РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. П., 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20211230100887 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба на „А.К.П.З.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление гр.С., ул.П. № 29, ет.3, представлявано от Я.Б.Я. - управител, чрез
юриск.Й. В. М., със съдебен адрес гр.С., ул.П. № 29, ет.3, срещу В. А. Д. от с.С., общ.П.,
ул.И. № 8 и е с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с
чл.86 във вр. с чл.79 и чл. 92 ЗЗД.
Сочи се в исковата молба, че на 07.05.2019 г. между В. АЛ. Д. и „И.А.М.“ АД е
сключен Договор за паричен заем № 3520935. Съгласно Рамков договор за прехвърляне на
парично задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от 01.06.2020 г.,
сключен между „И.А.М.“ АД и „А.К.П.З.“ЕООД, задължението на ответника е прехвърлено
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. За извършената цесия се
прилага уведомление за извършена цесия от името на „И.А.М.“ АД чрез „А.К.П.З.“ ЕООД,
която да бъде връчена на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Излагат се твърдения, че по силата на сключения договор за паричен заем,
заемодателят е отпуснал на заемополучателят сумата от 800 лева, която сума е усвоена
веднага след сключване на договора. Ответникът се е съгласил при неизпълнение на едно от
обезпеченията посочени в договора, да заплати и неустойка. Посочва се, че целият заем е
следвало да бъде заплатен на 03.12.2019 г., която е последната падежна дата, но цялото
задължение не е заплатено.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че „А.К.П.З.“ ЕООД има следните вземания срещу В. А. Д., произтичащи от
1
Договор за паричен заем № 3520935 от 07.05.2019 г., сключен между В. А. Д. и „И.А.М.“
АД, прехвърлен от „И.А.М.“ АД в полза на „А.К.П.З.“ ЕООД с Рамков договор за
прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от
01.06.2020 г.: останала и непогасена главница в размер на 589.84 /петстотин осемдесет и
девет лева и осемдесет и четири стотинки/ лв.; останала и непогасена договорна лихва в
размер на 60.26 /шестдесет лева и двадесет и шест стотинки/ лв. за периода от 06 юни 2019
г. до 03 декември 2019 г.; 390.48 /триста и деветдесет лева и четиридесет и осем стотинки/
лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; лихва за забава /мораторна лихва/
върху непогасената главница, в размер на 66.38 /шестдесет и шест лева и тридесет и осем
стотинки/ лв. за периода от 04 декември 2019 г.- датата следваща датата на последната
погасителна вноска на паричния заем до 26 март 2021 г. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Претендират се и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира молба,
с която моли да бъдат уважени предявените искове.
Ответникът В.Д. се представлява от процесуален представител адвокат З., която
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Прави
възражения за нищожност на неустойката по договора, моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск, в производството, по което ищецът цели
да установи, че ответникът му дължи парични суми по цедирано вземане по сключен
договор за кредит въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като след връчване на
заповедта на длъжника, същият е подал възражение, поради което заповедният съд е указал
на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на
вземането си.
Разгледан по същество, същият се явява частично основателен.
По заявление на ищеца е издадена заповед № 8865 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 16.04.2021 г. по гр.д.№ 545/2021 г. по описа на РС-П., с
която е разпоредено на длъжника В. АЛ. Д. да заплати на „А.К.П.З.” АД сумите – 589,84 лв.
/петстотин осемдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/ - дължима главница по
Договор за паричен заем № 3520935 от 07.05.2019 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.04.2021 г., до погасяването,
60,26 лв. /шестдесет лева и двадесет и шест стотинки/ - договорна лихва, за периода
06.06.2019 г. – 03.12.2019 г., 390,48 лв. /триста и деветдесет лева и четиридесет и осем
стотинки/ - неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 66,38 лв. /шестдесет и
шест лева и тридесет и осем стотинки/ - законна лихва, за периода 04.12.2019 г. – 26.03.2021
г., 25 лв. /двадесет и пет лева/ - разноски за заплатена държавна такса по делото и 50 лв.
/петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26, предл. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Заповедта е връчена на длъжника лично, като същият в законоустановения срок е
депозирал възражение, поради което заповедният съд е указал на заявителя, че в
едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си.
От материално-правна страна се установява, че на 07.05.2019 г. между „И.А.М." АД
/заемодател/ и В. АЛ. Д. /заемател/ е сключен Договор за паричен заем № 3520935 /вж. л.6-8
от делото/, по силата на който дружеството й е предоставило заем в размер на 800 лева.
2
Съгласно клаузите на договора, ответникът се е съгласил в три дневен срок от
подписване на този договор да представи на заемодателят обезпечение на задълженията му
по договора, но предвид обстоятелството, че такива обезпечения не са представени,
съгласно уговореното от страните, на заемателят е начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 643,44 лева, която страните са постигнали съгласие да бъде разсрочена на 7 равни
вноски, всяка в размер на 91,92 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем.
На основание ЗПК и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на
ответника е начислена договорна лихва за периода от 06.06.2019 г. до 03.12.2019 г. в размер
на 60,26 лева, както и лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от
04.12.20219 г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 66,38 лева.
От приобщения по делото доказателствен материал се изяснява, че на 01.06.2020 г. е
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 30.01.2017 г./вж. л.л.10-16 от делото/, сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между
„А.К.П.З." ЕООД, ЕИК: ***, и „И.А.М." АД, ЕИК: 13157634, по силата на който вземанията
на „И.А.М." АД срещу В. А. Д., произтичащи от Договор за паричен заем № 3520935 от
07.05.2019 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството – кредитор.
Съгласно §4.5 от Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г., цесионерът се е задължил от името на цедента за своя сметка да изпраща
писмени уведомления до длъжниците за сключените договори за цесия.
С пълномощно „И.А.М." АД е упълномощило „А.К.П.З." ЕООД да уведоми от името
на „И.А.М." АД всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по
силата на сключени договори за заеми, които дружеството, е цедирало, съгласно
Приложение № 1 от 01.06.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/, сключен на 30.01.2017 г. между „А.К.П.З." ЕООД и „И.А.М." АД.
„А.К.П.З." ЕООД е изпратила до ответника Уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания /цесия/.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен
договор за цесия и вземането да премине върху третото лице - цесионер е достатъчно
постигане на съгласие между него и кредитора - цедент. Приемането на цесията от
длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо и не е елемент
от фактическия състав на сделката, пораждаща действие между страните по нея, а именно
цедента и цесионера.
Но за да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да
му бъде съобщен от предишния кредитор – чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл.99,
ал.3 и ал.4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за
цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение.
Уведомяването ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на
стария му кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му, спрямо лице,
легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗЗД. В този смисъл ТР № 142-7 от 11.11.1954 г.
на ОСГК на ВС и Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, постановено
по реда на чл.290 от ГПК. Но това не означава, че предишния кредитор няма правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов
пълномощник, каквото е налице в настоящия случай.
Съгласно чл.36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на
представлявания, като нейния обем се определя според волеизявлението на
упълномощителя (чл.39 от ЗЗД) и не са предвидени никакви изрични ограничения
посредством императивни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията.
Следователно по силата на принципа за свободата на договарянето (чл.9 от ЗЗД) няма
пречка старият кредитор да упълномощи новият кредитор за извършване на уведомлението
за цесията.
Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4
от ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето
лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. В този смисъл
постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 137 от 02.06.2015 г. по г.д. № 5759/2014
г. на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда
3
действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение
на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от
предишния кредитор.
По делото ищецът е ангажирал доказателства, относно уведомяването на длъжника за
цесията, като до същия е изпратено уведомление /л.18 от делото/.
Въпреки че не са представени данни относно датата на връчване на уведомлението /а
в самото заявление по чл.410 ГПК е посочено, че длъжникът е уведомен за извършената
продажба на вземането на 04.06.2020 г. посредством писмо с обратна разписка/, решаващият
състав приема, че по отношение на длъжника Д. цесията е породила правно действие.
Изводите си в тази насока съдът базира върху задължителната практика на ВКС по
чл. 290 от ГПК/вж. Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК и
Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК/ съгласно която
уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
На следващо място, в хода на производството по делото, ответникът-заемополучател
не ангажира никакви доказателства, касателно недължимост на претендираните в процеса
суми.
Съобразявайки изложеното, съдът намира предявената установителна претенция по
реда на чл.422 ГПК - за основателна, поради което и следва да бъде уважена.
Тези констатации на съда се потвърждават и от прието от съда /и неоспорено от
страните/ заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, видно от което
сумите платени от ответницата Д. са в размер на 558 лева, от които 45 лева разходи за
събиране на вземането, 252,96 лева начислени неустойки, 49,88 лева договорни лихви и
210,1 6 лева главница.
Пак от същото се установява, че неплатените суми от ответницата по процесния
договор за паричен заем към датата на подаване на исковата молба в съда съвпадат с
предявените от ищцовото дружество.
Разминаване има единствено в размера на лихвата за забава, която вещото лице е
изчислило към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ 15.04.2021 г./, а в исковата
молба задължението е посочено за периода от 04.12.2019 г. до 26.03.2021 г. /която дата е
посочена като дата на подаване на заявлението в съда/, поради което исковите претенции
следва да бъдат уважени така както са предявени.
По възражението за нищожност на клаузите за неустойка, изведено в хода на
процеса от адв.И.З. – процесуален представител на ответницата, съдът намира
следното:
Настоящият съдебен състав намира, че предвидената в договора клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави. Аргументи:
Критериите дали е налице нищожност на клауза за неустойка, поради противоречие с
добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии,
като естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза /вж.чл.4,
ал.1 от процесния договор/ за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при
неизпълнение са предвидили неустойка в размер на 643,44 лв. Така предвидената клауза за
неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение
противоречи и на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
4
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. От съдържанието на чл. 4,
ал. 2 от процесния договор е видно, че размерът на уговорената неустойка е повече от 1/2 от
заемната сума за срока на целия договор. Предвидено е още предварително, че неустойката
ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като към вноските се добавя
сумата от 91,92 лева.
Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски,
по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до
скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски,
неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя.
Съдът намира, че клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост
и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя
за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишение,
доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично
задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечение на
главното задължение. Т.е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на
задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе
до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази
си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка.
Ето защо исковата претенция за заплащане на неустойка в размер на 390,48 лева,
следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото /частично уважаване на исковата претенция/ и по реда на
чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски на ищцовата страна, т.к. и такива
своевременно са претендирани.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4
от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне
по разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото
исково дело.
Предвид изхода от спора /частично уважаване на предявените искове/ и с оглед
сторените и заявени от ищеца съдебно-деловодни разходи /25 лв. – държавна такса и 50 лв.
– юрисконсултско възнаграждение - за заповедното производство, и сумата от 555 лв. – общ
сбор на разноските сторени по настоящето гражданско дело / 25 лв. – държавна такса, 100
лв. – възнаграждение за вещо лице и 350 лв. – юрисконсултско възнаграждение/ и
съразмерно уважената част от претенциите, отговорността за разноски на ответника в полза
на ищцовото дружество трябва да бъде разпределена по следния начин: 48,54 лв. – общ
размер на разноските, дължими за заповедното производство и 359,22 лв. – разноските,
дължими за настоящето исково производство.
5
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответната страна също има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Въпреки стореното искане от процесуалния
представител на ответницата за заплащане на такива, по делото не са ангажирани
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.422 ГПК, Петричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „А.К.П.З.“ ЕООД има следните вземания срещу
В. АЛ. Д., произтичащи от Договор за паричен заем № 3520935 от 07.05.2019 г., сключен
между В. А. Д. и „И.А.М.“ АД, прехвърлен от „И.А.М.“ АД в полза на „А.К.П.З.“ ЕООД с
Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017 г. и Приложение
№ 1 към него от 01.06.2020 г.: останала и непогасена главница в размер на 589.84 /петстотин
осемдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/ лв.; останала и непогасена договорна
лихва в размер на 60.26 /шестдесет лева и двадесет и шест стотинки/ лв. за периода от 06
юни 2019 г. до 03 декември 2019 г.; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 66.38 /шестдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/ лв. за
периода от 04 декември 2019 г.- датата следваща датата на последната погасителна вноска
на паричния заем до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /15.04.2021 г./ до окончателното
изплащане на дължимите суми,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за сумата от 390.48 /триста и деветдесет лева и
четиридесет и осем стотинки/ лв. -представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 8865/16.04.2021 г., по ч.гр.д.№ 545/2021 г. по описа на РС-П..
ОСЪЖДА ответника В. А. Д., ЕГН: ********** от с.С., общ.П., ул.И. № 8, да
заплати на „А.К.П.З.“ ЕООД, сумата от 48,54 /четиридесет и осем лева и петдесет и
четири стотинки/ лв., представляваща общ размер на разноските съобразно уважената част
на иска, дължими за заповедното производство /ч.гр.д. № 545/2021 г. по описа на РС – гр.
П./.
ОСЪЖДА ответника В. А. Д., ЕГН: ********** от с.С., общ.П., ул.И. № 8, да
заплати на „А.К.П.З.“ ЕООД, сумата от 359,22 /триста петдесет и девет лева и двадесет и
две стотинки/ лв., представляваща общ размер на разноските съобразно уважената част на
иска, дължими за настоящето исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6