Р Е Ш Е Н И Е
№ 354/ 21.03.2019г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На
дванадесети март две
хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар:
Елена Калончева
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско
дело № 1183 по описа за две хиляди и осемнадесета година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.422 от ГПК.
Предварителна бележка Гр.дело №1183/2018г. на ПОС е образувано въз
основа Определение №4018/20.04.18г., с което ПРС е прекратил образуваното пред
него гр.дело №5788/2017г., като неподсъдно по правилата за родова подсъдност на
районен съд, и го е изпратил за разглеждане на надлежния като първа инстанция,
с оглед цената на иска, ПОС.
Ищецът А.Д.„Т. и п.“, ЕИК***, гр.*, ***, ***, моли
съда да признае по отношение на ответника В.Б.К., ЕГН **********,***, *, адв.Д.Д.,
съществуване на вземането по заповед за изпълнение, издадената в негова полза в
производството по ч.гр.д. №18494/2017г. на ПРС, за сумата от 45 108 лв.-
уговорено адвокатско възнаграждение, с включен ДДС, по Договор за правна защита
и съдействие №***, сключен между дружеството и ответника по повод обжалване
пред ПАС на решението, постановено по гр.д. №1054/2015г. по описа на СГС, с
уговорен за плащане падеж на 30.04.2017г., и за сумата от 2 511.01лв.-
законна лихва върху посочената главница за времето от 01.05.17г. до 16.11.17г.,
на която дата е подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение,
тъй като длъжникът е подал възражение срещу тази заповед, като му присъди както
разноските, направени в това производство, така и разноските, направени в
заповедното производство.
Не изпраща свой представител в проведеното на 12.03.19г.
с.з., в което съдът е дал ход на устните състезания по делото, не пледира по
същество и не представя писмена защита в дадения от съда 1-седмичен срок,
считано от датата на с.з., изтекъл на 19.03.19г.
Ответникът е подал в срока по чл.131,ал.1 от ГПК
отговор на исковата молба с вх.№25652/03.19.18г. /л.15-л.17/, с който е оспорил
иска като изцяло неоснователен.
Заявил е, че не дължи на ищеца исковата сума, тъй
като: не е подписвал договора, от който произтича претендираното за
установяване вземане на ищеца; уговореното с договора възнаграждение е
резултативно- за постигнат резултат, а въззивната жалба е била отхвърлена, тъй
че, при този резултат, не се следва; адвокатското възнаграждение се следва за
извършена работа, каквато в случая не е била извършена от ищцовото дружество.
Пледира за отхвърляне на иска и за присъждане на
разноските в производството по списъка, представен в с.з. от 12.03.19г.
/л.117/. Развива съображения и в писмени бележки вх.№8764/18.03.19г.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца,
оспорванията на ответника и събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по
същество е неоснователен и следва да се отхвърли, воден от следните
съборажения:
І.По допустимостта.
По допустимостта на предявения иск съдът се е
произнесъл с Разпореждане №4311/23.05.18г., с което е намерил искът за допустим
по съображения, които изцяло поддържа и с това решение.
ІІ.По основателността.
В с.з. от 13.11.18г. съдът е приел доклад по
делото, с който е очертал релевантните за производството факти и е разпределил
между страните доказателствената тежест за установяването им /виж протокола на
л.27-л.28/.
С приетия без възражения от страните доклад, като
основен релевантен за основателността на иска факт е посочен фактът, че между
ищеца и ответника по делото е бил сключен описания в исковата молба договор за
правна защита и съдействие, от който ищецът твърди да произтича вземането му
към ответника, а установяването на автентичността на подписа на ответника в
този договор, при открито по негово искане в същото с.з. производство по
оспорване на истинността му, е поставено в негова тежест.
Във връзка с производството по оспорване
истинността на подписа на ответника в Договор за правна защита и съдействие №***,
заверен препис от който ищецът е приложил с исковата молба /л.6/, а оригиналът му
е приложен на л.29 от в.гр.д. №2600/2017г. на САС, приложено в кориците на
изисканото и приложено към настоящото дело гр.дело №1054/2015г. на СГС, по
делото са събрани две заключения на допуснати СГЕ:
на единична СГЕ, поискана от ответника, във връзка
с вменената му тежест по доказване на повдигнатото от него оспорване на подписа
му в договора, изготвена от в.л. С., прието в с.з. от 05.02.19г., независимо от
възраженията на ищеца да не бъде приемано, при съображения на съда, подробно
изложени в протокола от същото с.з. /виж: заключението на л.69-л.71 и протокола
от с.з. на л.82-л.86/;
на тройна СГЕ, поискана от ищеца, поради заявеното
от него оспорване на заключението на единичната експертиза, прието в с.з. от
05.02.19г., изготвена от вещите лица Б., Ч. и Ч., прието в с.з. от 12.03.19г.,
без участие на представител на ищеца и при липса на въпроси от ответника /виж:
заключението на л.106-л.112 и протокола от с.з. на 119-л.120/.
Заключенията и на двете СГЕ са достигнали до
еднозначния отговор, че подписът след текста „клиент“, в Договор за правна
защита и съдействие №***, не е изпълнен от В.К., а тройната СГЕ, в предмета на
която е включено и изследването на въпроса дали ръкописно изпълненото под
текста „клиент“ име В.К. е било написано от ответника, е дала отговора, че този
ръкописен текст също не е написан от ответника.
При тези категорични и еднозначни отговори, дадени
от двете допуснати по делото СГЕ, съдът намери, че повдигнатото от ответника
оспорване на истинността на подписа му в договора, от който ищецът черпи
правото да иска съдът да признае съществуването на вземането му към ответника,
е успешно проведено, като в това производство е установено, че не той е
подписал договора.
Доколкото се установи, че ответникът не е
подписвал договора, от който ищецът черпи правата си по спорното за
установяване вземане, изцяло ненужно остава да се изследват в това производство
останалите наведени от ответника оспорвания, свързани с неизпълнение на същия
договор от ищеца, тъй като на изпълнение подлежат само валидно сключените
договори. Поради това и съдът не се произнася с решението си по наличието или
липсата на фактите, свързани с тези наведени от ответника оспорвания.
С оглед това, твърдението на ищеца за основния
поставен в негова тежест и релевантен за основателността на иска му факт- че
между него и ответника е сключен договора, от който твърди да произтича
вземането му, предмет на спора, е опроверган от събраните доказателства, тъй че
предявеният от него иск следва да се отхвърли.
В частта
за разноските.
И двете страни претендират присъждане на
разноските в производството, а ищецът- и на разноските в заповедното
производство.
С отхвърляне на иска, предявен от ищеца, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК, разноски в настоящото производство се следват само
на ответника, и не се следват такива на ищеца.
Ответникът претендира по представения списък присъждане
на разноски от 2210лв., от които: 2000лв.- платен адвокатски хонорар; 210лв.-
общо заплатени за вещи лица, като 150лв. за единичната и 60лв.- за тройната
експертиза.
Ответникът е установил по делото направата в пълен
размер на разноските, които претендира да му се присъдят по списъка, тъй че
искането му за тяхното присъждане следва да се уважи /виж: л.118 за платен
изцяло в брой на 21.01.19г. адвокатски хонорар, равен на уговореното по
сключения договор от същата дата възнаграждение; л.30 за сумата от 150лв.,
внесена за единичната СГЕ; л.94- за сумата от 60лв., внесена за тройната СГЕ/.
Що се касае до искането на ищеца съдът да му
присъди освен разноските в настоящото производство, и разноските, направени в
заповедното производство, същото следва да се остави без разглеждане, като
недопустимо, по следните съображения:
Ищецът търси в тази връзка присъждане на сумата от
952.38лв., съставляваща заплатена в заповедното производство за издаване на
заповедта за изпълнение държавна такса.
Тази такса е била внесена от него, както личи от
приложения на л.10 от ч.гр.д. №18494/17г. на ПРС платежен документ, но като от
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, подадено от ищеца в това
производство пред ПРС ясно личи, че той не е поискал от заповедния съд да му
присъди направените за издаване на заповедта разноски, конкретно, за сумата от
952.38лв., заплатена като държавна такса в заповедното производство, поради
което тя не е и била присъдена от ПРС с издадената заповед за изпълнение.
При тези обстоятелства, с оглед задължителното
тълкуване, дадено с т.12 от ТР № 4/18.06.14г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, искането на ищеца да му се присъдят в това производство разноските,
направени в заповедното производство за внесена за същото държавна такса, е
недопустимо, защото за пръв път в производството по предявения иск по чл.422 от ГПК търси тяхното присъждане, без да е искал да му бъдат присъдени от заповедния
съд с подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение.
При тези мотиви, съдът
Р Е ШИ :
Отхвърля иска по
чл.422 от ГПК, предявен от А.Д.„Т. и п.“, ЕИК ***, гр.*, ****, срещу В.Б.К.,
ЕГН **********,***, *, адв.Д.Д., да се признае съществуването на вземането му по
заповед за изпълнение, издадената в полза на ищеца в производството по ч.гр.д.
№18494/2017г. на ПРС, за сумата от 45 108лв.- уговорено адвокатско
възнаграждение, с включен ДДС, по Договор за правна защита и съдействие №***г.,
сключен между дружеството и ответника по повод обжалване пред ПАС на решението,
постановено по гр.д. №1054/2015г. по описа на СГС, с уговорен за плащане падеж
на 30.04.2017г., и за сумата от 2 511.01лв.- законна лихва върху
посочената главница за времето от 01.05.17г. до 16.11.17г., на която дата е
подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, тъй като длъжникът
е подал възражение срещу тази заповед.
Оставя
без разглеждане, като недопустимо,
искането на ищеца А.Д.„Т. и п.“, ЕИК ***, гр.*, ***, да му бъдат присъдени в
това производство разноските, направени в заповедното производство, за сумата
от 952.38лв., съставляваща заплатена в заповедното производство за издаване на
заповедта за изпълнение държавна такса.
Осъжда А.Д.„Т. и п.“, ЕИК ***, гр.*, бул.“***, да
заплати на В.Б.К., ЕГН **********,***, *, адв.Д.Д., сумата от 2210- две хиляди
двеста и десет лева- разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: