О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 421
гр.
Пловдив, 12.04.2019г.
Пловдивски окръжен съд, наказателно отделение,
в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛА
ЕВСТАТИЕВА
след като
разгледа ЧНД № 565 / 2019 г. по
описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 243, ал.5 от НПК.
С
постановление от 14.01.2019г. прокурор при Окръжна прокуратура гр.Пловдив е прекратил
наказателното производство по досъдебно производство № 46/2018г. по описа на РУ
с.Труд при ОДМВР Пловдив, водено за престъпление по чл.343 ал.1 б.В вр.чл.342
ал.1 от НК.
Досъдебно
производство № 46/2018 г. по описа на РУ - Труд при ОДМВР гр, Пловдив било
образувано на 08.02.2018 г. при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК с оглед
престъпление по чл.343, ал.1, б “в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК, възникнало на
същата дата ПТП на АМ Тракия км128+950 обл.Пловдив, при което настъпил сблъсък
между л.а.“Фиат Пунто“ рег.№ *** и А.Т.М., вследствие на който последната
починала.
Настоящото
производството има за предмет съдебен контрол на прокурорското постановление,
слагащо край на наказателното преследване. Образувано е по жалба на С.К.Й. -
дъщеря на починалата А.М. и легитимираща
се като неин наследник. Жалба по делото е постъпила и жалба от повереника на С.Й.
– адв.В.М.. В жалбите /приложени по ЧНД № 410/ 2019г./ се
излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението за
прекратяване. Твърди се, че престъплението е извършено, като е запълнен
бланкета на нормата на чл.343 от НК с нарушение от страна на водача на лекия
автомобил Фиат Пунто с рег.№ ***, като наред с развитите теоретични постановки
в жалбата на Й. са изложени доводи за необоснованост на извода на прокурора и
експертите за липсата на техническа възможност за избягване на удара с
пострадалата, не е обсъдена липсата на спирачен път, както и възможността за
извършване на спасителна маневра.
Оспорва се изводът, че в случая пострадалата не е била предвидимо
препятствие. Иска се обжалваното постановлението да бъде отменено и делото се
върне за правилното приложение на закона. Не се правят доказателствени искания.
В жалбата на повереника се излага становище относно причината за настъпване на
процесното ПТП – закъснялата реакция на водача и нарушаване правилата за
управление на МПС нощно време.
Съдът, като
се запозна с материалите по делото намира следното:
Наследниците
на починалата А.М. /л.99, 112, 113 т.ІІ/, които придобиват качеството на
пострадали в настоящото производство К.М., С.Й., С.М., Д.Й. и К.М. /последните
две внучки/ са били надлежно уведомени за прекратеното наказателно
производство, видно от приложените разписки за връчване на копие от
прекратителното постановление на прокурора на л.6-9 по приложеното ЧНД №
410/2019г. и от настоящото – л. 3 е приложена разписка за получаване на преписа
за Д.К.Й., поради връщане на делото за администрирането му. Жалбите на
постр.С.Й. и повереника й, предмет на разглеждане в настоящото производство, са
депозирани в срок - съответно от
23.01.19 и 28.01.19г., при получен препис на прекратителното
постановление на 21.01.19г. от Й., и се явяват допустими. Разгледани по
същество са основателни.
Събраните до
момента доказателства по делото установяват следната фактическа обстановка:
Г.П.М. от гр.
Сливен и съпругата му И.Д.М. по време на брака си придобили и притежавали лек
автомобил „Фиат Пунто“ с peг. №
***. От брака си двамата имат четирима синове, трима от които живеели в гр.
София, а четвъртият в гр. Пловдив.
На 08.02.2018
г. Г.М. и съпругата му с посочения по- горе автомобил били в гр. София при
децата им, след което, следобед на същата дата с лекия автомобил „Фиат Пунто“
извършили пътуване до гр. Пловдив, където посетили четвъртия им син, чието дете
и тяхно внуче имало рожден ден. Около 16:00 часа пристигнали в гр. Пловдив,
посетили дома на сина им, където останали до около 18:30 часа на гости, след
което си тръгнали за гр. Сливен.
Г.М. управлявал
лекия автомобил „Фиат Пунто“, а И.М. седяла на предна дясна седалка в същия,
двамата били с поставени предпазни колани. М. бил бодър, чувствал се добре и
отпочинал, тъй като по обяд същия ден бил спал около час и половина в гр.
София, не бил употребил алкохол през целия ден.
Управляваният
от М. автомобил напуснал гр. Пловдив по бул. „Карловско шосе“ в посока гр.
Карлово, като на пътния възел преди с. Труд се качил на автомагистрала „Тракия“
и поел в посока изток, към гр. Бургас. Вече било тъмно, когато се качил на
магистралата, времето било нормално за сезона, асфалтовата настилка на
магистралата била суха. След като се качил на магистралата, автомобилът
достигнал скорост 90-100 км/ч, движел се в дясната активна лента за движение,
лявата лента и аварийната лента, намираща му се от дясно, били свободни.
Няколко километра след отбивката за магистралата, която използвал, за да се
качи на същата, пред управлявания от него автомобил в посоката на движение на
същия, нито в лявата, нито в дясната аварийна лента, нито зад автомобил имало
автомобили движещи се в близост. В отсрещното платно на магистралата, в
обратната на посоката на движение на автомобила се движили автомобили, които М.
възприемал през разделителната мантинела и в този момент се движил с включени
къси светлини на управлявания от него автомобил за да не заслепява насрещно движещите
се .
В един момент, когато
управляваният от М. автомобил се движил със скорост от 90 км/ч., на прав
участък от магистралата, при километър 128+950, като в близост нямало никакви
сгради, бензиностанции,
заведения и др.постройки и странични пътища и паркинги, пред
автомобила в дясната част на лентата за движение се появил тъмен силует на
човек - А.Т.М., незабавно след което настъпил сблъсък между автомобила в
предната му дясна част в зоната на преден десен фар и предно обзорно стъкло
пред съпругата му И.М.А и тялото на А. М.. В следствие на удара А.Т.М. получила
несъвместими с живота травматични увреждания на жизненоважни органи -
разкъсване и разрушаване на мозъчното вещество, висока шийна травма, контузия
на сърцето, разкъсване на десен бял дроб и черен дроб, кръвоизливи в гръдната и
в коремната кухина и др., в следствие на което починала след удара.
След
настъпилия сблъсък Г. М. без да натиска рязко спирачките спрял управлявания от
него автомобил в дясната аварийна лента за движение на около 200-300м от
мястото на инцидента. Изчакал около минута, като със съпругата му се опитвали
да осъзнаят какво се е случило, след което И. М.А се обадила на тел.112, за да
съобщи за настъпилото ПТП, а Г. М. излязъл от автомобила, поставил
светлоотразителен триъгълник на пътното платно, облякъл светлоотразителна
жилетка и се върнал пеша до мястото на сблъсъка, осветявайки пътя си с фенерче.
Видял тяло на човек да лежи в аварийната лента по гръб, главата сочела на
север, а краката били леко извити и в посока югозапад. Приближавайки се
непосредствено до тялото, М. видял, че се касае за жена, която не проявява
признаци на живот - нямала дишане и пулс, имала кръв по главата и по асфалта
около нея. Била облечена с късо черно яке от шушлеков плат, тъмнозелен панталон
и бяла плетена блуза с дълъг ръкав. След удара якето на М. било съблечено от
тялото й и се намирало до глава й. Панталоните й се били свлекли и омотали на краката
под коленете / една част от задната страна на панталона била скъсана и останала
закачена за предния фар на автомобила на М., установено впоследствие чрез оглед
и следствен експеримент л.83-89 т.I/. Поради факта, че по пътното платно се
движили автомобили на разстояние от около метър и половина от главата на
жената, М. хванал краката й и издърпал тялото с около метър в посока банкета до
пълното платно, при което половината тяло останало на тревата на банкета, а
горната му част на асфалта на аварийната лента. Поставил якето под главата й. 
Пет минути по-късно на мястото пристигнал
автомобила на ЦСМП, а веднага след него и полицейски автопатрул в състав Н.К.С.
и Д.П.К. - *** в сектор „ПП" при ОДМВР гр. Пловдив, които към 19:20 часа
на 08/02/2018г. получили сигнал, че лек автомобил е ударил пешеходец на
магистралата, в посока Бургас, в зоната на километър 129. Лекарят, пристигнал с
колата на бърза помощ, извършил преглед на блъснатата жена и установил смъртта й. Г.М. бил изпробван от
полицейските служители за наличие на алкохол в издишания въздух с техническо
средство „Дрегер“, като пробата му била отрицателна. След това М. бил отведен в
КАТ гр. Пловдив, където му било извършено изследване дали не управлява
автомобила под влиянието на наркотични вещества /с Дръг тест 5000 фабр.№ ARJF-0026/, но и тази проба била отрицателна. Лекия
автомобил „Фиат Пунто“ с peг. №
*** бил преместен на паркинга на РУ - Труд при ОДМВР гр.Пловдив.
Установило се, че А.М. страда
от психично заболяване параноидна шизофрения и на 06.02.2018г. била пусната в
домашен отпуск от ЦПЗ Пловдив, като следвало да се върне за лчението си.
От значение за изхода на
делото са налице следните доказателствени
средства – показанията на свидетелите, приобщените писмени документи и
веществени доказателства, извършените огледи на местопроизшествие и на ВД, извършеният
следствен експеримент, изготвените екпертни заключения.
Съгласно заключението на
назначената по досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза, при настъпилото на 08.02.2018 г. ПТП на А.Т.М. са причинени
черепно-мозъчна травма с деформация на главата, разкъсно-контузни рани по
окосмената част на главата, многофрагментно счупване на черепните кости,
контузия на мозъка и разрушаване на мозъчното вещество, висока шийна травма с
пълно прекъсване на гръбначния мозък на границата в продълговатия, пълно
отделяне на черепната основа от първи шиен прешлен, счупване на горната челюст
и носната костица, кръвоизлив в гръдната кухина, разкъсване на околосърцевата
торбичка с кръвоизлив в нея, контузия на сърцето, счупване на гръдната кост,
счупване на всички ребра в дясната половина по множество линии с кръвонасядания
и хлътване към гръдната кухина, счупване на ребра и от ляво, разкъсване и
кръвоизлив на десния бял дроб, аспирация на кръв в дихателните пътища, хилусни
кръвоизливи на двата бели дроба и по входа на аортата, кръвоизливи под
ендокарда на сърцето, счупване на тялото на трети гръден прешлен, двете
ключици, двустранно счупване на тазовите кости, разкъсване на черен дроб,
кръвоизлив около капсулата на десния бъбрек, обширно охлузване по кожата на
дясна гръдна половина отпред и по корема, охлузване в лявата поясна област,
обширно охлузване по дясната седалищна област и по дясното бедро, кръвонасядане
по вътрешната повърхност на лявата подбедрица, напречно счупване на дясна
бедрена кост в средната счупване на двата израстъка на същата,
разкъсно-контузна рана на глезенна става, счупване на двете кости на лявата
подбедрица, по, бледост на трупа, на вътрешните органи и на послесмъртните
петна.
Причината за
смъртта на М. са тежки и несъвместими с живота травматични увреждания на
жизненоважни органи, разкъсване и разрушаване на мозъчното вещество, висока
шийна травма, контузия на сърцето, разкъсвания на десния бял дроб и на черния
дроб, кръвоизливи в гръдната и коремната кухина с морфологични признаци за
остра кръвозагуба.
Всички
травматични увреждания довели до настъпването на смъртта на А.М. са в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното от нея ПТП на 08.02.2018 г. и са
причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд, тъп предмет и
добре отговарят, по време и начин, да са получени така, както е отразено, а
именно при станало ПТП на автомагистрала „Тракия“ и блъскането й като пешеходка
от движещ се автомобил. Травматичните увреждания са прижизнени, а по
послесмъртните изменения експертът е заключил, че се касае за смърт от първо
денонощие.
Заключението на
изготвената по досъдебното производство комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза /т.І л.104 – 151/ с вещи
лица инж.М. и съдебен лекар д-р Ш. установява, че ударът между лек автомобил
„Фиат Пунто“ и пешеходката А.Т.М. е настъпил върху дясната лента на платното за
движение в конфликтна точна на първоначален контакт, която приблизително се
намира по дължина на около 1-2 м. северно от приетия за ориентир № 2 при
извършения оглед на местопроизшествие, или южната граница на платното за
движение и по широчина около 130-140 м. западно от ориентира. Скоростта на
движение на лекия автомобил „Фиат Пунто“ непосредствено преди произшествието е
била около 90км/ч. От момента в който водачът на лекия автомобил „Фиат Пунто“ е
имал техническа възможност да забележи пешеходката А.Т.М. пред автомобила на осветеността
от късите светлини на автомобилните фарове, същият е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото
на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът
на лекия автомобил „Фиат Пунто“ би имал техническа възможност да избегне удара
чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента в който е имал техническа
възможност да забележи пешеходката М., на разстояние около 60 метра пред
автомобила (дължина на конкретната видимост към пешеходката), се е движил със
скорост по-малка от 65 км/ч. Технически съобразената скорост с атмосферните
условия и конкретните условия на осветеност при движение на къси светлини е
била 76 км/ч., като скоростта на движение на лекия автомобил „Фиат Пунто“ - 90
км/ч. е била технически несъобразена в конкретната пътно-климатична обстановка
и конкретните условия на осветеност при движение на къси светлини. Технически
съобразената скорост с пътно-климатичните условия и дължината на конкретната
видимост към пешеходец с тъмни дрехи - А. М., при движение на процесния
автомобил на къси светлини, е била 65 км/ч. като скоростта от 90км/ч. е била
технически несъобразена с оглед конкретната видимост към пешеходец с тъмни
дрехи - А. М. при движение на процесния автомобил на къси светлини.
Експертите са
посочили най-вероятният от техническа гледна точка механизъм на настъпилото на
08.02.2018 г. ПТП - водачът Г.П.М. е управлявал
лек автомобил „Фиат Пунто“ в дясната лента на южното платно за движение на
автомагистрала „Тракия“ в посока от запад на изток. През това време пешеходката
А.Т.М. е била на платното за движение
пред автомобила. В момента, когато лекият автомобил „Фиат Пунто“ е бил на
около 60-65 метра, водачът е имал
техническата възможност да забележи пешеходката, но поради дължината на
пълния спирачен път от около 95,51 метра, е нямал техническа възможност да
спре. Така е настъпил удар в предната дясна част на лекия автомобил „Фиат
Пунто“ и задно, дясно, странично спрямо тялото на пешеходката М.. След удара тя
е паднала на пътя, след което е била издърпана на мястото и в положението,
отразени в протокола за оглед и фотоалбума на местопроизшествието, а л.а. „Фиат
Пунто“ се е установил на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед
и фотоалбума на местопроизшествието. Основната причина за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е, че пешеходката А.Т.М. е била на
платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, т.е. на автомагистрала, без да се съобрази с приближаващия се л.а.
„Фиат Пунто“ и когато мястото на удара е било вътре в опасната зона на л.а.
„Фиат Пунто“. Ако се приеме, че пешеходката А. Т. М. е представлявала предвидимо препятствие, то причина за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка е и движението на лекия
автомобил „Фиат Пунто“ със скорост 90 км/ч., тъй като тази скорост е била технически
несъобразена в конкретната пътно-климатична обстановка и дължината на
конкретната видимост към пешеходката при движение на къси светлини. Липсват
данни за задействане на спирачната система отстрана на водача /л.36 т.I/.
С цел пълното,
всестранно и обективно изясняване на случая, по досъдебното производство е
назначена тройна допълнителна комплексна
съдебномедицинска и авто-техническа експертиза /т.ІІ л.1 – 53/ с вещи лица
инж.М., инж.С. и д.р Ш., която да отговори на пет конкретни въпроса, а именно:
1. имал ли е водачът техническа възможност да предотврати пътно-транспортното
произшествие, 2. попада ли пешеходецът в неговата опасна зона за спиране на МПС
3. от какво разстояние водачът на МПС е могъл да забележи пешеходеца при конкретните
пътни условия, 4 .каква е била скоростта на автомобила непосредствено преди
настъпване на удара и в момента на удара; 5. имал ли
е водачът възможност да предотврати и избегне настъпилото ПТП?
Видно от
заключението на посочената по-горе експертиза в анализираната пътна ситуация,
от момента в който водачът на л.а. Фиат „Пунто“ е имал техническа възможност да
забележи пешеходката А. Т. М. на около 60-65 метра пред автомобила, на
осветеността от късите светлини на автомобилните фарове, същият е нямал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Ако пешеходката се е
движила под направление от 26° - 143° спрямо платното за движение, то при
навлизането й на платното от дясно, съобразно мястото на удара, е била вътре в
опасната зона на автомобила и водачът на лекия автомобил и водачът е нямал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. При движение на
пешеходката по направление на 90° спрямо платното, то при навлизането й на
същото за движение отдясно, автомобилът ще се намира на около 60 метра и
мястото на удара би било вътре в опасната зона на автомобила. Тъй като
дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при движение на лекия автомобил
„Фиат Пунто“ в конкретната пътно- климатична обстановка със скорост от 90 км/ч.
е 95,51 метра е по-голям от разстоянието на което водачът е имал техническа
възможност да забележи пешеходката М. пред автомобила на осветеността на късите
светлини на автомобилните фарове - 60-65 метра, мястото на удара е било вътре в
опасната зона на автомобила.
Съгласно
приложената по досъдебното производство писмена справка от Областно пътно
управление – Пловдив / пътният участък от км. 128+000 до км. 129 +000 на АМ
„Тракия“, попада в зона на дълъг прав участък в равнинен терен, без наличие на
пътни знаци. Хоризонталната маркировка е „единично прекъсната“ между две платна
за движение в двете посоки
и „единично непрекъсната“ към аварийното платно. Участъкът няма сигнализация с
пътни знаци за ограничение на скоростта, следователно според прокурора важат
общите правила за движение по магистрала съобразно ЗДвП и ППЗДвП.
Видно
от фотоалбума към извършения допълнителен оглед на мястото на произшествието на
26.11.2018 г., от двете страни на магистралата няма бензиностанции, заведения и
паркинги, а открити селскостопански площи. В този смисъл са и приложените
извадки от Гугъл карти на местността в графичен и сателитен вариант.
В хода на
наказателното производство се установява от заключението на в.л.Д. по приложената
съдебно-психиатрична експертиза /л.61-68
т.ІІ/, че А. Т. М. страда от психично заболяване - параноидна шизофрения, води се
на учет в ЦПЗ гр. Пловдив от 1988 г. По време на настъпилото ПТП на
08/02/2018г. на АМ „Тракия“, М. не е разбирала свойството и значението на
извършеното, поведението й е било мотивирано от психотични симптоми и
изживявания и наличната емоционално-волева промяна на личността. По същата
причина не е осъзнавала присъствието си като пешеходен на автомагистралата и не
е могла да ръководи постъпките си, с което е създала опасност за себе си и за
другите участници в движението.
В експертизата
е посочено, че по време на деянието М. е била в градски отпуск, след проведено
лечение от 14 дни в ЦПЗ ЕООД Пловдив, била пусната по настояване на дъщеря й. Била
взета от съпруга й, на когото са били предадени лекарствата и дадени указания
за употребата им и режима по време на отпуската. Последното се установява и от
показанията на свид.М., съпруг на пострадалата на л.44 от ДП, въпреки
предходните му, в които отрича наличието на знание за психичното заболяване на
пострадалата. Липсата на психично заболяване на пострадалата се отрича и от
жалб.Й., разпитана в качеството й на свидетел, както и от сина на пострадалата С.М..
Поведението и състоянието на пострадалата има значение за изхода на делото,
наред с установяването на причинна връзка на действията на водача за
настъпилото ПТП, което ще се обсъди след малко. В хода на разследването е била
изискана цялата документация от ЦПЗ Пловдив относно починалата А. М., която не
е приложена в материалите по досъдебното производство.
Изложените в постановлението, предмет на
настоящия съдебен контрол, факти са
основани на събраните до момента по делото доказателства. Наблюдаващият
прокурор е извършил пълен анализ на същите, позволяващ проверка на вътрешното
му убеждение, но съдът не е съгласен с изводите му по правилното приложение на
материалния закон, при което се налага връщане на делото за доразследване и
произнасяне от прокурора на всички релевантни за прекратяването на
производството въпроси, тъй като това може да бъде сторено след като не е
извършено престъпление изобщо. В този ред на мисли прокурорът при ОП Пловдив
прибързано е заключил, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
Изписването на чл.16 от НК в
постановлението е техническа грешка, видна и за жалбоподателите, опомената
като оплакване в жалбата. Налага се извършване на допълнителни действия по
разследването за установяване на спорните факти, и на следващо място даването
на отговор на правните въпроси, които
поставя казусът.
В
атакуваното постановление прокурорът е посочил всички правомерни елементи от
поведението на водача М., движението му на автомагистралата с разрешена скорост
от 90 км/ч, отпочинал, правоспособен и дългогодишен шофьор, без употреба на
алкохол или упойващи вещества, че се е движел в дясна лента по посока на
движението, при суха настилка без неравности, при ясно време, на прав участък
без наличие на сгради, на автомобили пред и зад него в неговата посока на
движение, на къси светлини поради насрещнодвижещите се автомобили. Но същият се
е движел вечерта в тъмната част на денонощието. Както първата комплексна АТЕ,
така и допълнителната са установили, че
скоростта на движение на водача на л.а. Фиат Пунто не е била съобразена
с движението на автомобила нощем на къси светлини, тъй като не е имал
възможност да установи автомобила, т.е. да спре в рамките на осветената зона
пред автомобила при наличието на препятствие, което е можел да възприеме от
разстояние 60-65 метра. В случая произшествието би могъл да избегне, ако се е
движел с 65 км/ч. при конкретна видимост към пешехода облечен с тъмни дрехи, а
технически съобразената скорост при анализираната пътна ситуация е била 76
км/ч.
Ясно е, че от
правна страна в случая е от значение установяването на въпроса дали водачът Г. М.
се е движил със съобразена скорост и
дали е реагирал на опасността, съгласно изискванията на чл.20 от ЗДвП. Няма съмнение, че никой участник в движението
не е длъжен да очаква неправомерно поведение на друг такъв, но точно затова
специалното законодателство изисква повишена ангажираност на всички участници с
оглед недопускане причиняването на човешки жертви. Задължително е обаче
установяването на неразривна връзка на поведението на водача на МПС с
вредоносните последици /Р 16-2012-II/. Не е налице случайно деяние, когато ПТП
настъпи в опасната зона за спиране на превозното средство, при положение, че
последният сам се е поставил в невъзможност да предотврати възникналата
опасност. Съдебната практика изобилства от казуси, подобни на настоящия, при
които въпреки изключителния принос на пострадалия за настъпване на ПТП при
установено виновно поведение на водача на МПС, той не се освобождава от
отговорност, защото е следвало да съобрази всички фактори, за да не допусне
произшествието /Р 367-1984-III/. В случая прокурорът анализира факта, че М. е
управлявал автомобила на автомагистралата и е съобразил всички фактори за това,
тъй като важали правилата за движение по магистрала. От установените до момента
по делото доказателства този извод е необоснован. Специалното ни
законодателство – в случая ЗДвП, което установява правилата за движението по
пътищата не поставя ограничения за минимална скорост на движение по магистрален
път. Напротив, важат общите правила, с изключенията, посочени в закона за
движение на автомагистрала. Важи и правилото по чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП, че
при движение на къси светлини нощем /в настоящия случай/ водачите на ППС следва
да съобразяват скоростта си на движение с оглед възможността да спрат пред
всяко предвидимо препятствие и да предотвратят сблъсък с него. В случая
предвидимостта на препятствието не се обосновава от изключително нелепото
поведение на пешеходката М., а от други релевантни на ситуацията фактори. Те са много добре анализирани и разграничени
в Р 222-2014-II НО на ВКС. Ал.1 на чл.20 от Закона за движение по пътищата
въвежда изискване управляваното ПС да бъде непрестанно контролирано – водачът
да бъде фокусиран в максимална степен върху управлението, да следи всеобхватно
и непрекъснато пътната обстановка и да не отклонява вниманието си. Нарушавайки
тази разпоредба, той сам става опасност за движението или се поставя в
положение да не възприеме породена такава. Това няма нищо общо с поддържания режим на скоростта и както
теорията, така и практиката неотклонно са възприемали тази позиция.
Различно е
положението при чл.20 ал.2 от ЗДвП. И двата варианта на този текст въвеждат
движение с несъобразена с пътната обстановка скорост, която е в рамките на
максималнодопустимите граници наред с несвоевременна реакция на водача на
възникналата опасност. Реакцията се
определя от интензитета на опасността, поради което е въведено задължение за
съответно избиране на скоростта и респ.намаляването й или спиране при
необходимост. В чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП се урежда „предвидимата опасност”, при
което има обективни затруднения в пътната обстановка и шофьорът следва да
подбира скоростта си на движение в тази връзка за да отговори на изискването за
безопасност. В разпоредбата са изброени различни фактори,представляващи пътни
препятствия, сред които е движението при намалена видимост /когато е тъмно,
както е в настоящияказус/. Точно заради това законът нарича появилата се
опасност „предвидимо препятствие”. Нощем предмети, животни и хора на пътя
се възприемат по-трудно от водачите на
МПС, тъй като се с.движат на светлини и видимостта е
ограничена в рамките на осветеното
пространство пред автомобила.
Най–накрая в
чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП е уредена „непредвидимата опасност”, вевеждаща
задължение водачите да намалят скоростта или да спрат, когато възникне опасност
за движението. Последната се появава внезапно и в границите на установената избрана
съобразена скорост и въвежда задължение за намаляване или спиране с оглед
избягване настъпване на ПТП. Казано по друг начин, когато обвинението касае
вменено на дееца поведение за нарушение
на режима на скоростта по силата на чл.20ал.2 от ЗДвП е възможно да е налице
такова по изр.2 на ал.2 на чл.20 от ЗДвП, при положение, че водачът е изпълнил
императивните си задължения по изр.1. На следващо чясто всяко нарушение следва
да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат.
В случая
прокурорът е прекратил наказателното производство на основание чл.243 ал.1 т.1
вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК, без да е направил анализ на всички възможни
противоправни или извинителни аспекти на поведението на водача М. по чл.20 от ЗДвП. След като се даде законосъобразен отговор на липсата на нарушение на
правилата за поведение на пътищата, може да се обсъжда наличието на случайно
деяние по смисъла на чл.15 от НК. В първоначалното заключение на АТЕ е прието,
че при възникналата опасност– наличието на пешеходец на пътя, пострадалата се е
намирала пред автомобила на свид.Г. М., т.е. липсват данни за внезапност на
действията й. Допълнителната АТЕ дава насоки за направлението й и скоростта й
на движение, за което ще стане реч след малко. Изобилна е и старата и по-новата
съдебна практика, че скоростта на движение следва да е съобразена с видимостта,
за да може МПС да преустанови движението си в рамкитена осветеното пространство
пред фаровете при движение нощем / ТР 28-1984 –ОСНК т.9/. Тъмнината сама по
себе си е предвидима опасност. В този смисъл водачите следва така да управляват
автомобилите си, че да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие в
осветената зона пред автомобила. Ако препятствието се намира извън осветената
зона, скоростта е несъобразена, защото шофирайки по този начин водачът сам се
поставя в невъзможност да възприеме опасността.
Попадането в опасната зона за спиране на моторното превозно средство при
допуснато от водача нарушение на правилата за движение по пътищата не може да
послужи като основание за оневиняване
дори да е доказан много по –голям принос за общественоопасния резултат
от страна на пострадалия /Р 48-1983-III н.о, Р 578-2013-II, 147-2014-III, P P
176-2015-II, P 414-2016-II, P 45-2016-II, P 287-1986-III
– блъснат човек при движение на магистрала, Р 3-1976 ПлВС- когато разстоянието
на видимост е по-малко от възможностите за спиране на автомобила при поява на
пътно препятствие, величината на скоростта е несъответстваща на пътните
условия, а това означава, че водачът на МПС сам е създал по-голяма опасна зона,
отколкото е разстоянието на видимост, което съставлява нарушение на правилата
за движение по пътищата – чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП/. Редица решения на Върховната ни съсебна
инстанция са посветени на правилата за движение нощем и при намалена видимост,
които касаят нарушаване на същото правило за движение - Р 684-1984- III,
512-1986-III – третиране на казусите за неправомерно допусната от водача по-голяма
опасна зона за спиране спрямо осветеното разстояние пред автомобила/. Относно
предвидимото препятствие на пътя предвид възражението в жалбата дали се касае
за човек, животно или предмет на пътя, то е без значение. Участниците в движението
следва да съобразяват поведението си така, че да могат да избегнат настъпване
на ПТП, при което може да настъпи смърт на човек и при сблъсък с предмет или
животно на пътя, в зависимост от конкретната фактология.
Предвид
изложеното и фактите, така както са установени по делото изводите на прокурора,
че не е налице нарушение на чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП, което да е в причинна
връзка с процесното ПТП е неправилен при така установените до момента
доказателства. Всъщност прокурорът не е направил разграничение между отделните
хипотези на чл.20 ал.2 от ЗДвП, които се отграничиха по-горе и се изключват една
от друга. Мотивите на държавния обвинител се смесват с деяние по чл.20 ал.2
изр.2 от ЗДвП, т.е. за внезапната опасност. Не е обсъдена и хипотезата на чл.20
ал.1 от НК относно непрекъснат контрол
на управляваното ППС, като се има предвид закъснялото възприемане на
пострадалата – миг преди ПТП и липсата на реакция от страна на водача, каквито
опраквания са направени в жалбата.
Както в правната доктрина, така и в
съдебната практика еднозначно се приема, че за да бъде изключено виновното
поведение на водача е необходимо кумулативното наличие на няколко предпоставки:
1. деецът да е съобразил предписанията на правно регламентираната дейност,
която осъществява при управлението на МПС и 2. да са налице условия, при които
той да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да
предотврати настъпването на вредните последици. С оглед общия правен принцип,
че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение,
водачът на МПС не би могъл да се позове успешно на случайно деяние, щом е
допуснал нарушения на правилата за движение, намиращи се в пряка причинна
връзка с настъпилия съставомерен резултат, вследствие на които нарушения сам се
е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните
последици. Възприетото от прокурора, че водачът М. не е имал задължение да се
движи с по-ниска скорост от 90 км/ч на магистрала при конкретната пътно
климатична обстановка, защото не е съществувала опасност за движението, е
несъстоятелна. Изискването на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП за съобразяване на
скоростта с конкретните условия на видимост представлява гаранция за
безопасността на движението, поради което същото е относимо към всяка пътна
обстановка, независимо от индивидуалните й особености. Сам по себе си фактът,
че видимостта е намалена и е необходимо използването на светлините на
превозното средство за подобряване на условията за възприемане на пътната
обстановка, означава, че водачът е поставен в значително по-рискова ситуация от
обичайната. Ето защо колкото по-малка е видимостта, толкова по-ниска следва да
бъде скоростта без значение дали водачът се движи в градски условия или по магистрала /в този смисъл Р 251-2016-III НО/.
Изложеното
от прокурора в прекратителното постановление и фактологията по делото поставят
за изясняване друг въпрос, който не е намерил отговор до момента - относно
поведението на пострадалата и внезапността в действията й, изводими от тежкото
й здравословно състояние и отчетеното от свидетелите очевидци на деянието
относно изникването й пред Фиата на свидетелите и непредсказуемостта в
действията й, както и твърдяния от тях удар, настъпил мигновено след това. Има
се предвид не движението по пътя пред автомобила или срещу него от страна на М.
на автомагистралата като пешеходец, а предприемане евентуално на внезапно и
непредвидимо пресичане. В първата АТЕ е
прието, че пешеходката М. се е намирала пред автомобила Фиат Пунто и е могла да
бъде забелязана от водача от 60-65 м. Сблъсъкът при това положение е бил
неизбежен и дълбоко в опасната зона за спиране на автомобила, предвид избраната
от водача скорост на управление на машината през нощта на къси светлини. Освен
това пешеходката е била ориентирана с гръб и дясно странично пред автомобила,
установено от техническите експертизи и огледа на ВД. Т.е. възможно е тя да е
вървяла пред автомобила на платното, да е идвала от ляво, или отдясно и при
различни градуси спрямо автомобила /вж. схема на л.23 т.II към ДКСМАТЕ/ или
дори срещу него, като в последния момент да се е завъртяла. При допълнителната
АТЕ експертите сами са направили разработка на различните възможности за
движение и направление на пострадалата непосредствено преди удара, макар такава
задача да не им е била конкретно поставяна, но тези въпроси са били относими
към поставените им контретно 5 въпроса.
Безспорно
има значение за изхода на настоящото производство поведението на пострадалата
преди и по време на произшествието. Не са изследвани въпросите за наличие на
възможност за внезапно появаване на пътя пред автомобила, при което може да се
направи извод за непредотвратимост на ПТП дори и при спазване обязаностите на водача
на МПС относно режима на скоростта. В тази връзка са налице показанията на
свид.М.И при липса на други и следва да бъдат проверени чрез допустимите
способи за доказване по НПК. Във втората експертиза са анализирани различни
ситуации с очертани радиуси на движение и скорост на пострадалата, оттам и
разстоянието, което би могла да извърви до сблъсъка с автомобила и момента на
реакция на водача при своевременното й възприемане. Същевременно свидетелите Г.
и И. М.И заявяват недвуслислено – първият, че не е имал никакво време за
реакция, че силуетът изникнал пред колата и веднага последвал удар, а втората –
че не е изминала повече от секунда от момента на появата на силуета и удара. В
обстоятелствената част на допълнителната КСМАТЕ, за които няма отговор в
заключението, са разработен и вариации
на направлението и скоростта на движение на пострадалата /л.34-41 т.II/, което
може да е от 0 до 360 градуса с безброй много възможни ъгли на завъртане.
Установено е възможното положение на пешеходката с направление под различни
ъгли към мястото на сблъсъка /движението й в зоната с по-малкия радиус/, че
може да измине разстояние от 1,27-2,53 метра за времето от 2,4сек., за което
време автомобилът на свид.М. е изминал разстоянието от 60м., когато е можел да
я забележи, до сблъсъка /тялото на пострадалата е било на 1-2м северно от
южната граница на платното за движение в момента на удара /л.132 т.I/.
Изследвани са тези стойности и с оглед времето, през което М. ще измине спирачния
път 95м от момента на реакция, като
времето за движение на пострадалата се тогава се увеличава на 3,9сек. и
възможност тя да измине разстояние 2,85-4,12 м в рамките на по-голям радиус.
Изчисленията са направени със средни стойности, отнесени единствено към
възрастта на пострадалата.
Съдът
намира, че за решаване на въпросите относно внезапността на появата на пострадалата пред автомобила не
е извършено разследване по делото, а прокурорът не ги е обсъдил, като
предварително е приел наличието на случайно деяние, без да изследва всички
елементи на нормата на чл.20 от ЗДвП, което е бил длъжен да стори. Защото както
се посочи по-горе, директното му позоваване на случайността на деянието при
все, че пострадалата при установените до момента факти е била предвидимо
препятствие, е незаконосъобразен. Същата би могла да бъде непредвидимо
препятствие, само ако ненадейно и изненадващо се е появила пред автомобила. Вярно
е, че в случая свидетелите очевидци заявяват, че са я възприели секунда преди
сблъсъка, което само по себе си не е извод за внезапност, защото може да просто
те да са я възприели по-късно. Но са налице еднопосочни показания на двама
участници в ПТП. Оскъдността на доказателства или липсата на такива при
изчерпване обаче на всички възможни
способи за доказване, поставя въпросите
за евентуалното прекратяване на производството на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК, за което представителят на ОП Пловдив също дължи мотиви.
За
визираните обстоятелства следва да се съберат допълнителни доказателства и се
конкретизират изводите на експертите в обсъдената насока, като се възложи
експертно изследване с конкретно поставени задачи. В този смисъл налице са
безспорни доказателства относно здравословното състояние на пострадалата
непосредствено преди произшествието, защото тя е била хоспитализирана и ден
–два преди това пусната в домашен отпуск. Експертите психиатри са били наясно
със състоянието й и предписаната й терапия. Може да се установи точно в какво
състояние е била изписана и същевременно каква терапия й е била предписана и действително
приемала ли е такава. За тези сведения следва да бъдат разпитани лекуващи лекари
и близките на пострадалата, като съпругът й е бил с нея преди тя да напусне
дома си и достигне до матистралата. Независимо от възрастта на починалата М.
налице са обективни данни относно времето на завъртане и движение, които могат
да да бъдат свързани или с психомоторна възбуда, каквато би била засилена,
независимо от възрастта й, ако се дължи на тежкото й психично заболяване, или
обратно – например поради приемани лекарства или други фактори нейните реакции,
движение и завъртане да са забавени. Това може да се установи и в отделна допълнителна
СПЕ. Следва по делото да се приложат всички медицински и други относими
документи от ЦПЗ ЕООД Пловдив, както се
посочи по-горе, да се разпитат отново близките на починалата. Следва да
се изготви допълнителна комплексна експертиза, в която освен експертите по
предходната такава участва и психиатър или за заключенето по АТЕ за възможните
действия на пострадалата непосредствено преди удара и тяхната внезапност да се
ползва установеното от специалиста психиатър от допълнителната СПЕ. Новата
техническа експертиза следва да анализира и даде отговор, вследствие всички
доказателства относно възможността за предотвратяване на удара от страна на
водача в конкретната ситуация и при движение дори с технически съобразена
скорост било ли е ПТП предотвратимо, да разработи всички възможни ситуации на
положението и направлението на движението на пострадалата непосредствено преди
удара. Да се отговори на въпроси кои от вероятните хипотези, описващи посоката
и скоростта на движението на пострадалата, сочат възможност за своевременна
реакция от страна на шофьора или липсата на такава. Прочее прокурорът като
господар на процеса в досъдебната фаза може и сам да прецени точно какви
доказателствени средства да ангажира за установяване на обсъжданите факти и
тяхната изчерпателност, за да се произнесе законосъобразно по реда на чл.242 от НПК.
Неоснователно
е искането в жалбата за обсъждане на непредприетата спасителна маневра, тъй
като това е установен факт по делото. Такава не е предприета от водача Г. М..
Предвид
изложеното следва да бъде отменено обжалваното постановлениео на Окръжна
прокуратура гр.Пловдив за прекратяване на наказателното производство. Следва делото
да се върне за доразследване.
Воден от горното
съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ
постановление за прекратяване на наказателно производство от от
14.01.2019г. на прокурор при Окръжна
прокуратура гр.Пловдив по досъдебно производство № 46/2018г. по описа на
РУ с.Труд при ОДМВР Пловдив за престъпление по чл.343 ал.1 б.В вр.чл.342 ал.1
от НК.
ВРЪЩА делото
на ОП Пловдвив за приложението на закона съгласно мотивната част на
определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд –Пловдив, в седемдневен срок
от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: