Р Е Ш Е Н И Е
№ 50 03.01. 2014 г.
гр.Търговище,
Търговищкият окръжен
съд, гражданско
отделение
На четвърти
декември 2013 година
в ОТКРИТО съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар Р.Б.,
Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,
гр.дело
№ 81, по
описа за 2013 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът, действащ като настойник на К.В. ***,
поставена под пълно запрещение, твърди в исковата си молба, че същата страда от
сериозно психично заболяване, което е станало и повод за поставянето й под
запрещение, като това й състояние датира от
много време. След като вече е била болна и без да може да се грижи добре
за своите работи, В. била подвластна на чуждо мнение, можело да бъде лесно
манипулирана. Именно в това състояние, тя предоставила пълномощни на ответника А.С.,
като му делегирала широк кръг от права, включително и да се разпорежда с нейни
недвижими имоти. Били продадени на базата на това упълномощаване имот в гр. Шумен,
в с. Цонево и множество земеделски земи.
Така с нотариално заверено пълномощно рег.
№ 8498 и 8499 за заверка на подписа и
съдържанието, ответникът С., продал на ответницата Д., с н.а. 143, т.V, дело 778/2010 г., на
04.11. 2010 г. собствения на В. недвижим имот – двуетажна жилищна сграда в гр. Шумен,
със застроена площ от 94 кв.м. на етаж, заедно с избите и правото на строеж
върху общинска земя, за сумата от 40 000 лв. Данъчната оценка на имота
била 87 117 лв., а пазарната стойност според ищеца – 130 000 лв.
На базата на първоначално издаденото пълномощно,
ответникът С. преупълномощил ответника Т. и лицето В.Д.В..
На базата на преупълномощаването, ответникът Т.,
на 30.03. 2011 г., прехвърлил по силата на продажба, на самия себе си, дворно място в с. Цонево, с площ от 1400
кв.м., УПИ IV-135,
в кв.12, заедно с жилищна сграда от 96 кв.м.
Лицето В.В. на свой
ред, с пълномощното прехвърлил на 27.08.
2010 г. на „Р.“ ООД г. няколко земеделски имота, в землището на с. Цонево.
Пазарната стойност на имотите в с. Цонево също
значително надвишавала посочените продажни цени. Според ищеца пълномощниците са
договаряли във вреда на представлявания. Затова счита, че тези договори не
произвеждат действие спрямо представляваната на основание чл. 40 от ЗЗД, а
сключените сделки били нищожни поради накърняване на добрите нрави, по силата
на чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Много по-важно било обаче, че представляваната, към
момента на предоставяне на пълномощните 8498 и 8499 от 17.08. 2010 г., не е
могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи
действията си. Именно затова извършените от нея правни действия били
унищожаеми, на основание чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. Това било така, защото още след
2005 г. В. имала типичните признаци на старческа деменция, а освен това
страдала и от слепота на едното око и силно намалено зрение на другото. Имало
много свидетели на състоянието на прехвърлителката, защото нейното поведение от
няколко години било крайно неадекватно. Били налице съдебно-психиатрични
експертизи за състоянието на В. по ДП № 1161/2011 г. на РУП гр. Шумен, както и
по делото за поставяне под запрещение.
Затова ищецът предявява иска и моли да се
постанови решение, с което на основание
чл. 44 и чл. 31, ал. 1 от ЗЗД да се унищожат: извършеното упълномощаване от К.В.
на А.С. с пълномощно № 8498 за заверка на подписа и № 8499 за заверка на
съдържанието, извършени на 17.08. 2010 г. от 24-ти нотариус в гр. Шумен, защото
упълномощителката не е могла да разбира и ръководи действията си. Да бъдат
унищожени и последващите упълномощавания извършени от А.С. на Г.Т. – 8500 и
8501 от 17.08. 2010 г. на същия нотариус и на В.В. с
№ 8653 и 8654 от 19.08. 2010 г. отново на 24-ти нотариус. Да бъдат унищожени и
сключените прехвърлителни сделки – продажба по нот. акт
№ 143, том пети, дело 778/2010 г. на 24 нотариус, от 04.11. 2010 г., продажба
удостоверена с нот. акт вписан в СлВп
в гр. Провадия вх. № 1446, том 3, акт 36 – за жилищния имот в село Цонево,
както и продажбата по нот. акт на Сл.Вп в гр. Провадия
рег. № 3168, том 8, акт 129, с който са прехвърлени на „Росагрофонд“ ООД гр.
Сливен няколко земеделски имота.
При условията на евентуалност, ако този иск бъде
отхвърлен, съдът да постанови решение, с което да приеме, че така описаните три
продажби не произвеждат действие спрямо ищцата, доколкото нейните представители
и лицата, с които са договаряли, са се споразумели във вреда на
представляваната, договаряйки продажна цена, която е значително по-ниска от
пазарната за съответните имоти. В
съдебно заседание поддържа иска, така както е предявен и моли да се присъдят
направените по делото разноски.
В законния срок отговор на исковата молба е
постъпил само от трима от ответниците.
Ответникът Т. оспорва исковете изцяло, като
посочва, че той е бил адвокатът, който е консултирал ответника С., по негова
молба, във връзка с изготвянето на пълномощните и продажбата на имотите.
Подробно описва всички взаимоотношения между страните и посочва, че поставената
под запрещение К. В., към момента на упълномощаването е била напълно адекватна,
разбирала е много добре свойството и значението на постъпките си, съдържанието
на пълномощните й е било прочетено и в двата случая от нотариусите, тя е водила
и друг неформален разговор с помощник-нотариуса, шегувала се е и никой не би
могъл да предположи, че страда от някакво заболяване и не разбира какво върши.
Целта й е била да продаде имотите и с получените средства да си закупи малко
жилище, а ответникът С., който заедно с жена си се грижели за баба К., да
продължи да го прави. Тя му имала много голямо доверие и именно затова го била
упълномощила. Всички парични средства били заплатени по неговата покупка и той
ги предал на пълномощника С.. Що се отнася до продажните цени, то те отговаряли напълно на пазарните и
нямало никакво ощетяване. За имота в гр. Шумен, купувачката, с която ответникът
живее на съпружески начала, била поела всички разходи, свързани със
снабдяването с констативен нотариален акт за имота, защото липсвал такъв.
Заплатени са всички такси по прехвърлянето от купувачката. Заплатена била
сумата от 15 000 лв. на доведения син на прехвърлителката, защото той
изявил претенции за собствеността и стойността на ¼ от имота, който
всъщност бил придобит от баща му и В. по време на техния брак. Не на последно
място състоянието на имота било трагично, с нужда от основен ремонт, а освен
това и правото на собственост на земята било на общината. Имайки предвид всички
тези обстоятелства, пазарната стойност на имота била около 60 000 лв.
Затова и не можело да се приеме, че в този случай е договаряно във вреда на
прехвърлителката. За имота в с. Цонево била заплатена сумата от 6839,90 лв. Излагат
се и още няколко съображения по отношение на това откога се твърди, че било
заболяването на прехвърлителката и за извършени други прехвърления на имоти
след 2005 година – около 2007 и 2008 г. В съдебно заседание и в писмените си
бележки посочва, че не е съгласен със заключението на съдебно-психиатричната
експертиза, която според него била некомпетентна. Счита, че основният иск е
неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен. По отношения на предявения срещу
него евентуален иск изразява становище, че е неоснователен. Платената по
сделката цена за имота в с.Цонево била близка до пазарната цена на земята,
дадена от вещото лице, макар в селото да нямало реални сделки на подобна цена.
Къщата нямала никаква стойност и всеки купувач би решил да я събори, а не да й
прави ремонт. Затова счита, че цената за имота е абсолютно реална и
твърдението, че е договаряно във вреда на продавачката е голословно. Моли и
този иск да се отхвърли като неоснователен.
Ответницата Д. също оспорва предявените спрямо
нея искове, касаещи закупения недвижим имот в гр. Шумен. До голяма степен тя
излага същите доводи като ответника Т., но коментира подробно и някои от
представените писмени доказателства за здравословното състояние на В.. Към
момента на даване на пълномощното тя е разбирала добре своите действия и е
можела да се грижи за работите си. По отношение на продажната цена на имота,
оспорва твърденията за договаряне във вреда на упълномощителя, защото разходите
й във връзка със закупуването на този имот възлизали общо на 69 028,40 лв.
Тук се включвали сумите за снабдяване с констативния нот.
акт, таксите и обезщетяването на другия собственик. Пазарните цени на подобни
недвижими имоти в гр. Шумен били по-ниски. В съдебно заседание нейният
пълномощник оспори исковете и моли същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни, като излага подробно съображенията си в писмени бележки.
Ответникът С. също оспорва изцяло исковата
молба. Посочва, че той се е грижел за К. В. заедно с жена си, а това се дължало
на съседството им с нея. Двамата я обгрижвали, пазарували, купували лекарства,
помагали в домакинството. Тя била доволна от тях, имала им доверие и като знак
на благодарност решила да им даде права да се разпореждат с имотите й. Именно
затова С. се свързал с ответника Т., когото познавал като адвокат от преди.
След като получил подробни разяснения от адвоката, С. ги предал на В. и тя се
съгласила с всички, включително и да му даде пълномощно. Удостоверяването
станало в дома на упълномощителката, на нея й било прочетено подробно съдържанието,
било й разяснено всичко, попитали я дали разбира какво прави. Тя потвърдила, че
разбира, подписала се с трите си имена. Нищо в поведението й не говорело, че тя
не знае какво прави. По-късно В. споделила и за други имоти, които искала да
продаде и отново след консултации с адвоката Т. били изготвени и заверени
пълномощните. И в този случай те били подробно прочетени и обяснени на
упълномощителката, тя потвърдила, че разбира и се подписала. След това
започнали да търсят купувачи за имотите, но преди това се снабдили с нот. акт за къщата, като станало ясно, че има и друг
съсобственик. Баба К. пожелала да я оставят да живее известно време в къщата и
това било изпълнено, като се уговорили владението на имота да се предаде на 01.01. 2012 г. С. получил от купувачката Д. цялата сума от
40 000 лв. както и всички такси и разноски свързани с прехвърлянето.
Сумата от 40 000 лв. С. лично предал на
В. веднага след сделката. През цялото време ответникът и фактическата му
съпруга Зекия се грижели за баба К., но
през първата половина на 2011 г., родствениците й – семейство Темелкови, под
претекст за „загриженост“ им забранили достъпа до жилището и каквато и да било
помощ. В. въпреки това продължавала да ги търси и когато ги видела все ги
молела да й свършат нещо, но роднините й подали жалба и те вече не смеели да
ходят, но това довело до голямо занемаряване и до липса на грижи. Ответникът
посочва, че нищо в поведението на упълномощителката не го е довело до мисълта,
че не разбира какво прави. Пред съда поддържа отговора на исковата молба.
Останалите ответници не подадоха отговори и не
изпратиха надлежен представител по делото.
Съдът, като провери събраните по делото
доказателства, установи следното:
Фактите по основния иск:
Не се оспорва от страните и това се установява
от събраните по делото доказателства, че ищцата К.В./към момента поставена под
пълно запрещение/ с нотариално заверено пълномощно от 17.08. 2010 година на
24-ти нотариус в гр. Шумен, е упълномощила ответника А.С. с редица права, между
които и да сключва договори чрез всички известни правни способи, със
собствените й недвижими имоти, при условия и цена, каквито намери за добре,
включително и да договаря сам със себе си, както и да преупълномощава трети
лица с дадените му права. Пълномощното има заверка под № 8498 за подписа и под номер 8499 за
съдържанието си.
Ползвайки се от дадените му права, ответникът С.,
с нот. акт № 143, т. V, дело 778/2010 г. на
заместник-нотариуса по заместване на 24-ти нотариус, на 04.11.
2010 г., е продал на ответницата Я.Д.,
собствения на ищцата недвижим имот – двуетажна жилищна сграда, със застроена
площ от 94 кв.м., заедно с изба от 50 кв.м. и с правото на строеж върху
общинска земя, намираща се на ул.“Софийско шосе“ № 19, с данъчна оценка 87 117,30
лв., срещу цена от 40 000 лв.
На основание на цитираното пълномощно ответникът
С. преупълномощил ответника Т. с нотариално заверено пълномощно № 8500 и 8501,
заверено от 24-ти нотариус в Шумен, с правата, които са му дадени по първоначалното
пълномощно.
На 19.08. 2010 г. ответникът С. преупълномощил с
правата, дадени му в първоначалното пълномощно и ответника В.В., като заверката е направена от 24-ти нотариус с номера
8653 и 8654 за заверка на подписа и съдържанието.
На 30.11. 2011 г., ответникът Т., прехвърлил сам
на себе си чрез договор за продажба, собствения на ищцата недвижим имот –
дворно място в с. Цонево, община Провадия с площ от 1400 кв. м., представляващ
ПИ IV-135 в
кв.12 по плана на селото, ведно с жилищната сграда от 96 кв.м. Сделката е
извършена с нот. акт № 36, том 3 на Службата по вписвания при ПРС.
С дадените му пълномощия, ответникът В.
прехвърлил чрез продажба, на 27.08. 2010 г., с нот.
акт № 129, том 8 – Служба по вписванията при ПРС, на „Росагрофонд“ ООД гр.
Сливен, собствените на ищцата земеделски имоти, в землището на с. Цонево,
община Провадия, а именно: имот № 611053
с площ от 5,5 дк., 604079 с
площ от 5,5 дк., № 604007 с
площ от 7 дк., № 613007 с площ от 3 дк. № 615081 с площ от 4,6 дк., №
607019 с площ от 12,001 дк., № 617060 с площ от 5,5 дк., № 616067 с площ от 5,398 дк., № 610125 с площ от 8,5 дк.,
№ 042015 с площ от 4 дк., № 626015, с площ от 5 дк. и № 040037 с площ от 3 дк. и
616115 с площ от 5 дк.
Към момента ищцата е поставена под пълно
запрещение. Това е станало с решение на ШОС от 22.02. 2012 г., по гр.д. №
560/2011 г., влязло в сила две седмици по-късно, а дело то е заведено на 15.09. 2011 г. по искова молба на ШОП. В
мотивите си съдът приема, че К.В. страда от тежка форма на смесена корова и
подкорова съдова деменция, което създава пълна невъзможност освидетелстваната
да се грижи за своите работи и да защитава правата и интересите си. Това
състояние е било установено от съдебно-психиатричната експертиза, от писмените
и гласни доказателства.
От свидетелските показания и обясненията на
страните по делото се установява, че ищцата, която е на 87 години, е живеела в
процесния имот в гр. Шумен, на ул.“Софийско шосе“ от доста години. Тя била
учителка и изключително възпитана, културна и изискана жена. Била омъжена, без
собствени рождени деца, но е отгледала сина на своя съпруг Велико, починал през
2005 година. Тя останала сама и постепенно съседите и близките й роднини –
съпругата на брат й св. Хр.Т., племенницата й св. Сн.Т.,
както и настоящият й настойник, забелязали изключително голяма промяна в
поведението й. Първо тя много тежко изживяла загубата на съпруга си. В
последствие, около година след това, започнала да посещава клуба на пенсионера,
който граничел с двора на къщата. Най-близките й приятелки от квартала
забелязали необичайно за нея занемаряване на външния вид. Започнала да се носи
с много дрипави дрехи, а преди това била пример за модерно и хубаво облечена
жена, грациозна дама и домакиня. Ходела рошава, миришело на урина в дома й и
външният й вид тогава е бил оценяван като нещо страшно. Ищцата много обичала
домашните животни и преди съпругът й да почине гледала такива в двора си. Но
след смъртта му тя започнала да ги отглежда вътре в къщата. Не се грижела обаче
за хигиената в дома си и там било неописуема мръсотия. Започнала да гони от
дома си най-близките си хора – сина си П., снаха си и племенниците си.
Започнала да забравя, да се губи из града и не знаела къде се намира. Много
често не можела да намери ключ, с който да отвори вратите на дома си, въпреки
че ходела с голяма връзка ключове. В същия период от време – от 2006, 2007
година започнала да говори и крайно несвързани, според свидетелите неща.
Обяснявала на приятелките си, че доведеният й син П.В., се промъкнал в къщата й
през нощта, тя се събудила и го видяла да лази по пода край леглото й и той се
опитвал да я души, да я коли. През 2007 година В. подала и жалба в полицията, в
която отправила и писмено именно такива обвинения към свидетеля В.. Той бил извикан в районното управление в
Шумен и го запознали с оплакването. Това било голям шок за свидетеля, защото
той дълги години е живял с втората си майка и е имал много добри отношения с
нея, поддържали връзка и след смъртта на баща му. Обвиненията били абсолютно
безпочвени, но свидетелят се принудил да подпише предупредителен протокол и да
поеме ангажимент да не контактува с ищцата. Така той се отдръпнал от нея и се
осведомявал за състоянието й от другите й роднини. В същия период от време –
2007-2008 година ищцата отправяла
обвинения и към други хора, че влизат в дома й и крадат от нея. Познатите и
приятелите й не вярвали на тези твърдения и ги приемали за небивалици. Много
често два-три дни след като си вземела пенсията ищцата започвала да ги моли да
й дадат пари, защото нямала какво да яде. Много често хората от квартала й
носели хляб. Самата В. поръчвала на познати да й купуват различни неща –
хранителни продукти и когато й ги носели тя не помнела, че им е дала подобни
поръчки. За купуването на един хляб давала на съседите по 20 лв. и не помнела,
не си търсела рестото. В този период от време започнала да се губи из града,
намирали я и я връщали в къщи пак близките съседи и познати. Заключвала се в
дома си и викала за помощ, а на практика се оказвало, че проблемът е, че не
може да излезе. В този период от време близките на ищцата я посещавали и се
опитвали да й помагат и да поддържат нормални контакти с нея, канели я в дома
си на празници, носели й от време навреме храна, опитвали се да я накарат да
поддържа по-добра хигиена в дома си. Тя обаче започнала да ги обижда, гонела
както племенника си Данчо, така и снаха си Х..
В същото време ответникът С., който живеел в
съседство с ищцата и я познавал, завързал по-близки контакти с нея. Съдът не
може с точност да установи през коя година е станало това, защото и самите
свидетели дават непълни и противоречиви сведения. Пред съда свидетелката Зекия
Ангелова – фактическа съпруга на ответника С. заяви, че се грижила редовно за
ищцата от 2008 година. В показанията си пред Полицията обаче тя посочва, че
това е станало през 2009 година. Свидетелката
Хр.Т. пък посочва, че това е 2010 година. Така или иначе съдът приема, че около 2009 г.,
към 2010 година със сигурност, ответникът С. и неговата фактическа съпруга са
получили постоянен достъп до ищцата и започнали да се грижат за нея. Съседите и
близките на В. забелязали това присъствие на непознати хора и започнали да се
интересуват от това кой се е настанил в къщата и се разпорежда там. Запознали
се със С. и жена му – св. Ангелова и същата заявила пред останалите свидетели,
че тя е изпратена от социалните служби да се грижи за баба К.. В къщата имало
значителна промяна– било почистено и външният вид на ищцата значително подобрен
– изкъпана и чиста. Именно по тази причина, защото двамата добре се грижели за В.,
нейните съседи не се усъмнили във версията, че С. и Ангелова са изпратени от
Социални грижи. Това обаче не е отговаряло на истината.
В началото на 2010 година контактите на ищцата с
нейните роднини изключително много намалели, защото същите поели грижата за
други свои близки хора, а и отношението на ищцата към тях не било добро. Тя
била изцяло под грижите на ответника С. и най-вече на неговата фактическа
съпруга, която прекарвала с нея много време. Според свидетелката Ангелова двете
си говорели много неща, за живота, за самотата и баба К. била почти нормална,
умна, интелигентна жена.
През лятото на 2010 година, когато ищцата със
сигурност не е имала почти никакъв контакт с роднините си, ответникът С.
предприел действия във връзка с осъществяването на продажбата на недвижимите
имоти на ищцата. Няма каквито и да било доказателства за този период, че това е
станало по искане на ищцата, освен обясненията на самия ответник, които съдът
не може да кредитира, защото установяват само изгодни за него обстоятелства. В
този период той посетил ответника Т. *** с дългогодишна практика. След като се
запознал с искането на С., ответникът Т. му обяснил какво трябва да се
предприеме за прехвърлянето на имотите. Предложил собственичката да даде пълномощно на С.. Изготвил сам
пълномощните и уговорил с нотариус от Шумен посещение в дома на ищцата.
Така, на 17.08. 2010 г., нотариус С.С., регистриран под № 24 в НК, с район на действие –
районът на ШРС, посетил дома на ищцата, за да завери подписа и съдържанието на
пълномощно, с което се дават права на ответника С. за всякакви разпоредителни
сделки и редица правни действия, на цени и купувачи по своя преценка,
включително се дават права за договаряне сам със себе си, включително и да
получава суми по заведени дела, за които да не дължи отчетна сделка на
упълномощителя. Нотариусът според собствените си показания, е провел разговор с
ищцата, като я попитал дали е запозната с текста на пълномощното и тя заявила,
че това е волята й. Пълномощното било изчетено от нотариуса пред упълномощителката.
Тя се подписала и той заверил пълномощното. По време на посещението си в дома
на ищцата свидетелят С. не се усъмнил по отношение на способността й да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Упълномощителката
дори заявила, че познава пълномощника, има му доверие и затова му дава
пълномощия.
Преди
това, на 28.07. 2010 година, в кантората на същия нотариус, била
извършена заверка на подписа и съдържанието на друго пълномощно, дадено от
ищцата на ответника С., с права за управление и разпореждане със земеделски
имоти, намиращи се в землището на с. Яворово, община Дългопол. Пълномощните
били заверени от помощник-нотариус С.. В показанията си пред съда свидетелката С.
посочи, че при заверки от подобен характер задължително изчита съдържанието на
текста, пита упълномощителя дали е съгласен с това съдържание, дали има
неясноти и чак тогава се пристъпва към подписване. Когато попитала ищцата дали
е наясно с правата, които предоставя, тя й отговорила, че е бивша учителка и се
учудва защо й се говори по този начин.
И при двете заверки на пълномощните, на
нотариусите е бил представен личният документ за самоличност, от старите
образци – паспорт, със зелени корици. Тъй като възрастта на лицето е била такава,
че не се е налагало снабдяване с нов документ за самоличност, нотариусите не са
извършвали проверка относно валидността му, защото това е бил външно валиден
документ.
Паспортът на ищцата обаче се бил загубил много
години преди това и още през 2000 година, на 14.09. , тя подала декларация за
това обстоятелство. На базата на тази декларация документът – паспорт серия И №
3259807, е обявен за невалиден.
След предоставянето на съответните пълномощни са
извършени и описаните по-горе продажби на недвижимите имоти, собственост на
ищцата.
От заключението на съдебно-психиатричната
експертиза, базирана на писмените и гласни доказателства, приобщени към делото
по съответния ред, се установява следното във връзка със здравословното
състояние на ищцата. През 2005 година
ищцата е била освидетелствана от ТЕЛК и по силата на експертно решение й е призната пожизнено 72%
неработоспособност, за няколко заболявания. Едно от тях е „Дегенеративна
атеросклероза“ т.е. прогресивна мозъчна атеросклероза. Датата на инвалидизация
е 25.08. 2004 г. До 18.08. 2010 г.
ищцата не се е водила на отчет към психиатрична служба и не е била лекувана в
психиатрично заведение от невролог или психиатър. Има изписано лечение с
„Луцетам“, вземан несистемно и в малки дози, недостатъчни да забавят напредващия
атеросклеротичен процес. С оглед на цялостното изследване, направено от
експертизата на базата на всички събрани по делото доказателства, заключението
на съдебния психиатър е, че ищцата към момента на подписване на пълномощното –
17.08. 2010 година е страдала от психично заболяване мозъчна атеросклероза и
усложненията й- психоза и атеросклеротична деменция. Това състояние на
съвкупност на двете заболявания, както и поотделно, могат да се приравнят към
продължително разстройство на съзнанието по смисъла на НК. То нарушава
потенциалната годност на ищцата към 17.08. 2010 г. сама да се грижи за своите
работи, както и да ръководи действията и постъпките си, да разбира съдържанието на действията, за които е дала пълномощно
и какъв ще бъде техният резултат. На стр. 9 от заключението л.231от делото – в
края и на стр.10, л.231, вещото лице посочва, че хроничната, нелекувана
атеросклеротична психоза е с начало около 2007 година и продължава до
настъпването на дементно състояние, при което поради пълната личностова
деградация и липсата на способност за синтетико - аналитична дейност, отпадат параноидните
изживявания. В състояние на атеросклеротична деменция има пълен разпад на
ядрото на личността – засегнати са всички психични сфери и процеси. Техният
упадък нарушава годността на такова лице да се грижи за своите работи и да
контролира и ръководи действията и постъпките си. Така хроничната
атеросклеротична психоза плавно, без „светли“ периоди, преминава в
атеросклеротична деменция, както е и при ищцата. Пациенти с такива заболявания
реагират с цялостно променената си личност и това се отразява на тяхното
поведение и вземане на решения. В тези състояния ищцата В. не е била критична
към състоянието и постъпките си, била е лесно внушаема. Именно затова и вещото
лице посочва, че от около 2007-2008 година В. не е могла да се грижи за своите
работи и да ръководи постъпките си. Това състояние на внушаемост беше
коментирано от вещото лице по-подробно и в съдебно заседание/л.249/. Лица, страдащи от психичните заболявания на ищцата, са силно внушаеми и
подвластни на чуждо влияние. Всеки може да го накара да отиде и да направи
различни неща, да тегли пари от банка, колкото пъти му каже. Тези хора били
изключително манипулируеми.
Експертизата посочва, че не може да се даде
точен отговор на въпроса от кой точно момент – месец или година, ищцата е
развила заболяването си до такава степен, че да не може сама да се грижи за
своите работи и да не може да разбира и ръководи постъпките си. Периодът, в
който е станало това е около 2007-2008 година. Заболяването на ищцата е било
такова, че процесът на паметови нарушения и интелектуален упадък при различните
хора протича с различна скорост и бързина. В началото на заболяването при
ищцата, вероятно в първите 2-3 години от него, от 2004 до 2006 г., а възможно е
и през 2007 година, да са били налице немалки периоди от време, в които тя да е
разбирала постъпките си напълно.
Към настоящия момент, заболяването на ищцата се
е развило до такава степен, че има пълен разпад на личността, че се наблюдава
даже и т.нар. „ефект на огледалото“, при който тя не може да разпознае дори
собствения си образ. Не може да пише и да се подписва.
Във връзка с направените оспорвания на официални
документи, съдът назначи проверка на същите, при което се установи от
назначената и изслушана графологична експертиза следното: всички оспорени
подписи, са положени от лицата, посочени в документите като техен издател. Това
касае нотариалната покана от 28.04. 2011 г., подписана от ищцата и
удостоверението, издадено от Директора на ОД на МВР гр. Шумен – Любомир
Христов, в качеството му на длъжностно лице.
Тези документи са автентични и не следва да
бъдат изключвани от доказателствата по делото. Що се отнася обаче до тяхната
доказателствена стойности и как съдържанието им се отразява на спорните за
делото факти, аргументи не бяха изложени. Според съда те са почти неотносими
към спора. От всички събрани по делото доказателства, съдът приема, че ищцата
наистина е подала заявление за изгубен паспорт и той е обявен за невалиден.
Независимо от това обаче, съдът с оглед на всички доказателства по делото и
показанията на двамата нотариуси приема, че този документ е бил намерен по-късно и съобразно него е установена и
самоличността на ищцата при изповядване на сделките. Що се отнася до това, че
през април 2011 година ищцата все още е можела сама да се подписва. Този факт
може да бъде отнесен към някои изводи относно това, колко бързо се развива
заболяването на ищцата, на фона на установеното от вещото лице, че тя към настоящия
момент изобщо не може да се подписва и не е могло да бъдат иззети свободни
образци от подписа й.
Съдът
счита, че към настоящия момент в правната доктрина – и теория, и практика,
надделява становището, че ако се пропусне произнасяне с определение в съдебно
заседание относно оспорването на документите, то не е необходимо да се
постановява изричен диспозитив в съдебното решение. Достатъчно е съдът да го
посочи в мотивите си и да изложи съображения дали приема или не даден документ
като доказателство. В Решение № 135 от 03.06. 2010 г. на 4-то ГО
на ВКС/по реда на чл.290 от ГПК/ се приема, че произнасянето по въпроса за
истинността на документа в диспозитива на решението е недопустимо. Това становище се възприема и в последния
коментар на ГПК, ИК „Труд и право“ 2012 г. колектив с начело с Б.Пунев, с. 279 до 301.
Затова изричен диспозитив в решението си съдът
няма да постановява.
При така установените факти относно основния
иск, съдът прави следните изводи: искът в тази част е изцяло основателен.
От събраните по делото доказателства безспорно
се установи, че към момента на подписване на пълномощните, с които са извършени
и разпоредителните сделки, ищцата е страдала от тежко психично заболяване. Налице са категорични свидетелски показания
относно това какво е било поведението на ищцата, а заболяването мозъчна
атеросклероза в началния си стадий е било установено още от 2004 година, от
компетентен медицински орган. Съдът дава вяра на свидетелските показания на
всички свидетели, водени от ищцовата страна, защото те бяха абсолютно
последователни и с много конкретни факти, допълваха се едни други. Състоянието
на ищцата се установява най-вече от показанията на близки съседи, които
познават ищцата отдавна и са абсолютно незаинтересувани в личен, имуществен или
обществен аспект от изхода на делото. Тези свидетели са имали непрекъснат,
почти постоянен контакт с ищцата, в продължителен период от време и ясно
показаха как в годините се е развило нейното заболяване. Съдът дава вяра и на
показанията на близките на ищцата, защото те също бяха последователни и
съвпадащи изцяло с показанията на абсолютно незаинтересуваните свидетели. Не на
последно място една от основните свидетелки на ответниците и съпруга на един от
тях посочи, че баба К. била „почти нормална“. Т.е. тя също призна за проблемите
на ищцата, независимо от силната си заинтересуваност от изхода на делото.
На базата на тези показания и медицинската
документация, както и на прегледа на физическото и психично състояние на
ищцата, беше изготвена и съдебно-психиатричната експертиза. Следва да се
посочи, че независимо от невъзможността с абсолютна точност да се каже от кой
точно момент ищцата не е могла да разбира свойството и значението на постъпките
си и да ги ръководи, то доказателствата недвусмислено говорят, че поне 2-3
години преди подписване на пълномощните, са били налице сериозни психотични
прояви и промяна в личността на лицето. Като се има предвид и скоростта, с
която заболяването се е развило от 2011 до 2013 година, съдът намира за напълно
обоснован извода на вещото лице относно най-важната част от заключението
му. Тук следва да се посочи, че в много
от случаите на подобни заболявания и в определени моменти лицата са абсолютно
внушаеми за каквито и да било действия и могат да бъдат лесно манипулирани. Именно
в този контекст следва да бъдат коментирани и показанията на нотариусите. На
първо място това са свидетели, които са извършили оспорените процесуални
действия и биха защитили във всички случаи в показанията си своя професионален
авторитет. Те лесно не биха признали да са допуснали нарушение на закона при
изповядване на сделките, защото най-малкото биха се уличили в извършаването на
дисциплинарни нарушения или престъпление. От разпита обаче на двамата
свидетели, съдът намира, че няма основание да не им бъде дадена вяра по
отношение на това, че те не са се усъмнили в способностите на ищцата да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. От показанията на
двамата свидетели съдът намира, че те са изпълнили задълженията си напълно формално
от законова гледна точка и не са се задълбочили много в контактите си с ищцата.
Те са били много кратки, за по 10-15 минути най-много, а следва да се има
предвид, че изчитането на текста е отнело доста от това време. Докато
останалата част от свидетелите има дългогодишни, ежедневни и цялостни
впечатления от поведението на ищцата. Именно затова и няма как показанията на
двамата нотариуси да оборят установеното от останалите свидетели. Нещо повече,
силната внушаемост и податливост на ищцата, предвид заболяването й, са могли да
я доведат и до състояние, в което тя да заяви, че е абсолютно убедена в това, което
прави, дори и да не знае какво точно е то. Още повече, че точно в тези месеци
тя е била напълно зависима от ответника С. и съпругата му, които от друга
страна са полагали грижи за хигиената й и домакинството. А от друга страна,
макар и постоянно именно св. Ангелова да се е грижила за ищцата през 2009-2010
година, тя заяви, че не знае нищо за къщата и за пари. Макар и фактическа
съпруга на ответника С., тя не потвърди неговата теза, че ищцата сама е искала
и сама е настоявала да прехвърли имотите си, давайки изключително големи и извънредни правомощия.
По тези съображения съдът намира, че показанията
на двамата нотариуси не могат да повлияят на обективността на заключението на
съдебно-психиатричната експертиза.
Съдът я приема за обективна, компетентна и
изчерпателна. Безспорно е и видно от всички събрани по делото доказателства, че
ищцата К.В., към момента на сключване на оспорените едностранни сделки и
договори, не е могла да разбира действията си и да ги ръководи. Наличието само
на едно от тези две основания, води до унищожаване на правните сделки, които са
сключени в това състояние. Основният иск е установен в своето основание и
следва сделките да бъдат унищожени.
Тук следва да бъде коментирано становището на
процесуалния представител на ответницата Д., във връзка с това как следва да се
процедира, когато отчуждаването на имотите е станало от пълномощник, при порок
във волята, установен с иска по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. Т.е. дали унищожаемостта
на пълномощното води до унищожаемост и на продажбата, извършена с него. В тази
връзка цитираната и представена с писмените бележки съдебна практика е известна
на съда. Действително решение № 233 от
19.06. 2013 на 4-то ГО на ВКС е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. То има
задължителна сила за съдилищата относно
поставения в него правен въпрос, по който е и допуснато до касация. А
поставеният в това решение правен въпрос касае задължението на въззивния съд да
определи правната квалификация на предявените искове с оглед разпоредбите на
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК. Крайният резултат от решението, действително е,
че се унищожава пълномощното и се прогласява нищожност на сделката поради липса
на съгласие. Случаят обаче е коренно различен и както вече се посочи, решението
има задължителен характер само по отношение на поставения в него правен въпрос,
а той не е за съотношението между пороците в сделките. В цитираното решение
освен това, упълномощителят е бил починал, което се посочва от ВКС като пречка
за потвърждаване на сделката и именно по тази причина тя е била обявена за
нищожна поради липса на представителна власт. Още повече налице е и забраната
на чл. 31, ал. 2 в този случай.
Настоящият съд намира, че порокът във волята на
упълномощителя, води до същия порок и в правните действия на неговия
пълномощник и на преупълномощените лица, защото пълномощникът действа от името
и за сметка на упълномощителя. В тази връзка – Решение № 1170 от 29.12. 2008 г.
на ВКС, по гр.д. № 4948/2007 г. на 1-во ГО. В случая унищожаването на
пълномощните води до унищожаване и на договорите за продажба и на следващите
преупълномощавания.
В заключение: искът е изцяло основателен и
следва да се уважи.
При уважаване на основния иск, съдът не се
произнася по евентуалния. Затова събраните по делото доказателства във връзка с
този иск, не следва изобщо да бъдат коментирани и обсъждани.
На ищцата следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски по принцип, с оглед изхода на делото. Видно от договора за
правна помощ обаче, договореният хонорар не е внесен и на практика други
разноски няма направени.
В полза на съда следва да бъдат присъдени
държавните такси върху уважения размер на иска, както и направените по делото
разноски за вещи лица: 150 лв. за графологичната експертиза, 125 за
техническата и 310 за психиатричната – 585 лв. Цената на исковата претенция
съдът определя така – по 80 лв. за три неоценяеми иска относно унищожаването на
пълномощните, с оглед сложността на делото – в максимален размер, върху
данъчната оценка за имота в гр. Шумен и върху продажната цена за имотите в с.
Цонево и земеделските имоти в землището на селото. Разноските и таксите следва да се заплатят в
зависимост от това, кой ответник по кой иск отговаря и какво е оспорвал.
По изложените съображение, съдът
Р Е Ш И:
УНИЩОЖАВА извършеното упълномощаване от К.Й.В.,***, ЕГН **********,***, в
момента поставена под пълно запрещение, представлявана от настойника си Й.Б.Т. ***, на А. А.С.,***,
ЕГН **********, с пълномощно № 8498 за
заверка на подписа и № 8499 за заверка на съдържанието, извършени на 17.08.
2010 г. от 24-ти нотариус в гр. Шумен, защото упълномощителката не е могла да
разбира и ръководи действията си, както и последващите упълномощавания
извършени от А.С. на Г.В.Т. ***, ЕГН **********, адрес КС Херсон № 9, вх.3, ет.
3, ап. 30, с рег. номера 8500 и 8501 от
17.08. 2010 г. на 24-ти нотариус и на В.Д. *** и № 8654 от 19.08. 2010 г. отново на 24-ти
нотариус.
УНИЩОЖАВА
и сключените С ЦИТИРАНИТЕ ПО-ГОРЕ ПЪЛНОМОЩНИ прехвърлителни сделки:
Продажба извършена с нот. акт № 143,
т. V,
дело 778/2010 г. на заместник-нотариуса по заместване на 24-ти нотариус, на
04.11. 2010 г., с която е ответникът А.С., като пълномощник на К.В.
е продал на ответницата Я.В.Д.,
собствения на ищцата недвижим имот – двуетажна жилищна сграда, със застроена
площ от 94 кв.м., заедно с изба от 50 кв.м. и с правото на строеж върху
общинска земя, намираща се на ул.“Софийско шосе“ № 19, с данъчна оценка
87 117,30 лв., срещу цена от 40 000 лв.,
продажба
удостоверена с нот. акт вписан в СлВп
в гр. Провадия вх. № 1446, том 3, акт 36 – за жилищния имот в село Цонево,
както и на 30.11. 2011 г., с която ответникът Т., като пълномощник на К. В. и
преупълномощен от Ал. С., прехвърлил сам на себе си чрез договор за продажба,
собствения на ищцата недвижим имот – дворно място в с. Цонево, община Провадия
с площ от 1400 кв. м., представляващ ПИ IV-135 в кв. 12 по плана на селото,
ведно с жилищната сграда от 96 кв.м.,
продажба,
извършена на 27.08. 2010 г., с нот. акт № 129, том 8 – Служба по вписванията при Провадийски
РС, с която В. Д.В., като пълномощник на
ищцата продава на „Росагрофонд“ ООД гр.
Сливен, собствените на ищцата земеделски имоти, в землището на с. Цонево,
община Провадия, а именно: имот № 611053
с площ от 5,5 дк., 604079 с
площ от 5,5 дк., № 604007 с
площ от 7 дк., № 613007 с площ от 3 дк. № 615081 с площ от 4,6 дк., №
607019 с площ от 12,001 дк., № 617060 с площ от 5,5 дк., № 616067 с площ от 5,398 дк., № 610125 с площ от 8,5 дк.,
№ 042015 с площ от 4 дк., № 626015 с площ от 5 дк. и № 040037 с площ от 3 дк.
ОСЪЖДА
ОТВЕТНИЦИТЕ А.С., Я.Д., Г.Т., В.В. и „Росагрофонд“ ООД гр. Сливен, всички с посочените по-горе
данни за адреси, ЕГН и ЕИК ********* за дружеството, представлявано от В.Г.,
следните суми, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд
Търговище, както следва:
Сумата от 80 лв. държавна такса по иска за
унищожаване на първото пълномощно дадено от В. на С., която следва да се
заплати солидарно от всички ответници, тъй като всички са се ползвали от него,
Сумата от 80 лв. държавна такса по иска за
унищожаване на второто пълномощно дадено от С. на Т., която следва да се
заплати солидарно от С. и Т.,
Сумата от 80 лв. държавна такса по иска за
унищожаване на третото пълномощно дадено от С. на В., която следва да се
заплати солидарно от С., В. и „Росагрофонд“ ООД гр. Сливен,
Сумата от 3484,70 лв., държавна такса по иска за
унищожаване на прехвърлителната сделка за имота в гр. Шумен, която следва да се
заплати солидарно от ответниците Д. и С.,
Сумата от 280 лв., държавна такса по иска за
унищожаване на прехвърлителната сделка за имота в с. Цонево, която следва да се
заплати солидарно от ответниците Т. и С.,
Сумата от 650,64 лв., държавна такса за
унищожаване на прехвърлителната сделка за земеделските имоти, която следва да
се заплати солидарно от ответниците С., В. и „Росагрофонд“ ООД гр.Сливен,
Сумата от 310 лв. разноски за
съдебно-психиатричната експертиза, която следва да се заплати солидарно от
всички ответници,
Сумата от 125 лв. разноски за
съдебно-техническата експертиза, която следва да се заплати солидарно от всички
ответници,
Сумата от 150 лв. разноски за графологичната
експертиза, която следва да се заплати от ответницата Д. и ответника Т.,
солидарно.
Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд гр. Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: