МОТИВИ по НОХД №
55/2019 г. по описа на РС-****
Подсъдимият Й.Д.Ц.
*** е предаден на съд от Районна прокуратура гр. **** по
обвинение за извършено престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, за
това, че че при условията
на продължавано престъпление за времето от 12.04.2018 г. до 02.09.2018 г. в гр.
**** и в с. **** се е заканил с убийство по отношение на П.Ф.Т. ***, лично и
чрез проведени телефонни разговори от мобилен номер ****, ползван от Ц. и
мобилен номер ****, ползван от ****, като това заканване е възбудило
основателен страх у Т. за осъществяването му, като се е заканил, както следва:
1. По телефона: на 12.04.2018 г. се
е заканил с думите „…за теб бел ден няма да има от тук нататък“, „…ша та залича“ „….ша та разчекна
на две…“, „ще те залича…ще те смачкам…ще те смачкам до край“, „…искаш ли да са
засиля с джипа и да дойда да ти пръсна тиквата…там да та замажа на плочките и
да са свърши сичко…“, „…ша
ви смачкам.. ша ви сгаза…“,
„ще те размажа.. ще те смажа“, „…приготви се за последно причастие“ и др.; на
05.05.2018 г. се е заканил с думите: „…ще
пострадаш…“, „…ще та смажа“; на 30.05.2018 г. се е заканил с думите: „…ще
умреш, да знаеш, чу ли ще умреш и няма да е далече“, „…ще умреш парцал..ще
умреш скоро…“, „…ей, ти умираш, разбираш ли…“, „…заведи ми дело да та застрелям
на улицата бе, заведи ми дело да та прибия, ти ще
умреш“, „…шта умора бе…умираш бе“, „…ша ти запала къщата…шта запала чисто гола…шта запала…шта
разчекна ма…“, „…умираш…“, „…ще те разчекна на кръст“; на 11.07.2018 г. се е
заканил с думите „…ша ви убия с братовчедка ти…“,
„…ще ви смачкам…“, „..ще ви смажа…“,“…ще ви унищожа…“, „…ще ви залея с бензин и
ще ви запала…“; на 02.09.2018 г. се е заканил с
думите: „…ша та запала,
…парцал..чу ли…“;
2. Лично в гр. **** на 05.08.2018 г.
се заканил на Т., че „ще я убие, че няма да има повече дете, че жива няма да
остане“
В с.з.
подсъдимият е заявил, че е наясно с обвинението, което се претендира спрямо
него и е дал обяснения, в които отрича да е извършил описаните в обвинителния
акт деяния.
Участващият по
делото прокурор поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителният
акт, мотивирайки се с обстоятелството, че същото се подкрепя от събраните по
делото доказателства. С оглед данните за личността, събрани в хода на
производството, както и предвид характера на деянието и степента на обществена
опасност, се иска на Ц. да бъде наложено наказание лишаване от свобода, чието изпълнение
да бъде отложено за срок от три години.
Защитникът адв. А. Коцанкова от ВрАК счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан по
възведеното му обвинение, тъй като по делото не съ
събрани достатъчно доказателства, сочещи Ц. като извършител на престъпно
деяние. Според защитата, касае се за влошени отношения между двама бивши
съпрузи, като свид. Т. си е позволила да използва
общото им дете като способ за разрешаване на конфликтите между нея и
подсъдимия. Като доказателство за това се акцентира върху подадените от
свидетелката жалби против подсъдимия до РП гр.**** и РС гр. **** с обвинения за
упражнено върху нея физическо и психическо насилие, които в последствие са били
оттеглени от самата Т.. Освен това, според защитата, по делото не е приложен
оригинала на записа с разговорите, за които прокуратурата твърди, че са
проведени между Т. и Ц., което е довело до невъзможността да се установи по
категоричен начин, както кое е лицето, разговарящо със свидетелката, така и
дали съдържанието на разговорите им съответства на това в записа, предаден на
разследващите органи.
Съдът, след като
взе предвид събраните по делото доказателства и прецени същите по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Й.Ц. и свидетелката П.Т. имали сключен граждански
брак, по време на който се родило детето им **** с ЕГН **********. Семейството
живеело в апартамент, намиращ се гр. ****. През месец декември 2017 година
подсъдимият разбрал, че свидетелката поддържа контакти с друг мъж. В края на
същия месец Т. заявила на Ц., че желае да се разведат. След като провели
няколко разговора по въпроса, двамата взели окончателно решение да прекратят
брака си. Въз основа на подадена от тях молба с правно основание чл.50 СК, в
Районен съд гр.**** било образувано гражданско дело № 72/2018 година. Със свое
решение № 22/22.01.2018 година съдът прекратил
гражданския брак между подсъдимия и свидетелката по взаимно съгласие. Със
същото решение родителските право върху роденото от брака дете Калина Цветкова
се предоставяли на майката свид. Т., при която детето
щяло да живее, като бащата подс. Ц. имал определен
режим на лични отношения с малолетното момиче. Последният следвало да заплаща
издръжка на детето чрез майката свид. Т. в размер на
115 лева, ведно със законната лихва при забава, като това задължение за
подсъдимият възниквало от 01.02.2018 година до отпадане, изменение или
прекратяване на основанието за даването й. Със същото решение били уредени и
имуществените отношения между съпрузите. Съдебният акт влязъл в сила на
22.01.2018 година. След като брака й с подсъдимия бил прекратен, свидетелката Т.,
заедно с малолетната Калина, се преместила да живее в къщата на своята майка свид. Л.Т.,***. На 23.01.2018 година свидетелката подала
жалба до РП гр.**** против Ц. за упражнен върху нея психически тормоз.
Образувана била прокурорска преписка № 182/2018 година по описа на
прокуратурата, по която работил свид. И.М. ***. След
като извършил преценка на събраните материали, наблюдаващият прокурор приел, че
не са налице данни за извършено престъпление по чл.144 НК и с постановление от
15.02.2018 година прекратила преписката. През това време подсъдимият поддържал
контакти с детето си и спазвал определения от съда режим на виждания.
Междувременно отношенията между бившите съпрузи се влошили още повече. На
21.02.2019 година свидетелката Цветкова подала нова жалба до РП гр.****, в
която отново обвинявала Цветкова в упражняване на системен психически тормоз. На
22.02.2018 година свидетелката депозирала в РС гр.**** молба против подсъдимия
с искане, на основание чл.18 ал.1 ЗЗДН, да бъде издадена заповед за незабавна
защита с постановяване на мерките по чл.5 т.1 и т.3 от Закона за защита от
домашно насилие. Въз основа на молбата било образувано гр. дело № 232/2018
година, по което съдът се е произнесъл с определение № 226/22.02.2018 година и
заповед № 2 по чл.18 ал.1 ЗЗДН, подлежаща на незабавно изпълнение, с която подсъдимият
е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
свидетелката. Освен това, на същият е било забранено да приближава жилището, находящо се в с. ****, местоработата на свидетелката в
същото село, детската градина на детето Калина, самата свидетелка на разстояние
от 50 м, както и местата за социални контакти и отдих на същата и детето. В
хода на съдебното производство Т. е депозирала молба с искане същото да бъде
прекратено поради постигната извънсъдебна спогодба с Ц.. Въз основа на молбата,
с протоколно определение от 14.03.2018 година съдът прекратил производството по
делото поради оттегляне на иска и обезсилил издадената на 22.02.2018 година
Заповед за незабавна защита по чл.18 ал.1 ЗЗДН. Определението влязло в сила на 31.03.2018
година. Междувременно образуваната по горепосочената жалба преписка № 337/2018
година по описа на РП гр.**** била прекратена поради липса на данни за
извършено престъпление от общ характер с постановление на наблюдаващия прокурор
от 20.03.2018 година. През месец февруари 2018 година Т. била санкционирана за
управление на МПС след употреба на алкохол. След този случай малолетната Калина
се преместила при баща си. Отношенията между родителите й обаче не се
подобрявали. По телефона двамата си разменяли обвинения и заплахи. По тази
причина подсъдимият също се обърнал към РП гр.****, депозирайки на 21.02.2018
година жалба против бившата си съпруга с оплаквания за отправени към него
закани. На тази база била образувана преписка № 334/2018 година по описа на
прокуратурата, в хода на която на Т. бил съставен предупредителен протокол по
чл.65 ЗМВР. Поради липса на данни за извършено престъпление преписката била
прекратена с постановление на наблюдаващия прокурор от 21.03.2018 година. В
резултат на гореописаните събития свидетелката взела решение да записва
разговорите си с помощта на приложение в мобилния й апарат „Самсунг
Галакси S6“. По този начин по различно време
тя записала няколко разговора с мъж, използващ мобилен апарат с номера
съответно ****, **** и **********. Първият номер бил на подсъдимият, вторият –
на малолетната Калина, а третият – на неустановено по делото лице. След като
направила записите, свидетелката ги записала на файлове в три броя CD с дата на
записите, както следва: CD 1 – 12.09.2018 година; CD 2 - на
19.05.2018 година и CD 3 – на 19 и 30.05.2018 година. На 07.09.2018 година Т.
подала жалба /молба/ до РП гр.**** против подсъдимия с оплаквания за психически
тормоз и отправяне на закани за физическа разправа, въз основа на която била
образувана преписка № 1601/2018 година. В хода на проверката с протокол за
доброволно предаване от 12.09.2018 година свидетелката предоставила на служителят
от РУ гр. **** свидетелят Ц.М. трите броя CD. След като изслушал записаните
разговори, М. извикал подсъдимия за снемане на обяснения. Полицейският служител
попитал Ц. дали знае, че има записи на телефонни разговори, направени от Т..
Подсъдимият заявил, че не знае и отрекъл да е провеждал други разговори с
бившата си съпруга, освен за детето. На база събраните материали, с прокурорско
постановление от 21.09.2018 година било образувано ДП за престъпление по чл.144
ал.3 НК. На 20.09.2018 година в РС гр.**** постъпила молба от П.Т. против Й.Ц.
с искане за издаване на заповед за защита по ЗЗДН като на последният бъдат
наложени мерки по чл.5 от същия закон. Въз основа на молбата било образувано
гр. дело № 1274/2018 година, по което на 20.09.2018 година съдът, след преценка
на представените с нея доказателства, издал Заповед № 15 по чл.18 ал.1 ЗЗДН, с
която на Ц. били наложени мерки по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 ЗЗДН. В хода на
производството постъпила молба от Т. с искане същото за бъзе прекратено поради
оттегляне на молбата. С протоколно определение от 13.11.2018 година, влязло в
сила на 24.11.2018 година, производството по гражданското дело било прекратено.
В хода на разследването по образуваното от РП гр.**** досъдебно производство
били отчетени изложените по-горе факти. Представените от Т. 3 бр. CD били обект
на компютърно-техническа
експертиза, в рамките на която вещото лице Б.А., след като прослушал записите,
снел тяхното съдържание на хартиен носител. Прегледът им сочел наличие на
отправени към свидетелката обидни думи, засягащи личното й достойнството, както
и заплахи за физическо насилие. Според назначената психологично-психиатрична експертиза,
Т. се е намирала под продължителен стрес от психосоциален
характер със страхов облик, в резултат на който се
наблюдават реакции на напрегнатост, тревожност, несигурност, наличие на
ограничително поведение, затруднения при справяне с рутинни задачи.
Горната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П.Ф.Т., Л.И.Т.,
Ц.Л.М., И.М.М., Светлин Хрисимиров
Попов, от обясненията на подсъдимия, от писмените доказателства: жалба от П.Т.
/л.15/; протокол за доброволно предване /л.17/;
протокол за предупреждение на Й.Ц. /л.23/; заключение на психолого-психиатрична
експертиза / л.58-л.62/; заключение на компютърно-техническа експертиза /л.70 –
л.82/; справка за съдимост /л.121 от ДП и л. 18 от съдебното дело/;
характеристични данни, заверени копия от материалите, приложени в преписки
№№№№№ 337/18 година, 334/2018 година, 182/2018 година и 1794/2018 година,
всички по описа на РП гр.**** /л.71 – л.141 от съдебното дело/, гр. дела №№№
1274/2018 година, 1502/2018 година и 232/2018 година, всички по описа на РС гр.****,
както и от веществените доказателства – 3 бр. CD,
съдържащи аудио-файлове /л.17а ДП/.
Съдът, след като
взе предвид изложената по-горе фактическа обстановка и извърши преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че същите не установяват
наличие на виновно поведение у подсъдимия Й.Ц.. Прокуратурата претендира, че
същият, от обективна и субективна страни, е извършил престъпление по смисъла на
чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26
ал.1 НК. Престъплението по чл.144 ал.3 НК е квалифициран състав на
престъплението по чл.144 ал.1 НК – закана с престъпление. С оглед
обстоятелството, че се намира в раздел V
“Принуда“ от глава II на Наказателния
кодекс, с чл.144 ал.1 НК законодателят е защитил личната свобода на гражданите.
С извършването на това престъпление се цели промяна на поведението и действията
на заплашения противно на неговата воля в исканата от дееца насока. За това от
обективна страна се изисква обективиране чрез думи
или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета
от него и би могла да възбуди основателен страх от осъществяването му. От
субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата, както и че
тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би
могла да се осъществи. Имайки предвид така очертаната с ТР № 56/18.09.1989
година по н.д. №47/89 година ОСНК на ВС правна рамка относно престъплението по
чл.144 ал.3 НК, съдът, след преценка на събраните в хода на наказателното
производство доказателства, приема, че същите са крайно недостатъчни, за да
мотивират становище за извършено от подсъдимия престъпно деяние. На първо място,
следва да се анализират гласните доказателства. В хода на съдебното следствие,
освен свидетелката П. Т., са разпитани свидетелите Л.Т. – майка на свидетелката
П. Т., полицейските служители Цв. М. и Ив. М., както
и Светлин Попов – колега на подсъдимия. В показанията си първата свидетелка
твърди, че след прекратяването на брака е била обект на закани за физическо
насилие и психически тормоз от страна от Ц., за които се е обръщала за
съдействие към прокуратура и съд в гр.****. Същата признава, че образуваните
дела по Закона за защита от домашно насилие са били прекратявани по нейна
инициатива, посочвайки като причина добруването на общото им с Ц. дете. В
разпита на свидетелката се съдържат и други данни относно отношенията с бившия
й съпруг преди и след брака, послужили за изложение на горната фактическа
обстановка, но липсва каквато и да е информация относно визираните в ОА събития
от 12.04.2018 година, 05.05.2018 година, 30.05.2018
година, 11.07.2018 година, 05.08.2018 година и 02.09.2018 година, с които
държавното обвинение е мотивирало тезата си за наличие на закана с убийство от
страна Ц., посредством думите, казани, както следва: по телефона: на 12.04.2018 г. - „…за
теб бел ден няма да има от тук нататък“, „…ша та
залича“ „….ша та разчекна на две…“, „ще те залича…ще
те смачкам…ще те смачкам до край“, „…искаш ли да са засиля с джипа и да дойда
да ти пръсна тиквата…там да та замажа на плочките и да са свърши сичко…“, „…ша ви смачкам.. ша ви сгаза…“, „ще те размажа..
ще те смажа“, „…приготви се за последно причастие“ и др.; на 05.05.2018 г. - „…ще пострадаш…“, „…ще та смажа“; на
30.05.2018 г. - „…ще умреш, да знаеш, чу ли ще умреш и няма да е далече“, „…ще
умреш парцал..ще умреш скоро…“, „…ей, ти умираш, разбираш ли…“, „…заведи ми
дело да та застрелям на улицата бе, заведи ми дело да та прибия,
ти ще умреш“, „…шта умора бе…умираш бе“, „…ша ти запала къщата…шта запала чисто гола…шта запала…шта
разчекна ма…“, „…умираш…“, „…ще те разчекна на кръст“; на 11.07.2018 г. - „…ша ви убия с братовчедка ти…“, „…ще ви смачкам…“, „..ще ви
смажа…“,“…ще ви унищожа…“, „…ще ви залея с бензин и ще ви запала…“;
на 02.09.2018 г. - „…ша та запала,
…парцал..чу ли…“; и лично в гр. **** на 05.08.2018 г. - „ще я убие, че няма да
има повече дете, че жива няма да остане“. Подобно е положението и с останалите
гласни доказателствени източници. Свидетелят М. е
полицейският служител, работил по преписката, послужила за образуване на
настоящото ДП, а свидетелят М. – по други преписки, инициирани също от
свидетелката, поради което същият не съобщава данни, касателно
предмета на доказване в рамките на това производство. За нуждите на проверката свид. М. е получил от Т. 3 бр. CD,
станали в последствие обект на изследване от страна на вещото лице по
назначената компютърно – техническа експертиза. Подкрепа обвинението не намира
и в показанията на свидетелката Л.Т.. Същата твърди, че и след развода поддържа
добри отношения с бившия си зет. Според нея, по време на брака подсъдимият и
нейната дъщеря са имали нормални отношения, въпреки сприхавия характер на Ц. и
по тази причина няма обяснение за настъпилия помежду им развод. Т. описва
дъщеря си като затворен човек, с по-сложен характер, не обичаща да споделя
преживяванията си, поради което, макар и виждайки я стресирана, уплашена и
наранена, не е проявявала интерес за причината, довела я до това състояние. По
отношение на записите на телефонни разговори, свидетелката твърди, че не знае
за съществуването на такива. Свидетелят Попов е колега на подсъдимия, който има
преки впечатления от поведението на Т. и Ц. при ситуация, извън фактическата
обстановка, описана в обвинителния акт. Същия твърди, че познава бившата
съпруга на подсъдимия, но не поддържа с нея контакти. Така очертания кръг доказателствени източници представят заредени с отрицателни
емоции взаимоотношения между двама бивши съпрузи, опитващи се да намерят
решение с помощта на държавни институции, но не съдържат данни в подкрепа на обвинението.
Що се касае до писмените доказателства, акцент следва да бъде поставен върху
заключенията на ППЕ и на компютърно – техническата експертиза. След
освидетелстване на Т., вещите лица д-р П. К. – психиатър и Т. Сименова – психолог, са достигнали до извода, че същата е в
състояние на продължителен стрес от психосоциален характер
със страхов облик, който се характеризира с
напрегнатост, тревожност, несигурност, наличие на ограничително поведение,
затруднения при справяне с рутинни задачи. По време на разпита си в с.з. експертите
поясняват, че информацията, описана в заключението относно причините, в
частност поведението на Цветкова, довели до това състояние свидетелката, е била
съобщена лично от нея по време на изследването й. От допълнителните им разяснения
става ясно, че продължителния стрес, на който е била подложена Т., може да бъде
резултат от емоционалното напрежение от един бракоразводен процес, през какъвто
свидетелката е преминала, а не единствено и само от действията на подсъдимия,
както претендира прокуратурата. Основното доказателство, върху което държавното
обвинение гради своята теза, са телефонни разговори на свидетелката Т.,
записани с приложение на мобилния й апарат, а след това свалени като файлове на
3 бр. CD. Същите са били обект на анализ от страна на вещото
лице Б.А. за нуждите на компютърно – техническата експертиза. Пред съда същият
твърди, че внимателно е изслушал съдържанието на трите компактдиска, след което
е свалил същото на хартиен носител. Съдържанието на разговорите, приложено към
заключението на хартиен носител напълно съответства на това, намиращо се трите CD, обстоятелство, в което напълно се увериха страните
и съдебния състав при предявяването на веществените доказателства по реда на
чл.284 НПК. В съдебно заседание вещото лице е категорично, че качеството на
записите е добро, въпреки някои леки шумове, и не са установени индикации за
манипулация на съдържанието на записите на компактдисковете като външни
носители. Такова съмнение обаче не може да бъде изключено напълно, тъй като процесните разговори са записани на мобилен апарат, след
което са предоставени на дискове на полицейските служители. В тази насока
вещото лице твърди, че е възможно съдържанието на записаните разговори да бъдат
обработени, след като са свалени от мобилния апарат и в това състояние да бъдат
записани на 3 бр. CD. Това може да
бъде установено при положение, че се представи използвания мобилния апарат,
съдържащ записаните разговори. В тази връзка вещото лице посочва, че въпросния
телефон, ведно с първоначалните записи, не му е предоставен на работа по
експертизата. Това обстоятелство е потвърдено и от свид.
М., който заяви в съдебно заседание, че не е поискал от Т. тези вещи. В хода на
съдебното следствие съдът направил опит да отстрани този пропуск от досъдебното
производство, задължавайки свидетелката да предостави мобилния си апарат.
Последната е депозирала молба, от чието съдържание става ясно, че не може да
представи телефона, тъй като го е загубила и в момента използва друг апарат. При
това положение съдът приема, че липсата по делото на мобилния телефон,
използван от Т., води до невъзможност в рамките на друга компютърно –
техническа експертиза да бъдат извършени всички необходими обследвания както на
апарата, така и на намиращите се там записи на разговорите, като резултатите от
тях била установили по категоричен начин наличие или липса на манипулация на
съдържанието на записите преди същите да бъдат пренесени върху
компактдисковете. Към настоящия момент по делото не са налице категорични данни
в нито една от двете насоки. При това положение твърдението на вещото лице, че
съдържанието на разговорите, записани върху дисковете отговаря на съдържанието
на записите в мобилния телефон на Т., е голословно и не се възприема от
настоящия състав. Преценени в съвкупност, събраните доказателства не
обосновават по категоричен начин тезата на прокуратурата, че на визираните в ОА
дати именно Ц. е казал думите, с които се е заканил на Т. с убийство. В хода на
съдебното следствие не беше установено наличие на промяна в поведението на
свидетелката, което да позволява да се приеме, че целите, преследвани от
подсъдимия, са били изпълнени. Присъждане упражняването на родителските права в
негова полза, представена от прокуратурата като причина за поведението на Ц.,
не беше доказана като такава. От показанията на двете свидетелки Тоткови и от обясненията на подсъдимия стана ясно, че
малолетната Калина е живяла преимуществено с баща си през времето, посочено в
ОА, поради отсъствията на майката от страната, за които не беше доказано да са
мотивирани от нуждата за преодоляване на последиците от психическото й
състояние, описано в ППЕ. Промяната в упражняването на родителските права по
отношение на малолетната Калина действително в последствие е настъпила, но не в
резултат от действията на Ц., а по силата на споразумение между нейните
родители, утвърдено със съдебно решение № 343/13.12.2018 година по граждански
дело № 1502/2018 година по описа на РС гр.****. Базирайки се на гореизложеното,
настоящият състав счита, че събраните доказателства не сочат по безспорен и
категоричен начин Ц. да е извършил описаните в ОА деяния, поради което го
признава за НЕВИНЕН, на основание чл.304 НПК и го ОПРАВДАВА за престъпление по
чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр.
чл.26 ал.1 НК.
По горните
съображения съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: