Решение по дело №495/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

                              Р   Е   Ш   Е   Н  И  Е   №146

 

                           гр.Кюстендил, 30.12.2019 г.

 

                       В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,      наказателно отделение,

в откритото заседание

на четвърти декември

през две хиляди и деветнадесети година,    в състав                                                                                                                               

                                                                      

                                      Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                              Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                              ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА      

 

при секретаря  Р. С.

с участието на прокурора от КнОП Бойко Калфин

като разгледа докладваното от съдия Братанова         ВНОХД  № 495

по описа за 2019 г. на КнОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                     Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК-  „Въззивно производство”.

            С присъда №61 на Дупнишкия районен съд от 04.09.2019 г. по НОХД № 56/2017 г. на ДнРС подсъдимият С.С.Г. ***, Кюстендилска област е признат за виновен в това, че на 17.05.2016 г. в гр. ****, от къща на ул. „***" № ** в съучастие като съизвършител със С.Б.М. от гр. *** /починал/  е отнел чужди движими вещи на обща стойност 243 лв. от владението на Н. И. Г. от гр. ****, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата е повредена преграда, здраво направена за защита на имот и макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Деянието е квалифицирано като такова по   чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК,  като на основание  чл. 373, ал.2 от НПК, вр. с чл. 58а от НК му е наложено наказание ЛС за срок от 3  месеца. Съдът е приложил разп. на  чл.69, ал.1 от НК  и е отложил изтърпяването на  наложеното наказание за срок от 2 /две/ години. На подс. Г. са възложени и разноските по делото в размер на 100 лева.

             Присъдата се протестира от О.Смилянова- прокурор при ДнРП, като в протеста са развити доводи за незаконосъобразност на постановената присъда. Сочи се, че не става ясно по какъв начин е определен размера на наказанието (делото е било разгледано по реда на глава XXVII НПК), както и  че в мотивите на същата не е посочен какъв размер на наказанието ЛС се налага. Изтъкват се доводи, че не става ясно дали наказанието е наложено при условията на  чл.58а, ал.1 от НК или на ал.4 от същата разпоредба. Иска се изменение на присъдата в частта относно определяне на размера на наложеното наказание, като на Г. се наложи наказание ЛС в размер на 6 месеца, което след редукция от 1/3 се намали на 4 месеца, както и потвърждаване на присъдата в останалите й части.

                      Представителят на КнОП поддържа протеста и изразява становище за необходимостта от корекция на присъдата в частта на наложеното наказание.

                      Подс. С.С.Г. предоставя на въззивния съд.

                      Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност и като съобрази релевираните в протеста оплаквания, доводите и възраженията на страните, счита, че атакуваната присъда е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила,  което налага нейната отмяна на осн. чл.334, ал.1 т.1 НПК вр. чл.335, ал.2  НПК вр.чл.348, ал.1, т.2 вр.ал.3, т.2 НПК.

        Производството пред ДнРС е протекло по реда на глава ХХVII НПК, като подс. Г. на основание чл. 371, т. 2 от НПК е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласието му за разглеждане на делото реда на тази глава е одобрено от първоинстанционния съд.

       С атакуваната присъда ДнРС е признал подс. Г. за виновен по повдигнатото обвинение, като в диспозитивната част на присъдата е посочил, че на осн. чл.373, ал.2 НПК вр. чл.58а от НК му налага наказание ЛС в размер на 3 месеца. В мотивите на присъдата си ДнРС единствено  е отразено, че размера на наложеното му наказание е ЛС в размер на 3 месеца. Липсват съображения при коя хипотеза на  чл.58а от НК се налага наказанието, респ. какъв е размера на наказанието преди редукцията по  ал.1 от НК (ако тази хипотеза е била приложена), както и след намалението на наказанието. По този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви по см. на  чл.348, ал.3, т.2 от НПК.    

                    В тази насока следва да се има предвид, че разглеждането на делото по реда на диференцираната процедура на глава ХХVII НПК не освобождава съда от задължението да даде отговор на въпросите по  чл.301 НПК при изготвянето на присъдата си- в същия смисъл и ТР №2/19.06.2015 г.- ОСНК на ВКС.    

 

 

 

Специалните норми на чл. 58а от НК не дерогират изцяло общите правила за определяне на наказанието. Към тях изрично препраща алинея 1 чрез израза: "като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс". Законът по своеобразен начин въвежда института по чл. 58а от НК в процеса на определяне на наказанието, запазвайки действието на общите правила. Спецификите се отнасят до вида наказание и етапа на прилагане на специалните правила.

                     

 

 

 

 

 

 

 

Една от същностните характеристики на института на съкратеното съдебно следствие е е свързана с налагането на по-леко наказание, отколкото би било наложено в наказателното производство, провеждано по общия ред. Именно това обстоятелство налага необходимост от излагането на мотиви по отношение на начина на определяне на наказанието. Тази необходимост изрично е подчертана  в ТР № 2/19.06.2015 г.- ОСНК на ВКС, в чиито мотиви е посочено, че когато наказанието ЛС се приеме от съда за най-подходящото по вид, неговият размер се определя по общите правила в границите, предвидени за съответното престъпление в норма от особената част на НК, след което така подбраният размер намалява с една трета, съобразно императивното изискване на чл. 58а, ал. 1 от НК.  

 

 

 

 

 

 

 

В мотивите към присъдата съдът задължително излага съображения за извършената индивидуализация на наказанието, всички смекчаващи и отегчаващи обществената опасност и вината обстоятелства, съответния размер на наказанието лишаване от свобода, определено според правилата на общата част и какъв е конкретният размер на наказанието след приложената редукция с една трета. В диспозитива на присъдата посочва редуцираният размер на наказанието и правното основание за това - чл. 58а, ал. 1 от НК.

        В настоящия случай съдът не е изложил никакви доводи по отоншение начина на определяне на наказанието. Несъмнено, процесуалната позиция на подсъдимия да признае фактите, изложени в обвинителния акт, при наличие на предвидените в закона предпоставки за провеждане на съкратено съдебно следствие, води до облекчаване на наказателната репресия спрямо подсъдимия. Но доколкото материалният закон формулира възможности както за определяне на наказанието по реда на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55 от НК при констатиране на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, така и за намаляване на размера на наказанието в хипотезата на чл. 58а, ал. 1 - 3 от НК, е безусловно необходимо първостепенният съд да изложи мотивирани съображения досежно хипотезата, в която е определил наказанието и обстоятелствата, влияещи върху отговорността. Това изискване не е изпълнено. В мотивите на атакуваната присъда е посочено единствено, че наказанието се налага при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, но не е посочено какъв е размера на наказанието- както преди редукцията по ал.1 (ако изобщо  наказанието е наложено при тази разпоредба) според правилата на общата част, така  и какъв е конкретният размер на наказанието след намаляването му  с 1/3.

        Липсата на съображения в тази насока изцяло препятства възможността на въззивната инстанция да провери правилността и обосноваността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд. В този аспект изготвените към присъдата мотиви не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК и от тях не става ясно как е формирано вътрешното убеждение на съда за релевантните за правилния изход на делото факти. Правото на съда да взема решението си по вътрешно убеждение е суверенно, но не и безконтролно. Като резултат от логическа дейност, която следва да се основава на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, то подлежи на контрол. Именно необходимостта от осигуряване на ефективна възможност да бъде извършена проверка за наличието или липсата на логически грешки при осъществяването на дейността по решаване на делото налага да бъдат излагани изрични съображения по въпросите, посочени в чл. 301 от НПК.

         Ето защо КнОС счита, че липсата на мотиви относно начина на определяне на наказанието лишава въззивния съд от възможността да анализира и да отговори на оплакванията по същество, свързани с явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Г. наказание. Обжалваната присъда е постановена при допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви по отношение на наложеното наказание, които са неотстраними във въззивното производство и които налагат делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

        Водим от горното и на основание чл. 334, т.1 НПК вр.чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2 НПК, окръжният съд

                   

                        

                                 Р       Е        Ш        И   :

                    ОТМЕНЯ изцяло присъда № 61 от 04.09.2019 г., постановена по НОХД № 56/17 год. по описа на Дупнишкия районен съд и

      ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Дупнишкия районен съд.

   

       Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

             

             

                   ЧЛЕНОВЕ : 1.                              2.