№ 1675
гр. София, 04.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Г.М.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Частно гражданско дело №
20231110169137 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и следващите ГПК.
Софийският районен съд е сезиран от /ФИРМА/ със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. А. К. за
посочените в заявлението парични суми, с произход непогасени задължения
по сключен договор за потребителски кредит. Сред претендираните в
заявлението вземания са и за сумата от 90 лв. – такса за експресно
разглеждане на заем по т. 2.5 и пункт 5 от договор за потребителски кредит №
*****/17.10.2022 г., както и за сумата от 105 лв. – „разходи за ползване на
човешки ресурс по чл. 26, ал. 4 от договора“, свързани с действия по събиране
на дълга.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит.
В случая предвид потребителския характер на договора за кредит (чл. 9
ЗПК), длъжникът – потребител, може да дължи такси за допълнителни услуги,
но не и такива, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 1
ЗПК и арг. чл. 10а, ал. 2 ЗПК. „Допълнителни услуги“ по чл. 10а, ал. 1 ЗПК са
такива услуги, които са извън основната престация на заемодателя, а именно
отпускане на заема и неговото администриране – по аргумент за противното
от нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и които нямат пряко отношение към
насрещните престации на страните – предоставяне на парична сума и връщане
на същата (заедно с възнаградителна лихва) на определен падеж.
Допълнителни услуги например са издаването на различни референции,
удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на
текущото задължение – в последния смисъл е решение на САС от 28.02.2018г.
по т.д. № 3001/2017г., потвърдено с решение № 345 от 9.01.2019 г. на ВКС по
т. д. № 1768/2018 г., II т. о., ТК.
В конкретния казус таксата за експресно разглеждане на заем по т. 2.5
1
от договор за потребителски кредит № *****/17.10.2022 г., няма характер на
допълнителна услуга, защото не е услуга, предлагана при действието на
договора, а е за действия, предхождащи самото сключване на договора –
експресно разглеждане на искането за кредит. Клаузата, уреждаща
възнаграждение за услуга, която не е сред допустимите по договора за
потребителския кредит, противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК и е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради което заявлението в частта
относно искането за сумата от 90 лв. – такса за експресно разглеждане на
заем по т. 2.5 и пункт 5 от договор за потребителски кредит №
*****/17.10.2022 г. следва да бъде отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК.
Съдът намира, че и претендираната сума от 105 лв. – „разходи за
ползване на човешки ресурс по чл. 26, ал. 4 от договора“, свързани с действия
по събиране на дълга, не се дължи, защото доколкото не се твърди да са
правени конкретни разходи във връзка със събирането на вземанията по
договора, се касае за такса, начислявана от кредитора при нередовно
обслужване на кредита. Претендираната сума за „разходи за ползване на
човешки ресурс по чл. 26, ал. 4 от договора“, представлява такса, свързана с
управлението на кредита, която съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК не се дължи,
поради което и в тази част заявлението следва да бъде отхвърлено на
основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
На основание изложеното по – горе, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, подадено от /ФИРМА/ срещу М. А. К. В ЧАСТТА на претенцията
за сумата от 90 лв. – такса за експресно разглеждане на заем по т. 2.5 и пункт
5 от договор за потребителски кредит № *****/17.10.2022 г., както и в
ЧАСТТА на претенцията за сумата от 105 лв. – „разходи за ползване на
човешки ресурс по чл. 26, ал. 4 от договор за потребителски кредит №
*****/17.10.2022 г.“, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в едноседмичен срок от връчването му на
заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2