Решение по дело №4/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.215 ал.1 от ЗУТ, чл.210 ал.3 и чл.192 ал.6 от ЗУТ, образувано по жалба на Ж. С. И. от [населено място], [улица], вх.1, ет.3, ап.9, чрез пълномощник адвокат Д. С. при ШАК, против Решение от 19.10.2023 г. на Комисия, назначена със Заповед №РД-25-2041/10.08.2023 г. на Кмета на Община Шумен, обективирано в Протокол от 19.10.2023 г., с което е определена пазарна цена за учредявано право на преминаване за осигуряване на достъп до поземлен имот с идентификатор №83510.651.93 по КК на [населено място] през имот с идентификатор №83510.651.92 по КК на [населено място], собственост на Ж. С. И., в размер на 2 984.00 лева.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението на комисията на основание чл.146 т.4 от АПК. Жалбоподателката оспорва размера на обезщетението, като считат, че комисията неправилно е определила размера, тъй като не е взела предвид факта, че предназначението на имота с Решение №2/31.03.2022 г. на Областна Дирекция „Земеделие“ [населено място] е променен от земеделска земя, в имот за изграждане на обект „Жилищна сграда” за нуждите на собственика, както и е издадено съответното Разрешение за строеж. С оглед на това жалбоподателката счита, че доколкото имотът е с друго предназначение, то и пазарната цена е в по-голям размер и от там съответно и размерът на обезщетението за частта от имота е по-висок. На това основание оспорващата отправя искане към съда да постанови съдебно решение, с което да измени Решението на комисията по отношение размера на обезщетението, като се определи по пазарна цена на имота и да и се присъдят направените по делото разноски.

Ответната страна Община Шумен, редовно призована, за нея се явява ст. юрисконсулт Г. Н., редовно упълномощена, която изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересована страна К. В. К., редовно призован, не се явява и не представя становище по жалбата.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а това се установява и от приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том VIII, рег.№11503, дело №1210 от 15.10.2014 г. на нотариус с район на действие РС [населено място] с рег.№019, че жалбоподателката Ж. С. И., е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], местността „Под манастира” и представляващ по КК на [населено място] поземлен имот с площ от 1005 кв.м., трайно предназначение – земеделска, начин на трайно ползване – за вилна сграда, ведно със сграда с [идентификатор], с площ от 35 кв.м., с предназначение вилна сграда - еднофамилна. С оглед изграждане на жилищна сграда, жалбоподателката е сезирали ОД „Земеделие” [населено място] за промяна предназначението на имота, като Комисията по чл.17 ал.1 т.1 от ЗОЗЗ със свое Решение №02/31.03.2022 г. на основание чл.24 ал.2 от ЗОЗЗ и чл.41 ал.1 от ЗОЗЗ е променила предназначението на 1005 кв.м. земеделска земя от шеста категория, неполивна, собственост на жалбоподателката, за изграждане на обект „Жилищна сграда” в землището на [населено място], община Шумен, област Шумен, [имот номер] в местността „Под манастира“, Зона § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при граници и съседи посочени в приложената скица и влязъл в сила ПУП.

От приложената скица №15-1061864/06.10.2023 г. на СГКК [населено място] на поземления имот с [идентификатор], находящ се в [населено място], местността „Под манастира”, се установи, че процесният имот на жалбоподателката в кадастралната карта и кадастралния регистър за местност „Под манастира” е нанесен като имот с трайно предназначение на територията „урбанизирана” и с начин на трайно ползване „ниско застрояване”. По заявление на оспорващата има издадени Разрешение за строеж №270/19.09.2023 г. и Разрешение за строеж №332/15.11.2023 г. за изграждане на плътна ограда и гараж в имота.

Със заявление вх.№ОС-14-022 от 03.10.2023 г. заинтересованата страна К. К. е поискал от Кмета на Община Шумен да определи достъп до собствения имот с [идентификатор], през имота на жалбоподателката в местността „Под манастира“, тъй като не е постигнато съгласие със собственика на имота. Към заявлението заинтересованата страна приложила нотариален акт за собственост на имот с [идентификатор], нотариална покана, разписка за връчване на нотариалната покана, Констативен протокол от 13.09.2023 г., удостоверяващ не дадено съгласие от жалбоподателката за учредяване на право на преминаване през имота и, както и схема за учредяване право на преминаване, изготвена от правоспособен проектант инж. В. П.. Заявлението на заинтересованата страна е било разгледано на заседание на ОбЕСУТ при Община Шумен, като с Решение по т.8 от Протокол №40/17.10.2023 г. комисията на основание чл.192 ал.2 от ЗУТ е предложила на Кмета на Община Шумен да издаде заповед за преминаване до имот с [идентификатор] през имот с [идентификатор].

Със Заповед №РД-25-2041/10.08.2023 г. на Кмета на Община Шумен е назначена по реда на чл.210 от ЗУТ комисия, която да определи размера на цената/обезщетението в случаите, в които е предвидено в ЗУТ, като при изготвяне на оценките ползва експертна помощ на независим оценител. Въз основа на тази заповед и съгласно изготвена оценка от 11.10.2023 г. от независим оценител на недвижими имоти, назначената комисия е провела заседание на 19.10.2023 г., обективирано в Протокол от 19.10.2023 г. и е констатирала, че са налице основанията за прилагане на чл.192 от ЗУТ, тъй като имот с [идентификатор] по КК на [населено място], представляващ земеделска земя с площ от 1368 кв.м., с НТП – за вилна сграда, находящ се в местността „Под манастира“, собственост на К. В. К., е без достъп до път и не е постигнато съгласие със собственика на имота с 83510.651.92. Комисията е констатирала, че проектното трасе започва с включване от второстепенна улица, преминава през поземлен имот с [идентификатор] – ивица с ширина 3.50 м. и дължина 25.28 м. на границата с поземлен имот с [идентификатор] и достига до поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място]. Констатирано е също, че поземлен имот с [идентификатор], представляващ земеделска земя с НТП „Ниско застрояване“ с площ от 1005 кв.м. в местността „Под манастира“ в землището на [населено място], собственост на Ж. С. И., е със засегната площ от 88 кв.м., поради което комисията е приела, че следва да бъде определена пазарна цена за учредяваното право на преминаване за осигуряване на достъп до поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място] през имот с [идентификатор] по КК на [населено място], собственост на Ж. С. И.. Съобразявайки се изцяло с представения доклад за оценка от 11.10.2023 г., изготвен от независим оценител, в който е определена обща пазарна стойност на еднократно обезщетение за собственика на засегнатия имот в размер на 2 984.00 лв., комисията е приела Решение по Протокол от 19.10.2023 г., с което е определила пазарна цена за учредяване право на преминаване през имота на жалбоподателката, в размер на 2984.00 лв.

Решението на комисията е връчено на жалбоподателката на 05.12.2023 г., която го е оспорила пред АдмС [населено място] с жалба от 19.12.2023 г., депозирана чрез органа.

По настоящото дело е представена и приета като доказателство цялата преписка по издаване на оспореното решение.

В хода на съдебното производство бе назначена съдебно-оценителна експертиза, приета от съда като компетентно дадена, но оспорена от жалбоподателката, поради което бе назначена и повторна съдебно-оценителна експертиза, приета от съда като компетентно дадена и неоспорена от страните.

От заключението на вещото лице по назначената повторна съдебно-оценителна експертиза, се установи, че процесният имот е с трайно предназначение на територията „урбанизирана” и начин на трайно ползване „ниско застрояване /до 10 м./”, както и в имота има изградена нова сграда, недовършена, съгласно Разрешение за строеж №63/16.03.2023 г. Вещото лице е установило при огледа на имота, че строежът на разрешената плътна ограда не е започнал, но започнато изграждането на разрешения гараж, който следва да попада върху площта на процесното право на преминаване. С оглед тези данни и използвайки методите на посредственото сравнение и капитализиране на бъдещите приходи, вещото лице е дало заключение, че пазарна стойност на сервитутното право на преминаване на засегната площ 88.00 кв.м. от процесния имот на жалбоподателката, при отчитане на цената, която собственикът би получил при предлагане на свободния пазар на засегнатия недвижим имот, е в размер на 3 690.00 лв., като пазарната оценка за едни кв. метър е в размер на 51.67 лв.

От така установеното фактическо положение и спазвайки разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът достигна до следните прави изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо правен интерес от оспорване на Решението на комисията по чл.210 от ЗУТ, тъй като е собственик на имота, поради което е допустима, а разгледана по същество е и основателна.

Съдът приема, че оспореното решение на комисията, обективирано в протокол от 19.10.2023 г. е издадено в съответствие с разпоредбата на чл.210 ал.1 от ЗУТ, следователно е издадено от компетентен орган, видно от приложената по делото Заповед №РД-25-2041/10.08.2023 г. на Кмета на Община Шумен.

Същото е изготвено в изискуемата форма и притежава съответните реквизити, съгласно чл.59 ал.2 от АПК.

Императивното изискване на чл.210 ал.1 от ЗУТ е изготвянето на оценките и определянето размера на обезщетението да се извършва по пазарни цени. От решението на комисията по чл.210 от ЗУТ е видно, че този принцип е спазен, но не е определено правилно предназначението на имот, което рефлектира автоматично върху определянето на пазарната стойност на имота, тъй като процесният имот е с трайно предназначение на територията „урбанизирана” и с начин на трайно ползване „ниско застрояване”, като в протоколното решение на комисията имотът е посочен като „земеделска земя“. В настоящото производство по категоричен начин се установи, че предназначението на имота е било променено от компетентен орган, с влязъл в сила акт, който факт не е бил взет предвид от комисията при постановяване на решението. Действително, съдът констатира, че в комисията се е позовал на оценката на независим оценител, в която е посочено правилно трайното предназначение на територията и трайното ползване на имот, което е с противоречие с мотивите, изложени в оспорения акт, поради което не се установява категорично дали комисията е взела предвид реалното предназначение на имота към постановяване на решението си.

С оглед на това, Решението на комисията по Протокол от 19.10.2023 г. относно определената пазарна цена за сервитутното право, засягащо част от имота на жалбоподателката, е издадено в нарушение на материалноправната разпоредба на чл.210 ал.1 от ЗУТ. С оглед на това съдът намира, че заключението на вещото лице по назначената повторна съдебно-оценителна експертиза в настоящото производство следва да бъде кредитирано, тъй като съответства както на фактите по делото, така и на разпоредбата на чл.210 от ЗУТ. Доколкото в решението на комисията е определен по-нисък размер на обезщетение, съдът намира, че решението противоречи на материалния закон и следва да бъде изменено, като размерът на обезщетението ще следва да бъде увеличен от 2 984.00 лв. за 88 кв.м. засегната площ от процесния имот на 3 690.00 лв.

Само за изчерпателност следва да се посочи, независимо, че в първото по делото заседание предметът на спора по настоящото дело бе определен, че в настоящето съдебно производство не може да се изследват въпроси имащи отношение към законосъобразността на производството по чл.192 от ЗУТ, респективно настоящият съдебен състав не следва да се произнася по доводите, наведени в жалбата в тази част. Не може да бъде предмет на контрол в настоящето производство въпросът дали са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила във връзка с инициираното производство от заинтересованата страна, тъй като този въпрос следва да бъде разрешен с оспорването на административния акт по чл.192 ал.2 от ЗУТ, който следва да се издаде след изпълнение на изискванията на чл.192 ал.6 от ЗУТ – след заплащане на определената от настоящият съдебен състав пазарна цена. Пак в производството по оспорване на административния акт по чл.192 ал.2 от ЗУТ е налице възможност за засегнатите лица да оспорват с аргумент, че друго техническо решение е явно икономически целесъобразно за учредяване на правото на преминаване, като отново с оглед изчерпателност следва да се посочи, че в настоящето съдебно производство се осъществя само контрол дали комисията по чл.210 от ЗУТ е издала законосъобразен административен акт отчитайки реално дължимия размер на обезщетение на жалбоподателката.

От така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че Решението на комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед №РД-25-204/10.08.2023 г. на Кмета на Община Шумен, следва да бъде изменено в частта на определения размер за обезщетение за учредяване право на преминаване върху 88 кв.м. от процесния имота, като размера следва да бъде увеличен от 2 984.00 лв. на от 3 690.00 лв.

На основание чл.143 ал.1 от АПК и с оглед изхода на спора ответната страна Община Шумен следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски общо в размер на 1210.00 лв., от които 600.00 лв. внесено възнаграждение за вещи лица, 10.00 лв. държавна такса за образуване на делото и 600.00 лв. договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Изменя Решение на комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед №РД-25-2041/10.08.2023 г. на Кмета на Община Шумен, от 19.10.2023 г., обективирано в Протокол от 19.10.2023 г., с което е определена пазарна цена за учредявано право на преминаване за осигуряване на достъп до поземлен имот с идентификатор ******** по КК на [населено място] през имот с идентификатор ********2 по КК на [населено място], със засегната площ от 88 кв.м., собственост на Ж. С. И., като определя и увеличава размера на обезщетението от 2 984.00 лв. на 3 690.00 /три хиляди шестстотин и деветдесет лева/ лв.

Осъжда Община Шумен, представлявана от Кмета, да заплати на Ж. С. И. от [населено място], [улица], вх.1, ет.3, ап.9, направените по делото разноски общо в размер на 1210.00 /хиляда двеста и десет лева/ лв.

На основание чл.215 ал.7 от АПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.