Решение по дело №386/2019 на Окръжен съд - Сливен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №140

 

гр. Сливен, 13.09.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:     СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №386 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №665/13.06.2019г. по гр.д.№1483/2019г. на Сливенски районен съд, с което е изменен определения с протокол от 21.11.2018г. по гр.д.№4845/2018г. по описа на СлРС режим на лични контакти на К.Р.Р. с малолетното дете И.К.Р., родена на ***г., като е постановен следния режим на лични контакти: всяка първа и трета събота на месеца от 10,00 часа на съботния ден до 17,00 часа на неделния ден с преспиване, както и 10 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката. На страните са присъдени разноски по съразмерност.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство К.Р.Р. и с нея се обжалва решението изцяло.

В жалбата си въззивникът К.Р. чрез пълномощника се адв.Б. твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че производството било образувано само три месеца и половина след утвърждаване на спогодбата относно родителските права и за това кратко време не е настъпило изискуемото съществено изменение на обстоятелствата, водещо до изменение на режима за лични контакти. В хода на производството такива обстоятелства не били установени, поради което постановеното изменение било неправилно. Съдът не взел предвид изразеното от самата ищца в съдебно заседание, че промяна на обстоятелствата, при които била сключена спогодбата, няма. Твърдението на ищцата, че детето се стресирало и плачело счита за недоказано. Социалният доклад сочел, че детето било еднакво добре гледано и при майката и при бащата. Освен това условията на спогодбата и режима за лични контакти бил предложен по гр.д.№4845/2018г. на СлРС именно от майката и тя е съгласна с него. Счита, че не са налице предпоставките, визирани в постановление на ВС №1/1974г. за изменение на родителските права. Въззивникът посочва, че работи на смени, но не и събота и неделя и може да осъществява първоначално определения режим. Установило се, че той е отговорен и загрижен родител, като изцяло задоволява физиологическите и емоционалните потребности на детето, осигурил е сигурна и безопасна среда, съобразена с нуждите на детето в дома си. Освен това редовно заплаща определената месечна издръжка. Поради това счита, че не са налице предпоставките за изменение на режима на лични контакти между него и детето С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и да постанови ново, с което да отхвърли искането на майката за изменение на режима на лични контакти на бащата с детето.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – М.И.И., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемата М.И. чрез пълномощника адв. А., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно, надлежно обосновано и моли същото да бъде потвърдено. Посочва, че районният съд  е извършил правилна преценка на нуждите на малолетното дете и се е съобразил единствено и само с него. Счита, че по делото се установило, че бащата не може да изпълнява определеният първоначално режим, тъй като работи и през почивните дни, което се установило от писменото доказателство – пълномощно за вземане на детето. Режимът на лични контакти с бащата нарушавал ритъма на детето, извежда го от нормалното ежедневие и условия и нарушава режима му на хранене, спане и възпитание, изключително важен за едно едногодишно дете. С постановения, изменен режим се осигурявала и нейната възможност да бъде с детето през почивните дни. Така определения режим бил изцяло в интерес на детето. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба и с отговора не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В с.з., въззивникът К.Р.Р., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв.Б., който поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата М.И.И., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв.А., която оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор. Счита, че районният съд се е съобразил и защитил изцяло интереса на детето и моли решението му да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд проведе изслушване на родителите на малолетното дете Ирена Раева – страните в настоящото производство, по реда на чл.59, ал.6 от СК.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ крайните ПРАВНИ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран, е за изменение на постановени мерки относно режима на лични контакти на бащата К.Р.Р. с малолетното дете И.К.Р., с правно основание чл.59, ал.9 от СК.  

Избирането на мерки относно упражняването на родителските права цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки, съобразно с изменените обстоятелства. За да бъде основателен иск по чл.59, ал.9 от СК е необходимо по делото да бъде установено наличие на съществено изменение на обстоятелствата, при които първоначално са постановени мерките, в случая тези свързани с установения режим на лични отношения на децата с родителя, който не упражнява родителските права. Само наличието на такова изменение на обстоятелствата налага и оправдава изменение на постановените мерки.

Съгласно Постановление №1/1974г. на Пленума на ВС не винаги изменените обстоятелства съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност. Поради това съдебната практика приема, че са от значение, както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права, т.е. под "изменение на обстоятелствата" се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н.

В случая, въззивният съд, както и районният в своите мотиви е посочил, не са констатирани промени, които да засягат съществено положението на детето и обстоятелствата. Не е налице промяна на  

 

 

 

Съдът намира, че първоначално определеният от съда, по-точно одобрен от него, режим на лични отношения е именно нерационален, неподходящ, с оглед възрастта и потребностите, било чисто физиологични и емоционални, на детето Ирена /към момента на определянето му е била на 9 месеца/, както и несъобразен с правата на двамата родители.

На първо място, видно от свидетелските показания и на двете групи свидетели /както тези на ищцата, така и тези на ответника/, при всяко осъществяване на първоначално определения режим – всяка седмица от петък до неделя, първоначално е налице притеснение и дискомфорт у детето, което се нуждае, нормално с оглед възрастта, от време за адаптация към различната среда и хора. Налице е ежеседмична промяна на режима на детето, което е неподходящо с оглед възрастта му и по-трудната, по-бавна адаптация към всяка промяна. Установи се, че при всяко вземане, респ. връщане на детето, съответния родител веднага го преоблича в други дрехи, по-подходящи според него, и го поставя, естествено, в друга, различна среда. Налице е и различен подход при осигурените развлечения на детето, както и при лечението му в случаите на боледуване. Видно от свидетелските показания подходите на двамата родители са напълно различни. Това според съда се отразява неблагоприятно на детето и е нецелесъобразно. В случая не е защитен изцяло интереса на самото дете, като прекалено често се подлага на стресови ситуации, свързани не само с промяна на режима и средата на живот, но и съпроводени почти при всяко предаване между родителите, респ. техните близки роднини и с пререкания, конфликтни ситуации, размяна на реплики и нападки, а в много случаи и присъствие на полиция. Тези негативни емоции са, както бе установено, при почти всяко предаване на детето между родителите, т.е. ежеседмично, което влияе изключително неблагоприятно върху детето, което сменя прекалено често установения режим, стереотип и не могат да се изградят така необходимите за възрастта трайни навици у детето.

Освен това, следва да се отбележи, че режимът на лични отношения не е насочен единствено към родителя, с когото детето не живее. Той очертана нова рамка на живота и за двамата родители. Центърът в нея е осигуряването на личните отношения на детето и с двамата родители по определен ред, описан чрез системата от връзки на родителите, организирани около живота на детето – делници и празници, както и конкретни права и задължения и за двамата – сътрудничество, съдействие и постоянство.

При определяне на режима, съдът трябва да съобрази ангажираното и свободното време на детето и празниците му и те следва да бъдат справедливо разпределени между двамата родители. В противен случай детето получава грешно послание – трудовото му ежедневие е свързано с фигурата на единия родител, а свободното време, забавленията и развлеченията – с другия. В случая, съгласно първоначално определения режим детето е при бащата всяка събота и неделя. По този начин се нарушават правата на майката да бъде с детето си и през почивни дни, а и ще се създаде в бъдеще погрешна нагласа на детето към двамата родители. Всеки един родител, а и детето, има право и интерес да бъде с последното през почивен ден. В случая детето пораства, предстои майката да тръгне на работа, при което положение безспорно тя има право, а детето изключителен интерес, да прекарват заедно не само делнични дни, но и някои от почивните такива.

С оглед изложеното, съдът намира, че първоначално определеният режим е нецелесъобразен, неподходящ, като в хода на изпълнението му е налице неблагоприятно въздействие спрямо детето, което е безспорна предпоставка, с оглед изключителния интерес на детето, да се измени, като се постанови по-целесъобразен и подходящ режим, въздействащ благоприятно на детето и осигуряващ в достатъчна степен необходимостта от поддържане на пълноценен контакт на детето с бащата.

Съдът намира новоопределения режим от районния съд за подходящ и отговарящ на интересите на детето, както и на тези на двамата родители, поради което няма да преповтаря мотивите на районния съд в тази насока и препраща към тях.

Следва да се отбележи и че личните  

 

 

 

контакти на детето с родителя, неупражняващ родителските права, биха могли да бъдат и с много по-интензивен характер от определените от съда, естествено при възможност за това и наличие на добра воля и съгласие между страните – родителите с оглед изключителния интерес на детето. Именно с оглед интереса на детето, родителите следва да положат усилия и да превъзмогнат натрупаните негативни емоции помежду си и да не поставят детето в ситуация на избор между тях, необходимо е да проявят единодействие и сътрудничество помежду си в интерес на детето, като то следва да усеща любовта и подкрепата и на двамата родители, които не следва да  конфронтират и противопоставят при контактите си с него.

С оглед изхода на процеса и неоснователността на въззивната жалба, на въззивника не се следват разноски.

Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да й се присъдят в доказания размер от 400лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №665/13.06.2019г., постановено по гр.д.№1483/2019г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ОСЪЖДА К.Р.Р. с ЕГН ********** *** да заплати на М.И.И. с ЕГН ********** *** сумата от 400лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.