№ 717
гр. Бургас, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20212120204502 по описа за 2021
година
Производството е образувано по жалба на “ГАФФАР” ЕООД, EИК: *********,
съдебен адрес: *****, чрез адвокат В.Д., против Наказателно постановление №570602-
F605714/10.09.2021г., издадено от Д. Т. В. - началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ
на НАП, с което на дружеството – жалбоподател, на основание чл.185, ал.1 ЗДДС е
наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 лева за нарушение на чл.118, ал.1 от
ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ.
В жалбата се излагат доводи, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и се моли съда да отмени изцяло същото, като се излагат и подробни
аргументи в тази насока. В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател редовно
призовано, представител не се явява.
За АНО, редовно призован, се явява юрисконсулт С., която моли за потвърждаване
на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно, както и за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 12.03.2021г. в 13:29 часа е била извършване проверка на търговски обект по
смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин, находящ се в гр.Бургас, ****,
стопанисван от “ГАФФАР” ЕООД, EИК: *********.
В хода на същата - в 13:24 часа за закупуване на 5 кг. тел за заваряне – 8мм, на
стойност 25лв., заплатени в брой от проверяващия екип преди легитимация, не е била
издадена фискална касова бележка от фискално устройство модел DATECS DP-150, с № на
фискално устройство DT771689 и № на фискална памет 02771689. Плащането е прието от
1
продавач – консултант –К. Д. Я., ЕГН: **********.
От фискалното устройство е бил отпечатан Дневен финансов „Х“ отчет, с общ оборот
от 0,00 лева, от който е видно, че горепосочената продажба не е била регистрирана чрез
издаване на фискален касов бон.
АНО е приел, че „ГАФФАР” ЕООД едновременно с плащането не е предоставило на
клиента фискална касова бележка от фискално устройство модел DATECS DP-150, с № на
фискално устройство DT771689 и № на фискална памет 02771689, съставляващо нарушение
на чл.118, ал.1 ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ.
Възприемайки така описаната фактическа обстановка АНО е издал процесните АУАН и НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон. Обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН, видно от представената по
делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН. В
наказателното постановление, както и в предхождащия го АУАН правилно е описано
нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид
НП отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни
реквизити.
Административно – наказателната отговорност на дружеството – жалбоподател е
ангажирана за осъществено нарушение по чл.118, ал.1 ЗДДС. Съобразно цитираната правна
норма всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на
касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Прилагането на тази разпоредба, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки,
както и минималните реквизити на фискалните касови бележки са определени с подзаконов
нормативен акт, а именно Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Съгласно чл.25, ал.1, т.1
ЗДДС, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба
на лицата по чл.3, ал.1 за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
2
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. Съгласно
чл.25, ал.6 от Наредбата, фискалната касова бележка се издава при извършване на
плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да
предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая е безспорно установено от
събраните по делото доказателства, че за извършеното плащане от 25лв. не е издадена
фискална касова бележка от фискално устройство.
Нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Показанията на св. А. С., която е участвала при проверката, са
последователни и логични и се подкрепят от приложения по делото протокол за извършена
проверка, поради което съдът ги кредитира с доверие. В проверявания обект е била
извършена продажба, заплатена в брой, за която не е бил издаден фискален бон от
въведеното в експлоатация и работещо фискално устройство.
От обективна страна деянието е осъществено чрез бездействие, тъй като не е
изпълнено задължението да се издаде фискален бон за извършената продажба.
С оглед всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай извършеното
нарушение е безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифициране на
установеното нарушение като „маловажен случай“. Касае се за спазване на фискална
дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на фиска, която не може да бъде
заобикаляна посредством института на маловажния случай. Отделно от това конкретния
случай не се отличава с нищо от останалите такива, поради което и прилагането на чл.28 от
ЗАНН би било необосновано.
На следващо място, следва да се има предвид, че наведените в процесната жалба
възражения се явяват неоснователни. На първо място, след като адресат на задължението по
чл.7, ал.2 във вр. с чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти /да не допуска
извършване на продажба на стоки и услуги без функциониращи ФУ/ИАСУТД/, е именно
„ГАФФАР” ЕООД, при неизпълнение на това задължение, което неизпълнение нормативно
е регламентирано като съставомерно изпълнително деяние, квалифицирано като
административно нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС, субект на
административнонаказателна отговорност в хипотезата на допускане извършване на
нарушение на нормативен акт по чл.118 от ЗДДС, е именно санкционираният търговец.
Физическите лица - работници/служители на търговеца, не са адресати на задължението по
чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и съответно дали и доколко неспазеното
от задълженото лице изискване по чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, е
резултат от поведение /действие или бездействие/ на негов работник/служител, е
ирелевантно за определянето на търговеца като субект на административнонаказателна
отговорност по чл.185, ал.2 от ЗДДС за допуснатото нарушение на посоченото нормативно
изискване.
3
На следващо място, на съда не става ясно, защо в жалбата се говори за контролна
покупка на блуза. В случай, че жалбоподателят има предвид, че не въпросната „блуза“, а
закупената от проверяващите тел за заваряване е трябвало да бъде приобщена като
веществено доказателство по делото, то следва да се има предвид, че същата не съставлява
веществено доказателство по смисъла на чл.109 НПК. Такива по смисъла на закона се явяват
предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на
престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на
престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на
обстоятелствата по делото. В конкретния смисъл за съда остава неясно, по какъв начин
въпросната тел, на която е извършена контрол покупка, би могла да допринесе за изясняване
обстоятелствата по делото. Ето защо и възражението, че същата не е приобщена като
веществено доказателство по делото се явява несъстоятелно.
Несъстоятелно се явява и другото възражение в жалбата, а именно, че той е бил
наказан два пъти за едно и също нарушение. Тъкмо напротив, както посочва самият
жалбоподател в жалбата си, при извършената на 12.03.2021г. проверка са
констатирани две нарушения, във връзка с което са издадени две НП. Съдът приобщи
към матеиалите по делото и Наказателно постановление №571122-F605719/22.04.2021г.,
издадено от Д. Т. В. - началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което на
дружеството – жалбоподател - “ГАФФАР” ЕООД, EИК: *********, съдебен адрес: *****, на
основание чл.185, ал.2 ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева за
нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ.
При съпоставка на Наказателно постановление №571122-F605719/22.04.2021г. и
Наказателно постановление №570602-F605714/10.09.2021г. ясно личи, че се касае за две
различни нарушения, допуснати от жалбоподателя и установени в хода на една проверка, а
именно за такива по : 1/ чл.118, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.33, ал.1 от Наредба №Н-
18/2006г. на МФ и 2/ чл.118, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-
18/2006г. на МФ. Ето защо, съвсем правилно АНО е издал отделно НП за всяко едно от тях,
налагайки съответно и отделна санкция на жалбоподателя във връзка с всяко отделно
допуснато нарушение.
Отделно от горното, БРС намира, че повдигнатото срещу жалбоподателя обвинение се
явява в достатъчна степен конкретизирани и правилно квалифицирано като нарушение на
чл.118, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ. Същото
правилно е било и съотнесено към приложимата санкционна норма на чл.185, ал.1 ЗДДС, в
която насока е константната практика на БАС. Не е вярно и твърдението на жалбоподателя
за липса на посочване в НП на доказателствата, които потвърждават нарушението. Тъкмо
напротив, като такова в НП изрично е посочен ПИП серия АА №0048363/12.03.2021г.
Съдът намира обаче, че въпреки правилното установяване на нарушението, неправилно
АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на
жалбоподателя.
Нормата на чл.185, ал.1 ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на юридическо
4
лице или едноличен търговец, който не издаде документ по чл.118, ал.1 ЗДДС, да се налага
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. По делото липсват доказателства за
предишни нарушения от страна на жалбоподателя. Липсват посочени конкретни
обстоятелства, които са мотивирали АНО да определи точно този размер на санкцията.
Наложената в случая санкция в размер 2000лв., по мнение на настоящия състав, се явява
завишена предвид обществената опасност на нарушителя и тежестта на нарушението, което
е първо такова. Предвид изложеното НП следва да се измени в частта му относно размера на
наложеното наказание, като според настоящия състав адекватно на извършеното деяние и
степента на обществена опасност на нарушителя се явява наказание „имуществена санкция“
в минималния размер предвиден в закона, а именно 500 лв.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. Това е така, доколкото съгласно Тълкувателно решение №
3 от 08.IV.1985г. по н.д. № 98/84г., ОСНК, при изменяване на наказателното постановление
съдът осъжда нарушителя да заплати сторените разноски. При определяне на дължимите
разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл.63,
ал.5 от ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита
в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото и насрочените по същото общо 9 съдебни
заседания, съдът достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта дейност в полза
на АНО следва да се определи възнаграждение в размер от 120 (сто и двадесет) лева. С
оглед изхода на спора и изменението на размера на наложената на жалбоподателя глоба, на
АНО следва да се присъдят пропорционално разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 30лв., които да се заплатят от жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №570602-F605714/10.09.2021г., издадено от Д.
Т. В. - началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което на дружеството –
жалбоподател - “ГАФФАР” ЕООД, EИК: *********, съдебен адрес: *****, на основание
чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 лева за нарушение
на чл.118, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ, като
НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 2000 лв. на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя “ГАФФАР” ЕООД, EИК: *********, да заплати в полза на
ЦУ на НАП - гр. София, възнаграждение за юрисконсулт в размер на 30 (тридесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-
5
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6