Решение по дело №496/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от К. Р. М., [ЕГН] от [населено място], общ. Ловеч, [улица], чрез адв. Г. Г. от АК Ловеч, с адрес за призоваване: [населено място], [улица], ет.4 ст.402 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0906-000168/18.09.2024г., издадена от Д. П. Д., началник-група към ОДМВР Ловеч, сектор “Пътна полиция“, с която на К. Р. М. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и е отнето СУМПС [номер].

По изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната заповед се иска нейната отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован – се явява лично и с пълномощник адв. Г. Г. от АК Ловеч, който излага съображения по съществото на спора и претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът по делото - издателят на оспорената заповед Д. П. Д., началник-група към ОДМВР Ловеч, сектор “Пътна полиция“ – редовно призован – не се явява и не се представлява.

Настоящият съдебен състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че на 18.09.2024 г. е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на К. Р. М. затова, че на същата дата в 10:55 ч. в [населено място], [улица], до дом №52 с посока на движение от [населено място] към центъра на града, управлява лек автомобил Мерцедес МЛ 270 ЦДИ с рег. номер ...., собственост на З. М. М., [ЕГН], след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред с техническо средство Д. Д. 5000 с фабричен номер ARRN-0002. Проба 66, като е отчетен е положителен резултат за амфетамин в 14:17ч.. Издаден е талон за изследване номер 0156157 и 8 броя холограмни стикери с номер [рег. номер]. В АУАН също е посочено, че лицето е нарушило чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. АУАН е подписан от нарушителя и екземпляр от него му е връчен срещу подпис на същата дата.

Актосъставителят е изготвил и представил Докладна записка до Началника на Сектор “Пътна полиция“ при ОДМВР Ловеч в която е описал произшествието.

На база на съставения АУАН, Д. П. Д., началник-група към ОДМВР Ловеч, сектор “Пътна полиция“, (упълномощен със Заповед № 295з-315/07.01.2022 г.) е издал оспорената в настоящото съдебно производство ЗППАМ № 24-0906-000168/18.09.2024г. С нея на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и е отнето СУМПС [номер].

Според отбелязаното в нея, Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 18.09.2024 г., а жалбата е депозирана в ОДМВР Ловеч на 02.10.2024 г., видно от поставения входящ номер.

При тази установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Безспорно е установено по делото, че служител на сектор “Пътна полиция“, при ОДМВР Ловеч е съставил АУАН на жалбоподателя за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. С оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" СУМПС се изземва със съставянето на АУАН на лицето, управлявало МПС-во. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Нарушението, описано в АУАН съвпада с хипотезата на чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – с тест е установено, че водачът на МПС е употребил наркотични вещества или техни аналози.

Пред административния орган до издаването на заповедта не са представени доказателства, които да опровергават събраните в административното производство доказателства за наличие на предпоставки за прилагане на ПАМ. За законосъобразността на наложената ПАМ значение има единствено наличието на следните предпоставки: наличие на материална компетентност на издателя на заповедта, съставен АУАН за нарушение, визирано в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, наличие на необходимите реквизити на заповедта като административен акт, издаване в писмена форма и съответствие с целта на закона.

На първо място е налице безспорна материална компетентност на издателя на заповедта. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. По делото от страна на АО за обосноваване на материалната компетентност на органа, издал процесната ЗППАМ са представени Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 295з-31/07.01.2022г. на Директора на ОДМВР – Ловеч. С първата заповед са определени структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, сред които в т.1.3 от заповедта са посочени и Областните дирекции на МВР. С втората заповед Директорът на ОДМВР Ловеч е оправомощил да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП служители от ОДМВР Ловеч, сред които в т. 1.3. фигурират началниците на групи в сектор “Пътна полиция“ – за нарушения на ЗДвП, извършени на цялата територия обслужвана от ОД на МВР Ловеч. Обжалваната заповед е издадена на 18.09.2024 г. от Д. П. Д., началник-група към ОДМВР Ловеч, сектор “Пътна полиция“ (упълномощен със Заповед № 295з-315/07.01.2022 г.) и е налице необходимата компетентност. Нарушението на ЗДвП е установено в [населено място], община Летница. Този район попада в териториалният обхват на ОДМВР Ловеч.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма, съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. В мотивите на заповедта е изложено подробно описание на фактическата обстановка и е налице изрично препращане към съставения АУАН. Затова съдът счита, че актът е мотивиран, включително и чрез препращането в съдържанието му към съставения АУАН, описана е фактическата обстановка, възприета от органа и направените правни изводи.

Съдът не констатира допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на административното производство.

Обжалваният индивидуален административен акт е издаден в съответствие с материално правните разпоредби и с целта на закона.

Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Според чл. 23 от същия закон, случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

Според чл. 171 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движение по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, а според чл. 172, ал. 1, те се прилагат с мотивирана заповед.

С оспорената заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, отнасяща се за водач, който управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като нарушението е установено с техническо средство и е отнето СУМПС [номер].

В съответствие с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставеният АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правно релевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази, която е описана в АУАН е на жалбоподателя. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически основания за издаване на обжалваната заповед. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите основания на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК.

Настоящият съдебен състав счита, че фактите са такива, каквито са възприети от административния орган в обжалваната заповед. Формалната доказателствена сила на АУАН не е опровергана от жалбоподателя. Безспорно е установено, че същият е управлявал МПС (лек автомобил Мерцедес МЛ 270 ЦДИ с рег. номер .... собственост на З. М. М.), на 18.09.2024г. в 10:55 ч. в [населено място], [улица], до дом №52 с посока на движение от [населено място] към центъра на града, управлява лек автомобил Мерцедес МЛ 270 ЦДИ с рег. номер ..., след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред с техническо средство Д. Д. 5000 с фабричен номер ARRN-0002, с краен час на проверката 14:17 ч. на 18.09.2024г., като теста е отчел наличието на амфетамин.

На водача е връчен талон за изследване № 0156157/18.09.2024 г., който лицето К. Р. М. е подписал и му е връчен екземпляр в 15:00часа на същата дата. В него му е указано да се яви в Спешно отделение на МБАЛ [населено място], да даде кръвна проба и да се подложи на изследване, като е избрал да бъде извършено медицинско и химическо изследване, но няма данни да е изпълнено. След като липсват доказателства за това, а и това обстоятелство не се твърди от жалбоподателя, горното води до извода, че се е съгласил с показанията на пробата от направения на мястото на установяване на нарушението тест.

За прилагането на ПАМ законът не изисква употребата на наркотични вещества или техните аналози да е доказано с лабораторно изследване, достатъчно е това да е установено с тест и за такова нарушение да е съставен АУАН. В случая ЗППАМ № 24-0906-000168/18.09.2024г. е издадена на основание чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП, съгласно която норма, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който управлява МПС-во с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В условията на обвързана компетентност контролните органи изпълняват незабавно принудителните мерки при съставяне на АУАН за нарушения, попадащи в хипотезата на чл. 171, т.1 от ЗДвП. Законът не предвижда като основание за прилагане на ПАМ доказването на употребата на наркотично вещество или негови аналози задължително с лабораторно изследване, поради което достатъчно е само съставянето на АУАН на водача за някое от нарушенията, посочени в хипотезата на нормата.

При това положение съдът приема за несъмнено установено наличието на юридическия факт, правопораждащ прилагането на наложената на жалбоподателя ПАМ.

Срокът на действие на ПАМ е определен от закона „до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Така е определен той и в издадената ЗППАМ. Административният орган няма как да определи точно периода до решаване на въпроса за отговорността по съставения АУАН, за да го посочи в ЗППАМ, поради което е приет такъв законодателен подход при определяне на срока на ПАМ. Издадената заповед не противоречи и на целта на закона, посочена в чл. 171 от ЗДвП - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Мярката има превантивен характер – да осуети възможността адресатът да извърши други правонарушения по ЗДвП. За времето, в което той и лишен от право да управлява МПС, тя се постига чрез ограничаване възможността му за това.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна. Оспорването й е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на К. Р. М., [ЕГН] от [населено място], общ. Ловеч, [улица], чрез адв. Г. Г. от АК Ловеч, с адрес за призоваване: [населено място], [улица], ет.4 ст.402 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0906-000168/18.09.2024г., издадена от Д. П. Д., началник-група към ОДМВР Ловеч, сектор “Пътна полиция“, с която на К. Р. М. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и са отнети документи: СУМПС [номер].

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.

Препис от него да се изпрати на страните по делото.