МОТИВИ по
НОХД № 1638/2018г. на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Районна прокуратура – Русе е
повдигнала обвинение и предала на съд подсъдимия А.М.А., роден на *** ***, български гражданин, с
турска етническа принадлежност, живущ ***, неженен, с начално образование,
безработен, ЕГН:**********, осъждан, за това, че през периода 27.01.2016г. –
04.02.2016г. в град Русе, в условията на продължавано престъпление, на два
пъти, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, отнел
чужди движими вещи: 1 брой цветен телевизор „LG 24”, 1 брой мобилен телефон
марка „Нокиа” с ИМЕЙ 356637002697158, мъжки комплект
„Деним”– шампоан и тоалетна вода и 1 брой мобилен
телефон марка „Нокиа” с ИМЕЙ 354255067417461, от
владението на Й.Т.Т. и М.С.Д.,***, всичко на обща стойност 243.00 лева, без
тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК
В хода на съдебните прения, представителят на
държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение, при същата фактическа
обстановка и правна квалификация на деянието, както изложените в обвинителния
акт. Пледира за доказаност на обвинителната теза. По
отношение размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия,
предлага същото да бъде определено по правилата на чл. 54, ал. 1 НК, при
отчитане като отегчаващо отговорността обстоятелство предишните осъждания на
подсъдимия, и липсата на смекчаващи такива, като на подсъдимия да бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една години и шест месеца, което да
изтърпи при първоначален общ режим, както и да бъдат възложени в тежест на
подсъдимия направените в хода на производството разноски.
Защитникът на подсъдимия, заема становище, за
недоказаност на обвинението в частта, касаеща деянието,
извършено на 04.02.2016г., при което е осъществен състава на престъплението по
чл. 195 НК. Пледира, че от събраните в хода на производството доказателства би
могло да се приеме, че са налице доказателства само за извършена кражба на
телевизор и подсъдимият следва да носи наказателна отговорност и да му бъде
наложено наказание по основния състав на престъплението кражба, а именно по чл.
194 НК. По отношение на твърденията за отнет, заедно с телевизора мобилен
телефон, се застъпва становище, че не е категорично доказано, че върнатият на
свидетеля телефон е именно този, който подсъдимият е откраднал. В тази връзка
се развиват съображения, че не е безспорно установено, че именно подсъдимият е
предал в заложната къща този телефон, тъй като представеният заложен билет не
отговоря на законовите изисквания, а и липсва документ за собственост на същия
от страна на собственика на вещта. Предвид стойността на отнетия телевизор се
застъпва становище, че се касае за маловажен случай на престъплението кражба,
поради и което се пледира за приложение на чл. 218б НК, като на подсъдимия да
бъде наложено наказание по административен ред.
Подсъдимият А.М.А., упражнявайки правото си на
лична защита, поддържа казаното от адвоката си.
Упражнявайки правото си на последна дума
подсъдимия, заявява, че съжалява за извършеното престъпление.
Подсъдимият А.М.А. е роден на *** ***,
български гражданин, с турска етническа принадлежност, живущ ***, неженен, с
начално образование, безработен, ЕГН:**********, осъждан.
Подсъдимият А.М.А. не полагал общественополезен труд,
от който да реализира доходи, необходими за неговата издръжка, а решил да
придобие такива по запретен от закона начин. В
изпълнение на това на 27.01.2016г., около 02,30ч. подсъдимият отишъл до къща, находяща се в град Русе, ул. „Васил Петлешков“
№ 21, която била собственост на свидетеля Й.Т.Т.. Прескочил оградата и влязъл в
двора на къщата. През незаключена входна врата на лятната кухня влязъл в
къщата. От стая в къщата взел 1 брой цветен телевизор „LG 24”, 1 брой мобилен
телефон марка „Нокиа” с ИМЕЙ 356637002697158 и мъжки
комплект „Деним”– шампоан и тоалетна вода.
На 02.02.2016г. подсъдимият продал телевизора за
сумата от 50 лева на свидетеля Н.Х.Р., а мобилният телефон марка „Нокиа” с ИМЕЙ 356637002697158, заложил в заложна къща
„Свежи пари 14“ ЕООД, на 04.02.2016г.
На 05.02.2016г. свидетелят Р. предал доброволно
телевизора, който бил върнат на свидетеля Т. срещу разписка.
На 08.02.2016г. свидетеля А.П.Н., служител в заложна
къща „Свежи пари 14“,ЕООД гр.Русе предал доброволно мобилният телефон, който
впоследствие бил върнат отново на свидетеля Т..
В хода на досъдебното производство била назначена и
изготвена съдебно ценовата експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано, и съгласно което общата стойност на откраднатите вещи
от владението на пострадалия Т., възлизала на 237,00 лева.
В заключението на назначената в хода на досъдебното
производство техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано се установява, че именно подсъдимият е лицето на
видеозаписите, представени за изследване.
Изложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните в хода
на досъдебното производство гласни доказателства, приобщени посредством показанията на свидетелите
М.С.Д., Й.Т.Т., Н.Х.Р., Й.К.Д., А.П.Н. и С.К.Х., както и от прочетените и приобщени
писмени доказателства и писмените доказателствени средства по делото – Протокол
за оглед на местопроизшествие, Протоколи за доброволно предаване, заложен билет
и справка за съдимост прочетени по реда на чл. 283 НПК.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, изведена след оценка на приобщените по делото доказателствени
източници, съдът намира, че от правна страна следва да бъде изведен
единственият възможен извод, а именно, че подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна състав на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК,
От обективна страна, подсъдимият на 27.01.2016г. в град Русе, отнел чужди движими вещи: 1 брой цветен
телевизор „LG 24”, 1 брой мобилен телефон марка „Нокиа”
с ИМЕЙ 356637002697158, мъжки комплект „Деним”–
шампоан и тоалетна вода от владението на Й.Т.Т., всичко на обща стойност 237,00
лева, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Непосредствен обект на защита са обществените отношения, осигуряващи
нормалното упражняване на правото на собственост по отношение на движими вещи
от страна на собствениците и лицата, упражняващи правомерна фактическа власт по
отношение на същите.
Предмет на престъплението, извършено от подсъдимия, са чужди движими вещи,
намиращи се във фактическата власт на техния собственик.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия, чрез действие, изразяващо
се в прекъсване на правомерно упражняваната от собственика на вещите фактическа
власт върху същите и установяване на своя такава, без да е било налице съгласие
за това от негова страна.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна, деянието
е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Налице са както интелектуалният, така и волевият
елемент на умисъла. В съзнанието на подсъдимия са намерили
отражение представи, относно всички обективни признаци на състава на това
престъпление, включително и сигурното настъпване на съставомерния престъпен резултат, а именно, че процесните движими вещи са чужди, както
и че не е било налице съгласие от страна на техния собственик, фактическата
власт по отношение на вещите да бъде упражнявана от подсъдимия. Във волево отношение,
подсъдимият е предвиждал сигурното настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него деяние –
прекъсване на упражняваната от собственика на вещите фактическа власт и
установяване на своя неправомерна такава, с намерението да присвои вещите и
пряко е целял настъпването на тези общественоопасни
последици. Доказателство за присвоителното намерение
е извършеното от подсъдимия юридическо разпореждане с вещите, след тяхното
отнемане.
Съдът намира за неоснователни и напълно опровергани от
доказателствата по делото – показанията на свидетелите Й.К.Д., А.П.Н., Х.Л.С. и
Й.Т.Т., както и приложения по делото Заложен билет и протоколи за доброволно
предаване, твърденията на защитата, че не са налице доказателства, че този
мобилен телефон е бил отнет и предаден на заложната къща, именно от подсъдимия.
От тези доказателства безспорно се установява, че именно подсъдимият е занесъл
и заложил този телефон, като самоличността му, посочена в заложния билет е
установена, именно посредством представен от него документ за самоличност,
както и че мобилният телефон е именно отнетият от свидетеля Т.. Доколкото се
касае именно за движима вещ, за доказване правото на собственост на същата не
са необходими писмени доказателства за този факт.
По изложените мотиви, съдът призна подсъдимия А.М.А.
за виновен в извършването на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК.
От събраните в хода на
производството доказателства и извършената им оценка, съдът намира, че не е
доказано по изискуемия от закона начин, както изисква разпоредбата на чл. 303,
ал. 2 НПК, подсъдимият на 04.02.2016г.
в град Русе, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот,
да е отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа”
с ИМЕЙ 354255067417461, от владението на М.С.Д. ***, на стойност 6,00 лева, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои.
В тази връзка съдът напълно кредитира показанията на
свидетелката М.С.Д., че посочения мобилен телефон не е неин и че мобилен
телефон не и е бил отнеман, както и изнесеното от нея, че при влизането в
жилището и, не е била причинена повреда по прозореца и пантата на същия. Съдът
не кредитира показанията на свидетеля С., в частта им, че е установил
собствеността на посочения мобилен телефон, посредством списъка с контактите,
тъй като в тази им част показанията на свидетеля напълно се опровергават от
показанията на свидетелката М.Д.. Освен това, в противоречие с правилата на
формалната логика е действително да е бил отнет процесния
мобилен телефон от свидетелката и същата да заявява категорично и без каквото и
да било съмнение, че не и е била отнета такава вещ, както и че никога не е
притежавала този телефон, а единственият телефон, който същата ползва си е в
нея и никога не и е бил отнеман. По отношение на тази свидетелка не са налице,
каквито и да било данни за възможна заинтересованост в показанията й, в насока
оневиняване на подсъдимия, а напротив, доколкото същата е пострадала от
престъпление е налице възможна заинтересованост в обратна насока, поради и
което изнесеното от свидетелката, че не и е отнеман мобилен телефон, както и че
е установила, че първоначално посочената от нея като отнета сума е намерена от
свидетелката в жилището и са безспорно доказателство за добросъвестността на
тази свидетелка и обективността на депозираните от нея показания. Изнесеното от
свидетеля С., според настоящия съдебен състав касае извършена проверка на
телефонните номера, но по отношение на мобилния телефон отнет от свидетеля Т.,
който мобилен телефон също се е намирал в заложна къща „Свежи пари 14“ ЕООД, и
по отношение на който свидетеля Т. изрично посочва, че е разпознал имена от
списъка с контакти от телефонния апарат, както посочва и свидетеля С.. С оглед
на това не може да се приеме, че се касае за неверни показания от страна на
свидетеля С., а само и единствено до грешка от негова страна, с оглед
изминалият период от време и естеството на работа на свидетеля, доколкото същия
ежедневно извършва действия във връзка с разкриване на престъпления и е напълно
обосновано, същият да не може да си спомни абсолютно точно обстоятелства, които
са се осъществили през 2016г.
Изнесеното от свидетелката Д., че не е имало каквато и
да е било повреда по прозореца на дома и, не се опровергава от останалите
доказателства по делото, доколкото по отношение на този случай не е бил
извършен оглед и не са закрепени, каквито и да било обективни следи.
По гореизложените мотиви съдът призна подсъдимия за
невинен и го оправда по обвинението, в частта му, че на 04.02.2016г. в град
Русе, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот е отнел
чужди движими вещи: 1 брой мобилен телефон марка „Нокиа”
с ИМЕЙ 354255067417461, от владението на М.С.Д. ***, на стойност 6,00 лева, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия А. за престъплението по чл. 194, ал. 1 НК, за което
е признат за виновен, съдът съобрази степента на обществената опасност, която
разкрива извършеното от него деяние, обществената опасност на дееца, подбудите
за извършване на деянието, а така също смекчаващите и отегчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства.
Обществената опасност на деянието, извършено от
подсъдимия, съдът намира за висока, с оглед времето, мястото и начина на
извършване.
Обществената опасност на подсъдимия, съдът намира за
висока, доколкото по отношение на този подсъдим многократно са упражнявани
различни форми на наказателноправно въздействие,
които обаче не са способствали за неговото пълно поправяне и превъзпитание.
Предходните осъждания на подсъдимия касаят основно престъпления против
собствеността, което от своя страна сочи на трайно установени престъпни навици
у подсъдимия, което също сочи по-висока степен на обществената му опасност.
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със
субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за
извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени
съобразно неговата квалификация.
Подбудите за извършване на деянието са нежелание от
страна на подсъдимия да реализира доходи, в резултат на полаган от него труд по
трудово правоотношение и намерение за реализира такива по запретен
от закона начин.
Отегчаващи наказателната отговорност на този подсъдим
обстоятелства, извън високата степен, който разкрива деянието и високата степен
на обществената опасност на дееца не бяха констатирани.
Като смекчаващи наказателната отговорност на този
подсъдим обстоятелства, съдът отчете сравнително ниската стойност на отнетите
вещи, която е под установения за страната минимален размер на работната заплата
към датата на деянието. Изразеното от подсъдимия съжаление, съдът намира за
формално, поради и което не отчете същото като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като не отразява действителното отношение на подсъдимия към
извършеното от него деяние, а е направено само и единствено с цел, да му бъде
наложено по-леко наказание и в момент, в който са събрани всички доказателства,
които безспорно установяват неговата виновност.
По делото не са налице нито многобройни, нито едно, но
изключително по своя характер смекчаващо отговорността обстоятелство, които да обуславят
приложението на чл. 55 НК
При отчитане на всички тези обстоятелства, съдът
намира, че наказанието, което следва да бъде определено на този подсъдим за
това престъпление, следва да бъде индивидуализирано по правилата на чл. 54 НК,
в размер над минималния и под средния на предвидената в особената част на НК за
това престъпление санкция, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година
и шест месеца, което подсъдимият да изтърпи, на основание чл. 41, ал. 6 НК и
чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС при първоначален „общ“ режим.
Не са налице предвидените в закона предпоставки за
приложението на чл. 66 НК, тъй като лицето е осъждано за извършени престъпления
от общ характер и не е реабилитирано, поради и което не следва да бъдат
изследвани останалите обстоятелства във връзка с приложението на института на
условното осъждане.
Съдът намира, че с оглед на изложените обстоятелства,
релевантни за индивидуализацията на наказанието, и с оглед най-пълното
постигане на целите на наказанието, именно така определеното на подсъдимия
наказание, се явява в най-пълна степен съответно на извършеното от него, с
оглед конкретната обществена опасност на деянието и дееца и при отчитане на
всички останали обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на
наказанието и като такова се явява справедливо и в най-пълна степен би
постигнало целите на наказанието по чл. 36 НК, както по отношение на личната
така и по отношение на генералната превантивна функция на наказанието.
Налице е равноценност между личната и генералната
превантивна функция на наказанието, поради и което и с оглед зачестилите случаи
на кражби от домовете на граждани, макар и на вещи на невисока стойност не
следва да бъде прилагано прекомерно и необосновано снизхождение към
извършителите на такива деяния, тъй като това по никакъв начин не би
въздействало предупредително и възпитателно върху останалите членове на
обществото, а напротив би затвърдило усещането за дефицит на справедливост у
гражданите.
Съдът намира за неоснователни релевираните от защитата доводи, че се касае за маловажен
случай на кражба, с оглед стойността на отнетите вещи. Размерът на предмета на
престъплението не е единственият критерий, който да характеризира случая като
маловажен, а е само един от възведените критерий, наред с конкретните
особености на деянието и личността на дееца. (Постановление
№ 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление №
7 от 6.VII.1987 г.) В конкретния случай, въпреки че стойността на отнетите вещи
е сравнително ниска, с оглед начина на извършване на деянието, касаещо проникване в чуждо жилище нощем и предвид личността
на дееца, доколкото същият е осъждан многократно за извършени от него
престъпления от общ характер, основно срещу собствеността обществената опасност
на извършеното деяние не може да бъде приета за по-ниска в сравнение с
обикновените случаи на престъпленията от този вид и не може да бъде прието, че
се касае за маловажен случай, поради и което е неприложима и сочената от
защитата разпоредба на чл. 281б НК.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия бяха възложени и направените в хода на досъдебното производство
разноски в общ размер на 216,90 лева (двеста и шестнадесет лева и 90 стотинки), както и
държавна такса в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, които да бъдат заплатени в полза на държавата по сметка на
ОДМВР – Русе, както и направените в хода на съдебното производство разноски в
размер на 80,00 лева (осемдесет лева), както и 5,00 лева държавна такса за
издаване на изпълнителен лист, които следва да бъдат заплатени в полза на Висш
съдебен съвет на Република България, по сметка на Районен съд – Русе.
По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: