Производството е по чл.244 във връзка с чл.217 от ГПК. Постъпила е частна жалба от Банко Нанев Коев от гр.Раднево против определение № 2 от 09.01.2004 г., постановено по ч.гр.д.№ 17/2004 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Махмуд Юсеин Рашид от гр.Кърджали, сумата в размер на 8 000 лева, произтичаща от запис на заповед от 27.01.2003 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.01.2004 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 83.85 лева. Счита, че атакуваното определение е незаконосъобразно, поради противоречие със закона и порок на изпълнителното основание. Въз основа на обжалваното определение бил издаден изпълнителния лист на основание чл.237, б.”д” от ГПК, като в тази връзка твърди, че с оглед посоченото основание в мотивите на определението имало съществено противоречие между правното и фактическото основание за издаване на изпълнителния лист, като чл.237, б.”д” визирал “постановленията на административните органи, по които допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища. Твърди също, че не дължи на Махмуд Юсеин Рашид посочената в изпълнителния лист сума от 8 000 лева, тъй като не е подписвал представения от него запис на заповед. Моли съда да отмени атакуваното определение като незаконосъобразно. Направено е и искане за спиране изпълнението по изпълнително дело № 17/2006 г. на СИС при Радневски районен съд. Съдът, като съобрази доказателствата по делото, прие за установено следното: С молба по чл.242, ал.1 от ГПК Махмуд Юсеин Рашид от гр.Кърджали е поискал от Кърджалийския районен съд, на основание чл.237, б.”д” от ГПК, да издаде изпълнителен лист против настоящия жалбоподател Банко Нанев Коев от гр.Раднево, за сумата в размер на 8 000 лева, претендирана като дължима сума по представен към молбата запис на заповед от 27.01.2003 г., ведно със законната лихва върху нея и направените по издаването на изпълнителния лист съдебни разноски. Към молбата е приложен документ, наименован в заглавието си “запис на заповед”, с посочени: издател – Банко Нанев Коев, безусловно обещание да се плати сумата от 8 000 лева, падеж – 30.03.2003 г., място на плащането – гр. Кърджали, името на лицето, на което трябва да се плати – Махмуд Юсеин Рашид, дата на издаването – 27.01.2003 г., място на издаването – гр.Кърджали и подпис на издателя. С обжалваното определение № 2 от 09.01.2004 г., постановено в производство по чл.242, ал.1 от ГПК по ч.гр.д.№ 17/2004 г., Кърджалийския районен съд, на основание чл.237, б.”д” от ГПК, е осъдил жалбоподателя Банко Нанев Коев да заплати на Махмуд Юсеин Рашид от гр.Кърджали, сумата в размер на 8 000 лева, произтичаща от запис на заповед от 27.01.2003 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.01.2004 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 83.85 лева и е постановил да се издаде на молителя изпълнителен лист. За да постанови своя съдебен акт Кърджалийският районен съд е приел, че представения документ, наименован “запис на заповед” е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на молителя Махмуд Юсеин Рашид против лицето, срещу което се иска издаване на изпълнителния лист – жалбоподателя в настоящото производство Банко Нанев Коев. Въз основа на обжалваното определение на Кърджалийския районен съд е бил издаден изпълнителен лист в полза на Махмуд Юсеин Рашид против Банко Нанев Коев за сумата 8 000 лева по представения към молбата запис на заповед от 27.01.2003 г., което обстоятелство е и отразено със съответната заверка на Кърджалийския районен съд от 09.01.2004 г. на гърба на същия този изпълнителен лист. От представеното пред настоящата инстанция заверено копе от призовка за доброволно изпълнение се установява, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 17/2004 г. на Районен съд – Кърджали е било образувано изпълнително дело № 203/2006 г. по описа на съдия – изпълнител при Районен съд – Раднево, като призовката е връчена на жалбоподателя на 06.12.2006 г. С оглед датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение следва да се приеме, че частната жалба е допустима – подадена е в срок и от лице, имащо интерес от обжалването. Разгледана по същество същата е основателна. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ОСГК на ВКС, за да е редовен записът на заповед от външна страна, не е достатъчно изразът “запис на заповед” да е посочен само в заглавието или само в текста на документа, а трябва самият документ да се назове запис на заповед и в текста му да стои изразът “запис на заповед”, като документ, който не съдържа посоченото наименование в своя текст, не е запис на заповед според чл.536, ал.1 от ТЗ. В тази връзка, видно от цитирания по-горе документ, послужил като основание за издаване на изпълнителния лист, същият съдържа изразът “запис на заповед” само в заглавието си, но не и в текста на документа. Предвид изложеното и с оглед горецитираното тълкувателно решение № 1/28.12. 2005 г. следва да се приеме, че този документ не е запис на заповед, респективно не представлява редовно от външна страна изпълнително основание по б.”е” на чл.237 от ГПК. Що се касае до представения в настоящото производство с молба от Махмуд Юсеин Рашид запис на заповед /заверено копие/, то същият е ирелевантен в случая, доколкото изпълнителния лист е бил издаден въз основа на горецитирания документ, наименован “запис на заповед”, а не въз основа на представения в това производство такъв, което изрично се установява от наличието на заверка за издаден изпълнителен лист на гърба на първия документ, респективно от липсата на такава при представения в настоящото производство запис на заповед. Впрочем, видно от така представения в това производство с молба вх.№ 145/10.01.2007 г. от Махмуд Юсеин Рашид запис на заповед, същият съдържа освен реквизитите на цитирания по – горе документ, послужил като основание за издаване на изпълнителен лист, а именно: издател – Банко Нанев Коев, безусловно обещание да се плати сумата от 8 000 лева, падеж – 30.03.2003 г., името на лицето, на което трябва да се плати – Махмуд Юсеин Рашид, дата на издаването – 27.01.2003 г., място на издаването – гр.Кърджали и подпис на издателя, така също и израза “запис на заповед” в текста на документа, като за място на плащане е посочено – касата на фирмата в гр.Кърджали на ул.”Републиканска” № 37. Тези обстоятелства потвърждават по един недвусмислен начин, че се касае до два различни документа, респективно, че определението на районния съд е било постановено, а изпълнителния лист е бил издаден именно на основание представения с молбата по чл.242, ал.1 от ГПК документ, заверено копие от който се съдържа в гр.д.№ 17/2004 г. на Кърджалийския районен съд. Освен горното, съдът намира за основателен и довода за противоречие в обжалваното определение между правното и фактическото основание за издаване на изпълнителния лист. Така от определението на Кърджалийския районен съд се установява по един безспорен начин, че изпълнителния лист е издаден въз основа на запис на заповед – изпълнително основание по чл.237, б.”з” от ГПК към момента на постановяване на съдебния акт, а като правно основание е посочен чл.237, б.”д” от ГПК, касаещ постановленията на административните органи, по които допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища. Ето защо определението на районния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено, като се отхвърли искането за издаване на изпълнителен лист. Що се касае до искането за спиране на изпълнително дело № 17/2006 г. по описа на съдия – изпълнителя при Районен съд – Раднево, то по делото не само липсват доказателства за образувано такова изпълнително дело, но и не се установява каквато и да е относимост на това дело към настоящия спор. Ето защо искането е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение. Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2 от 09.01.2004 г., постановено по ч.гр.д.№ 17/2004 г. по описа на Кърджалийския районен съд, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ молбата на Махмуд Юсеин Рашид с адрес в гр.Кърджали, ул. ”Васил Априлов” № 39, вх.В, и втори адрес в гр.Кърджали, ул. ”Васил Априлов” № 1, ап.39, с ЕГН ********** за издаване на изпълнителен лист срещу Банко Нанев Коев с адрес в гр.Раднево, ул. ”Еделвайс” № 4, вх.В, ет.2, ап.6, с ЕГН **********, на основание чл.237, б.”д” от ГПК, за сумата от 8 000 лева, произтичаща от документ, наименован “запис на заповед” от 27.01.2003 г., приложен към молбата по гр.д.№ 17/ 2004 г. на Кърджалийския районен съд, въз основа на който е бил издаден изпълнителен лист за сумата от 8 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.08.2004 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по издаването на изпълнителния лист съдебни разноски, като неоснователна. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Банко Нанев Коев с адрес в гр.Раднево, ул. ”Еделвайс” № 4, вх.В, ет.2, ап.6, с ЕГН ********** за спиране изпълнението по изпълнително дело № 17/2006 г. по описа на съдия – изпълнителя при Районен съд – Раднево, като неоснователна. Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в седмодневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2.
|