№ 28813
гр. София, 04.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20251110112669 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от Л. К.
В. против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която са предявени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК при условията на
обективно кумулативно съединяване за установяване недължимост на парично
задължение по издаден изпълнителен лист на 23.08.2010 г. на наследодателя на
ищцата, въз основа на който е било образувано изпълнително производство №
3750/2010г. по описа на ЧСИ Н.М., поради изтекла в полза на ищеца погасителна
давност.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в
срок отговор от ответника. Със същия е направил възражение за нередовност на
исковата молба, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.4 ГПК, не е
посочена банкова сметка или друг начин на плащане.
Съдът приема, че възражението за нередовност на исковата молба е
неоснователно. Изискването за посочване на банкова сметка или друг начин за
плащане от ищеца, обективирано в нормата на чл. 127, ал.4 ГПК е предвидено
единствено за осъдителен иск за парично вземане, какъвто не е настоящия.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе, след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Страните са представили писмени доказателства, които съдът намира за
допустими, относими и необходими за разрешаване на правния спор, предмет на
делото, с оглед което следва да се допусне събирането им.
Следва да бъде уважено искането на страните по чл. 192 ГПК за изискване на
заверен препис от изпълнително дело № 3750/2010 г. по описа на ЧСИ Н.М., доколкото
същото е необходимо за изясняване правнорелевантните факти по спора.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба и отговора твърдения страните следва да бъдат приканени да
постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг
1
способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да
вземат становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника за задължаване на ищеца да
посочи банкова сметка.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 22.10.2025 г. от 11.45 часа, за когато
да се призоват страните, като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят
последиците от неявяване в съдебно заседание.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да изрази становище по направените от
ответника възражения най-късно в първото по делото публично съдебно заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І. 1. Ищецът твърди, че е наследник на К.В.П., починал на 09.08.2018г. На
13.02.2025 г. получила чрез работодателят си покана за доброволно изпълнение, ведно
с изпълнителен лист по изп. дело № 3750/2010г. по описа на ЧСИ Н.М.. Твърди още,
че от документите разбрала, че покойният й баща е бил длъжник по горепосоченото
дело на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Навежда твърдения, че с договор за
цесия от 15.05.2025г. първоначалният взискател прехвърлил вземането си на ответника
по делото „Кредит инкасо инвестмънтс Бг“ ЕАД. Поддържа, че дължимите суми,
посочени в поканата за доброволно изпълнение били, както следва: сумата от 823,50
лв.- главница, ведно със законната лихва от 14.04.2010 г. до изплащане на вземането,
133, 37 лв. лихва за периода 05.05.2008 г. до 14.04.2010 г. и сумата от 125, 00 лв.
присъдени разноски, разноски по изпълнителното дело в размер на 264,80 лв.,
юрисконсултско/ адвокатско възнаграждение в размер на 150,00 лв., авансови такси в
размер на 123,00 лв. Сочи, че никога до сега не е била уведомявана за задълженията на
наследодателя си, нито е сезирана надлежно за настъпилата цесия при условията на чл.
99 от ЗЗД с твърдението, че същата не е породила правни последици. Поддържа, че по
отношение на ищеца е настъпила погасителна давност като същата не е потърсена
повече от пет години след смъртта на основния длъжник, както и е бил наложен запор
върху вземанията в „Банка ОББ“ АД, „Банка ДСК“ АД, „ТЕКСИМ БАНК“ АД,
2
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД. Моли съда да признае за установено, че не дължи
горепосочените суми, поради изтичането на предвидената в закона погасителна
давност и ненадлежно уведомяване на същия за настъпилата цесия. Претендира
сторените в производството разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.
2. В срока по чл. 131 е постъпил писмен отговор от ответника. В депозирания
отговор на исковата молба, ответникът оспорва иска като неоснователен. Посочва, че
по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на 02.11.2010 г. е било образувано
изп. дело № 3750/2010 г. по описа на ЧСИ Н.М., и е приведен в изпълнение
процесният изпълнителен лист от 23.08.2010 г. Твърди, че по време на образуваното
изпълнително производство по дело № 3750/2010 г. са били предприети изпълнителни
действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност. Счита, че погасителната
давност е била прекъсната с молбата за образуване на изпълнителното производство, с
която са били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Н.М.. Посочва, че
на 19.10.2010 г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а
на 31.08.2011 г., 24.06.2013 г. и 18.05.2015 г. е наложен запор по банковите сметки на
длъжника в множество банки. Сочи, че на дата 15.05.2015 г. между "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД в качеството му на цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на цесионер, е бил сключен договор за цесия, по
силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е прехвърлило вземанията си
по сключения с К.В.П. Договор за кредит № ** на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД. Твърди, че с пълномощно, предишният кредитор „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ (цедентът) е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК
***, да уведоми от името на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД всички длъжници
по вземания на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, които "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 15.05.2015 г.
Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД, е изпратил уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника
К.В.П. на посочения от длъжника адрес, а именно: ****, но изпратеното уведомление
не било получено на адреса и се е върнало с отбелязване „сменен адрес“, което е
удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител на национален
пощенски оператор „МиБМ Експрес" ООД, като копие от същата била приложена към
настоящия отговор. На 28.08.2015 г. е последвало и депозирането на молба за
конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, което
действие отново прекъсвало течащата относно вземането погасителна давност, с което
за пореден път била прекъсната погасителната давност относно вземането, тъй като на
съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и било направено
искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, включително
насрочване на опис на движими вещи. Сочи, че на 11.12.2015 г. по делото е бил
насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, на 15.06.2016г. е
депозирана молба от взискателя с искане да бъде насрочена дата за извършване на
опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, на 18.11.2016г. е наложен
запор по банковите сметки на длъжника в „Кей БИ Си Банк България“ ЕАД, на
03.01.2017г. е била изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника за
насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома му,на 18.08.2017г. е депозирана
молба от взискателя за извършване на справка БНБ с искане да бъде наложен запор
върху новооткрити банкови сметки на името на длъжника и за извършване на справка
НАП с искане да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, с
включено алтернативно искане да бъде насрочена дата за извършване на опис на
3
движими вещи, находящи се в дома на длъжника.На 25.09.2019г. е входирана молба от
взискателя за налагане на запор по банковите сметки на длъжника в „Сосиете
Женерал Експрес банк“ АД. На 14.12.2017г. е наложен запор по банковите сметки на
длъжника в „Юробанк България“ АД, а на 18.09.2019 г. е изпратена покана за
доброволно изпълнение до наследника и ищец в настоящото производство, със
залепено уведомление по чл. 47 ГПК. Твърди, че всяко едно от горепосочените
изпълнителни действия, представлява годно да прекъсне погасителната давност
основание, за което намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г и погасителна давност
не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Поддържа,
че имало извършени изпълнителни действия по които прекъсват погасителния
давностен срок. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли в цялост като
неоснователен и недоказан депозирания от
Л. К. В. иск по гр.д. 12669/2025 г. по описа на Софийски районен съд. Претендира
юрисконсултстско възнаграждение и възнаграждение съобразно чл. 13, т. 2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото е заявен отрицателен установителен иск с правна квалификация
чл.439, ал.1 от ГПК, с който длъжникът оспорва с иск изпълнението, като основава
твърденията си на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание позовавайки се на
изтекла в негова полза погасителна давност.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и
за фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
Mежду страните не е спорно, че срещу наследодателя на ищцата е издаден
изпълнителен лист от 23.08.2010 г. по ч.гр. д. № 17519/2010 година по описа на СРС,
45 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 3750 по описа за
2010 г. на ЧСИ Н.М. с район на действие СГС.
IV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите,
на които основава исканията си.
Поначало при отрицателния установителен иск, доколкото ищецът твърди
отрицателен факт, тежестта на доказване е за ответника. В случая, тъй като ищцата се
позовава на погасяване по давност на вземането (положителен факт), което право
поначало се упражнява с възражение срещу иска за изпълнение, нейна е тежестта да
докаже твърдението си за погасяване на вземанията на ответника по давност.
УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта да докаже обстоятелствата, на
които основава възраженията си, вкл. че давността е спирана/прекъсвана съобразно
посоченото в отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4