№ 14006
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20211110158531 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „А1 Б.“ ЕАД против „БГ
Б.П.“ ЕООД, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с
правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че
разполага с издадена в негова полза, заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 13011/2021 г. по описа на СРС, 172 с-в, съгласно която ответното дружество му
дължи заплащането на 75,56 лв. – месечни такси за потребление и използвани услуги
по договор № М3851104, дължими за периода 23.03.2018 г. – 22.07.2018 г., както и 314
лв. – неустойка за неизпълнение на договор № М3851104, ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземанията, срещу която ответникът възразил. Излага доводи, че
ответното дружество е сключило с „А1 Б.“ ЕАД (с предишно наименование – „М.“
ЕАД) договор за използване на мобилни услуги № *********, партида № *********,
ID на договора – М3851104, като за всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги
били сключвани отделни приложения, представляваща неразделна част от договора.
Твърди, че към процесния договор с Приложение № 1/30.10.2013 г. е активиран
тарифен план „Мтел Бизнес линия М“ за номер: **********, с месечна такса от 19,90
лв. без ДДС, както и пакетна услуга – интернет с № 100880127847 и телевизия с №
200880127847, с уговорена промоционална месечна такса от 18,90 лв. на месец. За
използването на пакета от услуги на абоната било предоставено оборудване - „Optical
Network Terminal“ (ОNP) устройство и устройство “Set Top Box” (STB) за
предоставяната ТВ услуга. На 22.12.2017 г. договорът бил подновен за срок от две
години, при уговорена промяна в тарифния план с нов – „Мтел Смарт офис“ и месечна
такса от 28 лв. без ДДС. С допълнително приложение към Приложение № 1 за
телефонен номер: ********** е била активирана услугата „Екстра – допълнителен
пакет мобилен интернет 5 GB на максимална скорост, с месечна такса от 10 лв. без
1
ДДС. Съгласно т. 5.9. от Приложение № 1 към договора, в случай на прекратяване на
договора, абонатът бил задължен да върне в изправност предоставеното оборудване,
като при неизпълнение на посоченото задължение същият дължал неустойка, съгласно
т. 4.2. Ищецът излага доводи, че до месец март 2018 г. абонатът е заплащал цената за
използваните услуги, след което е преустановил плащанията, поради което издадените
от дружеството фактури в периода от 23.03.2018 г. до 22.07.2018 г., на обща стойност
от 75,56 лв., са останали непогасени. Посочил е, че към 28.02.2018 г., абонатът е
направил пренос към мрежата на друг мобилен оператор по отношение на мобилен
номер: **********, преди изтичане на срока на договора на 22.12.2019 г. Поддържа, че
правоотношението е останало в сила за останалите услуги, като впоследствие
договорът бил прекратен едностранно от оператора, считано от 05.08.2018 г., на
основание т. 54.12. от Общите условия на дружеството, поради забава на плащането на
дължимите от потребителя суми с повече от 124 дни. Сочи, че при прекратяване на
договора по вина на абоната, същият дължи неустойка за неизпълнение на
договорните задължения, представляваща сбор от стандартните месечни такси без
отстъпки, считано от датата на прекратяване на договора до изтичането на неговия
срок за всеки мобилен номер. Твърди, че ответникът дължи неустойка и за
предоставеното оборудване, което след края на договора не било върнато. В тази
връзка, сочи че претендираното вземане за неустойка е формирано, както следва: 84
лв. – стойност на три на брой месечни абонаментни такси за мобилен номер
**********, всяка от които по 28 лв. на месец; 30 лв. – стойност на три на брой
месечни абонаментни такси за мобилен номер ********** на стойност от по 10 лв.,
представляващи цена за допълнителен пакет интернет на максимална скорост 5 GB,
100 лв. – неустойка за устройство “ONT” и 100 лв. неустойка за устройство “STB”. С
оглед подаденото от ответника възражение срещу издадената в полза на дружеството
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, моли съда да признае установено, че „БГ Б.П.“
ЕООД дължи на „А1 Б.“ ЕАД следните суми: 75,56 лв. – месечни такси за потребление
и използвани услуги по договор № М3851104, дължими за периода 23.03.2018 г. –
22.07.2018 г., както и 314 лв. – неустойка за неизпълнение на договор № М3851104,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното изплащане на вземанията. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Взема
становище за неоснователност и недоказаност на предявените искови претенции.
Оспорва основанието и размера на търсените вземания. Оспорва наличието на
облигационно отношение с ответника към процесния период. Излага доводи, че срокът
на договорното правоотношение е изтекъл на 30.12.2017 г., като съгласно т. 28.5. от
общите условия, договорът е станал безсрочен, поради което е подлежал на
прекратяване с едномесечно предизвестие, без да се дължи неустойка. Сочи, че поради
преноса към друг оператор през месец февруари 2018 г., след посочения период
ищцовото дружество не му е предоставяло далекосъобщителни услуги, заплащането на
които се претендира с процесните фактури. Излага доводи, че допълнителното
приложение към Приложение № 1 от договора, по силата на което е активирана услуга
за допълнителен мобилен интернет 5 GB, с месечна такса от 10 лв. без ДДС, не е
подписано от представител на „БГ Б.П.“ ЕООД. Поддържа, че не дължи плащането на
сумите по издадените от мобилния оператор фактури в периода от 23.03.2018 г. до
22.07.2018 г., доколкото дружеството не е използвало услуги от „А1 Б.“ ЕАД. Сочи, че
дружеството е върнало на ищеца предоставеното оборудване, поради което не се
дължи неустойка. Оспорва дължимостта на неустойката за прекратяването на договора
по отношение на допълнително активираната услуга за мобилен интернет 5 GB, с
2
месечна такса от 10 лв. Сочи, че услугата не е заявена от представител на дружеството,
релевира възражение за нищожност на посочената неустойка, доколкото същата
накърнявала добрите нрави с оглед необосновано високия й размер, който бил равен
по размер на цената за допълнителната услуга. Моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
С молба от 28.02.2023 г. ищецът е взел становище по отговора на исковата
молба. Счита, че дори да бъде установено, че приложението относно заявената
допълнителна услуга за мобилен интернет не е подписано от представител на
дружеството, то следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 301 ТЗ, като
отбелязва извършените от ответника плащания в периода от месец декември 2017 г. до
месец февруари 2018 г. относно допълнителната услуга. Потвърждава, че считано от
28.02.2018 г. е бил направен пренос на услугите за мобилен номер ********** към
друг мобилен оператор, като поддържа, че по отношение на останалите услуги
договорът не е бил прекратен. Излага доводи, че през процесния период е бил активен
единствено пакетът от услуги интернет с № 100880127847 и телевизия с №
200880127847, активирани с Приложение № 1 от 30.10.2013 г. Поддържа, че
ответникът дължи заплащането на претендираните неустойки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД: От
изложените фактически твърдения, следва че в доказателствената тежест на ищеца е
да докаже по делото пълно и главно наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответника по сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с параметрите, посочени в исковата молба, изправност на
ищеца по договора – предоставянето на услугите, предвидени в договора в полза на
потребителя, стойността на изискуемите и непогасени от ответника вземания, както и
основанията за прекратяване на договора.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника
е да докаже, че е погасил процесните вземания, представляващи месечни абонаментни
такси за доставени от ищеца услуги, респективно правоизключващите отговорността
му факти.
Ищецът твърди, че ответното дружество му дължи сумата от 75,56 лв.,
представляваща сбор от дължимите месечни абонаментни такси за потребление и
използвани услуги за интернет и телевизия по процесния договор, дължими за периода
23.03.2018 г. – 22.07.2018 г.
Не е спорно в отношенията между страните, че помежду им е бил сключен
договор за мобилни услуги № ********* от 30.10.2013 г., ведно с Приложение № 1 –
„Условия за ползване на тарифни планове „Мтел Бизнес линия XS/S/M/L/XL”, договор
№ M3851104/30.10.2013 г., ведно с Приложение № 1– „Условия за ползване на
комплексна услуга (пакет) – Високоскоростен неограничен интернет, цифрова
телевизия и фиксирана телефонна услуга „Домашен телефон“, както и
обстоятелството относно извършен пренос на услугите за мобилен номер: **********
към друг мобилен оператор, считано от 28.02.2018 г.
От заключението на вещото лице по допусната и изслушана в настоящото
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл.
202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че за ответното дружество при
ищеца е открита партида № *********, като към 25.01.2024 г. задълженията на
3
ответника по договор № M3851104/30.10.2013 г. възлизат на 289,56 лв. Вещото лице е
посочило, че при извършена справка при мобилния оператор се установява, че услуга
№ 100880127847 – интернет, с уговорена месечна абонаментна такса от 12,95 лв. на
месец, както и услуга № 200880127847 – телевизия, с месечна абонаментна такса от
7,62 лв., съгласно сключен договор от 01.12.2011 г., са прекратени на 05.08.2018 г.
Съгласно заключението на вещото лице услугите с № 100880127847 и №
200880127847 са били ограничени автоматично, по зададен в билинговата система
алгоритъм, поради забавено плащане в периода от 05.02.2018 г. до 29.05.2018 г., след
което е последвало изпращането на четири на брой предупредителни съобщения.
Вещото лице е посочило, че услугите са били временно спрени поради неплащане на
07.03.2018 г., като на 05.08.2018 г. са били прекратени автоматично. В експертизата е
посочено, че от системата на оператора е извлечена информация за предоставени
устройства на клиента – „СетТопБокс“ със сериен № stb 25020080.
По делото са приети като писмени доказателства фактура №
**********/27.04.2018 г., на стойност от 18,90 лв., с период на фактуриране 23.03.2018
г. – 22.04.2018 г.; фактура № **********/30.05.2018 г., на стойност от 29,54 лв., с
период на фактуриране 23.04.2018 г. – 22.05.2018 г.; фактура № **********/26.06..2018
г., на стойност от 18,90 лв., с период на фактуриране 23.05.2018 г. – 22.06.2018 г.;
фактура № **********/26.07.2018 г., на стойност от 18,90 лв., с период на фактуриране
23.06.2018 г. – 22.07.2018 г. Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че
процесните фактури не са били заплатени от дружеството.
От заключението на вещото лице по допусната и изслушана в настоящото
производство комплексна съдебно-счетоводна и икономическа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява за
периода от 23.03.2018 г. до 22.07.2018 г. мобилният оператор е издал фактури за общо
начислени такса интернет и Мтел ТВ, на стойност от 64,62 лв. с ДДС.
Като писмено доказателство по делото са приети Общи условия за
взаимоотношенията между „А1 Б.“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „А1 Б.“ ЕАД по стандартни GSM, UMTS и
LTE. Съгласно т. 28.5 от Общите условия, сключените договори за услуги, в които е
определен срок за предоставяне на услугите, могат да бъдат продължени само с
изрично писмено съгласие на абоната/потребителя относно условията за
продължаване, като при липса на такова съгласие след изтичане на срока на договора
той се преобразува в безсрочен. Според т. 52.а., в случаите по т. 28.5,
абонатът/потребителят има право да прекрати безсрочния договор с едномесечно
предизвестие, без да дължи неустойка за това. В т. 54.1. вр. т. 54 е посочено, че А1 има
право едностранно да прекрати договора за услуги или временно да спре достъпа на
абоната до мрежата при неплащане на дължими суми след изтичане на срока на
плащане. Съгласно т. 54.12, договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно
прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от
абоната/потребителя е продължила повече от 124 дни.
В настоящия случай ищецът не е ангажирал писмени доказателства, от които да
се установи наличието на изрично писмено съгласие на абоната за продължаване на
процесния договор.
При съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства
настоящият съдебен състав намира за установено, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение по договор № M3851104, ведно с Приложение № 1 към
договор № M3851104 от 30.10.2013 г. – „Условия за ползване на комплексна услуга
4
(пакет) – Високоскоростен неограничен интернет, цифрова телевизия и фиксирана
телефонна услуга „Домашен телефон“, по силата на който на ответното дружество е
предоставено ползването срещу възнаграждение на услуга № 100880127847 –
интернет, с уговорена месечна абонаментна такса от 12,95 лв. на месец, както и услуга
№ 200880127847 – телевизия, с месечна абонаментна такса от 7,62 лв., съгласно
сключен договор, ползването на които е било едностранно и автоматично прекратено
от мобилния оператор на 05.08.2018 г. поради забава на плащането на дължимите суми
от потребителя, която е продължила повече от 124 дни. По делото се установява
безспорно, че процесният договор е преобразуван в безсрочен, като ответникът не е
ангажирал писмени доказателства, от които да бъде видно, че действието му е
прекратено преди 05.08.2018 г. с отправено до А1 писмено предизвестие от страна на
потребителя.
В тази връзка, следва че до прекратяването на договора страните са били
обвързани от уговорените по правоотношението права и задължения. Съгласно т. 26.4
от приложимите Обши условия към договора, заплащането на услугите са извършва
въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на
договора А1 уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще бъде издавана
фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от А1 след
предварително уведомление до абоната, Неполучаването на фактурата не освобождава
абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.
Договорът за предоставяне на далекосъобщителни услуги е двустранен и
поражда задължение за доставчика на далекосъобщителни услуги да осигури достъп
до мрежата и да обезпечи технически възможността за ползване на услугата, а
клиентът е задължен да заплаща уговорените абонаментни такси и цената на
ползваните услуги. В тази връзка, съдът счита че е налице неизпълнение на
договорните задължения от страна на „БГ Б.П.“ ЕООД, поради което същият дължи на
мобилния оператор уговорените абонаментни месечни такси за периода от 23.03.2018
г. до 22.07.2018 г. за услуга № 100880127847 и услуга № 200880127847, стойността на
които възлиза на 64,62 лв. с ДДС, съгласно издадените от „А1 Б.“ ЕАД фактури.
Ето защо искането на ищеца за признаване за установено, че ответникът му
дължи заплащането на процесното вземане за доставени от дружеството
далекосъобщителни услуги е основателен за сумата от 64,62 лв., а за горницата над
уважения размер до пълно предявения на стойност от 75,56 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване
наличието на валидно уговорени неустоечни клаузи, основанията за начисляване на
търсените неустойки, както и стойността на претендираните акцесорни вземания.
В тежест на ответника е да установи по делото наличието на факти, които имат
за последица изключването на отговорността му за погасяване на търсените вземания.
Ищецът поддържа, че ответното дружество му дължи заплащането на
неустойка в общ размер на 314 лв., формирана както следва: 84 лв. – стойност на три
на брой месечни абонаментни такси за мобилен номер **********, всяка от които по
28 лв. на месец; 30 лв. – стойност на три на брой месечни абонаментни такси за
мобилен номер **********, на стойност от по 10 лв. всяка, представляващи цена за
допълнителен пакет интернет на максимална скорост 5 GB, 100 лв. – неустойка за
устройство “ONT” и 100 лв. неустойка за устройство “STB”.
По отношение на неустойката в размер на 84 лв., представляваща стойност на
5
три на брой месечни абонаментни такси за мобилен номер **********, всяка на
стойност от по 28 лв. на месец, следва да бъде съобразено, че не е спорно в
отношенията между страните, че за услугите за мобилен номер: ********** е
извършен пренос към друг мобилен оператор, считано от 28.02.2018 г. Безспорно
установено по делото е обстоятелството, че след изтичане на уговорения срок в
договор за мобилни услуги № ********* от 30.10.2013 г., ведно с Приложение № 1 –
„Условия за ползване на тарифни планове „Мтел Бизнес линия XS/S/M/L/XL”,
процесният договор се е трансформирал в безсрочен.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав, счита че по отношение на
предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 84 лв. приложение
намира клаузата на т. 52.а. от приложимите към договора общи условия, съгласно
която в случаите по т. 28.5, абонатът/потребителят има право да прекрати безсрочния
договор с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойка за това. Съгласно т. 28.5,
сключените договори за услуги, в които е определен срок за предоставяне на услугите,
могат да бъдат продължени само с изрично писмено съгласие на абоната/потребителя
относно условията за продължаване, като при липса на такова съгласие след изтичане
на срока на договора той се преобразува в безсрочен.
Ето защо в настоящия случай не са налице основания за начисляване на
търсената от ответника неустойка, поради което предявеният иск по чл. 422 ГПК вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 84 лв., представляваща стойност на три на брой месечни
абонаментни такси за мобилен номер **********, всяка на стойност от по 28 лв. на
месец, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на неустойката в размер на 30 лв. – стойност на три на брой
месечни абонаментни такси за мобилен номер **********, всяка от които в размер на
10 лв., представляващи цена за допълнителен пакет интернет на максимална скорост 5
GB, следва да бъде разгледано релевираното от ответника възражение относно липсата
на надлежно представителство от страна на дружеството за сключване на Приложение
№ 1 към договора за мобилни услуги, по силата на което пред мобилния оператор е
заявено използването на допълнителна услуга за мобилен интернет към телефонен
номер **********, с уговорена месечна абонаментна такса в размер на 10 лв. на
месец.
Ответникът е оспорил автентичността на представения по делото частен
диспозитивен документ при твърдение, че положеният в приложението подпис не е
извършен от името на представителя на дружеството – Анета Иванова. С оглед
направеното оспорване с протоколно определение от 10.03.2023 г. съдът е открил
производство по чл. 193 ГПК, като е указал на ответника, че именно негова е тежестта
да докаже неавтентичността на документа в оспорената част. Следва да бъде
съобразено, че по реда на чл. 193 ГПК е допустимо диспозитивният документ да бъде
оспорен с оглед неговата автентичност – страната, която прави оспорването оспорва
авторството на волеизявлението, такова каквото то се представя в производството, с
твърдения, че е осъществено опорочаване на волята й, т.е. за несъответствие с
изявената от страната воля към момента на нейното обективиране.
В настоящия случай ответникът, който е оспорил подписа си в края на
оспорвания документ е провел успешно доказване, доколкото по делото е прието
заключението на съдебно-почеркова експертиза, съгласно което подписът, положен от
името на Анета ПанаЙ.а Иванова, в качеството й на управител на „БГ Б.П.“ ЕООД, в
мястото за полагане на подпис за абоната към допълнително приложение към
Приложение № 1 към процесния договор за мобилни услуги за номер **********, с
6
оглед завяването на допълнителен пакет за пренос на данни за мобилен интернет, не е
изпълнен от Анета ПанаЙ.а Иванова.
Въпреки изложеното, настоящият съдебен състав, счита че следва да бъде
съобразена разпоредбата на чл. 301 ТЗ, с която е въведена законова презумпция, че
ненадлежно представляваният търговец е потвърдил предприетите от негово име
действия, ако веднага след тяхното узнаване не се е противопоставил на извършването
им. Независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването на сделка от
името на търговец или изпълнението на сключена от търговеца сделка, и в двете
хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни последици
за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че те не го
обвързват. Приложението на презумпцията на чл. 301 ТЗ предполага изследване на
конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал,
но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт
действия. За да се приложи чл. 301 ТЗ, достатъчно е да се докаже, че търговецът е
манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт
действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат.
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че издадените от мобилния оператор фактури в периода от
23.10.2017 г. до 22.02.2018 г. са платени от ответника в офис – магазина на А1 и са
осчетоводени при ответното дружество. Ответникът не е ангажирал доказателства, че
е оспорил вземанията по издадените от мобилния оператор фактури, доколкото
съгласно т. 26.6. от общите условия към договора, месечните сметки на абоната могат
да бъдат оспорени пред А1 в шестмесечен срок след датата на издаване на фактурата
или по общия ред, предвиден в действащото законодателство.
Следва да бъде взето предвид, че доколкото допълнителното приложение към
Приложение № 1 от процесния договор за мобилни услуги за телефонен номер
********** представлява изменение по безсрочно договорно правоотношение по
договор за мобилни услуги № *********/30.10.2013 г., приложение намира
разпоредбата на т. 52.а. от приложимите към договора общи условия, съгласно която в
случаите по т. 28.5, абонатът/потребителят има право да прекрати безсрочния договор
с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойка за това.
В този смисъл, не са налице основания за начисляване на претендираната
неустойка в размер на 30 лв., поради което предявеният иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за посоченото вземане, представляващо стойност на три на брой месечни
абонаментни такси за мобилен номер **********, всяка на стойност от по 10 лв. на
месец, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно неустойката за невърнато оборудване след прекратяване на договор №
M3851104, в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е възникнало валидно
договорно правоотношение по сключен договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги, в изпълнение на който ищецът е предоставил на ответника
оборудване за ползване на услугата, а за последния е възникнало задължение за
връщането му след прекратяване на ползването на услугата, че договорът е бил
прекратен поради неизпълнение на задълженията на ответника, както и че с договора
страните са уговорили валидна неустоечна клауза, по силата на която за ответника е
възникнало задължение за заплащане на неустойка в претендирания размер поради
неизпълнението на задължението за връщане на предоставеното му оборудване.
В тежест на ответника по този иск е да установи, че след преустановяване на
ползването на услугата е върнал на ищеца оборудването, респ. че е погасил
7
задължението си за заплащане на неустойката.
Безспорно по делото е, че страните са били обвързани от договор № M3851104
за предоставяне на съобщителни услуги, по които ответникът е бил неизправна страна,
съответно действието на договора е преустановено по силата на чл. 54.12 ОУ. По
отношение на неустойките в общ размер на 200 лв., всяка от по 100 лв., за невърнато
оборудване след прекратяване на договора на устройство “ONT” и устройство “STB”
следва да бъде съобразено, че съгласно т. 5.2 от Приложение № 1 към договор №
M3851104 от 30.10.2013 г. – „Условия за ползване на комплексна услуга (пакет) –
Високоскоростен неограничен интернет, цифрова телевизия и фиксирана телефонна
услуга „Домашен телефон“, всяко устройство се предоставя за ползване от М. на
Абоната за срока на действие на договора, като съгласно т. 5.3, абонатът декларира, че
приема предоставените от М. устройства в изправно състояние и без възражения.
Според т. 4.2, в случай че при прекратяване на договора или в останалите случаи,
определени в общите условия, което и да е оборудване, предоставено от доставчика на
потребителя бъде върнато от потребителя в неизправно състояние или не бъде
върнато, доставчикът има право да получи от потребителя обезщетение в размер на
стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на доставчика. Съгласно
т. 5.9 от приложение № 1 към посочения договор, абонатът се задължава при
прекратяване на договора да върне на оператора получените за ползване устройства в
изправност. Връщането се удостоверява с приемо-предавателен протокол.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че към
08.08.2018 г. ответникът разполага с предоставено от ищеца оборудване -
„СетТопБокс“, със сериен № stb 25020080, като към датата на прекратяване на
договора – 05.08.2018 г., при мобилния оператор автоматично е генерирана неустойка
в размер на 100 лв. Вещото лице е посочило, че в информационната система на
мобилния оператор не се съдържа информация относно датата, на която е инсталирано
устройството.
При съобразяване на приетото по делото заключение на вещото лице по
допуснатата до изслушване съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните,
съдът приема за установено, че ищецът е предоставил на ответното дружество
ползването на устройство „STB” - „СетТопБокс“ със сериен № stb 25020080.
Следователно съдът приема, че с преустановяване действието на договора за ответника
е възникнало задължение за връщане на полученото оборудване в пълна изправност,
като за предаването му обратно страните са предвидили да се състави
приемопредавателен протокол. В производството от страна на ответника не са
ангажирани доказателства, че това задължение е било изпълнено. Видно от
представения от ответника приемо-предавателен протокол от 10.12.2018 г., мобилният
оператор е приел от потребителя артикули, сред които не попада устройство „STB” -
„СетТопБокс“ със сериен № stb 25020080. С писмена молба с вх. №
257253/18.09.2023 г. ищецът е посочил, че съгласно представения от ответника приемо-
предавателен протокол, на мобилния оператор е било върнато устройство – рутер
„ОNP”, поради което дружеството е издало кредитно известие № ********** към
фактура № **********/05.08.2018 г., с което е приспадната сумата от 100 лв.,
представляваща неустойка за невърнато оборудване при прекратяване на договора.
Ищецът поддържа, че за използваната ТВ услуга е било предоставено „STB”
устройство със сериен № stb 25020080, което не е било върнато от потребителя.
Ето защо следва да се приеме, че за ищеца е възникнало право да получи от
абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия
8
ценоразпис на оператора, видно от който неустойката за устройство (медиен център за
цифрова телевизия или друг вид крайно устройство за услугите цифрова телевизия
и/или фиксиран интернет) възлиза на 100 лв. Страните са уговорили именно
компесаторна неустойка за неизпълнение на договорно задължение, като е определен
нейният размер, а именно стойността на предоставеното на абоната оборудване,
съгласно действащия ценоразпис на доставчика, като така определеният размер на
неустойката не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция.
С оглед изложеното се налага изводът, че искането на ищеца за заплащане на
неустойка в размер на 100 лв. за невърнато оборудване – устройство „STB” -
„СетТопБокс“ със сериен № stb 25020080 е основателно в пълен размер.
Искането на ищеца за заплащането на неустойка в размер на 100 лв. за
невърнато оборудване – устройство „ОNP” следва да бъде отхвърлено като
неоснователно, доколкото посоченото устройство е било върнато от потребителя след
прекратяване на договора.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на
разноски възниква за всяка от страните по делото.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора.
Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, ищецът е сторил разноски, както
следва: 75 лв. – държавна такса в исковото прозвидство; 504 лв. – депозит за съдебно-
техническа експертиза; 406 лв. – депозит за комплексна съдебно-счетоводна и
икономическа експертиза; 25 лв. – държавна такса в заповедното производство; 300 лв.
– адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Съдът установи, че претендираните от ищеца разходи за депозит за
възнаграждение на вещото лице по назначената комплексна съдебно-счетоводна и
икономическа експертиза, в размер на 406 лева, не са доказани. При съобразяване на
липсата на представени доказателства за заплащането от страна на ищеца на
дължимото възнаграждение на вещото лице по компелксната съдебно-счетоводна и
икономическа експертиза, за което обстоятелство са му дадени изрични указания с
протоколно определение от 14.06.2024 г., се налага изводът, че ищецът следва да бъде
осъден за сумата от 406 лева, която да внесе по депозитна сметка на СРС.
В тази връзка, с оглед представените по делото писмени доказателства относно
направените от ищеца разходи в производството, следва че в негова полза се дължат
разноски на обща стойност от 382,01 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има и ответното дружество,
което е представило списък по чл. 80 ГПК, съгласно който е извършило разходи, както
следва: 550 лв. – адвокатско възнаграждение и 450 лв. – депозит за съдебно-почеркова
експертиза. Ищецът е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира
за неоснователно. При съобразяване на извършените от процесуалния представител на
ответника действия по представителство и защита по делото, фактическата и правна
сложност на спора, проведените четири на брой открити съдебни заседание, в които е
взел участие, както и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът счита, че
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
9
Съдът установи, че претендираните от ответника разходи за депозит за
възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-почеркова експертиза, в
размер на 450 лева, не са доказани. При съобразяване на липсата на представени
доказателства за заплащането от страна на ответника на дължимото възнаграждение на
вещото лице по съдебно-почерковата експертиза, за което обстоятелство са му дадени
изрични указания с протоколно определение от 25.09.2023 г., се налага изводът, че
ответникът следва да бъде осъден за сумата от 450 лева, която да внесе по депозитна
сметка на СРС.
В тази връзка, с оглед представените по делото писмени доказателства относно
направените от ответника разходи в производството, следва че в негова полза се
дължат разноски на обща стойност от 317,58 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „БГ Б.П.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: адрес, дължи на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: адрес, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от
64,62 лв., представляваща сбор от дължимите месечни такси за ползването на
уговорените услуги № 100880127847 и № 200880127847 по договор №
M3851104/30.10.2013 г., в периода от 23.03.2018 г. до 22.07.2018 г., ведно със законната
лихва за забава от 04.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер до пълно предявения на стойност
от 75,56 лв., като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „БГ Б.П.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: адрес, дължи на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: адрес, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от
100 лв., представляваща неустойка за невърнато оборудване при прекратяване на
договор № M3851104/30.10.2013 г., представляващо устройство „STB” - „СетТопБокс“,
със сериен № stb 25020080, ведно със законната лихва за забава от 04.03.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: адрес, срещу „БГ Б.П.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: адрес, установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92,
ал. 1 ЗЗД, с които ищецът претендира да бъде призната за установено, че „БГ Б.П.“
ЕООД дължи на „А1 Б.“ ЕАД вземания за неустойки, както следва: 84 лв. – стойност
на три на брой месечни абонаментни такси за мобилен номер **********, всяка от
които в размер на 28 лв.; 30 лв. – стойност на три на брой месечни абонаментни такси
за мобилен номер **********, на стойност от по 10 лв. всяка, представляващи цена за
допълнителен пакет интернет на максимална скорост 5 GB, както и 100 лв. – неустойка
за невърнато оборудване след прекратяване на договор № M3851104/30.10.2013 г.,
представляващо устройство „Оptical Network Terminal (ONP)”, като неоснователни.
ОСЪЖДА „БГ Б.П.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
адрес, да заплати на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: адрес,
10
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 382,01 лв., представляваща стойност на
извършените от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: адрес,
да заплати на „БГ Б.П.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: адрес, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 317.58 лв., представляваща стойност на
извършените от ответника разноски по делото.
ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: адрес,
да заплати по депозитна сметка на Софийски районен съд сумата от 406 лв.,
представляваща депозит за възнаграждение на вещото лице по допуснатата до
изслушване по делото комплексна съдебно-счетоводна и икономическа експертиза.
ОСЪЖДА „БГ Б.П.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
адрес, да заплати по депозитна сметка на Софийски районен съд сумата от 450 лв.,
представляваща депозит за възнаграждение на вещото лице по допуснатата до
изслушване по делото съдебно-почеркова експертиза.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11