Решение по дело №932/2015 на Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...........

Гр. София, 11.11.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИНА ДОНЧЕВА

          

при участието на секретаря Д.А., като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 932 по описа на Софийски окръжен съд за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен иск от Х.Г.П., с ЕГН ********** *** против О.Д. *** за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.12.2014 г. до окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на сторените за производството разноски.

         В исковата молба и в уточняваща молба от 23.11.2015 г. ищцата твърди, че на 31.12.2014 г. в 09,30 часа сутринта, слизайки от лекия си автомобил, който паркирала на отредено за това място, намиращо се в гр. Д., ъгъла на ул. „А. С.” и ул. „С. С.”, петно № ..за изграждане на преносим обект за търговия, се подхлъзнала и паднала. Имало навалял сняг, който не бил почистен, а на мястото, на което стъпила имало плочки, които се пързаляли. Ищцата заявява, че преди време на същото място имало търговски обект – павилион, който по решение на длъжностните лица на общината бил премахнат, но поставените плочки не били премахнати. От образувалата се снежна покривка нямало видимост, поради което и ищцата не знаела, че стъпва на пързалящи се плочки. Заявява, че причината довела до инцидента била липса на снегопочистване, както и наличието на фаянсови плочки на мястото за паркиране, които задължения по отстраняването им били на общината. Поддържа, че последната била задължена след премахване на павилиона да отстрани и поставените плочки, тъй като мястото било отредено за паркинг. След станалия с нея инцидент същите били премахнати.

         Твърди, че вследствие на падането получила счупване на гръбначния стълб в поясната област, като бил счупен прешлен Л2 и била намалена височината на прешлените тела. Първоначално била настанена за лечение в УМБАЛСМ „П.”, от където била изписана на 07.01.2015 г., а на следващия ден – 08.01.2015 г. постъпила на лечение в МБАЛСМ „С.”, където й била извършена операция на счупения прешлен.

         Заявява, че и към момента чувства силни болки при работа, при сядане и ставане в лумбалната област, а операцията й помогнала дотолкова, доколкото след време да може да се движи, без да изпитва силни болки. Ползвала обезболяващи средства, за да намали степента на болките.

         С оглед горното за ищцата бил налице правeн интерес от предявяване на настоящия иск, с който моли съда да осъди ответната Община да й заплати неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на инцидента – 31.12.2014 г. до окончателното изплащане на главницата.

         В срока по чл. 131 ГПК ответникът - О.Д. чрез упълномощения от него адв. Ц. М. от САК, е депозирал писмен отговор, в който и в молба-уточнение към писмения отговор от 14.01.2016 г. изразява становище по основателността на предявения иск.

         Оспорва същия като изцяло неоснователен, като заявява, че настъпилото увреждане на здравето на ищцата е по нейна вина вследствие невнимание. Евентуално вина за това имало трето лице – ЕТ „К.М.– Д.” – ***, което по силата на сключен с Общината договор за наем на общинска земя, ползвана за поставяне на павилиони или временни постройки с търговска цел, не изпълнило задължението си след премахване на павилиона да отстрани всичко останало, в това число и евентуално останали плочки.

         Поддържа, че задълженията на общината се  свеждали до това да поддържа улиците, площадите, тротоарите, парковете и обществените сгради, които били за обществено ползване, с оглед на което и за процесния инцидент тя не носела отговорност. Това било така, тъй като мястото, на което ищцата паркирала автомобила си не било предвидено за паркинг, а било върху петно № 19, което било публична общинска собственост, неотворено за публично ползване и навлизането в него без разрешение на общината било на отговорността на навлизащия.

С оглед изложеното, ответникът моли предявеният иск като неоснователен да бъде отхвърлен, като претендира присъждане на сторените за производството разноски.

         Привлеченото като трето лице-помагач на ответника - ЕТ „К.М.– Д.” изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че о.Д. няма задължение да поддържа мястото на инцидента във вид, предназначен за пешеходно преминаване и тъй като ищцата е спряла на неразрешено за паркиране място, тя  носи отговорност за безопасността си. Сочи, че с поведението си ищцата е допринесла за увреждането си. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

 В съдебно заседание ищцата и ответникът поддържат позициите си, изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба. Третото лице помагач  ЕТ „К.М.– Д.” изразява становище за неоснователност.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира че са предявени обективно съединени искове по чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото се установяват следните факти:

От приетата епикриза на  УМБАЛСМ „Н.И. П.” ЕАД, се установява, че Х.Г.П. е приета за лечение на 31.12.2014 г. и е изписана на 07.01.2015 г., с поставена диагноза – счупване на гръбначния стълб в поясната област - закрито.

От представената епикриза на МБАЛ „С.” ЕООД, се установява, че Х.Г.П. е приета за лечение на 08.01.2015 г. и е изписана на 11.01.2015 г. с поставена диагноза – фрактура вертебре L2 – КП 205.

Със заповед № РД-15-30/23.03.1994 г. на кмета на О.Д. е одобрен застроителен и регулационен план на гр. Драгоман – Централна градска част кв.4,5,13,14,52,54,74,75,76,77,78,79,80.

От представената план-схема на ЦГЧ на гр. Д. е видно, че  строително петно с № 19 е публична общинска собственост, което обстоятелство не се оспорва от ответника, разположено непосредствено до тротоара, в пешеходно пространство.

От договор за наем на общинска земя, ползвана за поставяне на павилиони или временни постройки с търговска цел, сключен на 29.12.2004 г. между О.Д. и ЕТ „К.М.– Д.” се установява, че О.Д. като наемодател е предоставила на ЕТ „К.М.– Д.” като наемател за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, а именно: Строително петно № 19, съгласно схемата за разполагане на временни преместваеми съоръжения за търговия /маси, павилиони, кабини и др./ в гр. Д. – ЦГЧ при съседи: петно № .. и улица с площ 11 кв.м.

Със заповед № РД-15-189/31.08.2011 г. на кмета на О.Д. е прекратен договора за наем, сключен между о.Д. и ЕТ „К.М.– Д.”, считано от 01.08.2011 г.

По делото е изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза, която дава заключение, че ищцата Х.Г.П. е получила компресивно счупване на тялото на втори поясен прешлен и отчупване на последния опашен прешлен. Тялото на компресивно смачканият прешлен е било изпълнено с костен цимент под налягане, което е стабилизирало фрактурата, но не е възстановило напълно анатомичната форма на прешлена. Отчупването на върха на опашната кост не е било открито и спрямо него не са били предприемани терапевтични мероприятия. Вещото лице заключава, че функцията на гръбначния стълб не е напълно възстановена, тъй като не е напълно възстановена и анатомичната форма на пострадалия прешлен, както и неговата връзка с останалите. Няма да може да бъде възстановена функцията на гръбначния стълб до края на живота на ищцата, тъй като е невъзможно анатомичното възстановяване на формата на тялото на засегнатия прешлен. При промяна на атмосферните условия, при висока влажност ищцата ще има неприятни усещания до явна болка в местата на счупване, което ще налага прием на обезболяващи. Болките и страданията във възстановителния период за счупен прешлен /около година/ са особено интензивни през първите 3-4 месеца, интензивни до към 6-7 месец и с постепенно затихване към края на възстановителния период. В допълнителното заключение вещото лице е дало заключение, че в периода между напускането от ищцата на първото болнично заведение и постъпване във второто за оперативно лечение не може да настъпи влошаване на състоянието й от проведената с отложена спешност оперативна интервенция. Не е възможно да се увеличат болките и страданията й, тъй като след извършване на процедурата по запълване на прешленното тяло с цимент под налягане, болките дори се засилват за период от няколко дни до седмица.

По делото са разпитани трима свидетели на ищеца и един на ответника.

От показанията на свидетеля В.Т.М. се установява, че на 31.12.2014 г. преди обяд в центъра на гр. Д., ул. „С. С.” № . видял как ищцата слязла от колата си и паднала на паркинга. Ищцата извикала и свидетеля й се притекъл на помощ. Имало навалял сняг около 4-5 см., който не бил почистен. Сочи, че на мястото на инцидента имало плочки от павилион, които не били премахнати. След случилото се общината премахнала плочките.

От показанията на свидетеля И.С.Х. се установява, че на 31.12.2014 г. видял как ищцата паднала и заедно с В.М. отишли да я вдигнат. В последствие разбрали, че има счупен прешлен. На мястото на произшествието имало останали фаянсови плочки от павилион, които били покрити със сняг. Пет шест месеца след инцидента плочките били премахнати.

От разпита на К. П., съпруг на ищцата, се установява, че съпругата му претърпяла инцидент на 31.12.2014 г. преди обяд. Болките след инцидента били много силни. Приета била в УМБАЛСМ „Н.И. П.”, но не се съгласила да й бъде направена операция там, поради което постъпила за лечение в друго лечебно заведение. В началото ищцата пиела обезболяващи, които й били предписани. Дава показания, че и сега през нощта изпитва болки,  също като извършва физическа дейност. В резултат на инцидента не може да шофира.

От разпита на свидетеля на ответника Л. М. С. се установява, че същият е служител на О.Д. от 2011 г., ръководител на отдел „Чистота”. На мястото на инцидента петната на павилионите били три, две били развалени, останал един, който не бил непосредствено до пътното платно. След премахване на павилиона били поставени колове с ленти да не се минава. Сочи, че мястото не е обозначено за паркинг.

Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като разпитаните свидетели са имали непосредствени впечатления са доказваните обстоятелства.

При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:

Предявените искове, предмет на настоящото дело, черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД. С твърденията, изложени в исковата молба, ищцата се позова на бездействието на ответника по предприемането на необходимите действия и мероприятия по поддържане и обезопасяване изправността на  процесното място /строително петно/, както и бездействие относно зимно снегопочистване. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква работа, отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. От съдържанието на тази норма следва извода, че тя се намира в отклонение от общия принцип на деликтната отговорност, прогласен с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, за задължението да се поправят виновно причинените вреди, т.е. отговорността по чл. 49 от ЗДД е акцесорна и има обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия. Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях.

В обсъжданата хипотеза безспорно се установи по делото, че на 31.12.2014 г. Х.Г.П., слизайки от лекия си автомобил, който паркирала в гр. Д., ъгъла на ул. „А. С.” и ул. „С. С.”,  до  строително петно № 19 за изграждане на преносим обект за търговия, се подхлъзнала и паднала на поставените плочки. Според съдебно медицинската експертиза ищцата е получила компресивно счупване на тялото на втори поясен прешлен и отчупване на последния опашен прешлен.

Произшествието настъпва в гр. Д., строително петно с № 19, съгласно схема за разполагане на временни преместваеми съоръжения за търговия в гр. Драгоман – ЦГЧ при съседи: петно № 18 и улица с площ 11 кв.м. Т.е. мястото, където е станал инцидента е  публична общинска собственост, който факт не се оспорва от ответника и според приетата план-схема на ЦГЧ на гр. Д., строително петно № 19 е разположено в пешеходно пространство. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от Закона за общинската собственост имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Според чл. 16 от същия закон поддържането и ремонтите на имотите и вещите - общинска собственост, се извършват от лицата, на които са предоставени за управление. От това следва, че държавните органи, в т.ч. общините са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона - добро управление на съответните обществени имоти. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. В този случай отговорността за поддържането на строително петно с № 19, предназначено за разполагане на временни преместваеми съоръжения за търговия, се носи от О.Д. като собственик на терена.

Установява се по безспорен начин от показанията на свидетелите, че мястото на инцидента е било непочистено, имало е останали плочки от преместваем обект, които не са били премахнати, поради което увреждането вследствие на злополуката е в пряка причинна връзка с бездействието на ответника.

Имайки предвид показанията на разпитаните свидетели се налага извода, че наличието на препятствие не е било нито обозначено, нито обезопасено към деня на инцидента и това е създавало пряка опасност. Свидетелят В.М. дава показания, че имало и други инциденти с пострадали на хора на процесното място, като свидетелят се стремял да ги предпази, знаейки за опасността.  

След като задължението за поддържане и ремонт на имота е било на О.Д. то последната се явява възложител на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД.  Тъй като  тази хипотеза не  изисква да се установи виновните действия на конкретно физическо лице, натоварено от ответника да поддържа в изправност и безопасност имота,  съдът счита, че е налице и причинно-следствена връзка между бездействието на Общината, поради което настъпилите вреди са пряк резултат от неизпълнението на възложеното й със закон задължение. Съдът намира, че в конкретният случай са налице всички изисквани от чл.49 ЗЗД предпоставки, ангажиращи отговорността на О.  Д. и  така предявеният иск се явява доказан по основание. Твърдението на Общината, че мястото не било предназначено за паркинг, поради което не може да се използва за такъв не се споделя от съда. Нарушаването на правилата на Закона за движение по пътищата има за последица административнонаказателната отговорност на дееца. Т.е. в случая, дали ищцата е паркирала на разрешено за това място, какво е направила или какво е трябвало да направи във всеки един от случаите, и дали е налице нарушение на посочени разпоредби на закона не може да обоснове различен извод от направения.

Болките и страданията на ищцата са причинени именно от деянието на служители на ответника, поради което същият следва да понесе отговорност. Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице е във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения.

От разпитаните свидетели В.Т.М. и И.С.Х. се установи, че ищцата изпитала болка в резултат на падането. Съпругът й дава показания, че в началото приемала обезболяващи, тъй като болките били силни, към момента не приема медикаменти във връзка с този здравословен проблем. Според медицинската експертиза болките и страданията на ищцата във възстановителния период за счупен прешлен са особено интензивни през първите 3-4 месеца, интензивни до към 6-7 месец и с постепенно затихване към края на възстановителния период /около година/. При рязка промяна на атмосферните условия, при висока влажност, дълго време стоене права ищцата ще има неприятни усещания до явна болка в местата на счупване, което ще наложи прием на обезболяващи.

Съобразявайки изложеното дотук съдът счита, че житейски оправдано и с оглед съдебната практика при присъждане на обезщетения в подобни случаи е да се определи обезщетение на ищцата в размер на   15 000 лева, като иска до пълния предявен размер от 30 000 лева следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 86, вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД и с оглед основателността на главния иск, съдът приема за основателна и ищцовата претенция за заплащане на законната лихва върху главницата, в случая уважения размер на иска от 15 000 лева за неимуществени вреди, считано от деня на увреждането – 31.12.2014 год. до окончателното изплащане, тъй като длъжникът изпада в забава при задължения, произлизащи от непозволено увреждане от деня на увреждането, без да е необходима покана.

При този изход на делото съдът следва да разпредели разноските  между страните и да се произнесе по тях.

Ищцата и ответника претендират разноски по делото. Съобразно уважената/отхвърлената част от исковете ответника ще дължи на ищцата разноски в размер на 130,00 лева. Ищцата ще дължи на ответника разноски в размер на общо 725,00 лв.

Наред с това ответникът следва да бъде осъден да заплати и адвокатско възнаграждение. В случая ищцата е представила договор за правна защита и съдействие от 15.02.2016 г., от които е видно, че предоставената от адв. К.И. Н. правна помощ е безплатна. При това положение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К. И. Н. минималното адвокатско възнаграждение, което на осн. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза  в размер на 980,00 лева /деветстотин и осемдесет лева/.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК О.  Д. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския окръжен съд дължимата държавна такса върху уважения размер на иска - 600,00 лв. /шестотин лева/.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА О.Д. ***, БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета А. А. И.да заплати на Х.Г.П., с ЕГН ********** ***  на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 15 000,00 лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата – главница, считано от 31.12.2014 г. до окончателното й изплащане. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.

 

ОСЪЖДА  О.Д. ***, БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета А. А. И. да заплати на Х.Г.П., с ЕГН ********** *** разноски направени пред настоящата инстанция в размер на 130,00 лв. /сто и тридесет лева/, съразмерно с уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА Х.Г.П., с ЕГН ********** *** да заплати на О.Д. ***, БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета А. А.И. разноски направени пред настоящата инстанция в размер на 725,00 лв. /седемстотин двадесет и пет лева/, съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

ОСЪЖДА О.Д. ***, БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета А. А. И. да заплати на адвокат К. И. Н. от Софийска адвокатска колегия, с адрес: гр. С., бул. „М.” № .., ет. ., в качеството му на пълномощник на Х.Г.П., с ЕГН ********** *** по настоящото дело, сумата от 980,00 лева /деветстотин и осемдесет лева/, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

 

ОСЪЖДА  О.Д. ***, БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета А. А. И. да заплати по сметка на Софийския окръжен съд държавна такса за производството по делото върху уважения размер на иска в размер на 600,00 лв. /шестстотин лева/.

 

Решението е постановено при участието на ЕТ К.М.- Д. ЕИК ********* с адрес *** в качеството на трето лице-помагач на ответника О.Д.

 

 Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                          

    СЪДИЯ: