РЕШЕНИЕ
№ 3154
гр. София, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110125234 по описа за 2021 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. от ЗЗД, във вр. с чл. 342 от ТЗ; чл. 92 от ЗЗД:
Ищецът - фирма, между него (лизингодател) от една страна, и ответника - Н. ЯНК.
АТ., бил сключен Договор за лизинг.
Сделката била развалена на 11.09.2020г., като л.а. бил върнат на 21.09.2020г.
Моли да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи:
- сумата от 229,23 лева, незаплатена главница по лизингови вноски, включена в
анюитетните вноски с падеж от 20.06.2020г. до 21.09.2020г.;
- сумата от 854,85 лева, незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в
анюитетните вноски с падеж от 20.07.2020г. до 21.09.2020г.;
- сумата от 2,05 лева, неустойка за забавени плащания за период от 20.06.2020г. до
21.09.2020г.;
- сумата от 1 071,15 лева, неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя;
- сумата от 211,52 лева, разходи за данъчни задължения;
- сумата от 161,26 лева, разходи за платени застрахователни премии;
1
- сумата от 40 лева, разходи за възстановяване на лизинговия актив;
- сумата от 3 800 лева, щети нанесени по лизинговия актив по време на ползването
му.
Претендира законната лихва и разноски.
Ответникът - Н. ЯНК. АТ., оспорва иска:
- навежда множество доводи за неравноправни клаузи;
- нямало доказателства за пратен данък, а и за сключена застраховка.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Фактологията, изложено в исковата молба не е спорна. Страните са сключили
договор за финансов лизинг на 27.07.2018г. В него изрично е предвидена уговорка за
изкупуване (чл. 15), а и такса ангажимент – 100 лева (чл. 7). Лихвеният процент е 39,60 %
(чл. 5).
Както договора, така и ОУ към него са на шрифт, който е по-малък от 12 (вероятно
около 11) – за сравнение, това решение е със шрифт 12 (основния тест, за разлика от
цитатите, които са на 10).
Депозирани са две заключения – на ССчЕ и СТЕ, неоспорени от страните и прието от
съда, като компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на в.л. в о.с.з., се установява,
че:
По процесния Договор за финансов лизинг № AG0003865 съществуват следните по вид и
размер неразплатени задължения:
- сумата от 229,23 лева, незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните
вноски с падеж от 20.06.2020г. до 21.09.2020г.;
- сумата от 854,85 лева, незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните
вноски с падеж от 20.07.2020г. до 21.09.2020г.;
- сумата от 1 071,15 лева и петнадесет стотинки, неустойка за прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя;
2
- сумата от 2,05 лева, неустойка за забавени плащания за период от 20.06.2020 г. до
21.09.2020г. (изчислена от експертизата на 2,00 лева);
- сумата от 211,52 лева, разходи за данъчни задължения;
- сумата от 87,85 лева.
Разходи за платени застрахователни премии. Експертизата констатира, че втората вноска по
представената застрахователна полица на лизинговия актив в размер на 73,41 лева се е
отнасяла за период след посочената от ищеца дата за разваляне на договора за лизинг -
21.09.2020г.
- станала е дължима на 28.10.2020г., със срок за плащане - 30.11.2020г.
- сумата от 40 лева, разходи за възстановяване на лизинговия актив. Вещото лице не е
видяло документ за плащане, евентуално неговата дата;
Констатирана е загуба за ищцовото дружество от несъбрана главница по Договор за
финансов лизинг № AG0003865, като остатъчна неплатена главница е в размер на 4 627,04
лева.
Стойността на актива е 17 700 лева.
Заплатени са: 19 вноски Х 357 лева = 6 783 лева.
8 145 лева + 130 лева + 2 Х 360 лева + 292 лева (AG – доколкото не е ясно какво точно
представлява разходът, съдът приема, че е сума по лизинга) = 9 287 лева.
Общо: 16 070 лева. Заплатена е и първоначална вноска от 7 925 лева.
147 лева – данък; 53,74 лева – разход за КАТ.
Стойността на щетата е 3 201,58 лева. Тотална щета, след приспадане на запазените части.
Стойността на остатъчната стойност на актива е 6 710,42 лева, но тя е приспадната от
вещото лице.
от правна страна:
С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице
при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу
възнаграждение (чл. 342, ал. 2 от ТЗ).
§ 1, т. 11 от ЗПК: "Свързан договор за кредит" е договорът за потребителски кредит, при
който:
а) кредитът се използва изключително за финансиране на договор за доставка на стоки
3
или за предоставяне на услуги, и
б) от търговска гледна точка двата договора представляват едно цяло, което означава, че
продавачът на стоката или доставчикът на услугата финансира предоставянето на кредита
или в случай че кредитът се финансира от трета страна, кредиторът използва услугите на
продавача на стоката или на доставчика на услугата за сключването или за подготовката на
договора за кредит, или че договорът за кредит посочва конкретни стоки или услуги,
доставката на които ще се финансира чрез потребителския кредит (във вр. с чл. 3, ал. 3,
където изрично се предвижда хипотеза на лизинг).
Съдът може и служебно да констатира наличие на неравноправна клауза, стига да
уведоми страните, че този въпрос влиза в предмета на делото (Р. № 23 от 07.07.2016г. по т.д.
№ 3686/14 на ВКС ТК, I т.о. и ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори). Ответникът също може да
наведе довод в тази насока, дори и без да конкретизира съответните клаузи (Решение №
237/20.01.2017г. на ВКС по търг. дело № 2927/2015г., ТК, I-о отд.).
Информацията по ал. 1, 2, 9 и 13, както и общите условия се предоставят на потребителя
безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на информацията и на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12 (чл. 5, ал. 4 от ЗПК). Под общи условия в случая се
разбират клаузите на самата сделка.
Същевременно обаче от представените по делото от ищеца договор, общи условия и
погасителен план е видно, че е налице нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, доколкото текстът на
договора и общите условия е изписан с шрифт, значително по-малък от 12, а погасителният
план е нечетлив почти изцяло поради дребния шрифт. Не е спазено и изискването на чл. 11,
ал. 2 ЗПК, а именно всяка страница на общите условия, неразделна част от договора за
потребителски кредит, да е подписана от страните. Съобразно извода за несъответствие на
договора с изискванията, предвидени с разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 от ЗПК,
приложение намира разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, съгласно която договорът за
потребителски кредит е недействителен при неспазване на изчерпателно посочените
изисквания. Съгласно чл. 23 от ЗПК, ако договорът е недействителен, потребителят дължи
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В
случая чистата стойност на кредита е в размер на 20 000 лв., от която съобразно
заключението на вещото лице по СЧЕ, са извършени погашения в общ размер 5230, 80 лв.
Крайният срок за издължаване на сумата по кредита е 21.01.2024 г., като в исковата молба се
твърди настъпила предсрочна изискуемост на 13.02.2018 г. От заключението на вещото лице
по СЧЕ се установява, че след 21.03.2017 г. няма извършени плащания по главницата, тоест
кредитополучателят е изпаднал в забава от 21.04.2017 г. Налице е неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита като предпоставка за обявяване на
предсрочна изискуемост съобразно чл. 16, ал. 2а от договора - Решение № 20 от 8.01.2020 г.
4
на ОС - Варна по в.т.д. № 1686/2019г. Нормата на чл. 10 от ЗПК е санкционна и следва да се
прилага стриктно предвид „манталитета“ и дългогодишната практика на дружествата,
занимаващи се с финансиране на потребители, да злоупотребяват в начина на оформяне на
двустранните сделки.
Таксата „ангажимент“ сама по себе си няма друга функция, освен да увеличи дължимата
лихва – тя е неравноправна.
Съдът приема, че в случая става въпрос именно за Свързан договор за кредит – схемата
всъщност осигурява финансирането на потребителя за закупуване на употребяван
автомобил. Тъй като е нарушено изискването за шрифта, то сделката е недействителна.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита (чл. 23
от ДПК).
Това означава относно главницата:
Стойността на актива към момента на закупуването му е била 17 700 лева (всъщност на
толкова възлиза заема) - 16 070 лева (тази сума е заплатена от ответника) лева = 1 630 лева.
Стойността на щетата е: 3 201,58 лева.
Така на ответника се дължат: 1 630 лева + 3 201,58 лева = 4 831,58 лева.
По-горе не бе калкулирана първоначалната вноска - 7 925 лева = - 3 093,42 лева.
Съобразно заключението на първото в.л. дължи се първата застрахователна премия (т.е. ½ от
161,26 лева) и 40 лева, разходи за пътна помощ. Не се спори, че последната е осъществена
(т.е. има задължение за плащане, което означава, че няма значение дали и кога е заплатено).
И двете суми обаче се поглъщат от надплащането от страна на длъжника, което означава, че
исковете са изцяло неоснователни.
по разноските:
Ответникът не претендира разноски.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от фирма, ЕИК ...., представлявано от управителя Артис Пукитис
чрез пълномощник юрисконсулт К. И. К., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
5
„..." № ..., съд.адр.: гр. С. , бул. ..." № ...., твърди, че на 27.07.2018г., e-mail: ...., срещу Н.
ЯНК. АТ., ЕГН **********, съд.адр.: гр. С., ул. ....., чрез адв. М.Е., определена от САК, иск
с пр.осн. чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.
от ЗЗД, във вр. с чл. 342 от ТЗ; чл. 92 от ЗЗД, да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи:
- сумата от 229,23 (двеста двадесет и девет лева и двадесет и три стотинки) лева,
незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от
20.06.2020г. до 21.09.2020г. (договор от 27.07.2018г.);
- сумата от 854,85 (осемстотин петдесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки)
лева, незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от
20.07.2020г. до 21.09.2020г.;
- сумата от 2,05 (два лева и пет стотинки) лева, неустойка за забавени плащания за
период от 20.06.2020г. до 21.09.2020г.;
- сумата от 1 071,15 (хиляда и седемдесет и едни лева и петнадесет стотинки)
лева, неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя;
- сумата от 211,52 (двеста и единадесет лева и петдесет и две стотинки) лева,
разходи за данъчни задължения;
- сумата от 161,26 (сто шестдесет и един лева и двадесет и шест стотинки) лева,
разходи за платени застрахователни премии;
- сумата от 40 (четиридесет) лева, разходи за възстановяване на лизинговия актив;
- сумата от 3 800 (три хиляди и осемстотин) лева, щети нанесени по лизинговия
актив по време на ползването му,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6