№ 115
гр. Варна, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Анн. Вл. П.
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223000600167 по описа за 2022 година
, при произнасянето си взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С присъда №5 от 26.04.2022 година по НОХД №84/2022 година,
Шуменският окръжен съд признал подсъдимия П. В. В. за виновен в
извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.в от НК, защото на 22.04.2021
година, по път ІІ-73, км 16+797, в посока гр.Шумен-гр.Карнобат, при
управление на МПС – л.а.“Киа Рио“ с рег.№А8243МС, нарушил правилата за
движение по чл.16, ал.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост
причинил смъртта на Сабри Б. Сабриев. Наказанието на подсъдимия е
определено в хипотезата на чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, наложено е
в размер на една година лишаване от свобода и за същия срок лишаване от
право за управление на МПС, приложен е чл.66, ал.1 от НК в минималния
размер. С присъдата са разрешени въпроси за разноските и относно
веществените доказателства по делото.
Правилността на първоинстанционния съдебен акт се атакува от
повереника с въззивна жалба по чл.318, ал.6 от НПК, съдържаща
1
неаргументирано оплакване за несправедливост и съответстващо искане за
увеличаване на кумулативното наказание до максималния санкционен размер
на лишаването от свобода и завишаване на наказанието по чл.343г от НК, от
което се извлича и довод за материална незаконосъобразност.
В устната реч по съществото на делото, въззивният прокурор пледира
за основателност на въззивната жалба, т.к. с проверяваната присъда
първоинстанционният съд нарушил материалния закон с приложението на
чл.55 от НК. В аналитичния контекст на обвинителната реч се поддържа, че
единствено смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство е
чистото му съдебно минало. Обосновава се наличие на отегчаващи
обстоятелства, необхванати от оценката на окръжния съд, сред които тежестта
на нарушените специални правила за движение, данните за
административното минало на подсъдимия като водач на МПС, поддържа се
и по-тежката форма на непредпазливата вина, с искане за увеличаване на
наказанието на четири години лишаване от свобода, което да бъде подложено
на съответна редукция и за завишаване на лишаването от правоуправление.
Въззивният прокурор предлага да се обмисли и размерът на изпитателния
срок.
Защитната реч на адв.Н. се организира около позиция за правилност
на атакуваната присъда. Припомняйки обстоятелството, че пострадалият
пътувал без предпазен колан, че подзащитният му работи и полага грижи за
семейството си и че има безупречно досие като шофьор за тридесет и две
години, защитникът не вижда основания за преосмисляне на
индивидуализационния подход на Окръжен съд-Шумен. В заключение,
пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
В своя защита, подсъдимият се признава за виновен и изразява
съжаление за пътния инцидент, в последната си дума моли за снизходителна
присъда.
Варненският апелативен съд, след като обсъди въззивната жалба,
становищата на страните в съдебното заседание и след като в съответствие с
чл.314, ал.1 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че са налице основания за нейното изменение.
В първата инстанция делото е разгледано по особените правила на
Глава двадесет и седма от НПК и по-точно в диференцираната процедура по
2
чл.371, т.2 от НПК. Съобразно указанията в т.8.2 от ТР 1-2009-ОСНК,
настоящият въззивен състав провери процесуалната дейност в окръжния съд,
констатирайки че същата е осъществена при стриктно съблюдаване на
относимата нормативна уредба.
Първоинстанционният съд e изпълнил изчерпателно задължението си
по чл.372, ал.1 от НПК, който факт се установява от съдържанието на
протокол от съдебно заседание, проведено на 26.04.2022 година (стр.8 от
протокола). Пак от същото ПДС-во се извлича наличието на действително и
доброволно волеизявление на подсъдимия за цялостно признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие за тях да
не се събират доказателства. Законосъобразна е и преценката на
проверяваната инстанция по чл.372, ал.4 от НПК, защото в подкрепа на
обстоятелствената част на обвинението са събрани убедителни доказателства,
които много точно чертаят картината на процесното събитие. Става дума за
въведените преки доказателства с протокол за оглед на местопроизшествие за
мястото и следите от пътния инцидент, сред които счупени и изпаднали след
удара по един фар от двете МПС-та, отломки от пластмаса, стъкла,
уплътнение и течност в черен цвят, регистрационна табела на л.а.“Фолксваген
Поло“, дъговидна следа от гума и следа от червеникаво-кафява материя,
побитости и деформации в предните части по превозните средства и пр.,
гласни доказателства за ситуацията след сблъсъка, налице са и убедителни
резултати от способа по чл.144 от НПК, отразени в СМЕ за аутопсия, СМЕ по
писмени данни, АТЕ касателно механизма на произшествието и причинената
съставомерна последица.
Така обоснованата дотук констатация за липса на съществени
процесуални нарушения, изисква делото да се реши и в тази инстанция във
фактическата рамка на обстоятелствената част на обвинението, която е
следната:
Подсъдимият П.В. е правоспособен водач на МПС с категория С от
1990 година, санкциониран е двукратно за нарушения по ЗДвП. Не е осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
На 22.04.2021 година той управлявал л.а.“Киа Рио“ с рег.№А8243МС
от гр.Бургас към гр.Девня. Около 06.30ч се намирал на път ІІ-73, в посока от
гр.Карнобат към гр.Шумен. Платното за движение било двупосочно, пътните
3
ленти били разделени с бяла непрекъсната линия в посока към гр.Шумен и
обратно – с бяла прекъсната линия.
По същия път, но към гр.Карнобат, пътувал пострадалият Сабриев с
л.а. „Фолксваген поло“ с рег.№Н7143ВС.
Платното за движение било сухо, без неравности, с ширина от 7.6м, с
две еднакви по ширина пътни ленти.
Когато пострадалият водач достигнал км 16+797 в посока
гр.Карнобат, движещият се срещу него подс.В., без причина навлязъл в
насрещната лента за движение. За избягване на сблъсъка, пострадалият се
насочил надясно, предното му дясно колело излязло на 0.7-0.8м вдясно от
десния край на платното спрямо собствената посока на движение.
Въпреки предприетата маневра, между двете МПС-та последвал
сблъсък в предните части, случил се когато лявото предно колело на л.а.“Киа
рио“ било на около 0.9м вляво от левия край на платното в посока гр.Шумен.
В резултат на удара, л.а.“Фолксваген поло“ бил отблъснат назад и завъртян на
90 градуса около вертикалната си ос, като предните му колела се намирали
при огледа в дясната канавка в посока гр.Карнобат. От своя страна л.а. „Киа
рио“ се завъртял обратно на часовниковата стрелка около вертикалната си ос
на 180 градуса и преустановил движение около средната част на пътното
платно. Скоростта на това МПС, непосредствено преди удара и в момента на
съприкосновението, била около 79.5км/ч, а на другия участник в пътното
произшествие за същите моменти – около 70км/ч.
В конкретната пътна ситуация, пострадалият Сабриев нямал
техническа възможност да реагира с аварийно спиране.
Вследствие на удара между двете МПС-та, С.С. починал от
травматично разкъсване на сърцето в областта на дясното предсърдие. В
комплекс, установената при него съчетана травма е характеризирана като
високоенергийна, причинена по механизма на действие на твърди тъпи
предмети при удар, притискане, триене и е в пряка причинно-следствена
връзка с пътното произшествие. От това произшествие е увреден и
подсъдимият с фрактура на вътрешния малеол на левия глезен, затруднила
движението на левия долен крайник за период от около 2-3 месеца.
При горния синтез на фактическите обстоятелства, за които
4
подсъдимият е направил обосновано самопризнание, въззивният състав счита
за правилни изводите на окръжния съд по приложение на материалния закон.
Подсъдимият П.В. е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл. 343, ал.1, б.в от НК вследствие на нарушения на
правилата по чл.16, ал.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП. Инициално за процесното
пътно произшествие е нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП, за което макар и
лаконични, се съдържат обвинителни факти в обстоятелствената част на
обвинението (НОХД, л.3). Съобразно обясненията на подсъдимия (ДПр, т.1,
л.87), показанията на св.св.Г.Я. (ДПр, т.1, л.88) и Н.М. (ДПр, т.1, л.92),
обосновано може да се приеме, че непосредствено преди транспортния
инцидент, подсъдимият не е наблюдавал пътната обстановка по субективни
причини, довели до загуба на контрол над управлявания от него лек
автомобил. Обективна причина за поведението му, според заключението на
АТЕ (ДПр,т.2, л.2 и сл.) не може да се търси както поради правия пътен
участък с отлична видимост в зоната на ПТП-то, така и при липса на
технически неизправности на шофирания автомобил. Нарушението по чл.20,
ал.1 от ЗДвП кумулира ефекта си с друго съставомерно нарушение по чл.16,
ал.1 от ЗДвП, защото водачът на л.а.“Киа рио“, без да изпреварва или
заобикаля друго МПС, навлязъл в насрещната пътна лента и предизвикал
сблъсък с насрещно пътуващия л.а.“Фолксваген поло“. Уврежданията по
двата автомобила, разчетени и от заключението на АТЕ, доказват, че ударът е
челен с предните им части, а предвид изводите на СМЕ (ДПр, т.1, л.133 и сл.)
- и с висока кинетична енергия. При изяснените повреди по автомобилите и
при фиксираните следи на местопроизшествието (чрез способа по чл.155 от
НПК и с изготвени снимки по чл.125 от НПК - ДПр, т.1, л.59 и сл.),
механизмът на катастрофата е еднозначен – реализиран е челен удар между
лява предна част на л.а.“Фолксваген поло“ и предна част на л.а.“Киа рио“,
след който първото МПС се завъртяло на 90 градуса около вертикалната си ос
и се установил в дясната канавка по посока гр.Карнобат, другото МПС също
се завъртяло на 180 градуса и се установило около средата на платното за
движение. Позовавайки се на признатите фактически положения и
заключението на АТЕ по делото, въззивният състав счита за безспорно, че
пострадалият Сабриев не е имал възможност да предотврати удара, защото
към момента на възникване на опасността за неговото движение, същият се
намирал на 25.22м от мястото на съприкосновението, при необходимо
5
разстояние за аварийно спиране от около 52.6м. По заключението на АТЕ,
преди удара водачът на л.а.“Фолксваген Поло“ се движил с разрешена и
съобразена за конкретната пътна обстановка и пътен участък скорост от
70км/ч, поради което няма основание да се обследва някакво съпричиняване
на резултата. Засягайки темата, въззивният състав обмисли доводите на
защитника за принос на пострадалия към съставомерната последица,
вследствие непоставен предпазен колан. Вярно е, че С.С. е допуснал
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП (показания на св.св.Р., Й., Ш. - ДПр, т.1,
л.101-л.103), но при преките гласни доказателства за притискане тялото на
починалия в таблото на автомобила и при заключението на СМЕ (ДПр, т.1,
л.133 и сл.), че нараняванията по жертвата са вследствие на високоенергийна
травма, нарушението на този водач е формално, остава изцяло извън
причинно-следствения процес и не следва да се обсъжда като елемент от
обективната страна на предметното транспортно деяние.
Допуснатите от дееца нарушения по чл.16, ал.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП
са правно значими за наказателната му отговорност, т.к. попадат в пряка
причинно-следствена връзка със смъртта на С.С., предизвикана от разкъсване
на сърцето в областта на дясното предсърдие вследствие на пътното
произшествие (Р 616-2012-3н.о.).
Изцяло се споделят изводите на окръжния съд и за субективната
страна на деянието, реализирано при небрежност, т.к. подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но в
конкретната обстановка е бил длъжен и е могъл да предвиди възможността за
постигане на вредоносния резултат, като следствие от нарушаването на
правилата за движение. Доводите на въззивния прокурор за деятелност при
съзнавана непредпазливост не могат да бъдат възприети, доколкото
признатата от дееца обстоятелствена част на обвинителния акт не дава
възможност за подобна обосновка.
По-нататък, въззивната инстанция извърши преценка на дейността на
първоинстанционния съд за определяне на наказанието на подсъдимия,
констатирайки нарушение на материалния закон при прилагане на чл.55, ал.1,
т.1 от НК. Известно е, че предписанието на закона по определяне на
наказанието изисква да се съобразяват и оценяват всички обстоятелства,
които имат тежест и значение за постигане на съответствие между деянието и
6
наказанието, което по вид и размер да е достатъчно за изпълнение на целите
по чл.36 от НК. Отнасяйки казаното към конкретния предмет на делото,
въззивната инстанция припомня, че съдебната практика безпротиворечиво
приема като съществени за индивидуализиране отговорността на
извършителя на транспортно престъпление обстоятелствата, свързани с
миналото му като водач на МПС, тежестта на допуснатите и в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат нарушения на правилата за
движение и формата на непредпазливата вина (Р 87-1983-ОСНК). Точно
непълноти в преценката на тежестта на нарушенията и миналото на
подсъдимия като водач, както и подценяване на степента на обществена
опасност на деянието, са довели до допускане на закононарушение от
окръжния съд при определяне на наказанието.
По делото е установено, че П.В. е дългогодишен правоспособен
водач, чиято обществена опасност се завишава напоследък (ДПр, т.2, л.74).
Изводът се обосновава с нарушение от 31.08.2020 година на чл.21, ал.1, т.1 от
ЗДвП, както и с допуснатите на инкриминираната дата две тежки нарушения
на ЗДвП. Опитът на защитата да обори това заключение е изцяло неуспешен,
защото по делото е безспорно, че подсъдимият не упражнява труд, ангажиран
с непрекъсната транспортна дейност (НОХД, л.72-л.75) и още по-конкретно,
към датата на деянието работил като общ работник в „Громан България“
ЕООД (показания на св.Я. - ДПр, т.1, л.88).
Верни са изводите на първата инстанция, че отговорността на дееца
се смекчава от чистото му съдебно минало, от искреното разкаяние, проявено
непосредствено след катастрофата и в съдебната фаза (ДПр, т.1, л.97), от
добрите социални данни– работи (НОХД, л.72-л.75), полага грижи за детето
си (НОХД, л.71). Извън вниманието на първата инстанция са останали: 1)
опитът на подсъдимия да отвори шофьорската врата на л.а.“Фолксваген поло“
(показания на св.Я. – ДПр, т.1, л.88), който не може да послужи за
намаляващо отговорността обстоятелство при практически незабавната смърт
на пострадалия и 2)полученото от подсъдимия счупване на левия глезен
(ДПр, т.1, л.172).
Според въззивния състав, в доказателствената основа не се
набелязват данни за съдействие от страна на дееца на разследването, в
разискваната в т.7 от ТР 1-2009-ОСНК насока, т.к. разкриването и
7
доказването на престъплението е следствие от ефективната дейност на
компетентните органи по фиксирането на следи със способа по чл.155 от НПК
и експертното им оценяване.
Подценена от първоинстанционния съд е степента на обществена
опасност на конкретното деяние – завишена, предвид конкретните параметри
на допуснатите две нарушения по ЗДвП, едното от които по чл.16, ал.1 от
ЗДвП е особено тежко, както и при наличието на несъставомерни
имуществени вреди по двете МПС-та, участвали в произшествието.
При тези данни, основание за приложение на чл.55 от НК не е
защитимо, а това сочи на основателност на жалбата на частното обвинение.
При известен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при
конкретната непредпазлива форма на вина на дееца и извод за завишена
степен на обществена опасност на разглежданото деяние, въззивният състав
счита, че наказанието на П.В. следва да се индивидуализира при приложение
на чл.54 от НК над минималния към средния санкционен размер, а именно
три години и шест месеца лишаване от свобода, като след редукцията по
чл.58а, ал.1 от НК на подсъдимия се налага наказание от две години и четири
месеца лишаване от свобода. При релевантните данни за завишената
обществена опасност на дееца като водач на МПС, наказанието лишаване от
правоуправление също следва да се увеличи на две години и четири месеца. В
обобщение, санкцията в посочения вид и размер се счита за съответстваща на
престъплението и целесъобразна, защото удовлетворява и общата, и
индивидуалната превенции.
Въззивният състав се солидаризира с решението на окръжния съд за
приложимост на чл.66, ал.1 от НК, т.к. освен наличието на обективните
предпоставки и за постигане целите на наказанието, и преди всичко за
поправяне на подсъдимия, не е наложително изтърпяване на лишаването от
свобода. Вече бе посочено, че за подс. П.В. настоящето непредпазливо
транспортно престъпление е първа проява, което убедително свидетелства за
ефективна социална интеграция и знание за постулатите на законите. Фактът
на реално разкаяние също има роля в преценката как да се изтърпи
наказанието, защото насочва към реално започнал поправителен процес.
Подведени към оценката по чл.66, ал.1 от НК и към указанията в Р 37-1983-
ОСНК, изводите на въззивния състав са, че изпълнението на наказанието на
8
подсъдимия законосъобразно е отложено и в условията на обществото може
да се проведе процесът по поправяне и превъзпитание с притежаваните лични
ресурси, но при завишаване на изпитателния срок от три години на три
години и шест месеца, за да се извърши в дълбочина съответният
превъзпитателен процес. Тази инстанция споделя и подхода на окръжния съд
да не активира възможностите по чл.67, ал.1 и чл.67, ал.3 от НПК, с оглед
установените достатъчни вътрешни корекционни механизми при подсъдимия
за постигане на индивидуалната цел по чл.36 от НК, за които свидетелстват
отговорното му поведение вътре в семейството и трудовата му интеграция.
При служебната проверка на присъдата, относно приложението на
чл.189, ал.3 от НПК и произнасянето по веществените доказателства, не се
констатираха основания за въззивна намеса.
Водим от изложено и на основание чл.337, ал.2, т.1 от НПК‚
Варненският апелативен съд, Наказателно отделение, втори състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №5 от 26.04.2022 година по НОХД №84/2022 година по
описа на Шуменският окръжен съд, като увеличава наказанието на
подсъдимия П. В. В. на две години и четири месеца лишаване от свобода и на
две години и четири месеца лишаване от право да управлява МПС, увеличава
и размера на изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК на три години и шест
месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9