Определение по дело №5392/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1437
Дата: 15 април 2024 г. (в сила от 19 април 2024 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20241110205392
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1437
гр. София, 15.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
в присъствието на прокурора М. Любч. Б.
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Частно наказателно дело №
20241110205392 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.64, ал.1 от НПК.
Постъпило е искане в СРС от прокурор при СРП по досъдебно
производство № 710/2024г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр.пр.№ 15953/2024г.
по описа на СРП, с което се иска да бъде взета първоначална мярка за
неотклонение ,,Задържане под стража“ спрямо Л. П. Г., с ЕГН: **********,
обвиняем в престъпление по чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4, вр. с ал.1 от
НК.
В мотивите към искането на прокурора се излага становище, че към
спрямо лицето е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление,
към настоящия момент може да се направи обосновано предположение, че е
извършител на деянието, в което е обвинено както и че предвид високата
обществена опасност на същото и размера на причинените вреди, е налице
опасност от извършване на престъпление.
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането и моли съда да го
уважи. Излага съображения в негова подкрепа. Предлага на съда да постанови
определение, с което да вземе спрямо обвиняемия Л. Г. мярка за
неотклонение ,,Задържане под стража“.
Защитникът на обвиняемия оспорва искането за задържане и моли съда
да не го уважава. Счита, че от данните по делото може да се направи
1
обосновано предположение, че лицето е извършило престъпление, но липсват
данни че има опасност да извърши престъпление. Акцентира на чистото
съдебно минало и добро процесуално поведение, както и на желанието за
съдействие и изразеното съжаление. Също така посочва и ангажира писмени
доказателства, че неговият доверител е студент и постоянното му задържане
би довело до нарушаване на учебния процес. Предлага на съда да вземе
различна мярка за неотклонение от задържане, а именно ,,домашен арест“.
В своя лична защита и последна дума обвиняемият Л. Г. се признава за
виновен, изразява съжаление за стореното и моли да не бъде задържан.
Съдът, като съобрази събраните в досъдебното производство
доказателства, изложените в искането доводи, съображенията на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
На 12.04.2024г. е бил депозиран сигнал за извършена ,,телефонна
измама“ на лицето ххххх, с ЕГН: ххххх. В хода на разследването същата била
разпитана като свидетел като в подробните и показания заявява, че лице,
представило и се като неин близък с име ,,ххххх“, и се обадило по мобилния
телефон, заявявайки и че в болница и са му необходими пари. Същевременно
отправил заплахи, че ако не ги получи, щял да посегне физически на
възрастната жена. В показанията си разпитаната свидетелка подробно описва
цялостния механизъм на действие и комуникация с въпросното лице. По
дадени от лицето указания, пострадалата събрала цялата налична в нея сума
от 35 400 лева, сложила ги във фолио и лилава платнена торба, отишла на
терасата и без да поглежда ги хвърлила. Впоследствие били разпитани като
свидетели ххххх, съседка на пострадалата, както и хххххх, които участвали
като поемни лица при претърсването в жилището, обитавано от обвиняемия,
собственост на свидетеля ххххххх В хода на разследването били разпитани и
свидетелите хххххх, които установили обвиняемия, на когото извършили
обиск в обитавания от него имот, както и личен обиск. При извършеното
претърсване били намерени алуминиево фолио и хартиен плик , както
парични суми, за които може да се направи подозрение, че представляват част
от изхвърлените от свидетелката пари.
С Постановление от 13.04.2024г. обвиняемият Л. П. Г. бил подведен
под наказателна отговорност по обвинение в извършено престъпление по
чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4, вр. с ал.1 от НК. Разпитан в качеството си на
2
обвиняем и в присъствието на защитник същият депозирал обяснения, в
които признал за участието си в общо четири прояви, свързани с взимане на
пари, комуникация с хора от Букурещ и получаване на съответни облаги.

Съдът намира, че са налице предпоставките за уважаването на
искането на прокурора за вземане на най – тежката мярка за неотклонение
задържане под стража спрямо Л. Г.. Видно от писмените доказателствени
средства по досъдебното производство и в частност протоколите за
претърсване и изземане, обясненията на обвиняемия пред съда и в хода на
досъдебното производство и от разпитите на свидетели е, че може да се
направи обосновано предположение, че обвиняемият помагач в извършване
на престъпление. Самото му процесуално поведение, изразяващо се
депозиране на обяснения и неуспешният опит да постигне споразумение с
прокурора за прекратяване на наказателното производство, както и
показанията на разпитаната пострадала и намерените в обитаваното от него
жилище на парична сума, обусловят на този ранен етап от разследването
предположението, че лицето е автор на изпълнителното деяние и е съзнавало,
че участва като помагач. Нелогични са неговите твърдения, че е мислел, че
извършва куриерски услуги, предвид липсата на всякаква реална
комуникация между възложителя на поръчките и лицата, които са
предоставяли парите. Последните не се получават чрез хвърляния от тераса,
нито пък се предоставят в кофи за боклук, в близост до търговски обекти в
чужди страни.
Ето защо в случая е налице първата предпоставка на чл.63, ал.1 от
НПК, а именно обосновано предположение, че обвиняемият е съпричастен в
престъплението, за което е обвинен.
Съдът споделя мотивите на прокурора, че е налице и реална опасност
от извършване на престъпление. Независимо от чистото съдебно минало по
признания на самия деец, същият е участвал и в предходни деяния със сходен
характер, поради което и не може да се приеме, че е налице изолиран и
единичен случай. Сумата, която е била отнета по измамлив начин о
пострадалата е значителна и е била съпроводена с отправени заплахи за
нейното здраве (ако не даде парите, ще й бъдат отрязани ушите). Независимо
дали обвиняемият е съзнавал съдържанието на комуникацията между
3
свидетелката хххх и въпросното лице ,,ххххх“, същият много добре е
разбирал, че са налице противоправни действия от негова страна, за които е
получавал и евентуално е щял да получи облага. Изключително високата
степен на обществена опасност на деянието и дееца, обусловят наличие на
предположение, че същият може да извърши престъпление. Без значение е
неговото чисто съдебно минало и учебна ангажираност, последната от които
очевидно не са му попречили да участва в системна противозаконна дейност.
Процесуалното му поведение по изказано съжаление и желае да сключи
споразумение с прокуратурата са ирелеватни в производството по чл.64, ал.1
от НПК и следва да бъдат отчетени при последващото разглеждане на
наказателното производство.
Съдът намира, че в случая не налице опасност от укриване,
доколкото от данните по делото се установява, че адресът, на който е
пребивавал обвиняемия, е на неговия баща свидетеля ххххх, поради което и
може да се приеме, че е налице трайна връзка с населено място и
местопребиваване на настоящ адрес.
Независимо от тези обстоятелства обаче съдът счита, че най –
адекватната мярка за неотклонение в случая би била задържане под стража.
Това е така, тъй като вземането на по- лека мяка за неотклонение,
включително и домашен арест“, би способствала на обвиняемия да продължи
комуникацията си посредством мобилни телефони и други устройства с
реалните извършители на тези деяния, както и евентуално да бъде посещаван
от тях на адреса му. Това на свой ред би го улеснило да продължи да
съдейства за извършване на последващи противоправни деяния, която
хипотетична възможност би била сведена до минимум единствено със
задържане под стража.
С оглед гореизложеното съдът счита, искането на прокурора по чл.
64, ал.1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение ,,задържане под стража“
спрямо обвиняемия Л. Г. е основателно и следва да бъде уважено.
Воден от горното и на основание чл.64, ал.5 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
4
ВЗЕМА спрямо Л. П. Г., с ЕГН: ********** – обвиняем по досъдебно
производство № 710/2024г. по описа на 06 РУ - СДВР, респ. пр. пр.№
15953/2024г. по описа на СРП, мярка за неотклонение ,,ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране с частна
жалба и частен протест в три дневен срок пред СГС.
В случай на жалба или протест насрочва делото в открито съдебно
заседание на 23.04.2024г. от 11:00ч. за която дата и час страните да се считат
уведомени.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Постъпило е искане в СРС от прокурор при СРП по досъдебно
производство № 710/2024г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр.пр.№ 15953/2024г.
по описа на СРП, с което се иска да бъде взета първоначална мярка за
неотклонение ,,Задържане под стража“ спрямо ххххххх, с ЕГН: **********,
обвиняем в престъпление по чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4, вр. с ал.1 от
НК.
В мотивите към искането на прокурора се излага становище, че към
спрямо лицето е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление,
към настоящия момент може да се направи обосновано предположение, че е
извършител на деянието, в което е обвинено както и че предвид високата
обществена опасност на същото и размера на причинените вреди, е налице
опасност от извършване на престъпление.
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането и моли съда да го
уважи. Излага съображения в негова подкрепа. Предлага на съда да постанови
определение, с което да вземе спрямо обвиняемия хххх мярка за
неотклонение ,,Задържане под стража“.
Защитникът на обвиняемия оспорва искането за задържане и моли съда
да не го уважава. Счита, че от данните по делото може да се направи
обосновано предположение, че лицето е извършило престъпление, но липсват
данни че има опасност да извърши престъпление. Акцентира на чистото
съдебно минало и добро процесуално поведение, както и на желанието за
съдействие и изразеното съжаление. Също така посочва и ангажира писмени
доказателства, че неговият доверител е студент и постоянното му задържане
би довело до нарушаване на учебния процес. Предлага на съда да вземе
различна мярка за неотклонение от задържане, а именно ,,домашен арест“.
В своя лична защита и последна дума обвиняемият ххххх се признава за
виновен, изразява съжаление за стореното и моли да не бъде задържан.
Съдът, като съобрази събраните в досъдебното производство
доказателства, изложените в искането доводи, съображенията на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
На 12.04.2024г. е бил депозиран сигнал за извършена ,,телефонна
измама“ на лицето ххххх, с ЕГН: ххххх. В хода на разследването същата била
разпитана като свидетел като в подробните и показания заявява, че лице,
представило и се като неин близък с име ,,ххххх“, и се обадило по мобилния
телефон, заявявайки и че в болница и са му необходими пари. Същевременно
отправил заплахи, че ако не ги получи, щял да посегне физически на
възрастната жена. В показанията си разпитаната свидетелка подробно описва
цялостния механизъм на действие и комуникация с въпросното лице. По
дадени от лицето указания, пострадалата събрала цялата налична в нея сума
от 35 400 лева, сложила ги във фолио и лилава платнена торба, отишла на
терасата и без да поглежда ги хвърлила. Впоследствие били разпитани като
свидетели хххх, както и хххх, които участвали като поемни лица при
1
претърсването в жилището, обитавано от обвиняемия, собственост на
свидетеля ххххх. В хода на разследването били разпитани и свидетелите
ххххх, които установили обвиняемия, на когото извършили обиск в
обитавания от него имот, както и личен обиск. При извършеното претърсване
били намерени алуминиево фолио и хартиен плик , както парични суми, за
които може да се направи подозрение, че представляват част от изхвърлените
от свидетелката пари.
С Постановление от 13.04.2024г. обвиняемият ххххх бил подведен
под наказателна отговорност по обвинение в извършено престъпление по
чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.4, вр. с ал.1 от НК. Разпитан в качеството си на
обвиняем и в присъствието на защитник същият депозирал обяснения, в
които признал за участието си в общо четири прояви, свързани с взимане на
пари, комуникация с хора от Букурещ и получаване на съответни облаги.

Съдът намира, че са налице предпоставките за уважаването на
искането на прокурора за вземане на най – тежката мярка за неотклонение
задържане под стража спрямо ххххх. Видно от писмените доказателствени
средства по досъдебното производство и в частност протоколите за
претърсване и изземане, обясненията на обвиняемия пред съда и в хода на
досъдебното производство и от разпитите на свидетели е, че може да се
направи обосновано предположение, че обвиняемият помагач в извършване
на престъпление. Самото му процесуално поведение, изразяващо се
депозиране на обяснения и неуспешният опит да постигне споразумение с
прокурора за прекратяване на наказателното производство, както и
показанията на разпитаната пострадала и намерените в обитаваното от него
жилище на парична сума, обусловят на този ранен етап от разследването
предположението, че лицето е автор на изпълнителното деяние и е съзнавало,
че участва като помагач. Нелогични са неговите твърдения, че е мислел, че
извършва куриерски услуги, предвид липсата на всякаква реална
комуникация между възложителя на поръчките и лицата, които са
предоставяли парите. Последните не се получават чрез хвърляния от тераса,
нито пък се предоставят в кофи за боклук, в близост до търговски обекти в
чужди страни.
Ето защо в случая е налице първата предпоставка на чл.63, ал.1 от
НПК, а именно обосновано предположение, че обвиняемият е съпричастен в
престъплението, за което е обвинен.
Съдът споделя мотивите на прокурора, че е налице и реална опасност
от извършване на престъпление. Независимо от чистото съдебно минало по
признания на самия деец, същият е участвал и в предходни деяния със сходен
характер, поради което и не може да се приеме, че е налице изолиран и
единичен случай. Сумата, която е била отнета по измамлив начин о
пострадалата е значителна и е била съпроводена с отправени заплахи за
нейното здраве (ако не даде парите, ще й бъдат отрязани ушите). Независимо
2
дали обвиняемият е съзнавал съдържанието на комуникацията между
свидетелката хххх и въпросното лице ,,ххххх“, същият много добре е
разбирал, че са налице противоправни действия от негова страна, за които е
получавал и евентуално е щял да получи облага. Изключително високата
степен на обществена опасност на деянието и дееца, обусловят наличие на
предположение, че същият може да извърши престъпление. Без значение е
неговото чисто съдебно минало и учебна ангажираност, последната от които
очевидно не са му попречили да участва в системна противозаконна дейност.
Процесуалното му поведение по изказано съжаление и желае да сключи
споразумение с прокуратурата са ирелеватни в производството по чл.64, ал.1
от НПК и следва да бъдат отчетени при последващото разглеждане на
наказателното производство.
Съдът намира, че в случая не налице опасност от укриване,
доколкото от данните по делото се установява, че адресът, на който е
пребивавал обвиняемия, е на неговия баща свидетеля ххххх, поради което и
може да се приеме, че е налице трайна връзка с населено място и
местопребиваване на настоящ адрес.
Независимо от тези обстоятелства обаче съдът счита, че най –
адекватната мярка за неотклонение в случая би била задържане под стража.
Това е така, тъй като вземането на по- лека мяка за неотклонение,
включително и домашен арест“, би способствала на обвиняемия да продължи
комуникацията си посредством мобилни телефони и други устройства с
реалните извършители на тези деяния, както и евентуално да бъде посещаван
от тях на адреса му. Това на свой ред би го улеснило да продължи да
съдейства за извършване на последващи противоправни деяния, която
хипотетична възможност би била сведена до минимум единствено със
задържане под стража.
С оглед гореизложеното съдът счита, искането на прокурора по чл.
64, ал.1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение ,,задържане под стража“
спрямо обвиняемия хххххх е основателно и следва да бъде уважено.
3