РЕШЕНИЕ №
С., 12.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-8 състав, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Ченалова Съдебни заседатели: Членове:
при секретаря Ц.П.............................................................................................. и с участието
на прокурора....................................................................................................... като разгледа
докладваното от......................... съдия Ченалова.......................... т.д. № 1 364..... по описа
за 2010 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Предявени са обективно съединени при условията на кумулативното и евентуалното обективно съединяване искове с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за сумата от 503 542 лв., представляваща претърпените вреди от ищеца в резултат на възложената от ответника работа или евентуално вреди от вещи, под надзора на ответника, с правно основание чл.50, вр.чл.45 от ЗЗД и с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 40 000 лв., представляващи мораторна лихва.
В исковата молба се твърди от ищеца, че е ползвател на самостоятелен търговски обект в пешеходния подлез „Ректора", а именно: дискотека със застроена площ от 579.22 кв.м., по силата на договор за учредяване на право на ползване № РД- 56-376/16.04.1997 г., анекс към него № РД 56-58/04.08.2005 г. и Решение на СГС от 28.08.1997 г. Твърди, че за посочения период е извършил подобрения в имота. Твърди, че от м. декември 2008 г. е забелязал теч в клуба, за което незабавно са уведомили ответника. За настъпването на нови течове е уведомил ответника през м. април и май 2009 г. Твърди, че на 18.06.2009 настъпи авария, изразяваща се в спукването на поцинкована тръба 2 за студена вода, която е предизвикала наводнение и се нанесоха значителни вреди. Твърди, че след поредица от сигнали горната авария бе отстранена от служители на „Р.К." АД на 29.09.2009 г., като подизпълнител на ответника. Твърди, че е поканил ответника да уредят взаимоотношенията си, но същият не е отговорил. Твърди, че за обезпечаване на доказателствата е водено производство пред СРС, като вредите са оценени на 411 496.54 лв. Подробно описва вредите, причинени в резултат на наводняването. Твърди, че стойността на повредените вещи и ремонта е сумата от 363 947 лв., както и на същия са причинени вреди, изразяващи се в невъзможността за ползването на имота за периода от 18.06.2009 г. до 18.12.2009 г. в размер на 139 595 лв. Твърди, че с описаната обстановка се установява ангажиране на отговорността на ответника за причинени вреди или алтернативно вреди от вещи. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 503 542 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба, както и да заплати сумата от 40 000 лв.у представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение. Претендира и направените по делото разноски. Представя писмени доказателства под опис и моли съда да се допусне изслушването на ССЕ и СТЕ, с конкретно поставени задачи, както и да се допуснат трима души свидетели във връзка с твърденията, че многократно е отправял сигнали за теча. Възразява срещу искането за конституиране на трето лице „Р.К." АД, тъй като видно от твърденията в отговора ответникът не е направил искане за отстраняване, което да не е било изпълнено от третото лице. Възразява и срещу искането за конституиране на застрахователното дружество, като твърди, че липсват доказателства за правоприемство, както и че договора е сключен след настъпването на вредоносното събитие. В съдебно заседание поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати обезщетение за вредите, като претендира и направените по делото разноски.
Ответникът по делото „С.в." АД оспорва предявените искове, като твърди, че исковете са нередовни, недопустими и неоснователни. Твърди, че нередовността произтича от не представянето на вносен документ за ДТ. Твърди, че исковете са недопустими, тъй като не е представила доказателства, че е надлежна страна в процеса. Твърди, че не е пасивно отговорен, тъй като не е възложил работата, от която са произлезли вредите, както и че не е налице вреди от вещи, тъй като задължение на ответника е да доведе водата до границата на имота. Твърди, че предявените искове са неоснователни, тъй като теча се намира извън подлеза., наклона е обратен, както и че четири дни след отстраняването на теча все още се стича вода, което е обстоятелство, изключващо отговорността на ответника. Оспорва твърдението на ищеца, че вредите следва да се заплатят, тъй като ремонта е извършен от „М." ЕАД и „П.О.К.". Оспорва представените писмени доказателства, по отношение на автентичността, твърди и че същите са неотносими. Оспорва искането на СТЕ и ССЕ. Прави искане за СТЕ, допускане на един свидетел, както и да бъдат конституирани като трети лица помагачи на страната ответника „Р.К." АД и „Ч.Ю. С.А."(клон Б.)" КЧТ. По отношение на първия твърди, че същият е фирмата, която обслужва района и отговаря за възникналите аварии, а по отношение на втория твърди, че е дружеството, което е застраховало ответника за застраховки „имущество", „прекъсване на дейността" и „отговорности". Оспорва претенцията за вреди, изразяващи се в лишаване от възможността за ползване, като твърди, че през посочения период е спряно действието на договора за ограничено вещно право. По отношение на претенциите за вреди от наводнението твърди, че такива не са налице, тъй като са отстранени от трето неучастващо в процеса лице. Твърди, че не е доказана собствеността на вещите, представените доказателства са непротивопоставими на ответника, съобразно правилото на чл.181, ал.1 от ГПК.Оспорва наличието на причинно следствена връзка. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани и претендира направените по делото разноски.
Третото лице помагач „Р.к." АД редовно уведомена не изпраща представител и не взима становище по исковете.
Третото лице помагач „""Ч.Ю. С.А. Клон Б."КЧТ моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от представеният договор за учредяване право на ползване от 03.1997 г., че Столична община е учредила на „КООП- СУ" възмездно и срочно ползване върху два самостоятелни обекта, собственост на СО - дискотека, със застроена площ от 579.22 кв.м. и пункт „Спорт тото", със застроена площ от 36.68 км.м. за срок от 10 години, при определен размер на цената на ползване. Не се спори, а се установява и от представеният анекс от 04.08.2005 г., сключен между страните, че същите са постигнали споразумение действието на договора да се спре през периода на изграждането на метро станция „Ректората". Не се спори между страните, а се установява и от представеното решение от 26.08.1997 г., постановено по ф.д. № 9 600/1997 г., че съдът е вписал сливането на CK „КООП-СУ" и МК „Я.92" в кооперация с наименование МК „Я.". От представените писма и обратни разписки от 28.01.2009 г., 26.02.2009 г., 30.06.2009 г., изходящи от ищеца и писмо отговор от 13.02.2009 г. се установява, че ищецът е уведомил многократно ответника, че е налице теч на вода, които наводнява обектите и причинява щети, както и че ищецът е поканил ответника да съставят констативен протокол за щетите( писмо от 01.07.2009 г.). Не се спори, а се установява и от представеният констативен протокол, изготвен от нотариус И. П., с район на действие РС-С. се установяват щетите. Не се спори между страните, а се установява и от представеният протокол от 11.11.2009 г., изготвен по гр.д. № 38 478/09 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 34 състав, изготвен по молба за обезпечаване на доказателства и заключение на тройната съдебно-техническа експертиза, че общата стойност на имуществените вреди, установени в помещението към м.юни 2009 г. е сумата от 355 658.86 лв., общата стойност на увреденото имущество е сумата от 55 747.68 лв., като степента на увредата, както и че е налице причинна връзка между наводняването и щетите, тъй като такива вреди по вид и количество могат да възникнат единствено от наводнението - внезапно нахлуване на голямо количество вода. Така изготвеното заключение е прието от съда и производството по делото за обезпечаване на доказателства е прекратено, като определението е влязло в сила на 12.02.2010 г. От представеният констативен протокол от 12.08.2009 г. и приемателно-предавателен протокол от 11.12.2009 г. се установява, че са извършени СМР дограма по целия контур, разделящ обществената зона от тази ползвана от МК „Я.", насип от баластра, бетонова настилка и настилка от гранитогрес, както и че помещенията са предадени на МК „Я.". Не се спори, а се установява и от представеният договор № 4482 от 29.05.2009, че ответникът е възложил на третото лице „Р.К." АД извършването на аварийна поддръжка, строително - ремонтни и строително-монтажни работи на около 30% от водопроводната мрежа. Не се спори, а се установява и от представеният договор за „застраховки „имущество", „прекъсване на дейността" и „отговорности", че ответникът е засраховал имущество всички рискове, материални щети и отговорности и е сключен договор застраховка „Отговорност към трети лица". От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че посоката на наклона на локалното платно в цитирания участък е югозападен, както и че вероятността за наводнение в имот, който се намира в подлез и практически граничи със земна маса около водопровода е много по-голяма отколкото за такъв, който се намира земната повърхност. От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че размера на обезщетението за невъзможността да се ползва имота за периода 18.06.2009 г. до 18.12.2009 г. е сумата от 14 149.37 евро, а размера на лихвата върху тази сума до предявяването на иска е сумата от 5 867.29 лв. Така изготвените заключение са неоспорени от страните, поради което съдът ги кредитира изцяло.Не се спори от страните, а се установява и от представеното удостоверение от „М." ЕАД от 20.01.2012 г., че „М." ЕАД не е бил инвеститор на обекта, вкл. и на процесния обект. По отношение на представените по делото доказателства за извършени конкретни СМР (договори, фактури) и представените фактури за закупени стоки съдът намира, че същите установяват конкретни дейности, които не бяха подкрепени с други доказателства. Същите са ирелевантни за спора по отношение на претендирало обезщетение от непозволено увреждане, поради което не следва да се обсъждат.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените от ищеца уточнения са предявени обективно съединени при условията на кумулативното и евентуалното обективно съединяване искове с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за сумата от 503 542 лв., представляваща претърпените вреди от ищеца в резултат на възложената от ответника работа или евентуално вреди от вещи, под надзора на ответника, с правно основание чл.50, вр.чл.45 от ЗЗД и с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 40 000 лв., представляващи мораторна лихва.
По допустимостта и основателността на предявеният иск с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за сумата от 503 542 лв.:
По отношение на така предявеният иск съдът, в настоящия си състав намира, че същият е допустим и неоснователен. За да бъде проведен успешно прекият иск с правно основание чл.45 от ЗЗД срещу виновното лице и с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД срещу възложителя на работата следва в производството да са налице кумулативно определените от законодателя елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане - да е налице действие или бездействие, което материализира противоправно деяние, извършено от деликвента, същото да е извършено виновно, да е налице причинна връзка между деянието и вредите, както и да са налице вреди. Отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция и настъпва, след като възложителят е възложил на лицето работа, при или по повод изпълнение на която работа са причинени виновно вреди на пострадалия. За да възникне тази отговорност, е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия - ищец от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, които вреди да са причинени по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установят наличието на всички предпоставки, поради което съдът намира, че така предявеният иск на това основание е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Като неоснователен следва да се отхвърли и предявеният иск за обезщетение за забава, предвид неоснователността на предявеният обективно съединен обуславящ иск.
По допустимостта и основателността на предявеният иск с правно основание чл.50, вр.чл.45 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД за вредите, произхождащи от каквито и да е вещи, отговарят солидарно лицата, по чиито надзор се намират същите и собствениците на вещите. Вината на собственика на веща е презумптивна, като отговорността на същия не се изключва от паралелната отговорност на лицето, под чиито надзор се намира веща. За да бъде ангажирана отговорността на ответника от вещ е необходимо, при условията на пълното и главно доказване да се установи в процеса, че вредата е настъпила от самата вещ, а не от поведението на пострадалия, които си е служил с нея. Отговорността на собственика на веща е налице до момента на изгубване на правото на собственост. Тези лица носят отговорност пред увреденото лице, когато вещите са им предадени от производителя като обезопасени и когато не съществува техническа възможност за пълно отстраняване на опасността от вреди/в този смисъл са задължителните за съда насоки, дадени в Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС/. Тази отговорност се основава на една презумпция за вина на собственика или лицето, под чиито надзор се намира вещта, за произлизай ето на тези вреди. За да отпадне отговорността на собственика, следва да се установи неправилно манипулиране с вещта от страна на пострадалия. Такива доказателства не са ангажирани от ответника по делото, под чиито надзор се намират водопроводните съоръжения извън обектите, които са частна или общинска (държавна) собственост. По делото безспорно е установено, че процесиите тръби 2 цола се намират под надзора на ответника. Съгласно § 7, ал.1, т.7 от ПРМСМА общинска собственост са мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната системи, които обслужват съответната община и не са включени в уставния фонд на търговско дружество. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи безспорен извод дали процесиите съоръжения от водоснабдителната мрежа на гр. С.са предадени по реда на § 3 от ПРРЗВ на ответника, т.е. дали същият е собственик или лице под чиито надзор се намират вещите. Отговорността е както на собственика, така и на лицето, под чиито надзор се намират, поради което следва да се приеме, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по така предявеният иск. В този смисъл е и твърдението на самия ответник, позовавайки се на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за присъединяване на потребители и за ползването на водоснабдителните и канализационни системи. В тази връзка направеното от ответника възражение за липса на пасивна процесуална легитимация е неоснователно. В конкретния казус не се правят твърдения, че е налице присъединяване от точно тази тръба. Видно от събраните по делото доказателства същата съществува и няма осъществена връзка с други тръби, поради което следва да се направи извода, че отговорността на ответника е ангажирана. Неоснователно е и второто твърдение на ответника, че не е налице причинно- следствена връзка между вредите и причината за настъпването им. Видно от приетите заключения на експертизите, както в производството по обезпечение на доказателствата, така и в настоящето производство причината за настъпването на вредите е внезапен, силен теч от тръба 2 цола, както и че наводнението на имот, които граничи със земната маса е налице, с оглед на принципите на физиката. Когато вредата е настъпила вследствие на внезапна повреда на веща за да се уважи така предявеният иска за обезщетение от вещ, съдът не е длъжен да издири точната причина за такава повреда. Необходимо е да се установи по безспорен начин, че вредата е настъпила в резултат на извършено наводнение. По делото са ангажирани безспорни доказателства в тази насока, както от заключението на назначената тройна съдебно-техническа експертиза по обезпечаване на доказателствата, така и от приетата в настоящето производство експертиза. С оглед изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. По отношение на размера на обезщетението за претърпените вреди съдът намира, че предявеният иск е частично основателен и доказан. На определяне и присъждане подлежат всички вреди, които са настъпили или могат да настъпят в бъдеще. Неоснователно и недоказано е и направеното възражение, че след настъпването на щетите имота е изграден за книжарница, както и че ремонта е извършен от СО. Без значение е обстоятелството, че след вредата имота е преустроен в друго качество, тъй като лицето, чиято отговорност за вреди е ангажирана е длъжен да поправи всички настъпили от вредоносното действие вреди, а от друго страна не са ангажирани преки доказателства, които да обусловят извода на съда, че всички извършени дейности при метро станция „Ректората" са извършени в имота, чиито ползвател е ищеца, в настоящето производство. При определяне на размера на вредите от непозволено увреждане са меродавни не направените от пострадалия разходи за възстановяване на вредите, а стойността на материалите и труда, които биха били необходими за възстановяване на щетите. Тези цени следва да се определят от специалисти в съответната област. Ето защо съдът, в настоящия си състав намира, че не следва да обсъжда представените по делото доказателства за вложените от ищеца разходи за възстановяване, а следва да се обсъждат дадените от специалистите (вещите лица) заключения за средните цени на материали и труд за възстановяване на вредите. Същите следва да се изчислят към момента на настъпването на вредата. На обезщетяване подлежат, както вредите настъпили в имота, така и вредите от унищожената техника, предвид заключението на експертизата, че същите не могат да се ползват по предназначение. В този смисъл не следва да се кредитира направеното възражение от страна на ответника, че не всички вещи са погубени. Видно от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза общият размер на всички видове вреди към датата на настъпване на уврежданията - м.юни 2009 г. е сумата от 411 406.54 лв. Неоснователно е направеното възражение от ответника, че за част от изпълнените СМР са поети от Столична община. Видно от ангажираните доказателства не е установено по безспорен начин, че описаните СМР са извършени на обекта стопанисван от ищеца. Основателни са възраженията на ответника по отношение на претендиралото обезщетение за вреди, произтичащи от невъзможността да ползва имота. Видно от събраните по делото доказателства за претендиралия период е преустановено действието на договора, предвид извършваните СМР по създаването на метро станция „Ректората". Ето защо съдът намира, че ответникът следва да бъди осъден да заплати на ищеца сумата от 411 406.54 лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба, като предявеният иск следва да се отхвърли до пълния предявен размер като неоснователен и недоказан. По отношение на така предявеният иск за обезщетение за забава съдът намира, че същият е допустим и основателен. При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за неизпълнението, което е в размер на законната лихва от деня на забавата. Върху определената сума се дължи обезщетение от деня на увреждането. Ето защо съдът, в настоящия си състав намира, че върху определената сума, представляваща обезщетение следва да се присъди и законната лихва от деня на увреждането - 18.06.2009 г. до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 16 456.26 лв., представляваща размера на дължимата ДТ, съобразно уважената част от исковете, както и сумата от 800 лв., представляваща разноски по делото, както и сумата от 12 000 лв., представляваща разноски за един адвокат.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд
ОТХВЪРЛЯ предявеният от МК „Я.", ЕИК *********, гр. С., бул. „Ц.О." 20 срещу „С.В." АД, ЕИК: ********, гр. С., Район „М.", ж.к. „М.-4", Бизнес п.№*, бл.** иск с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 503 542 лв., представляваща обезщетение от непозволено увреждане и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 40 000 лв., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „С.В." АД, ЕИК: ********, гр. С., Район „М.", ж.к. „М.-4", Бизнес парк №*, бл.2а да заплати на МК „Я.", ЕИК *********, гр. С., бул. „Ц.О." * сумата от 411 406.54 (четиристотин и единадесет хиляди четиристотин и шест лв. и петдесет и четири ст.), представляваща обезщетение за вреди, причинени от вещ, ведно със законната лихва от 18.06.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля предявеният иск до пълния предявен размер, като неоснователен, да заплати сумата от 16 456.26 (шестнадесет хиляди четиристотин петдесет и шест лв. и двадесет и шест ст.), сумата от 800 (осемстотин) лв. и сумата от 12 000 (дванадесет хиляди) лв., на основание чл.78 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответника „Р.К." АД, ЕИК: ********* и „Ч.Ю. С.А. (клон България)" КЧТ.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните пред Софийски апелативен съд.