РЕШЕНИЕ
№ 423
гр. Плевен, 16.07.2021г
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи състав в съдебно заседание на осемнадесети юни
през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря В.Мушакова,
като разгледа докладваното от съдия Дилова Административно дело № 1073/2020г. по
описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба подадена
от Б.Б. чрез адвокат Г.С.,***, срещу Решение № 15/18.11.2020г. на Директора на
ТД на НАП- В. Търново, с което е потвърдено Разпореждане №
С200015-137-0008538/23.10.2020г на публичен изпълнител при ТД на НАП – В.
Търново, офис Плевен, с което е отказано погасяване по давност на задължения по
Наказателно постановление №124/23.05.2017г. на Агенция Митници, ТД Дунавска,
влязло в сила та 11.07.2018г. Твърди, че
предмет на наказателното производство е
вземане за глоба в размер на 16722 лв, наложена с влязло в сила НП на
Митница Свищов.Твърди, че приложимия
закон е ЗАНН, а не ДОПК.Излага доводи, че съгласно чл. 82 от ЗАНН наказанието е
погасено по давност.Твърди, че давността за погасяване изпълнението на
наказанието е 2 години, и не следва да
се прилага 5 годишния давностен срок за
публични вземания, защото това е административна санкция-глоба по НК.Излага
доводи, че давността не е прекъсната, че административния орган не е уведомил
жалбоподателя за предприемани мерки за изпълнение на вземането. Твърди, че
административния орган не прави разлика между наказание по ЗАНН и публично
вземане по ДОПК и прилага общия закон незаконно и в нарушение на чл. 82 от ЗАНН.
В заключение моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски.
Ответникът – Директора на ТД на НАП – В. Търново, чрез юрк. М. изразява становище за неоснователност на жалбата. Изразява
становище, че обжалваното решение и потвърденото снего разпорежждане са
издадени от компетентен орган и в необходимата форма, при спазване на
административнопроизводствените правила.Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 268 от ДОПК.
Решението на Директора на ТД на НАП – В. Търново е
връчено на 20.11.2020г. с писмо с обр.разписка. Жалбата е подадена на 26.11.2020г. по пощата в законния 7-дневен
срок за съдебно обжалване от активно
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен
акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Видно от приложеното по делото НП № 124/2017г. е, че
на Б.Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 16722,20 лв,
затова, че на 22.11.2016г. е държал в къща на ул.„Дойран“ в гр.Ч.Бряг и в маза
на необитаема къща на ул.“Цар Самуил“ №5 в гр.Ч.Бряг е държал1491 л. дестилатен
алкохолен продукт годен за консумация, без да притежава документ удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, което представлява
минимума на глобата, определена при извършване на административното нарушение
по смисъла на чл. 126 предл. първо от
ЗАДС.По делото не се спори, че НП е влязло в сила на 11.07.2018г., от който
момент съгласно чл. 82 ал.2 от ЗАНН започва да тече давността за
изпълнение.
С разпореждане издадено от публичен изпълнител при ТД
на НАП – В. Търново, офис Плевен във връзка с подадено възражение вх. № С200015-000-0453239/05.10.2020г.
от Б.Й.Б. *** е отказано да бъде
прекратено изпълнителното дело поради изтекла погасителна давност. Публичния
изпълнител е приел, че глобата по НП не е
погасена по давност тъй като в двугодишния срок предвиден в ЗАНН преписката е постъпила в ТД на НАП офис
Плевен.За задължението е издадено разпореждане за присъединяване №
С-180015.105.0344945/07.11.2018г., Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх.№ С-180015-022-0083025/07.11.2018г., с което е наложен запор на МПС и
Постановление за налагане на обезпечителни мерки №С190015-022-0112949/02.12.2019г.,
с което е наложен запор на банкови сметки, които водят до спиране давността
съгласно ч. 172 ал.1 от ДОПК, която към 23.10.2020г. според публичния
изпълнител не е изтекла.
Срещу разпореждането е подадена жалба от Б.Б., в която се изразява становище, че посочените
в разпореждането постановления па публичния изпълнител не са връчени на
длъжника, поради което и не са прекъснали давността. Отново излага, че към
08.11.2020г. – датата на връчване на разпореждането са изтекли повече от три години
и половина от датата на деянието и затова вземането е погасено по давност.
Излага, че съгласно чл. 196 ал.1 от ДОПК връчените постановления за налагане на
обезпечителни не прекъсват давността. В
периода 23.05.2017г.- 23.05.2020г. на жалбоподателя не са връчвани
постановления за налагане на обезпечителни мерки и в този смисъл е настъпила
абсолютната погасителна давност от три години, а не обикновената от две години.
С решение № 185/18.11.2020г. –Директора на ТД на НАП В.Търново е оставил без уважение жалбата на Б.Б. срещу
разпореждане № С200015-37-0008538/23.10.2020г. издадено от публичен изпълнител
на НАП.За да постанови решението
Директора на ТД на НАП е приел, че съгласно ТР №2804.13.2017г на ВАС, в
случаите когато е извършено действие водещо до прекъсване на давността, в
хипотезата на чл. 82 ал.2 от ЗАНН при изпълнение на административното наказание
глоба се прилага давностния срок по чл. 82 ал.1 б. „а“ от ЗАНН, т.е. в
случаите, когато е извършено действие от страна на публичния изпълнител по
изпълнителното дело, водещо до прекъсване на давността и от извършване на това
действие не тече 5 годишен давностен срок по чл.171 ал.1от ДОПК, а 2 годишен
давностен срок по чл. 171 ал.2 от ДОПК.
Според Директора на ТД на НАП кратката погасителна давност не изключва
абсолютната такава –десетгодишна по чл. 171 ал.2 от ДОПК, доколкото глобата е
публично задължение по смисъла на чл.
162 ал.2 т.5 от ДОПК. Наказателното постановление е влязло в сила на
11.07.2018г., съгласно чл. 171 ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5 годишен давностен срок, считано от годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон не е предвиден
по-кратък срок, а с изтичане на 10 годишен давностен срок, считано от 01.01 на
годината през която е следвало да се заплати публичното задължение се погасяват
всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на
давностните срокове, освен ако задължението е отсрочено или разсрочено. Твърди
се, че с издаване на постановление за налагане на обезпечителни мерки, с което
е наложен запор на банкови сметки и постановление, с което е наложен запор на
МПС давността е спряна и не е изтекла. Административния орган е приел, че
фактът че постановлението за налагане на обезпечителни не е получено от
длъжника, не е от значение за прекъсване на давността, тъй като законодателят е
обвързал прекъсването и спирането на давността не с действия на длъжника, а с
действие на публичния изпълнител по принудителното изпълнение.То не поражда
действие със съобшаването му на длъжника, а с действията на публичния
изпълнител по принудителното изпълнение.Според Директора на ТД на НАП нормата,
която определя спирането или прекъсването на давността е създадена с цел
стимулиране работата на публичните изпълнители, и е без значение дали длъжникът
получава или не съобщения за техните действия, тъй като същата е създадена в интерес на фиска. В
конкретния случай издадените от публичния изпълнител постановления за налагане
на обезпечителни мерки водят до спиране на давността, която към момента не е
изтекла.По тези съображения жалбата на Б.Б. е оставена без уважение.
Видно от представеното по селото съобщение за
доброволно изпълнение от 03.02.2018г.е, че срещу Б.Б. в ТД на НАП В.Търново офис Плевен е образувано изпълнително дело за събиране на
неплатени публични вземания под № *********. С разпореждането е определено
задължение към 03.02.2018г. в размер на 387 лв главница и 180,28 лв лихва за
забава или за сумата 567,28 лв общ размер. Видно от изпълнителното основание е,
че е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 526/09. Издаден на
04.07.2014.Съобщението за доброволно изпълнение е връчено на Б.Б. на
10.05.2018г.Това касае друго вземане, а не това по НП № 124/23.04.2917г. на
Агенция Митници.
Видно от представеното по делото постановление № С 190015-022-0112949/02.12.2019г. е, че
поради това че събирането на установеното и изискуемо публично вземане по
изп.д. № *********/2018г. по описа на ТД на НАП В.Търново за сумата 17365,99 лв
общ размер, ще бъде затруднено е наложен запор върху банкови сметки на длъжника
в Банка СК АД, Експресбанкк и ТБ Алианцбанк България АД.
По делото е представено постановление за налагане на
обезпечителни мерки № С180015-022-0083025/07.11.2018г, с което е наложен запор и
върху лек автомобил марка *** рег.№ *****.Съобщението за наложените запори е
връчено на длъжника на 08.11.2020г.
По делото
длъжникът е оспорил, че известие за доставяне № 0100014074581 е получено
от длъжника Б.Б. на 02.11.2020г. и е връчено от куриер В.В.. За изясняване на
това обстоятелство по делото са разпитани свидетели и е назначена
съдебно-графологична експертиза.
От представената по делото справка от МBМ експрес се установява, че пратка с баркод 0100014074581
с регистриран подател офис на НАП Плевен е получена на 02.11.2020г. от Б.Й.Б.
на 02.11.2020г. и е доставена от куриер на МБМ експрес В.С.В.. Видно от
представената/стр.83/по делото разписка е, че удостоверено че пратката е
получена на 02.11.2020г. в 17 ч. от Б.Б..
Видно от показанията на св.В.В. и В.В. е, че пратката е доставена от св. В.В..Св.В. в
показанията си пред съда заявява, че на обратната разписка не вижда подписа си,
както и че не е връчвала на 02.11.2020г. пратката за Б.Б.. Заявява, че тя е
била на граждански договор като куриер , а съпругът и е бил на трудов договор и
вероятно той е връчил пратката.
Свидетелят В.В. твърди, че той е
връчил пратката на Б.Б. на дата 02.11.2020г, а
датата е преправена от жалбоподателя от 02.11.2020г. на 08.12.2020г.
след разговор на жалбоподателя с адвоката му. Свидетелят В. заявява, че те
двамата със съпругата му разнасят пратките, и ако се случи да разнесе пратка,
която е разпределена на съпругата му, той се е подписвал. Не оспорва, че в
известието за доставяне под името В. е неговия подпис.
От заключението на назначената по делото
съдебно-графологична експертиза, което като неоспорено от страните съдът приема
за вярно, обективно и компетентно се установява, че подписът срещу Б.Й.Б. в
куриерска пратка 4581/02.11.2020г не е положен от Б.Б..
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели в частта , в която се установява, че пратката не е връчена от св.В.В.
, а от съпругът и В.В.. С оглед заключението на съдебно-графологичната
експертиза и събраните по делото доказателства съдът приема, че съобщението за
налагане на обезпечителни мерки- запор на банкови сметки и запор на МПС са
връчени на жалбоподателя Б.Б. на 08.11.2020г.
Съдът не споделя изразеното в оспорения административен
акт становище на директора на ТД на НАП В.Търново, че давността се прекъсва с
всяко действие предприето от публичния изпълнител за събиране на вземането независимо дали е достигнало до
длъжника. Погасителната давност е
юридически факт, свързан с определен в закона период от време, след изтичането
на който се поражда субективно непритезателно право за длъжника да откаже
изпълнение на паричното си задължение.В ТР №7/15.04.2021 на ВАС е прието, че “…съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 2 ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта
за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен давността не се
смята за прекъсната. Това означава, че с прекъсването на давността се заличава
с обратно действие изтеклият вече срок и започва да тече нов. Не всяко действие, включено в раздел ІV на ДОПК, има
за последица прекъсване на давността. Само последната категория действия, тези
по същинското „принудително изпълнение“ изпълняват предпоставките на чл. 172,
ал. 2 ДОПК. Съгласно чл. 220, ал. 1 ДОПК когато публичното вземане не бъде платено в
срок, изпълнителното производство се образува въз основа на заявление по
електронен път до публичния изпълнител от публичния взискател. Образуването на
изпълнителното дело е първото действие, по силата на което се инициира
производство по принудително изпълнение срещу длъжника. То е действие, свързано
с подготовката на изпълнението. След образуването по чл. 220, ал. 1 ДОПК на
делото се предприемат подготвящи действия, част от които са технически по своя
характер. Това е моментът, в който се определят въз основа на постъпилото
искане: 1. наличието или липсата на изпълнително основание, 2. видът на
публичното вземане; 3. размерът на публичното вземане; 4. длъжникът, срещу
който ще се насочи изпълнението. При образуването на изпълнителното
производство не е налице извършване на конкретно същинско действие по
изпълнение. Налице е само привеждане в състояние на висящност на изпълнителното
производство, което предпоставя бъдещо осъществяване на принудителното
изпълнение, без самото то да представлява такова.Наличието на изпълнително
основание и липсата на доброволно изпълнение са предпоставки за образуване на
изпълнително дело. От своя страна образуването на изпълнително дело е
предпоставка за предприемане на действия по принудително изпълнение, но не
представлява такова действие и не може да доведе до прекъсване давността по чл.
172, ал. 2 ДОПК….“ВАС е приел, че изпращането на съобщение за доброволно
изпълнение по чл. 221, ал. 1 ДОПК по същността си не представлява „действие по
принудително изпълнение“ по смисъла на чл. 172, ал.2 ДОПК. В чл. 221 ал. 4 е
посочено, че при липса на обезпечителни мерки, принудителното изпълнение
започва чрез налагане на запор или вписване на възбрана. По делото не са
представени доказателства, че публичния изпълнител е предприел каквито и да е
действия по събиране на вземането годни да прекъснат давността. Видно от
приложената по делото обратна разписка е, че постановлението за присъединяване,
постановлението за налагане на запори и др. са връчени на длъжника на
08.11.2020г. В конкретния случай задължението на Б. е за глоба наложена по реда
на ЗАНН, поради което по отношение на давността следва да се приложат
специалните разпоредби на чл. 82 от ЗАНН съгласно ТР 2/201г. на ВАС. Съгласно чл. 79,
ал.1 ЗАНН, наказателните постановления и решения на съда, с които са наложени
глоби или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се изпълняват
по реда за събиране на държавните вземания. Разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда,
че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години,
когато наложеното наказание е глоба, а разпоредбата
на чл. 82 ал.2 от ЗАНН указва, че давността започва да тече от влизане в сила на
акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.
След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече
нова давност. Съгласно чл. 82, ал.3 ЗАНН, независимо от спирането или
прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1 т.е. 3 години. Цитираните норми, уреждащи
погасителната давност, нейното спиране и прекъсване, са специални по отношение
на 171 и чл. 172 от ДОПК и са приложими в разглеждания случай по отношение изпълнение на наложеното
наказание глоба. Съгласно чл. 82 ал.1 б. "а" на ЗАНН, наказанието глоба се изпълнява в две годишен срок /
т.е. в конкретния случай двегодишен срок
считано от влизане в сила на НП-11.07.2018г.- 11.07.2020г/.Както беше посочено по-горе съгласно чл. 82 ал. 2 ЗАНН, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. За да се
прекъсне давността за глобата е необходимо действие, първо, на надлежен орган и
второ, това действие да е насочено към събиране на глобата, тъй като така се изпълнява
това наказание. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗАНН, наказателните постановления с които са наложени
глоби се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания. Както вече беше
посочено по горе глобите са публични вземания - чл. 162, ал. 2, т. 5 от ДОПК и
като такива се събират по реда на ДОПК от компетентните органи на приходната
администрация, натоварени със събирането им - публичните изпълнители и за да се
прекъсне давността за глобата по НП е необходимо действие на публичен
изпълнител, предприето спрямо наказания - жалбоподателя, за изпълнение на
наказанието - т.е. за събиране на глобата. Съгласно тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г. по т.
д. № 3/2016 г. на ВАС, разпоредбата на чл. 82, ал. 4 от ЗАНН не изключва
приложението на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН,
т. е. по отношение на глобите е възможно прекъсване и подновяване на давностния
срок за неограничен брой двугодишни периоди, но ако в даден двугодишен период
не е извършено прекъсващо давността действие, то тя изтича. В случая по делото не са ангажирани доказателства , че
в периода 11.07.2018г.-11.07.2020г е осъществено прекъсващо или спиращо
давността действие, поради което тя е изтекла на 11.07.2020г, т. е. преди
отправеното на 01.10.2020 г. от длъжника
възражение за изтекла погасителна давност и преди връчването на длъжника
на посочените по-горе постановления за налагане на обезпечителни мерки. При
тези обстоятелства, правилното приложение на нормата на чл. 173, ал. 1 от ДОПК
предполага отписване на вземането, а обратно постановеното с разпореждането на
публичния изпълнител и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП-В.Търново
противоречи на правилното приложение на материалния закон. С оглед последното,
оспореното решение и разпореждането на публичния изпълнител № С
200015-137-0008538/23.10. 2020 г. следва да бъдат отменени и в частта им
относно отписване на вземането по НП № 124/23.05.2017г. на Агенция Митници ТД
Дунавска, като преписката се върне на публичния изпълнител за отписването му и
прекратяване на изпълнителното производство по отношение на него.
При този изход от делото, ответникът следва да заплати
на жалбоподателя направените разноски за
държавна такса, ВЛ, свидетели и адвокат в размер на 730 лв съгласно
представения списък на разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Б.Й.Б. ЕГН ********** Решение № 185/ 18.11.2020 г.
на директора на ТД на НАП – В.Търново и Разпореждане № С 200015-137-0008538/23.11.2020
г. на публичен изпълнител в дирекция "Събиране" при ТД на НАП-В.Търново.
ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител за
произнасяне съобразно дадените в мотивите на това решение задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на
Б.Й.Б.
ЕГН ********** сумата от 730 лв. представляваща
направени разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
С Ъ Д И Я :