Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260140, 12.11.2020 год., гр.Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищкият районен съд, шести
състав в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЯРА МАРКОВА
Секретар: Ж. И.,
като разгледа докладваното от Председателя
гр.д. № 90 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск, за сумата от 17 000
лв., с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с
чл.45 от ЗЗД.
Ищцата твърди в исковата си молба, че на 06.11.2018 год., около
17.05 часа в гр.Търговище, ул.“П.“ е настъпило ПТП при което водача на товарен
автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.№ Т 8363 МТ Ю.А.Х.,
нарушавайки правилата за движение по пътищата, като не пропуска пресичащата на
пешеходната пътека ищца я блъска и и причинява увреждания. Твърди се в молбата,
че непосредствено след инцидента ищцата е постъпила по спешност в болницата в
гр.Търговище, където и е указана помощ и е установено, че е получила мозъчно
сътресение, довело до загуба на съзнание, както и разкъсно-контузни
рани, кръвонасядания по дясното бедро и дясната подколеница. Ищцата твърди, че в следствие на причинените
при ПТП увреждания търпи неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от травмите и лечението, като възстановяването продължило дълго, появили
се често главоболие и главозамайва, а
самия инцидент породил у нея силен стрес, безпокойство и страх, психически и
физически дискомфорт. Ищцата твърди, че за ПТП е бил
съставен Констативен протокол с пострадали лица, като в констативния протокол е
посочено, че виновен за ПТП е бил водача на автомобила, а на водача бил
съставен АУАН за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП. В молбата се твърди, че
ответника е застраховател на виновния водач по застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите и ищцата предявила извънсъдебна претенция към
ответника, който образувал преписка по щета и я уведомил, че определя
обезщетение в размер на 3000 лв., без да излага мотиви по какъв начин е
определил тази сума и същата била преведена по банковата сметка на ищцата. Тъй
като не била съгласна с определения от ответника размер на обезщетението,
считайки същото за занижено и несъответстващо на претърпените от нея вреди
ищцата счита, че справедливия размер на същото възлиза на 20 000 лв.,
поради което моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да и
заплати обезщетение за претърпени в следствие на ПТП неимуществени вреди в
размер на 17 000 лв., явяващи се разликата между изплатеното обезщетение в
размер на 3000 лв. и този размер, който ищцата счита за справедлив 20 000
лв. Претендира лихви от завеждане на иска и разноските в производството. В
съдебно заседание подържа иска си, чрез процесуалния си представител.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е
упражнил правото си на отговор. В отговора ответника е заявил, че иска е
допустим, но неоснователен. Оспорва твърденията на ищцата, че в по голямата си
част неимуществените вреди, заявени в исковата молба са получени в следствие на
ПТП, оспорва причинно-следствена връзка между уврежданията на ищцата и
произшествието. Твърди, че вина за инцидента има ищцата, която не е била на
пешеходна пътека, не е пресичала, а се е движила по пътното платно, в нарушение
на правилата за движение, без да се съобрази с приближаващото се превозно
средства, не се е огледала и е попаднала в опасната зона на водача. Навежда
доводи за недължимост на част от обезщетението поради
съпричиняване от страна на ищцата на вредоностния резултат, поради нарушение на чл.113 от ЗДвП.
Оспорва размера на заявените неимуществени вреди, като счита същия завишен, с
оглед общия критерий на справедливост и икономическата обстановка в страната,
като твърди, че няма данни ищцата да е имала мозъчно сътресение, а само рана на
главата, кръвонасядания по десния крак също не се
били установени при прегледа непосредствено след инцидента, а период на
възстановяване не е имало, като ищцата е била изписана на 09.11.2018 год. от
болницата като напълно здрава. С оглед изложеното ответника счита, че
заплатеното от него обезщетение в пълна степен съответства на претърпените от
ищцата вреди и не следва да и бъде
присъждано допълнително обезщетение. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски. В съдебно заседание ответника, чрез процесуален представител поддържа
доводите, изложени в отговора.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното: Видно от приложения по
делото Протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от органите на КАТ на
08.11.2018г. и АУАН от 06.11.2018 год., на същата дата - 06.11.2018 год., около 17.00 часа в гр.Търговище, на ул.“ П.“, движейки се в
посока ул.“С.“ водача на товарен автомобил „Ситроен Берлинго“
с ДК № Т 83 63 МТ Ю.А.Х., нарушавайки правилата за движение – чл.119, ал.1 от ЗДвП удря пресичащата на пешеходната пътека пред магазин „Греко“
ищца, реализирайки по този начин ПТП. Видно от приложения АУАН и Наказателно
постановление, което е влязло в сила, за допуснатото нарушение на ЗДвП на
водача на товарния автомобил, причинил с поведението си ПТП му е наложено
административно наказание – глоба. Водача на товарния автомобил не е направил
възражения, при съставяне на АУАН, не е обжалвал и наказателното постановление.
Установи се от показанията на разпитания по делото св. В.В.
– фактически съжител на ищцата, който е бил в близост до мястото на
инцидента и няколко минути след удара е
пристигнал на мястото, че ищцата вследствие на удара е паднала на около метър
от пешеходната пътека, в посока болницата гр.Търговище, същата е била в
безсъзнание, била е откарана с линейка, която е пристигнала за около пет
минути, в Спешна помощ и е оказана първа помощ, след което е била приета за
лечение в Хирургията на МБАЛ гр.Търговище, като все още е била в безсъзнание.
От показанията на свидетеля се установи, че ищцата след удара е имала
наранявания по дясната част на главата, десния крак и ръка, като на следващия
ден след инцидента все още е имала неадекватно поведение и не си е спомняла,
какво се е случило. От приложената по делото Епикриза
( л. 5) е видно, че ищцата е постъпила за лечение в Хирургично отделение на
МБАЛ Търговище на 06.11.2018 год. с диагноза „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“, а от снетата при постъпване анамнеза
е видно, че при приемане в отделението е съобщила, за главоболие и загуба на
съзнание, след получена травма в областта на главата, в следствие на ПТП, без
гадене и повръщане, и е била изписана на 09.11.2018 год., с отбелязване в епикризата – здрава. Издаден е бил болничен лист (л.7),
като разрешения отпуск поради заболяване на ищцата е бил от 06.11.2018 год. до
09.12.2018 год. От приложеното по делото съдебно медицинско удостоверение, се
установи, че при извършен преглед на ищцата от съдебен лекар на 08.11.2018 год.
са констатирани следните травми : по главата в дясната слепоочна тилна област
над дясната ушна мида рана с лекооточни и неравни ръбове с дължина 1 см. И ширина 2-3
мм, покрита със кора от засъхнала кръв, по предната повърхност на дясното бедро
в горната му трета е имала кръвонасядане с кръглова форма от 4-5 см., а по задната повърхност на
дясната подбедрица кръгловато
кръвонасядане с диаметър 10-12см., а заключението е,
че така установените увреждания могат да бъдат получени при ПТП от 06.11.2018
год.
От
заключението на СМЕ и изслушването на вещото лице в съдебно заседание се
установи, че причинно-следствената връзка на установените с медицински
документи увреждания на ищцата, получени след ПТП е установена, чрез прегледа
от съдебен лекар, като отново на база медицинската документация, приложена по
делото вещото лице е дало заключение, че търпените от ищцата болки и страдания
не са били интензивни за продължителен период от време, като провежданата противооточна терапия при престоя на ищцата в МБАЛ е
превантивна за предотвратяване на вторичен мозъчен оток, което е стандартна
медицинска практика при травми на глава, ищцата е била изписана здрава, без
придружаващо лечение, при което същата не е имала нужда от продължаващо и
възстановително лечение. При изслушване в съдебно заседание вещото лице беше
категорично, че такъв оток при ищцата не е наблюдаван, както и, че при
приемането в болницата ищцата не е била в шоково състояние, доколкото
показателите –пулс и кръвно, на същата при пристигането в спешна помощ са били
в норма, а разстоянието от мястото на инцидента до болницата в Търговище е
твърде кратко, за да се приеме, че ищцата е била в шок, но същия е преодолян по
пътя към болницата. Вещото лице заяви, че дори и на място екипа от спешна помощ
да е приложил противошокова терапия, тя не би могла в
рамките на 10 минути да нормализира показанията на ищцата, ако същата след
удара е изпаднала в шоково състояние. От показанията на св.В. се установи, че
стреса, който ищцата е преживяла в следствие на ПТП се е отразил на нейното
психично здраве. След инцидента и един месец след това ищцата е имала проблеми
със съня, главоболие, изпитвала е страх да се движи по улиците, както и страх
да пресича, като е искала при пресичане на пешеходна пътека някой да я
придружава, като с течение на времето се е възстановила.
От заключението на Съдебно-автотехническата експертиза се доказва
възприетия по-горе механизъм на настъпилото
ПТП. Съдът,
счита, че заключенията на
двете експертизи – СМЕ
и СТЕ,
следва да бъдат кредитирани, тъй като същите
са в съответствие със събраните по делото писмени
доказателства и показанията на св.В., които следва да се кредитират, като
логични и съответстващи на останалите доказателства.
Безспорно установено по делото
е, че процесния автомобил има сключен
договор за застраховка „ Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, който
е бил действащ към датата на настъпване на ПТП. Това обстоятелство
не се оспорва
а напротив, се признава от ответната
страна.
Безспорно е също така, а е видно и от приложените писмени доказателства, че
ищцата е предявила извънсъдебна претенция за заплащане обезщетение за
неимуществени вреди пред ответника, в качеството му на застраховател на
виновния за ПТП водач, била е образувана преписка по щета № **********/2019
год., ответника е определил застрахователно обезщетение в размер на 3000 лв. и
същото е било изплатено на ищцата по банков път.
При така установеното съдът прави
следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т.1 от КЗ Застрахователят по задължителна застраховка „ ГО „ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица
в т.ч. пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на МПС по време на
движение или престой. В тези
случаи застрахователят покрива неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт, а разпоредбата на чл. 432
ал. 1 от
КЗ предоставя право на увредения, спрямо
когото застрахования е отговорен по чл.
45 от ЗЗД, да
претендира заплащане на дължимото обезщетение
пряко от застрахователя на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432
ал. 1 от КЗ, следва на първо
място: да се установи наличието
на валиден застрахователен договор за застраховка „ ГО „ между собственика на управлявания от деликвента автомобил
и застрахователя, както и всички предпоставки на чл. 45 от
ЗЗД, пораждащи отговорността
на прекия причинител на вредите
спрямо увредения, а именно да е налице
противоправно извършено действие, наличие на вредоносен резултат,
наличие на вина у прекия извършител,
както и на пряка и непосредствена причинноследствена връзка между противоправното действие и причинения вредоносен резултат. Застрахователят дължи обезщетение за вредите дотолкова,
доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т. е. отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител.
Съдът,
след преценка на всички събрани по делото доказателства приема, че е налице противоправно деяние на водача,
изразяващо се в това, че е нарушил
разпоредбите на ЗДвП. От субективна страна
деянието е извършено непредпазливо, небрежно, тъй като водачът
е бил длъжен да знае правилата,
които регламентират движението по пътищата
и е следвало да съобразява поведението си с тях. Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.
2 от ЗЗД вината
на деликвента се предполага до
доказване на противното. Съдът счита, че и самия
ответник приемайки извънсъдебната претенция на ищцата и изплащайки
застрахователно обезщетение е приел, че е настъпило застрахователно събитие по
вина на водача на товарния автомобил, застрахован в ответното дружество и
доводите, че не е на лице виновно поведение, че е на лице съпричиняване
от страна на ищцата, че е на лице случайно събитие и т.н., изложени от
ответника в отговора са несъстоятелни.
Относно размера на
репарираните причинени увреждания, съдът счита, че следва
да се съобразява
с нормата на чл. 51, ал. 1 от
ЗЗД, а именно че при непозволено увреждане се дължат
всички вреди, които са пряка
или непосредствена последица от увреждането,
като съгласно нормата на чл.
52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съдът по справедливост. Ищцата
претендира обезщетение в размер на 17 000 лв., явяващо се разликата между
изплатеното от ответника обезщетение в размер на 3000 лв. и размера, който
ищцата счита за справедлив от 20 000 лв. От събраните по делото писмени
доказателства и заключението на СМЕ се установи, че в следствие на ПТП ищцата е
претърпяла болки и страдания, заради получените травми се е наложило кратко
болнично лечение и един месец отпуск заради заболяване, а от показанията на
разпитания свидетел се установи,че в кратък период – един месец, след инцидента
ищцата се е страхувала да се движи сама, да пресича пътното платно сама, имала
е проблеми със съня, като се е будила нощем, но също така се установи по
делото, че след тридневния курс на лечение в МБАЛ Търговище ищцата е изписана
здрава, не се е наложило последващо и възстановяващо лечение, не са били на лице
такива увреждания, заради които в дълъг период от време ищцата да е търпяла
интензивни болки и страдания, а психо-соматичните
симптоми, като тревожност, страх, безсъние са отшумели в рамките на един месец.
Както беше посочено по-горе основния
критерий при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е
справедливостта. При спазване на този критерий, с оглед изложените по-горе
фактически обстоятелства и правните изводи, като отчете вида на травмите и тежестта
на страданията на ищцата, които е търпяла в следствие на ПТП, краткия времеви
интервал, в който болките и страданията са отшумели, съдът приема, че
обезщетението за неимуществените вреди определено и изплатено от ответника в
размер на 3000 лв. изцяло кореспондира с критерия на чл.52 от ЗЗД и обратното
претенцията на ищцата за обезщетение в общ размер от 20 000 лв., от които
по съдебен ред търси 17 000 лв. при спазване на критерия справедливост се
явява завишен и явно необоснован.
Съобразявайки изложеното съдът счита,че
предявения иск за изплащане на обезщетение в размер на 17 000 лв. се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
И двете страни имат искане за
присъждане на разноски. Съобразно изхода на делото ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника направените разноски в размер на 200 лв.,
възнаграждение за вещо лице и 200 лв., юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр.
с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Х.И.,
ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник адв.А.М.
от САК, със съдебен адрес *** против „Застрахователно Дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и управление :
гр.София, бул.”Христофор Колумб” № 43, представлявано от Изп.Директори
Й.Ц.и Е.И., действащи чрез юрк.Й.С. иск за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 17 000 лв., на осн. чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с
чл.45 от ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Х.И.,
ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник адв.А.М.
от САК, със съдебен адрес *** да заплати на „Застрахователно Дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и управление :
гр.София, бул.”Христофор Колумб” № 43, представлявано от Изп.Директори
Й.Ц.и Е.И., действащи чрез юрк.Й.С. направените по
делото разноски в размер на 400 лв., от които 200 лв., възнаграждение за вещо
лице и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването
му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: