Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
Силистра,
20.02.2018 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, в открито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и осемнадесета година, като
разгледа докладваното в.гр.д. № 252 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Повторно
въззивно производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №
81/28.04.2016 г., постановено по гр.д. № 275/2015 г., Дуловският районен съд е
отхвърлил предявения от Р.Л.Р. срещу Х.И.А. иск за осъждане на последната да
прекрати неоснователните действия, с които пречи на първия да упражнява
собственичките си права върху УПИ ХIV-380 в кв.19 по ПУП на с. Чернолик,
Община-Дулово, Силистренска област, и да премахне за собствена сметка изградена
на границата на посочения имот с нейния имот УПИ ХIII-377 масивна постройка,
като е осъдил първия да заплати на втората 450 лв. разноски.
С решение №
147/11.10.2016 г., постановено по в.гр.д. № 152/2015 г., Силистренският окръжен
съд е потвърдил горепосоченото решение и е осъдил Р.Л.Р. да заплати на Х.И.А.
600 лв. разноски.
С решение №
167/26.10.2017 г., постановено по гр.д. № 209/2017 г., състав на I г.о. на ВКС
е отменил горепосоченото решение на Силистренски окръжен съд и е върнал делото
за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Производството
е образувано по въззивна жалба на Р.Л.Р.
чрез процесуален представител с искане за отмяна на обжалваното решение на ДРС
и постановяване на друго, с което да се уважи исковата му претенция, претендира
разноски за всички инстанции.
Ответницата по жалбата Х.И. чрез
процесуален представител моли да се потвърди обжалваното решение, претендира
разноски.
Окръжният
съд, като обсъди становищата на страните в двете инстанции, доказателствата по
делото, оплакванията в жалбата и указанията на ВКС, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима и по същество основателна.
Иск с
правно основание чл.109 от ЗС.
Не се
спори, че ищецът е собственик на недвижим имот по давност и наследство и че на
границата с имота на ответницата същата е съборила стара сграда и е построила
нова постройка, която ищецът твърди, че навлиза в неговия имот, пречи му и моли
да бъде премахната. При новото разглеждане на делото бе уточнено, че част от
постройката е съборена и са останали две стени. Процесуалният представител на
ответницата твърди, че е предприела изграждане на ограда между двата имота въз
основа на издадено строително разрешение.
Според
приетото заключение на техническата експертиза действително са останали две
стени от полуразрушената сграда на ответницата, като същата навлиза в имота на
ищеца с 6 кв.м. В с.з. вещото лице уточни, че едната стена е станала фактическа
граница между двата имота и навлиза в имота на ищеца с около метър при
допустимост на грешка до 50 сm и засенчва слънцето от изток. Липсва строително
разрешение за постройка. Има издадено строително разрешение за плътна ограда,
но процесната стена не е ограда по смисъла на това разрешение.
Съгласно
чл.109 от ЗС собственикът може да иска прекратяването на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. Изложеното сочи, че ищецът
е доказал наличие на елементите от фактическия състав на този негаторен иск: че
е собственик на имота, че имотът е трайно променен от ответницата с частта от
незаконната постройка в нейния имот и че тази промяна пречи на ищеца да
упражнява пълноценно правото си на собственост.
Без
значение за спора е факта, че на мястото на наличната част от постройка преди
това е имало друга сграда, за която е имало удостоверение за търпимост. Без
значение е и доводът в писмената защита на процесуалния представител на
ответницата, че процесната сграда е построена от нейния съпруг. Важното е, че
част от нея навлиза в имота на ищеца и го засенчва.
Предвид
изложеното, предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи след отмяна
на решението на районния съд. На ищеца-жалбоподател следва да се присъдят
разноски за всички инстанции общо в размер на 2 777,67 лв.
Водим от
горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 83/28.04.2016 г.,
постановено по гр.д. № 275/2015 г. по описа на Дуловски районен съд, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Х.И.А. да прекрати неоснователните действия, с които пречи на Р.Л.Р.
да упражнява собственическите си права върху застроено дворно място с площ 1350
кв.м., съставляващо УПИ ХIV-380 в кв.19 по ПУП на с. Чернолик, Община-Дулово,
Силистренска област, при граници и съседи: УПИ I-381, УПИ XIII-377, и от две
страни улици, както и да премахне за своя сметка изградената на границата между
УПИ ХIV-380 и УПИ XIII-377 масивна постройка, полуразрушена, навлизаща в УПИ
ХIV-380 с 6 кв.м., с останали две оградни стени – едната с височина 2,20 m и
дължина 15,90 m между двата имота, и втората в УПИ XIII-377 откъм улица с
височина 2,20 m и дължина 4,98 m.
ОСЪЖДА Х.И.А. да заплати на Р.Л.Р. разноски за
всички инстанции в размер на 2 777,67 лв. (две хиляди седемстотин
седемдесет и седем лв. шестдесет и седем ст.), ведно със законна лихва от
датата на влизане в сила на решението в сила до окончателното изплащане.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.