Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …….
гр. В.Търново, 13.12.2012 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновски районен съд, първи състав, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година
в състав:
Председател: Явор Данаилов
при
секретаря Р.К., като разгледа
докладваното от съдията Данаилов гр. дело № 3247 по описа за 2012 г .,
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата П.С.М., чрез пълномощника си адв. С.С. твърди в
исковата си молба, че на 17.06.2012г. сключила договор с ответника, по силата
на който му заплатила 2000 лв., срещу която той се задължил да й достави лек
автомобил от Германия, по устна уговорка за вида на автомобила. Според договора
ответника трябвало да изпълни това си задължение в срок от десет дни. Ищцата
твърди, че ответникът не изпълнил това свое задължение, като при разговори
между тях по телефона той я заблуждавал, че бил доставил автомобил, но му
трябвали допълнително пари. Ищцата твърди, че по негово искане му заплатила
допълнително сумата 860лв., които ответникът й поискал за оформяне документи на
автомобила и други допълнителни разходи. Излага, че сумите били заплатени на ответника в присъствието на ххх.
Ищцата твърди, че предвид изтичане на договорения срок и поведението на
ответника същия нямал намерение да изпълни договора, а и тя нямала интерес от
изпълнението му, поради което и моли съда да осъди ответника да и заплати
сумата 2860лв., дадена му по неизпълнения договор, ведно със законната лихва от
момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски.
Ответникът М.П.Я.
не подава отговор на исковата молба в дадения му за това срок, но в съдебно
заседание, чрез упълномощеният си
процесуален представител адв. ххх оспорва предявения иск. С оглед
разпоредбата на чл. 133 ГПК вр. с чл.
131, ал. 2 т. 3, 4 и 5 ГПК и предвид
неподаването на отговора, ответникът е загубил възможността по-късно да заеме
становище по допустимостта и основателността на иска, становище по
обстоятелства на които се основава искът, както и възраженията си срещу иска и
обстоятелствата на които се основават.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и като ги обсъди в
тяхната съвкупност, съгласно изискванията на ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните е сключен писмен договор, по силата
на който ответникът М.П.Я. е получил от ищцата П.С.М. сумата 2000 лв., срещу
която сума ответникът се е задължил в срок от десет дни да достави на ищцата
автомобил от Германия, с всички нужни документи по устна уговорка на страните.
Представеният писмен договор е подписан
от свидетел ххх. На задната страница на документа, именувана анекс към договора,
страните се уговорили, че при неизпълнението му ответника М.П.Я. ще отговаря
според закона; след изпълнение на договора двата му екземпляра да бъдат унищожени;
както и в никакъв случай данните от личните карти да не се използват за други
цели. Писменият договор сключен между страните на 17.06.2012г. не е подписан от
ответника на първата му страница, но анексите на договора на обратната страна
на документа са подписани от М.П.Я..
По делото е разпитана и свидетелката ххх – колежка
на ищцата, която потвърждава, че на 17.06.2012г. страните са сключили договор
по силата на който ищцата е заплатила на ответника сумата 2000лв., а той е поел
задължение да и достави лек автомобил от Германия за тази цена в срок до десет
дни. Свидетелката потвърждава, че сумата от 2000 лв. е изплатена на ответника
от ищцата в нейно присъствие, като лично свидетелката е преброила сумата пред
страните по договора. Свидетелката излага, че ищцата заплатила на ответника и
допълнително на няколко вноски сумата от общо 860 лв., която сума била поискана
от ответника за заплащането на различни разходи, свързани с транспорта и
регистрацията на закупения от него лек автомобил и в изпълнение на сключения
договор с ищцата за доставката му. Всички допълнително платени суми от общо 860
лв. ищцата била получила от свид. ххх в заем, като свидетелката не е
присъствувала при предаването на сумите от ищцата на ответника, но това е
ставало на работното им място като ищцата излизала на почивките от работа и е
давала парите на М.Я.. Св. ххх излага, че тя е свързала страните, тъй като
познавала ответника и знаела, че внася коли от чужбина, а на ищцата в този
момент й била необходима кола.
При така установените факти съдът намира
предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, за основателен
и доказан.
Ищцата доказа сключения между страните на
17.06.2012г. договор за поръчка, с поетите по него задължения – за ищцата да
заплати на ответника сумата 2000 лв., а за ответника – да й достави срещу тази
цена лек автомобил от Германия в срок до десет дни. Съдът приема, че писменият
договор е подписан от ответника, тъй като същия е подписал клаузите на
обратната страна на документа, именувани като „Анекс към договора”, явяващи се продължение
на основния договор и подписани на същата дата – 17.06.2012г. Липсват твърдения
и доказателства за това между страните да е сключван друг договор, който да е
анексиран точно с този подписан от ответника анекс.
Сключения между страните договор с поетите по него
права и задължения от страните, е такъв за поръчка и се доказва и от разпитания
свидетел ххх, която е присъствала при уговарянето му. Ищцата е изпълнила
задължението си по договора и е заплатила на ответника сумата 2000 лв. при
сключването му на 17.06.2012г. Това се потвърждава освен от приетия като доказателство
по делото писмен договор, така и от показанията на св.ххх, която лично е
изброила парите пред страните и е била свидетел на получаването им от ответника.
Ищцата доказа и обстоятелството, че страните са
анексирали устно договора за доставка на лекия автомобил, досежно цената на поръчката,
като ищцата е заплатила на ответника през месеците юни и юли 2012г.
допълнително сумата общо 860 лв., която е уговорена като допълнителни разходи
за доставката на автомобила, транспорта и регистрацията му. Съдът приема, че
тази сума също е заплатена от ищцата на ответника в изпълнение на сключения
между страните договор. Това обстоятелство отново се доказва от показанията на
св. ххх, която макар и да не е присъствала при даването на сумите, потвърди
плащането на парите от ищцата на ответника.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката ххх
като обективни и безпристрастни, тъй като тя има непосредствени впечатления за
отношенията на страните по повод доставката на лекия автомобил, още от самото
им начало – свидетелката посочва, че именно тя е свързала ищцата с ответника, с
когото се познавали лично, и за когото е знаела, че доставя автомобили от
чужбина на клиенти в България. Поради това и съдът кредитира показанията й за
това, че именно тя е дала на ищцата в заем сумата общо 860 лв., която
последната е заплатила на ответника след сключване на договора, и с надеждата
той най-сетне да й достави автомобила. Показанията й кореспондират и с приетия
като доказателство по делото писмен договор от 17.06.2012г. Макар и да не е свидетел
на личното предаването на парите от ищцата на ответника, свидетелката е
категорична, че парите са му били предавани от ищцата на работното й място,
като св. ххх е виждала в почивките колежката си ххх да излиза с парите на
портала след телефонен разговор с ответника, където е предавала парите на М.Я..
Освен това, цялата сума от 860 лв. е била заета на ищцата именно от св.хххх,
която е знаела за нуждата на колежката си от заплащане на допълнителни средства
на ответника за доставката на поръчания автомобил.
Съдът намира, че договорът за поръчка е развален
от ищеца, поради неизпълнение на задължението от страна на ответника, да му
достави лек автомобил от Германия на платената му цена и в уговорения срок.
Според чл. 87, ал.1 от ЗЗД когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора. Ответникът не е изпълнил задължението по договора,
да достави лек автомобил на ищцата. Ищцата, като изправна страна по договора, с
исковата молба е развалила договора след неизпълнението му от ответника, без да
му дава срок за изпълнение, по причина, че изпълнението му е станало безполезно
/в исковата си молба ищцата изрично посочва, че вече няма интерес от
изпълнението/ и тъй като задължението е трябвало да се изпълни от ответника
непременно в уговорения срок в договора – чл.87, ал.2 от ЗЗД.
Предвид изложеното ответникът следва да бъде
осъден да върне на ищцата платената от нея сума от общо 2860 лв., поради
отпадналото основание за даването й – разваления договор за поръчка от 17.06.2012г.
Върху ответника следва да бъдат възложени и
направените от ищцата разноски в размер на 375 лв.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.П.Я. с ЕГН **********
***, да заплати на П.С.М. с ЕГН ********** със съдебен адрес в
гр. ул. №, сумата от 2860 лв. /две хиляди осемстотин и
шестдесет лева/, получена с оглед отпадналото основание – разваления договор за поръчка от
17.06.2012г.,
както и сумата 375 лв. /триста
седемдесет и пет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: