. 07. 2016г.,които са аналогични, се предвижда,
че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд през нощта за
периода от 22,00 часа до 06,00 часа, като в две от наредбите липсва изрично
правило, аналогично на чл.31 ал.2 от Наредбата от 11.08.2014г.,съгласно което
при сумарно отчитане на отработеното време, общия брой часове положен нощен
труд следва да се умножи по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143.
Към
настоящия момент с решение на петчленен състав на ВАС №16766/10. 12. 2019г.по
адм.д.№8601/2019г. е отменена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в частта
относно голяма
част от текстовете.
При липсата на специално
правило, което да определя методологията за превръщането на отработените нощни
часове в дневни, при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР,нормативната празнота следва да се преодолее чрез
субсидиарно приложение на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата.Окръжният съд не споделя направеното от въззивника-ответник
възражение,че НСОРЗ е неприложима в конкретната хипотеза. Съгласно чл.67,ал.3
от Закона за държ.служител,който също намира субсидиарно приложение по
отношение на ЗМВР,размерите на допълнителните възнаграждения по
ал.7,т.1-5,както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.В този
смисъл НСОРЗ като наредба от общото трудово законодателство намира
приложение,след като в др.специални подзаконови нормативни актове издадени по
ЗДСл.или ЗМВР са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби
относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им.В този смисъл, правилни са изводите на ПРС относно основателността
на исковата претенция.
Основателно е
направеното във въззивната жалба възражение,че за част от процесния период на
ищеца на ищеца не се дължи възнаграждение за положен нощен труд ,преизчислено с
коефциент 1,143,съгласно чл.9г от Наредбата за работното време,почивките и
отпуските,в редакцията ДВ бр.41/2017г. Разпоредбата на чл.9г от НРВПО /нов -
ДВ, бр. 41 от 2017г./, влязла в сила на
01.01.2018г е действала за част от процесния период,от 01.01.2018 г. до
17.07.2018 г.Съгласно същата отработените часове от работника или служителя, които
в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното
време са повече от часовете, определени съгласно чл.9б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на
чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда,без превръщане на нощните часове в
дневни. Впоследствие разпоредбата на чл.9г от НРВПО е изменена/ ДВ, бр.
58 от 13.07.2018г., в сила от 17.07.2018г./, като думите "без превръщане
на нощните часове в дневни" се заличават.Налага се извода,че и в двете
хипотези отчетените в повече часове са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9б НРВПО.
При сумирано
изчисляване на работното време обаче отработените часове (фактически
отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след превръщане
на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния
период и се съпоставят с работните часове при нормална продължителност на
работното време за същия този период. В този смисъл правилото на чл. 9г
НРВПО следва да намери приложение за два от периодите на отчитане
01.01.2018г.-31.03.2018г. и 01.04.2018г.- 30.06.2018 г., но не и за положените
за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те
попадат в отчетния период от 01.07.2018г. до 30. 09. 2018г.и по отношение на
тях преценката за наличието на извънреден труд следва да се извърши към
30.09.2018г.,когато вече действа новата редакция на чл.9г от
НРВПО /изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г./ Окръжният съд счита,че за процесните
2 тримесечия на 2018г. нощният труд не следва да се преизчислява към дневен с
коефициент 1,143.
С оглед гореизложените
съображения следва да бъде намалена дължимата сума за главницата , съобразно
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.За
периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018г.не следва да се преизчислява нощния труд към дневен с коефициент от 1,143 ,като
с оглед дадените суми от ВЛ за отделните месеци сумата е общо размер на 592,87лв.,съответно
за І-во тримесечие на 2018г.-300,19лв.за 45,76 часа извънреден труд и за ІІ-ро
тримесечие на 2018г.-292,68лв.за 44,616 часа извънреден труд .Тази сума от 592,87лв.
следва да се извади от общата сума в размер на 2 979,34 лв., представляваща
извънреден труд.Искът с правно основание
чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.143 от КТ се явява
основателен и доказан за сумата 2 386,47лв.,до
който размер следва да бъде уважен,ведно със законна лихва върху сумата,считано
от датата на ИМ-27.03.2019г.За разликата над 2 386,47 лв. до 2 979,34 лв.или за сумата 592,87лв.,претендирано
възнаграждение за 90,376 часа извънреден труд за периода 01.01.2018г.до
30.06.2018г.,искът като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
По изложените
съображения,решението на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено в частта,в която искът е уважен за сумата 2 386,47лв.,ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.Решението на
ПРС следва да се отмени на осн.чл.271 ГПК в частта,която ОД на МВР Плевен е
осъдена да заплати на Л.Ц. разликата над 2 386,47 лв. до 2 979,34 лв.или за сумата 592,87лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за 90,376
извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент от 1,143 на нощния
труд към дневен труд за периода 01.01.2018г.-30.06.2018г.
В отменената част Окръжният съд следва да се произнесе в горния смисъл като
отхвърли иска.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати ДТ върху уважената част от иска в размер на 95,46 лв.Решението на ПРС следва
да се отмени в частта,в която ОД на МВР е осъдена да заплати по сметка ПРС ДТ за
разликата над 95,46 лв.до 119,17лв.
При този изход на
процеса и на осн.чл.78 ал.1 ГПК от
направените от ищеца разноски за двете инстанции общо в размер на 440лв.,
ответникът следва да му заплати разноски съобразно уважената част от иска в размер на 352,44лв. От направените от ответника/въззивник
разноски общо за двете инстанции в размер на 259,59лв. /200лв. за
юрисконсултско възнаграждение-по 100 лв.за всяка съдебна инстанция в мин.размер
и 59,59лв. ДТ за въззивно обжалване/ , ищецът на осн.чл.78 ал.3 ГПК следва да заплати на ответника разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете в размер
на 51,66 лв.По компенсация ответникът следва да заплати на ищеца деловодни
разноски за двете инстанции в размер на 300,78лв.,съобразно уважената и
охвърлената част от иска. Решението на ПРС следва да се отмени и в частта за
разноските.
Водим от горното , Окръжният съд
Р е ш и:
ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен съд,ІІІ-ти гр.с.№2160 от 25.10.2019г.,постановено
по гр.д. №1871/2019 г.по описа на същия съд В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
-В ЧАСТТА,в
която ОД на МВР Плевен ,ул.*** № 3 , представлявана от К.В.Н. е осъдена да заплати на Л.И.Ц.
,ЕГН ********** *** ,със съдебен адрес:адвокат М.М.
*** разликата над 2 386,47 лв. до 2 979,34 лв.или за сумата 592,87лв.,представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за 90,376
часа извънреден труд,получен чрез преизчисляване с коефициент от 1,143 на
нощния труд към дневен труд за периода 01.01.2018г.-30.06.2018г.,ведно със законната
лихва върху сумата,считано от датата на завеждане на ИМ -27.03.2019г. до
окончателното й изплащане;
-В ЧАСТТА,в която на осн.чл.78
ал.1 ГПК ОД на МВР Плевен е осъдена да
заплати на Л.И.Ц. деловодни разноски в
размер на 440лв.
-В ЧАСТТА,в която на основание
чл.78 ал.6 ГПК ОД на МВР е осъдена да заплати по сметка ПРС ДТ за разликата над 95,46 лв.до 119,17лв. КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.И.Ц. ,ЕГН
********** *** ,със съдебен адрес: адвокат М.М. *** против ОД на МВР гр. Плевен, представлявана
от директора К.Н., гр.Плевен,ул.“***“ №3 иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР
вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР за сумата 592,87
лв.,представляваща разликата над 2 386,47
лв. до пълния предявен размер от 2 979,34
лв., претендирана като неизплатено
допълнително възнаграждение за 90,376 часа
извънреден труд,получен чрез преизчисляване с коефициент от 1,143 на нощен към
дневен труд за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г.,ведно с претенцията за
присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -27.03.2019
г. до окончателното изплащане на сумата КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА
на
осн.чл.271 ал.1 гпк решението на Плевенски Районен
съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК ОД на МВР гр.Плевен,представлявана от
директора К.Н.,гр.Плевен,ул.“***“№3 ДА ЗАПЛАТИ на Л.И.Ц., ЕГН ********** *** ,със съдебен адрес: адвокат М.М. ***
деловодни разноски по компенсация,за двете съдебни инстанции , съобразно
уважената и отхвърлената част от иска в размер на 300,78лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл.280,ал.3,т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: