Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260031
гр.ВРАЦА, 17.05.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 23.07.2020 год. в
състав:
Председател: М. ДОСОВ
при секретаря
Лилия Горчева, като разгледа докладваното от съдия Досов гр.дело №186 по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н.М.К. с
постоянен адрес ***, с която ищцата е предявила против Община Мизия иск за
заплащане на сумата от 120 000.00 лева, претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие смъртта на баща й М. Т. И.,
починал на 26.01.2018 год. в резултат на пътен инцидент, настъпил на 15.12.2017
год. по време на движение на специален
сметосъбирач, управляван от служител на ответника. Претендира се и
присъждане на законната лихва,считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.
Според изложеното в исковата молба, на 15.12.2017 год. около 09.50 ч. в с. ***, Община Мизия,
Област Враца М. Т. И.,***, в качеството си на отработващ по чл.9 от Правилника
за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/ по сключен договор между
Община Мизия и Дирекция "Социално
подпомагане"- гр.Оряхово, е претърпял злополука, като е изпаднал по време
на движение от степенката на специален сметосъбирач марка "Исузу НКВ"
с рег.№ ВР***АК, управляван от служителя на Община Мизия С.И.И.. Произшествието станало след като
водачът на сметосъбирачния автомобил извършил десен завой от неасфалтирана улица
към главната улица в село ***, при което на около 10 метра след завоя
намиращият се на другата задна степенка на автомобила Х.В.Р. - служител към
звено БКС на Община Мизия, забелязал, че М. И. е паднал от сметосъбирачната
машина на дясната си страна в срещуположното платно за движение.
След като е бил прегледан от медицинско лице в Здравната
служба в с. ***, където установили, че пострадалият И. има рана на главата и
цялата му глава в окосмената част била в кръв, а самият пострадал бил
сумнолетен, той бил транспортиран още същия ден последователно до ФСМП - гр.Козлодуй,
а оттам до МБАЛ "Х. ***, където е установено, че е получил фрактура на
черепа и кръвоизлив в мозъка, като по спешност е приведен за лечение в УМБАЛ
"Софиямед" в гр.София, където безуспешно е бил лекуван в периода от
15.12.2017 год. до 26.01.2018 год., когато е починал.
По случая е образувана пр.пр. №707/2017 год. по описа на
РП-Оряхово (ДП № 447/2017 год. по описа на РУ на МВР Оряхово), а след
настъпилата смърт и ДП №
575/2018 год. по описа на ОП-Враца (ДП №17/2018 год. по описа на ОСлО -
Враца), което е приключило с
постановление за прекратяване от 14.08.2018 год. Тъй като пострадалият М. И. не е имал сключен
трудов договор с Община Мизия, инцидентът не е регистриран като трудова
элополука и съответно не е разследван от ТП на НОИ- гр.Враца.
Смъртта на М. И. обаче настъпва по време на изпълнение на
възложената му от Община Мизия работа и е вследствие редица действия и бездействия на служители на
Община Мизия във връзка със задължението й за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд на лицата, осъществяващи общественополезен труд -
отработващи по чл.9 от ППЗСП. Пострадалият М. И. като безработен бил включен в
програмата за временна заетост по сключения на 10.01.2017 год. договор за сътрудничество
между Община Мизия и Дирекция "Социално подпомагане" - гр.Оряхово,
като същият бил зачислен от началото на месец август 2017 год. в група БКС -
Мизия, занимаваща се с товаренето и извозването на битови отпадъци посредством
специализирана сметосъбирачна машина марка "Исузу НКВ" с рег. №ВР***АК
както на територията на гр.Мизия, така и в селата *** и Сараево. Съгласно тази
програма, безработните лица като М. И. били включвани в групи, занимаващи се с дейности,
които не изискват професионална квалификация и които не представляват висок
риск от повишена опасност - зимна поддръжка и почистване на улици, пътища,
тротоари, тесане на трева, почистване от храсти и дървета, натоварване на
отпадъци, почистване на канализация и др. С лицата, включени в програмата, не
се сключвали индивидуални трудови договори и същите нямали длъжностни
характеристики, тъй като не заемали трайни работни позиции. Това обаче не
освобождава възложителя на работата Община Мизия от задължението й за
осигуряване на безопасни условия на труд на тези лица, съгласно чл.14,ал.1 от
ЗЗБУТ, чл. 16,ал.1,т.2а,т.6 и т.8 и ал.3 от ЗЗБУТ.
Съгласно чл.33 от ЗЗБУТ, всеки работещ е длъжен да се
грижи освен за собствената си безопасност, така и за здравето и безопасносгга
на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност в съответствие с
квалификацията му и дадените от работодателя инструкции. Инцидентът с М. И. е
настъпил в момент, когато служителят на Община Мизия С.И. е управлявал
поверения му специализиран сметосъбирачен автомобил "Исузу НКВ" с
рег.№ВР***АК с цел придвижване до следващите контейнери в с. ***, а не когато
се събират и товарят отпадъците. Това действие е изцяло под негов контрол и
квалификацията му като водач на специално МПС и засяга пряко останалите
работници, в това число и М. И.. Именно затова в момента, когато водачът вози
работници, той отговаря за тяхната безопасност. С.И. следва да е бил
инструктиран и да знае, че М. И. не е оператор на сметосъбирачна машина и че
последният в качеството му на полагащ общественополезен труд и отработващ по
програма за временна заетост в никакъв случай не трябва да бъде возен на
степенката на автомобила, но поради немарливост или небрежност е допуснал той
да се вози отзад на степенката, вместо в кабината на автомобила.
Като водач на МПС С.И. е нарушил и задълженията си,
визирани в разпоредбата на чл.34,ал.1,т.1 ЗЗБУТ, съгласно която работниците в
съответствие с квалификацията си и дадените им инструкции са дльжни да
използват правилно машините, включително и транспортните средства. Освен това като
водач, превозващ пътници, С.И. не е спазил задълженията си, визирани и в друга
разпоредба - чл.132,т.2 ЗДвП, съгласно която преди потегляне и по време на
движение е длъжен да осигури на пътниците всички условия за безопасното им
превозване. Последното задължение за водача произтича пряко от закона и не
зависи от обстоятелството дали водачът е имал или не е имал ръководни или
контролни функции спрямо сметосъбирачите или спрямо лицата по чл. 9 и чл. 12 от
ППЗСП, с които му се е налагало да работи. Напротив, докато водачът С.И. е
осъществявал дейността по транспортиране на работниците, такива функции са му
възложени по закон, защото именно той отговаря за тяхната безопасност по време
на превоза. В това се изразява и задължението му, визирано в длъжностната му
характеристика за осъществяване на организационни връзки и взаимоотношения с
работниците при изпълнение на длъжността, още повече че като лице, отработващо
по чл.9 от ППЗСП, М. Т. И. не е бил оператор на сметосъбирачна машина и поради
това той не е следвало да бъде превозван на друго място, освен в кабината на
автомобила.
Налице са и други нарушения от служители на Община Мизия
на разпоредби, касаещи здравословните и безопасни условия на труд,
неизпълнението на които също са в причинна връзка със смъртта на М. И. като
липсата на изготвени писмени инструкции и липсата на проследяване на
эдравословното състояние на М. И., на когото не е извършван нито първоначален
медицински преглед при постъпване на работа в звено БКС при Община Мизия, нито
периодичен преглед, което с оглед заключенията на извършената
съдебно-медицинска експертиза на труп на М. И., съгласно която същият е имал
исхемична болест на сърцето, поражда основателно съмнение, че здравословното
състояние на пострадалия не е позволявало да извършва възложената му от Община
Мизия работа. На
последно място, Община Мизия не е актуализирала списъка на застрахованите лица
по задължителната групова застраховка "Злополука" на лицата, полагащи
общественополезен труд към Община Мизия, съответно е пропуснала да подаде към
застрахователя данни и за пострадалия М. Т. И., с което е нарушено правото на
пострадалия, респ. на неговите наследници, да получат обезщетение при
настьпване на застрахователния риск.
Твърдението на
ищцата е, че преживява тежко
смъртта на своя баща М. И.. Макар и в последните години да не са живеели в едно домакинство, те са
поддържали постоянен контакт помежду си, уважавали са се взаимно и внезапната
смърт на баща й е била истински шок за
нея, като вследствие смъртта му тя търпи значителни душевни болки и страдания.
Независимо от възрастта им, болката на децата от смъртта на техен родител е
травмираща и непреодолима, като остава за цял живот.
Счита,
че търпените от нея неимуществени вреди са в резултат на действията и
бездействията на служители на Община Мизия, които са в пряка причинна връзка с
настъпилия инцидент, при който е починал баща й М. Т. И. *** носи отговорност
за тези вреди, произтичащи от непозволено увреждане - настъпилата смърт на баща
й М. И. по време на изпълнение на задължения, имащи трудов характер, възложени
му от Община Мизия.
Намира,че справедливото обезщетение за неимуществените й вреди
е в размер на 120000.00 лв.
В срока по чл.131 от ГПК ответната Община Мизия е
депозирала отговор, в който изразява становище за неоснователност и
недоказаност на предявения иск. Ответникът не оспорва, че бащата на ищцата М. И.
като безработен е бил включен в програма за трудова заетост по сключен на 10.01.2017 год. договор за сътрудничество
между Община Мизия и Дирекция "Социално подпомагане" - гр.Оряхово,
след което е зачислен в група
"БКС"Мизия, занимаваща се с товарене и извозване на битови отпадъци.
В изпълнение на този договор Община Мизия е осигурила възможност на М. И. да
полага общественополезен труд по чл.12 от ППЗСП, но не е сключвала трудов
договор с него и не е имала задължение да изготви длъжностна характеристика за
заеманата от него длъжност.
На М. И. е проведен първоначален инструктаж по
безопасност и здраве, провеждан е и ежедневен такъв в началото на работния ден,
с които инструктажи той е бил запознат със задълженията си по изпълнение на
възложената дейност, като изрично е бил
предупреден, че не следва да ползва за придвижване от площадка на площадка
сметосъбиращия автомобил, като не следва да се качва на степенки на същия
автомобил в задната му част. Въпреки това, на 15.12.2017 год. в с.*** самоволно
се е качил на степенки на сметосъбиращия автомобил, за да го ползва за
придвижване, което негово нарушение е в пряка причинно-следствена с настъпилия
резултат. Общината не е имала задължение да следи за здравословното състояние
на починалия И. - такова задължение по
силата на договора е имала Д"СП"- гр.Оряхово. Водачът на
сметосъбиращата машина С.И.И. няма никаква вина за смъртта на М. И., което е установено и при проведеното разследване по ДП №575/2018 год.
на ОП-Враца, прекратено на 14.08.2018 год. поради това, че не е установено
виновно лице за смъртта. Вина за настъпилия вредоносен резултат има само и
единствено М. Т. И., който в нарушение
на забраната се е качил на степенки на сметосъбиращия автомобил, с което сам не се е погрижил за здравето и
безопасността си, съобразно проведения му инструктаж.
Правното основание на предявения иск е чл.49 вр с чл.45 вр
с чл.52 от ЗЗД.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложени
са в цялост ДП №707/2017 год. по описа
на РП-Оряхово / ДП №447/2017 год. по описа на РУ на МВР-Оряхово / и ДП
№575/2018 год. по описа на ОП-Враца /ДП №17/2018 год. по описа на ОСлО-Враца/. Допусната
и изслушана е специализирана съдебно-медицинска експертиза, чието заключение не
е оспорено от страните и е прието от съда. Допусната и изслушана е съдебно
автотехническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е
прието от съда.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в
тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, настоящият
съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е приет препис-извлечение от акт за смърт на лицето М. Т. И.,
издаден въз основа на акт за смърт № 0050/29.01.2018 год. от Столична Община,
район Изгрев /л.27 от делото/, от който се установява, че М. Т. И. е починал на
26.01.2018 год. в гр.София.
Видно е от представеното удостоверение за наследници на М. Т. И. /л.28 от делото/, че
след смъртта си на 26.01.2018 год. той е
оставил за свои наследници ищцата Н.М.К. /дъщеря/ и И. Б. Т. / внук/. Видно е от същото удостоверение,
че малолетният И. Б. Т. е син на
Б. М. Т. - друга дъщеря на М. Т. И., която е починала на 24.10.2017 год.
Безспорно е между страните, че М. Т. И. *** и е живеел в
гр.Мизия. Като безработен е получавал месечна социална помощ по чл.9 от ППЗСП в
размер на 42.90 лв., считано от 01.07.2017 год. / л.91 от ДП
№575/2018 год. на ОП-Враца /ДП №17/2018 год. на ОСлО-Враца/.
Съгласно чл.12,ал.1- ал.4 от ППЗСП,
безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по
чл.9 и не са включени в програмите за заетост по чл.12б от ЗСП, задължително
полагат общественополезен труд /ОПТ/ по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на
социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и
хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни
дейности. Лицата по ал.1 полагат общественополезен труд за срок 14 дни по 4
часа дневно. За периода по ал.2 лицата, полагащи общественополезен труд, се
застраховат със застраховка "Злополука" по реда на Кодекса за
застраховането. Застраховката по ал.3 е за сметка на лицата, които възлагат
полагането на общественополезния труд.
С оглед прилагането на чл.12,ал.1 от ППЗСП, между Дирекция
"Социално подпомагане" - гр.Оряхово и Община Мизия на 10.01.2017 год. е сключен договор / л.37 - 38 от делото/, по силата на който Община Мизия е поела задължения да задължи със заповед, фирмите и
организациите включени в програмата да осигурят инструктаж на всяко безработно
лице поотделно за здравословните и безопасни условия на труд, които трябва да
спазва, преди да започне извършването на общественополезни дейности, като
същото се подписва за проведен инструктаж в обособена за това книга, да
застрахова лицата със застраховка "Злополука" по реда на КЗ, както и
да определи длъжностно лице, което да следи за безопасните и здравословните
условия на труд и спазването им през определеното време за полагане на
общественополезен труд от участващите в програмата лица, като описва ежедневно
извършените от тях дейности по график. Съгласно този договор, в задължение на
Д"СП"-гр.Оряхово е вменено да изисква от безработните лица декларация
за наличието на заболяване, което е противопоказно за извършване на определена
дейност, както и представянето на медицински документи. Задължение на дирекцията е и ежемесечното предоставяне на Община Мизия
на списък с лицата, задължени да полагат ОПТ.
С оглед прилагането на чл.12,ал.1
от ППЗСП, Община Мизия е изготвила Програма
за полагане на ОПТ от лица, обект на месечно социално подпомагане в Община Мизия
през 2017 год./ л.92-99 от ДП
№707/2017 год. на РП-Оряхово / ДП
№447/2017 год. на РУ на МВР-Оряхово/, в раздел V от която са описани основните дейности и видове работа, включени
в програмата, допустими за изпълнение от безработните лица. В раздел Х
"Здравословни и безопасни условия на труд" е посочено, че в
програмата са включени дейности, при които рискът от злополуки и увреждания е
сведен до мимимум. Посочено е също, че преди започване на дейностите
безработните лица се инструктират по ЗЗБУТ, като на преминалите инструктажа се
издава служебна бележка и се водят инструктажни книги.
Видно е от застрахователна полица № Е17360000021/
24.02.2017 год. / л. 30- 36 от делото и л. 30-35 от ДП №707/2017
год. по описа на РП-Оряхово / ДП №447/2017 год. по описа на РУ на
МВР-Оряхово/, че ответната Община Мизия е сключила със ЗД "Бул ИНС"
АД групова застраховка "Злополука" за 81 лица, полагащи ОПТ по чл.12
от ППЗСП със срок на застраховката 1 година, считано от 01.03.2017 год. до 28.02.2018 год. Към
застрахователната полица е приложен списък на 81 застраховани лица, в който М.
Т. И. не е включен.
Със Заповед №РД-11–215/20.06.2017 год. / л.119 от делото/
Кметът на Община Мизия е определил М.К. - на длъжност "домакин" и
отговорник "Европейски програми и проекти", и Т.Д. - на длъжност "Ръководител БКС" и
отговорник "Европейски програми и проекти", като длъжности лица,
които пряко да отговарят за изпълнение на работата от безработните лица и да
извършват на тези лица начален, периодичен
и инструктаж на работното място.
По делото и по приобщените досъдебни производства са
представени трудови договори и допълнителни споразумения, от които се
установява, че считано от 01.11.20113 год. М.Д.К. е назначена на длъжността
"Домакин", с място на работа Община Мизия, като на 08.11.2013 год. й
е връчена срещу подпис длъжностна характеристика за длъжността
"Домакин" /л.104 - 105/.
Видно e също от приложените документи,
че в периода от
23.08.2008 год. до 08.11.2013 год. К. е заемала длъжноста "Ръководител
звено БКС" в Община Мизия.
По делото и по приобщените досъдебни производства са
представени трудови договори и допълнителни споразумения, от които се
установява, че на 10.10.2016 год. Т.П.Д. е назначен на длъжност
"Ръководител звено "БКС", с място на работа Община Мизия, звено
"БКС", като на същата дата му е връчена срещу подпис и длъжностна
характеристика за длъжността "Ръководител звено "БКС" / л.94-95
от делото/.
В изпълнението на задължението си по чл.12,ал.1 от ППЗСП
и след ежемесечно насочване от ДСП-гр.Оряхово, М. Т. И. е полагал ОПТ в звено "БКС" към Община Мизия за
времето от 06.08.2017 год. до 15.12.2017 год., което е видно от приложените по
делото и по приобщените досъдебни производства графици, списъци и отчетни форми,
като преди започване на дейностите - на 06.07.2017год., е подписал и подал пред ДСП- гр. Оряхово
декларация /л.81 от делото/, с която е декларирал, че не страда от хронично
заболяване, което да е противопоказно за извършване на определена дейност. Видно
е от приложените към настоящето дело списъци /л.106 - л.110/, че М. И. е
преминал инструктаж на 08.08.2017 год., 04.09.2017 год., 02.10.2017 год., 06.11.2017
год. и 05.12.2017 год.
Според приложените по ДП №707/2017 год. на РП-Оряхово / ДП №447/2017 год. на РУ
на МВР-Оряхово/ графици /л.110-160/, за месец август 2017 год. на М. И. е
възложена дейност по натоварване на отпадъщи на транспортно средство на обект
централна градска част, централен парк / в гр.Мизия/, за месец септември 2017
год. му е възложена същата дейност на същия обект, за месец октомври 2017 год.
на същия обект му е възложена и дейността
по почистване около контейнери и кофи за боклук, за месеците ноември и декември
2017 год. на М. И. е възложено да изпълнява на същия обект дейностите по
натоварване на отпадъци на транспортно средство и почистване около контейнери и
кофи за боклук, които е изпълнявал и през месец октомври 2017 год.
Същевременно по делото е безспорно, че на 15.12.2017 год.
на М. И. е било възложено да изпълнява посочените по-горе дейности в с. *** посредством
специализирана сметосъбирачна
машина марка "Исузу НКР" с рег. №ВР***АК в екип с водача на
автомобила С.И.И. и сметосъбирач Х.В.Р. - служители по трудово правоотношение с
Община Мизия.
На 15.12.2017 год. около 09.50 ч. в с.***, Община Мизия М.
Т. И. е претърпял злополука, като е
изпаднал по време на движение от степенката на специален сметосъбирач марка
"Исузу НКР" с рег.№ ВР***АК, управляван от водача С.И.И., вследствие
на което си е
ударил главата - КП за ПТП с пострадали лица рег.№309р-14631/ 19.12.2017 год. /
л.7 от делото/.
Видно е от наличната по делото и по приобщените досъдебни
производства медицинска документация, че
ведната след злополуката - на 15.12.2017
год. , М. Т. И. е транспортиран последователно до ФСМП - гр.Козлодуй, оттам до
МБАЛ "Х. ***, където е установено, че е получил фрактура на черепа и
кръвоизлив в мозъка, като по спешност е приведен за лечение в УМБАЛ
"Софиямед"- Клиника по неврохирргия в гр.София. В последното лечебно
заведение на 18.12.2017 год. М. И. е претърпял черепно мозъчна оперативна
интервенция и е лекуван в периода от 15.12.2017 год. до 26.01.2018 год., когато
е починал. В представеното по делото /л.26/
съобщение за смърт №74/29.01.2018
г. е посочено, че причина за смъртта е тежка закрита черепно-мозъчна травма. Изготвена е след аутопсия съдебно медицинска експертиза
на труп, в която е посочено, че причина за смъртта е тежка закрита черепно- мозъчна
травма, довела до прогресивно развитие на усложнения и смърт. Посочено е още в
експертизата, че приживе М. И. е страдал от хипертонична и хронична исхемична
болести на сърцето.
От
заключението на назначената и приета по делото съдебно-медицинската експертиза
се установява, че при инцидента
на 15.12.2017 год. М. Т. И. е
получил черепно мозьчна травма, изразяваща се в: разкъсно контузна рана вдясно
теменно с подлежащ кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка и значителен по обем
крьвоизлив под твърдата мозьчна обвивка по типа на Контра-ку вляво по
конвенситета на големия мозьк, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки вляво.
Вещото лице е
посочило, че е налице пряка причинна връзка между получените травматични
увреждания / черепно мозъчна травма/ и настъпването на смъртта. В отговор на
поставени от ищцата въпроси вещото лице е посочило, че при починалия е бил
налице начален стадий на хронични заболявания на миокарда /сърце/, които
заболявания не са могли да окажат влияние върху физическото състояние на М. И. и
не са му попречили да извършва физическа дейност. По делото няма данни на М. И.
да са извършвани клинични прегледи през месец август 2017 год., както и в деня
на инцидента 15.12.2017 год.
В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че високото
кръвно налягане 160/100, на което се позовава пълномощникът на Община Мизия / по
данни от досъдебно производство/, измерено непосредствено след инцидента, не
сочи, че пострадалият М. И. е имал високо кръвно налягане и преди това. Обяснило
е, че пълномощникът се позозава на кръвно налягане, измерено след черепно
мозъчна травма с кръвоизлив, а след такава травма командите в мозъка стават
неуправляеми и са свързани и с повишаване на кръвното налягане.
По делото е прието и заключението на допусната съдебна
автотехническа експертиза.
Вещото лице е посочило, че при специалния сметосъбирач
марка "Исузу НКР" с рег.№ ВР***АК задните два степенки са
конструктивно, фабрично заводски изработени с размери 30
х
38 см., като са
разположени от лявата и дясната страна на приемащия боклук /битови отпадъци/
бункер на височина 35 см. от кота 0. На същото ниво по ширина на сметосъбирача
с височина 1.4 м. от двете страни са изработени и метални ръкохватки от обло
желязо ф18 мм. с дължина на ръкохватката 35 см. Предназначението на степенките е
на тях да стъпват операторите по сметосъбиране при придвижване в населени места на къси
разстояния, като обучение на лицата как да стъпват и използват процесните
степенки на сметосъбирачната машина не
се извършва.
Вещото лице е посочило, че произшествието е реализирано
на *** /в с.***/ непосредствено след Т -
образно кръстовищес ***в светлата част на денонощието около 9.50 часа при
нормална видимост. Времето е било облачно, с мокра пътна настилка. Пътната
настилка и по двете улици е от дребнозърнеста асфалнова смес с множество
пукнатини, неравности и дупки с неправилни форми и различни размерr, без видими водни наслоявания в неравностите на пътното
платно.Участъкът от пътя по *** е хоризонтален, а участъкът от пътя по ***в
границата на кръстовището с *** е с лек наклон на изкачване до около 1-2 %.
От заключението се установява механизма на ПТП : Произшествието
е реализирано в населено място /с. ***/ на Т - образно кръстовище при
преминаване на товарния автомобил - сметосъбирач през кръстовището с десен за него
завой от едната улица в другата, при скорост на движение на задната част на
автомобила към мястото на произшествието - изпадане на пострадалият от
степенката, от около 15.2 км/ч. На задните степенки на автомобила са
били застанали двамата работници, обслужващи сметосъбирача. От дясната страна Х.В.Р.,
а от лявата страна пострадалият М. Т. И.. В един момент при движение на
товарния автомобил по крива в завоя е възникнала центробежна сила, действаща
върху телата на работниците, возещи се отзад на степенките, която сила в този
момент е довела до въздействие върху устойчивосгга им, пострадалият в този
момент вероятно е изпуснал ръкохватаката на сметосъбиращият кош, вследствие на
което, при изгубена устойчивост е изпаднал от степенката, паднал е на пътното
платно, плъзнал се е по него и се е установил в покой на платното за движение
на ППС.
Вещото лице е посочило, че причина за настъпилото
произшествие е възникналата инерционна сила при преминаване през завоя на товарния автомобил, действаща
върху тялото на пострадалия и вероятно изпусната в този момент ръкохватка.
Посочило е още, че при управление на сметосъбирача "Исузу
НКР" водачът няма техническа възможност да възприема разположението на
операторите по сметосъбиране на задните степенки и да контролира техните
действия по отношение на тяхната стабилност.
В съдебно заседание и в отговор на зададените му въпроси
вещото лице е
заявило, че възприема изчислената от него скорост от 15.2 км/ч. за безопасна за
преодоляване на завоя и за возещите се на задните степенки. Посочило е, че
инерционната сила действа еднакво и за двамата, возещи се отзад, независимо от
коя страна са, а за дясностоящия /Х.Р./
не е имало последствия. Според вещото лице, ако пострадалият М. И. е
държал "както трябва"
ръкохватката и е бил застанал стабилно на степенката, не е било възможно да
изпадне от автомобила.
По делото и по приобщените досъдебни производства са
представени трудови договори и допълнителни споразумения, от които се
установява, че водачът на специалния товарен автомобил "Исузу НКР" С.И.И.
е назначен на длъжността "шофьор", с код по Национален класификатор на
професиите /НКП/ 83322003, с място на работа Община Мизия, звено
"БКС", на 18.03.2013 год., като на същата дата му е връчена срещу
подпис и длъжностна характеристика за
длъжността "шофьор" / л.86-87 от делото/. Със Заповед №ВР-11-228/20.04.2016
год. на Кмета на Община Мизия /л.159/
управлението и техническата поддръжка на специален автомобил "Исузу"
ВР***АК са възложени на С.И.И..
По делото и по приобщените досъдебни производства са
представени трудови договори и допълнителни споразумения, от които се
установява, че от 01.09.2012 год. Х.В.Р. е назначен на длъжност "работник
сметосъбирач на сметосъбирачна машина", с място на работа Община Мизия,
като на 03.09.2012 год. му е връчена срещу подпис и длъжностна характеристика
за длъжността "работник
сметосъбирач на сметосъбирачна машина" / л.89-90 от делото/.
От представените
по делото и от приобщенитете по досъдебното производство документи се
установява, че специален автомобил сметосъбирач марка "Исузу НКР" с
рег.№ ВР***АК е собственост на Община Мизия от 23.09.2003 год. / л.38 и л.163 от ДП №707/2017 год.
на РП-Оряхово / ДП №447/2017 год. на РУ на МВР-Оряхово/, закупен е в ново
състояние, като към 15.12.2017 год. е бил преминал нужния периодичен преглед за
техническа изправност /л.37 от ДП
№707/2017 год. на РП-Оряхово / ДП
№447/2017 год. на РУ на МВР-Оряхово и л.73
от ДП №575/2018 год. по описа на ОП-Враца /ДП №17/2018 год. по описа на
ОСлО-Враца/. Община Мизия не разполага с техническа спецификация и ръководство
за експлоатация на сметосъбирачната машина "Исузу НКР"
с рег.№ ВР***АК /л.84 от делото/. Такива са изискани от вносителя на марката за
РБългария и са представени по досъдебното производство /л.157 -174 от ДП №575/2018 год. по описа на ОП-Враца /ДП №17/2018 год.
по описа на ОСлО-Враца/ за по-нов модел сметосъбирачна машина "Исузу"
- модел НПР /NPR/, като от документацията се установява, че задните степенки / и металните
ръкохватки/ са конструктивно,
фабрично изработени и са предназначени
за употреба от операторите /сметосъбирачите/ по време на придвижване на камиона.
От представената по ДП №575/2018 год. по описа на ОП-Враца /ДП №17/2018 год. по описа на
ОСлО-Враца/ медицинска документация - л.54-55 и л.58-70, се установява, че в
периода от 19.01.2004 год. до датата на инцидента на 15.12.2017 год. М. Т. И. не е имал оплаквания и здравословни
проблеми, налагащи болничното му лечение, в частност такива, свързани с повишено
кръвно налягане /хипертония /.
Безспорно е по делото, че М. Т. И. като отработващ по
чл.12 от ППЗСП не е имал сключен трудов договор
с ответната Община Мизия.
Установява се от писмо на Община
Мизия / л.175ДП №575/2018 год. по
описа на ОП-Враца /ДП №17/2018 год. по описа на ОСлО-Враца., че М. Т. И. не е работил на трудов договор като сметосъбирач
в звено "БКС" на Община Мизия
преди да започне на полага ОПТ като лице по чл.12 от ППЗСП.
Безспорно е също така, че за
инцидента /злополуката на 15.12.2017 год./ не е подадена декларация по
чл.57,ал.1 от КСО от страна на Община Мизия и не е провеждано разследване от
страна на ТП на НОИ - л.13 и л.14 от ДП №575/2018 год. по описа на ОП-Враца /ДП №17/2018 год. по описа на
ОСлО-Враца.
По искане на ищцата като свидетели са разпитани
служителите на Община Мизия С.И.И., Х.В.Р., Т.П.Д., М.Д.К. и Й.Н.П..
От разпита на свидетеля С.И.И., се установява, че от около 7 години той заема длъжността "шофьор" на камион сметосъбирач, марка "Исузу", с който извършва дейност по сметосъбиране на
територията на Община Мизия, като освен него с камиона има и други двама души,
които повдигат контейнерите. На 15.12.2017 год. са били на работа в с. ***, като освен него в камиона са били още двама човека - М. и Х. /Х.В.Р./. Времето е било студено, а пътната настилка суха. Пристигнали са в с.*** и към 8.30.
часа сутринта са започнали сметосъбирането. От гр.Мизия до
с.*** М. и Х. са били при С. в кабината на камиона, а след пристигане в селото те са слезли и са започнали да вършат дейността си. М. е почиствал
около контейнерите, а Х. и С.И. са ги товарели на камиона, за да бъдат изпразнени. М.
не е товарил контейнери. М. не е бил работник или служител на Община
Мизия, а е бил по програма на хора, които отработват необходимите дни, за
да получават помощи. М. не е имал право да се вози отзад на степенките на
камиона, той е трябвало да се придвижва
пеша от кофа на кофа, като разстоянията не са големи. Всяка сутрин им е провеждан инструктаж, за който инструктаж те са полагали подписи. Инструктажите са провеждани от Т.Д. и Й.П.. Свидетелят заявява,
че е запознат с всичко около камиона "Исузу" от предишния водач на
този камион и от работата си. Знае, че на степенките могат да се качват тези, които са пратени
на работа и са инструктирани, като само служителите на БКС имат право да
се возят на степенките. М. се е возил отзад на степенките само един път, само
този път, когато е станал инцидента. С.И. е разбрал, че М. е бил отзад на степенката, когато той е паднал. Те /С.И. и Х.Р./ не са инструктирали М., той е бил
инструктиран и е знаел какво да прави . М. е изглеждал нормално и физически, и психически. След като е
паднал, на място е дошъл фелдшер, който му е измерил кръвното и то е било
високо, но свидетелят не може да посочи конкретни стойности. Преди самия инцидент, когато е наближил главната улица, С.И. е спрял и след това е потеглил със скорост около 10-15 км/ч. Направил е десен завой, като в този
участък на пътя няма дупки и неравности, той / камиона/ излиза на асфалт. Не е разбрал какво
е станало, според него М. се е изпуснал. Той е разбрал, че М. е паднал, защото Х. е започнал да вика. Той има огледала за обратно виждане, но към
степенките няма видимост. Подписал е договор за работа на длъжност "шофьор". Не е сигурен,че
кръвното на М. е мерено преди да тръгнат към с.***. По принцип измерват кръвното на
всички служители на Общината, преди да излязат на работа. Той не е видял
на М. да му е мерено кръвното преди това. Сутрин на инструктажа заедно са тези, които са служители на Община Мизия. Другите,
които са по програми, са отделно.
Свидетелят Х.В.Р.
*** към звено БКС като сметосъбирач. Спомня си за случая с М.. М. е бил изпратен заедно с него и с шофьора
С., за да им помага в с.***. Пристигнанали са в с. *** и са започнали да работят. М. изглеждал нормално, не се е оплаквал от
някакви здравословни проблеми. Свидетелят Р. обяснява, че с шофьора С. са екип и са постоянно заедно, а М. не е бил част от
техния екип. М. е отработвал дни, за да получава помощи. Това е бил първия път, в който са работили заедно. Конкретно на този
ден свидетелят Р. и шофьора С. са вдигали кофите, защото М. не е имал това право. Неговото задължение е било да смете около кофите, ако има чувал,
да го хвърли в камиона. Ако са близо кофите една до друга, ходят пеша, но ако са по-далече, М. се е качвал при шофьора, защото не е имал право да е отзад на степенката.
Тогава обаче М. се е качил на степенката, въпреки че Р. му е казал да не го прави. М. му казал "Не бой се, не бой се", но
явно се е изпуснал или не се е държал за ръкохватката. Р. е казал на шофьора, че М. иска да се вози на
степенката, шофьорът е казал на М. да се качи вътре /в кабината на
камиона/, но М. не е поискал. М. се е придвижил отзад на степенката само тогава,
когато е станал инцидента, имало е завой надясно и той може би се е изпуснал. Шофьорът е спрял на завоя, след което е продължил и М. се е изпуснал при самото излизане на главния път. М.
е паднал на главния път, по който в този
момент не е имало други коли. Р. обяснява, че когато се возят отзад на степенката, там има
специална ръкохватка, за която се държат. Той е бил с ръкавици и не е имал проблем със задържането, свикнал е, и към
датата на разпита работи тази работа. Шофьорът е видял в огледалото, че М. е паднал и е спрял. Р. обяснява, че когато е отзад на степенката няма връзка с шофьора, но той ги вижда /работниците/ на огледалото. Като се качат на степенките, махат с ръка на шофьора, той ги вижда и тръгва. Всяка сутрин им се провеждат инструктаж и им правят проверка за алкохол. Шофьор,
работници, всички са на инструктажа. За хората от временната заетост, какъвто
е бил и М., свидетелят Р. не може да каже. Той знае, че шофьорът е инструктиран, че не трябва да вози
отзад на степенките други освен сметосъбирачите. Според Р., камионът се е движел бавно, а и няма как да се движи бързо. Други такива инциденти в БКС Мизия не
е имало. Няма спомен дали след инцидента М. е преглеждан на място, тъй като е бил
изплашен и притеснен.
Свидетелят Т.П.Д.
*** като ръководител звено БКС. Знае за случая с М. И.. Всеки месец Социалните
служби изпращат на Обищна Мизия списък на лицата по временната заетост, които
отработват определените 14 дни, за да получават помощи. След като се явят в Общината, се
определя каква дейност да извършват, като тези 14 дни се отработват само към
звено БКС. М. не е извършвал дейност по сметосъбиране, той е бил изпратен, за да събира около кофите
разхвърляните боклуци. На всички от временната заетост се провежда инструктаж
първия ден, когато дойдат. М. е бил инструктиран преди да
тръгне за с.***, като свидетелят Д. го е инструктирал лично, че неговата работа е да събира
боклуците, без да има достъп до камиона. Обяснил му е, че няма право да се вози на степенките, има
право да е в кабината на камиона само за придвижване от Мизия до *** и обратно, но М. е знаел
това. За всички служители на звено БКС всяка сутрин има
инструктаж, проверка за алкохол и измерване на кръвно налягане. На лицата от
временната заетост не се правят проверки за алкохол и не се мери кръвно
налягане. Ако някой от тях все пак видимо е неадекватен, не е добре, независимо
от причините, се връща и не отработва този ден. Т.Д. е провеждал и инструктажите на
свидетелите С.И. - шофьор, и Х.Р. - сметосъбирач. Инструктажът е включвал инструкции да си опазват здравето,
задължението им да носят светлоотразителни жилетки, когато се качат отзад на
камиона сметосъбирачите да се държат здраво и да дават сигнал на шофьора да
тръгва, след като са се качили и са се хванали, да не слизат от камиона по
време на движение и т.н. С. е инструктиран и е запознат, че няма право да вози
лицата от временната заетост отзад на степенките. Други указания как да
процедира, ако някое от тези лица се качи на степенките, не са му давани, той трябва да знае как да процедира. М.
е бил за първи и единствен път в този екип с шофьор С. и
работник Х.. Свидетеят Д. *** и звено БКС да има писмена инструкция за работа на
сметосъбиращия автомобил. Но въпреки липсата на писмена инструкция,
шофьорът е инструктиран, знае всичко за този автомобил, за неговата
експлоатация, за предназначението на степенките, защото изпълнява тази работа от 7 години. Шофьорът и сметосъбирачът са знаели, че М. е по временна заетост. М. не е
правил отчети какво е свършил през деня. Ръководителите са поставяли конкретни задачи на екипа и тази работа е трябвало да бъде свършена. М. преди това не е
бил изпращан на работа със сметосъбирачната машина, а и той не е имал работа с нея, неговата функция е била да почиства около кофите. С камиона е можел да се придвижва в кабината от едно
населено място до друго.
Свидетелката М.Д.К. сочи, че работи като отговорник по програми за
временна заетост, като изпълнява и други длъжности. Списъците с лицата по
временна заетост, които трябва да отработват определени дни, получават от Дирекция Социално подпомагане, която определя хората, които отработват 14
дни месечно при 4-часов работен ден. Когато хората дойдат в Общината, им се прави инструктаж
и те се подписват в нарочна книга за инструктаж. Инструктажът включва указания при
изпълнение на възложените им дейности да се пазят, да се грижат за своето здраве,
дават им се светлоотразителни жилетки, ръкавици. Хората от временната заетост работят към
звено БКС, като подпомагат тази дейност. Практиката е била да се изпраща един мъж от временната заетост с екипа на
сметосъбирачната машина, за да почиства около кофите, ако има изхвърлени
боклуци. Хората от временната заетост не извършват дейност по
сметосъбиране. Има си сметосъбирач и шофьор на камиона, които работят отзад и с
копчетата за вдигане и изпразване на кофите Лицата от временната заетост нямат такива функции. Свидетелката е
била ръководител звено БКС, след което е преминала на друга длъжност, но и тази й длъжност
е към звено БКС. Тя не е изготвяла длъжностна характеристика
на С.И.. Това е задължение на Личен състав, като Ръководител звено БКС съгласува
длъжностната характеристика, но не я определя. М. И. ***, той е изпратен от Социалните за
отработване на дни. Тя не знае в Община Мизия да е правено разследване на злополуката. Не
знае и чие задължение е сключване на задължителна застраховка на
лицата, полагащи обществен труд към Община Мизия. Разбрала е за инцидента впоследствие. Община Мизия
няма задължение да извършва медицински преглед на лицата от временната заетост
и свидетелката не отговаря за здравословното състояние на тези лица.
Служителите от звено БКС отговарят за недопускане употребата на алкохол.
Свидетелката Й.Н.П. *** и работи
като медицинска сестра.Сочи, че по заповед на Кмета на Общината от 2013 год. е ходела в звено БКС, за да мери кръвното на шофьорите и
сметосъбирачите и да им правя проби за алкохол. На
лицата от временната заетост, когато й е посочван някой, също е правила проби за алкохол и е измервала кръвното им налягане. М. И. не е минавал
през нея и тя не му е правила медицински преглед, доколкото е разбрала, това / деня на инцидента/ е бил първия му работен ден. Тя е работила при личен лекар, но няма
впечатления от М., защото той е бил при друг личен лекар.
За установяване
на претърпените от ищцата болки и страдания във връзка със смъртта на нейния
баща по делото са разпитани двама свидетели - Д. Субхиев К. и А. А. Д..
Свидетелят Д. К. сочи, че е брат на ищцата Н.М.К. - двамата са от една майка, но от различни бащи. До 2010 год. - докато сестра му Н. завърши училище,
са живеели в гр.Мизия. Сега живеят в гр.София, а Н. е омъжена в
Турция и там живее. Свидетелят е познавал М. - бащата на сестра му, и са били близки, като в
известен период М. е отглеждал и него. Свидетелят сочи, че Н. винаги се е
разбирала с баща си и му е помагала. М. и майката на Д. и Н. са се разделили след раждането на Д., като първоначално Н. е останала да живее при баща
си, а след като майката е закупила своя къща
в гр.Мизия Н. е заживяла заедно със своя брат / и свидетел/ при майка си.
След това майката е заживяла в гр.София, а Н. и Д. са останали в гр.Мизия и за
тях се е грижела бабата / майката на М./. М. е живял със своята майка до
смъртта на последната, а след това е живял при роднини. Н. е заживяла в
гр.София през 2010 год., след като е завършила средното си образование, където
е живяла заедно със своята майка, със свидетеля и сдруга тяхна сестра Б., която
е починала. От 7-8 години Н. живее в Турция и оттогава не живеят заедно със свидетеля
К., който и понастоящем живее в гр.София. След като се е преместила да живее в
гр.София, Н. винаги се е прибирала за празниците в гр.Мизия и е ходела в къщата
на баща си, а след като е заживяла в Турция се е прибирала в България по 2-3
пъти годишно - за събора, покрай Коледа и Великден, когато е имала възможност. М.
не е ходил на гости на дъщеря си Н. нито в гр.София, нито в Турция, но тя е помагала
финансово на баща си - изпращала му е пари и дрехи, помагала е с каквото е
могла. Свидетелят К. е разбрал за
инцидента с бащата на Н. - М., от приятели и
веднага я е потърсил. Тя вече е била разбрала и е била тръгнала за България. Той я е чакал на Централна
гара и заедно са отишли в "Софиямед", където баща й е бил настанен за лечение. Ходели са там почти всеки ден. М. е бил в болницата повече от 40 дни
преди да почине и Н. повечето време е била в София, само за кратко е отишла до Турция, за да си оправи някакви документи. Н. е понесла тежко инцидента със своя баща М., защото месец преди
това са
загубили сестра си / Б./, която също е била дъщеря на М.. Н. е приемала тежко случилото се с баща й. Той е бил целият в бинтове и с маркуч в устата, но е бил в съзнание и ги е разпознавал. След като М. е починал, Н. се е заела с абсолютно
всичко по организацията /на погребението/ и е почела баща си както подобава. Почита го и сега, направила му е паметник.
От показанията
на А. А. Д. се установява, че той е плененник на ищцата Н.М.К. - бабата на
свидетеля и майката на ищцата са сестри, и живее в гр.Мизия. Свидетелят знае за
отношенията между Н. и нейния баща М., защото тя е поддържала и поддържа
контакт с него и му е споделяла много неща. Заявява, че Н. е живяла в гр.Мизия
докато завърши средното си образувание, а след това е заминала при своята майка
в гр.София. Живяла е в гр.София около 2 години, след което се е оженила в
Турция, където живее и понастоящем. Разбрал е за инцидента с М. от свидетеля Д.
К., който е бил тръгнал да носи пари, дрехи и телефон от Н. за М., но е
разбрал, че М. е в болница. Знае, че М. е бил в болница последователно в гр. Козлодуй,
в гр.Враца и в гр.София, където е прекарал около 40 дни в кома преди да почине.
Според свидетеля Д., Н. е била шокирана, когато е разбрала за инцидента, защото
преди това е била починала и нейната сестра. Н. е понесла много тежко смъртта
на баща си - не е била добре психически,
имала е проблеми със здравето,падала й е косата, ходела е в София за прегледи.Дошла
си е в България веднага след инцидента с баща й , ходела е в болницата и е
имала малка надежда, че баща й ще се оправи,а след като той е починал тя е била
много зле психически, изпаднала е в шок.Н. е осталала в България около месец
след смъртта на баща й,организирала е погребението му и е платила всички
разходи по него, а сега заплаща на своя леля да поддържа гроба. Дошла си е за 6
- те месеца от смъртта на баща й и му е направила паметник. Свидетелят
заявява,че е познвал и е общувал с М. - бащата на Н., който също е живял в
гр.Мизия. М. не е бил с големи възможности, но е помагал на децата си, когато е
могъл. Общувал е със своята дъщеря, ходели са на кафе, излизали са заедно.
Свидетелят знае, че М. не е ходил при своята дъщеря в Турция, но не знае дали й
е ходил на гости в София.
Както бе
посочено по-горе, по настоящето гр.дело №186/2019 са приложени ДП
№707/2017 год. по описа на РП-Оряхово /
ДП №447/2017 год. по описа на РУ на МВР-Оряхово / и ДП №575/2018 год. по описа
на ОП-Враца /ДП №17/2018 год. по описа на ОСлО-Враца/,образувани и водени във
връзка с настъпилия на 15.1202017 год. инцидент и последвалата смърт на М. Т. И..
ДП №707/2017 год. по описа на РП-Оряхово
/ ДП №447/2017 год. по описа на РУ на МВР-Оряхово / е изпратено по компетентност
на ОП-Враца след смъртта на М. И. с оглед наличието
на данни за престъпление по чл.343,ал.1,в"в" вр. с чл.342,ал.1
от НК или по чл.123,ал.1 от ОП. Наблюдаващият прокурор от ОП-Враца по ДП №575/2018 год. по описа на ОП-Враца /ДП
№17/2018 год. по описа на ОСлО-Враца/ първоначално е приел, че са налице данни за престъпление по
чл.123,ал.1 от НК, но след извършване на необходимите процесуално следствени
действия с Постановление от 14.08.2018 год. е прекратил досъдебното
производство, като е приел, че няма виновно лице за смъртта на М. Т. И..
Видно от мотивите на това постановление, прокурорът е
приел, че единствената причина за настъпване на инцидента на 15.12.2017 год. и
последвала смърт на М. Т. И. е неговото поведение.Посочил е, че М. И. е бил
инструктиран, че няма право да се качва на степенките на сметосъбиращия
автомобил, но въпреки това самоволно е решил да се качи на автомобила с цел
придвиждане до следващ контейнер, като същевременно не е взел необходимите
предпазни мерки, свързани с правилното му позициониране и здраво захващане на
ръкохватките. Приел е в мотивите си, че на М. И. е проведен надлежен
инструктаж, като водачът на сметосъбиращия автомобил и работникът
сметосъбирач не са имали задължение да
предпазват пострадалия от такова качване. Позовавайки се и на измерено
непосредствено след инцидента високо кръвно налягане, прокурорът е заключил, че
най-вероятно М. И. е имал здравословни проблеми, свързани с правилната му
ориентация и адекватни действия, свързани с работата му, които обстоятелства са
довели до реализиране на трагичния инцидент.
Постановлението на ОП-Враца от 14.08.2018 год. за прекратяване
на ДП №575/2018 год. по описа на ОП-Враца /ДП №17/2018 год. по описа на
ОСлО-Враца/ е влязло в сила след като подадената против него жалба е оставена
без разглеждане.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
По иска за
причинени неимуществени вреди с правно
основание чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.52 от ЗЗД :
Разпоредбата на чл.45,ал.1 от ЗЗД
съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението
й поражда отговорността на причинителя да заплати обезщетение, което на
основание чл.51,ал.1 от ЗЗД обхваща всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането. По правило деликтната отговорност е лична и се носи
от този, който със своите противоправни действия или бездействия е причинил
вредите. Отклонение от това правило е чл.49 от ЗЗД, според която норма, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е
обективна и има обезпечително-гаранционен характер, защото не произтича от
действията и вината на лицето, което е възложило работата. Тя е за чужди
виновни противоправни действия и/или бездействия и се поражда, когато
натовареното лице причини вреди при или по повод изпълнение на възложената му
работа. Фактическият състав обхваща следните кумулативни предпоставки:
възлагане на работа от възложителя на изпълнителя, осъществяване на деликт от
последния по чл.45 от ЗЗД при или по повод изпълнението на възложената работа,
причиняване вреди на трето лице, причинна връзка между деянието и вредите /ППВС
№ 7/1958 год., ППВС № 9/1966 год./.
Отговорността на възложителя по
чл.49 от ЗЗД е производна от тази на лицето, натоварено с изпълнението на
работа и е налице винаги, когато последното е причинило вредите като последица
от собствени виновни и противоправни действия, при или повод възложената
работа. Тя няма да възникне, ако деянието на натовареното лице не съставлява
деликт по чл.45 от ЗЗД, деянието не е извършено виновно или вредите са
причинени не при или по повод възложената работа.
Според приетото в ППВС №9/1966 год., вредите възникват "по повод"
изпълнението на възложената работа при действия, които се извършват преди, по
време и след изпълнението на възложената работа, като тези действия не
съставляват изпълнение на възложената работа, но са пряко свързани с него.
Според приетото в ППВС
№9/1961 год.,възложителят отговаря
по чл.49 от ЗЗД
за вредите, причинени от негови
работници и служители при или по повод възложената им работа и тогава, когато
не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
С изготвения проект за доклад по
делото, обективиран в определение №212/11.03.2020 год., съдът е определили като
безспорни между страните следните факти: Наследодателят на ищцата е бил безработен и като такъв към 15.12.2017 год.
е полагал общественополезен труд по чл.12 от ППЗСПЗ по програма на Община Мизия и въз основа на сключен между общината и
Дирекция "Социално подпомагане"- гр. Оряхово договор. Бил е зачислен в група БКС - Мизия, занимаваща се с товаренето и извозването на
битови отпадъци посредством специализирана сметосъбирачна машина марка
"Исузу НКВ" с рег. №ВР***АК както
на територията на гр. Мизия, така и в селата *** и Сараево. С наследодателя М. И.
не е сключван трудов договор. На 15.12.2017 год. около 09.50 ч. в с. ***,
Община Мизия М. Т. И. е претърпял
злополука, като е изпаднал по време на
движение от степенката на специален сметосъбирач марка "Исузу НКВ" с
рег.№ ВР***АК, управляван от служителя на Община Мизия С.И.И.. Проектът за
доклад е приет за окончателен без възражения на страните в проведеното на
25.06.2020 год. открито съдебно заседание.
Отделените като безспорни факти се установяват и от
събраните по делото доказатества, но с една корекция: За месец декември 2017
год. М. Т. И. е бил
зачислен към група "БКС", като му е била възложена дейност по натоварване на отпадъци на транспортно
средство и почистване около контейнери и кофи за боклук на обект Централна градска част, централен парк
в гр.Мизия, съгласно График за местонахождението на обекта на работа и
работното време за месец декември 2017 год. /л.153 от ДП №707/2017 год. по описа на РП-Оряхово / ДП №447/2017
год. по описа на РУ на МВР-Оряхово /. Но вместо на обекта в гр.Мизия, на 15.12.2017 год. на М. И. е било възложено
да изпълнява посочените по-горе дейности в с. *** посредством специализирана сметосъбирачна машина марка "Исузу НКР"
с рег. №ВР***АК в екип с водача на автомобила С.И.И. и сметосъбирач Х.В.Р. -
служители по трудово правоотношение с Община Мизия.
Установено е по делото, че М. И. е изпълнявал тази
дейност в този екип и с тази машина за първи и единствен път на 15.12.2017
год., като няма предишен опит като работник сметосъбирач в звено "БКС"
към Община Мизия.
Твърдението на Община Мизия, подкрепяно и от показанията
на разпитаните като свидетели нейни служители С.И., Х.Р., Т.Д. и М.К., е, че М.
И. не е имал отношение към сметосъбирането. Неговите задължения са били да
смита отпадъците около кофите/ контейнерите и да ги поставя в тях, както и да
хвърля чували, ако има такива около контейнерите, в камиона / в бункера за
отпадъци на сметосъбирачния автомобил/, без да има право да товари и изпразва
контейнерите и без да има право да се качва и да се вози на задните
степенки на автомобила при придвижване
от един контейнер / кофа до друг. Във връзка с горното твърдение е и следващото твърдение на Община
Мизия, че М. И. е бил надлежно инструктиран за мерките за безопасност и здраве,
които е следвало да спазва, както при
започване на работа / в началото на съответния месец/, ака и ежедневно, като изрично е бил
предупреден, че няма право да се качва на степенките на сметосъбиращия
автомобил. Твърдение на Община Мизия е още, че водачът на сметосъбиращия
автомобил С.И. и сметосъбирачът Х.Р. също са изрично инструктирани, че М. И.
като отработващо лице по чл.12 от ППЗСП няма право да се качва на степенките на
сметосъбирачния автомобил "Исузу" с цел придвижване до следващите
контейнери в с. ***.
Данните по делото налагат други изводи, а именно:
На М. И. е проведен начален инструктаж на 05.12.2017 год.
за изпълняваната работа като общ работник – натоварване на отпадъци на транспортно средство /различно от специален
сметосъбиращ автомобил/ и почистване около контейнери и кофи в гр.Мизия, но не и подходящ инструктаж по безопасни условия на
труд за изпълняваната от него на 15.12.2017 год. работа. Дори да се приемат за достоверни показанията на свидетеля Т.Д., от тях
може да се изведе, че на 15.12.2017 год. М. И. е бил инструктиран устно, че не следва да се качва
и да се придвижва на степенките на сметосъбирачния автомобил, но без да му
бъдат обяснени и разяснени опасностите за неговото здраве и живот при такова
поведение от негова страна.
Сходни съображения са валидни и
относно инструктажа на С.И. и Х.Р. - те са били инструктирани устно на
15.12.2017 год., че не следва да допускат М. И. до степенките на сметосъбиращия
автомобил, но не и как да реагират, ако той все пак се качи на степенките.
Изводът отново е, че те не са получили подходящ инструктаж по безопасни условия на труд при работа в екип с лице по
чл.12 от ППЗСП, което не е в трудови правоотношения с Община Мизия.
При възприемане достоверността на
показанията на свидетеля Д., доколкото показанията му са идентични с дадените
такива по цитиранити по-горе две досъдебни производства, се налага извод,
че С.И. и Х.Р. не са изпълнили и дадените
им непълни устни указания от Т.Д.. При формиране на този си извод съдът не
приема за достоверни и обективни показанията на С.И. и Х.Р., дадено по
настоящето производство, предвид противоречието между показанията на двамата
свидетели относно факта знаел ли е водачът И. при потегляне с автомобила
към ***, че пострадалият М. И. се е качил на задните степенки,
предвид противоречието между показанията им, дадени в настоящето производство и
в досъдебните производства, както и поради противоречието им с безспорно
установения по делото факт, че водачът при управление на сметосъбирачния
автомобил няма видимост към задните степенки, но има видимост към застаналите
на тези степенки работници сметосъбирачи - вижда ги в огледалото за обратно
виждане и тръгва едва след сигнал с ръка от тяхна страна, че са се качили на
степенките и са се хванали за ръкохватките.
В обобщение на гореизложенато,
съдът приема, че на 15.12.2017 год. сутринта около 9.50 часа в с.*** при
потегляне на сметосъбирачна
машина марка "Исузу НКВ" с рег. №ВР***АК от ***към *** М. Т. И. е бил застанал на задната
лява степенка на автомобила, като този факт е бил известен както на водача на
автомобила С.И., така и на сметосъбирача Х.Р., които не са се противопоставили на
това действие на М. И. и не са му указали да слезе преди потегляне на
автомобила.
Механизмът на ПТП бе изложен
по-горе в мотивите и от него се налага категоричния извод, че ако М. И. не е
бил на задната лява степенка на автомобила по време на движението му, то не би
се стигнало и до инцидента / злополуката/, а именно: изпадане на М. И. от
автомобила, при което е получил тежка черепно-мозъчна трамва, която според заключението на вещото лице по приетата
СМЕ е в пряка причинна връзка със смъртта му, настъпилата на 26.01.2018 год. в
болнично заведение.
Община Мизия твърди, като се
позовава основно на изложените мотиви към постановлението на ОП-Враца от
14.08.2018 год. за прекратяване на досъдебното производство, че С.И. и Х.Р.
нямат вина за инцидента и последвалата смърт на М. И., тъй като по длъжностни
характеристики не са имали ръководни или контролни фунции по отношение на М. И.
като работещ по социална програма, съответно не са имали право и задължение да
изискат от него да слезе от степенката преди потегляне на автомобила.
Съдът не споделя доводите на
Община Мизия, като по отношение на водача на автомобила С.И. споделя изцяло
доводите на пълномощника на ищцата, изложени в исковата молба и в представената
писмена защита.
С.И. е назначен по трудов договор на 18.03.2013 год. на длъжноста "шофьор", с код по Национален
класификатор на професиите и длъжностите
83322003, получил е длъжностна характеристика за длъжността
"шофьор" и му е проведен
начален инструктаж по безопасност и здраве за длъжността "шофьор". Не
е известно какъв автомобил е управлявал С.И. до 20.04.2016 год., но на тази
дата със Заповед №ВР-11-228/20.04.2016 год. на Кмета на Община Мизия управлението и техническата поддръжка на
специален автомобил "Исузу" ВР***АК
/сметосъбирачната машина/ са възложени именно на него. Тази промяна не е
намерила отражение в трудовия му договор, съответно не е изготвена и нова
длъжностна характеристика, а тези промени са били наложителни, тъй като това е
нова длъжност с код по Национален
класификатор на професиите и длъжностите 83322004 "Шофьор на специален
тежкотоварен автомобил", която нова длъжност предполага и нова длъжностна
характеристика с разписани в нея нови права, задължения и отговорности, връзки
и взаимодействия, съотбразени и със спецификата на сметосъбирачния автомобил.
Същественото е друго - дори да е имало длъжностна
характеристика за новата длъжност "Шофьор на специален тежкотоварен
сметосъбирачен автомобил", в нея не биха били регламентирани отношенията
между водача на специалния автомобил с лица по чл.12 от ППЗСП, които не е в трудови
правоотношения с Община Мизия, какъвто е бил М. Т. И., тъй като екипът на сметосъбирачната машина по правило се състои от
водач на автомобила и двама работници сметосъбирачи, заети по трудови
правоотношения, а не от водач на автомобила, един сметосъбирач и едно лице по чл.12 от ППЗСПЗЗ. Според
показанията на свидетелката М.К.,*** е била един мъж от временната заетост да се изпраща с екипа на сметосъбирачната машина,
за да почиства около кофите, ако има изхвърлени боклуци, без тази
практика да е разписана в някакъв документ на Община Мизия, без да е ясно
откога е въведена и без да са ясно разписани правата и задълженията на лицата
от временната заетост при изпълнение на тази дейност.
Изложеното по-горе
сочи, че при тази спорна практика на Община Мизия водачът С. И. е следвало да
бъдат изрично и пълно инсткруктиран, че не следва да потегля със
сметосъбирачния автомобил, ако на задните степенки на автомобила има лица,
различни от работниците сметосъбирачи, само които имат право да бъдат там при
придвижване от един контейнер до друг и които знаят как опазват своето здраве и живот при това придвижване.
Такъв инструктаж от страна на Община Мизия не е проведен, но дори при липсата на
такъв инструктаж, водачът С. И., след
като е знаел, че пострадалият М. И. е застанал на задна лява степенка без да
има това право, не е следвало да привежда в движение автомобила. Следвало е да
укаже на М. И. да слезе от степенката, а при негов отказ - да не привежда
автомобила в движение.
С неизпълнение
на това си задължение, произтичащо както от фактически заеманата от него
длъжност "Шофьор на специален тежкотоварен сметосъбиращ автомобил",
така и от проведения му на 15.12.2017 год. инструктаж, С.И. е нарушил
произтичащото от чл.33,ал.1 от ЗЗБУТ задължение да се грижи за здравето и
безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност - в случая
М. И., така и задължението си по чл.34,ал.1,пр.1 от ЗЗБУТ да използва правилно
поверената му сметосъбирачна машина. Нарушенията са извършени както чрез бездействие - неотстраняване на пострадалия М.
И. от задната степенка на автомобила, така и чрез действие - привеждане на
автомобила в движение при наличието на задната степенка на лице, което няма право да бъде там и не е обучено
какви мерки за безопасност следва да спазва при този начин на придвижване.
Нарушение на чл.33,ал.1 от ЗЗБУТ е налице и от
страна на сметосъбирача Х.Р.. Той е опитен работник и има право да се придвижва
на къси разстояния на заднатата степенка на сметосъбиращия автомобил, съответно
знае от емпиричен опит какво е въздействието на описаните от вещото лице по
САТЕ инерционни сили върху работниците сметосъбирачи при движение на автомобила.
Следователно, знаейки, че М. И. няма право да се качва на задната степенка на
автомобила, той е бил длъжен да му укаже да слезе оттам, като му обясни, че
придвижването по този начин не е безопасно за него.
В обобщение, настоящият
състав на съда приема, че С.И. и Х.Р. на 15.12.2017 год. са имали по отношение
на М. И. както ръководни функции - М. И. е изпратен да им помага, изпълнявайки
своята дейност съобразно техните указания, така и контролни функции - знаейки, че М. И. няма право да се качва на
задната степенка на сметосъбиращия автомобил, е следвало да контролират
спазването на тази забрана съобразно указаното им от работодателя чрез
свидетеля Д..
С.И. и Х.Р. са
служители по трудово правоотношение с Община Мизия, Община Мизия е възложител
на работата по сметосъбиране чрез своето звено "БКС", а инцидентът с М.
И., довел по-късно до смъртта му, е настъпил по време на изпълнение на така възложената
работа - при придвиждане на сметосъбирачния автомобил от един контейнер до друг.
Възложителят на работата носи гражданска отговорност
за вреди от непозволено увреждане, настъпили поради неосигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако за него е съществувало задължение
за вземане на такива мерки. Законът за здравословни и безопасни условия на труд
е общ закон за държавната политика в областта на здравословните и безопасни
условия на труд навсякъде, където се осъществява трудова дейност в една или
друга правноорганизационна форма. Съгласно чл.16,ал.1,т.7 от ЗЗБУТ, при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд работодателят е длъжен да не допуска до местата, където
съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които
не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани.
При всичко гореизложено настоящият
състав приема,че искът по чл.49 от ЗЗД е доказан по основание и отговорността на Община Мизия следва да ангажирана.
Установи
се от приетото по делото удостоверение за наследници, че ищцата Н.М.К. е дъщеря и наследник на починалия М. Т. И. и
като такава е материалноправно легитимирана да получи обезвреда на претърпените от нея болки и страдания
вследствие смъртта на баща й М. И.. Според
чл.52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Налага се извод, че ответната
Община Мизия дължи заплащане на
обезщетение за реално претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие
настъпилата на 15.12.2017 год.
злополука.
Следва да се даде отговор на въпроса какъв е
справедливият размер за обезщетяване на претърпените болки и страдания. За
отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
От събраните по делото доказателства се установява,че
ищцата е преживяла много тежко загубата
на своя баща, с когото, въпреки че не са живели заедно в последните години, е
запазила близки отношения. Разпитаният свидетел Д. К. - едноутробен брат на ищцата,
излага, че от раждането си / през 1992 год/ до завършване на средното си
образование през 2010 год. ищцата е живяла в гр.Мизия, като почти през цялото време е
отглеждана от своя баща- съвместно с майката или съвместно с бабата по бащина
линия. След като се е преместила да живее в гр.София, Н. не е преустановила
връзката със своя баща и винаги, когато се е прибирала в гр.Мизия, е отивала при него в неговата
къща. Преди около 7-8 Н. се е установила
да живее в Турция, но е продължила да подпомага баща си с пари и дрехи. К.
сочи, че веднага след като е узнала за злополуката, ищцата е пристигнала в България
и е ходела почти всеки ден в болницата в продължение на около 40 дни, а след
като баща й е починал, тя е поела изцяло организацията и разноските по
погребенението му, като по-късно му е направила и паметник.Свидетелят сочи, че Н.
е понесла тежко злополуката и смъртта на
баща си, тъй като месец преди това е била загубила и своята сестра. Разпитаният
свидетел Анахит Д. - племенник на ищцата, описва състоянието й след инцидента и смъртта на
баща й като мното тежко - сочи, че е била шокирана от инцидента и смъртта на
баща й, имала е проблеми със здравето,падала й е косата,ходела е на медицински
прегледи. Свидетелят Д. потвръждва изложеното от свидетеля К., че ищцата е
пристигнала в България веднага след инцидента с баща й, организирала е и е
заплатила погребението му, направила е паметник.Допълва, че понастоящем Н.
заплаща на своя роднина от гр.Мизия да поддържа гроба на баща й.
Съдът няма основание да не дава вяра на показанията на
тези свидетели, тъй като по делото няма данни,които да ги опровергават, а пристигането
на ищцата в България след инцидента с баща й се установява и от разпита й като
свидетел по ДП №707/2017 год. по описа
на РП-Оряхово / ДП №447/2017 год. по описа на РУ на МВР-Оряхово /.
Показанията на тези свидетели дават основание на съда да
приеме, че между М. И. и неговата дъщеря Н.К. е съществувала силна емоционална
връзка, въпреки че не са живели заедно в последните 8 години преди смъртта на М., която връзка следва да бъде
взета предвид при определяне на справедливия размер на обезщетението. Причините
за не живеят заедно са икономически и житейски - след завършването на средното
си образование Н.К. се е преместила да живее от малкия град Мизия в град София,
а впоследствие се е омъжила, което е причината за установяването й в Република
Турция, но данните по делото са, че тя не е преустановила контактите със своя
баща и срещите с него, когато е била в България, като го е подпогала и
финансово според възможностите си Свидетелство за тази емоционална връзка са и
грижите, които ищцата е положила за своя баща преди и след смъртта му, въпреки
местожителството й в друга държава.
Изводът на съда за силна емоционална връзка между ищцата
и починалия й баща не се разколебава и от установеното от показанията на
свидетелите К. и Д., че М. И. не е ходил на гости на своята дъщеря нито в
гр.София, нито в Република Турция. В
гр.София ищцата е живеела при своята майка, с която починалият М. И. се е
разделил по неприятен повод - раждането на дете от друг мъж, а от данните по
делото е видно, че той е бил трайно безработен и с крайно ограничени финансови
възможности.
При определяне размера на обезщетението съдът отчита, че
злополуката и смъртта на М. И. са причинили силни негативни преживявания у
ищцата и факта, че тя е загубила безвъзвратно един от най- близките си хора, а
именно своя баща, който е бил сравнително млад - на 51 години, в трудоспособна
възраст и без сериозни здравословни проблеми.
Съдът не възприема тезата на ответната Община Мизия, че
тези негативни емоции и влошеното здравословно и психично състояние на Н.К. се
дължат основно на настъпилата на 24.10.2017 година смърт на по-малката й сестра
Б. М. Т., с която са живееели под един покрив в гр.София, и в по-малка степен на
смъртта на баща й. Загубата на близък човек, и то внезапна и неочаквана, винаги
води до психична травма със съпътсващите я душевни болки и страдания, които не
могат да бъдат разграничени, отграничени или отречени.
При тези факти и обстоятелства съдът намира,че справедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищцата Н.М.к. е сумата от 100
000.00 лева.
По правоизключващото възражение на ответната Община
Мизия:
Възражението на Община Мизия е,че искът е изцяло
неоснователен, тъй като вина за настъпилата на 15.12.2017 год. злополука и
последвалия вредоносен резултат има само
и единствено пострадалият и впоследствие починал М. Т. И.- наследодател на
ищцата, т е. че няма вина на длъжностни лица на Община Мизия.
Това възражение не може да бъде подведено под конкретна
правна норма и настоящият съдебен състав го възприема като защитна теза по
предявения иск, с която се цели оборването на презумпцията за вина по
чл.45,ал.2 от ЗЗД.
Това възражение е неоснователно, като мотиви за тази
неоснователност бяха изложени подробно по-горе в решението.
Доводите си Община Мизия черпи основно от мотивите на Постанолвението
на прокурор от ОП-Враца за прекратяване
на ДП №575/2018 год. по описа на ОП-Враца /ДП №17/2018 год. по описа на
ОСлО-Враца, в което е прието, че причините за настъпване на инцидента на
15.12.2017 год. и последвала смърт на М. Т. И. са неговото поведение - немарливо
изпълнение на дейност, свързана с почистването на отпадъци около контейнерите
за смет, и вероятни здравословни проблеми. Но това Постановление, като акт на орган на досъдебното производство,
не се ползва с присъщата на присъдата обвързваща сила по чл.300 от ГПК и не
може да служи като източник на доказатествени и правни изводи относно
авторството на деянието, неговата противоправност и вината на дееца.
Предпоставките за носене на деликтна отговорност по чл.45,ал.1 от ЗЗД трябва да
бъдат доказани пред гражданския съд с доказателства и доказателствени средства,
събрани в хода на делото по иска на увреденото лице съобразно принципите за
непосредственост и равенство на страните / в този смисъл е постановеното
по реда на чл. 290 от ГПК решение № 43/16.04.2009 год. по търг. дело № 648/2008 год. на ВКС, II т. о/.
По възражението на ответната Община Мизия за
съпричиняване по чл.51,ал.2 от ЗЗД:
Възражението е изрично формулирано като такова по
чл.51,ал.2 от ЗЗД едва в представената по делото писмена защита, но съдът в
настоящия си състав приема, че то е своевременно въведено още с отговора на
исковата молба и следва да бъде
разгледано, с оглед твръденията в
отговора, че вина за настъпилата на 15.12.2017 год. злополука и последвалия
вредоносен резултат има само и единствено пострадалият и впоследствие починал М.
Т. И., който самоволно се е качил на степенка на сметосъбиращия автомобил, за
да го ползва за придвижване до следващата площадка/ контейнер, като това му поведение е
в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат / в този смисъл е постановеното
по реда на чл.290 от ГПК решение №17/ 06.03.2015 год. по гр.дело №3174/2014
год. на ВКС, IV г.о./.
Ответникът счита,че с поведението си пострадалият М. И. е
допринесъл изцяло / със 100% / за вредоносния резултат.
Съгласно чл.51,ал.2 от ГПК, обезщетението по чл.51,ал.1
от ЗЗД може да се намали, ако увреденият / пострадалият/ е допринесъл за
настъпването на вредите, но не и да се изключи.
Съпричиняването
има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава
обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение
/вината/ на пострадалия -
в този смисъл е т.7
от ППВС № 17/18.11.1963 год. Принос по смисъла на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди - в този смисъл е решение
№ 165/26.10.2010 год. по гр.дело №93/2010 год. на ВКС, II т.о.. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен,
независимо дали поведението му като цяло е било противоправно. Съпричиняването е
обективно участие в процеса на настъпване на вредата и не зависи от субективния
елемент "вина". В този смисъл е т. 7 от Постановление №
17/1963 год. на Пленума на ВС,
според която обезщетението
за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не
на вина.
Съдът приема за установено,че злополуката на 15.12.2017
год. е резултат от съвкупно реализирани причини, без нито една от които не би
се стигнало до смъртта на М. Т. И. - възлагането на М. И. на дейност, която не
е извършвал до този момент; липсата на подходящ и адекватен / подробен/
инструктаж за рисковете за живота и здравето
му при използване на степенките на сметосъбиращия автомобил за
придвиждане от един контейнер до друг; неизпълнение от страна на водача на
сметосъбиращия автомобил и на работника сметосъбирач на дадените им от свидетеля
Т.Д. указания да не допускат М. И. да се качва на степенките на сметосъбиращия
автомобил и да се придвижва на тях ; липсата на подходящ и адекватен инструктаж
на водача на сметосъбиращия автомобил и на сметосъбирача как да реагират, ако М.
И. като отработващ по чл.12 от ППЗСП все пак се качи на степенката с цел да я използва за придвижване, самоволното качване
на М. И. на степенката на сметосъбиращия автомобил; привеждането на
сметосъбиращия автомобил в движение от страна на водача на сметосъбиращия
автомобил С.И. при знание от негова страна, че М. И. е на степенката.
Като основна причина за настъпилата злополука, довела до
смъртта на М. И., може да се определи решението на водача на сметосъбиращия автомобил
С. И. да потегли с автомобила при знанието от негова страна, че пострадалият М.
И. е на задната степенка на сметосъбиращия автомобил, без да има това право и
без да е обучен за работа като сметосъбирач.
С оглед изложеното, поведението на пострадалия М. И. е
допринесло за настъпването на вредоностния резултат. При конкретните
обстоятелства и като отчита, че М. И. не е бил запознат с рисковете за неговите
живот и здраве при поведение като гореизложеното, съдът приема, че
отговорността следва да се разпредели в съотношение 20% за пострадалия и 80% за
възложителя на работата Община Мизия, тъй като извършените нарушения както от М.
И.,*** имат съответен принос за настъпването на злополуката, довела до фатален
изход.
Съгласно посочения по-горе размер на обезщетението за
причинени на ищцата неимуществени вреди и като се вземе предвид установения процент на съпричиняване от страна на пострадалия, искът на ищцата
следва да бъде уважен за сумата от 80 000.00 лева, като бъде отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 120 000.00 лева. Върху главницата следва
да бъде присъдена и законна лихва, считано от настъпване на смъртта на М. И.
-26.01.2018 год. / моментът, от който ищцата реално е започнала да търпи
неимуществени вреди/ до погасяване на сумата.
По
разноските:
|
16 |
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата направените деловодни разноски съобразно уважената част от
иска. Ищцата е освободена от заплащането на държавна такса, но не от разноски,
при което е направила такива от общо 850.00 лева - 300.00 лева за СМЕ, 400.00
лева за САТЕ и 150.00 за допуснатите при режима на призоваване 5-ма свидетели.,
като с оглед уважената маст от иска ответникът Община Мизия следва да бъде
осъден да й заплати сумата от 566.00 лева.
Пълномощникът на ищцата адв.Н.Ц. претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА- оказване на беплатна
авкокатска помощ на материално затруднено лице, видно от представените по
делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Константна е
практиката на съдилищата, че уредените в закона обстоятелства, при които се
предоставява първоначално безплатна адвокатска помощ, не подлежат на доказване,
като е достатъчно единствено твърдение за това. При определяне отговорността за
разноски съдът съобразява размера на предявения иск с минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл.7,ал.2 от Наредба №1/2004 год. на Висшия
адвокатски съвет. Минималния размер на дължимото възнаграждение при цена на
иска от 120 000.00 лева е 3930.00 лева, като с оглед уважената част от иска от
80 000.00 лева, отвеникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Ц. адвокатско
възнаграждение в размер на 2930.00 лева, определен по правилото на
чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004 год. на
Висшия адвокатски съвет.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът също има право
на разноски, съобразно отхвърлената част от иска. Претендираните от него
разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер също на 3930.00
лева. Съобразно отхвърлената част от иска от 40 000.00 лева, ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1730.00 лева.
На основание
чл.78,ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Окръжен съд-Враца следващата се държавна такса в размер на 3200.00 лева,
определена съгласно уважената част от иска по правилото на чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата.
Водим от гореизложеното и на основание чл.49 вр.
чл.45,ал.1, чл.52 и чл.51,ал.2 от ЗЗД, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Община Мизия, Булстат ***,с
адрес гр.*** да заплати на Н.М.К.,
ЕГН **********,*** сумата от 80 000.00
/ осемдесет хиляди/ лева , представяща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, претърпени от ищцата вследствие смъртта на баща й М. Т.
И., починал на 26.01.2018 год. в резултат на пътен инцидент, настъпил на
15.12.2017 год. по време на движение на специален автомобил сметосъбирач марка "Исузу НКВ" с рег.№ ВР***АК, управляван от служител на Община
Мизия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2018 год.
до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 80 000.00 лева до пълния
предявен размер от 120 000.00 / сто и двадесет хиляди/ лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78,ал.1 от ГПК Община
Мизия, Булстат ***,с адрес гр.***да заплати на Н.М.К., ЕГН **********,*** направените
деловодни разноски от 566.00 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл.38,ал.2 вр.
ал.1,т.2 от ЗА Община Мизия, Булстат ***,с адрес гр.***да заплати на
адв.Н.П.Ц. от АК - Враца, личен номер ***, с адрес на практиката гр.***сумата от 2930.00 лева
за оказаната в полза на ищцата безплатна адвокатска помощ, съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА
на основание чл.78,ал.3 от ГПК Н.М.К.,
ЕГН **********,*** да заплати на Община Мизия, Булстат ***,с адрес гр.***
сумата от 1730.00 лева разноски по
делото, съобразно отхвърлената от иска.
ОСЪЖДА
на основание чл.78,ал.6 от ГПК Община
Мизия, Булстат ***, с адрес гр.*** да заплати по сметка на Окръжен съд-Враца
сумата от 3200.00 лева като дължима
държавна такса съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: